МОТИВИ по НОХД № 55/2021 година

Против подсъдимият В.Й.Й. ***, е внесено обвинение от Районна прокуратура гр.В. – ТО гр.М. за извършено престъпление по чл.152 ал.2 т.1, вр. с ал.1 т.2 от НК,  затова че на 24.05.2020 г. в гр.М., в жилище, намиращо се на ул.„Я.С.“ № 4А, вх.Б, ет.4, ап.7, се е съвкупил с лице от женски пол - С.И.С. ***, като я е принудил за това със сила и заплашване и изнасилената не е навършила 18 години; за извършено престъпление по чл.159 ал.4 т.1,  вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК, затова че на 24.05.2020 г. в гр.М., в жилище, намиращо се на ул.„Я.С.“ № 4А, вх.Б, ет.4, ап.7, е създал чрез мобилен телефон марка „S.“ модел „SM-A105F G. A10“ седем броя видео-файла с порнографски материали, които е разпространил, чрез информационни и съобщителни системи - социалната мрежа „F. M.” до четирима други потребители на същата и за създаването порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18-годишна възраст - С.И.С. *** и за извършено престъпление по чл.354a ал.3 т.1 от НК, затова че на 24.05.2020 г. в гр.М., в жилище, намиращо се на ул.„Я.С.“ № 4А, вх.Б, ет.4, ап.7, без надлежно разрешително /абсолютна забрана по чл.30 вр. с чл.3  ал.2 т.1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ е държал в себе си, високо рисково наркотично вещество- метамфетамин /Списък І “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл.3 ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/, с нето тегло на първият обект 0,88 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент 51%, и нето тегло на вторият обект 0,29 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент 99%, на стойност и за двата обекта 29.25 лева по цени за пласмент на улицата.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвиненията така, както са внесени с обвинителният акт.

Частната обвинителка и нейната майка и законен представител се представляват на съдебното производство от адв. С.Г. от ВАК. Последната взема становище да бъде наложено наказание на подсъдимия при балансиращи отговорността му обстоятелства около средния размер, предвиден за всяко едно от престъпленията, като наказанието бъде изтърпяно ефективно при „строг” режим. Моли се да бъдат присъдени направените разноски по делото.

Подсъдимият В.Й.Й. на съдебното производство се представлява от адв. Д.Д. от ВАК и адв. Д.Н. от ВАК. Процесуалните представители на подсъдимия вземат становища за определяне на наказанията около минималния размер, като бъде отчетено чистото съдебно минало, сравнително ниската възраст, недобрата степен на преценка на житейските обстоятелства, както и съпричастност и на пострадалото лице. Акцентира се за приложение на чл.23 от НК и неприсъединяване към наказанието Лишаване от свобода на наказанията Глоба. Посочва се, че следва да бъде приспаднато изтърпяното до този момент наказание по мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 27.05.2020 г.

Подсъдимият в правото си на лична защита е изразил съжалението си за случилото се, като подчертава, че е бил по-млад, с по-малко житейски опит и не е осъзнавал какво точно прави. Акцентира, че е имал време да осъзнае грешките си, да ги преосмисли и искрено съжалява за тях, като моли да му бъде наложено по-леко наказание.

В разпоредително заседание, проведено на 19.05.2021 г., преди започване на съдебното следствие, от подсъдимия е направено искане, съобразно правото му на това, закрепено в разпоредбата на чл.370 ал.1 от НПК, за провеждане на съдебното следствие по правилата на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК, в частност по реда на чл.371 т.2 от НПК. След така направеното искане и изрично разясняване на правата на подсъдимия по чл.371 от НПК, както и уведомяването на същия, че ако желае съдебното следствие да протече по реда на чл.371 т.2 от НПК, направеното от него самопризнание на фактите по обвинителния акт и съответните доказателства от досъдебното производство, ще се ползват от съда при постановяване на присъдата. Подсъдимият, защитаван от адв. Д.Д. от ВАК и адв. Д.Н. от ВАК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тях.

Предвид така изразеното изрично желание на подсъдимия, както и при наличието на направено от него самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът, след като установи, че самопризнанието кореспондира на събраните в досъдебното производство доказателства, с определение, постановено по реда на чл.372 ал.4 от НПК, обяви, че ще ползва направеното самопризнание, без да събира доказателства за тези факти.

Съобразявайки разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съгласно която в случаите по чл.372 ал.4 от НПК съдът приема в мотивите на присъдата за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав на основание чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, относими към повдигнатото обвинение:

          Пострадалата свидетелката С.И.С. *** се познавала с подсъдимия В.Й.Й. *** около 2 години, като си пишели във  „Ф.“, приложението „М.“. С. била ученичка в 10- ти клас в 31 СУЧЕМ „И.В.“ гр.С., но живеела в гр.М. с майка си – свидетелката В.Г.. През 2019 г. тя имала кратка връзка със свидетеля Х.М.П.от гр.М., който при интимна среща с нея направил клип, на който е заснел как тя му правила орална любов. След като през м.февруари 2020 г. пострадалата С. и подсъдимия Й. прекратили връзката си, последният започнал да й праща клипа й със свидетеля П. със заплахи, че ако не си легне с него или ако не прави това, което той каже, ще го публикувал в интернет пространството. Пострадалата свидетелка С. споделила това нещо със своите приятелки – свидетелките Д., А. Д. и .А. Х., като им казала, че много се страхува от него и най-вероятно ще се види принудена да се срещне с него. Така пострадалата С. била принудена да се вижда с подсъдимия Й., посещавайки го в дома му, където му правила орална любов доброволно, но с идеята, че нямала избор. Пред нея той казвал, че нито полиция може да го спре, нито който и да е било. Подсъдимият Й. в тези моменти обаче не се държал грубо с нея, нито я насилвал физически, дори бил добър в отношението си към пострадалата С..

На 23.05.2020 г. подсъдимия Й. бил на гости на вилата на  свидетеля П. на баща му в гр.М., където се събрали компания. По-късно вечерта около 02.00-03.00 часа двамата си тръгнали, като всеки се прибрал в къщи. Своевременно подсъдимия Й. започнал да си пише с пострадалата С. на „М.“, докато тя си била в къщи с майка си. Писали си цяла нощ, като той започнал да иска от нея да правят секс, като подсъдимия Й. отново поставил нещата така, че ако тя не се съгласяла, той ще пуснел клипа и ще узнаят родителите й за това. Пострадалата С. решила да отиде в дома на подсъдимия, като това станало към 05.30 часа и казала на майка си, че излиза за закуски. Подсъдимият Й. посрещнал пострадалата С. в апартамента, в който живеел с майка си и баба си и отишли в неговата стая. Там подсъдимия имал бутилка водка и галон бира „П.“, но пострадалата не пожелала да пие нищо. Подсъдимият Й. държал в ръцете си три найлонови пликчета с вещество на бучки, което казал, че е кокаин. Приготвил си от това вещество върху шкафа на леглото, като с личната си карта направил „линия“, прегънал банкнота от 10 лева и с нея употребил веществото през носа си. Подсъдимият подавал няколко пъти банкнотата на пострадалата С., като я подканял и тя да употреби наркотично вещество, но пострадалата отказвала, като използвала момент на кратко излизане от стаята му, за да го разпръсне веществото с ръка на пода. Подсъдимият Й. бил видимо агресивен, накарал пострадалата С. да започне да му прави орална любов, като започнал да й казва да внимава да не дерела със зъби, че знае на какво е способен. Натиснал я до вратата и я захапал, като я хванал за косата и я свлякъл на пода, снимайки я с мобилния си телефон. След малко й казал, че вече половин град има клипа. Подсъдимият седнал на стола и издърпал С. отново да продължи с оралната любов, след което я хванал за косата и я завлякъл до леглото му. Обърнал я и я съблякъл гола под кръста, бутнал я на леглото по гръб и легнал рязко върху нея, като без нищо да й казва или пита осъществил полов акт с нея. Пострадалата изпитвала силна болка, защото никога не била имала полов контакт, а подсъдимия действал с агресия. Пострадалата не викала и не се съпротивлявала, тъй като изпитвала страх от подсъдимия, виждайки го, че е под въздействие на наркотични вещества да не й нанесе побой или нещо по лошо. Подсъдимият й казал да смени позата, продължил с половото сношение, като е спрял, без да е стигнал до еякулация. Тогава пострадалата С. получила силен вагинален кръвоизлив, като кръвта се стекла навсякъде - по пода, чаршафа, завивката и възглавницата. Подсъдимият й дал халат да се изтрие, както нея, така и да изчисти пода с мокри кърпички. Пострадалата С. се облякла, а подсъдимия й казал, че докато не свърши няма да я пусне да си тръгне, независимо колко кръв изтичало от нея. Хванал я за косата и я завлякъл на терасата, където седнал гол на стола, натиснал я с крака на пода, покрил я със постелка и й казал да действа, като тя продължила с оралната любов, като от време на време я снимал с мобилният си телефон. След това подсъдимия отново със сила я хванал за косата и влезли в стаята, където тя продължила, а той й удрял шамари по лицето, като й казвал да не дере със зъби. След известно време подсъдимия видял, че пострадалата продължавала да кърви и й казал, че е станала много гнусна и да си вървяла, но да не минава през килима, за да не го изцапа. Пострадалата си събула чорапите, които целите били в кръв. Подсъдимият й дал негови чорапи, тя се обула и поискала от него 2 лева за такси, за да се прибере. Той й дал и тя си тръгнала. Пострадалата звъннала по телефона на своята приятелка А. да попита за номера на таксито, но никой не й вдигнал. Часа бил около 08.00, като пострадалата седнала на стълбите пред входа на блока, където почакала. Тогава подсъдимия Й. започнал да й пише, че трябва отново да се върне. Тя се върнала пред вратата на апартамента му и седнала на стълбите пред съседния, където почакала 15 минути, но подсъдимия не се показал и тя си тръгнала. Пострадалата С. решила да напише на своята приятелка А. да излязат и отишла пеша до тях. Била притеснена и изплашена. Кръвоизлива продължил и се усилил, поради което тя се измила в тях. А. й дала чисти дрехи и обувки и решили да отидат до Бърза помощ в гр.М.. Тогава пострадалата С. разказала пред А. и А., че подсъдимия Й. я е изнасилил и удрял в дома си. Позвънила на майка си да й съобщи, но била много разтроена и А. взела телефона от нея и казала накратко какво се е случило и къде се намират. Майката на пострадалата С. – свидетелката В.Г. веднага отишла пред сградата на ФСМП гр.М., където видяла дъщеря си цялата в кръв. След преглед там С. била приета в АГО на МБАЛ гр.М., където се наложило да бъде шита, поради множество разкъсвания, които получила вследствие на половото съвкупление. Своевременно в РУ гр.М. постъпил сигнал за случилото се, като мястото на произшествието незабавно било посетено от полицейски служители, които запазили същото за извършване на процесуално-следствени действия. Бил извършен оглед  на местопроизшествие  при който били установени множество следи от червено-кафява течност, започващи от стълбите пред входа на жилищният блок, в който живеел подсъдимия В.Й., през стълбищното пространство и стигащи до неговия апартамент и конкретно обитаваната от него стая. Именно там били намерени и иззети множество вещи с червено-кафява течност по тях, като чаршаф, пакет мокри кърпички, 2 бр. калъфки за възглавници, халат, плюшена лилава постелка, кръгла плюшена стелка, втори чаршаф с увити в него 2 бр. дамски чорапки и тъмно парче коса. С оглед информацията, че подсъдимия В.Й. е употребил наркотични вещества, както и самият той присъстващ на огледа потвърдил това, в хода на огледа в дома му, в камина в стаята му била намерена кутия от цигари с надпис „SOBRANIE”, в която били намерени 3 бр. пликчета тип „спейсбек“ съдържащи бяло вещество на бучки. На същото бил извършен полеви наркотест, но не реагирало положително, като било иззето за последващо химично изследване. В хода на извършения оглед в стаята на подсъдимия Й. бил намерен включен настолен компютър. След като бил проверен се установило, че браузера му е включен на социалната мрежа „Ф.“ и чат приложението му „М.“. Била установена кореспонденция с потребителя пострадалата С.С., а също така било установено, че са заснети и изпратени видео-клипове от потребителя подсъдимия В.Й. на няколко други такива в приложението „М.“. С оглед установяване на обстоятелствата по комуникацията на подсъдимия В.Й. и пострадалата С.С., компютърната конфигурация, както и мобилният му телефон били иззети.

В хода на разследването били назначени множество експертизи на иззетите при огледа на местопроизшествието веществени доказателства, като и Психолого-психиатрични експертизи на подсъдимия Й. и пострадалата С..

От изготвената Комплексна компютърно-техническа и аудио-визуална експертиза на мобилният телефон на Й. и компютърната му конфигурация се установило следното: На вещото лице били зададени три въпроса, а именно: На предоставените за изследване ВД, да се анализира интернет активността и по специално в социалната мрежа „F.“. Да се установи чат хронологията от ползвателя на устройствата, като с оглед предмета на доказване по настоящето ДП, да се акцентира върху разпространението, придобиването и създаването на порнографски файлове; Да се установи, дали на предоставените за изследване ВД има налични файлове с порнографско съдържание, и ако да, то да бъдат посочени техническите параметри на тези файлове, като дата на създаване, автор и прочие; В случай, че бъдат открити на предоставените за изследване ВД порнографски материали, да се установи дали същите визуализират сцени с участието на лица под 18- годишна възраст или изглеждащи като такива. От анализа на намиращата се на компютърната конфигурация информация не били открити файлове, съдържащи материали с порнографско съдържание с участието на лица под 18- годишна възраст или изглеждащи като такива. От анализа на информацията, съдържаща се на мобилният телефон на подсъдимия Й. „Samsung Galaxy A10” били установени 7 бр. видеофайлове, които съответствали на заданието за визуализиране на блудствени действия с лице от женски пол, на видима възраст под 18 години. От анализа на метаданните се установило, че всички 7 видеоклипа били създадени на 24.05.2020 г. за времето от 06.06 ч. до 07.37 ч. с камерата на мобилния телефон. При опит да бъде извлечена чат хронологията на „Ф.“, приложението „М.“, се установило, че декриптиращият ключ, съдържащ се в паметта на телефона е невалиден, т.е. някой е бил сменил паролата за достъп до профила във „Ф.” преди датата на анализа 31.05.2020 г. След като вещото лице извършило съответните действия по промяна на паролата и отключване на приложението, била извлечена информацията от 52 чат хронологии с различни потребители. Интерес представлявала чат хронологията между потребителя „В.Й.“ и четирима негови „приятели“ в социалната мрежа, към които били изпратени някои от 7-те открити видеоклипа с материали с порнографско съдържание на лице под 18 годишна възраст. Четиримата „приятели“ били потребителите Д.Д., К.Т., Д.И.и Х. П., като клиповете към тях били изпратени в един и същ ден на 24.05.2020 г. и по относително едно и също време.       От аудио-визуалния анализ на 7-те клипа с порнографско съдържание се установило, че същите пресъздават само блудствени действия с мъжки полов орган, без вагинално проникване. От анализа на приблизителната възраст, на която изглежда лицето от женски пол, вещото лице определя същата около 15-17 годишна.

От изготвената Химическа експертиза на намереното вещество в 3 бр. пликчета „спейсбек“ се установило, че същото представлява метамфетамин, съответно единият обект с тегло 0,88 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент 51% тегловни и вторият обект с тегло 0,29 грама и съответно 99 % тегловни. В заключението си вещото лице уточнило, че метамфетамина е наркотично вещество, включено в Списък № 1 на растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина, съгласно ЗКНВП от 1999 г. Това обстоятелство е определило изследваните обекти, като субстанции под забранителен режим, съгласно ЗКНВП. Изготвена била и оценителна експертиза на така установените наркотични вещества. От заключението на вещото лице се установило, че стойността на първият обект метамфетамин със съдържание на активен компонент 51 % е 22.00 лева, а този с 99 % е на стойност 7.25 лева .

На част от множеството иззети ВД с червено-кафява течност по тях, както и на черното на цвят парче коса и влагалищен секрет от С.С., била  назначена и изготвена ДНК- експертиза със следната задача: Да се извлече и определи ДНК- профила на лицето в предоставените за изследване обекти: 2 бр. калъфки за възглавници, 1 бр. чаршаф с увити в него 2 бр.чорапки със засъхнала червено кафява течност по тях, тъмен кичур нишковидни структури наподобяващи коса. При извличане на ДНК профил, същият да се съпостави с този на лицето С.И.С.. Да се извлече и определи ДНК- профила на лицето в предоставеният за изследване обект: биологичен материал, иззет от влагалището на лицето С.И.С.. При извличане на ДНК профил, същият да се съпостави с този на лице, регистрирано в база данни на МВР. От заключението на вещото лице се установило, че за обектите 2 бр. калъфки, чорапи, чаршаф, тампон с влагалищен секрет, се доказва човешка кръв. Същата била опредЕ. с един и същ ДНК-профил на лице от женски пол и съвпада с предоставеният сравнителен материал от пострадалата С.И.С.. Нишковидните структури било установено, че са човешки косми, които също съвпадат с ДНК-профила на пострадалата С.И.С..

По отношение на пострадалата С.С., както и по отношение на подсъдимия В.Й. били назначени и изготвени Психолого-психиатрични експертизи на всеки от тях.        Съгласно заключенията на вещите лица пострадалата С.С. не е страдала и не страда от душевно заболяване. Същата можела правилно да възприема, да запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение за делото и да участва в досъдебното и съдебното производство като свидетел, респективно пострадало лице. С. е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея деяние на 24.05.2020 г., като същото е довело до промяна в психическото й състояние - настъпила е остра психогенна реакция, която имала причинно-следствена връзка с извършеното спрямо нея деяние. Подсъдимият В.Й. също не е страдал и не страда от психично заболяване. Разбирал е свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си. Има свидетелска годност да участва в наказателния процес. Психическото му развитие отговаря на неговата възраст. Й. нямал зависимост към наркотични вещества.

По разследването са разпитани всички установени свидетели, имащи отношение по случая. В.Й. бил привлечен и разпитан в качеството на обвиняем, в присъствието на упълномощеният от него защитник адв. Д.Д. от ВАК за три извършени престъпления като подсъдимия Й. заявил, че разбира обвинението, но се възползва от правото си на този етап от разследването да не дава обяснения. Същият пожелал предявяването да бъде направено на неговият защитник адв. Д.Д. от ВАК и материалите от разследването били предявени на правоимащите лица.

Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на направеното по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия, подкрепено изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, закрепени в гласните и писмени доказателствени средства, писмените доказателства и способи за доказване, проверени от съда при постановяване на определението по реда на чл.372 ал. 4 от НПК, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествие на л.3-4, Фотоалбум на л.14-25, Протокол за доброволно предаване на л.27, Удостоверение за раждане на л.36, показанията на свидетелите С. на л.37-40, Г. на л.42, С. на л.43, Ф. на л.44, Д. на л.45, И. на л.46, Р. на л.47, К. на л.51, Т. на л.52, П. на л.53, Съдебно-медицински експертизи на л.55-57, Декларация за семейно, материално и имотно състояние на л.62, Характеристика на л.69, Свидетелство за съдимост на л.70, медицински документи на л.85-108, Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия на л.120-121, Фотоалбум на л.122-123, Комплексна компютърно-техническа и аудио-визуална експертиза на л.3-19, СД на л.22, Съдебна психолого-психиатрини експертизи на л.27-39, Химическа експертиза на л.48-49, опаковки от 3бр.пликчета тип „спейсбег“ на л.55, Приемо-предавателен протокол на л.57, Протокол за вземане на образци за сравнително изследване на л.59, ДНК експертиза на л.64-68, Съдебно-фарацевтично оценителна експертиза на л.70-71, показанията на свидетелите П.а на л.88, С. на л.89, Б. на л.90, Г. на л.91, НЧД № 185/2020 г. и Актуална справка за съдимост.

Предвид нормата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на присъдата да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позове на направеното самопризнание и на доказателствата, които го подкрепят. В настоящият случай липсват гласни, писмени и веществени доказателства, които да обективират каквото и да било противоречие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, поради което не се налага и обсъждане на доказателствата, по реда на чл.305 ал.3, изр.2, вр. с чл.374 от НПК. Всички събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства, които се извличат от свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и заключенията по изготвените експертизи, подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената фактическа обстановка. Предприетите действия по разследването са извършени при пълно спазване на императивните процесуални правила, установени в НПК. Така направеното в съдебно заседание признание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия  изцяло и несъмнено се потвърждава от доказателствената съвкупност, без да е налице нито едно доказателство, от което съдът може да направи различни или противоположни фактически констатации от тези, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт на прокурора.

По тези причини съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.

При така установената фактическа обстановка е видно, че  подсъдимия е извършил престъпление против личността от Раздела разврат. Осъществил е от обективна и субективна страна състава на чл.152 ал.2 т.1, вр. с ал.1 т.2 от НК. За съставомерността на престъплението по чл.152 НК е необходимо употребата на сила или заплашване при определени условия, а именно деецът да е взел конкретно решение за постигане на преследваната цел – съвкупление с лице от женски пол. Осъществяването на изнасилването обективирано в извършените действия е било реализирано в неговата цялост. В конкретният случай особеностите на това деяние се налице. Макар, че не е налице оказване съпротива от страна на пострадалата, подсъдимият е упражнил насилие като я захапал, натиснал я до вратата, хванал я за косата и я свлякъл на пода, съблякъл я гола под кръста, бутнал я на леглото и легнал рязко върху нея, като по този начин е преодолял съпротивата й и е осъществил принудителен полов акт. Съгласно съдебната практика, визирана в Решение № 520/19.07.1973 година, по НД № 414/1973 година на ІІ-ро наказателно отделение на ВС, изнасилването може да бъде осъществено не само когато върху пострадалата се упражняват преки насилствени физически действия, но и тогава, когато тя е поставена при такива условия и такава обстановка, че като не вижда друг изход от положението се съгласява на съвкупление въпреки вътрешното си несъгласие. Безспорно от заключенията по двете Съдебно-медицински експертизи на живо лице, касателно подсъдимия и за пострадалата, се установява, че в резултат на упражненото по отношение на нея насилие е установено увреждане на последната. В процесния случай, подсъдимият е упражнил и физическо насилие, като е налице дърпане на коса, блъскане на пода и изключителен психически натиск, каквито са били заплахите за живота и здравето на пострадалата, така че именно тя се е почувствала в действителност застрашена и поставена в такава ситуация се е оставила в ръцете и се е съгласила на съвкупление, въпреки своят страх и несъгласието си.  Именно това психично състояние е изключително красноречиво изразено в показанията на пострадалата свидетелка, подкрепени с показанията на нейните родители – свидетелите И.С. и В.Г., както и с показанията на свидетелите А. Ф., А. Д. и И. И.. В конкретния случай обстоятелството, че пострадалата не е викала за помощ и не е извършвала активни действия само по себе си не е достатъчно, за да се направи извод, че тя е участвала доброволно в половия акт. Съгласно Решение от 04.12.2003 г. по делото на М.Ч. срещу Б. ЕСПЧ е приел, че подходът в конкретния случай е бил ограничителен и на практика въздигащ съпротивата до положение на определящия момент на престъплението. В посоченото решение е отразено и това, че съгласието трябва да бъде дадено доброволно като резултат от свободната воля на жертвата, преценена в контекста на заобикалящите я обстоятелства. По аналогичен начин в настоящето наказателно производство не може да бъде направен извод, че пострадалата е била съгласна да осъществи полови сношения с подсъдимия. В конкретния случай принудата, чрез сила или заплашване като обективен елемент по чл.152 ал.1 т.2 от НК предпоставя не само цЕ.сочена активна дейност за сломяване на оказаната съпротива при извършване на неправомерен сексуален акт, но и реализираното психическо и физическо въздействие в предхождащ го момент или период от време при субективната насоченост към неговото осъществяване, чрез поставянето на жертвата в такава обстановка и при условия, непозволяващи изход и алтернатива в избора на поведение, при които тя се съгласява на полово съвкупление. В тази насока релевантни са редица фактори като зрелостта, смелостта и силата на жената, положението и обстановката, в които тя е поставена, състоянието на уплаха и смущение, в което може да изпадне и което може да парализира в значителна степен съпротивителните й способности. В този смисъл е и Решение № 250/14.05.2012 г. по н.д. № 778/2012 г. на трето н.о. В разглеждания случай поведението на пострадалата за защита на половата й неприкосновеност, преценено при доказаните по делото факти за нейните физически данни и характерови индивидуалности, установени от Комплексната психолого-психиатрична експертиза и за времето, мястото и механизма на упражнената принуда и сексуално насилие, които не позволяват изход и алтернатива в избора  е достатъчно да демонстрира очевидното нежелание на пострадалата за интимни контакти с подсъдимия. Както бе отразено и в по-горните абзаци, подсъдимия е бил видимо агресивен и е бил под въздействието на наркотично вещество, което е провокирало страха в пострадалата да не й нанесе побой или нещо по-лошо. От субективна страна подсъдимия е извършил престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици.

От обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил и състава на престъплението по чл.159 ал.4 т.1, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК, като е създал чрез мобилен телефон седем броя видеофайла с порнографски материали, които е разпространил, чрез информационните и съобщителните системи на социалната мрежа „Фейсбук“ и чат приложението му „М.“ до четири потребителя. Процесните материали са безспорно неприлични, неприемливи и несъвместими с обществения морал по смисъла на чл.93 т.28 от НК, а именно: видеофайлове за създаването на които е използвано лице, ненавършило 18 години, а именно пострадалата, която е била на 16 години. Подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението, като е реализирал изпълнителното деяние, разпространявайки порнографските материали, както бе отразено посредством информационните технологии и съобщителни системи, чрез мобилен телефон. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, порнографски е този материал, който изготвен по какъвто и да е начин неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, чието съдържание изобразява реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на половите органи на лице. Нагледният снимков материал, предоставен в приложението към експертизата и съдържащ визуализация от всеки един инкриминиран файл сочи, че снимковите и видеоматериалите предмет на деянието съдържат похотливо показване на половия орган на подсъдимия, с който се извършват сексуални действия. Ето защо, приобщените и анализирани файлове, съдържащи както снимков материал, така и видеоматериал, правилно са квалифицирани като порнографски такива. Налице е и следващия обективен признак,          както бе отбелязано и в по-горните абзаци, а именно на порнографските материали е заснето лице, изглеждащо под 18-годишна възраст. Разпространението на порнографски материали е осъществено умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият напълно е съзнавал какво е съдържанието на файловете, както и че е заснето лице, което не е навършило 18-годишна възраст.

По делото е доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, е осъществил състава на престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК, като на 24.05.2020 г. в гр.М., в жилището си, без надлежно разрешително е държал в себе си високорисково наркотично вещество – метамфетамин, съответно с нето тегло на първият обект 0, 88 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент 51 %, и нето тегло на вторият обект 0, 29 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент 99 %, на стойност и за двата обекта 29,25 лева по цени за пласмент на улицата. Деянието не е малозначително в сравнение с други такива случаи. Легалната дефиниция на понятието маловажен случай се съдържа в разпоредбата на чл.93 т.9 от НК, а именно в случаи, при които извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. На първо място се касае за наркотично вещество, което съгласно чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП и Приложение № 1 към Списък І “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” на чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, метамфетамина представлява високо рисково наркотично вещество. Подсъдимият е неосъждан, но от справката му за съдимост се установява, че е санкциониран по административен ред по чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.354а ал.5, вр. с ал.3 т.1 от НК. Няма данни и доказателства по делото наложеното административно наказание Глоба, в размер на 1 000 лева да е изпълнено, чрез заплащане. Следователно, през изминалия от тогава период подсъдимия не е осъзнал противоправността на деянието си и не е преустановил употребата на наркотични вещества. Това говори, че наложеното административно наказание не е постигнало възпиращата и превъзпитаваща роля, която законът му възлага. Сравнително ниската стойност на предмета на престъплението не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство, определящо деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност от други от съответния вид. Категорично съдебния състав приема, че в конкретния случай не се касае за престъпление по чл.354а ал.5, вр. с ал.3 т.1 от НК. Деянието е извършено от подсъдимия умишлено, като същият е знаел, че държейки наркотични вещества, забранени със Закон осъществява престъпление, макар и в малко количество и на малка стойност. Подсъдимият е съзнавал, предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици.

Причини за извършване на престъпленията от страна на подсъдимия са принизеното правосъзнание и недостатъчни морално-волеви задръжки.

Съдът установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, както и с оглед процесуална икономия, то цялото съдебно производство се проведе по реда на Глава 27 от НПК. При това положение и доколкото подсъдимия е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, то съдът е задължен безусловно при определяне на наказанията да приложи нормата на чл.58а от НК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК.

При определяне на наказанията съдът прецени всички правно релевантни за това обстоятелства и прие за смекчаващи вината следните от тях – чистото съдебно минало и липсата на неприключили наказателни производства срещу него, възрастта му, а именно млад човек, който е бил на 22 години при извършване на деянията, липсата на движимо и недвижимо имущество, сравнително добрите характеристични данни, като тук е мястото да се отбележи, че по делото има изключително положителни характеристични данни по месторабота и с лоши характеристични данни, изготвени от РКП при РУ гр.М.. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчита високата степен на обществена опасност на деянията. Настоящият съдебен състав намира, че направеното самопризнание от страна на подсъдимия не трябва да се преценява като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото то е основание за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК. Освен това, съгласно съдебната практика, а именно Решение № 1085/30.12.2005 г. по н.д. № 577/2005 г. на ВКС ІІІ-то н.о. самопризнанието представлява смекчаващо вината обстоятелство само когато има процесуална стойност. Такава то няма в конкретния случай. Не трябва обаче да бъде пропуснато да се отбележи, че подсъдимия след като е бил задържан и е с постановена мярка „Задържане под стража” е преоценил поведението си и в настоящето производство е изразил съжалението си за извършеното от него. На досъдебното производство същият е съдействал при разкриване на обективната истина, макар и формално да не е налице признаване на вината. В случая не са налице материално-правните предпоставки за прилагането на чл. 55 от НК /респ. чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК/, тъй като деянията са извършени при условията на наличието на смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства, а не са налични многобройни или изключителни смекчаващи вината му обстоятелства. Този правен извод се налага и от факта, че деянията му може да се приемат за инцидентна проява, тъй като подсъдимия няма други осъждания, както и други наказателни дела на производство, а поведение е било насочено само и единствено спрямо пострадалата, с която са имали предишен контакт. След като съобрази императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, указваща задължително прилагане на чл.58а от НК, съдът намира, че наказанията следва да бъдат от вида Лишаване от свобода. Изложеното мотивира съда да наложи спрямо подсъдимия за конкретните деяния три наказания от вида Лишаване от свобода, прилагайки разпоредбата на чл.58а, вр. с чл.54 ал.1 от НК. Съдът определи на подсъдимия за деянието по чл.152 ал.2 т.1, вр. с ал.1 т.2 от НК наказание Лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.58а ал.1 от НК намали с 1/3, като наложи на подсъдимия наказание Лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ. За деянието по чл.159 ал.4 т.1, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК му определи наказание Лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.58а ал.1 от НК намали с 1/3, като наложи на подсъдимия наказание Лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 2 000 лева, платими в полза на Държавата. За деянието по чл.354а ал.3 т.1 от НК му определи наказание Лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.58а ал.1 от НК намали с 1/3, като наложи на подсъдимия наказание Лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 2 000 лева, платими в полза на Държавата. И за двете обвинения по чл.159 ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК и по чл.354а ал.3 т.1 от НК санкционната норма в особената част предвижда кумулативно и наказание глоба. Настоящият съдебен състав счита, че с оглед отчетените индивидуализиращи обстоятелства това наказание е справедливо и е в съответен размер и за двете извършени деяния. Отчетен е превес на смекчаващите обстоятелства и размерът на глобите е определен в долните граници. Съдът счете, че следва спрямо определените наказания да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, като се определи за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно ДВЕ ГОДИНИ "лишаване от свобода", което на основание чл. 57, ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален "общ" режим. Налице са основания за групиране на така наложените наказания, тъй като деянията са извършени от подсъдимия, преди той да е бил осъден за което и да е от тях с влязла в сила присъда. При правилата на чл.23 ал.3 от НК към общото най-тежко наказание изцяло се присъедини и наказанието ГЛОБА в размер на 2 000 лева, платими в полза на Държавата. Тук е мястото да се отбележи, че съдебния състав констатира, че е допуснал нарушение, като не е спазил основните положения в закона и в практиката на ВКС, свързани с поредността, в която съдът действа при определяне на общо наказание. Безспорно първоначално се определя наказанието за всяко от престъпленията, включени в съвкупността, след това се определя общото наказание по реда на чл.23 и чл.24 от НК и накрая се решава въпросът, дали да се изтърпи или отложи изпълнението на наложеното общо наказание, респективно при какъв режим да бъде изтърпяно то. В конкретния случай настоящия съдебен състав е нарушил тази поредност, но в крайна сметка след определяне на общото наказание в размер на най-тежкото от тях е съблюдавал изискванията на чл.23 ал.1 от НК и се е занимал отново с начина на изпълнението му.

Настоящият съдебен състав, счете, че не са налице материално правните предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и изпълнението на така определеното общо наказание не следва да бъде отложено. С оглед събраните доказателства - възраст, семейна среда, данните за личността му и за да предизвика съответна промяна в съзнанието на дееца, за да го превъзпита към спазване на закона, съдът намери, че е наложително той да изтърпи ефективно наложеното наказание. Цялостната преценка на личността на подсъдимия, изразена в най-голяма степен, но не и единствено чрез осъществените от него деяния, дава основание да се стигне до горния извод. Това наказание, съдът счита, че е достатъчно и справедливо да укаже резултатно репресивно, превъзпитателно, предупредително и възпиращо въздействие върху подсъдимия, а също така и превантивно влияние относно другите членове на обществото. Съдебният състав намира, че това наказание се явява съразмерно на обществената опасност на извършеното от подсъдимия и е справедливо. Размерът на наказанието е обоснован като израз на стремежа на съда да съизмери интересите на обществото и данните за личността на подсъдимия спрямо особено опасните умишлени престъпления. В този период на изолация би могло да се очаква създаването на трайни нагласи за съобразяване с интересите на околните и спазване на нормите и правилата, по които функционира обществото. Предупредително-превъзпитателното въздействие на наказанието спрямо широкия кръг на обществото се постига убедително с така определеното наказание. Наказанието за извършените престъпления съдът определи в размер към минималния, като постанови първоначалния режим на изтърпяването му да е „общ”, тъй като определеното наказание е от две години и съгласно правилата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, следва да бъде наложен именно такъв режим. Наложеното на подсъдимия наказание е съответно на извършеното, повлияно е от значението на здравословното и психическото състояние на пострадалата. Той следва да бъде изведен от обществото за такъв период от време, за да може да осъзнае извършеното и да коригира както ценностната си система, така и потребностите си. В състояние на изолация и понасяне на тежестта на наказанието той би могъл да възпита в себе си уважение и зачитане на установения в страната правов ред и да промени положително съзнанието си. За малката общност – родственици, съседи и близки, възприела престъпния резултат санкцията има пряко възпитателно значение и изразява справедливата оценка за извършеното. Това наказание, съдът счита, че е необходимото и достатъчно и по отношение интересите на обществото в широк кръг – създадени са гаранции за предупреждаване и въздържане от следващи такива прояви. При съобразяване на вида на наложените наказания съдът не упражни правомощията си да увеличи определеното общо наказание при спазване на изискванията на чл. 24 от НК, тъй като намери, че увеличаването на наказанието не е наложително с оглед постигането на положителен резултат при реформиране личността на подсъдимия. Необходимо е подсъдимия да бъде обект на въздействие в условията на пенитенциарното заведение в значим и достатъчен период за изграждане на социално приемливо ниво на моралната и духовната компонента на личността му, но не и за средния предвиден от законодателя срок, каквото бе предложението на представителя на прокуратурата и на частната обвинителка. В хода на понасяне на наказанието като цяло спрямо подсъдимия следва да бъдат предприети пълен комплекс социалнопсихологически мерки с цел да бъде предпазено обществото от поредно отключване на тлеещите в него противоправни нагласи. Така наложеното наказание съдът счита, че в максимална степен би отговорило на изискванията на закона съгласно чл. 36 от НК по отношение както на личната, така и на генералната превенция.

Със своя съдебен акт съдът зачете и приспадна на основание чл.59 ал.2, вр. с чл.59 ал.1 т.1 от НК при изпълнение на наказанието Лишаване от свобода времето от 27.05.2020 год. до влизане на присъдата в сила, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по НОХД № 55/2021 год. по описа на МРС, в частност НЧД № 185/2020 г. по описа на МРС.

Със своя съдебен акт съдът зачете и приспадна на основание чл.59 ал.2, вр. с ал.1 т.1 пр.1 от НК времето, през което подсъдимия е бил с постановено “Задържане за 72 часа” от Районна прокуратура гр.В. – ТО гр.М. по НОХД № 55/2021 г. по описа на МРС, в частност ДП № 160/2020 г. по описа на РУ гр.М. /НЧД № 185/2020 г. по описа на МРС/, считано от 10.00 часа на 25.05.2020 г. до 15.30 часа на 27.05.2020 г.

Със своя съдебен акт съдът отне на основание чл.354а ал.6 от НК в полза на Държавата предмета на престъплението, а именно: метамфетамин с нето тегло на първият обект 0,88 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент 51% и нето тегло на вторият обект 0,29 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент 99%, на стойност и за двата обекта 29.25 лева по цени за пласмент на улицата, които подлежат на унищожаване на основание чл.8 ал.3 от Инструкцията за осъществяване на взаимодействието между Агенцията за държавни вземания и Висшия съдебен съвет.

Със своя съдебен акт съдът постанови приложеното по Досъдебното производство веществено доказателство, а именно: 1 брой хартиен плик, съдържащ опаковки на обектите преди изготвяне на Химическата експертиза, да бъде унищожен след влизане в сила на настоящата присъда.

Със своя съдебен акт съдът отне на основание чл.159 ал.9 от НК в полза на Държавата като предмет на престъплението по чл.159 ал.4 т.1, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК твърдите дискове на Компютър (настолен) с лицев надпис „T.“ без ляв страничен капак, в които се съдържат файлове с порнографско съдържание, като след отделянето им от компютърно-информационните системи твърдите дискове да бъдат унищожени

Със своя съдебен акт съдът отне на основание чл.159 ал.9 от НК в полза на Държавата като предмет на престъплението по чл.159 ал.4 т.1, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК паметта на мобилен телефон „S.” с кутията му, в която се съдържат файлове с порнографско съдържание, която след влизане на присъдата в сила да бъде унищожена.

Със своя съдебен акт съдът отне на основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК в полза на Държавата 1 брой мобилен телефон „S.” с кутията му като вещ, принадлежаща на подсъдимия и послужила за извършване на умишлено престъпление.

Със своя съдебен акт съдът постанови на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК веществените доказателства по делото, а именно: 1 бр. син на цвят чаршаф, 1 бр. пакет мокри кърпи с надпис „NEDMIL”, 2 бр. калъфки за възглавници, 1 бр. син халат, 1 бр. плюшена лилава постелка, 1 бр. кръгла сива плюшена стелка, 1 бр. чаршаф целият в червено- кафява течност с увити в него, чифт бели чорапи, 1 бр. черни къси панталони с надпис „HANOVER“ и 1 бр. тениска с къс ръкав с бели кантове на ръкавите да бъдат върнати на собственикът им В.Й.Й. *** след влизане на присъдата в сила.

Със своя съдебен акт съдът постанови на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК веществените доказателства по делото, а именно: черна блуза с къс ръкав с надпис „L”amour”, спортни панталони с връзки с жълти изображения на слончета на син фон, чифт бели къси чорапи, синьо дамско бельо /бикини/, да бъдат върнати на собственикът им С.И.С. *** след влизане на присъдата в сила.

Със своя съдебен акт съдът постанови на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК веществените доказателства по делото, а именно: 1 бр. мобилен телефон “HUAWEI“ Y6 със зарядно устройство за него, запечатани в оригиналната му кутия, да бъдат върнати на собственикът им Х.М.П.от гр.М. след влизане на присъдата в сила.

Със своя съдебен акт съдът постанови на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК, веществените доказателства по делото, а именно: 1 брой марлен тампон с червено-кафява течност, кичур коса светъл на цвят и тъмно парче коса, поради липса на стойност, след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

Със своя съдебен акт съдът постанови вещественото доказателство по делото, а именно: Диск в хартиена опаковка от компютърно техническа експертиза, находящ се в найлонов джоб на л. 22 в том 2 в делото, да остане на съхранение по делото.

Със своя съдебен акт съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка на НИК-МВР гр.С. направените по делото разноски в размер на 1 051.21 лева.

Със своя съдебен акт съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 2 819.96 лева.

Със своя съдебен акт съдът  осъди  подсъдимия да заплати на частната обвинителка С.И.С. *** лично и със съгласието на нейната майка и законен представител В.Л.Г. *** направените по делото разноски, в размер на 3 000 лева, представляващи адвокатски хонорар.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.  

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: