№ 105
гр. ****, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20233130200118 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. във връзка с чл. 84 от ЗАНН.
Жалбоподателят М. Н. М., ЕГН ********** обжалва Наказателно
постановление № 22-0324-001273/07.02.2023 г., издадено от началник РУ-
**** при ОД на МВР-****, с което му е било наложено административно
наказание- глоба в размер на 2000 / две хиляди / лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири / месеца за извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети 12 контролни точки.
Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения
при издаването на акта и НП.
Административно-наказващ орган – Началник РУ-****, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Депозирано е и писмено становище от проц. представител на АНО-
гл. юрисконсулт при ОДМВР-**** К.Л.А.. с вх. № 2542/20.04.2023 г. Същата
моли да се даде ход на делото и оспорва жалбата, като неоснователна и
недоказана. Моли съда да потвърди изцяло обжалваното НП и да и бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, вместо него се явява
1
процесуален представител адв. Й. А. при АК-****, упълномощен и приет от
съда. Заявява, че от страна на жалбоподателя Х. не е налице нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП и излага доводи в тази насока. Моли съда да отмени
изцяло обжалваното НП. Претендира и разноски по делото.
По делото с оглед изясняване на обективната истина съда призова и
разпита в качеството им на свидетели актосъставителя- С. И. Р. и свидетеля
по акта- Д. Д. С., които дадоха своите показания добросъвестно и съда ги
прие и приобщи като доказателствени средства към делото.
Районна прокуратура- **** ТО-****- надлежно уведомена, не се
явява представител, не депозира становище по делото.
Към административно-наказателната преписка са приобщени и
приети, като доказателства по делото копие на протокол №*********-10000
за сервизна проверка на Drugtest 5000 и копие на методически указания №Iз-
1583/20.07.2010г.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, и като
обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
На 05.12.2022 в 21:53 часа свидетелите С. И. Р. и Д. Д. С.-служители
на РУ-**** били на работа, като авто-патрул нощна смяна. Намирали се в
гр.***** и били позиционирани на ул.*****. Към тях се задал лек автомобил
„Мерцедес Е 220 ЦДИ“, като те решили да го спрат за проверка. Представили
се на водача и му поискали документите. При извършената проверка не били
констатирани нередности. На водача било заявено, че ще бъде изпробван за
употреба на алкохол и наркотични вещества. Резултата от алкохолната проба
бил отрицателен. След това бил тестван за употреба на наркотични вещества,
като пробите били невалидни и с това счели, че водача се опитва да осуетява
проверката.
Според свидетелите, водачът не е навлажнявал със слюнка
достатъчно предоставения му тампон, което било изтълкувано, като отказ.
Според свидетеля Р., водача изпитвал затруднение със слюнката и го
чакали по 30 минути на тест. Не му предлагали вода, защото според
инструкциите трябвало да го изчакат още 10 минути, след консумация.
В същия дух са и показанията на свидетеля С.. Същият заявява, че
никога не е работил с уреда за определяне на наличие на наркотик и не бил
наясно как действа. По отношение на тестването на водача също заявява, че
2
не отделял достатъчно слюнка и именно поради тази причина са счели, че е
налице отказ.
На М. Н. М. бил съставен АУАН №793715/05.12.2022г. затова, че на
05.12.2022 г. в 21:53 часа, в гр.***** на ул.***** до ЖП прелез в посока
гр.****, като Водач на лек автомобил, МЕРЦЕДЕС Е 220 ЦДИ, с рег.№ ****,
управлява собствения си лек автомобил МЕРЦЕДЕС Е220 ЦДИ с
регистрационен номер **** , като не изпълнил указанията за изпробване за
употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство
DRAGER DRUG TEST 5000 с фабричен номер: ARMF - 0094, което се счита
за отказ. Направени били два теста с НЕВАЛИДЕН резултат. Издаден е бил
талон за изследване с номер: 114928. Водачът заявил, че преди около седмица
е употребил КОКАИН, и с това е извършил нарушение по смисъла на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
След като му бил съставен АУАН № 793715/05.12.2022г г. му бил
издаден и талон за медицинско изследване № 114928, като му бил определен
срок до 45 мин, в който следвало да се яви в ЦСМП-***** за даване на
кръвна проба. Талона за медицинско изследване е бил връчен на водача в
23,35 часа.
Тестовете с които водачът е бил изпробван са били с часове 22:07ч. и
22:48 часа.
Въз основа на установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН
№ GA793715/05.12.2023 г. за извършено от него нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, а именно за това, че "отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози".
Същия бил подписан от жалбоподателят без възражения.
В законно установения срок, АНО е издал обжалваното НП № 22-
0324-001273/07.02.2023 г. срещу жалб. М. за извършено от него нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 59 от
ЗАНН, а по същество и основателна но не само по изложените в нея
съображения:
3
АУАН № GA793715/05.12.2023 г. и обжалваното НП № 22-0324-
001273/07.02.2023 г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните
правила: Деянието за което е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателят М. е било квалифицирано по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, за това, че на 05.12.2022 г. в 21:53 часа, в гр.***** на
ул.***** до ЖП прелез в посока гр.****, като Водач на лек автомобил,
МЕРЦЕДЕС Е 220 ЦДИ, с рег.№ ****, управлява собствения си лек
автомобил МЕРЦЕДЕС Е220 ЦДИ с регистрационен номер **** , като не
изпълнил указанията за изпробване за употреба на наркотични вещества и
техни аналози с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 с фабричен
номер: ARMF - 0094, което се счита за отказ, а именно: отказва да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични в-ва
или техни аналози и не изпълни предписание за химико- токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични в-ва
или техни аналози.
Тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателят М.,
което е видно от липсата на възражения по акта, но неговия проц.
представител счита, че е нарушен както материалния, така и процесуалния
закон при издаването на акта и обжалваното от него НП.
На първо място се твърди, че атакуваното от жалбоподателя НП не
отговаря на обективната истина, като оспорва фактическата обстановка и
констатациите, които мотивират вменяването на нарушението.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които са
съответно актосъставителя и свидетеля по акта става ясно, че водача не е имал
достатъчно слюнка за да може да даде качествена проба за употреба на
наркотични вещества. Именно това обстоятелство е накарало полицейските
служители да заключат, че водача се опитва да осуети извършваната му
проверка.
Съгласно т.3.1 от методическите указания относно реда за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози от
водачите на МПС с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 и тест
DRAGER DrugCheck, преди началото на пробата служителят следва да
помоли тестваното лице да изпие 4 глътки вода и да не поставя нищо в устата
си в продължение на десет минути-нито храна, течности, дъвка или тютюневи
4
изделия и да събере известно количество слюнка чрез засмукване.
От показанията на разпитаните свидетели е видно, че това указание
не е било изпълнено. След като изпробваното лице не е дало качествена проба
е следвало да бъде изпълнени предписанието на т.3.1, макар и не преди
тестването и след изтичането на 10 минути да бъде изпробван отново.
Водачът не е заявил изричен отказ да бъде изпробван и само поради това, че е
дал две невалидни проби съдът не счита, че е налице отказ.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП установява различни състави на
различни административни нарушения, имащи самостоятелни хипотеза и
диспозиция (всеки поотделно), но съдържащи един и същи вид наказателна
санкция. Различни са изпълнителните деяния на описаните състави и техните
типични елементи от обективна страна. Предложение 1 от ал.3 на чл.174, ал.3
от ЗДвП, санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо
средство за употреба на алкохол или наркотични вещества, а предложение 2
от ал.3 на чл.174, ал.3 от ЗДвП, санкционира отказа на водача да изпълни
предписанието за химико-токсикологично изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Законът не позволява
смесването на двата административно-наказателни състава, сочещи извод за
две административни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП, които не следва да
се наказват с едно административно наказание. Принципът е, че всяко
административно нарушение се наказва с отделно административно
наказание, когато органа и актосъставителя приемат, че и двата състава на
чл.174, ал.3 от ЗДвП са осъществени, какъвто очевидно е и настоящия казус.
5
Нещо повече- разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП разписва няколко
хипотези, които обуславят налагането на предвидените с нея кумулативно
административни наказания, то алтернативно са посочени съставите на
различни по вид административни нарушения: 1. отказ на водача на МПС да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта; 2. отказ на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества; 3. неизпълнение от водач на МПС на предписание за изследване с
доказателствен анализатор; 4. неизпълнение от водач на МПС на предписание
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му; 5. неизпълнение от водач на МПС на предписание за
химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Както бе посочено по-горе с разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП се
формират две групи нарушения – отказ да се извърши проверка и
неизпълнение на предписание /ТР № 13/20.12.2021 г. по тълк. дело № 1/2021
г., ОСС на ВАС, I и II колегия/.
Отказът / първата група нарушения / да се извърши проверка по т. 1 и
т. 2 може да бъде обективиран едновременно или поотделно, тъй като двете
хипотези са поставени, както в условията на алтернативност, така и в
условията на кумулативност. Контролните органи имат правомощията да
извършат проверка на водача на МПС досежно употреба на алкохол, но и на
наркотични вещества или техни аналози.
Втората група нарушения включва неизпълнение на предписание,
която група е разграничена от първата със съюза „или“, т. е. тези нарушения
могат да бъдат осъществени самостоятелно, но и едновременно с първата
група нарушения. Втората група нарушения – т. 3 са свързани със съюза "или"
спрямо нарушенията по т. 4 и т. 5, за което важат и твърденията по-горе, като
нарушенията по т. 4 и т. 5 едно спрямо друго също могат да бъдат извършено
едновременно, но и поотделно.
Следователно, за всеки един от отказите по т. 1 и т. 2 и при
неизпълнение на предписанието по т. 3, т. 4 и т. 5 трябва да бъде ангажирана
самостоятелно отговорността на водача на МПС.
6
В случая предвид наличието на две административни нарушения,
извършени от един деец, приложима е разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН и за
двете отделни административни нарушения следва да се наложат две отделни
административни наказания.
От друга страна, според съда, приемането на единия от двата състава
по чл.174, ал.3 ат ЗДвП свързани с отказа на водача да бъде изпробван с
техническо средство за употребата на наркотични вещества или техни
аналози като осъществен, изключва приложението на втория
административно-наказателен състав лицето да изпълни медицинското
предписание за даване кръв за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Двата състава са неприложими едновременно
(когато е наложено само едно административно наказание) като едно
административно нарушение. В случая, наказващият орган, макар да е
посочил в обстоятелствената част на НП, че жалбоподателят М. е нарушил и
двата състава на ал. 3 в чл. 174 от ЗДвП, то е приел, че е извършено едно
нарушение. По този начин е "смесил" двете самостоятелни административни
нарушения, като е наложил наказание само за едно от тях, без да посочи
конкретно за кое. Съдебната практика е константна и в този смисъл и
Тълкувателно решение № 13/2021 по т. д. № 1/2021 г. на ОСС, I и II колегия,
че в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП се съдържат два самостоятелни
състава на административни нарушения. Наказващият орган, макар
посочвайки като нарушения и двете- и отказа за тестване с техническо
средство, и отказа от даване на кръвна проба, е наложил санкция само за
едното (неясно кое), поради което съда счита, че е допуснал нарушение от
категорията на съществените, което налага отмяната на обжалваното НП.
Отделно от изложените по-горе доводи, съда се солидаризира с
възражението на жалбоподателя, че в настоящия случай липсва яснота по
отношение на вмененото и санкционирано нарушение. По силата на чл. 36,
ал. 1 от ЗАНН със съставянето на АУАН се образува
административнонаказателното производство. Законосъобразно съставеният
акт има констатираща и обвинителна функция. Със съставянето му за първи
път в правния мир се обективира изявлението на актосъставителя относно
конкретно извършено нарушение и личността на нарушителя. С акта
констатираното нарушение се вменява във вина на лицето, посочено в него
като нарушител, което лице се поставя в ролята на „обвиняем“ за
7
извършеното административно нарушение. Поради това и от момента на
съставяне на акта, за лицето, посочено като нарушител, възниква правото на
защита срещу повдигнатото административнонаказателно обвинение, на
което кореспондира задължението на актосъставителя да обезпечи
възможността за ефективното му и пълноценно упражняване. Създаването на
достатъчно ефективни гаранции за упражняване на правото на защита на
нарушителя е установено в негова полза с оглед възможността му да разбере
фактическите и правни рамки на вмененото нарушение. Съгласно чл. 42, т. 4
и 5 от ЗАНН, съставеният акт за установяване на административно
нарушение следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено, както и законовите разпоредби, които са били
нарушени. Това е и едно от изискванията за минимално съдържание на
наказателното постановление съобразно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Именно на тези законови стандарти според настоящия съдебен състав не
отговарят и двата акта.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че водачът
отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични и/или упойващи вещества и техните аналози в кръвта и
неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на кръв за
химико-токсикологично изследване. Същевременно както актосъставителят,
така и наказващият орган са възвели деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП и са
посочили следното "отказва проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни
предписание за химико-токсикологично изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози".
На първо място в АУАН-ът за който се твърди, че е съставен в
присъствието на жалбоподателя, неясно как актосъставителя е установил, че
жалбоподателя не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично
изследване за употребата на наркотични вещества, след като в талона за
изследване е указано, че жалбоподателя следва да се яви в рамките на 45
минути за изследване, т. е. бездействието от страна на жалбоподателя би било
евентуално след изтичането на този срок, даден му от органите на реда.
Актосъставителят и свидетелите по акта при установяване на нарушението не
са имали обратна информация дали в действителност жалбоподателя е
8
отказал да предостави кръв за изследване, дори и хипотетично да се
възприеме довода, че още тогава той е заявил, че няма да даде кръвна проба.
До изтичането на указания срок в който е следвало жалбоподателя да даде
кръв за изследване, наличието на отказ от негова страна е само предполагаем,
но не и факт, който е следвало да бъде описан, като случил се към момента на
съставянето на АУАН-ът. Описаното в АУАН-ът следва да е съобразено
единствено с наличната към момента на съставянето информация и това е
само и единствено, че е бил налице отказ от страна на жалбоподателя да бъде
изпробван за употребата на наркотични вещества с техническо средство.
Тестът с техническо средство е бил извършен на 05.12.2022г. в 22:07
часа и 22:48 часа. Талонът за медицинско изследване е бил връчен на
въззивника в 23:35 часа на същата дата от което следва, че същият е следвало
да се яви за химико-токсилогично изследване в лаборатория до 0:25 часа на
06.12.2023г. Преди да изтече този срок е бил съставен АУАН №
GA793715/05.12.2023 г.
Няма пречка в последващите действия, АНО съобразно своята
компетентност да събира допълнителни доказателства и да вземе предвид
даването или отказа да се даде кръвна проба, като отрази надлежно, че
жалбоподателя е отказал да бъде тестван с техническо средство, и не е
изпълнил предписанието за медицинско изследване. Това обаче не се отнася
за контролните органи, доколкото те съставят АУАН в момент, предхождащ
изтичането на дадения от самите тях срок от 45 минути.
Налице е сериозно разминаване между фактическото и юридическо
обвинение, което е процесуално неиздържано и напълно недопустимо.
Налице е процесуално нарушение на императивните изисквания на чл. 42, т. 4
и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 4, и т. 6 от ЗАНН, досежно
минимално изискуемите реквизити на АУАН, респ. НП, в насока ясно, пълно
и точно излагане на фактическите обстоятелства, релевиращи състава на
изследваното нарушение, описание на последното и нарушените законни
разпоредби. В случая оставя неясно, както за наказаното лице, така и за съда,
кои фактически положения наказващият орган е приел за безспорно
установени и инкриминирани, както и за какво нарушение точно е наказан
жалбоподателят – дали за това, че е отказал проверка с техническо средство
за установяване употребата на наркотични и/или упойващи вещества и
9
техните аналози в кръвта или за неизпълнение на предписание за химико-
токсикологично изследване, като непрецизно е било посочено и
квалифицирано деянието му. И в двата случая обаче, било досежно
фактическите обстоятелства, било досежно описанието на нарушението и
правната квалификация същите е следвало да намерят своето пълно и точно
отражение в оспорените актове. Посочените нарушения на процесуалните
правила са от категорията на съществените, тъй като водят до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, което единствено от обстоятелствената
част на наказателното постановление има възможност да разбере какво е
вмененото му във вина административно нарушение и административно
нарушение ли е същото, както и срещу кои факти и обстоятелства следва да
се защитава.
Предоставянето на пълна и подробна информация относно
обвиненията и съответно правната квалификация, която съдът може да
приеме по въпроса, е съществена предпоставка за гарантиране на
справедливостта на производството и реално упражняване на правото на
защита.
Допуснатото нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал.
1, т. 4 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5, пред. 1 от ЗАНН е отделно и
достатъчно основание за отмяна на издаденото спрямо лицето наказателно
постановление.
По искането на проц. представител на жалбоподателят М. - адв. Й. А.
при АК-**** за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото
съдът счита, че такива се дължат. Според чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В контекста на
приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус,
съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за заплащане на съдебни разноски, съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения договор за
правна защита и съдействие от 01.06.2023 г. се установява, че жалбоподателят
е възложил на адв. Й. А. при АК-**** оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по
обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в
10
размер, съобразен с чл. 38 от Закона за адвокатурата, като съобразно ал. 2 от
същия член "В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати". Минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата,
в актуалната й редакция, когато административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000 лв. до 10 000 лв е 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв. В случая е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно горепосочения текст от наредбата е 500 лв. Предвид изложеното
по-горе, ОДМВР-**** следва да заплати на жалбоподателя М. Н. М. разноски
по делото в размер на 500 / петстотин / лева, като отхвърли искането на проц.
представител на АНО за присъждане на разноски, предвид изхода на делото,
като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с
чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, Районен съд- ****
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №22-0324-
001273/07.02.2023 г., издадено от началник РУ-**** при ОД на МВР-****, с
което на М. Н. М., ЕГН ********** е било наложено административно
наказание- глоба в размер на 2000 / две хиляди / лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири / месеца за извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети 12 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР- **** да заплати на М. Н. М., ЕГН **********
11
сума в размер на 500 / петстотин / лева, представляваща платени разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящето АНД № 118/2023 г. по описа на РС-
****, като отхвърля искането за разликата до 780,00/седемстотин и
осемдесет/ лева, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на гл. юрисконсулт при
ОДМВР- **** за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет
дневен срок пред Административен съд- ****, считано от датата на
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
12