МОТИВИ по н.о.х.д. №1021/2018 г. по описа
на ВрРС, НК, І-ви състав
Врачанска районна прокуратура (ВрРП) e повдигнала
обвинение срещу С.Е.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, с адрес: гр. В., ж.к. „***“, ***,
понастоящем в Затвора В., осъждан,
ЕГН:**********, за извършено престъпление по
чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, а именно в
това, за времето от 21.30 часа до 22.00 часа на 27.10.2017 г., в гр. В., в
Затвора-В., при условията на продължавано престъпление, противозаконно да е унищожил чужди движими вещи
на обща стойност 356,77
лв., собственост на различни лица, както следва:
На 27.10.2017 г., около 21.30 часа, в спално
помещение №307 в Затвора–В., противозаконно да е
унищожил 1 бр. вентилатор марка "SINCHRO", модел „YF-12B1" на
стойност 20,40 лв., собственост на М.Б.В. ***;
На 27.10.2017 г., около 22.00 часа, в спално
помещение №307 в Затвора–В., противозаконно да е
унищожил 1 бр. телевизионна игра марка „Плейстейшън 3" на стойност 181.87
лв. и 1 бр. телевизор марка „FILIPS", модел „22PFL2978H", на стойност
154.50 лв., собственост на Г.П.Д. ***.
В проведеното открито
разпоредително заседание, по искане на пострадалия Г.П.Д., е приет за съвместно
разглеждане граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане от
подсъдимия на сума в размер на 356,77 блв., представляваща претърпени от
престъплението по чл.216, ал.1 НК имуществени вреди. Пострадалият Д. е
конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса.
В хода на съдебните прении представителят
на ВрРП поддържа внесеното обвинение. Лансира тезата, че от събраната по делото
доказателствена маса по безспорен и категоричен начин се установява виновната
деятелност на подсъдимото лице. При това прави
искане подсъдимият П. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание Лишаване от свобода около средения предвиден от законодателя размер,
както и да бъде уважен предявения граждански иск.
ЧО и ГИ се придържа към тезата на представителя на ВрРП
без да я доразвива.
Защитникът на подсъдимия – адв. М. Б. - ВрАК, застъпва
становище за недоказаност на повдигнатото обвинение и след излагането на
собствен анализ на доказателствената маса, прави исане за оправдаване на
подсъдимия и за отхвърляне на предявения срещу него граждански иск.
Подсъдимият П. се придържа към изложеното от защитника си
без да го доразвива, като в последната си дума заявява, че е невинен.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение,
СЪДЪТ НАМИРА за установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.Е.П. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, с адрес: гр. В.,
ж.к. „***“, ***, понастоящем в Затвора В., осъждан, с ЕГН:**********.
През 2017 г. подсъдимият П. по прякор „***", изтърпявал наказание „лишаване от
свобода" в Затвора-В.. Според характеристичните данни
от Затвора-В., П. е добре адаптиращ се към затворническия живот, заема високи
позиции в затворническата общност, формира се като лидер в съответната общност
и се стреми да изгради положителен образ пред администрацията на Затвора-В..
Въпреки това има данни за съпричастност към субкултурни дейности, употребява
алкохол, които от своя страна се явява отключващ фактор за девиантните му
прояви.
През м.Октомри 2017 г. П. бил настанен в спално помещение №307. На 27.10.2017 г., вечерта, той и лицата, с които бил в едно помещение
- св. М. В., св. Р. Р. и лицето М. Ш., започнали да употребява алкохол /вино/. В това време в спалното помещение
присъствали и лишените от свобода св. Г. Д. и лицето Г. Й.. Около 21:30 часа, служители от
надзорно-охранителния състав извършили проверка в спалното помещение,
предизвикана от получен сигнал за наличие на забранени за притежание вещи. В
хода на проверката надзирателите открили мобилен телефон, поставен на прозорец
в банята. За снемане на обяснения по
случая, от спалното помещение бил изведен
лишения от свобода М. В., като при проверката се устанолвило, че е употребил
алкохол. С оглед на това всички лишени от свобода от спално помещение №307 били
изведени от спалното помещение за
проба за употреба на алкохол, а самото спално помещение било претърсено и била открита бутилка от 1,5 литра, съдържаща червено вино. Подсъдимитя П. категорично отказал да бъде изпробван при
последвалата проверка с техническо средство /алкотест-дрегер/ въпреки, че лъхал
на алкохол и бил видимо неадекватен, за разлика от св. М. В., св. Р. Р. и св.
М. Ш., за които уреда отчел положителни проби с показатели над 1,2 промила
алкохол в издишания въздух.
Под влияние на употребеното количество
алкохол и недоволен от случилото се събитие, след връщането си с спалното помещение, подсъдимият П. започнал да буйства и да демонстрира агресивно
поведение. Така към 21:30 часа, блъскайки в земята, той
счупил и разпилял на парчета вентилатор
марка "SINCHRO", модел „YF-12В1", собственост на св. М. В.. Малко по-късно - около 22:00 часа, отново удряйки в земята, подсъдимият счупил телевизионна игра марка „Плейстейшън 3", както и телевизор,
марка „FILIPS", модел „22PFL2978H", собственост на св. Г. Д.. Това наложило дежурните на смяна
надзиратели отново да се намесят и да изведат принудително от спалното помещение подсъдимия П., като същият бил настанен временно в
стационарно помещение, където му била оказана медицинска помощ, заради получени
наранявания по ръцете.
При извеждането на подсъдимия П. от спалното
помещение, дежурните на смяна надзиратели установили намиращите се на земята вещи и
разпилените от тях частици, а по-късно св. Г. Д. се опитал да включи телевизора
и играта в захранването и установил, че същите не работят.
В хода на проведеното ДП се установило, че стойността на счупените вещи е
както следва: 1 бр. вентилатор марка „SINCHRO", модел „YF-12B1", на стойност 20,40 лв., 1 бр. телевизионна игра марка „Плейстейпгьн
3", на стойност 181,87 лв. и 1 бр. марка „FILIPS", модел „22PFL2978H", на стойност
154,50 лв., или вещи на обща стойност 356,77 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се
установи от събраните по делото доказателства, а именно: показанията на
свидетелите Г. Д., М. В., Р. Р., Е. З., Д. Д., П. Н., И. Т., Р. М. и В. Г.,
обясненията на подсъдимия, съдбно-оценителна експертиза, 1
бр. СД, 1 бр. фискален бон от магазин Техномаркет на стойност 309.00 лв., 1 бр.
бележка за плащане чрез Пощенска банка, 1 брой фактура оригинал №********** от
Техномаркет и 1 брой копие от гаранционна карта на телевизор „Филипс“, справка съдимост, характристични данни и другите събрани по реда на НПК доказателства.
От показанията на св. Г. Д., М. В. и Р. Р. се установява че,
през м. Октоври 2017 г. с подсъдимия П. ***, в спално помещение №307. Разказват,
че на инкриминираната дата, след извършена проверка от дежурните на смяна надзиратели, се
установило, че са употребили алкохол и били изведени от спалното помещение и
изпробвани с алкотест дрегер. Свидетелите разказват, че след качването им
отново в спалното помещение, подсъдимият П. агресирал и счупил като ударил в
земята намиращия се в спалното помещение вентилатор, собственост на св. М. В..
Малко по-късно, подсъдимият отишъл в частта на помещението, където бил св. Г. Д.,
ритнал стол и последователно ударил със сила в земята неговите телевизор Филипс
и плейстейшън, като същите се счупили. Свидетелите твърдят също, че в резултат
на това поведение на подсъдимия, лишените от свобода в спалното помещение
започнали да тропат по вратата и пристигнали надзирателите, които извели
подсъдимия П. от спалното помещение. Св. Г. Д. разказва и за това, че когато е
включил телевизора и плейстейшъна в захранването, за да види дали работят, е
установил, че същите не работят, като телевизора показал бял екран. Съдът
кредитира показанията на свидетелите в коментираните им части, намирайки ги за
последователни и несъдържащи съществени противоречия по отношение на
релевантните за доказване факти.
При горните изводи, съдът
отчете, че разпитан в с.з. св. М. В. заявява показания, некореспондиращи с
разказаното от него на ДП и твърди, че не поддържа показанията си от ДП, тъй
като е дал същите под натиск на св. Г. Д.. Отчете, обаче, че при множеството
снети обяснения и сведения преди образуването на наказателното производство,
както и в показанията си дадени на ДП и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.1 НПК, св. М. В. последователно и логично разказва за случилото се в спалното
помещение и това как подсъдимия е счулпил неговия вентилатор и телевизора и
играта на св. Г. Д.. Отчете също, че така разказаното от свидетеля на ДП е в
унисон с разказаното от св. Г. Д. и Р. Р., както и с установеното от посетилите
спалното помещение надзиратели. При това прие, че показанията му от ДП са
достоверни, а тези в с.з. не кореспондират с действителността и се депозират в
подкрепа на защитната теза на подсъдимото лице. Ето защо настоящата инстанция
кредитира показанията на св. М. В. от ДП и не се довери на твърденията му в
с.з.
Съдът се отнесе с доверие към
показанията на св. Е. З., Д. Д., П. Н. и И. Т.. Свидетелите разказват, че на
инкриминираната дата са посетили спално помещение №307 в Затвора В. като
надзиратели на смяна. Твърдят, че при отварянето на спалното помещение са
установили, че на земята има хвърлени и счупени вещи, а именно телевизор,
плейстейшън и вентилатор. Разказват, че са установили, че вещите са на лишения
от свобода М. В. и Г. Д. и че лицата от спалното помещение са обяснили, че
подсъдимият П. е хвърлил и счупил вещите. Разказват също, че за овладяване на
подсъдимия, същият е бил изведен от спалното помещение и бил настанен временно в
стационарно помещение, където му била оказана медицинска помощ, заради получени
наранявания по ръцете от поставени му при извеждането белезници.
Съдът анализира и показанията на св. Р. М.,
който разказва, че е бил настанен в спално помещение №307 в Затвора В. на
мястото на подсъдимя П.. При престоя си там твърди, че е разбрал за това, че
подсъдимият е нанесъл някакви щети на св. Г. Д.. Съдът кредитира показанията на
свидетеля в тази им част. Съобрази и твърденията му, че св. Г. Д. го е карал да
свидетелста срещу подсъдимия, както и че е карал св. Р. Р. да свидетелства
срещу подсъдимия П.. Отчете обаче и това, че свидетелят твърди, че не е чувал
какво си говорят св. Р. Р. и Г. Д. и не може да пресъздаде обстоятелства, които
да остават съмнения за достоверност на показанията на св. Р. Р. относно
случилото се в инкриминираната вечер. При това съдът прие показанията му в тази
част за некасаещи релевантните факти по делото.
Анализирайки показанията на св. В. Г., съдът кредитира
съобщеното от свидетеля, че е изписал ръкописно жалбите на св. М. В. и Г. Д. по
даден му от тях текст. Заявява също, че той е лицето, което пише молбите и
жалбите на лишените от свобода, тъй като пише четливо. По инкриминирания
случай, обаче, свидетелят не е възприел никакви обсотятлства и не депозира
показания, изясняващи същината на обвинението, при което показанията му не се
нуждаят от по-прецизно обсъждане.
Съдът съобрази обясненията на подсъдимия и
заявеното от него в тях, че не е счупил нищо. Прецени обаче, че тези му
твърдения са в разрез с кредитираната доказателстевна маса. При това, макар
обясненията на подсъдимия по смисъла на чл.115 НПК да представляват гласно
доказателстевно средство, с оглед двойнствения им характер /и средство за
защита/, съдът се отнесе критично към твърденията на подсъдимия П. и не се
довери на заявеното от същия.
Настоящата инстанция кредитира изготвената по
делото съдебно-оценителна експертиза като компетентно изготвена и отговаряща на
поставените й задачи. От заключението на същата се установява, че стойността на счупените от
подсъдимия вещи е както следва: 1 бр.
вентилатор, марка „SINCHRO", модел „YF-12B1", на стойност 20,40 лв.,
1 бр. телевизионна игра, марка „Плейстейпгьн 3", на стойност 181,87 лв. и
1 бр. марка „FILIPS", модел „22PFL2978H", на стойност 154,50 лв., или вещи на обща стойност 356,77 лв.
Съдът кредитира приложениет 1
бр. СД, 1 бр. фискален бон от магазин Техномаркет на стойност 309.00 лв., 1 бр.
бележка за плащане чрез Пощенска банка, 1 брой фактура оригинал №********** от
Техномаркет и 1 брой копие от гаранционна карта на телевизор „Филипс“, както и останалите приложени и
необсъдените до момента писмените материали по делото. Доколкото, обаче,
настоящата инстанция намира, че тези доказателства са непротиворечиви по
отношение на подлежащите на доказване факти, не намира за необходимо да ги
анализира по-прецизно.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед изложеното и при така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият П. не е осъществил състава
на престъплението по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК по следните съображения:
От обективна страна, доказателствено обезпечената
фактология сочи, че на 27.10.2017 г., около 21:30 часа, в спално помещение №307 в
Затвора–В., подсъдимият П., чрез удряне в
земята счупил и противозаконно унищожил 1 бр.
вентилатор марка "SINCHRO", модел „YF-12B1", на стойност 20,40
лв., собственост на М.Б.В. ***. На същата
дата, около 22:00
часа, отново в
спално помещение №307 в Затвора–В., отново
чрез удряне в земята счупил и противозаконно унищожил 1
бр. телевизионна игра марка „Плейстейшън 3", на стойност 181.87 лв. и 1
бр. телевизор марка „FILIPS", модел „22PFL2978H", на стойност 154.50
лв., собственост на Г.П.Д. ***. С това от
обективна страна подсъдимият осъществил две отделни деяния по чл.216, ал.1 НК,
като същите са извършени в условията на продължавано престъпление по чл.26,
ал.1 НК, тъй като се касае за две деяния, които по отделно осъществяват един и
същи престъпен състав, извършени
са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.
От субективна страна всяко от деянията е извършено при
форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият П. е съзнавал, че чрез поведението си
нарушава обществените отношения, уреждащи правото на собственост, съзнавал е,
че удряйки вещите на земята, ще унижощи същите и е целял именно това. Ето защо
настоящата инстанция приема, че престъплението е извършено при съзнаване на
обществената му опасност, на неговите последици и е целено настъпването именно
на тези последици.
При горните изводи, съдът
отчете наведените в хода на съдебните прении възражения от страна на защитника
и подсъдимия, че повдигнатото обвинение не е доказано. От анализа на
доказателствената маса, обаче, е видно, че обвинението се доказва във всички
негови пунктове, като доколкото този доказателстевн анализ вече бе изложен,
съдът не намира за необходимо да го приповтаря. Следва да се обсъди и оплакването
на защитата, че изготвилият съдебно-оценителната експертиза експерт не е видял
вещите, на които е дал оценка, което поставя под съмнение даденото от него
заключение. Действително, изслушано в с.з., вещото лице заявява, че е оценило
вещите на база на приложените по делото фактури и други документи. Факт е
обаче, че унищожените вещи не са приобщени като веществени доказателства по
делото и са липсвали още към момента на започване на ДП. При това огледа им от
вещото лице оценител е бил невъзможен и не може да се претендира непълнота на
оценителната експертиза на това основание. Не може да има съмнения и в нейната
правилност, тъй като за да даде оценка на пазарната стойност на вещите, експертът
се нуждае от информация относно тяхната пазарна стойност като здрави вещи,
която пазарна сотйност може да изведе след преценка на вида им, стойността им
като нови към момента на извършване на дянието и овехтяването им с оглед
тяхното ползване. Ето защо съдът прие, че съдебно-оценителната експертиза е
компетентна и не може да се приеме наличието на каквото и да е съмнение относно
възприетото на нейна база в обвинението. Вещите, предмет на обвинението, от
своя страна, действително е следвало да се приобщат към ДП като веществени
доказателства, но съдът отчита, че това не е сторено не по вина на държавното
обвинение и/или разследващия аппарат, а по други съображения - действията на затворническата
администрация. Независимо от това, липсата на тези вещи не може да послужи за
основание да се приеме, че описаното в обвинителния акт не се е случило, като
следва да се отбележи, че от показанията на свидетелите за състоянието на тези
вещи и начина по който подсъдимият е хвърлил и счупил същите, категорично може
да се заключи, че те са унищожени. Водим от тези си доводи, настоящият съд
счете, че обвиненеито е доказано и възраженията на защитата и подсъдимото лице
в тази насока са неоснователни.
По изложените съображния съдът прие, че подсъдимият П. е виновен по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.216, ал.1 НК законодателят
предвижда наказание лишаване от свобода за срок
до 5 години.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия П.,
съдебният състав съобрази
степента на обществена опасност на разглежданото престъпление и тази на
извършителя. Съдът прие, че обществената опасност на разглежданото престъпление
е висока, тъй като механизмът на извършването му от страна на подсъдимия сочи на грубо незачитане на правото на собственост, а също така бе
отчетена динамиката на този вид
престъпления и настъпилите с тях съставомерни резултати.
При преценка на обществената
опасност на подсъдимия П., съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство
прецизното му процесуално поведение, не високата стойността на унищожените
вещи, както и младата възраст на извършителя. Като отегчаващо отгоорността обстоятелство
съдът отчете това, че престъплението е извършено в условията на чл.26, ал.1 НК
и включва повече от едно престъпно посегателство. Съобрази също арогантността,
с която същото се отличава, както и обстоятелството, че подсЪдимият е с
обременено съдебно минало.
Съдът съобрази отчетените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства и установените отегчаващи такива и прие, че с оглед
отчетените по брой и значимост смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, на
подсъдимия П. следва да се определи наказание под средния предвидения от
законодателя размер. Ето защо, съобразно правилата на чл.54 НК, отчитайки, че
за извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок
до 5
години, съдът
възприе, че наказанието Лишаване
от свобода за срок от 1 година е най-справедливо
и съответстващо на установената по делото фактология -
на формата на вина на подсъдимия, на характера и тежестта на извършеното от
него, на настъпилите от престъпната
деятелност последици и на другите специфики по случая, характеризиращи деянието и дееца.
Съдът постанови така наложеното
наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим съобразно
разписаното в чл.57, ал.1, т.2, б.Б ЗИНЗС.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По отношение на предявения от Г.Д., граждански иск с правно основание
чл.45 ЗЗД за заплащане от подсъдимия П. на сума в размер на 356,77 лв.,
представляваща причинени с престъплението имуществени вреди, съдът прие, че
същият е доказан по основание. С престъпната си деятелност подсъдимият П. е
реализирал фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, като
виновно е причинил на гражданския ищец имуществени вреди. В случая са доказани
общите предпоставки на отговорността по чл.45 ЗЗД – вреда, причинена чрез
престъпно посегателство; причинно-следствена връзка - увреждането на защитените
от закона обществени отношения е в пряка причинна връзка с престъпната деятелност
на подсъдимия; вина, която както беше изяснено по-горе е под формата на пряк
умисъл.
Гражданската претенция в по-голямата си част е
доказана и по размер. От доказателствата по делото по безпротиворечив начин се
установи, че причинената на Г.Д. от престъплението вреда е в размер на 336,37
лв. Ето защо съдът осъди П. да заплати на Г.Д. сумата от 336,37 лв.,
представляваща причинени от престъплението по чл.216, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК
имуществени вреди, като отхвърли иска в останалата му част до пълния предявен
размер от 356,77 лв. като неоснователен и недоказан.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съдът постанови приобщените по делото веществени
доказателства, а именно 1 бр. СД, 1 бр. фискален бон от магазин Техномаркет на
стойност 309.00 лв., 1 бр. бележка за плащане чрез Пощенска банка, 1 брой
фактура оригинал №********** от Техномаркет и 1 брой копие от гаранционна карта
на телевизор „Филипс“, да останат на съхранение по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия П.
да заплати на основание чл.189, ал.3 НПК в полза на Държавата, по сметка на
ОДМВР-В., сума в размер на 71.00 лв., представляващи направени в хода на ДП
разноски, по сметка на Районен съд – В. сума в размер на 60.00 лв.,
представляващи направени в хода на съдебното производство разноски, както и на
основание чл.2 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по
реда на ГПК, сума в размер на 50.00 лева, представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: