№ 3908
гр. Варна, 04.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502565 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121 ГПК, вр.с чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №19927/15.07.2021г. на Й. Т. Й., ЕГН
**********, против Определение № 2693/22.06.2021г. по ч.гр.д. №
5012/2021г. по описа на ВРС, 47 състав, в частта с която е оставено без
уважение искането на частния жалбоподател за прекратяване на
производството по делото и изпращането му по подсъдност на РС - София.
В частната жалба се навежда оплакване, че при постановяване на акта
си, РС – Варна не е взел предвид, че с разпоредбата на чл.113 ГПК се цели
допълнителна защита на потребителите и нормата е императивна. Поддържа
се, че определението е постановено в противоречие с практиката в страната.
Моли се производството да бъде прекратено пред РС – Варна и делото да се
изпрати по подсъдност на Софийски районен съд.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна „Юробанк България“
АД е депозирала отговор на частната жалба, в който споделя изразеното
становище в частната жалба.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството по гр.д. №5012/2021г. по описа на РС – Варна е
образувано след препращане по родова подсъдност от ОС - Варна на искова
молба вх. номер 4512/10.03.2021г. от „Юробанк България“ АД срещу Й. Т. Й.,
с която са предявени осъдителни искове за заплащане на суми по Договор за
потребителски кредит № HL34812/24.03.2008г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който е отправил искане за прекратяване на производството по
делото и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд. Като
приложение към отговора е представил удостоверение за настоящ адрес,
съобразно което Й. Т. Й. има заявен настоящ адрес от дата 26.04.2021г. в гр.
София.
В рамките на първоначално образуваното по исковата молба на
„Юробанк България“ АД производство пред ОС – Варна, е била извършена
справка за адресна регистрация на ответника. Според последната,
регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника към 17.03.2021г., са
в гр. Варна.
При така установената фактическа обстановка, местно компетентен да
разгледа правния спор се явява Районен съд – Варна. В действителност
разпоредбата на чл.113 ГПК предвижда исковете срещу потребители да се
предявяват в съда по настоящия, или постоянния адрес на потребителя,
каквото качество има ответникът. В случая това правило е спазено, тъй като
към датата на подаване на исковата молба от банката, потребителят е имал
регистриран настоящ адрес в гр. Варна, респективно искът е предявен пред
най-близкия до него съд. А последващото регистриране от негова страна на
настоящ адрес на територията на гр. София след подаване на исковата молба,
по изрична разпоредба на чл.120 ГПК не може да бъде съобразено и да бъде
основание за препращане на делото. Обстоятелството, че съобразно чл.119,
ал.3 ГПК въпросът за спазване на местната подсъдност по чл.113 ГПК може
да бъде повдигнат чрез възражение от ответника в срока за отговор на
исковата молба, или служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание, не променя правилото, че кой е местно компетентния съд се
2
преценява към момента на подаване на исковата молба. В процесния случай,
при липса на регистриран адрес на ответника Й.Й. в съдебния район на
Софийски районен съд към датата на подаване на исковата молба –
10.03.2021г., искането му за препращане на делото на този съд е
неоснователно.
Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна
жалба, поради което определението в обжалваната част следва да се
потвърди.
Воден от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2693/22.06.2021г. по ч.гр.д. №
5012/2021г. по описа на ВРС, 47 състав, в частта с която е оставено без
уважение искането на ответника Й. Т. Й., ЕГН **********, за прекратяване на
производството по делото и изпращането му по подсъдност на РС - София.
Определението не подлежи на касационно обжалване съобразно т.9в
ТР 1/09.12.2013г. по т.д. 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3