Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр.Б., 24.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И. Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №169 по описа за 2020 година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„***” ЕООД с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление гр.Б., ул.”***” №18, с управител В.С.С., чрез
упълномощения си адв.И.И.от АК - Габрово е обжалвало в законния срок наказателно постановление №***г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, със седалище град
София към ГД ИТ, с което за извършено нарушение на чл.61 от Наредба №2 за
минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, му е
наложено административно наказание - „имуществена
санкция” в размер на 2000.00лева.
Жалбоподателят излага съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и моли да бъде отменено
изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят „***”
ЕООД с ЕИК***, се
представлява от адв.И.И.от АК – Габрово, които поддържа жалбата и
иска отмяната на атакуваното НП, като претендира за заплащане на
разноски за процесуално представителство.
Въззивната страна – Дирекция
„Инспекция по труда” Софийска област, със седалище град София към ГД ИТ, чрез
пълномощника си юрисконсулт В.В.в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление
като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: известие за доставяне; АУАН № ***.;
протокол № ***г.; договор от ***г.; снимков материал; пълномощно; призовка по
чл.45, ал.1 от АПК; заповед № ***г.; заповед № ***г.; заповед № ***.; пощенски
плик- заверени ксерокопия и събраните гласни доказателства
- показанията на свидетелите Ж.Г.П. –
актосъставител, на длъжност “старши
инспектор ” при Д „ИТ” София област, Б.Л.Т. и Ц.И.К.
се установява следната фактическа обстановка:
На 08.01.2020г. свидетелите Ц.И.К., Ж.Г.П. и Б.Л.Т. ***
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „***”
ЕООД с ЕИК***, със седалище
и адрес на управление гр.Б., ул.”***” №18, в обекта му - строеж
на дневен център за рехабилитация и интеграция на деца, находящ се в гр.Б.,
ул.”***” 1, пл.*** 4а. При извършването
на проверката в горепосочения обект свидетелите Ц.И.К., Ж.Г.П. и Б.Л.Т. установили
на място, че горецитираното дружество в качеството на работодател и строител не
е предприел мерки за предотвратяване на паданията от височина на хора и предмети
от стълбищните рамена след втория етаж на обекта чрез приспособления, които са
достатъчно високи и са изградени най малко от защитна бордова лента за краката,
главно и средно перило за ръцете или чрез алтернативно еквИ.лентно решение при
извършване на строителни и монтажни работи. След осъществена допълнителна
проверка по документи, на 20.01.2020г. в гр.София, св. П., в присъствието на св.Т. и К. съставила АУАН АУАН № ***. против „***” ЕООД - гр.Б. за констатираното
от тях. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение чл.61
от Наредба №2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Актът бил съставен в
присъствието на представителя на „***” ЕООД - гр.Б.
И.Б.Б., след което й бил предявен за запознаване със съдържанието
и същата го подписала.
Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №***г., от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област.
Съдът счита, че жалбата е
допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена от показанията на свидетелите Ц.И.К., Ж.Г.П. и Б.Л.Т., както и от писмените доказателства
по делото, които са безпротиворечиви.
Съдът приема, че разгледана по
същество, жалбата е основателна основателна по следните съображения:
АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, че в хода на
адм. наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на
процес. правила, а именно както в АУАН така и в НП липсват факти които в
достатъчна степен описват нарушението за което е ангажирана адм. наказателна
отговорност, както и нарушената законова норма.
Съгласно разпоредбите на чл.
42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа
пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните
обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат
датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в обстоятелствената
част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци
на нарушението.
В
случая въззивното дружество е санкционирано за нарушение на чл. 61
от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за безопасни условия
на труд при извършване на СМР. Общите изисквания за безопасни условия на труд
при работа на височина са регламентирани в нормите на чл. 60,
чл.
61 и чл.
62, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Наредбата,
работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или
предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства
(напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи). По
аргумент от чл. 61 от Наредбата паданията от височина се предотвратяват чрез
приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са
изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и
средно перило за ръце или чрез еквИ.лентно алтернативно решение, като съгласно
чл. 62 от същата за предотвратяване на риск от падане при работа на височина се
осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти,
продукти и др.
В случая видно от лаконичното съдържание на
АУАН и НП, в същите липсват каквито и да е факти от които да се направи извод,
че в строителен обект се извършват строително монтажни работи, от кого и по чие
възлагане, кой е строител и кой собственик на сградата, респ. възложител на
строежа. Нещо повече в АУАН и НП извършване на СМР изобщо не е посочено.
Отделно от това няма данни и констатации какви дейности точно са извършвани на
височина, като в АУАН и НП липсва конкретизация кои от многобройните изисквания
в цитираните правни норми от Наредба
№ 2/2004 г. за неспазването на които е ангажирана отговорността дружеството
по чл. 61 от Наредбата. ТакИ. факти, че сградата била с изгареден груб строеж, че била изградена на определена
кота, че работници полагали външна изолация, бяха изнесени едва в с. з. от
разпитаните свидетели. Недопустимо е обаче съставомерни факти от предмета на
доказване да се излагат за пръв път в с. з., тъй като това нарушава правото на
защита на наказания субект.
На следващо място сама по себе си нормата на
чл. 61 от Наредбата не вменява задължение на конкретно лице, а е указателна –
указва по какъв начин се предотвратяват паданията от височина. В тази връзка тя
винаги следва да е посочена във връзка с друга норма регламентираща поведение
на конкретен адресат- строител възложител, бригадир и т. н. И ако в акта все
пак е посочено, че въззивника е възприет от актосъставителя за строител, макар
и конкретна правна норма регламентираща поведение "вменяваща
задължение" на строител да не е посочено. То в НП е налице пълна неяснота
по отношение на това каква е връзката му с посочения строеж. Няма факти в тази
насока не е посочена и конкретна правна норма вменяваща задължение на конкретен
адресат. Там е посочено че въззивника бил и работодател, но Наредбата задължения на
работодател не вменява. Субектите върху които лежат задълженията са други.
Безспорно доколкото КТ предвижда санкция за работодател то субекта на адм.
наказателна отговорност трябва да притежава и това качество, но наред с друго
такова – строител, възложител и т. н. на които субекти Наредбата вменява
конкретни задължения.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения
на процес. правила са съществени такИ. и са достатъчно основание за отмяна на
атакуваното НП само на процес. основание, тъй като водят до грубо нарушаване
правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да
разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото
обвинение. В случая липсата на факти в АУАН и НП свързани с обективната
съставомерност на нарушението за което е наложена санкция води до пълна
неяснота във волята на АНО, а от там и до пълна невъзможност за проверка за
законосъобразност на атакуваното НП досежно съответствието или не на същото с
материалния закон.
С оглед на всичко
горепосочено, съдът приема, че обжалваното
НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество
е безпредметно.
Предвид
изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94
от 29.11.2019 г. / на „***” ЕООД с ЕИК*** се дължат и
следва да се заплатят разноски в производството по делото. Претендира се
заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 450, 00
лв.
Съдът счита претенцията за
основателна и доказана. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер на 450, 00
лв. в полза на Адвокатско дружество И.нови Лалева, Адвокатска колегия
Габрово като
е удостоверено, че същото е заплатено по сметка. В случая, срещу
така платеното от „***” ЕООД - Б. адвокатско
възнаграждение не е постъпило възражение за прекомерност на
същото. Следва да
се посочи, че в конкретния казус надлежен
ответник по претенцията е Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ и съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с т.6 от ДР на АПК следва да
заплати на жалбоподателя „***” ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Б.,
ул.”***” №18, с управител В.С.С. сторените от него разноски
по делото в размер на 450 лева, за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№***г., издадено от от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска
област, против „***” ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Б.,
ул.”***” №18, с управител В.С.С., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на осн. 63, ал. 3 ЗАНН Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „***” ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Б.,
ул.”***” №18, с управител В.С.С., сумата в
размер на 450, 00
лв. /четиристотин
и петдесет лева/
представляващи, сторените от него разноски в съдебното производство по настоящото
дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :