Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.08.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито заседание на тринадесети
август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.д. № 7252/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Б.“ ООД по изпълнително дело №20197900400845 на ЧСИ Р.М., рег. №790 на КЧСИ, срещу Постановление от 08.05.2019
г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника за
намаляване на приетото за събиране в полза на взискателя Н.Ц.Д.адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа, че сумата по изпълнителното
дело е удържана от банковата му сметка и преведена на ЧСИ. Сочи, че
единствените действия на адвоката на взискателя се свеждат до подаването на
молба за образуването на изпълнителното производство, поради което разноските
за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера от 200 лв.,
съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Взискателят по изпълнителното дело Н.Ц.Д.(отговорът е на л. 56
от и.д.), счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че по делото е поискано
предприемането на изпълнителни действия чрез налагане на запор на банкови
сметки и извършването на пълно имуществено проучване на длъжника чрез справки в
имотния регистър, БНБ и справка за задължения, като са заплатени и дължимите
авансови такси на ЧСИ. Излага, че претендираният размер на адвокатското
възнаграждение от 500 лв., от които 200 лв. – за образуването на изпълнителното
дело и 300 лв. – за неговото водене, е съобразен с чл. 10, ал. 2, т. 3, вр. чл.
7, ал. 2 от НМРАВ.
Частен съдебен изпълнител Р.М. е депозирал мотиви за неоснователност на
жалбата. Сочи, че по изпълнителното дело са извършени справки за наличие на банкови
сметки, след което са наложени запори, като процесуалният представител на
взискателя е изразил становище и по възражението на длъжника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:
Изпълнително дело № №20197900400845 на
ЧСИ Р.М., рег. №790 на КЧСИ, е образувано по молба от Н.Ц.Д.,
чрез адв. С.П., за събиране на вземания от „Б.“ ООД, обективирани в
изпълнителен лист от 06.02.2019 г., в размер на 1725 лв. По
изпълнителното дело е представен Договор за правна защита и съдействие от 22.04.2019
г., с който взискателят и упълномощеният адвокат са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева
(200 лв. за образуване на делото и 300 лв. – за воденето му),
заплатени в брой, видно от отбелязването в договора.
На 02.05.2019
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в
която е посочено, че задълженията по изпълнителното дело възлизат на 1725 лв. –
присъдени разноски, 500 лв. – разноски по изпълнителното дело в полза на
взискателя; 415,60 лв. - такси и разноски по ТТРЗЧСИ.
С две молби лист
35 и 37, депозирана пред ЧСИ на 24.04.2019 г., длъжникът е поискал вдигането на
наложените запори на банкови сметки, тъй като сумата е удържана чрез наложен
запор в „У.Б.“ АД, както и е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което било дължимо единствено за образуване не
изпълнителното дело. На л. 36 от изпълнителното дело е приложена разпечатка от
онлайн банкиране от 25.04.2019 г., видно от което по сметка на ЧСИ е постъпила
сумата от 2640,60 лв. за погасяване задълженията на „Б.“ ООД по и.д. 845/2019
г.
С
обжалваното постановление от 08.05.2019 г., връчено на длъжника на 13.05.2019
г., съдебният изпълнител е отказал намаляване на приетия за събиране адвокатски
хонорар от 500 лв.
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение или всеки друг акт, в който е обективиран техния
размер. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление за разноски от 08.05.2019 г.. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна
Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв..
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв., възнаграждението се равнява на 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от НМРАВ.
Не е спорно по делото, че
след образуването на изпълнителното производство и преди връчването на поканата
за доброволно изпълнение на 02.05.2019 г., задължението на длъжника е погасено
чрез банков превод, видно от приложената на л. 36 от изпълнителното дело
справка от онлайн банкиране. Предвид това обстоятелство, не е налице
извършването на изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на
взискателя с цел удовлетворяването на вземането, тъй като същото е погасено
дори преди изтичане на срока за доброволно изпълнение. Като такива действия не
могат да се приемат направените с молбата за образуване на изпълнителното дело искания
за налагане на запор на банкови сметки и възлагането на ЧСИ да извърши справки,
тъй като тези искания са реквизити от самата молба (арг. от чл. 426, ал. 2 и
ал. 4 ГПК). Следователно уговореното и платено адвокатско възнаграждение се явява дължимо единствено за образуване на
изпълнителното дело, в размер на 200 лева, като претендираните 300 лв. по чл. 10, т. 2 от НМРАВ (за водене на
делото) не следва да бъдат възлагани в тежест на длъжника.
Предвид изложеното,
подадената жалба се явява основателна, а обжалваното постановление на съдебния
изпълнител следва да бъде отменено, като претендираното в изпълнителния процес
адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 500 лв. до размера на 200
лв..
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „Б.“ ООД по
изпълнително дело №20197900400845 на ЧСИ Р.М., рег. №790 на КЧСИ, Постановление от 08.05.2019 г., с което съдебният
изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетото
за събиране в полза на взискателя Н.Ц.Д.адвокатско възнаграждение над сумата от
200 лв. до претендираните 500 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 22.04.2019
г., между взискателя Н.Ц.Д.и адв. С.П., до размера от 200 (двеста) лева с ДДС, дължимо за образуване на изпълнително дело №20197900400845 на ЧСИ Р.М.,
рег. №790 на КЧСИ.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.