№ 82
гр. Търговище , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Ивалина С. Станкова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20203530100900 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ. Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, чл.224 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ
във вр. с чл.55 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба, с която ищеца моли съда да постанови решение, с което
да признае уволнението му за незаконно и да отмени заповедта
за уволнение, като го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. Ищецът
твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с която
ответника е прекратил трудовия му договор е необоснована и противоречаща на
материалния закон, тъй като не извършил вменените му нарушения на трудовата
дисциплина, подробно посочени в заповедта, не е нарушавал етичните норми, нито
правилата на добрата медицинска практика. Наведени са и други основания за
незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовия договор, като нарушение на
чл.193, ал.1 от КТ, като ищеца твърди, че преди налагане на наказанието работодателя не е
поискал писмени обяснения, нито е изслушал ищеца, за допуснати системни нарушения на
трудовата дисциплина. Ищецът претендира заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за
шест месеца в размер на по 2098.19 лв. месечно, или общо 12 589,14 лв., като размера е
увеличен в съдебно заседание на общо 13 418,88 лв., както и заплащане на неправомерно
удържано обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 2098.19 лв., ведно със направените
по делото разноски. Ето защо ищеца моли съда да постанови решение с което да отмени
заповедта на работодателя, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, като
незаконосъобразна, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, ответника
1
да му заплати обезщетение по чл.225 от КТ, както и неправомерно удържано обезщетение
по чл.221, ал.1 от КТ, като му се присъдят направените по делото разноски. В съдебно
заседание поддържа предявените искове.
В едномесечния срок ответника е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
изцяло предявените искове, считайки, че не са на лице заявените от ищеца основания за
незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Твърди, че е действал при спазване на
императивните разпоредби на КТ по отношение на дисциплинарната процедура по налагане
на дисциплинарно наказание и тъй като ищеца допускал системни нарушения, без да
проявява критичност към поведението си, дори и след налагане на наказание
„предупреждение за уволнение“ и предвид системността и тежестта на нарушенията е
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Моли съда да отхвърли предявените
искове, ведно с всички законни последици. Претендира разноски. В съдебно заседание
поддържа изложеното в отговора, чрез процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : Безспорно е, че ищеца е работил при ответника по трудов договор, на длъжност
„лекар“, с място на работа ЦСМП Търговище, ФСМП Попово, до 25.06.2020 год., когато
трудовия договор е прекратен поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“.
Със Заповед № РД-10-110/25.06.2020 год. на Директора на ЦСМП Търговище, на осн.
чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 от КТ, чл.190,ал.1, т.3 от КТ, чл.189, чл.193 и чл.194 от КТ,
поради допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина, подробно посочени в
седем пункта в същата на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „ уволнение“. В
заповедта е посочено, че ищеца дължи на работодателя обезщетение за неспазено
предизвестие по чл.221, ал.2 от КТ. Видно от отбелязването в заповедта същата е връчена
лично на ищеца на 25.06.2020 год. От извършената в съдебно заседание констатация по
трудовата книжка на ищеца се установи, че след прекратяване на трудовия му договор с
ответника ищеца не е започвал работа при друг работодател.
Ищецът твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на чл.193 от
КТ, тъй като преди налагане на наказанието ответника не му е поискал обяснения за
системните нарушения на трудовата дисциплина, посочени в заповедта. Тези твърдения на
ищеца предвид събраните по делото доказателства съдът счита за неоснователни по
следните съображения : Действително в приобщения към материалите по делото
доказателствен материал липсва искане от работодателя до ищеца за даване на обяснения за
допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина, но от приложените по делото
многобройни писмени доказателства ( л.80 – л.162) се установи по категоричен начин, че за
всяко едно отделно нарушение на трудовата дисциплина, посочено в заповедта ответника е
искал обяснения от ищеца и същия в повечето от случаите е давал такива ( например - за
допуснатите нарушения по п.1 и п.2 от заповедта искането на работодателя е на л.153,
обясненията на ищеца са на л.154-157 , за нарушенията по п.3 не е представено искане от
ответника, но има приложени обяснения от ищеца, за нарушенията по п.4 и п.5 искането на
2
ответника е на л.115, а обясненията на ищеца са на л.116 и т.н.).
При така установеното и след като за всяко едно от нарушенията, които в тяхната
съвкупност ответника е квалифицирал като системни нарушения е искано обяснение от
ищеца, същото е поискано преди издаване на заповедта, ищеца е дал обяснения по
отделните нарушения и същите са били съобразени от ответника преди налагане на
наказанието, съдът счита, че работодателя е спазил императивната разпоредба на чл.193 от
КТ. Съгласно разпоредбата на член 193, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Нормата изисква на
работника да стане ясно какво нарушение работодателя му вменява, че е извършил, за да
може адекватно да се защити и да посочи за разглеждане от работодателя фактите и
обстоятелствата които са относими към даденото нарушение, за да бъдат съобразени в
дисциплинарното производство. При положение, че наказващият орган в исканията за
обяснения е посочил точно и изчерпателно всяко от нарушенията, за които е било
образувано дисциплинарното производство, респективно – правото на защита на ищеца не е
било нарушено, а процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ е спазена стриктно от работодателя, с
което той се е освободил от тежката последица, предвидена в ал.2 на чл.193 КТ, още повече,
че се установи, че ищеца е дал и обяснения за всяко едно от нарушенията.
При отсъствие на процесуални нарушения по чл.193 от КТ, които водят до отмяна на
уволнено, съдът следва да разгледа спора по същество, като следва да се произнесе в
рамките на възраженията, наведени от ищеца за незаконосъобразност на уволнението:
Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт на
прекратяване на трудовото правоотношение едностранно без предизвестие от работодателя,
независимо от волята на работника или служителя. Дисциплинарното наказание се счита
наложено от деня на връчване на заповедта/чл.195 ал.3 КТ/, в случая 25.06.2020г. Правната
последица от налагането на наказанието е прекратяване на трудовото правоотношение и тя
настъпва от момента на връчване на заповедта за налагане на наказанието “уволнение”.
Текстът на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ съдържа изисквания за формата и
съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. За да има писмената
заповед адекватно на законовите изисквания съдържание, в нея трябва да е описано с
обективни и субективни признаци конкретното нарушение, да е посочено времето на
извършването му, вида на наложеното наказание и правното му основание. Липсата на
които и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника
или служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразност на
заповедта за наказание ( Р № 1506 / 10.12.1999г. по гр.д. № 408/99г. на ІІІ г.о.), вкл. дали са
спазени сроковете по чл.194, ал.1 от КТ за реализиране на дисциплинарна отговорност.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законовия текст, въз основа на който се налага.
3
В атакуваната заповед са посочени правните и фактическите основания за налагане
на наказанието „дисциплинарно уволнение”. Посочено е правното основание на наложеното
наказание ”Уволнение”- чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 от КТ и чл.190, ал.1, т.3 от КТ, както
и са конкретизирани причините/нарушенията за наложеното дисциплинарно уволнение -
описани и като нормативна уредба, вътрешни правила, заповеди на работодателя, посочени
са както индивидуализиращите признаци, така и фактическо описание на същите. В крайна
сметка на ищеца не е било нарушено правото да разбере какви действия, бездействия и
поведение му се вменява като нарушение за наложеното уволнение.
Процесната заповед е подробно мотивирана съгласно изискванията на чл.195, ал.1 от
КТ, като същевременно препраща към документи –заповеди, докладни записки, сигнали и
констативни протоколи, в материалите по които се съдържа подробна индивидуализация на
отделните дисциплинарни нарушения. Тук следва да се отбележи, че съдът счита
възраженията на ищеца, че не е допускал нарушения, тъй като не е бил запознат със
заповедите на работодателя, които се твърди, че е нарушил за неоснователни, доколкото
видно от приложените писмени доказателства на л.87 от делото Заповед № РД-10-41
/06.03.2020 год. с която е определен начина на уведомяване на служителите в ФСМП
Попово, Омуртаг и Антоново за заповедите и разпорежданията на работодателя е била
връчена на ищеца срещу подпис, а от показанията на свидетелите В. и И. се установи, че
всички заповеди на работодателя са достигали до филиала в Попово, оставяни са на видно
място в помещение в спешния център там, като всеки един от работещите се е запознавал с
тях, срещу подпис и е полагал подпис на списъка. От показанията на св.В. се установи също,
че ищеца въпреки, че се е запознавал със заповедите е отказвал да се подпише на списъка.
Основното възражение на ищеца е, че не е извършил вменените му от работодателя
нарушения на трудовата дисциплина, което и обуславя незаконосъобразност на заповедта.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът достигна до
следния извод: Неоснователни са възраженията на ищеца, че не е допуснал нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 – неизпълнение на възложената работа, неспазване
на техническите и технологични правила, т.7 – неизпълнение на законните нареждания на
работодателя, т.8 – злоупотреба с доброто име на предприятието и т.10 – неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването
на трудовото правоотношение.
По делото е приложена длъжностна характеристика, връчена на ищеца ( л.147), видно
от която част от основните трудови задължения на ищеца са осъществяване необходимите
диагностични, лечебни и реанимационни мероприятия на нуждаещите се от спешна помощ,
попълване на необходимата документация за обслужване на пациентите, има задължение да
привежда спешни пациенти в състояние годно за транспортиране преди транспорта и
осигуряване непрекъснато наблюдение на пациента по време на транспорта, осигуряване
своевременно и добро качество на предоставяне на медицински грижи при спазване на
4
правилата за добра медицинска практика. Съгласно Заповед № РД-03-67/03.05.2016 год.,
Заповед № РД-03-148/15.11.2018 год. и Заповед № РД-01-128/21.08.2019 год. на Директора
на ЦСМП Търговище определящи задълженията на спешните мобилни екипи при предаване
на пациент в СО на МБАЛ Търговище се попълва „фиш на СМП“, като бялата част от същия
се предава на дежурния лекар в СО, а зелената част от фиша се предава в РКЦ към ЦСМП
на дежурния стационарен екип, както и задължение медицинската документация при
транспортиране на пациент и предаването му в СО при МБАЛ Търговище да се изготвя
своевременно, професионално и коректно. В т.8 от Заповед № РД-03-148/15.11.2018 год. е
посочено, че воденето на рапортната книга е задължително в края на смяната от дежурен
лекар / дежурен фелдшер. Задължението спешните екипи да попълват „фиш за медицинско
обслужване от спешен екип“ е и нормативно уредено в чл.15, ал.1, т.1 от Наредба №
25/04.11.1999 год. за оказване на спешна медицинска помощ. Като лекар в ФСМП Попово
ищеца е имал задължението да попълва посочената по-горе медицинска документация, по
съответния начин, но от представените по делото писмени доказателства – Констативен
протокол от 13.05.2020 год. за извършена проверка ( л.152), въз основа на докладна записка
от 24.04.2020 год., също приложена по делото (л.151), както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели В., В. и св.И. се установи, че същия в продължителен
период от време не е изпълнявал тези си задължения, не е предавал втория екземпляр от
„фиш за медицинско обслужване от спешен екип“ в РКЦ към ЦСМП в периода януари – май
2020 год., както и не е попълвал рапортната книга при даваните от него дежурства в периода
февруари – април 2020 год. предвид изложеното съдът приема, че ищеца, като не е
изпълнявал възложени му трудови функции, не е изпълнявал заповедите на работодателя, не
е спазвал и правилника за вътрешния трудов ред в ЦСМП е извършил нарушенията на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 от КТ, посочени в п.1 и п.2 от заповедта
за налагане на наказание.
По отношение нарушението, визирано в п.3 от заповедта, а именно, че на 23.04.2020
год. ищеца не се е явил на работа, въпреки, че по утвърдения график е бил дежурен лекар и
дежурството му е поето от И.К., предвид събраните по делото доказателства – обяснения на
И.К. и на ищеца, от които е видно, че ищеца е имал молба за промяна на графика за същата
дата и предвид нормативно определения ред за промяна на графика, съгласно действащите
правила в ЦСМП съдът счита, че нарушението не е осъществено от ищеца. Задължението да
се придвижи молбата му до ЦСМП , от където да се промени графика и тази промяна да
бъде утвърдена не е на ищеца, а на главната сестра във филиала в Попово, поради което и
няма как да се вмени във вина на ищеца неизпълнение на задълженията от друг персонал.
Нарушенията, установени от работодателя, визирани в п.4, п.5 и п.6 от заповедта,
предвид събраните писмени доказателства и показанията на св.В. и И. съдът приема, че са
извършени от ищеца. И в трите случая ищеца е изпратил за хоспитализация пациенти,
постъпили в ФСМП Попово в МБАЛ Търговище, без да извърши задължителния в такива
случаи консулт със специалист от МБАЛ Попово, каквото задължение има съгласно т.1 от
Заповед № РД-03-93/13.06.2019 год. на Директора на ЦСМП Търговище, като при третия
5
описан случай, с пациента Н.И. се установи, че не само не е търсил консулт, но е попречил
на дежурния лекар в МБАЛ Попово, който е бил извикан от св.В. –дежурен фелдшер да
извърши консулт на пациента, след което е разпоредил транспортирането на същия до
гр.Търговище, без да го придружи, каквото задължение има, като вместо това пациента е
бил придружен от св.В., като видно от докладна записка на д-р Георгиева, началник ИО в
МБАЛ Търговище при приема пациента е бил в крайно тежко състояние, не е бил прегледан
от лекар и не са му направени минималните изследвания, което е било задължение на лекар
от спешна помощ Попово. От показанията на св.В. се установи, че е практика в работата на
ищеца да не търси консулт със специалисти от МБАЛ Попово, тъй като считал, че същите не
са достатъчно квалифицирани, както и че самия той е по добър специалист от тях.
Отношението на ищеца към колегите му, работещи в МБАЛ Попово е видно и от
използваните от него в обясненията му (приложени по делото), по конкретните три случая
квалификации към лекарите в Попово, в частност по отношение на д.р.Бъчваров.
Нарушенията на етичните правила и правилника за ВТР, визирани в п.7 от Заповедта
с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че са извършени
от ищеца. Нещо повече, сам ищеца в исковата молба е признал, че ги е извършил, като е
потвърдил, че е използвал обидни изрази и е упражнил вербална агресия, спрямо служители
на ФСМП Попово, но счита, че това му поведение е било оправдано и необходимо, с оглед
конкретните обстоятелства. Тук следва да се отбележи, че по делото се събраха
многобройни писмени доказателства – сигнали и докладни записки, че грубото и арогантно
отношение на ищеца към останалите работещи в спешния център в Попово, като и
използването на обиди и обидни квалификации не е било изключение, а система на
поведение. Писмените доказателства в тази насока се подкрепят и от показанията на св.В. и
И., видно от които това поведение на ищеца е пречило на нормалния работен процес, още
повече, че това е работа в екип, създавало е напрежение и в крайна сметка се е отразявало на
качеството на медицинската помощ и на пациентите.
Предвид приетото по-горе съдът прави следните изводи : Съгласно КТ,
дисциплинарната отговорност се носи от страна на работника или служителя, когато е
налице нарушение на трудовата дисциплина. Това нарушение на трудовата дисциплина
законът свързва с виновно поведение от страна на работника или служителя при изпълнение
на трудови задължения. За виновно неизпълнение на задълженията по трудов договор
нарушителят се наказва с предвидените от КТ наказания, независимо от другите видове
отговорности - имуществена, административно-наказателна и др.
Както беше посочено съдът намира, че работодателят - ответник е изпълнил
задължението си да мотивира заповедта, съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, да изложи фактите и
обстоятелствата имащи значение за констатиране на деянието/деянията, а и е спазил
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, като са поискани обяснения за
всяко едно от посочените нарушения, за допускането на които ищеца е привлечен към
дисциплинарна отговорност.
6
При оспорване на дисциплинарното наказание съдът е длъжен да изследва, дали
наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията. Това е така, тъй като на
работодателя е предоставена възможност за преценка, кое от изброените в чл. 188 КТ
дисциплинарни наказания да наложи, като известно ограничение при определянето им се
въвежда с чл. 189, ал. 1 КТ. Съобразно последната разпоредба, при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и поведението на работника. Съгласно редакция на чл. 190 КТ
и в тези случаи работодателят има възможност както да наложи, така и да не наложи
дисциплинарно уволнение. И в единия, и в другия случай обаче работодателят е длъжен да
извърши преценка на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение - какво е
извършено, при какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя,
поведението му, личността му, настъпили ли са вредни последици и пр. (чл. 189 КТ). И само
когато така индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като тежко
нарушение, работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание,
уволнението без да е длъжен да стори това. Следователно, във всеки отделен случай на
извършено дисциплинарно нарушение, включително и във всички случаи на примерно
посочените в чл. 190 КТ тежки нарушения на трудовата дисциплина, съдът проверява
преценката на работодателя относно съответствието между извършеното дисциплинарно
нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, т. е., дали работодателят е приложил
чл. 189, ал. 1 КТ.
В конкретния случай при извършена от съда оценка за законност на наложеното на
ищеца дисциплинарно “уволнение”, намира преценката на работодателят за тежестта на
нарушението за правилна, по следните съображения: Работодателят е мотивирал заповедта
за уволнение с разпоредбите на чл. 187, т.3, т.7, т. 8 т.10, които са “видове нарушения на
трудовата дисциплина” и като самостоятелни такива не са посочени в чл.190 от КТ, като
такива за които се налага дисциплинарно уволнение. Ответника обаче се е позовал на чл.190,
ал.1, т.3 от КТ, а именно наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина ,
поради което, съдът счита, че при така посочените фактически и правни изводи, наложеното
наказание съответства на тежестта на нарушението.
В чл.190 ал.1 т.3 от КТ е предвидена възможност за налагане на наказание
“дисциплинарно уволнение” за системни нарушения на трудовата дисциплина. В закона
липсва легална дефиниция на понятието “системни нарушения”. Теорията и практиката
възприемат наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина, когато работникът
или служителят е извършил три или повече нарушения. Нормата на чл. 190, т. 3 КТ
е бланкетна и не сочи какви точно да са извършваните нарушения, като съгласно
константната съдебна практика видът и тежестта на извършваните нарушения са без
значение. Обективният утежняващ признак на деянието е повторяемост на нарушението на
трудовата дисциплина. С оглед забраната по чл.189 ал.2 от КТ системност има, когато и
трите нарушения все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е
7
санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл.197 или чл.198 от
КТ. За наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както
съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и
съвкупността от три или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието –
работникът/служителят да не е бил санкциониран за тях, или да не е бил санкциониран поне
за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по описания ред. След като
видът и тежестта на съответните нарушения не е конкретизиран, значи чрез посочената
разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на
незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното
изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. (Решение№ 55/01.03.2011г. по
гр. дело№ 1972/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 1290 от ГПК).
В конкретния случай заповедта за уволнение съдържа множество нарушения на
трудовата дисциплина, за само едно от които съдът прие, че не е извършено от ищеца.
Съдът прие, че останалите, повече от три от визираните нарушения – посочените в п.1, п.2,
п.4, п.5, п.6 и п.7 от заповедта са осъществени и от обективна и от субективна страна.
Същите отговарят на критериите за системност – извършени са при спазване на забраната по
чл. 189, ал.2 от КТ – нито едно от тях не е било санкционирано от работодателя. За всяко от
посочените нарушения на трудовата дисциплина, повече от три е спазен срока по чл. 194 от
КТ за налагане на дисциплинарно наказание. Производството по налагане на дисциплинарно
наказание е проведено при спазване изискванията на чл. 193 и чл. 195 от КТ. Правната
квалификация по чл. 190, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл. 187, т.3, т.7, т. 8 т.10 от КТ е правилно
определена, тежестта на нарушенията е отчетена от ответника при определяне вида на
наказанието, като ответника е отчел и други обстоятелства- поведението на ищеца, липсата
на критичност от негова страна, налагани предходни дисциплинарни наказания. По
изложените съображения искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Като последица от отхвърлянето на иска с право основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ,
съдът следва да отхвърли и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата
до уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа след
уволнението, вкл. и предявеният иск с правно основание чл.221 ал.2 от КТ - за
възстановяване на удържано от работодателя обезщетение. За пълнота следва да се
отбележи, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
работодателя не е удържал от последното изплатено трудово възнаграждение на ищеца
обезщетение по чл.221 от КТ, което е самостоятелно основание, обуславящо
неоснователността на претенцията.
И двете страни са претендирали разноски в производството. С оглед изхода на спора
и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д-р Ж. К. С., ЕГН **********, с адрес:
*******************, действащ чрез пълномощник адв.Д.П. от САК, с адрес на
пълномощника : гр.София, ул.“Московска“ № 37, ет.3, ап.5 против Център за спешна
медицинска помощ /ЦСМП/ - Търговище, с адрес: гр. Търговище, ул. „Петлешков“ № 27 ,
представляван от Директора Д-р Я.А. И., действаща чрез пълномощник адв. Г.Ц. от АК-
Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.Б, кантора № 3, искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр.чл.225 ал.1 от КТ, за отмяна на Заповед № РД-
10-110/25.06.2020 год. на Директора на ЦСМП Търговище, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „ уволнение“ и е прекратен трудовия му договор, на осн. чл.190,
ал.1, т.3 от КТ, като незаконосъобразна, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност “лекар“, за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца в
размер на 13 418,88 лв., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано
от предявяване на иска до пълното заплащане на сумата и иск с правно основание чл. 221
ал.2 от КТ, вр.чл.55 ал.1 от ЗЗД за възстановяване на удържано неправомерно от
работодателя обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ в размер на 2098,19 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д-р Ж. К. С., ЕГН **********, с адрес: *******************, действащ
чрез пълномощник адв.Д.П. от САК, с адрес на пълномощника : гр.София, ул.“Московска“
№ 37, ет.3, ап.5 да заплати на Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - Търговище, с
адрес: гр. Търговище, ул. „Петлешков“ № 27 , представляван от Директора Д-р Я.А. И.,
действаща чрез пълномощник адв. Г.Ц. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, ул.
„Лилия“ № 4, вх.Б, кантора № 3 направените по делото разноски в размер на 500 лв. –
възнаграждение за един адвокат, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му
на страните пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9