№260077
гр. Силистра, 24.02.2021г.
ОКРЪЖЕН СЪД - СИЛИСТРА,
Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Краева
Огнян
Маладжиков
като разгледа
докладваното от съдия Краева в. гр. д. № 18 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК ********* обжалва Разпореждане № 1720 от 28.09.2020 г.
по ч.гр.д. № 1130/2020 г., на Районен съд - Силистра, с което е отхвърлено
искането му за издаване на заповед за изпълнение против Е.Б.Я., ЕГН *********,
за заявените суми - сумата 9183.73 лева - като главница, възнаградителна лихва
в размер 660.52 лева за периода 14.09.2018г — 22.04.2020г., обезщетение за
забава в размер 602.79 лева за периода 14.09.2018г. - 21.09.2020г., законната
лихва от датата на постъпване на заявлението пред съда 21.09.2020г. до
изплащане на вземането, и направените по делото разноски в размер на
258.94 лева - ДТ и юрисконсултско
възнаграждение, по сключен между Е.Б.Я. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
ЕИК *********, Договор за потребителски паричен кредит № 2878277/07.09.2017г.
Жалбоподателят изтъква, че
в процесния случай е сключен договор за застраховка, престациите по който не са
свързани с усвояването и управлението на кредита (чл. 10А, ал. 2 от ЗПК) и
съгласно алинея 1 от цитираната разпоредба кредиторът може да събира такса за
подобен вид допълнителни услуги. Настоява, че тъй като сключването на
застрахователния договор не е предпоставка за отпускане на кредита, размерът на
застрахователната премия не следва да бъде включван в размера на годишния
процент на разходите и така не оскъпява кредита.
Искането е да се отмени обжалваното
разпореждане и се разпореди да бъде издадена заповед за относно всички вземания
на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, претендирани със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Като взе предвид
становището на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият състав приема
за установено следното:
Жалбата е редовна и
допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване,
като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество, частната
жалба се явява неоснователна по следните съображения:
По ч.гр.д. № 1130/2020
г., на Районен съд - Силистра заявителят е претендирал за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение на
основание заявление чл. 410 ГПК, в което е претендирана сборна претенция на
цесионер, придобил права на заемодател, начислени като парични задължения по
сключен между длъжника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, Договор
за потребителски паричен кредит № 2878277/07.09.2017г.на 07.09.2017г. за сумата
10 000 лева, с краен срок на действие 14.08.2022г., като длъжникът е следвало
да погасява задължението на вноски - 60 на брой, всяка от по 238.05 лева. На
03.03.2020г. е бил уведомен за обявената от кредитора предсрочна изискуемост на
целия заем поради закъснението по заплащане на вноските. От допълнителната
молба към заявлението се изяснява, че в размера на главницата, изначално при
отпускане на кредита, са включени освен чистата стойност на заема, още таксата
от 300 лева за разглеждане на кредита, както и сумата 694.01 лева
застрахователна премия. При така формираната сума под формата на главница се
начислява възнаградителната лихва и се формира размера на обезщетението за
забава. При тези условия длъжникът е заплатил първите 12 броя месечни
погасителни вноски - 1810.28 лева главница и 1046.32 лева договорна лихва.
За да откаже издаване на
заповед за изпълнение, заповедният съд е посочил, че включването на сумите за
вземанията за таксата за разглеждане на кредита и за застрахователната премия в
размера на вноската за чистата главница води до неправомерно определяне размера
на претендираната възнаградителна лихва и на обезщетението за забава. По този
начин се стига до значително завишаване на сумите, които в действителност
длъжникът следва да плати за ползвания от него заем. Поради това клаузите за
заплащане на застрахователни вноски, при отчитане на визираните по - горе
обстоятелства досежно начина на предоставянето им, както и на таксата за
кредита, при сключването на основния договор, са нищожни поради противоречие с
добрите нрави. Този подход е начин за заобикаляне на императивните разпоредби в
Закона за потребителския кредит, които ограничават максималния размер на
годишния процент на разходите - чл.19 ЗПК.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд, тъй като ги счита за
правилни, като се има предвид и следнотоследното:
Пред заповедния съд
заявителят не е дал конкретно пояснение на съдържанието на допълнителна услуга, която да дава основание да
се определи конкретен предмет - благо,
предоставено на потребителя, кандидатстващ за кредит, различно от основното
задължение на кредитора да предостави исканата главница. Поради това и включването в общия
размер на кредита на сумата от 300лв. – като втори компонент на главницата,
противоречи пряко на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК както и на чл. 21 ЗПК и по своя характер представлява оскъпяване на самото
кредитиране.
Независимо, че
отношенията между„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, "Кардиф
Животозастраховане" клон България и Е.Б.Я. са представени като
регламентирани от отделни договори, при анализа на последните става ясно, че
между тях съществува функционална връзка, която съдът правилно е отчел при
констатациите си относно правилото на чл. 19 ЗПК. Отделно - дори да се приеме,
че сключването на застрахователния договор не е предпоставка за отпускане на
кредита, в конкретния случай остава обоснованата вероятност от реализиране на
хипотезата на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП, респ. съмнения кредитната институция да е
заплатила със свои средства тази застраховка, за да може да има право да
изисква плащане от потребителя.
Поченото е основание искането за издаване заповед за изпълнение да
бъде отклонено в цялост - с оглед невъзможността в заповедното производство да
бъдат отчетени всички плащания на длъжника като вноски за връщане на чистата
стойност на кредита и лихви.
Предвид горните
съображения, подадената частна жалба се явява неоснователна, същата следва да
бъде оставена без уважение, а разпореждането - потвърдено.
Воден от горното, Окръжен
съд – Силистра
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1720 от 28.09.2020 г. по
ч.гр.д. № 1130/2020 г., на Районен съд – Силистра.
Определението е
окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.