Присъда по дело №9001/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №181 от 05.04.2023 г. по НЧХД №9001/2022
г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав

Производството по делото е образувано по депозирана от Х. К. Г. срещу
Л. Т. И. тъжба и уточнение на същата, за извършено престъпление по чл.182
ал.2 НК – за това, че на 03.06.2022 г. в гр. С, в ж.к. Факултета, ул. Суходолска
№42, като родител, не изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно
Решение №464641/31.07.2018 г., постановено по гр.д. №11655/2018 г. по
описа на СРС, III ГО, 84-ти състав,относно лични контакти на бащата Х. К. Г.,
с ЕГН ********** с детето С Х. Г.А, с ЕГН **********, като не предала
детето на бащата.
В съдебно заседание поверениците адв. З. и адв. ШАКИНА, както и
частният тъжител Х. К. Г. поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение.
Поверниците считат, че събраните в съдебното следствие доказателства
по категоричен начин установяват, че подсъдимата е извършила повдигнатото
с тъжбата престъпление. Предлагат на съда да постанови осъдителна присъда,
тъй като само по този начин ще бъде предоставена възможност на ЧТ да има
лични контакти със своята дъщеря. Излагат доводи, че от събраните по делото
доказателства, вкл. разпита на С Г.а се установява, че по една или друга
причина детето е настройвано срещу своя баща, като е карано да казва, че не
иска да го вижда и, че се страхува от него. Дори в момента, ЧТ няма
възможност да вижда дъщеря си, тъй като както неговия, така и номера на
малкия му син са блокирани, като дори не може да пита Софи как е и как се
справя в училище. Претендират се разноски в процеса. Прави се възражение
за прекомерност на поисканото от защитата адвокатско възнаграждение.
Частният обвинител Х. К. ГАЧЕВ поддържа заявеното от поверениците
си и заявява, че иска да вижда детето, което пък да има срещи и с по-малкия й
брат.
Защитникът на подсъдимата Л. Т. И. – адв. С. излага доводи, че от
субективна страна престъплението е недоказано. Детето и към момента
изпитва страх от своя баща и именно нежеланието му да се вижда с него е
причина да няма лични контакти помежду им, така както е определил
гражданският съд. Майката по никакъв начин не ограничава тези контакти,
1

като подходът на ЧТ е изцяло погрешен и вреден за детето. Налице е висящо
дело за домашно насилие по отношение на С, както и такова за заместващо
съгласие за пътуване на детето в чужбина. Излага доводи, че настоящото
обвинение остана недоказано от субективна страна - детето не е вещ, която
да бъде предадена на родител, който има право на лични контакти, съгласно
съдебно решение. Моли за оправдателна присъда и претендира разноски.
Подсъдимата Л. Т. И. се явява лично и дава обяснения в насока, че нито
на 3 юни, нито на която и да било друга дата, тя не е спирала С да се среща с
баща си. Когато на 3 юни детето е заявило, че не желае да тръгне с ЧТ – тя е
прибрала в дома им. Смята, че при живи родители, детето трябва да поддържа
контакти и с двамата, но нежеланието на С се дължи на поведението на баща
й – същият я е обиждал, че е тъпа, крещял и хванал за врата, поради което
детето е уплашено и травмирано. Заявява, че в тази ситуация между С и баща
й винаги тя ще е виновна, защото ако накара детето насила, против волята му
да отиде с баща си, само за да спази съдебно решение, няма да бъде добра
майка. Ако пък уважи желанието на детето - става подсъдима.
В правото си на лична защита подсъдимата моли съда да се съобрази
със заявеното от защитника й.
В последната си дума И. моли съда за оправдателна присъда.

Съдът, като анализира събраните в съдебното следствие
доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните,
намери за установено следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата Л. Т. И. е родена на ХХХ г. в гр.С. Същата е със средно
образование, неосъждана и работеща. Към момента живее на семейни начала
с ИИ, от когото има син Йоан, на 5 години. Подсъдимата, дъщеря й С, И и
тяхното общо дете Йоан живеят в етаж от къща, находяща се в в ж.к.
Факултета, ул. Суходолска №42. В същата къща, на първия етаж живеят
родителите на И.
Частният тъжител Х. К. ГАЧЕВ към настоящия момент живее на
семейни начала с друга жена, от която има син К, към момента на 6 години.
ЧТ Г. и подсъдимата И. живеели на семейни начала от 2009-2010 г., като
от съвместното им съжителство на 19.05.2012 г. се родила дъщеря им С, към
момента на 10 години.
Поради неразбирателство помежду им, през м.юни 2013 г. подсъдимата
се изнесла от общото им жилище и заживяла заедно с детето при своята
2

майка.
С Решение №464641/31.07.2018 г. по гр.дело №11655/2018 г. по описа на
СРС, III ГО, 84 състав, било утвърдено постигнато споразумение между ЧТ и
подсъдимата, по силата на което упражняването на родителските права по
отношение на С, били предоставени на майката, местоживеенето на детето
било определено на адреса на неговата майка. Бил определен режим на лични
контакти между бащата и детето, както следва:
Бащата ще има право да взема детето при себе си всяка първи и трета
събота и неделя от месеца, с преспиване, от 17.00 часа в петъчния ден до
17.00 часа в неделния ден.
Бащата ще има право да взема детето при себе си 21 дни през лятната
ваканция, разпределени на три периода по една седмица във всеки от
месеците на ваканцията - юни, юли и август, които да не съвпадат с годишния
платен отпуск на майката.
Бащата ще има право да взема детето всяка нечетна календарна година
през времето на Коледните и Новогодишни празници за времето от 25.12 до
27.12, като се задължава да я заведе на училище.
Бащата ще има право да взема детето за Великденските празници за
периода от петъчния ден преди Великден /Разпети петък/ до понеделника
след Великден всяка нечетна година.
Рожденият ден на детето същото празнува в деня на раждането си с
майката, а денят следващ рождения ден, ще го прекарва с бащата.
Рождените дни на бащата и майката детето ще празнува с всеки един от
тях, като остава при съответния родител с преспиване и същия организира
завеждането му на училище на следващия ден.
На дата 03.06.2022 г. /петък/, частният тъжител Г. придружен от
малолетния си син К и свидетелят НКД посетили адреса на подсъдимата в гр.
С, в ж.к. Факултета, ул. Суходолска №42. Тъжителят имал желание да подари
на дъщеря си подарък по случай 1 юни - дървен статив, както и да вземе
детето, съобразно определената му с решение на съда дата за лични контакти
с него.
Пристигайки на място в определения с Решение №464641/31.07.2018 г.
час – 17.00 часа, вместо да изчака появата на дъщеря си, още в 17.01 часа
тъжителят набрал спешен телефон 112. При разговор с диспечъра, Г. поискал
на място да бъде изпратен полицейски патрул, като съобщил, че трябва да
вземе детето „в пет часа, а сега е пет и една”. /арг. комплексна аудио-
техническа и лицево-идентификационна експертиза, л.110 от делото/.
Разговорът с диспечъра продължил 2 минути и 6 секунди, като
тъжителят получил уверението, че ще бъде изпратен на място полицейски
патрул.
В това време подсъдимата извела детето пред металната порта на дома
3

им, за да бъде осъществена среща с тъжителя. В къщата на ул. Суходолска
№42 по това време се намирала и майката на мъжа, с когото подсъдимата
живеела – свидетелката РСК Колева знаела за срещата на С с нейния баща. Тя
имала видимост към входната врата и ясно видяла, че майката извежда детето
за среща с бащата.
При срещата с дъщеря си тъжителят й подарил статива, след което
помолил свидетеля НКД да направи няколко снимки с личния си телефон. Д.
изпълнил молбата му, като направил общо 24 бр. снимки, като първата
снимка била заснета в 17.11 часа, а последната в 17.13 часа.
Тъжителят Г. предложил на дъщеря си С да тръгне с него и малкото й
братче, но момиченцето категорично отказало. След нейния отказ,
подсъдимата я прибрала в дома им.
Частният тъжител Г. и свидетелят Д. изчакали на място идването на
полицейския патрул, който пристигнал на адреса около 18.00 часа. След
проведен разговор с Г. и подсъдимата била изготвена докладна записка до
началника на 03 РУ-СДВР, като в същата е отразено, че подсъдимата е
съобщила, че детето не желае да тръгне с бащата. /л.135 от делото/.
На 04.06.2022 г. в 02.50 часа в приемната на 03 РУ-СДВР се явил
тъжителя, който подал жалба срещу подсъдимата за нарушен режим на лични
контакти с детето.
Била образувана прокурорска преписка №27041/2022 г., като с
Постановление от 21.07.2022 г. прокурор от СРП отказал да образува
наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил
същата. /л.129 от делото/.
На 18.07.2022 г. частният тъжител Г. подал тъжба в деловодството на
СРС, НО и било образувано НЧХД №9001/2022 г. по описа на СРС, 121-ви
състав.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема горната фактическа обстановка за установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, а именно – показания на свидетелите С Х. Г.а /изцяло/, НКД
/частично/, РСК/изцяло/, обясненията на подсъдимата И. /изцяло/; писмени -
Решение №464641/31.07.2018 г. по гр.дело №11655/2018 г., изпълнителен
лист от 10.06.2022 г. по гр.дело №11655/2018 г., декларация за оттегляне на
декларация, писмо на ГД „Гранична полиция” с рег.№328200-
15032/02.08.2022 г., информация от телефон 112 със звукозапис и електронни
картони, постановление от 21.07.2022 г. на СРП за отказ да се образува ДП,
4

докладна записка за посещение на място в 03 РУ-СДВР на гражданин,
информация от фондация „Център Отворена врата”, заключение по
комплексна аудио-техническа и лицево-идентификационна експертиза.
Съдът кредитира посочените по-горе доказателства и доказателствени
средства.
При анализа на показанията на НКД, съдът следва да отчете, че намира
определена заинтересованост на същия от изхода на делото, поради близките
му приятелски отношения с тъжителя. Показанията на Д. по отношение на
часа, в който са били на място, за да вземат детето от дома на подсъдимата и
времето, което твърди, че са чакали подсъдимата да го изведе, се намират в
противоречие с данните от комплексна аудио-техническа и лицево-
идентификационна експертиза. Недостоверни и вътрешно противоречиви са и
показанията му в частта, в която първо заявява, че: „Майката не пусна детето
бащата да го вземе. Не мога да се сетя думите, които използва, за да откаже
на бащата” /л.90 от делото/ и заявеното по-късно от него в същия разпит на
въпроси на подсъдимата: „Не, не съм чул от теб да казваш на Х., че няма да
му дадеш детето. Не съм чул и Х. да пита С дали иска да отиде с него.” /л.91
от делото/.
Съдът не кредитира показанията на Д. и в частта, в която заявава, че
дълго са чакали детето, като веднага след отказа на майката да го предаде на
бащата, последният е набрал тел.112. Тези твърдения са опровергават по
категоричен начин от заключението на комплексна аудио-техническа и
лицево-идентификационна експертиза, от което се установява, че тъжигелят
всъщност е повикал полиция още при пристигането са на място в 17.01 часа,
без дори да е наясно дали дететото ще му бъде предадено или не.
В подкрепа на тези данни са и показанията на свидетелката РСК която е
категорична, че детето придружено от майката са били навреме пред входната
врата, като самата С е била наясно, че трябва да бъде предадена на бащата.
Свидетелката споделя, че детето е било видимо притеснено, както обикновено
от срещата с тъжителя.
В посочените по-горе части съдът не кредитира показанията на Д..
Кредитира същите в частта, в която той заявява, че на процесната дата
03.06.2022 г. е бил заедно с тъжителя и малолетния син на последния, че са
посетили адреса на подсъдимата с намерение да вземат С така, както е
определил съда със свое решение; че тъжителят е подарил статив за 1 юни на
дъщеря си; че лично Д. по молба на Г. е направил снимки на присъстващите
там, с личния си телефон, които са предмет и на назначената от съда
експертиза.
Съдът не намира за спомагащи изясняването на съществени
обстоятелства за предмета на делото, останалите събрани по делото писмени
доказателства, като същите установяват с категоричност само едно – налице
са влошени в крайна степен отношения между тъжителя и подсъдимата,
видно от многобройните жалби, образувани преписки, дела за домашно
5

насилие.
Положението на малолетната свидетелка С Х. Г.а е деликатно, не само
заради малолетието й, но и заради положителните и отрицателни нюанси на
емоционалната й връзка с двамата й родители, страни по делото. Съдът
отчита, че показанията й са до голяма степен подвластни на емоциите и на
субективното й отношение към нейния баща, което обаче в никакъв случай не
ги прави недостоверни. Разпитът на детето се проведе в специализирано
помещение за провеждане на разпит/изслушване на дете - „Синя стая” в СРС.
Последната позволява разпитът да бъде проведен в щадяща за него
обстановка, в присъствието на страните по делото, като визуалният контакт
между детето и останалите участници се избягва чрез използването на
комуникационни технологии. Малолетната свидетелка и психолог Б. се
намираха в специално оборудвано помещение, което е отделено с
„Венецианско огледало“ от помещението, в което са другите участници, като
страните и съдът задаваха въпроси на детето само посредством психолога,
който разполагаше със слушалка и микрофон, респ. същият съобщаваше за
протокола какво детето е отговорило на въпросите.
Психологът беше категоричен, че макар и притеснено, /по-малко от
другите пъти, когато е било разпитвано по дела на същите страни/, детето е
отговаряло на въпросите абсолютно съответно на възрастта и образованието
си. С е била искрена в отговорите си, като това личи от обстоятелството, че на
места тя завява, че не помни, без да се опитва да угоди на която и да било от
страните, които са нейни родители. Също така не е посочвала в разпита си
дати, което е типично за възрастта й. С категоричност помни само определени
такива, важни за нея – като своя рожден ден, което също говори за
достоверност на показанията й. Т.е, хронология на събитията като дати тя не
помни, но с категоричност помни коя случка преди коя е станала.
Свидетелката С Г.а е категорична, че на датата, на която тъжителят й е
подали статив, самата тя не е поискала да тръгне с баща си. Причините за
това, детето обясни със страха, който изпитва към него заради минали
събития: отправени обиди от негова страна, крясъци, както и физическо
насилие – хващане за врата. Дали обективно тези съобщени от детето събития
отговарят на действителността е без значение, тъй като така или иначе именно
представата, че те съществуват - мотивират детето да отказва да тръгне с
баща си.
Съдът намира, че следва да се довери и изцяло на обясненията на
подсъдимата И. като доказателствено средство, макар и същите да
представляват принципно и възможност за излагане защитната позиция на
това лице по делото. Съдът кредитира обясненията й, че по никакъв начин и
никога не е пречила на личните контакти „баща-дете”, като лично е полагала
усилия да предразположи дъщеря си преди среща с тъжителя, както и с охота
е спомагала за осъществяване на срещи помещу им във фондацията, без да
присъства на тях.
6

Съдът кредитира обясненията й и в частта, в която тя заявява, че на
03.06.2022 г., самата С не е поискала да тръгне с баща си, като по никакъв
начин не е оказван натиск от нейна страна върху детето, каквито са
твърденията в тъжбата. Обясненията на подсъдимата изцяло се подкрепят от
показанията на свидетелката С Г.а, а индиция, че майката полага усилия да
подобри отношенията между бащата и детето е фактът, че същата е подала
заявление и сключила договор съвместно с тъжителя с фондация „Център
Отворена врата” за осъществяване на контакти „баща-дъщеря“, като са
налични такива през 2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът намира, че с действията си подсъдимата Л. Т. И. не е
осъществила от субективна страна вмененото й с тъжбата деяние по чл.182
ал.2 НК, поради което я призна за невиновна.
За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл.182 ал.2 НК, е
необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или друг
сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на
съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно
лични контакти с дете.
Изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от следните две
форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателноправната
норма – неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на
съдебно решение, като в случая инкриминираното с тъжбата поведение е под
формата и на двете.
От обективна страна по делото няма спор относно режима на лични
контакти между частният тъжител Г. в качеството му на баща и неговата
дъщеря С Г.а, родена на 19.05.2012 г., който е определен с влязъл в сила
съдебен акт, в случая - Решение №464641/31.07.2018 г. по гр.д. №11655/2018
г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав.
От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл -
деецът следва да съзнава, че упражняването на родителските права или
правото на лични контакти с детето са уредени със съдебно решение, да
предвижда осуетяването на изпълнението на това решение или неговото
неизпълнение, като съзнателно иска или допуска това.
От събраните по делото доказателства не се установява виновно
поведение под формата на изискуемия пряк умисъл от страна на подсъдимата
И., доколкото не се установи причината за неизпълнението на съдебното
7

решение да е пряко обвързано с поведението й като майка.
Установи се, че макар осъществена на 03.06.2022 г. /петък/ среща
между бащата и детето, същата не е приключила по указания от гражданския
съд начин – детето да посети дома на бащата и да остане там с преспиване до
17.00 часа в неделя
Неосъщественият личен контакт на бащата с детето по посочения по-
горе начин обаче се дължи изцяло и основно на неговото категорично
нежелание да тръгне с тъжителя, базирано на отрицателни емоции и
преживявания, когато двамата са били заедно в предходен момент, без
присъствието на майката.
В показанията си малолетната свидетелка С Г.а споделя за осъществено
по отношение на нея насилие /вербално и физическо/ от страна на тъжителя.
Макар да липсват събрани доказателства в тази насока, Г. не оспори по
какъвто и да било начин тези нейни твърдения.
Съдът намира, че поради тези обстоятелства у детето на база на тези
травмиращи преживявания е налице необратимо настъпило отчуждение към
неотглеждащия го родител, което стои в основата то да не желае срещи с
тъжителя. Последното е отново аргумент за липса на виновно поведение, под
формата на пряк умисъл от страна на неговата майка и настояща подсъдима.
Все пак съдът отчита старание от страна на И. да улесни контактите „баща-
дъщеря“, като в тази насока са ползваните социални услуги от специалисти
психолози в тази насока /арг. писмо изх.№128/14.12.2022 г. на фондация
„Център Отворена врата”1 л.121 от делото/.
От друга страна, съдът не може да не отчете и поведението на тъжителя,
касаещо отношенията му с детето.
Частният тъжител Г. на 21.02.2022 г. е оттеглил декларацията си от 2019
г., с която е дал съгласие дъщеря му да пътува извън границите на страната,
/л.70 от делото/, поради което на детето на дата 24.05.2022 г. не е било
разрешено излизане през ГКПП-Аерогара С /арг. писмо на ГД „Гранична
полиция” с рег.№328200-15032/02.08.2022 г., л.59 от делото/. Според съда
надали подобно поведение би спомогнало за подобряване на крехките
отношения между баща и дъщеря.
В случая се касае за дете, към момента на 10 години и подходът на съда
не може и не бива да бъде формален, а задължително следва да отчете
релевантното отношение към неговия баща – от една страна и
необходимостта да осъществява редовни контакти с него – от друга.
По мнение на съда, интересите на детето трябва да бъдат зачитани и
ценени, не само съобразно разпоредбата на чл. 3 т. 1 от Конвенцията за
правата на детето, ратифицирана от Република България, но и съобразно чл. 3
т. 1 и т. 3 от Закона за закрила на детето, отдаващи приоритетно значение на
зачитането и уважението личността и осигуряване на най-добрия интерес на
детето.
8

Изразеното нежелание на детето да тръгне с баща си, което съдът
намира, че се установи в настоящото производство е безспорно причина,
стояща извън умисъла на подсъдимата да не бъде осъществен посочения в
съдебното решение режим на лични отношения на инкриминираната в
настоящата тъжба дата.
Въз основа на гореизложеното съдът призна подсъдимата И. за
невиновна и я оправда по повдигнатото с тъжбата обвинение за извършване
на престъпление по чл.182 ал.2 НК.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид оправдателната присъда, както и на основание чл.190 ал. 1
НПК, частният тъжител Х. Г. следва да бъде осъден да заплати на
оправданата Л. Т. И. направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лв., посочено в представения договор за
правна помощ.
Неоснователно е възражението за прекомерност направено от
повереника адв. З.. В НПК няма разпоредба за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, както по чл.78 ал.5 ГПК, даващ възможност за присъждане
на по-нисъкразмер от претендираните от страната разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение,
Съгласно разпоредбата на чл. 190 ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде
признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат
на частния тъжител, като в случая е налице първата хипотеза. Т.е., въпросът
за разноските, направени от страните в наказателния процес, в т.ч. от
граждански ищец, частен обвинител или частен тъжител, е уреден изрично в
чл. 189 НПК и в този текст законодателят не е предвидил възможност при
прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат, същото да бъде
намалено при направено възражение от противната страна, като такава
възможност липсва посочена и в чл. 190 НПК. В тази насока е и съдебната
практика на ВКС, която е еднопосочна, че е налице невъзможност да се
преценява дали е налице прекомерност на уговорените и платените разноски
в наказателното производство.
С оглед изхода на делото, частния тъжител Г. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд и разноски по делото в размер на
общо 721 лв. – за експертиза.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

9

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	181
Дата:	6 април 2023 г. (в сила от 6 април 2023 г.)
Съдия:	Петя Николова Топалова

Дело:	20221110209001
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	19 юли 2022 г.

Присъда по дело №9001/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите