РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Силистра, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Н. Димитров
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от П. Н. Димитров Търговско дело №
20223400900044 по описа за 2022 година
Ищецът – М. Х. Я.; ЕГН; **********, от гр. Силистра, чрез адв. Т. К. Г. желае съда
да осъди ответника по делото Гаранционен фонд (БУЛСТАТ: *********), гр. София, ул.
„Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 да заплати на М. Х. Я.; ЕГН: ********** от гр, Силистра, ,
сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинените й болки и страдания, поради телесните повреди, претърпени от нея като
резултат от ПТП от 08.09.2018г.; ведно с лихвата за забава върху уважената част от иска, от
датата на уведомяването на гаранционния фонд (чл. 429, ал. 3 КЗ- 497 и 558 КЗ)-
22.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да осъди ответника да
заплати направените по делото разноски и адвокатското възнаграждение, по силата на чл.
38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът – Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: *********, ул. „Граф Игнатиев” №
2, ет. 4; София, п.к. 1000, изразява становище за допустимост, но неоснователност на
исковите претенции. Ответникът оспорва изцяло исковата претенция за неимуществени
вреди по основание и размер, както и оспорва началния момент на претендираната законна
лихва, като счита, е в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.
Заявява, че вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета
№21210066/08.04.2021г; е уведомил ищцата, че следва да представи доказателства, от които
да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. “а“ от Кодекса
за застраховането, а именно влязлата в сила присъда.
На отделно основание представителят на фонда прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата в размер на поне 50%, която е пътувала в
увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-
следствена връзка с тежестта на настъпилите травматични увреди.
Третото лице помагач на страната на ответника - П. И. С., , с адрес: гр. Разград,
чрез процесуален представител изразява становище за недоказаност и неоснователност на
исковите претенции, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.
Оспорва всички твърдени от ищеца обстоятелства касателни предмета на делото
1
включително и твърдения механизъм на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултата от ПТП.
Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически обстоятелства
и писмените доказателства, съдът намира за установено следното:
Предявените искове намират правното си основание в чл. 558, ал. 5 от КЗ и са
процесуално допустими.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от
фактическа страна:
На 08.09.2018г. около 10:00ч. на път III-204, км. 46.1. + 706 (Разград - Попово), е
настъпило ПТП, при което П. И. С., управляващ товарен автомобил марка: „Щаер“ модел:
„19С46“ с ДК № РР8772ВК, (собственост на ЕТ "Ивис- Р- Лъчезар Куклев"; ЕИК:
*********), поради неспазване на правилата за движение, ударил челно друг автомобил
марка: „Форд“ модел: „Транзит“, с ДК № СС 4314СВ, управляван от П Й Ш. В резултат от
причиненото ПТП са пострадали 18 души, пътуващи в автомобила марка: „Форд“ модел:
„Транзит", между които и ищцата М. Х. Я., която е претърпяла телесни увреждания. След
ПТП ищцата, била транспортирана до спешно отделение на МБАЛ - Разград от екип на
ЦСМП, където й е била поставена следната диагноза – -фрактура на лява ключица; порезна
рана над горновъншната дъга на капачката на ляво коляно и кръвонасядане по съседство; -
хематом на лява орбита; по предните повърхности на раменната става, горна трета на
мишницата и външната половина на средна трета на лицева повърхност на дясна
предмишница; разлят хематом по предната повърхност на лява раменна област, както и под
ключицата; по всички повърхности на раменната става, тръбната страна на лява мишница и
още по-интензивно в лакътна област с множество пръснати охлузвания; кръвонасядане на
горните две трети на бузата /мигриращо/; кръвонасядане във вътрешната половина на
лицева повърхност на долна трета на лява мишница; кръвонасядане и охлузвания на носа;
контурирано кръвонасядане и мънички охлузвания върху контурите във външната половина
на коремната стена от лявата страна; двете коленни области и горната четвърт на лицевите
повърхности на подбедриците; охлузвания в лява челна област; под лява ноздра; във външно
страничната половина на средна трета на лицева повърхност на лява предмишница;
клинични данни за сътресение на мозъка.
На 19.11.2018г, след първичен амбулаторен преглед на ищцата е установена
Палпаторна болка в шиен отдел на гр. стълб и т. на Ерб двустранно, хипестезия по С6-С7
двустранно. Болезнени и ограничени латерофлексии и ротация, мускулна слабост на двете
ръце. Като й е предписана терапия: Лечение с НЧТ брой 9. Лечение с СЧТ брой 9. Лечение с
инфрачервени и видими лъчи брой 2.
На 10.12.2018г. след първичен амбулаторен травматологичен преглед била установена
контузия на долната част на гърба и таза. На 21.12.2018г. при компютърна томография било
установено наличие на клиновидно снишени тела на Тн8, Тн11 и ТН12 с дегенеративни
промени в интервертебралните дискове - вероятна фрактури с посттравматична генеза. Без
значима компресия на гръбначно-мъзчния канал. Състояние след фрактура на 5-то ребро в
ляво по аксиларна линия с леко задебелена плевра в съседство и фиброза в белодробния
паренхим. На 31.01.2018г. в УМБАЛ „СЕ. Марина”-Варна била поставена диагноза -
счупване на гръбначния стълб в гръден отдел №3 и е заключено с мнение за оперативно
лечение. На 1810.2019г. при първичен амбулаторен кардиологичен преглед е установено
Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. На 21.10.2019г. при ЕМГ е
установено Увреждане на лумбосакралните коренчета.
Според експертни решения на ТЕЛК в началото на 2019г. ищцата била временно
неработоспособна.
От представената Писмена застрахователна претенция вх. № 24-01-161/22.03.2021г. по
описа на Гаранционен фонд, се установява, че ищцата е сезирала фонда за изплащане на
обезщетение.
2
По случая е образувано Н.О.Х. дело №296/2019 година по описа на Окръжния съд в
гр. Разград, завършило с осъдителна присъда от 23.04.2021г.
Тъй като за товарен автомобил с марка „Щаер“ модел: „19С46“ с ДК № РР8772ВК
няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, валидна към датата на ПТП, която да покрива отговорността на водача за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди на трети лица, настъпили във
връзка с притежаването и използването на МПС, към застрахователна отговорност е
привлечен ответника по делото - Гаранционният фонд по силата на чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ.
При тази установеност съдът намира за доказани елементите за отговорността на
ответника на осн. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ, за обезщетяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди, причинени й вследствие на процесното ПТП.
От данните установени от заключението на вещите лица изготвили назначената от
съда комплексна автотехническа и медицинска експертиза може да се установи, че l
резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: контузия на гла вата,
сътресение на мозъка, счупване на лява ключица, компресионни счупвания на гръдни
прешле ни 8, 11, 12. Лечението проведено на ищцата в условия на спешен прием,
своевременно извършени диагностично - лечебни мероприятия, назначена терапия и
имобилизация на раменния пояс по повод счупването на лява ключица. Вида и характер на
уврежданията на ищцата получени при процесно то ПТП е такъв, че не представлява пряка
опасност за живота, но е съпроводено от постоянна болка и двигателен дефицит. Болките от
травмата причинени при ПТП, които ищцата търпи са с постоянен характер видно от
множеството издадени амбулаторни листа за провеждани консултации с ортопед,
физиотерапевт и невролог. Болките при периферни нервни увреди имат пристъпен характер,
повлияват се за известно време от медикаменти, но отново се появяват, т.е налице е
редуване на обостряне и ремисия, но пълно изчезване на болката за дълго време е
невъзможно. Според вещото лице – медик установяването на съпътстваща гръбначно -
мозъчна травма следствие на ПТП с прояви на болка и двигателен дефицит усложнява
прогнозата за възстановяване след катастрофата, практически тези оплаквания имат
продължителен характер без изгледи за възстановяване. Експертът сочи още, че по време на
престоя в лечебното заведение след ПТП, пострадалата е имала нужда от съдействие при
само обслужването, като след изписването й и премахване на имобилизационната превръзка
по повод счупването на лява ключица е била в състояние да се справя сама с ежедневните си
нужди. Според заключението разходите по лечението на ищцата след ПТП се поемат от
Здравната каса и не се е налагало ищцата да заплаща някакви медицински консумативи
извън стойността на клиничната пътека. Счупванията на лява ключица и на телата на
гръдните прешлени - 8, 11, 12 с изява на болкова симптоматика и двигателен дефицит се
дължат на травмите нанесени при процесното ПТП. Данните за установени високи
стойности на артериалното налягане, изискват по задълбочен анализ на здравното досие на
ищцата с оглед преценка за момента, в който е установено заболяването. Експерта сочи още,
че към момента общото здравословно състояние на ищцата е добро, като по отношение на
персистиращата болкова симптоматика дължаща се на периферните нервни увреждания
следствие счупванията на прешлените на гръбначния стълб, същата се опитва да се
абстрахира от болките и да води нормален живот.
Експертът сочи, че ищцата се е намирала на четвърти ред двойна седалка в ляво от
страната на водача. При удара в канавката и откачането на седалките се създава условие за
свободно инерционно движение, като тялото се озовава до предната врата в дясно, затиснато
от намиращите се зад нея седалки, вероятно и тела на други от пътниците в автобуса. При
този летеж и удар в предната част на автобуса са причинени установените в медицинската
3
документация увреждания. Към момента на ПТП не е имало изискване автобусите от
междуградския транспорт да са оборудвани с обезопасителни колани. Поради тази причина
не се установяват следи по тялото, които да са причинени от поставен обезопасителен колан.
Процесния автобус “Форд Транзит” с per. № СС 43 14 СВ не е бил оборудван с
обезопасителни колани на седалките на пътниците, а е имал такива само на предната
седалка, а именно за водача, за седящия до него и за седящият до дясната предна врата.
Пострадалата М. Х. Я. към момента на настъпване на произшествието е седяла на четвъртия
ред двойни седалки до прозореца, т.е. на място без монтиран предпазен колан.
От събраните свидетелски показания може да се установи, че веднага след ПТП
ищцата била приета в болница в гр. Разград, а след изписването й не можела да води
пълноценен живот до края на месец януари през следващата година. Свидетелят съобщава,
че ищцата се възстановявала трудно и до момента търпи телесни неудобства вследствие
катастрофата.
От правна страна:
Съдът намира предявените искове за изплащане на неимуществени вреди претърпени
от ищцата в следствие процесното ПТП за допустими, предвид на това, че са подадени от
активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Липсата на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ обуславя пасивната процесуална
легитимация на ответника да обезщети пострадалите при ПТП лица.
Разгледани по същество съдът намира исковите претенции за частично основателни по
следните причини:
По изложени по – горе съображения съдът приема за доказани обстоятелствата относно
процесното ПТП, неговият механизъм и вината на П. И. С., .
Съдът счита, че са налице елементите за формиране на отговорност за непозволено
увреждане - действие, вина във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди.
Отговорността на Гаранционния фонд е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента тъй, като липсва валидно
застрахователно правоотношение, което ангажира отговорността на ответника по силата на
чл. 557, ал. 1, т. 2а, от КЗ.
Спорният въпрос е размерът на дължимото обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди изразяващи се в преживени болки и страдания вследствие получени
при ПТП травматични увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в страната в
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата
/Решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата
конюнктура на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по
т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на
ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално
застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования
неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние
в патримониума на увредените лица.
Съдът не кредитира възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат
поради не поставен от пострадалата ищца обезопасителен колан. Становището на съда е
обусловено от заключението на експерта произнесъл се по назначената АТМЕ, от което
4
може да се установи, че автобуса, в който е пътувала ищцата не е бил оборудван с
обезопасителни колани, което води до заключението, че няма как да се вмени във вина
липсата на поставен такъв.
По тези съображения съдът отхвърля коментираното ответниково възражение.
От събраните по делото гласни доказателства може да се установи, че получената от
ищцата травма е довела до рязка промяна в начина й на живот причинявайки и постоянни
битови неудобства през продължителен период от време. От данните по делото
безпротиворечиво се установява, че ищцата е изпитвала силни болки препятстващи
възможността за нормален живот обусловили нуждата от полагане на допълнителни грижи и
ангажиране на друг човек в помощ на ежедневните й битови потребности.
По тези съображения съдът определи, като справедлив размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди такъв от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, като приема,
че в останалата част до претенцията от 150000 /сто и петдесет хиляди/ лева иска е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид частичната основателност на основният иск съдът намира и акцесорната
претенция за лихви за забава върху уважената част от иска от датата на уведомяването на
гаранционния фонд (чл. 429, ал. 3 КЗ- 497 и 558 КЗ) до окончателното изплащане на сумата
за основателна. Съдът приема, чe достоверната дата на уведомяване на ответника за извън
съдебната претенция на ищеца е 22.03.2021г., когато под вх. № 24-01-161, извън съдебната
претенция на ищцата е била входирана в деловодството на ответника.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 5680 лв. изчислена съобразно
отхвърлената част от исковата претенция и правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от ДВ бр. 88 от 2022г.
редуцирана от сумата 10650лв.
Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ищцата следва да заплати на ответника сумата от350лв. редуцирана от сумата от 750 лв.
сторени в процеса разноски представляващи 450лв. юрисконсултско възнаграждение и 300
лв. депозит за вещо лице.
След пресметната компенсация съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати
на процесуалния представител на ищцата сумата от 5330 /пет хиляди триста и тридесет/ лева
адвокатски хонорар.
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
плати в приход на бюджета на съдебната власт 3200 /три хиляди и двеста/ лева държавна
такса изчислена съобразно уважената част от претенцията по основния иск и чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, както и
сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева представляваща част от депозита заплатен от бюджета
на съда за възнаграждение на вещите лица изготвили назначената КАТЕ, съобразно
уважената част от исковите претенции. Общо ответника следва да заплати на държавния
бюджет сумата от 3360 /три хиляди триста и шестдесет/ лева.
Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК, разноски за третото лице помагач не се присъждат
независимо от изхода на производството.
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: ********* ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.
4; София, п.к. 1000, да заплати на М. Х. Я.; ЕГН: **********, от гр, Силистра, , сумата от 80
000 (осемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й болки и
5
страдания, поради телесните повреди, претърпени от нея като резултат от ПТП от
08.09.2018г. ведно с лихвата за забава върху главницата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева
считано от 22.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: ********* ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.
4; София, п.к. 1000, да заплати на процесуалния представител на Р И И; ЕГН **********,
адвокат Т. К. Г., , 4125, 3200 /три хиляди и двеста/ лева адвокатски хонорар на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА.
ОСЪЖДА Гаранционния фонд; БУЛСТАТ: ********* ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.
4; София, п.к. 1000, да заплати в приход на държавния бюджет по сметката на ОС –
Силистра 3360 /три хиляди триста и шестдесет/ лева държавна такса и възнаграждение на
вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
6