РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. В**, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
lfi, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Н*А Д. Н*
при участието на секретаря В* В. УЗ*
като разгледа докладваното от А*М. ПЕ* Въззивно гражданско дело №
20221300500028 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от АЛ. АНГ. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: с. Н*, общ В*, ул. „Ч* и п* №*, ХР. АНГ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.
В*, ул. „Б*“ № *, З. АНГ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: с. А*, обл. В*. ул. „В* Т*“ № *, Д. АНГ.
ИВ., ЕГН **********, с адрес: с. Н*, обл. В*, ул. „Ч* и п*“ № 6, М. С. М., ЕГН **********, с
адрес: гр.Б* ул. „Г* С. Р*“ № 22, М. Т. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ул. „З*“ № 12, и Съ*
С* М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ул. „З*“ № 12 чрез Адвокатско дружество „Д* и Х.“,
Булстат ***, представлявано от адвокат Г* Б* Х. – управител всички съдебен адрес: гр. С* район
С*а, ул.“К*“ № *, ет. 3 против Решение № 499/01.11.2021 г., по гр. д. № 2818/2018 г., по описа на
Районен съд-В* с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.432 ал.1
вр.чл.493а от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени от всеки един от тях
неимуществени вреди, в резултат от смъртта на дядо ми И* М* А*, починал при ПТП, настъпило
на 18.11.2017 г., в размер на по 1000 лв. (хиляда лева) , предявени като частични искове от по 100
000 лв. (сто хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Излага се, че първоинстанционният съд необосновано и неправилно не е допуснал
изготвянето по делото на съдебно-психологична експертиза за установяване на последиците от
смъртта на починалия за психическото състояние на всеки един от ищците, съответно на
1
претърпените от всеки един от тях болки и страдания, въпреки направеното своевременно искане
от процесуалния представител за допускане на съдебно-психологична експертиза. Поради
посоченото нарушение останали неизяснени важни факти и обстоятелства по тези въпроси, което
се е отразило пряко върху крайния извод на съда, обективиран в съдебния акт и съответно до
неправилно отхвърляне на исковите претенции.
Твърди се, че съдът неправилно и необосновано е приел, че в хода на процеса не е
установено, че те ищците в резултат на смъртта на дядо си са преживели сериозни като интензитет
и продължителност морални болки и страдания, както и че техните негативните емоционални
преживявания не са довели до сериозна като интензитет и продължителност психична травма, до
съществена и трайна промяна на личността.
Поддържа се, че отхвърленото доказателствено искане е относимо - свързано е с предмета
на правния спор и установяване на последиците от смъртта на починалия за психическото
състояние на всеки един от тях ищците, съответно на претърпените от всеки един от тях болки и
страдания и необходимо, с оглед пълното изясняване на действителната тежест на причинения
противоправен резултат.
Твърди се, че ВРС е допуснал нарушение на чл. 235 ГПК, не е обсъдил и взел предвид
всички събрани по делото доказателства, както и че неправилно е анализирал и интерпретирал
част от тях.
Поддържа се, че изводите на ВРС били необосновани, като е приел, че от събраните по
делото гласни доказателства, не може да се приеме за доказано обстоятелството, че всички те са
били изключително близки със своя дядо, взаимоотношенията им надхвърляли рамките на
обичайните взаимоотношения между дядо и внук, дължащо се на повърхностен анализ на
събраните по делото гласни доказателства.
Излага се, че ВРС е основал изводите си за естеството на отношенията между ищците и
техния дядо на показанията на свидетелката Ц* В* - кмет на с. Н* , които не е следвало да бъдат
кредитирани, тъй като не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал,
свидетелката не е била близка на семейството и не е запозната със отношенията в него.
Твърди се, че неправилно и необосновано в обжалваното решение е прието, че по делото не
е доказано, че между тях е съществувала особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка.
Отбратното се установявало от свидетелските показания на свидетелката Д* П* Считат, че са
доказали наличието на „трайна и дълбока емоционална връзка“ по смисъла на ТР № 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС, съществувала между тях и починалия И* А*.
Считат, че неправилно съдът е приел, че претърпените от тях мъка и страдание не
подлежат на обезщетяване, тъй като не надхвърлят нормално присъщите за съответната родствена
връзка. Чрез събраните по делото гласни доказателства били доказали възникналата и утвърдила
се през годините емоционална връзка между дядо им И* А* и тях, като негови внуци, която е
предпоставила тежкото приемане на новината за смъртта му. Като дядо и внуци били в близки
отношения. С оглед на така установената силна емоционална връзка, след смъртта на дядо им,
всички дълго скърбели и все още не са преодолели напълно загубата.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение, като неправилно и необосновано и да
2
постанови друго, с което уважи предявените искове на всеки един от въззивниците до пълния
претендиран размер на исковите им претенции.
Отправят искане за присъждане на разноски и правят доказателствено искане за допускане
на съдебно-психологична експертиза, по която експертът, след като извърши личен преглед на
всеки един от тях, да даде отговор на въпросите:
1. Какви са били отношенията на всеки един от ищците с И* М*А*? И 2. Как се е отразила
смъртта на И* М* А* на психическото състояние на всеки един от ищците?
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника по
жалбата “Д* З*” АД, с ЕИК *, и седалище: гр. С*, п. к. 1504, бул. “К*Ал. Д*”№ *, с който се
оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и
обосновано по изложените подробни съображения. Прави искане решението на
първоинстанционният съд да бъде потвърдено изцяло. Прави искане за присъждане на разноски за
настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Не представя доказателства и не прави
доказателствени искания.
Настоящата инстанция с протоколно определение от 22.02.2022г. е оставила без уважение
искането за назначаване на съдебно-психологическа експертиза, като преклудирано, на основание
чл.266 от ГПК.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
и след като обсъди доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Производството по делото пред РС-В* е образувано по исковите молба на АЛ. АНГ. ИВ.,
Х* А* И., З. АНГ. ИВ., Д. АНГ. ИВ., М.С. М., М. Т. ИВ. и С* С* М. против „Д*з*“
АД, с ЕИК * с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1
вр.чл.493а от КЗ.
По делото е установено и между страните не е спорно, че:
На 18.11.2017г. в гр.В*, на ул. „Ц* И. А* II“, в близост до варов възел „В*“, е настъпило
процесното ПТП по вина на водачът Ц* Л* Т* управлявал лек автомобил „О*“, модел „Ас* е рег.
№ В*** и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца И* М** А** което се установява
от приложената по делото влязла в сила присъда № 43/31.05.2019 г. по НОХД № 146/2018 г. по
описа на Окръжен съд –В*, изменена с решение №193/24.06.2020 г. по в.н.о.х.д №1215/2019 г. по
описа на САС, което е оставено в сила с решение №25/01.04.2021 г. по н.д.№ 51/2021 г. на ВКС.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това,
дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
Към датата на ПТП -18.11.2017г. е налице валиден застрахователен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица №
3
BG/08/117001536838 по отношение на увреждащото МПС „*" А* с ДК№ ***.
Въззивниците /ищците/ са внуци на починалия И* М* А*,което се установява от
представените и приети по делото удостоверение за наследници и удостоверения за родствени
връзки и са активно легитимирани да предявят иск за обезщетяване на неимуществени
вреди,произтекли от неговата смърт. Съгласно разясненията дадени с ТР№ 1/21.06.2018г. по
тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС същите са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен родственик посочен в
Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24.Х1.1969г. на Пленума на
Върховния съд, а именно: родители; деца; съпруг и лице във фактическо съжителство, като с
посоченото ТР № 1/21.06.2016г. бе прието, че по изключение всяко друго лице, освен
горепосочените в ПП № 4/61 г. и ПП № 5/69г., което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е справедливо
да бъде обезщетено.
Не е спорен и установеният по делото механизъм на настъпване на ПТП с приетата по
делото САТЕ и КП за ПТП с пострадали лица, както и че въззивниците са предявили пред
въззиваемото застрахователно дружество писмени застрахователни претенции за определяне и
изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техният дядо
починалият пешеходец И* М* А* и че е налице изричен отказ за плащане на обезщетения на всеки
от тях
За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищците и техният размер по
делото пред РС-Видин са допуснати и събрани гласни доказателства.
От свидетеските показания на свидетелката Д* П* се установява, че същата живее в
гр.Б**ик и е първа братовчедка на С* Д*майка на ищците З.А., Д.А., Х.А. и А.А. / и познава от
тяхното раждане всички ищци по делото и са внуци на починалия при ПТП И* М* А*.
Свидетелката посочва, че всички ищци, като внуци на починалия И* А* са били в много близки
отношения с него. Ищците били загрижени за починалият им дядо приживе, постоянно му
звъняли по телефона, ходели при него, когато били ваканция постоянно ходели при него в Н*, а
той се грижел за тях. От своя страна той им ходел на гости. Починалият Ив* живеел в Н* На С*и
А********************** децата живеели в Новоселци при дядото Иван, цялото семейство било
при него. Децата на Дора живеели в Белоградчик с техните родители. Те също ходели в Новоселци
при дядо си, специално за тях говорела, че са ходели при него през ваканциите, защото другите
внуци си живеели с него. Свидетелката посочва, че постоянно общува с тях, всички деца познава
от много малки, общува с родителите и с децата, наясно е с техните чувства, усещания. Лично е
присъствала и видяла как всичките деца на Дора звъняли на дядо си по телефона и го питали дали
има нужда от нещо. Те го посещавали на празници, като се е случвало и дядото Иван да ходи при
тях в Белоградчик. Когато ищците научили за смъртта на дядо си били много потресени, много
трудно и болезнено преживели това нещо, като и тя свидетелката била потресена. Много пъти
като се събират с ищците в Белоградчик те споменават стареца, Мая се разплаквала, когато
заговаряли за него. Когато ходел в Белоградчик Иван им пазарувал и ги подпомагал с каквото
можел. Знае, че внуците от Белоградчик ходят на гроба на дядо си, а внуците от страна на Соня е
разбрала, че два път иса ходели на гроба. Посочва, че ищците са създали семейства и са били
женени, респективно омъжени преди да почине дядо им Иван и са живели в други населени места.
4
Свидетелката не е присъствала на погребението на Иван но посочва, че всички внуи/ищците са
били на погребението.
От свидетелските показания на свидетеля Мирослав Сашков се установява, че същият
живее в гр.Белоградчик. С ищците Мая, Сълви и Милчо живеят в едвин двор. И ги познава от 7-8
години. Виждал починалият няколко пъти, той идвал при тях в Белоградчик, а ищците ходели при
него в Новоселци. Когато били по-малки ходели за подве, три седмици при него. Прекарвали
празниците заедно – Нова година, Гергьоден. Когато идвал винаги носел по нещо за децата. Мая
била разстроена от смъртта на Иван. Свидетелят не е присъствал на погребението на Иван, но
ищците са отишли. Знаел, че ходели на гроба му защото носели инструменти за почистване на
гроба. Мая има семейство повече от 10 години, има и деца на по 10год и на 3 год. Незнае с какво
се е занимавал приживе починалия Иван.
От свидетелските показания на свидетеля Славчо Михайлов се установява, същият живее в
гр.Дунавци и е син на починалия Иван Михайлов Ангелов. Педи смъртта си Иван живеел в
Новоселци. Заявява, че той също води дело срещу ответника за обезщетение за неимуществени
вреди. Брат му Ангел и децата му ищците Алекс, Християн, Зоя и Денис се преместили да живеят
в Белоградчик преди да почине баща му Иван. Починалият се препитавал като него, когато някой
го викал на работа ходел и работел през другото време събирал отпадъци. Той му бил купил
колелото с което събирал отпадъци.
От свидетелските показания на свидетеля Александър Йосифов се установява, че същият
познава ищците Алекс, Християн, Зоя и Денис, които са деца на Ангел и внуци на починалия
Иван. Той и посочените ищци живеят в Арчар. Когато починал Иван Денис е бил в Англия и още
не се е прибрал, а Зоя в Испания и се прибрала след около двадесетина дни. На погребението са
присъствали Християн и Алекс, също така са присъствали Мая, Сълви и Милчо, които виждал
няколко пъти.Починалият е виждал няколко пъти, когато е ходел в Новоселци.
От свидетелските показания на свидетелката Цеца Велкова, кмет на с.новоселци се
установява, че същата познава починалият Иван Михайлов Ангелов откакто е дошъл в селото,
незнае точната година и е живял в с. Новоселци до смъртта си. Починалият живеел сам. Когато
дошъл в Новоселци с него живеел и един от синовете му, както и децата на сина му. В къщата
имало деца, но не мога да кажа колко. Иван живеел в почти съборена къщичка, в една малка
стаичка. Той нямал двор, до него имало и друга къща, където живеел сина му. Иван Ангелов имал
още синове, не само този с който живеел. Къщите на Иван и сина му в Новоселци били в близост.
Недвижимият имот, в който живеел Иван Ангелов не съществува в момента, къщата е паднала, но
знае къщата, в която живеел. Децата живеели в къщата на сина му, не в къщата на Иван.
Починалият не общувал с хората в селото, само един възрастен човек имал като приятел, не е
участвал в обществени мероприятия, не е имал поминък, не е имал земя, не е отглеждал животни,
бил е клошар, прехранвал се от клошарство... Не познава внуците на Иван Ангелов поименно. Не е
виждала покрай Иван Ангелов деца. Не мога да каже какви са били отношенията между Иван,
неговите деца и съответно внуците му. Не може да кажа кой е погребал Иван, не са искали от
свидетелката съдействие. Изказва предположение, че най-вероятно е погребан от близки.
Знае за починалия Иван, че няма никой около него, защото е ходел при нея за съдействие
за пенсията, не можел да се пенсионира. Иван събирал всякакви предмети, включително и храна,
бил клошар. Не е направило впечатление Иван приживе да е отсъствал от селото, той минавал
5
покрай нейният и би направило впечатление, ако е отсъствал продължително от селото. Той бил
самотно живеещ и ако не се появи поне два дни със сигурност някой съсед би ѝ казал. Нямало деца
покрай него, имало е само кучета, никакви деца не е виждала с него. Иван е самонастанил се в
постройката, а на сина му постройката била пристроена по-късно.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния
закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните
права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и
установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен
съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г.
по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната
инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само
по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното
решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на
императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните
по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата
и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-
В*, а по конкретно наведените във въззивните жалби оплаквания, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, съдът намира за неоснователни, поради следното:
6
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно съединени искове с правно основание
чл.432 ал.1 вр.чл.493а от КЗ.
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване
на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл.503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, на
което кореспондира задължението на застрахователя по чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в
рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването ѝ.
Между страните не е спорно, че ищците са предявили застрахователни претенции пред
въззиваемото застрахователно дружество /ответника/, което се установява и доказва от
приложеното по делото писмо до ищците от ответното дружество с обективиран отказ за
определяне и изплащане на обезщетение, поради което предявените искове са допустими.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. /
противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените неимуществени и имуществени
вреди и 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. /
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Пред настоящата инстанция е спорно между страните от събраните по делото доказателства
доказали ли са ищците твърдените особено близки отношения, обосноваващи основателността на
претенциите им за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди във връзка със смъртта на
дядо им И* М* А*, причинена при ПТП на 18.11.2017г. от застрахован по задължителна
застраховка „Гр* отговорност" на автомобилистите в „Д* з*" АД водач.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са
изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление №
2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС. Според т. 1 от
решението, "материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и
Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди". В съобразителната част на
тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на
7
починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено
близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци (както
и братя/сестри); В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците
и внуците и братя/сестри са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за
получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение
от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на
смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно идеята, от която се е
ръководило общото събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на
лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение активна легитимация на други лица,
извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г.), в
частност на внуците, братята и сестрите, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди,
когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено
близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно
съществуващите връзки между тях, и когато интензитетът и продължителността на търпените от
тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да
се понасят. Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка
характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни
ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат изключително близки отношенията
между близнаци, съвместно съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства,
полагане на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина на заболяване, смърт или
дезинтересиране, такива грижи не могат да бъдат предоставени от родители, съпруг или деца и
други.
Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на
внук, брат или сестра е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите,
възприети в тълк. решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено
близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи
изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления №
4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в правната сфера
на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално
присъщите за отношенията между братя и сестри морални болки и страдания.
8
Настоящата инстанция приема, че първоинстанционното решение е постановено в
съответствие с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС задължителна
съдебна практика и със създадената каузална практика на ВКС, обективирана в решение №
92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 17/16.03.2021 г. по т. д. №
291/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 60070/29.06.2021 г. по т. д. № 904/2020 г. на ВКС, І т. о.
От показанията на разпитаните по делото свидетели пред първата инстанция – Д* П*, М*
С* С* М*, А*Й*, Ц* В* /кмет на с.Н*/ се установява, че ищците А*, Х*, З* и Д* внуци на
починалия И* А************* които са деца на сина му А* за кратко време са живеели в един
двор, но в отделни къщи, като впоследствие заживели в различни населени места и създали
семейства. Всички ищци, като внуци на починалия го посещавали през летните ваканции за по
седмица, две, обаждали му се по телефона, питали го има ли нужда от нещо. Семействата им
празнували заедно с починалият им дядо празниците –Нова година , Гергьовден. Починалият също
посещавал внуците си в гр.Белоградчик, като им носел по нещо, което не е конкретизирано по
делото. Починалия И* М* А* се препитавал със средства от събрани отпадъци, като преди
смъртта си от години живеел сам в с.Новоселци в почти срутена къща и лоши условия за живот.
Ищците скърбяли от смъртта на дядо им, починали при ПТП И*А*, ходели на погребението, а
впоследствие и на гроба, како го почиствали. Новината за внезапната смърт на дядо им натъжила
ищците най вече внучката/ищцата М*.
Настоящата инстанция намира, че по делото въззивниците и ищци пред ВРС общо седем на
брой, като внуци на починалия при процесното ПТП И* М*А* не са ангажирали доказателства, а
от събраните такива не се установява и доказва наличието на особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка между всеки един от ищците и починалото лице надхвърляща обичайната
такава между внуци и дядо, характерна за българското семейство,бит и традиции. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се направи категоричен извод за естеството и
продължителността на търпените болки и страдания от всеки един от ищците, вследствие на
неговата смърт.
Следва да се отбележи, че събраните гласни доказателства са общи в същите липсва
конкретика по отношение на всеки един от ищците по делото. В исковата молба не са наведени
твърдения и обстоятелства твърдените страдания от смъртта на техния дядо да са се отразили
негативно на психиката на ищците, например получени психологични отклонения и/или
заболявания във връзка преживените страдания от загубата на починалия И* А*в процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че не са доказани
конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаване на такава особена духовна и
емоционална близост между всеки един от ищците и починалия им дядо по смисъла на
тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на ищците в кръга на лицата,
имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Иван Михайлов
Ангелов. Безспорно е установено, че е била налице близост между ищците и починалия и че
ищците били тъжни от смъртта на дядо им и скърбяли по него, но търпените болки и страдания не
надхвърлят като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да
търпят внуците по повод загубата на обичан от тях дядо. В тази връзка в случая не може да бъде
направен несъмнен извод, че ищците са провели пълно и главно доказване за съществуването на
такава трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, създаваща по изключение активна
легитимация за него да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Недоказването на
критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на
9
обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и
семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г.
на Пленума на ВС обуславя неоснователност на исковата претенция на всеки един от
въззивниците/ищците/ на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на по
1000лв., като частичен от по 100000лв.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд, въззивната жалби следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а обжалваното
решение на РС – В* потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна - „Д* з* АД, следва да бъдат присъдени
претендираните разноски за настоящата инстанция в размер на 140 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно фактическата и правна
сложност на делото, която сума жалбоподателите АЛ. АНГ. ИВ., ХР. АНГ. ИВ., З. АНГ. ИВ., Д.
АНГ. ИВ., М. С. М., М. Т. ИВ. и С* С* М., следва да бъдат осъдени да заплатят поравно или по
20лв. всеки от тях.
По изложените съображения, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №499/01.11.2021г. постановено по гр.д.№2818/2018г. по описа
на Районен съд-В*.
ОСЪЖДА АЛ. АНГ. ИВ. от с.Н*,обл.В*н,ул.“Ч* и пета“№6, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Д* з*“ АД, със седалище и адрес на управление : гр. С*, р-н „О*“,бул.“К* А*
Д*“№68 ,ЕИК * сумата размер от 20 лв.,представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ХР. АНГ. ИВ. от гр.В*,ул.“Б*“ №57 ,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Д* з*“
АД, със седалище и адрес на управление : гр. С*, р-н „О*“,бул.“К* Ал*Д*“№68 ,ЕИК * сумата
размер от 20 лв.,представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Зоя Ангелова И. от с.А*, обл.В*, ул.“В* Т*“ №26, ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „Д* з*“ АД, със седалище и адрес на управление : гр. С* р-н „О*“,бул.“К* А*
Д*“№*, ЕИК * сумата размер от 20 лв.,представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. АНГ. ИВ. от с.Н*,обл.В*, ул.“Четиридесет и пета“№6 , ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Д*з*“ АД, със седалище и адрес на управление : гр. С*, р-н „О*“,бул.“К*
А*Д*“№68 ,ЕИК 0** сумата размер от 20 лв.,представляваща разноски за юрисконсултско
10
възнаграждение.
ОСЪЖДА М. С. М. от гр.Б*,ул.“Ге* С* Р*“№*, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Д*
за*“ АД, със седалище и адрес на управление : гр. С*, р-н „О*“,бул.“К* А* Д*№68 ,ЕИК 0* сумата
размер от 20 лв.,представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М* Т* И. от гр.Б*к, ул.“З*“№12, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Дж*за*“ АД, със седалище и адрес на управление : гр. С*, р-н „О*“,бул.“К* А*
Д*“№*, ЕИК** сумата размер от 20 лв.,представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С* С* М. от гр.Б*, ул.“3*“№ 12 ,ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Д* з*“ АД, със седалище и адрес на управление : гр. С*, р-н „О*“,бул.“К* А*
Д*“№* ,ЕИК ** сумата размер от 20 лв.,представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11