№ 12910
гр. С..........., 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110129938 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
С Решение № 2580/18.05.2023 г. по в. гр. д. №11676/2021 г. по описа на СГС, III В въззивен
състав, е обезсилено Решение № 20160931/21.07.2021 г. по гр. д. № 946/2021 г. по описа на СРС,
163 състав, и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на СРС за произнасяне по
предявения от ищеца иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
съобразно заявените в исковата молба фактически твърдения.
Производството е образувано по искова молба с вх. № .............. г., уточнена с молба вх. №
2503358/22.02.2021 г., на „ДЗИ – ............. ЕАД, ЕИК ........, срещу .............. с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата в размер на 108,20 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица №
............. със срок на валидност от ........... г. до ......... г., за вреди по лек автомобил ............
вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на .......... в гр. С..........., при
движение по бул. .................., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 07.01.2021 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на .......... при движение по бул.
„............... в гр. С..........., е било реализирано ПТП, при което на лек автомобил ............ собственост
на „...........“ АД, са били причинени щети, изразяващи се в увреждане на предна дясна гума, в
резултат на попадането му в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Процесният
лек автомобил бил застрахован при „ДЗИ – ............. ЕАД по автомобилна застраховка „Каско+“ със
застрахователна полица № .............. със срок на действие ........... г. – ......... г. По повод така
настъпилото застрахователно събитие, на ........... в ищцовото дружество било подадено
уведомление за щета и била образувана щета № ............1. Извършен бил оглед на автомобила и
опис на щетите. За вредите по лекия автомобил, изразяващи се в увредена предна дясна гума,
застрахователят определил обезщетение по експертна оценка в размер на сумата 93,20 лева, от
които 7,00 лева за труд – демонтаж и монтаж на предна дясна гума, и 86,20 лева – за подмяна на
предна дясна гума /равняваща се на 50 % от стойността на нова гума на стойност 172,40 лева,
съгласно представена от застрахования фактура за закупуването й/. Сумата от 93,20 лева била
платена от „ДЗИ-............. ЕАД на застрахования „............“ АД по банков път с преводно нареждане
от 18.06.2020 г. Ищецът твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие и щетите
по лекия автомобил е наличието на необозначена и необезопасена дупка на платното за движение,
в която е попаднал автомобилът. Поддържа, че пътят, на който е реализирано произшествието –
бул. „..............., се намира на територията на .......... и представлява местен път по смисъла на чл. 3,
1
ал. 3 от Закона за пътищата и като такъв е публична собственост на ответната община. Навежда
правни аргументи, че на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП .............. в качеството на собственик на
общинския път, е длъжна да осъществява дейности по ремонта и поддържането му, включително
да обезопаси съответното препятствие с необходимите пътни знаци и други средства за
сигнализиране, с оглед предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП,
както и да отстрани съответните препятствия във възможно най-кратък срок съобразно чл. 167, ал.
1 ЗДвП. .............. като юридическо лице, осъществява дейностите по поддръжка на пътя и
обозначаване на пътното препятствие с необходимите пътни знаци и средства за сигнализиране
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението им. Дупката на пътя
представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП, тъй като представлява
нарушаване на целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Ищецът твърди,
че мястото не е било обозначено с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да заобиколят
дупката, за да продължат движението си. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП, поддържането на пътя е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година. Наличието на каквито и да е препятствия на пътното платно за движение,
включително несигнализирана и необезопасена дупка, представлява неизпълнение чрез
бездействие на възложените с нормативен акт задължения. Предвид изложеното, счита, че в случая
е налице бездействие на служители на .......... или на трети лица, натоварени със задължения да
сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на
движението, поради което ответникът носи отговорност за причинените при ПТП щети на
застрахования при ищеца автомобил. Поради плащането от ищеца на застрахователно
обезщетение, същият встъпва в правата на застрахования срещу лицата, които носят отговорност
за настъпване на щетите и ответникът следва да му възстанови сумата от общо 108,20 лева, в т. ч.
93,20 лева – застрахователно обезщетение и 15,00 лева ликвидационни разноски. С покана от
17.09.2020 г. „ДЗИ-............. ЕАД е предявило претенцията си пред .............. но с писмо от
13.10.2020 г. ответникът е отказал плащане. При тези фактически обстоятелства моли за уважаване
на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
.............. с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага твърдения, че не са
налице доказателства, че увреждането по процесния лек автомобил е в резултат на настъпването
на покрит застрахователен риск, а обезщетението е заплатено единствено на база на твърденията
на водача на лекия автомобил. Твърди, че с писмо № ............. г. .......... е възложила на „ГБС –
............. АД извършването на ремонтни дейности на процесния пътен участък, като видно от
Протокол № 39/02.06.2020 г. са извършени и приети такива, поради което ответната община е
взела мерки за поддържането му. Твърди, че в уведомлението водачът не е посочил точно мястото,
на което е настъпило застрахователното събитие, а застрахователят не е поискал допълнителна
информация, не са уведомени компетентните органи и няма данни застрахователят да е изпратил
свой служител да огледа процесното място. Поддържа, че липсват доказателства, че при
определяне на застрахователното обезщетение е било взето предвид овехтяването на увредените
части към датата на застрахователното събитие. Не са представени доказателства, от които да е
видно, че увредените части са били в изрядно състояние. Поддържа, че пътната обстановка към
момента на ПТП предполага възможност за реакция на водача, в случай, че последният се движи
със съобразена скорост, подходящи автомобилни гуми и при отделяне на необходимото внимание
на пътната обстановка. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване и
поддържа, че поведението на водача не е било съобразено с условията на пътното платно.
Направено е искане за привличане на „ГБС – ............. АД като трето лице-помагач на страната на
ответника. Предвид изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
С Определение № 20037074/09.02.2021 г. по гр. д. № 946/2021 г. на СРС, 163 състав, като
трето лице – помагач на страната на .......... е конституирано „ГБС – ............. АД. Третото лице –
помагач не взема становище по предявения иск.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приета като писмено доказателство Комбинирана застрахователна полица
„Каско+“ № 440120213030556 от 12.03.2020 г., сключена между „ДЗИ – ............. ЕАД и „............“
АД, с предмет на застраховане лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ............ с
период на застрахователно покритие ........... г. - ......... г. Съгласно уговореното в полицата
дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 1 132,20 лева. От представена към
застрахователния договор сметка № 20031230290279/12.03.2020 г. , двустранно подписана от
представители на двете страни, се установява, че дължимата сума по договора е била реално
изплатена от застрахованото лице в деня на сключване на договора.
По делото са представени и приети Общи условия на „ДЗИ – ............. ЕАД за
автомобилна застраховка „Каско+“.
2
По делото е приета като писмено доказателство Калкулация по претенция №
............1/..........., според която щетите по процесния лек автомобил ....................., са на стойност от
93,20 лева. С ликвидационен акт от 17.06.2020 г. е постановено изплащането на застрахователно
обезщетение в размер на 93,20 лева. Видно от представено по делото платежно нареждане от
18.06.2020 г. (л. 18 СРС, 163 състав) ищецът е заплатил на „............“ АД сумата от 93,20 лева по
щета № ............1.
С регресна покана от 17.09.2020 г. „ДЗИ – ............. ЕАД е поканил .......... да му заплати
сумата в размер на 93,20 лева – изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лева
ликвидационни разноски, по щета № ............1. С писмо от 19.10.2020 г. (л. 20, СРС, 163 състав)
.......... е отказала изплащането на регресно обезщетение.
По делото е представено и прието писмо изх. № ............. г., с което .......... е възложила на
„ГБС – ............. извършването на асфалтова кръпка на пътната и тротоарната настилка при
машинно изрязване и машинно полагане на пътен асфалтобетон – 250 м2 и обкантване на кръпката
с битумна паста върху 250 м2 на бул. „............. в участъка от бул. „......... до ........... С писмо изх. №
СОА20-ТД26-3644-(1)/31.03.2020 г. .......... е възложила на „ГБС – ............. извършването на
асфалтова кръпка на пътната и тротоарната настилка при машинно изрязване и машинно полагане
на пътен асвалтобетон – 500 м2 и обкантване на кръпката с битумна паста върху 500 м2 на бул.
„............. в участъка от бул. „......... до ........... С протокол № 39/02.06.2020 г. извършените
строително-монтажни работи на бул. „............. в участъка от бул. „......... до ...........са приети от
възложителя ...........
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
..................
От разпита на свидетеля ................... се установява, че лек автомобил ..................“, с рег. №
............ е собственост на „..............“ АД. На .......... вечерта на свидетеля бил позвънял прекият му
ръководител, който му съобщил, че шофирайки процесния автомобил, .................... е попаднал в
дупка на пътното платно, в резултат на което е спукал предна дясна гума, като на свидетеля било
възложено да се свърже с ............. на следващия ден, за да се уговорят кога е удобно да вземе
автомобила и да заведе щетата при застрахователя. На ........... свидетелят отишъл да вземе
автомобила от .............. Последният му казал, че на .................. г. около 20:00 часа, пътувайки по
бул. „............. в посока ул. „................ след разклона за качване на моста, е попаднал в дупка на
пътното платно и е спукал гума. Водачът спрял автомобила и сменил гумата, след което
продължил пътя си. На мястото на произшествието не е бил повикан представител на
застрахователната компания. На ........... свидетелят взел автомобила и посетил офис на
застрахователната компания, служители на която заснели спуканата гума.
От разпита на свидетеля .................... се установява, че в периода от м. април 2017 г. до м.
септември 2020 г. е имал служебен автомобил ..................“, рег. № .............. Твърди, че веднъж,
шофирайки автомобила в гр. С..........., в посока от .............., около кръстовището, в което пътят се
разделя, попаднал в дупка на пътното платно, в която имало вода, тъй като валяло дъжд.
Автомобилът пропаднал в дупката. Гумата на автомобила гръмнала и той станал неуправляем.
Свидетелят спрял автомобила на сервиз за камиони и сменил гумата. Щетата по автомобила била
заведена от служителя в дружеството, който се занимавал с автомобилите – .................... Преди да
попадне в дупката, свидетелят управлявал автомобила със скорост от порядъка на 40 км/ч.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2
ГПК експертното заключение на вещото лице инж. ......... по допуснатата съдебна автотехническа
експертиза /САТЕ/. Съгласно последното, което преценено по реда на чл. 202 ГПК настоящият
съдебен състав изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в
съответната техническа област, пътно-транспортното произшествие е настъпило на .......... около
20:00 часа при движение на водача на лек автомобил ..................“, с рег. № ............ по бул.
„..............., където попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, пълна с
вода. В резултат на това са увредени предната дясна гума и джанта на автомобила. След
настъпване на застрахователното събитие при ищеца е заведена щета № ............1, извършен е оглед
на автомобила от застрахователя и са описани щетите по лекия автомобил. Вещото лице посочва,
че от техническа гледна точка щетите по лекия автомобил ............ съответстват на механизма на
ПТП и могат да бъдат в причинно-следствена връзка с него. Стойността, необходима за
възстановяване на щетите по процесното МПС, към момента на настъпилото застрахователно
събитие, изчислена по средни пазарни цени възлиза на сумата от 130,32 лева. Размерът на
обичайните ликвидационни разноски към датата на настъпване на застрахователното събитие е в
границите от 15,00 лева до 40,00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
3
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите. Съгласно визираната
норма основателността на предявения осъдителен иск при наведените от ищеца твърдения се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1./ сключен със застрахователя-ищец договор за имуществена застраховка за
процесното МПС с валидно застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2./ настъпване
на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен
риск; 3./ плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4./ деликтна отговорност на
ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в качеството на възложител
на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, както следва: виновно противоправно деяние, осъществено
от физическо лице – изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка
с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника
правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства
при условията на пълно и главно доказване. В тежест на ответника, при установяване на
горепосочените предпоставки, е да установи плащане на претендираната сума, както и
своевременно релевираното от него възражение за съпричиняване на вредите.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид отговорност за чужди противоправни и виновни
действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да е възникнало
спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да докаже хипотезата на
гражданския деликт и причиняване на вредите при или по повод на извършването на възложената
работа. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за
действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на .............. то трябва
да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по поддържане на общинските
пътища.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
В конкретния случай искът е насочен срещу ........... Според изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба реализирането на отговорността на ответника се
претендира във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на
общински път и отстраняване на препятствия по него.
Като доказателство по делото е представена Комбинирана застрахователна полица №
............. която обективира сключен между ищцовото дружество и трето неучастващо по делото
юридическо лице – „............“ АД, договор за застраховка „Каско+“ за лек автомобил ".................
Полицата е надлежно оформена в изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за
действителност, като съдържа всички задължителни законови реквизити, регламентирани в
нормата на чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от условията по полицата, застраховката е с основно покритие
по клауза „Пълно Каско“, като съгласно Раздел „Каско“, т. 2 „Покрити рискове“ от приложените
Общи условия на застрахователя, приложими към процесния договор и съставляващи част от
съдържанието на застрахователното правоотношение, в кръга на покрити рискове по тази клауза е
и ПТП /2.1.3/, настъпило в процеса на движение на пътното превозно средство и предизвикало
повреди по него. В така очертаната категория вредоносни събития следва да се отнесе и
самокатастрофа на застрахованото превозно средство вследствие попадането му в участък с
нарушена цялост на пътното покритие (дупка), каквато хипотеза не е предвидена сред
изключените рискове. Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на
действие ........... г. – ......... г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 40 000 лева. Видно
от представената сметка № 20031230290279/12.03.2020 г. дължимата застрахователна премия в
размер на 1 132,20 лева е изцяло заплатена. Предвид изложеното, и при липса на спор между
страните по този факт, съдът намира за установено по делото съществуването на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по застраховка "Каско+" относно лек автомобил
"............., с рег. № ............ в рамките на чието застрахователно покритие попада датата на
процесното събитие. Предвид така установеното за застрахователя е възникнало задължение да
обезщети собственика на увреденото МПС, като в случая той е изплатил застрахователно
обезщетение.
От събраните писмени доказателства се установява също, че на ........... до ищеца е подадено
уведомление за щета, ведно с приложена декларация за настъпване на застрахователно събитие, от
.......... твърдения за причинени по застрахования автомобил щети в резултат от ПТП, състояло в
гр. С..........., бул. „............., на .........., 20:00 часа – в срока на осигурено по процесния договор
застрахователно покритие. В документа застрахованото лице е указало, че ПТП е настъпило при
4
преминаване на управлявания от него автомобил през дупка на пътното платно с дължина 40-50
см, дълбочина 0-15 см, пълна с вода. Като увредени детайли по автомобила са посочени предна
дясна гума и джанта.
По повод така декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка
по щета № ............1, като видно от изготвените по нея доклади и опис – заключение експерти на
застрахователното дружество са констатирали декларираните с подаденото уведомление увреди по
автомобила и са оценили щетите на стойност 93,20 лева. От представено по делото като
доказателство преводно нареждане от 18.06.2020 г. се установява, че ищецът е заплатил по банков
път сумата в размер на 93,20 лева с указано основание за превода – плащане по щета № ............1,
като преводът е извършен по сметка на „...........“АД – обстоятелство, което не е спорно между
страните по делото.
За установяване на спорното по делото обстоятелство, касаещо механизма на настъпване на
ПТП и дали репарираните по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП,
реализирано по този начин, са изслушани показанията на свидетелите .................. Така събраните
гласни доказателствени средства са дадени от незаинтересови от изхода на делото лица, като
доколкото свидетелят .................... е пряк участник в процесното ПТП, показанията му
възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства. Като съобразява това и като
преценява, че показанията са достатъчно конкретни, ясно и последователно изложени, както и не
се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, настоящият съдебен състав
кредитира същите като достоверни и приема въз основа на тях, че на сочените от ищеца дата и
място е настъпило ПТП с участието на процесния лек автомобил, който е самокатастрофирал
вследствие преминаване през неравност на пътното платно (дупка). Ответникът не твърди, нито е
ангажирал доказателства за налична сигнализация за установените неравности по пътя, поради
което настоящият състав приема въз основа на свидетелските показания да се доказва и това, че
участъкът с нарушена цялост на пътната настилка, където се е състояло ПТП, не е бил обозначен с
пътен знак или по друг подходящ начин. Процесното ПТП не попада в хипотезите по чл. 125
ЗДвП, при които се изисква службите за контрол на МВР да посетят задължително мястото на
произшествието, поради което обстоятелствата по настъпването му подлежат на установяване в
процеса с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства,
каквито са и свидетелските показания. В тази насока следва да се отбележи, че представените по
делото писмо изх. № ............. г., писмо изх. № СОА20-ТД26-3644-(1)/31.03.2020 г. и протокол №
39/02.06.2020 г. не установяват факта на отремонтиране именно на процесния участък, доколкото
посочените писмени доказателства касаят извършени СМР на бул. „............. в участъка от бул.
„......... до ........... а от показанията на ................., които съдът кредитира, се установи, че ПТП е
настъпило на бул. „............., но в участъка от .............., т. е. в различен пътен участък.
От кредитираните свидетелски показания се установява, че в резултат от реализираното
ПТП на процесния автомобил са причинени щети – увредена предна дясна гума. Показанията в
тази част изцяло се подкрепят от приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът цени по
реда на чл. 202 ГПК като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните.
Съгласно констатациите на вещото лице по експертизата повредите по автомобила, отразени в
съставения от експерти на ищеца опис – заключение, които съответстват на сочените от свидетеля
щети, по своето естество отговарят да са настъпили в причинна връзка с ПТП при съобразяване
установения механизъм на реализирането му.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на сключената
при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен риск – ПТП с участието
на застрахования автомобил, настъпило при преминаването му през необозначена и необезопасена
неравност на пътното платно, в причинна връзка с което по автомобила са нанесени щети,
репарирани от ищеца с изплащане на застрахователно обезщетение в размер от 93,20лева.
С оглед причината за настъпване на ПТП, а именно наличие на несигнализирано
препятствие – дупка на пътното платно, и мястото на инцидента – на път, който несъмнено е част
от общинската пътна мрежа, съдът намира да е осъществен фактическият състав на деликтната
отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД. Това е така, доколкото съгласно чл. 31 ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Бездействието на
ответника по изграждането, ремонта и поддържането на процесния общински път е неизпълнение
на това задължение, поради което същият дължи поправяне на причинените вреди.
Относно възражението за съпричиняване на вредите:
Направеното от ответника в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат е недоказано. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва чрез пълно и главно доказване да са
установени конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването му. В
процесния случай бланкетно се сочи допуснато от водача на лек автомобил "............. нарушение
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което обаче не се подкрепя от каквито и да е доказателства по делото.
5
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът приема, че
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. От заключението на вещото лице по САТЕ, неоспорена от
страните по делото, се установява, че процесното превозно средство е било на 03 години, 03
месеца от пускане в експлоатация към момента на настъпване на ПТП, като стойността на ремонта
на увредения автомобил по средни пазарни цени възлиза на 130,32 лева, която сума е дори по-
висока от заплатената и съответно претендирана в настоящото производство такава в размер на
93,20 лева. На основание чл. 410, ал. 1 КЗ на ищеца се дължат и 15,00 лева ликвидационни
разноски, чийто размер, вкл. предвид заключението на съдебната автотехническа експертиза, съдът
не намира за прекомерен.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на застрахователя, който се е
суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в размер на изплатеното
застрахователно обезщетение от 93,20 лева, както и вземане за ликвидационни разноски в размер
на 15,00 лева, или вземане в общ размер на 108,20 лева. Ответната страна не твърди, а и не се
установява по делото да е погасила същото чрез плащане или чрез друг погасителен способ,
поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва върху
сумата от 108,20 лева, считано от датата на завеждане на делото - 07.01.2021 г., до окончателното
плащане.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Съгласно представения списък на
разноските (л. 16) ищецът претендира и по делото са налице доказателства за направени от него
разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева по гр. д. № 946/2021 г. на СРС, 163
състав, 168,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение за гр. д. № 946/2021 г. на СРС, 163
състав, 200,00 лева депозит за изготвяне на съдебна автотехническа експертиза, 90,00 лева
депозити за свидетели, 25,00 лева държавна такса за въззивна жалба и 168,00 лева адвокатско
възнаграждение по в. гр. д. № 11676/2021 г. на СГС, III В въззивен състав, или общо 701,00 лева,
които следва да му бъдат присъдени в пълен размер.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА .............. ЕИК: ..................., с адрес: гр. С..........., ул. ................. да заплати на
„ДЗИ-............. ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С..........., бул. „................,
на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД , сумата в размер на 108,20 лева –
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Каско на
МПС", застрахователна полица № ............. със срок на валидност от ........... г. до ......... г. за вреди
по лек автомобил "............. рег. № ............ вследствие на ПТП, настъпило на .......... при движение в
гр. С..........., по бул. .................., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 07.01.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА .............. ЕИК: ..................., с адрес: гр. С..........., ул. ................. да заплати на
„ДЗИ-............. ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С..........., бул. „................,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 701,00 лева – разноски в производството по гр.
д. № 946/2021 г. по описа на СРС, 163 състав и разноски в производството по в. гр. д. №
11676/2021 г. по описа на СГС, III-В състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на .......... –
„ГБС – ............. АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6