РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. П., 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божана Цв. Манасиева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Божана Цв. Манасиева Административно
наказателно дело № 20211230200351 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на жалба на С.И.М.,с
ЕГН:**********, от С., П.,ул.“Т.“ №*, чрез адв.В.Г. против Наказателно
постановление №21-0314-000290/24.03.2021 година, на Началника РУ – П.
при ОДМВР-Б..
С жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление,поради несъответствие между посочената като
нарушена правна норма на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП и административно-
наказателната разпоредба на чл.174,ал.3 от ЗДвП,което представлява
съществено процесуално нарушение,поради ограничаване правото на защита
на нарушителя.
Иска се от съда да постанови решение,с което да отмени изцяло обжалваното
НП №21-0314-000290/24.03.2021 година на Началника РУ – П..
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.Представлява се от
адв.Г.,който поддържа депозираната жалба.Не сочи доказателства.Иска НП
да бъде отменено по съображенията,посочени в жалбата-не се твърди,че
1
жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества,но
въпреки това е посочена като нарушена разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1 от
ЗДвП,като съответно на нарушителя е наложено наказание за отказ да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по същество на делото.
Районна прокуратура –Б.,ТО-П. в качеството й на заинтересована страна, не
ангажира представител по делото и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 13.03.2021г., С.И.М., в присъствието на свидетеля И.Н.Н. съставил на
жалбоподателя С. И. М. АУАН, за това, че на същата дата, около 21.00
часа,по път BLG 1166-разклона за К. управлява лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег.№**** като не носи СУМПС, има неплатени в срок глоби по
ЗДвП и при покана да бъде изпробван с техническо средство Драг тест 5000
водачът отказва да бъде изпробван.На същия е издаден талон за кръвна проба
№0057676,но отказва да даде такава.С това си поведение е нарушил
разпоредбите на чл.100,ал.1,т.1, чл.190,ал.3 и чл.174,ал.3 от ЗДвП. По
отношение на нарушението на чл.174,ал.3 от ЗДвП е извършена поправка като
видно от приложените копия на АУАН е била посочена разпоредбата на
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,тоест на нарушителя е връчен препис от съставения
АУАН,в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1 от
ЗДвП.Актът е съставен в присъствие на нарушителя и подписан от него
лично.
Въз основа на акта за нарушение, на 24.03.2021 година, Началникът на РУ -
П. към ОДМВР - Б. е издал атакуваното НП №21-0314-000290, с което на
жалбоподателя С.И.М. за нарушение по чл. 100,ал.1,т.1 ЗДвП-не носи
свидетелство за управление на МПС,на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 ЗДвП
му е наложено наказание Глоба в размер на 10 лева.За нарушение на
чл.190,ал.3 от ЗДвП—водач,който управлява МПС с наложено наказание
глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш,незаплатена в
2
срока за доброволно плащане,на осн. чл.185 ЗДвП му е наложено наказание
Глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП-отказва да
му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписание за
химико-тоскилогично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози,на същото основание- му е наложена
Глоба в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца.На основание Наредба №Iз-2539 са отнети 12 контролни точки
за последното нарушение.НП е връчено лично на жалбоподателя на
26.04.2021 година, видно от разписката към НП.Жалба е депозирана в РС-П.
на 28.04.2021г.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с
показанията на разпитаните по делото свидетели –С.М. и И.Н..И двамата
свидетели са категорични,че нарушителят е отказал да му бъде извършен тест
за употреба на наркотични вещества.Този отказ изрично е вписан и в
издадения му талон за медицинско изследване.Не се оспорва и от
процесуалния представител на жалбоподателя.Отказът на нарушителя да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества е бил
мотивиран от осъждането му за управление на МПС след употреба на
наркотици със споразумение по НОХД №42/2018г на РС-П.,влязло в сила на
01.02.2018г,с което му е било наложено наказание Лишаване от свобода за
срок от 6/шест/ месеца,отложено с изпитателен срок от три години за
престъпление по чл.343б,ал.3 НК.С.М. е признал пред полицейските
служители,че му е известен реда и тъй като бил употребил наркотични
вещества ,взел решение за отказ да бъде изпробван с техническо средство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП, поради което е допустима:
Относно основателността на жалбата:
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана отговорността на
нарушителя С. И.М. за три нарушения на Закона за движение по
3
пътищата.Макар ,че за две от тях не се правят никакви оспорвания както с
жалбата ,така и в хода на съдебното следствие,съдът обсъжда същите,тъй
като искането на жалбоподателя е да бъде отменено наказателното
постановление изцяло.
Същественото при производство от административно наказателен характер е
да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето
посочено като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.Съгласно
чл.189,ал.2 ЗДП, редовно съставените актове за нарушения по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното,т.е. удостовереното в тях
се счита за истинно до оборването му. Това е в отличие с останалите случаи
на административни нарушения,при които отразеното в актовете не се счита
за безспорно установено,а подлежи на доказване пред съда от страна на
административно–наказващия орган.В конкретният казус доказателствената
тежест е разместена, т.е. именно жалбоподателят следва да представи
доказателства, с които да обори отразеното в акта.
В този смисъл нарушителят С.И.М. е реализирал състава на административно
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,тъй като не е представил на
проверяващите полицейски служители свидетелство за управление на
моторно превозно средство.Ето защо ще следва да понесе
отговорността,предвидена в чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП,а именно Глоба в
размер на 10 лева,тъй като същият не е носил,поради което не е представил
свидетелството за управление на МПС.
Жалбоподателят е санкциониран и за нарушение на чл.190,ал.3 ЗДвП,за
това,че не е изпълнил задължението си да заплати в срок наложените му
глоби.Посоченият законов тест изисква „наложеното наказание "глоба" да се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване“.
Съдът е на мнение,че така описаното нарушение не се установява да е
извършено от жалбоподателя към дата-13.03.2021г.Съгласно приложената
справка за нарушител-водач,разглеждана заедно със справките на РУ-П. и ТД
на НАП,съдът установи ,че жалбоподателят няма висящи и неплатени
4
задължения с изключение на Глоба в размер на 40 лева,наложена като общ
размер за извършени две нарушения с НП №21-0314-000041/25.01.2021г.Така
наложената с описаното НП глоба не е била дължима към 13.03.2021г ,тъй
като наказателното постановление не е било влязло в сила.Видно от
отбелязването върху справката за нарушител-водач,последното е връчено на
29.03.2021г и е влязло в сила на 04.04.2021г.
Ето защо, към 13.03.2021г. лицето С.И.М. не е имал неплатени глоби по
издадени срещу него НП,респ. електронни фишове по ЗДвП. С оглед на така
изложеното съдът достигна до извод,че издаденото НП относно нарушение на
чл.190,ал.3 от ЗДвП е неправилно, тъй като не се установи жалбоподателят да
не е заплатил в срока за доброволно плащане наложена глоба с наказателно
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване.В тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи,че установява и незаконосъобразност на НП по смисъла на
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй като АНО не е посочил наказателното
постановление, респ. електронния фиш,с който е наложено наказание
глоба,което е останало неплатено.Не е посочено освен това до кога е следвало
да бъде заплатена тази глоба,тоест не е конкретизиран срока на доброволно
плащане .Поради липса на конкретни факти,свързани с констатираното
нарушение,липсата на описание на обстоятелствата по неговото
извършване,не само нарушителят е затруднен в реализацията на правото си на
защита,но за съда е невъзможно да осъществи контрол по фактите.Ето защо
НП следва да бъде отменено в частта за наложено наказание по чл.185 от
ЗДвП,във вр. с чл.190,ал.3 от ЗДвП.
Налице е безспорност на нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП,тъй като
нарушителят е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.И
двамата свидетели сочат,че нарушителят е бил запознат с процедурата,тъй
като вече е бил осъждан за престъпление по чл.343б,ал.3 НК-тоест за
управление след употреба на наркотични вещества и опасявайки се,че отново
тестът би могъл да отчете такава употреба е отказал да бъде тестван.Този
отказ изрично е отбелязан върху издадения му талон за изследване,който
отказ последният е вписал собственоръчно.
Ето защо е налице нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП.Съгласно посочения
5
законов текст, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози…, се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба от 2000
лв.С оглед на цитираната законова разпоредба наказанията,които са наложени
на жалбоподателя са посочените от закона в техния фиксиран размер.На
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки,условията и реда за
отнемането и възстановяването им..., административнонаказващият орган
правилно е приложил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата, съгласно
която за извършеното нарушение по чл.174,ал.3 ЗДвП се предвижда отнемане
на 12 контролни точки.
По отношение на проведеното оспорване,касаещо незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление по отношение на последното
обсъждано нарушение-чл.174,ал.3 от ЗДвП,съдът намира същото за
неоснователно.Изтъква се противоречие между описаните факти в АУАН и
посочената като нарушена правна норма,а именно твърди се,че нарушителят е
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества,като това му
поведение е определено като нарушение на нормата на чл.5,ал.3,т.1 от
ЗДвП,предвиждаща управление на МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Същевременно АНО в издаденото наказателно
постановление като е възприел абсолютно идентична фактическа обстановка
и при така посочените от актосъставителя факти е дал правилната
квалификация на извършеното нарушение-чл.174,ал.3 от ЗДвП.Това е
норма,която съдържа в себе си както правилото за поведение,така и
санкцията при неговото нарушение.Ето защо поведението на М. нарушава
чл.174,ал.3 от ЗДвП като отговорността му следва да бъде ангажирана не на
друго,а на същото основание.Поради това съдът счете,че по никакъв начин не
се ограничава правото на защита на привлеченото към административно-
наказателна отговорност лице. С.М. се е защитавал по фактите,посочени в
съставения му АУАН,разбрал е за какво нарушение му се съставя
акта,същото нарушение е възприето и от АНО в издаденото наказателно
постановление като отговорността на жалбоподателя е ангажирана правилно
6
на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП.И тъй като нарушителят се защитава по
фактите ,а не по правната им квалификация,идентични факти за
коментираното нарушение са изложени в АУАН и в НП,то съдът прие липса
на съществено процесуално нарушение,ограничаващо правото на защита на
привлеченото към административно- наказателна отговорност
лице.Аргументирайки се по този начин,наказателното постановление следва
да бъде потвърдено и за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Тъй като съдът достигна до извод за отмяна на НП в частта за нарушение на
чл.190,ал.3 от ЗДвП,за което на нарушителя е било наложено наказание Глоба
в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП, съдът е длъжен да се
произнесе по разноските така както са направени,съразмерно с уважената част
на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.1 ГПК. Съдът
прие жалбата за основателна единствено по отношение на наложено
наказание Глоба в размер на 20 лева.Ето защо искането за разноски следва да
бъде уважено по съразмерност и на жалбоподателя да бъдат заплатени
разноски в размер на 4.93/четири лева и деветдесет и три стотинки/ лева,а в
останалата си част до 500 лева искането следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН,Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0314-000290/24.03.2021
година, на Началника РУ – П., с което на жалбоподателя С.И.М.,с ЕГН–
**********,от С.,П.,ул.“Т.“ №*,за нарушение на чл.100,ал.1, т.1,пр.1 ЗДвП,на
осн чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева
и за нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП са наложени наказания “Глоба” в
размер на 2000 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 2 /две/години, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на
МВР са отнети 12 контролни точки.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0314-000290/24.03.2021 година, в
частта за наложено наказание по чл.185 от ЗДвП ,а именно ГЛОБА в размер
на 20/двадесет/ лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. ДА ЗАПЛАТИ на СЛ. ИВ. М., с ЕГН –**********, от
7
С.,П.,ул.“Т.“ №* направени разноски по делото в размер на 4.93/четири лева
и деветдесет и три стотинки/ лева като отхвърля искането за разноски над
уважения размер до сумата от 500 лева като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Б. в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8