Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.317 от ГПК. С Решение №15 от 30.01.2013 година, постановено по ГР.Д.№811 по описа за 2012 година на Свищовски район съд, е отхвърлен предявения от Б. И. Б., ЕГН-*, против И. Р. Б., ЕГН-*, с адрес с. Ц., община С., иск по чл. 144 от СК за заплащане на издръжка на пълнолетно учащ в размер на 160,00 лева, считано от датата на предявяване на иска - 01.11.2012 година до настъпване на законните причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен предявения от Б. И. Б., против И. Р. Б. иск с правно основание чл.149 от СК за þаплащане на издръжка на пълнолетно учащ в размер на 160,00 лева месечно, считано от 01.10.2012 година - момента на започване на учебната година, когато са възникнали материално-правните предпоставки до завеждане на иска, като неоснователен и недоказан. Постъпила е в законоустановения срок въззивна жалба, подадена от адвокат Е. Б., като пълномощник на Б. И. Б., в която се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Излага се, че предявеният иск се поддържа в частта до 100 лева и се отказва от предявената претенция в частта над 100 лева до 160 лева месечна издръжка. Направени са искания да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъдат уважени така уточнените искови претенции. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от адв. Б. Г., като пълномощник на И. Р. Б.. Заето е становище за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба. Изложени са доводи във връзка със становището. С влязло в сила протоколно определение от 19.03.2013 година, постановено по настоящото дело, на основание чл. 233 от ГПК е прекратено производството по предявените искови претенции с правно основание чл.144 от СК и чл.149 от СК за сумата над 100 лева, до пълно предявения размер от 160 лева, поради отказ от иска, и е обезсилено Решение №15 от 30.01.2013 година, постановено по гр..дело №811 по описа за 2012 година на Свищовски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от Б. И. Б. против И. Р. Б. искови претенции с правно основание чл.144 от СК и чл.149 от СК над размера на сумата от 100 лева до пълно предявения размер от 160 лева. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са искови претенции: за присъждане на месечна издръжка, дължима от родител на пълнолетен син, редовно учащ във висше учебно заведение, в размер на 100 лв., считано от 01.11.2012 година до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване; издръжка за минало време, считано от 01.10.2012 година до 01.11.2012 година; както и законната лихва при забава. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита В.ГР.Д.№302/2013 г. ВТОС решението за частично неправилно. Исковите претенции са частично основателни и доказани. За този извод съдът е мотивиран от следното: Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства приема за установени от фактическа страна от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.144 от СК и чл.149 от СК; обусловената - чл.146, ал.1, изречение второ от СК. По отношение на обуславящите искови претенции. За да възникне задължение за ответника да заплаща издръжка на ищеца по делото трябва да са установени всички кумулативно изискуеми се елементи от визирания в чл.144 от СК сложен фактически състав, а именно: ответникът да е баща на ищеца; ищецът да е пълнолетен и да не е навършил 25 години; ищецът да учи във висше учебно заведение - редовно обучение; ищецът да не притежава имущество, от което може да се издържа, и да не получава доходи; за ответника заплащане на търсената издръжка да не съставлява особено затруднение. Една част от посочените по-горе предпоставки – ответникът е баща на ищеца; ищецът е пълнолетен и не е навършил 25 години; ищецът учи във висше учебно заведение - редовно обучение, са доказани чрез събраните по делото писмени доказателства. Другата част - ищецът не притежава имущество, от което може да се издържа, и не получава доходи, ответникът не оспорва. Същевременно върху него лежи доказателствената тежест, ако твърди обратното. Той е този, който трябва да докаже, че ищецът притежава имущество, от което може да се издържа, и че ищецът получава доходи. По делото няма събрани доказателства, установяващи посочените обстоятелства. Поради което съдът приема, че ищецът не притежава имущество, от което може да се издържа, и не получава доходи. По отношение на последната предпоставка с оглед разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че са налице обстоятелства, които обосновават извод за „особено затруднение за заплащане на търсената издръжка”. Това е така защото, за да не се дължи издръжка при наличието на посочените и обсъдени по-горе обстоятелства, по делото трябва да са установени факти, от които да се направи обоснован извод „за особено затруднение за заплащане на търсената издръжка”. Законодателят не е регламентирал какви конкретно обстоятелства трябва да са налице, за да се направи извод „за особено затруднение за заплащане на търсената издръжка”. Поради което всеки решаващ съд следва да прецени дали установените по делото обстоятелства обосновават такъв извод. Настоящият състав констатира, че всички посочени от първоинстанционния съд, като задължителна съдебна практика решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК, са по въпроса: „представлява ли особено затруднение по смисъла на чл. 144 СК от 2009 година за родител да плаща издръжка на пълнолетното си дете, което продължава образованието си във висше учебно заведение, ако няма доходи, и родителят има алиментни задължения и към друго непълнолетно дете, но е в трудоспособна възраст”. Изложеното обосновава извод, че поради неотносимост към настоящия казус на разрешения с тези решения материалноправен въпрос, те не са задължителни за настоящия състав. Застъпеното становище, че когато се определя дължимостта и размера на издръжка, която родител да заплаща на пълнолетно дете, учащо редовно във висше учебно заведение, от значение са обективните данни за доходите и имуществото на родителя, а не възможносттаму да реализира такива, и че за да възникне задължението за издръжка, родителят трябва да притежава средства над необходимите за собственото му съществуване, настоящият състав споделя. Критерии за необходимите разходи за съществуването на едно лице също нормативно няма регламентирани. Като обективен критерий би могъл да бъде както размера на минималната работна заплата, така и официалните статистически данни за необходимите разходи за съществуването на едно лице. Настоящият състав като съобрази всичко изложеното по-горе, като взе предвид, размера на пенсията, който получава ответникът, и необходимостта от закупуване на лекарства, поради установеното по делото здравословното състояние на ответника, възрастта му, както и като взе предвид обстоятелствата, че ответникът не живее под наем, няма задължения за издръжка към други лица, няма доказателства за каквито и да било други видове задължения, приема следното: заплащане на издръжка в размер на 50 лв. месечно, няма да представлява за ответника особено затруднение по смисъла на чл.144 от СК. Изложеното обосновава и извода, че по-голям размер издръжка от 50 лв. месечно, ще представлява особено затруднение за ответника. В.ГР.Д.№302/2013 г. ВТОС Поради което оплаквания във въззивната жалба в тази насока са неоснователни. По изложените съображения предявените обуславящи искови претенции следва да бъдат уважени в посочения по-горе размер, считано от 01.10.2012 година - момента на започване на учебната година, когато са възникнали материално-правните предпоставки, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване. По отношение на обусловената искова претенция. Поради основателността на обуславящите искови претенции и обусловената е основателна и следва да бъде уважена. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд евалидно, допустимо и неправилно частта, в която е отхвърлена исковата претенция за сумата от 50 лв. месечно. Жалбата е частично основателна и решението на районния съд следва да бъде отменено в посочената неправилна част, вместо което да бъде уважена исковата претенция в размер на 50 лв. месечно, считано от 01.10.2012 година до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочие до окончателното изплащане. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.71, ал.1 от ГПК във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ върху уважената във въззивното производство част от исковите претенции в размер на 72 лв. С оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Цената на иска е под 5 000 лв. Претендира се месечната издръжка в размер на 100 лÔ. Водим от горното и по реда на чл.271 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №15 от 30.01.2013 година, постановено по ГР.Д.№811 по описа за 2012 година на Свищовски район съд в частта, в коятоса отхвърленипредявените на основание чл.144 от СК, на основание чл.146, ал.1, изречение второ от СК и на основание чл.149 от СК от Б. И. Б., ЕГН-*, против И. Р. Б., ЕГН-*, с адрес с. Ц., община С., ул. „О.” №.., искови претенцииза сумата от 50 лв. /петдесет лева/ месечно, считано от 01.10.2012 година до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочие до окончателното изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА на основание чл.144 от СК, на основание чл.149 от СК и на основание чл.146, ал.1, изречение второ от СК И. Р. Б., ЕГН-*, с адрес с. Ц., община С., ул. „О.” №.., да заплаща напълнолетнияси син Б. И. Б., ЕГН-*, месечна издръжка в размер на 50 лв. /петдесет лева/, считано от 01.10.2012 година до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочие до окончателното изплащане. ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.71, ал.1 от ГПК във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК И. Р. Б., ЕГН-*, с адрес с. Ц., община С., ул. „О.” №.., да заплати държавна такса върху уважената във въззивното производство част от исковите претенции в размер на 72 лв. /седемдесет и два лева/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:______________ЧЛЕНОВЕ: 1. _______________ 2. ________________ |