Р Е Ш Е Н И Е № 344/22.4.2021г.
Град Пазарджик, 22.04.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в открито заседание на четиринадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
НИКОЛИНА ПОПОВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Т.Стойнова и
участието на прокурора Пешев, като
разгледа докладваното от съдия Попова к.н.а. дело № 233 по описа на съда за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
111 ал.7 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
Постъпила е касационна жалба от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, гр. София,
подадена от юрисконсулт Руско Рушчев и подписана лично от Началника на Затвора
гр. Пазарджик срещу Решение № 45 от 27.01.2021
г., постановено по адм. дело № 81 по описа на Административен съд Пазарджик за
2021 г., с което съдът е отменил Заповед
№ Л-109/15.01.2021 г. на Началник на Затвора гр. Пазарджик, съответно с която
на Д.Р.А. е наложено дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия „ и ГДИН
е осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в
размер на 10,00 лв.
Касационния жалбоподател, чрез
процесуалния си представител юрк. Р. счита съдебното решение за необосновано и
неправилно, доколкото първоинстанционният съд не съобразил в пълнота събраните
по делото доказателства, тъй като е бил подведен от показанията дадени от л.с. Д.А.
и М. Ч... Моли се съдебното решение да бъде отменено, като се постанови ново, с
което обжалваната заповед на Началника на Затвора гр. Пазарджик да бъде
потвърдена като законосъобразна. Сочат се нови писмени, гласни и веществени
доказателства.
Ответникът по касационната жалба Д.Р.А. – лично и чрез
своят процесуален представител , заявява становище , че жалбата е
неоснователна. Противопоставя се на приемането на новите посочени от
жалбоподателя доказателства.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че макар жалбата да е
основателна, но решението следва да бъде отменено и делото да се върне за ново
разглеждане. Съображенията за това са , че в съдебния акт липсвало името на
съдията и на секретаря , поради което същото решение не отговаряло на
изискванията на чл. 172 ал.1 т.2 АПК – не било в предписаната от закона форма.
Касационният състав,
след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства приема следното :
Касационната жалба е подадена в рамките на
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което е
допустима. В тази връзка следва да се посочи , че е налице надлежна активната процесуална легитимация на жалбоподателя
в настоящото производство, доколкото в касационната жалба е подадена от името на ГДИН, като ЮЛ – адресат на съдебното
осъждане за разноските, но това искане е
подписано лично от Началника на Затвора гр. Пазарджик , който е
надлежната страна в настоящия административен спор.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционния съд е бил сезиран с жалба подадена от адв. В.С. от
ПАК в качеството му на процесуален представител на л.с. Д.Р.А. против Заповед №
Л-109/15.01.2021 г. на Началник на Затвора гр. Пазарджик, с която на Д.Р.А. е наложено дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия „ и ГДИН
е осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в
размер на 10,00 лв. С обжалваното решение, съдът е приел, че осъществяването на
правото на служителите на администрацията на Затвора да извършват проверка за злоупотреба с
алкохол и задължението на лишения от свобода
да окаже съдействие за извършване на таи проверка , не могат да бъдат
осъществени в нарушение на изискванията
на чл. 3 ЗИНЗС. Прието е , че в конкретния случай с оглед опазване на здравето
и живота на лишения от свобода при
отказа на служителите да заменят използвания накрайник на техническото средство
, с което са искали да извършат проверка на А. , неговият отказ да се подложи
на исканата проверка не съставлява
противоправно деяние и не следва да
бъде квалифицирана като дисциплинарно нарушение , за което може да се налижи
процесното наказание.
Този
извод на съда е правилен и изцяло кореспондира с данните събраните в първоинстанционното
производство въз основа на допустими от закона доказателства. Съдът е подложил на анализ тези доказателства и
обосновано е достигнал до посочените по-горе изводи .
В
касационно производство жалбоподателят е заявил нови доказателствени искания за
събиране на нови писмени , гласни и веществени доказателства. В съдебно
заседание, съдът е оставил без уважение искането за събиране на нови гласни доказателства и за
приемане на веществено доказателство – DVD – цифров носител,
изхождайки от императивното процесуално правило на чл. 219 ал.1 АПК, според
което в касационното производство се допускат само писмени доказателства. Освен
това в случая тези доказателства нямат характера на „ нови „ такива , тъй като същите
са съществували още на етапа на
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и би следвало да са били известни на страната
, която иска да се ползва от тях. Процесуалния пропуск на защитата на ответника
да ги посочи и да поиска тяхното събиране пред първоинстанционния съд
, не може да бъде саниран едва в касационното производство поради изключващата
норма на чл. 219 ал.1 АПК.
Приетите в
касационното производство писмени доказателства – четири броя докладни записки,
също не могат да бъдат ценени като годни
доказателства , тъй като те имат
характер на свидетелски показания, които обаче
е недопустимо да бъдат събирани от съда в писмена форма. Годно гласно
доказателство се събира само устно , чрез разпит на свидетеля пред съда, което
на етапа на касационнто производство вече не може да бъда осъществено валидно.
Вярно е, че в производствата по ЗИНЗС ,
съдът взема предвид актовете изготвени в хода на проведеното административно
производство, включително и изготвени докладни записки , подписани от съответните
служители на Затвора , но представените в настоящата инстанция докладни записки
, не са изготвени при провеждане на административната процедура , тъй като
носят дата следваща издаването на оспорения административен акт и даже датата
на оспореното съдено решение и депозираната касационна жалба , поради което следва
да се приеме , че те са създадени за нуждите на съдебното производство и по своята
същност представляват гласни доказателства представени в писмена форма. Поради
изложеното по-горе обаче , този процесуален ред за събирането им е недопустим.
По
възражението на представителя на Окръжна прокуратура за нищожност на
постановеното съдебно решение съдът приема следното. Вярно е , че оспореното в
настоящото съдебно решение / както и определението за постановено спиране на
предварителното изпълнение на оспорената заповед/ не съдържа посочване на името
на съдията , постановил съдебния акт и
името на секретаря в съответствие с разпоредбата на чл. 172 а ал.1 т.2 АПК , но
същия факт не съставлява основание за нищожност. Това е така , тъй като
съдебното решение е материализирано в самия съдебен протокол , който безспорно
съдържа посочените по-горе данни и в
съответствие с изискванията на закона носи подпис на съдията и на секретаря. Отделно изготвените мотиви , които изграждат част
от съдържанието на постановеното съдебно решение , също са подписани от съдията
докладчик и макар, да не е посочено
неговото име и името на секретаря, това в случая не е основание за нищожност на
съдебния акт, тъй като актът е постановен от компетентен орган в кръга на
неговите правомощия. Наред с това следва да се посочи, че очевидна фактическа грешка е налице
при всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението. Трайната съдебна практика
приема, че допуснатите технически грешки в съдебните актове представляват
очевидни фактически грешки. Допуснатият в случая технически пропуск , не
опорочава формата на съдебния акт , а може да бъде отстранен без ограничение
във времето – по почин на съда или по искане на страна при приложение на
процедурата на чл. 175 АПК.
С
оглед на изложеното , съдът приема , че обжалваното съдебно решение е валидно и
допустимо , като освен това при неговото постановяване не са допуснати
нарушения на процесуалите правила и правилно е приложен материалния закон.
Поради това
касационната жалба следва да бъде оставена без уважение,а съдебното решение
следва да бъде оставено в сила.Тъй като при внасянето на касационната жалба ,
жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса , със съдебният акт , тази
такса в размер на 70,00 лв. следва да бъде присъдена в негова тежест.
Водим от горното
ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение № 45/ 27.01.2021 г. , постановено по адм. дело № 81/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик .
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да
заплати по сметка на ПАдмС държавна такса в размер на 70,00 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1./п/
2./п/