Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
Гр.София, 21.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-19 състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Стефанова търговско дело № 742 по описа за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 625 и сл. от ТЗ
Производството по делото е образувано по
молба на „В.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя С.Б., действащ чрез С.Х. – САК от Адвокатско дружество „С., Т.,
Х. и С.”, с правно основание чл. 625 от ТЗ за
откриване на производството по несъстоятелност и постановяване на решение по
чл. 630, ал. 1 от ТЗ на основание от чл. 607а, ал. 1 и в условията на евентуалност
- чл.607а, ал.2, вр. с чл.742, ал.1 ТЗ, срещу
„Е.К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Е.Р.О..
Молителят твърди, че има
качеството на кредитор на длъжника по цедирано вземане с договор за прехвърляне
на вземане, сключен с „Д.Б.“ ЕООД от
02.04.2018 година, с който е прехвърлено вземане по фактура № ********** от
17.10.2017 година на стойност 33 424,09 лева, издадена в изпълнение на
сключен договор за доставка и монтаж от 02.06.2017 година между „Д.Б.“ ЕООД и „Е.К.“
ЕООД.
Сочи, че цедентът е изпълнил всички
задължения по сключения договор за доставка и монтаж от 02.06.2017 година и
Приложение № 1 към него, което се доказва с подписаните протоколи- приемо-предавателен
от 02.08.2017 година и констативен от 30.08.3017 година и от други документи /командировъчни,
фактури от хотели/.
Поддържа, че фактурата от 17.10.2017
година съдържа списък на извършените от цедента услуги и доставени стоки в 22
позиции, като посочените в позиция 18, 20 и 21 парични суми са дължими на
ответното дружество съгласно представените с молбата писмени
доказателства-фактура от 24.07.2017 година, 16 командировъчни и 3 броя фактури
за хотелско настаняване.
Твърди, че обективираната във фактурата
сума от 33 424, 09 лева е изискуема и дължима и не е заплатена от
ответното дружество.
Сочи, че към момента ответното дружество
дължи на ищеца главница в размер на 33 424,09 лева и законна лихва за забава
към датата на подаване на настоящата молба в размер на 1634,06 лева, считано от
17.10.2017 година.
Поддържа, че ответното дружество не е в
състояние да заплати своето изискуемо задължение от 17.10.2017 година.
Сочи, че анализът на последния
публикуван годишен финансов отчет на дружеството показва разминаване между
краткосрочните активи и краткосрочните задължения на дружеството, като към
31.12.2016 година задълженията на дружеството са надвишавали активите му с над
1 800 000 лева.
Твърди, че ответникът се намира в
състояние на неплатежоспособност като търговец, който не е в състояние да
изпълни ликвидно и изискуемо вземане по търговска сделка. Поддържа, че
дружеството е неплатежоспособно и свръхзадължено поради нарастване на пасива му
през последните две години и невъзможност за покриване с наличното имущество.
Молителят прави искане да бъде обявена
неплатежоспособността на длъжника и определена началната й дата, да назначи
временен синдик, да бъде допусната обща
възбрана и запор върху имуществото на длъжника, да бъде определена дата за
първо събрание на кредиторите и да бъде обявен длъжника в несъстоятелност.В
условията на евентуалност, моли да бъде обявена свръхзадължеността на
дружеството длъжник.
Претендира
разноски.
Направено
е искане за допускане на съдебно-счетоводна и финансово икономическа
експертиза. Представени са доказателства.
Ответникът е
представил отговор на молбата. Твърди, че същата е недопустима поради липса на
активна процесуална легитимация, тъй като не е налице съобщаване на длъжника за
прехвърляне на вземането съгласно чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД, както и че цесията не
е търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ вр. с чл.286 ТЗ. Поддържа, че
част от твърдяното вземане не е възникнало, а дължимият остатък е изцяло
погасен. Оспорва дължимостта на позициите 18,19,20,21 и 22 от процесната
фактура от 17.10.2017 година.
Твърди, че общата стойност на приетите и
извършени работи по договор за доставка и монтаж от 02.06.2017 година са на
стойност 55 834, 37 лева, от които са заплатени авансово 33 559, 83
лева, а остатъкът от 22274, 53 лева е погасен чрез прихващане - 12 644, 53
лева, от които 7060, 85 лева за отстраняване на вреда, нанесена от „Д.Б.“ ЕООД,
обективирана във фактура № ********** от 18.10.2017 година и 5583,44 лева
неустойка по договор за доставка и монтаж от 02.06.2017 година.Твърди, че
прихващането е извършено едностранно с писмо от 16.03.2018 година, подписано с
електронен подпис и изпратено по електронен път на имейла на „Д.Б.“ ЕООД. Сочи,
че „Д.Б.“ ЕООД лично чрез управителя си в електронно писмо са изразили съгласие
на 15.11.2017 година за приспадане на сумата
за отстраняване на щети.Сочи ,че вземане което не съществува към датата
на договора за прехвърляне на вземане не може да бъде прехвърлено.
Поддържа, че са налице недостатъци на
доставката и монтажа по предходни правоотношения, като с уведомление то
16.03.2018 година ответникът е направил изявление за задържане на сумата от
9630, 24 лева-част от процесната фактура като гаранция до пълното изплащане то
страна на ПФК Лудогорец 1945 АД по основния договор за строителство, по който
изпълнител е „ЕИС С.К.“ЕООД, като и за гарантиране отстраняването на
нередовностите по озвучителната техника в Сектор Б /Трибуна Моци/ и Сектор В. Независимо
от това се сочи, че ответното дружеството заплатило и сумата от 9630, 24 лева
на 30.04.2018 година.
Поддържа, че не са налице обстоятелства,
сочещи неплатежоспособност и/или свръхзадълженост.
Поддържа, че не е спряло плащанията си към
кредиторите, а единствено не е заплатило посочените суми в отговора, които
смята за недоказани поради наличие на спор. Сочи, че паричният поток на
извършените плащания към търговски контрагенти за последните осем месеца е в
хиляди пъти над стойността на представената от молителя фактура. Дружеството е
завършило финансовата 2016 година с печалба, преди данъци, от 1522 000 лева и е
начислило данъци 177 000 лева, а наличността по банковите сметки към 31.12.2016 година е 2695000 лева. Твърди,
че видно от доклада за дейността, коефициентът на рентабилност е положителен за
2016 година- 0,802, а за 2015 година коефициентът на обща ликвидност е 1,8914,
а за 201601,5891, което е показател че дружеството може да извършва своите
текущи плащания.Твърди, че финансовата му автономност е 0,8662 за 2015 година и
2016 – 0,5682, което е показател че дружеството може да извършва разплащания за
дълъг период от време.
Обобщава, че е факт че коефициентите за
рентабилност, ликвидност и финансова автономност за 2015, 2016 и 2017 година, както и
паричните потоци, свързани с плащания към търговски контрагенти показват
стабилност на дружеството, непрекъснато извършване на плащания и възможност за
посрещане на финансовите задължения за краткосрочен и дългосрочен период.
Поддържа, че е налице злоупотреба с
права.
Моли молбата да бъде отхвърлена като
недопустима и неоснователна.
Претендира разноски. Представя
доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства. Приети са заключения по основна и допълнителна съдебна финансово-икономическа експертиза
(СФИЕ).
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства и ги
прецени отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа
страна следното:
По
делото е представен договор
за доставка и монтаж от 02.06.2017 година, сключен между „Е.К.“ ЕООД като
Възложител и „Д.Б.“ ЕООД като Изпълнител. По договора е издадена фактура №
********** от 17.10.2017 година на стойност 33 424,09 лева за извършените
от „Д.Б.“ ЕООД дейности. На 02.04.2018
година вземането на „Д.Б.“ ЕООД по фактурата е прехвърлено с договор за цесия
на дружество„В.“ ЕООД.
От представената кореспонденция между цедента
„Д.Б.“
ЕООД” и ответното дружество „Е.К.“ ЕООД се установява, че между същите е
съществувал извънсъдебен спор относно дължимостта на сумите, посочени във
фактурата под позиции от 18 до 22, вкл., които Възложителят по договора е отказал
да заплати на Изпълнителя, позовавайки се на некачествено изпълнени СМР,
дефектирали работи, нанесени щети, както и липса на доказателства за извършени
транспортни разходи и логистика.
В основното си заключение, вещото лице
посочва, че фактура №
********** от 17.10.2017 година е осчетоводена от „Е.К.“ ЕООД, включена е в дневника
за покупките за месец февруари 2018г. и в справка-декларация за ДДС до НАП.
От постъпилата от Агенцията
по вписванията справка се установява, че „Е.К.“ ЕООД е
вписано като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти от СВ- гр. Балчик,
СВ- гр. Мадан, СВ- гр. Поморие и СВ- гр. София.
Съгласно писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, в
централната база на АИС-КАТ към 13.03.2018 г. са налице данни, че „Е.К.“ ЕООД е регистрирано като собственик на 14 броя и като ползвател на 7 броя пътни
превозни средства.
От ответното дружество са представени Годишни
финансови отчети на „Е.К.“
ЕООД, ведно с доклад на одитора, за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.,
Инвентаризационен опис за ДМА към 31.08.2018г., Инвентаризационен опис за
стоково-материални запаси-апартаменти, инвентаризационен опис към 31.12.2016г.
и списък на обезпеченията, предоставени на кредиторите.
Съгласно Писмо от НАП с
Вх.№118732/17.09.2018г. върху имуществото на ответника има наложени
обезпечителни мерки и няма започнало принудително изпълнение. Към допълнително
Писмо с Вх.№ 135046/19.10.2018г. от НАП е приложено Постановление за налагане
на възбрана върху имоти на „Е.К.“ ЕООД, представляващи апартамент №1 и гараж
№9, находящи се в гр. София, ж.к. *********
От отразеното в допълнителното
заключение по ССчЕ се установява, че въз основа на издадено съдебно
удостоверение, на вещото лице е предоставено от ТД на НАП София Удостоверение с
Изх.№22250201800370977/13.12.2018г., в уверение на това, че „Е.К.“ ЕООД няма
задължения към 13.12.2018г.
Представено е уведомление по чл.78 ДОПК.
Съдът намира, че исковата
молба е предявена надлежно от лице по чл.625 ТЗ. При определянето на
една сделка като търговска, законодателят си служи с два критерия – обективен и
субективен. Договорът за цесия не е сред изброените в чл. 1, ал. 1 от ТЗ
абсолютни търговски сделки и не отговаря на обективния критерии за определяне
характера на сделката. В конкретния случай обаче се установява, че с договора
за цесия от 02.04.2018
година се прехвърлят вземания, произтичащи от сделка,
сключена между търговци и свързана с упражняване на дейността им по занятие от
сделка - договор за доставка и монтаж от 02.06.2017 година (субективен критерий за определяне на сделката като
търговска).
Въпреки,
че към датата на депозиране на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност цесията
не е била съобщена на „Е.К.“ ЕООД, то в хода
на производството по делото - на 05.11.2018г., е връчена нотариална покана до
длъжника „Е.К.“ ЕООД, в която е обективирано уведомление по смисъла на чл. 99
от ЗЗД.
Поради
изложените съображения, както и като взе предвид наведените от молителя
твърдения и представените по делото доказателства, сочещи на наличието на неплатена
сума по фактура №
********** от 17.10.2017 година, настоящия състав
счита, че „В.“ ЕООД е активно легитимирано
да предяви молбата в качеството си на кредитор по търговска сделка.
По делото са назначени, изслушани и приети
основна и допълнителна ССчЕ, във връзка с установяване действителното финансово
състояние на длъжника и изследването на показателите на ликвидност
и финансова задлъжнялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
С оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността
им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена,
близка до справедливата пазарна стойност. От икономическите
показатели, водещи относно преценката за състоянието на
неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията
си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между
краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните
или текущи задължения на предприятието.
Съгласно основното заключение на вещото
лице, за финансовите 2014г. 2015г., 2016г. и 2017г. дружеството е отчело
печалба от дейността си.
Вещото лице е посочило следните референтни
стойности за показателите за ликвидност: обща ликвидност (от 1 до 3), бърза
ликвидност ( от 0.7 до 0.8), незабавна ликвидност (от 0.3 до 0.4), абсолютна
ликвидност (над 0.2). Стойностите на конкретните показатели, посочени в
основното заключение на ССчЕ, както следва:
|
Ликвидност |
2017 г. |
2016 г. |
2015 г. |
2014 г. |
|
|
|
|
|
|
|
Коефициент на обща ликвидност |
1.3457 |
1.5891 |
1.8914 |
1.6127 |
|
Коефициент на бърза ликвидност |
0.9047 |
0.7209 |
0.8872 |
1.3395 |
|
Коефициент на незабавна ликвидност |
0.1909 |
0.4062 |
0.7011 |
0.6628 |
|
Коефициент на абсолютна ликвидност |
0.1909 |
0.1932 |
0.6081 |
0.6628 |
Резултатите от тези изчисления показват,
че коефициентите на ликвидност към 31.12.2014г., 31.12.2015г., 31.12.2016г. и
31.12.2017г. са в границите на референтите стойности.
Показателите за финансова автономност
характеризират степента на финансова независимост на предприятието от
кредиторите. За общ норматив на финансова автономност се приема коефициент от
0.33. Стойностите им за „Е.К.“
ЕООД, съгласно заключението на вещото лице, са:
|
Показател |
2017 г. |
2016 г. |
2015 г. |
2014 г. |
|
Коефициент на финансова автономност |
0.7147 |
0.5682 |
0.8662 |
0.7637 |
|
Коефициент на задлъжнялост: |
1.3992 |
1.7600 |
1.1544 |
1.3095 |
Видно от стойностите на показателите,
същите са над норматива от 0.33 за целия изследван период.
За финансовите 2014, 2015, 2016 и 2017
година дружеството е успяло да генерира приходи от продажби, с които да е в
състояние да възстанови извършените разходи за дейността си и да осигури доходи
за неговите собственици.
В отговор на задачата дали е налице
тенденция ответникът да не може да обслужва краткосрочните си задължение по
търговски сделки, вещото лице е посочило, че за периода от 2014г. до 2017г.
общата балансова стойност на притежаваните от дружеството краткотрайни активи
са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.
Последното извършено плащане е от
13.09.2018г., в размер на 225 000 лева, преведени към получателя „Т.С.”
АД.
Отчетените в баланса към 31.12.2017г.
парични средства са в размер на 2032 000 000 лева, от които 76 000
лв. на каса и 1956 000в банкови сметки. Наличните парични средства към
31.08.2018г. са 138 623,17 лева.
Активите на дружеството към 31.12.2017г. са
в размер на 20 048 000 лв. и надвишават задълженията му, възлизащи на 1 1692
000 лв., със сумата от 8 356 000 лева, представляваща 75%.
Прието е заключение на допълнителна ССчЕ,
в което вещото лице е посочило какви са стойностите на показателите за
ликвидност при изключване на готовата продукция от материалните запаси,
непрехвърлени като ДМА и при изключване на предоставените аванси със срок над 1
година от материалните запаси. При този вариант на изчисление, коефициентите за
ликвидност са, както следва:
|
Ликвидност |
2017 г. |
2016 г. |
2015 г. |
2014 г. |
|
Коефициент на обща ликвидност |
1.2685 |
1.3759 |
1.8242 |
1.6052 |
|
Коефициент на бърза ликвидност |
0.9047 |
0.7209 |
0.8872 |
1.3395 |
|
Коефициент на незабавна ликвидност |
0.1909 |
0.4062 |
0.7011 |
0.6628 |
|
Коефициент на абсолютна ликвидност |
0.1909 |
0.1932 |
0.6081 |
0.6628 |
След изключване на готовата продукция от групата
на материалните запаси в размер на 821 000 лева и след изключване на
вземанията от клиенти и по предоставени аванси с период на забава над 1 година,
данните за изследвания период са следните:
|
Ликвидност |
2017 г. |
2016 г. |
2015 г. |
2014 г. |
|
Коефициент на обща ликвидност |
1.1722 |
1.3548 |
1.7903 |
1.5588 |
|
Коефициент на бърза ликвидност |
0.8084 |
0.6998 |
0.8532 |
1.2930 |
|
Коефициент на незабавна ликвидност |
0.1909 |
0.4062 |
0.7011 |
0.6628 |
|
Коефициент на абсолютна ликвидност |
0.1909 |
0.1932 |
0.6081 |
0.6628 |
Коефициентът за обща ликвидност, който е и
с най-висока информационна стойност за състоянието на длъжника, и представляващ
съотношението между краткотрайните активи и краткосрочните задължения, е в
референтните стойности (над единица), според заключението, както на основаната,
така и на допълнителната експертиза.
Следователно, от неговите стойности може
да се направи извод, че са налице предпоставки за осигуряване
платежоспособността на предприятието.
Коефициентът за бърза ликвидност
се изчислява на база бързоликвидните краткосрочни активи / вземания +
инвестиции + парични средства към краткосрочни задължения/. Стойностите, изчислени
от вещото лице и за този показател във всички варианти на експертизата, са в
референтните стойности.
В случая, стойностите на показателите за
незабавна и абсолютна ликвидност, изчислени във варианта на допълнителната
експертиза, са малко под препоръчителните. Когато коефициентът на обща ликвидност е съответен на базовия за отрасъла,
но стойността на коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност е под
стойността, характерна за отрасъла, следва да се установи конкретната причина
за това.
Съдът намира, че следва да се съобрази със
изчислените показатели на ликвидност и финансова автономност, посочени в заключението по основната експертиза.
Това е така тъй като, принципът е, че дълготрайните активи /т.нар. постоянен
капитал/, не служат за извършване на плащанията на краткосрочните задължения,
тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило
работа. От това правило обаче може да има изключение. В конкретния случаи
ответното дружество е с предмет на дейност извършване на строително и
строително-монтажни работи. Следователно, дълготрайните активи, които в общия
случай се използват за повече от един отчетен период /1 год./, в конкретната
хипотеза участват еднократно в производствения процес, при което за ответника
са налице текущи постъпления от построените сгради, и последните активи са именно
източник на средствата за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.
Освен това краткотрайните активи се класифицират в
4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/,
краткосрочни финансови активи /акции, облигации и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства. За да достигне до посочените в допълнителното си
заключение стойности на показателите за ликвидност, вещото лице е изключило
вземанията от клиенти и по предоставени аванси, които не са събрани и са в просрочие повече от 365
дни, както и е изключило от групата на материалните запаси недвижим имот, който е снабден с разрешение за ползване през 2016г. и е прехвърлен в ДМА през 2018г.
От изложеното следва, че няма основание готовата
продукция да се изключва от материалните запаси, когато не е взето решение на
ръководния орган на дружеството в такъв смисъл, както и че събираемостта на
вземанията не е критерият, по който се квалифицират вземанията като
краткосрочни, а техния падеж.
Неплатежоспособността представлява
обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608,
ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни определени от
закона изискуеми парични вземания. В конкретния случай, заключението на ССчЕ
сочи, че не е налице трайно затруднение, а че ответникът не
изпълнява задълженията си към молителя, въпреки че е в състояние да ги изпълни.
От събраните по делото
доказателства не може да се направи заключението, че са налице предпоставките
на чл. 608 от ТЗ за неплатежоспособност
на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК********. Съдът по несъстоятелността, като не констатира
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ и въз
основа на чл. 631 от ТЗ /длъжникът разполага с имущество, достатъчно да покрие
задълженията си, без опасност за кредиторите/, следва да постанови решение за
отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на това
основание.
По отношение на наведеното от молителя в условията на евентуалност основание за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост, съдът намира, че не се установяват необходимите за обосноваване на наличието му предпоставки.
Според легалната дефиниция на чл.742 от ТЗ, търговското дружество е
свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните
му задължения. В съдебната практика няма спор, че под „имущество“ по смисъла на
посочената норма следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на
дружеството, в т. ч. дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния
момент на свръхзадължеността. Преценката за наличие или липса на
свръхзадълженост се извършва чрез съпоставяне на общия размер на съществуващите
парични задължения на търговеца, които може и да не са изискуеми, но трябва да
е установено възникването им, със стойността на имуществото му към същия
момент.
От заключението на вещото лице стана ясно, че дружеството отчита
положителен финансов резултат /печалба/ от дейността си за целия изследван период,
стойностите на коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост
съответстват на препоръчителните, а размерът на активите превишава този на
пасивите.
Поради изложеното молбата следва да
бъде отхвърлена и на това основание.
По разноските
С
оглед изхода на делото разноските по делото следва да се понесат от ищеца. Ответникът представя
списък за разноски –адвокатски хонорар 4000 лева, ведно с договор за правна
услуга от 14.06.2018 година, който служи за разписка за платените 2000 лева в
деня на подписване на договора, съгласно чл.6, ал.2 и преводно нареждане от 12.07.2018 година за
сумата от 2000 лева. Молителят е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, което е неоснователно с оглед правната и фактическа
сложност на делото и проведените три съдебни заседания.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4000
лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на
основание чл. 631 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна молбата на „В.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.Б., чрез пълномощника С.Х. – САК от Адвокатско дружество „С.,
Т., Х. и С.”, с правно основание чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност и
постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ на основание чл. 607а, ал. 1 ТЗ
–неплатежоспособност и в условията на
евентуалност - свръхзадълженост, на основание чл.607а, ал.2, вр. с чл.742,
ал.1 ТЗ, по отношение на „Е.К.“ ЕООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Евгени Огнянов.
ОСЪЖДА
„В.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.Б. да заплати на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.О.направените по
делото разноски в размер на 4000 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 7-дневен срок
от връчването му пред Софийски Апелативен съд.
СЪДИЯ: