Решение по дело №2350/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от П.Г.С. ЕГН **********, чрез адв. П.М. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-001323/18.10.2023 г. издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ /ПП/ към ОД МВР – Варна, с която на П.Г.С. за управление на пътно превозно средство /ППС/ след употреба на наркотични вещества или техните аналози - нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена принудителна административни мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят посочва, че непосредствено след пробата с Дрегер Друг Тест 5000 на 18.10.2023 г. по свое желание си е направил тест на урината в Медико – диагностична лаборатория /МДЛ/ „К.“ резултата, от който е отрицателен относно наличие на наркотични вещества. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски.

Ответник – началник на сектор „ПП“ към ОД МВР – Варна, чрез гл. юрисконсулт Г. Г., сочи че са били налице предпоставки за издаване на процесната заповед. С образуване на досъдебното производство е започнато решаване на въпроса за отговорността. Със съставяне на АУАН органът е длъжен да изземе свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. След това е задължен да издаде заповедта за ПАМ. Образувано е досъдебно производство и се чака неговото приключване. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е установил следните факти:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA №1068929/18.10.2023 г. от мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ към ОД МВР – Варна, в който са посочени следните установявания: П.Г.С. на 18.10.2023 г. в 00,20 часа в гр. Варна, ***в посока бул. Вл. Варненчик, управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес 210 Д“ с рег. № ***след употреба на наркотични вещества или техните аналози /бензодиазепини/ установено с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 ARВВ /допусната е техническа грешка, при изписване на модела, който е ARRВ/ - 0042, проба № 273, издаден е талон за медицинско изследване № 0155499, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Проба №273 взета с Дрегер Друг Тест 5000 ARRВ – 0042, от 18.10.2023 г. в 00:29:48 часа установява позитивен резултат за бензодиазепини.

Издаден е Талон за изследване № 0155499 на 18.10.2023 г. връчен на жалбоподателя в 00,55 часа на 18.10.2023 г. В същия е записано, че П.С. *** за вземане на кръвна проба.

Мотивирана резолюция № 23-0819-М000503/19.10.2023 г. е издадена от началник група в ОД МВР – Варна, в нея е изложено, че по случая е образувано ДП № 440/2023 г. по описа на сектор „ПП“ – ОДМВР – Варна за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради което е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA №1068929/18.10.2023 г. против П.С..

Издадена е ЗППАМ № 23-0819-001323/18.10.2023 г. от началник група в сектор „ПП“ към ОД МВР – Варна, в която са посочени следните фактическите установявания: П.Г.С. на 18.10.2023 г. около 00,20 часа, в гр. Варна, ул. Д-р Пискюлиев като водач на МПС – „Мерцедес 210 Д“ с рег. № ***, до №**, посока бул. Вл. Варненчик, управлява собствения си л.а. „Мерцедес 210Д“ с рег. № ***, след употребата на наркотични вещества и техните аналози. Установено е с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARRВ – 0042, който е отчел положителен резултат за бензодиазепини. Издаден е талон за изследване № 0155499/18.10.2023 г. Прието е, че е извършено нарушение от жалбоподателя на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, с оглед управление на ППС след употребата на наркотични вещества и техните аналози. Наложена му е ПАМ на основание чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане не СУПМС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Отнето е СУМПС № *********.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 18.10.2023 г. Жалбата е депозирана на 24.10.2023 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП.

С т. 1.2 от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директор на ОД МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП началниците на групи в сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна за цялата територия обслужвана от ОД МВР – Варна. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т.3 от посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.1 от ЗДвП на началник група в сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма.

Протокол за сервизна проверка № *********-1000/13.06.2023 г. установява, че Dreger Drugtest 5000 с идентификационен № ARRB-0042 е преминал проверка и срока на валидност на проверката е 12 месеца, т.е. до 13.06.2024 г. С него е отчетено наличие на бензодиазепини. Дрегерът е бил годен за използване, но това не е пречка за оспорване на резултата от същия.

Жалбоподателят е оспорил резултата на дрегера, поради това е дал кръвна проба за изследване. Бил е съпроводен до ВМА – Варна от служител на ОД МВР – Варна, където е взета кръвната проба, при спазване на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 171, т.1, б. „б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Процесуалният представител на ответника е заявил в съдебно заседание на 28.11.2023 г., че относно дадената кръвна проба от жалбоподателя на 18.10.2023 г., резултатите от изследването не са изготвени, поради което съдът приема, че чл.142, ал.2 от АПК е неприложим. Не е предвидена правна възможност съдът да спре настоящото производство до изготвяне на Протокол за химико-токсикологично изследване.

Нормата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП установява, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая има наличие на кръвна проба, която не е изследвана, по причини независещи от жалбоподателя. При издаване на ПАМ по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП ответника няма оперативна самостоятелност, т.е. при наличие на посочените факти в нормата следва да издаде административен акт. При оспорване на пробата от дрегер, фактите от значение за издаване административен акт по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП са: налице ли е управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена чрез изследване от кръвна проба.

Изследване от кръвна проба започва с представяне на кръвната проба, съгласно чл. 23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В случая представяне на кръвна проба е направено на 18.10.2023 г., то е част от процедурата по изследване на кръвната проба, поради което изследването е започнало, но не е приключило с протокол за химико-токсикологично изследване за определяне употреба на наркотични вещества или техни аналози, който се съставя на основание чл. 24, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. При наличие на представена кръвна проба и започнала процедура по изследването й, административния орган задължително е следвало да установи резултата от изследването преди да наложи ПАМ, съгласно чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. В този смисъл е и нормата на чл. 6, ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017 г., която предвижда кога може да се използва резултата от техническо средство /дрегер/ - Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая предпоставките по чл. 6, ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. не са налице, поради което резултата от техническото средство не е годно доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Изследването на кръвната проба не се осъществява от ответника и същия няма контрол над органите, които са компетентни да го извършат, но това не води до извод, че отпада изискването въведено с чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно, че при оспорване резултата от дрегера изследването от кръвната проба е определящо.

След като е нормативноустановено, че резултата от кръвната проба е определящ, когато резултата от дрегера е оспорен е необходимо факта – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози да е установен с надлежно доказателство – протокол за химико-токсикологично изследване, за да се наложи ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

На основание чл. 172, ал.3 от ЗДвП - В случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, но временното отнемане на СУМПС се осъществява със заповед по реда на чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, поради което не може да се приеме, че след като изземването на СУМПС е на годно правно основание, то и временното отнемане също следва да се счита законосъобразно.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Налагането на ПАМ по ЗДвП не е обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставения АУАН в случая служи само за потвърждаване на установените факти. В АУАН е посочен факта, че жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което е установено чрез дрегер, но не е посочен резултат от изследване от кръвна проба, което е от значение с оглед оспорване резултата от дрегера. Следва, че факт от значение за спора не е установен с нужното доказателство, за да се счита, че АУАН има доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

В случая факта, че жалбоподателя е управлявал след употреба на наркотични вещества или техните аналози не е доказано с надлежните доказателства – изследване на кръвна проба, с това е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяната на процесната заповед.

Това процесуално нарушение е довело до неправилно приемане от ответника, че е налице доказателство за факта, че жалбоподателя е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Процесната заповед е издадена в нарушение на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, защото не са налице всички факти за налагане на ПАМ.

ПАМ като процесната се издава до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Същата не е мярка за неотклонение по смисъла на чл. 58, ал.1-4 от НПК и не може да служи за целите на наказателното производство, което е образувано във връзка със случая – Досъдебно производство № 440/2023 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна. В този смисъл е неоснователен довода на ответника, че след като въпроса с отговорността по наказателното производство не е решен, законосъобразно е отнето СУМПС.

Целта на закона е временно да се отнеме СУМПС, за да не се управлява ППС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози. Нарушени са чл.22 от ЗАНН и чл. 6, ал.1 и 2 от АПК, тъй като не е безспорно установено, че жалбоподателя е извършил нарушение и е необходимо да му се наложи ПАМ за предотвратяване извършване на друго такова.

Изследване на урината на жалбоподателя в МДЛ „К.“ на 18.10.2023 г. е установило негативен резултат за бензодиазепини и други наркотици. Това доказателство не е събрано по установения в закона ред предвиден с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което не може да се използва за оборване резултата от дрегера или кръвната проба, но подкрепя гореизложеното, че жалбоподателят оспорва резултата от дрегера. Съответно при наличие на такова оспорване следва да е налице изследване от кръвна проба, но в случая такова липсва.

Оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната й съгласно чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК.

Относно разноските:

Жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 29.10.2023 г. На основание чл.143, ал.1 от АПК следва ОД МВР – Варна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 610 лева.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-001323/18.10.2023 г. издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Варна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна да заплати в полза на П.Г.С. ЕГН ********** сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева.

Решението е окончателно.

Съдия: