№ 34
гр. Чирпан, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Тр. Динкова
при участието на секретаря Виолета Т. Загорчева
като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Административно
наказателно дело № 20255540200093 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
М. Т. Т. от гр. Чирпан, действаща чрез адв. Делян Славов от АК Стара Загора, против
издадено Наказателно постановление № 25-0375-000083 от 13.03.2025 година на
Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан И. Димитров Димитров.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваното наказателно постановление е
неправилно, необосновано, постановено в противоречие на закона и процесуално
опорочено по следните причини:
Описаната фактическа в АУАН и в НП не отговаря на действителната такава,
тъй като още на място при съставяне на АУАН е посочена причината за съвсем
краткото спиране на жалбоподателя на това място – за вземане на П.Т.Т., който учи в
намиращото се в близост училище СОУ “П.К.Яворов“ и е със сериозен здравословен
физически проблем, който затруднява придвижването му, за което представя
медицинска документация.
В този смисъл намерението на жалбоподателя от една страна е било да спре
максимално близо до училището, да вземе внука си и да тръгнат веднага, а от друга,
че всички паркоместа за автомобили в близост са били заети, с изключение две
определени за инвалиди, както и да не спира на пътното платно, като с това затруднява
трафика по улицата. Още повече, че жалбоподателят се е обадил по телефона на внука
й и той е идвал към нея. Още със спирането й, без да е изгасил двигателя на
автомобила и без да слиза, водачът е включих аварийните светлини на автомобила. В
същия момент зад нея спира полицейски автомобил, като на водача е извършена
проверка и е изискан документ за паркиране на посоченото инвалидно място. Дала
обяснения, че е спряла за секунди и чака внука й да дойде, като може да напусне
веднага в случай, че се появи друг автомобил при положение, че се заеме другото
инвалидно место. Полицейският служител и обяснил, че ще й напише акт за 200 лв. В
това време дошъл и съпругът й, на който се била обадила и бил наблизо, дошъл и
внукът й, който се качил в колата, като през цялото време автомобилът бил с работещ
1
двигател. При пристигането й на въпросно място на тротоара до автомобила през
цялото време на извършваната от полицаите проверка присъствал Д.Д.Г. от с. С., общ.
Чирпан и още едно лице, които чакали да вземат децата си от училище.
Въз основа на гореизложеното жалбоподателят счита, че са нарушени
разпоредбите на чл.42, ал.1, т. 4 и чл.57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отмени Наказателно постановление № 25-0375-000083 от
13.03.2025 г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, както и да му
присъди направените по делото разноски.
Към жалбата представя: АУАН серия GА № 3736151/24.02.2025год. от И. Ч. Т.
- мл. полицейски инспектор при, РУ Чирпан, ОДМВР Стара Загора; Наказателно
постановление № 25-0375-000083 от 13.03.2025 г. на Началник група в ОДМВР Стара
Загора, РУ Чирпан, Епикриза ИЗ5728/21.06.2021г. и Епикриза ИЗ7034/22.07.2021г.
Жалбоподателят, редовно призован в о.с.з. не се явява, представлява се от
упълномощен защитник. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не
изпраща представител, депозира писмено становище. РП Стара Загора-ТО Чирпан,
редовно уведомена по реда на чл. 62 от ЗАНН, не е взела участие в производството.
В о.с.з. жалбоподателят чрез процесуалния си представител изразява
становище, че на базата на всички събрани писмени и гласни доказателства,
неправилно както актосъставителят, така и административнонаказващият орган, са
квалифицирали нарушението като такова по чл. 98 ал. 2 т. 4 ЗДвП, като са ангажирали
отговорността му за нарушаването му. Посочената норма гласи, че паркирането е
забранено на места, определени за хора с трайни увреждания, което не се е доказало
от обективна и субективна страна и поведението на водача не съдържа съставомерните
признаци на нарушението. От събраните доказателства безспорно се е установило, че
жалбоподателката е паркирала лекия автомобил на паркомясто за инвалиди, но целта
на спирането и престоят е единствено за вземане на внука й от училище, намиращо се
в близост до нарушението, и се е наложило същата да го приеме в максимално близко
разстояние предвид представените писмените доказателства, а именно поради
здравословното му състояние. По време на целия престой, който е бил около 5 минути,
жалбоподателката не е напускала лекия автомобил и е присъствала през цялото време
на мястото за инвалиди. Жалбоподателят е извършвал действия по престой с МПС, а
не паркиране, като е спряла лекия автомобил и е излизала за ограничено време от него,
което е било минути за качване на пътника в лекия автомобил, така, както предполага
хипотезата на чл. 93 ал.1 от ЗДвП, поради което счита, че не е осъществен от
обективна страна фактическият състав на повдигнатото обвинение и неправилно е
ангажирана отговорността й. Нарушен е чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, като не е направено
пълно описание на фактическата обстановка, а именно обстоятелствата по съставяне
на предходен документ – електронен фиш и отказът на жалбоподателя да го подпише,
не са описани в обстоятелствената част на акта и на НП, и съществено е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР И. Димитров Димитров,
чрез пълномощника си гл.юрисконсулт Милен И.ов Алексиев, изразява писмено
становище, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, правилно и
обосновано, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Обжалваното
наказателно постановление отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН,
безспорно е установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено е в
сроковете, визирани в ЗАНН и същото се явява правилно и законосъобразно. В случай,
че се претендират разноски за осъществено процесуално представителство от
2
оправомощен за целта адвокат, съответно юрисконсулт и са представи доказателства
за реално заплатен хонорар, то на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН прави възражение
за прекомерност и моли съдът да присъди разноски в минимален размер съобразно чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Посочва също, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга,
дори когато е минимален и в този смисъл следва да се вземе предвид, че
производството пред съда във връзка с оспорване на акта е с минимална фактическа и
правна сложност, извършените процесуални действия са в минимален обем.
В хода на административно-наказателното производство са събрани писмени
и гласни доказателствени средства. Разпитани са свидетелите – актосъставител И. Ч.
Т., св. Д. П. С. и св. Д.Д.Г.. Приобщени като писмени доказателства по делото са
материалите по АНП, изпратени с писмо вх.№ 1945/03.04.2025г. на РУ Чирпан, жалба
с рег. № 375000-2469/27.03.2025г., ведно материалите по жалбата; заверено копие на
АУАН серия GA № 3736151/24.02.2025г., заверено копие на НП № 25-0375
000083/13.03.2025 г., заверено копие на Заповед № 81213-1632/02.12.2021г. на
Министъра на МВР, справка нарушител на лицето М. Т. Т., писмо вх.№
2071/09.04.2025г. на Община Чирпан, ведно с приложенията, както и служебно
изискани справки от съда от НБДН.
Административно-наказателното производство е строго формално
производство и съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание.
От фактическа страна:
На 24.02.2025 година около 17:52 часа в обл. Стара Загора, общ. Чирпан, гр.
Чирпан, на ул. „Пейо Яворов“ № 25 младши полицейски инспектор при РУ Чирпан,
ОДМВР Стара Загора – св. И. Ч. Т. в присъствието на св. Д. П. С. установили, че в гр.
Чирпан, на ул. „П. К. Яворов“ до Медицински център „Д-р Николай Тошев“ на
паркинга от западната страна жалбоподателката М. Т. Т. е паркирала собствения си лек
автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ0606НН на място, определено за хора
с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21, инвалид. Същата не представя
карта за паркиране на хора с трайни увреждания, с което виновно е нарушила чл. 98,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП – лице, което без да има това право, паркира на място, определено за
ПС, обслужващо хора с трайни увреждания или за ПС, приспособено и управлявано от
хора с трайни увреждания.
Съставен е АУАН серия GA № 3736151 от 24.02.2025 година, същият е
подписан от актосъставителя и от посочения свидетел в АУАН при установяване на
нарушението. Видно от приложената към АУАН разписка, на жалбоподателя му е
връчен препис от АУАН, като се съдържа негов подпис от 24.02.2025 година.
Същевременно обаче е налице и подпис на свидетеля Андон Стоянов И.ов под графа
„Забележка“, удостоверяваща отказа на нарушителя да подпише акта и/или разписката.
Жалбоподателката има низходящ от втора степен /внук/ - П.Т.Т., ЕГН
**********. От приложените по делото два броя епикризи на Отделение по ортопедия
и травматологоия на УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД гр. Бургас се установява, че за
периода от 14.06.2021 година до 21.06.2021 година и от 19.07.2021 година до
22.07.2021 година при детето са извършени две оперативни интервенции –
Ахилотенотомия а модо вулпиус, дадено е предписание за придвижване с помощни
3
средства, направена е гипсова имобилизация за 30 дни.
От Община Чирпан са представени по делото извадка от проект за
Реконструкция и благоустрояване на улица „Пейо К. Яворов“ – 2 бр., Заповедна книга
„Заглавна страница на проекта“ и извадки към нея – Заповед № 1 от 17.06.2021 година
и проект-изменение към нея, заверени от Община Чирпан, в които е обозначено
точното място за поставяне на пътен знак Д21 „Място за паркиране на ППС,
обслужващи хора с увреждания“ на ул. „П.К.Яворов“ в периметъра на МД „Д-р
Николай Тошев“. От приложените писмени доказателства безспорно се доказва, че на
ул. „П. К. Яворов“ е поставен пътен знак Д21 с табела Т17 за обозначаване за две
паркоместа.
От показанията на актосъставителя И. Ч. Т. се установява, че АУАН е
съставен и подписан от него. Лекият автомобил бил паркиран до поликлиниката на
Чирпан, изгасен, водачът бил вътре в лекия автомобил. Водачът не представил стикер
за инвалиди при проверката, като обяснила, че ще си взима внучето. Не пожелала да
освободи мястото. Съставен й бил фиш, който тя отказала да разпише, и тогава й бил
съставен АУАН. АУАН също не бил разписан от нейна страна, същата отказала да го
подпише. Разписала само разписката, че ще получи копие от акта. При отказ на водача
да подпише съставен фиш, се изготвя докладна записка до началника на КАТ да бъде
анулиран, поради причината, че има съставен АУАН за това нарушение. Свидетел на
установяване на нарушението бил колегата му Д. П. С.. Не си спомня дали е имало
други свободни места за паркиране, нито други свободни инвалидни места. В близост
е училище – на около 10 метра. Докато извършвали проверката не е пристигнало
никакво дете. Актосъставителят бил в патрулния лек автомобил, който бил с пуснати
светлини. Полицейският автомобил бил спрял непосредствено след проверявания лек
автомобил, на разстояние от около 10 м. преди кръговото. Водачът бил сам по време на
проверката.
От показанията на св. Д. П. С. се установява, че същият е бил свидетел на
съставяне на акта от колегата му И. Ч. и на извършване на нарушението. Минавайки
по улицата до поликлиниката с полицейския лек автомобил, забелязали лек автомобил,
спрян на инвалидното място. Колегата му слязъл да направи забележка на водачката.
Обяснил й, че не трябва да остава там и че трябва да се премести, иначе ще има глоба
и съставен фиш, като глобата е 200 лв. Отказала да се премести и колегата започнал да
й пише фиш. Тя се обадила по телефона и след около 5 мин. пристигнал нейният
съпруг и попитал какво става. Обяснили му ситуацията. Той я попитал защо не се е
преместила, а тя казала „Тука ще стоя, така искам.“ Водачът отказал да му бъде връчен
фиша и след отказа й бил съставен АУАН. Полицейската кола се движила в посока към
кръговото в Чирпан. На мястото, където е била паркирана колата на водача, знакът е
точно срещу инвалидното място, били две инвалидни места, точно до знака. Тя била
спряла не до стълбите, а на другото място, точно до знака. В момента, в който спрели
с полицейския лек автомобил, водачката била сама вътре в колата със свален прозорец.
Двигателят бил изгасен. Обяснила, че чакала внучето си. Казали й, че има и други
места за паркиране и да се премести. По време на проверката имало и други свободни
места след кръговото и в уличката преди поликлиниката. Имало е други свободни
паркоместа. Имало и друго свободно инвалидно място. По време на проверката
водачът бил в автомобила. После слязла от лекия автомобил и се обадила по телефона
на съпруга й. По време на проверката детето пристигнало само в колата и се качило в
нея след 15-20 минути. В по-късен етап мъжът на госпожата обяснил, че детето е
преболедувало нещо. Детето се движело нормално. Даже претичало само по
4
пешеходната пътека и се качило на задната седалка на лекия автомобил.
От показанията на св. Д.Д.Г. се установява, че на 24.02.2025 г. бил с близък
приятел, който си прибирал детето от училището в същото време. Проверяваният
водач бил спрял до тях. Не е видял да напуска лекия автомобил и да го оставя без
надзор. Патрулката минала два пъти и на третия път спряла зад нея. Полицаите й
поискали документите. В този момент пристигнал и мъжът й. За детето знае, че има
претърпени две операции, около 7-8 годишна възраст е, има проблем с крака.
Свидетелят бил на 2 метра от нейната кола, но нищо не чул от разговора с полицаите.
Не видял да има свободни паркоместа в района. Това било след 17,00 ч. Присъствал,
когато дошло детето, минута-две след като полицаите отишли до водача. Св. Г. бил
там, когато госпожата паркирала и детето дошло – 5-6- минути е времето от
паркирането на госпожата до приемането на детето. Св. Г. заедно с приятеля си се
движили по ул. Яворов в Чирпан в посока към кръговото и спрели вдясно, до знаците
за инвалиди, под аптеката и в близост до знака за инвалиди. Първи паркирали, след
това дошла госпожата. Били на разстояние не повече от 2 метра от лекия автомобил на
госпожата. Когато паркирала, тя била сама в колата. Свободни паркоместа за
паркиране нямало.
Съдът намира, че на посочената дата и час на нарушението по АУАН –
24.02.2025 година в 17:52 часа жалбоподателят е спрял управлявания от него
автомобил на място, обозначено с пътен знак Д21, като водачът е бил вътре в колата с
изгасен двигател.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства: показанията на
разпитаните по делото свидетели, дадени в хода на съдебното следствие, както и въз
основа на писмените доказателствени средства, приобщени по надлежния процесуален
ред на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав кредитира показанията на разпитаните свидетели, като ги
намира за обективни и логични, последователни, без вътрешни противоречия по
отношение на спирането на водача на посочената дата, място и час на указаното място,
това, че същият е бил вътре в колата, която е била изгасена и че мястото е обозначено с
посочения пътен знак за място за паркиране на хора с трайни увреждания Д 21.
Разминаване в свидетелските показания има по отношение на изминалото време от
момента на паркирането на водача до момента на пристигането на детето.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП
и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.
34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Нарушението е извършено на 24.02.2025 година и АУАН е
съставен на същата дата, а обжалваното НП е с дата на съставяне 13.03.2025 година.
НП е издадено от компетентен орган – началник група в ОДМВР Стара
Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1832 от 02.12.2021 година на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен в присъствието на свидетел на
установяване на нарушението и на съставянето на акта. Относно начина на
запознаване на нарушителя с АУАН, актосъставителят посочва, че нарушителят е
5
отказал да подпише АУАН, а същият му бил връчен, като с подписа си водачът
удостоверил, че ще получи копие от АУАН. Самият жалбоподател не оспорва, че е
запознат със съдържанието на АУАН, същият го прилага и към жалбата си. В този
смисъл съдът намира, че не му е нарушено правото на защита при запознаване със
съдържанието на АУАН.
Наведените доводи на защитата в настоящето производство относно
неспазване на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно издададеното НП са
свързани с това, че всъщност водачът не е паркирал на процесното място, а е
престоявал в колата си, за да изчака внука си и не е осъществил от обективна и
субективна страна соченото в АУАН и в НП нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП освен в посочените
случаи по ал. 1 паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни
увреждания. Спор относно това, че е налице място, обозначено за паркиране на хора с
трайни увреждания, по делото не е налице. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДвП пътно
превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товаро-разтоварни работи в
присъствието на водача. Съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДвП паркирано е пътно превозно
средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо,
както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение.
От събраните гласни доказателствени средства се установи по
безпротиворечив начин, че водачът е изчаквал пътник за качване в лекия автомобил.
Водачът е бил вътре в колата. Независимо от различното времетраене, посочено от св.
Д. С. и св. Д. Г., относно пристигането на детето от момента на паркирането, съдът
намира, че детето е пътник по смисъла на § 6, т. 26 от ДР на ЗДвП– пътник е лице,
което се намира във или на пътно превозно средство, но не участва в управлението му.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП визира ограничено време като условие ППС да
се счита като престояващо за осигуряване на възможността на слизане и качване на
пътници и не е налице фиксирано време за това изчакване от водача. Времето на
изчакване трябва да е разумно време и да е съобразено с възможността конкретния
пътник да слезе и да се качи в колата. Съдът намира, че след като водачът е спрял на
процесното обозначено място с пътен знак Д21, същият е бил вътре сам в колата,
времетраенето от момента на спирането на колата, докато детето е пристигнало, е от 5
до 15 минути според различните свидетелски показания, сочи, че водачът е спрял за
престой за ограничено време именно с посочената цел – да качи пътник в колата.
В този смисъл съдът намира, че съдържанието на АУАН и НП не
съответстват на изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН,
като нарушението не е достатъчно ясно описано и не е съответно на дадената правна
квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на НП.
С разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП се забранява паркирането на
места, определени за хора с трайни увреждания. В чл. 178д ЗДвП е предвидено, че се
наказва с глоба от 200 лв. лице, което лице, без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания. В процесния
случай не се установи да е налице паркиране на МПС по смисъла на чл. 93, ал. 2 от
ЗДвП и да е осъществено от обективна и субективна страна соченото нарушение.
6
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че обжалваното
НП е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено на
основание чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.
По разноските:
Съобразно изхода от делото, разноски следва да се присъдят на въззивника,
които той претендира в общ размер на 400 лв. За тези разноски е направено
възражение за прекомерност от страна на въззиваемата страна.
Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, процесуалната
активност на процесуалния представител на жалбоподателя, както и като съобрази
актуалната съдебна практика във връзка със задължителното решение от 25.01.2024г.
по дело С-438/22 на СЕС, и направеното възражение за прекомерност, намира, че
справедливият размер на следващото се адвокатско възнаграждение за
осъществяваната защита, съответства на претендирания размер от 400 лв.
Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския
съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съгласно чл. 18
от Наредба № 1 от 2004 година на ВАдвС за възнагражденията за адвокатска работа за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата
на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението. Ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500
лв.
Съобразно практиката на ВКС с изискването да е „прекомерно“, законът
допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който
адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност,
и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този
специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на
адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че
възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от
този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер. Преценката е към сключване на договора. Съдът прилага
опитните правила. Той ги знае, защото е оправомощеният орган да предостави
държавната защита по всеки отнесен до него спор и пред него страните представят
договорите за правна защита и съдействие по тези дела.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0375-000083 от
13.03.2025 година на Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан И. Димитров
Димитров, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра
на вътрешните работи, с което на М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 178д от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „глоба" в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на М. Т. Т., ЕГН **********,
сумата от 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Стара
Загора на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
8