№ 155
гр. Габрово, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20214200100136 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, която е
предявена от СТ. Б. СТ. от гр. Шумен, ул. „Владайско въстание“ *** с
настоящ адрес в гр. Трявна, чрез адв. Св. Б. от Габровска адвокатска колегия
против П.К. К. от гр. Варна, ул. „Поп Харитон“ № *** с цена на иска 16
540,00 лв. Прави доказателствени искания. Искът е предявен пред районен
съд –Трявна. Между страните са разменени съответните книжа.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответницата П.К. К.,
чрез адв. К.Б. от Габровска адвокатска колегия, с който оспорва предявения
иск, като неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба факти. Прави
доказателствени искания.
С Определение № 3 от 08.01.2021 г. по гр.д. № 203/2020 г. по описа на
Районен съд – Трявна е изготвен проект на предварителния доклад и е
разпределена доказателствената тежест. Определената е правната
квалификация на иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. Съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните.
С протоколно определение № 28 от 18.02.2021 г., съдът е оставил
исковата молба без движение и е указал в срок да се отстранят
нередовностите по нея. В указания от съда срок е постъпила молба от
1
процесуалния представител на ищеца, с която увеличава цената на иска,
който да се счита предявен за сумата от 30 040,00 лв., ведно със законната
лихва върху нея.
С Определение № 21 от 01.03.2021 г., съдът изпратил делото по
подсъдност на Окръжен съд – Габрово и е прекратил производството по гр.д.
№ 203/2020 г. на ТРС.
Съгласно чл. 118, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК, действията извършени пред
Районен съд- Трявна запазват силата. Настоящият състав следва да ги зачете и
да насрочи делото в осз. Видно от предварителния доклад ищецът е бил
задължен да представи извлечение от английската си Б. сметка, което не е
сторил, поради което същия следва отново да се задължи да представи това
доказателство в заверено копие. С Определение № 183 от 14.04.2021 г., ГОС е
дал указания и е насрочил делото.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
В исковата молба се твърди, че ищцата по делото има открита Б. сметка,
по която ищецът е превеждал подробно описаните в исковата молба и в
допълнителната молба суми както следва: 04.10.2018 г.- 7000,00 лв.;
16.11.2018 г.- 5000,00 лв.; 21.01.2018 г.- 15000,00 лв.; 12.03.2019 г.- 500,00 лв.;
17.04.2019 г.- 100,00 лв.; 22.04.2019 г.- 550,00 лв.; 02.05.2019 г.- 1590,00 лв.;
01.07.2019 г.400,00 лв.; 01.08.2019 г.- 660,00 лв.; 09.09.2019 г.- 150,00 лв.;
10.10.2019 г. -1250,00 лв. или общо сумата от 32 200,00 лв. От така
преведените суми, ответницата е върнала на ищеца сумата от 360,00 лв. на
21.10.2019 г., сумата от 1500,00 лв. на 31.10.2019 г. и сумата от 300,00 лв. на
11.11.2019 г. Претендира се заплащането на сумата от 30 040,00 лв., която
неоснователно е била получена от ответницата.
В отговора на исковата молба, ответницата излага твърдения, че с
ищецът са се запознали във Великобритания, в гр. Кроули, в един хотел,
където и двамата са работели. На 28.02.2016 г. са заживели заедно на семейни
начала. От представените по делото формуляри „Р60“ за годишните им
доходи за 2017 г. и 2018 г. е видно, че адресът и на двамата е бил един и същ.
Твърди, че до раздялата им на 05.05.2020 г. са живели като семейство,
първоначално във Великобритания, а после и в България. Парите, които са
печелили са спестявали и харчели общо. Имали са желание да закупят
2
жилище в България. Заплатата на ответницата е била харчена за текущи
разходи – месечен наем, храна, дрехи, развлечения и всичко необходимо, а
заплатата на ищеца са спестявали и са я внасяли по негова Б. сметка. От
представеното извлечение от 13.04.2018 г. по неговата сметка са постъпили
сумите 21 889,02 лв. и 21913,75 лв. Дебитната карта по тази сметка е била
държана от майката на ищеца Д.Б.. От нея е било теглено периодично от гр.
Шумен, където тя живее, докато страните са живели във Великобритания.
Това се установява от банковите извлечения. Твърди, че след завръщането си
в България, първо са заживели в Шумен, а после в Трявна, като на 10.09.2018
г. по сметката на ищеца са внесена последната сума от 12 500,00 лв. След
като си изважда дебитна карта на 13.09.2018 г., ищецът започва да превежда
пари на ответницата от общо спестените, които са били харчени за общите им
нужди. В отговора се твърди, че на 24.01.2019 г. заедно са закупили къща в гр.
Трявна, на ул. „Украйна“ **, като цената е заплатена с общите им
спестявания. Твърди, че всеки от тях е станала собственик на ½ ид.ч. от
имота, като преведените пари са били да заплати своята част от сделката и за
ремонт на къщата. След раздялата им на 05.05.2020 г. С. не е превеждал вече
пари по Б.та й сметка. За твърденията си представя извлечение от он лайн
банкирането си. Невярно е твърдението в исковата молба, че е получавала
сумите неоснователно. Видно от извлеченията, ответницата и нейната майка
Т. К. са превеждали суми по Б.та сметка на ищеца. Като основание са
посочвали „захранване на сметка“ и „превод“. Превежданите суми по Б.та
сметка на П. са били общи спестявания, а не лични такива на С..счита, че не
се дължи връщането на тези пари, тъй като изразходвани за общи нужди. С
превеждането на сумите по сметката на ответницата, ищецът е изпълнявал
своя нравствен дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, поради наличието на
отношения между тях като съпрузи.
Не е спорно между страните, че ищецът е превел по Б.та сметка на
ответницата посочените в исковата молба суми.
От представените формуляри „Р60“ за 2017 г. и 2018 г. се установява, че
СТ. Б. СТ. и П.К. К. са с един и същ адрес – 25 Hollin Court, Crowley, West
Sussex, RH10 8TX. В тези формуляри са били декларирани данните за
годишната заплата и данък общ доход. За СТ. Б. СТ. за 2018 г. те са били 18
768 паунда и за 2017 г. съответно 17 991 паунда. За П.К. К. за 2018 г. са били
18 951 паунда, а за 2017 г. 14 917 паунда. Тези писмени доказателства
3
потвърждават твърденията, че страните са живеели заедно през 2017 г. и 2018
г.
Представеното по делото извлечение от сметката на П. К. освен, че се
доказват постъпленията от С.С. на посочените дати в исковата молба, което
не е спорно, се установява, че през 2018 г. и 2019 г. са правени плащания към
„Техномаркет“, Кауфланд, Джъмбо и др. на различни суми.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите,
ангажирани от страните.
От показанията на св. С. С.а се установява, преценени по реда на чл. 172
от ГПК, че ищецът, който е нейн брат, е живял в Англия от пролетта на 2015
г. до есента на 2018 г. Заминал е с още тир момчета, в които е живял в една
квартира. Виждала е П. на семейни сбирки и в общи компании, когато са се
прибирали и брат й е гостувал във Варна. В последствие е разбрала, че още
четири човека са отишли да живеят при тях, като една от тях е била П.. През
2018 г. брат й си е дошъл в България, като е живеел при родителите им в
Шумен, а П. е била във Варна, за да изкара курс за маникюр, за който тя й е
съдействала. Не знае брат й и П. да са живели като семейство, нито да са
правили годеж. Не знае дали при закупуване на имота са били вложени
средства на П., както и дали С. й е превеждал пари. Не й е известно дали
двамата са живели при родителите на П. в Трявна.
Свидетелят Д.Д., установява, че ищецът е идвал в Трявна, за ремонтите.
Познава го от пролетта на 2019 г. винаги е идвал сам. Не познава ответницата
П.. Не му е споменавал за приятелка и за годеница. Споделил е с него, че
имотът е закупен в съсобственост с някакво момиче. С. е започнал е да работи
при свидетеля в края на 2019 г., началото на 2020 г. Свидетелят не е участвал
в ремонта на имота, виждал е къщата отвън. Тези свидетелски показания
съдът също ще ги преценява по реда на чл. 172 от ГПК, оглед възможността
за тяхната заинтересованост.
От показанията на св. М.Е. се установява, че със С. се е запознала,
когато двамата са живеели при родителите на П. в Трявна. През 2019 г. са си
купили къща там. Знае, че имат общи спестявания от П., но парите са били по
сметка на С.. Разбрала е за годежа между двамата от снимка във Фейсбук,
защото П. е имала пръстен на ръката. В Шумен е бил годежа, с момче, с което
са се запознали в Англия. Тогава и двете семейства са се били събрали. Двете
4
са си комуникирали през Месинджър, Скайп и Фейсбук, когато П. е била в
Англия. В началото е виждала П. и С. на Демиев хан, когато са се преместили
в Трявна. Засичала ги е в дискотеката, ходила им е на гости. Когато са били в
Демиев хан са живели отделно, в пристройка,д а са самостоятелно, където е
имало кухня и баня. Когато е ходила и двамата са били там. Спомня си, че
тогава С. не е работел.
Свидетелят К.К. е баща на ответницата П., поради което показанията му
ще се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК. Свидетелства, че познава ищеца
С. от 2016 г., когато П. го е довела за първи път. Взел е двамата от летището в
София. Изненадан е бил, че като са постояли малко в Трявна са ги поканили
да отидат на гости в Шумен. Там С. е подарил на П. годежен пръстен. Всяка
година, от тогава, когато си идвали в България, постоявали малко у тях, после
Шумен, на море и после ги връщал на летището. През 2018 г. са решили да си
купят къща. Казал им е, че ще им помага с ремонта, защото парите нямало да
им стигнат. С. не е имал кола и инструменти. Били са все заедно и колегите
му са се шегували с тях, че са все заедно. През това време са живели при тях.
Направил им е ремонт на едната стая. Около година са живели при тях. Не са
плащали квартира,ток, вода. Всичко е било от тях, за да им помогнат. Когато
са били в Англия са живели в една стая. Плащали са около 700 паунда, като
двамата са били наели стаята. В къщата е имало и други хора, но те са били
сами в стая. Споделили са, че едната заплата са я събирали, а другата е била за
разходи. Ходили са на екскурзия в Германия с тези средства. По –късно е
разбрал, че това е било със средствата от заплатата на П.. След като са се
върнали окончателно в България са живели около месец в Шумен, докато им
е направил ремонта на стаята у тях – пристройка с кухничка, тоалетна, баня,
за двама човека. След закупуването на имота, десет месеца е правил ремонта
на къщата, която е била със съборен покрив. Подменил е и стени. Имало е
много работа. Ремонтирал я е заедно със С.. Бащата на С. три пъти си е взимал
отпуска и също е помагал в ремонта. Заедно са събирали парите, за да си
купят къща. През пролетта на 2020 г. са се разделили. Годежният пръстен го е
видял в Шумен, когато са се събрали със семейството на С. и с баба му. Не
помни дали тогава е била сестрата на С., но помни брат му Р.. Със сестра му
се е запознал на юбилея на бащата на С.. Искали са да му направят изненада,
защото той не е знаел, че са пристигнали в България. Минали са през
„Пракиткер“ и са му купили едно барбекю. Бащата и майката на С. живеели в
5
къща. Споделя ли са с тях, че в Англия са били, за да спестят пари, за да си
купят къща и за квартира двамата са плащали 700 паунда.
От свидетелските показания на св. Д.Б. се установява, че заедно със С. е
заминал за Англия през м. Април 2015 г. С П. се е запознал в края на 2015 г.-
началота на 2016 г. Работили са заедно в блок хотел на Летище Гетуик.
Живели са тримата в една обща стая, хол, от 40 кв.м. Имали са едно голямо
легло и надуваемо такова. Свидетелят е ходил в агенцията да заплаща наема,
защото те се са говорили добре езика. Останал е една година там. Прибрал се
е в България лятото на 2016 г. Докато са били заедно не ги е виждал да са
двойка или семейство. Не знае някой от двамата да е издържал другия. Знае,
че С. се е върнал в България 2019 г. Той не му е споменавал, че се е обвързал
с П.. С. не е споделял на свидетеля, че иска да купува с П. общ имот.
Споделял е, че иска да „отваря в Шумен някакви дюнери“. Свидетелят се е
срещал с П. като колеги. Присъствал е на срещи, на които са били и страните.
Свидетелства, че рядко със С. са си споделяли лични неща, повече формално
са били разговорите.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът намира следното:
Искът по отношение на П.К. К. е допустим. Правното основание на
предявения иск е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Разгледан по същество, искът
предявен от СТ. Б. СТ. за сумата от 32 200,00 лв. е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД който е получил нещо без
правно основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне. В т. 1 на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на ПВС в
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са уредени три фактически състава, като според първия
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. В случая
следва да се установи престиране и получаване без правно основание, за да е
налице основателност на претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
От доказателствата по делото става ясно, че за претендирания период
04.10.2018 г.-10.10.2019 г. между страните е имало извършвани банкови
преводи от страна на СТ. Б. СТ. към сметката на П.К. К., което не е спорно по
делото.
На 24.01.2019 г. двамата са закупили къща в гр. Трявна, като са
заплатили сумата 21514,00 лв. на продавачите. Твърденията на страните са, че
6
къщата е закупена със спестените от тях пари, когато са били в Обединеното
кралство. Също така твърдят, че всеки от тях е заплатил своя дял от сделката.
От тук е спора между страните, че преведените от ищеца суми по сметката на
ответницата са преведени без правно основание.
Видно от представените писмени доказателства – формуляр „Р60“, за
2017 г. и 2018 г. двамата са живели на един адрес в Обединеното кралство.
Това се подкрепя и от свидетелските показания на св. М.Е. и св. К.К.. Тази
група свидетели установяват закупуването на имот от името на страните,
извършването на неговия ремонт и наличието на близки отношения помежду
им, включително и годеж. Свидетелят К. е баща на П. и неговите показания се
преценяват от съда по реда на чл. 172 от ГПК. В дадените пред съда
показания, К. посочва конкретни факти и събития свързани със съвместното
съжителства между С. и П.. Той свидетелства, че двете семейства са се
събирали в Шумен по повод годежа на страните и юбилея на бащата на
ищеца. Посочва конкретно и закупуването на барбекю за подарък от
Практикер, по случай юбилея му. Описва кои хора са присъствали на
събирането- майка му, баща му, баба му, брат му Р. и т.н. Посочва, че по
повод на годежа, сестра му С. не е била. Последната свидетелства, че не е
знаела за него.
Свидетелката Е., установява обстоятелства относно общото
съжителство на страните в Трявна. По време на престоя им в Англия е
поддържала връзка с П.. Свидетелства, че знае С. да е превел голяма сума
пари на П., когато са купували къщата. Това са били част от спестените им
пари,които са стояли при С.. П. й е споделяла, че са пестели, като нейната
заплата е отивала за текущите разходи, а тази на С. са спестявали. С. заедно с
бащата на П. са правили ремонт заедно на къщата и през м. Ноември 2019 г.
са заживели в новозакупения си имот. Преди това, по време на ремонта са
били в къщата на родителите на П. в гр. Трявна. Свидетелската ги е
посещавала в дома им по различни поводи – на гости, на кафе.
Другата група свидетелски показания са тези на св. С.а и св. Д.. В
свидетелските си показания С.а заявява, че е изпратила брат си на летището в
Букурещ с още три момчета през 2015 г. Брат й се е завърнал в България през
2018 г. Също така свидетелства, че е „виждала П.“ на семейни сбирки и в
общи компании. Помогнала й е да изкара курс за маникюрист във Варна,
7
както и че е П. е била една от съквартирантките на брат й в Англия. Общото
между двамата свидетели е, че не знаят между С. и П. да е имало близки
отношения или да са живели като семейство. Свидетелските показания на С.а
се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК.
Св. Д. е колега на С. и се запознава с него през пролетта на 2019 г.,
когато е започнал ремонта на закупената от страните къща. Той не установява
факти, които са били свързани с общото им съжителство по време на престоя
им в Англия. Неговите показания са свързани с периода след закупуването на
имота в Трявна и предшестващ раздялата на страните.
В тази група свидетелски показания са тези и на св. Д.Б., който познава
и ищеца, и ответницата. Същия установява, че П. е заживяла с тях през 2016
г., в квартирата им във Великобритания и е работила на едно и също място с
тях. Свидетелят Борисов се е завърнал от Великобритания през 2016 г. След
това, през няколко месеца е поддържал контакт със С., но не са се виждали
често. Рядко са си споделяли лични неща. Повечето разговори са били
формални.
Въз основа на събраните и обсъдени по делото доказателства, съдът
приема за установено, че по делото не се установява ищецът да е превел пари
по Б.та сметка на ответницата в размер на 30 040,00 лв. без правно основание.
Съдът приема, че между страните е доказано, че са съществували близки
отношения и въз основа на тях са били извършвани посочените в исковата
молба преводи. По делото липсват данни и доказателства, въз основа на които
да се приеме, че ответницата е получила без правно основание посочените от
ищеца суми от банковите сметки на последния, за да бъде обосновано
задължение на ответницата по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да върне
обратно тези суми на ищеца поради неоснователно обогатяване. Сумите са
били преведени на ответницата, с оглед на договорката между тях, от времето
през което са работили във Великобритания, когато средствата са били в една
Б. сметка и след разкриването на Б.та сметка на П. К., ищецът С.С. е започнал
да превежда суми, било за покупката на имота, било за да възстанови
направените разходи от нейна страна. Когато са получавали своите
възнаграждения във Великобритания, страните са имали една Б. сметка на
името на С.. Не се спори, че в този период са се издържали от получаваното
възнаграждение от П.. Като е извършил посочените в исковата молба
8
преводи, ищецът е изпълнил един свой нравствен дълг, тъй като с
ответницата са живели в едно домакинство като семейство, както във
Великобритания, така и в България и тя със своите приходи е заплащала
необходимите разходи за живот на двамата до раздялата им.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на
ответницата се дължат разноски, които са претендирани в размер на 2030,70
лв., от които 2000,00 лв. за адвокатски хонорар и 30,70 лв. – заплатен превод.
Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК и Договор за правна
защита и съдействие, от който е видно, че е договорено възнаграждение от
2000,00 лв., което е заплатено изцяло и в брой.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СТ. Б. СТ., ЕГН ********** от гр. Шумен,
ул. „Владайско въстание“ ***, с настоящ адрес в гр. Трявна, ул. „Украйна“ **
иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД против П.К. К., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Поп Харитон“ № ***, с които иска да се осъди ответницата да
заплати сумата от 30 040,00 лв. /тридесет хиляди и четиридесет лева/, както и
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
23.09.2020 г. и направените по делото разноски, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА от СТ. Б. СТ., ЕГН ********** от гр. Шумен, ул.
„Владайско въстание“ ***, с настоящ адрес в гр. Трявна, ул. „Украйна“ ** да
заплати на П.К. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Поп Харитон“ № ***
сумата от 2030,70 лв. /две хиляди и седемдесет лева и 70 ст./ - разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
9