М О Т И В И по НОХД № 216/2011 г. по описа на СтРС
Подсъдимият В.С.А.
е обвинен в това, че в периода месец февруари 2010г. до месец юни 2010г. в
землището на гр. Стара Загора /постройка южно от пътя гр. Стара Загора – с. ../
е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14- годишна възраст – Р.Д.Р., ЕГН
**********, чрез използване на положение на зависимост и надзор – престъпление
по чл.149, ал.2, вр. ал.1 от НК.
На основание
чл.84 и сл НПК бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес,
граждански иск от Р.Д.Р., действаща със съгласието на баща си Д.Р.Д. ***,
против подсъдимия В.С.А. за сумата от 5 000 лева /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, , ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждане – 30.06.2010г.,
до окончателното й изплащане.
Р.Д.Р.,
действаща със съгласи на своя баща и на особения представител, бе конституирана в качеството на граждански ищец и частен
обвинител.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по
отношение на подсъдимия А.. Пледира на същия да бъде наложено наказание
при условията на чл. 58а от НК,.
Подсъдимият А.
признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, както и да не се
провеждат разпити на свидетелите и вещото лице. Изразява съгласие да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертното заключение в досъдебното
производство при постановяване на присъдата. Признава се за виновен . Съжалява за
извършеното. Моли съда за минимално наказание.
Защитата на подсъдимия пледира също за
минимално наказание, изтърпяването на което да се отложи условно, на основание
чл 66 от НК.
От събраните
в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Подсъдимият В.А. е дядо по майчина линия на пострадалата Р.Р..
Родителите на пострадалата Р. живеели
разделени. Бащата на Р. ***, а майка й св. М.Х. живеела и работела в Република
Австрия. В началото на м. февруари 2010 г. св. М.Х. оставила при баща си - подсъдимия
В.А., двете си малолетни деца, за да полага грижи за отглеждането и
възпитанието им.
През месец февруари 2010 г. подсъдимия А.,
заедно със св. .. Х., с която съжителствал на семейни начала и двете си внучки
живеел в постройка южно от пътя гр. Стара Загора - с. ... Постройката се
състояла от масивна сграда с отделни помещения (стаи), в които живеели подсъдимия
и свидетелките, както и гараж. В същата сграда живеел и синът на подсъдимия
заедно със своето семейство - жена си св. .. и двете им деца.
Около 10 дни след като св. Х. заминала
за Австрия подсъдимия А. извикал пострадалата Р., като и казал да вземе метла и
да отиде с него да измете гаража. По - малката сестра на пострадалата останала
в къшата, а св. .. Х. била отишла до селото.
Когато пострадалата Р. влязла в
гаражното помещение, където подсъдимия и семейството му съхранявали дърва за
огрев, дядо й - подсъдимия А. затворил вратата и й казал да си съблече дрехите.
Пострадалата не желаела да се съблича, но подсъдимия я ударил с юмрук в
областта на корема и след това в поясната област, като след това сам свалил
дрехите и бельото й. Св. Р. останала само по тениска, като подсъдимия я накарал
да стои изправена до стената, като й дал да държи списание със снимки на голи
жени.
След това самият подсъдим свалил
панталона си и започнал да опипва внучката си Р.Р., предимно в областта на
интимните части, като едновременно с това онанирал (самозадоволявал се с ръка).
След като еякулирал на пода върху вестници, обвиняемия накарал свидетелката да
се облече и да се прибере в къщата, а той прибрал списанията в шкаф, който се
намирал в гаража.
Силно разстроена св. Р. се прибрала в
къщата, а подсъдимия останал в гаража да цепи дърва за отопление. В къщата били
св. .. Х. и св. ... Св. Р.Р. казала на двете свидетелки за случилото се в
гаража, че дядо й се самозадоволявал пред нея, като гледал снимки на голи жени,
като през цялото време плачела. Св. .. се опитала да успокои св. Р., като
казала на св. Х., че трябва да се вземат някакви мерки. Св. Х. отговорила, че
случилото се не трябва да се разчува и накарала св. .. да обещае да не казва на
мъжа си - сина на подсъдимия „за да не станело убийство".
Около седмица по-късно св. .. и
семейството й напуснали къщата, където живеел подсъдимия и се преместили на
квартира в кв."Чомлека" в гр. Стара Загора. През месец март 2010 г. свидетелката и мъжа
й заминали да работят в Република Италия за около три месеца.
Св. Р. останала в семейството на дядо
си - подсъдимия В.А., като била подлагана системно на блудствени действия. През
пролетта м.май 2010 г.
по настояване на майката на св. Р. обвиняемият и семейството му се преместили
на квартира в кв."Лозенец" в гр. Стара Загора. Блудствените действия
извършвани от подсъдимия били преустановени, тъй като в къщата, в която били на
квартира живеели и други хора и подсъдимия не можел да остава насаме с внучката
си Р..*** 2010 г.
св. М.Х. се прибрала в Република България. Докато била отседнала в дома на подсъдимия
А. там отишли на гости семейството на брат й и св. ... По време на гостуването
възникнал семеен спор, прераснал във физическо насилие между членовете на семейството.
Тогава братът на св. Х. и споделил, че баща им е блудствал с дъщеря й Р..
След образуването на досъдебното
производство в условията на неотложност е извършено претърсване в жилището
(постройката), която обитавал подсъдимия и семейството му до м.май 2010 г. В гаражното
помещение са били намерени лист от списание с фотоси на голи жени, както и
залепен на северната стена календар с гола жена.
Видно от заключението на назначената
комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза при осв. Р.Д.Р. след
визираното в досъдебното производство деяние е настъпило посттравматично стресово разстройство. Р.Р. е психически годна правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение за делото, както
и да дава достоверни обяснения за тях. Посттравматичното стресово разстройство
е възникнало вследствие на преживяното от Р. в процесната ситуация. Същото се
характеризира с емоционални, когнитивни и поведенчески промени, които нарушават
личностовото и социалното функциониране на Р., били са силно изразени по време
на процесното деяние и са претърпели обратно развитие за период около три
месеца след деянието. Поведението на Р. в процесната ситуация е било
детерминирано от преживяването на страх, болка, чувство на безпомощност и
незащитеност и тревожно очакване, свързани с извършваните спрямо нея блудствени
действия, както и от липсата на социален опит и достатъчен личностов ресурс за
справяне (предимно възрастово обусловен) с извършваните спрямо нея насилствени
действия.
Съгласно заключението на съдебно
психиатрично-психологичната експертиза, подсъдимият А. не страда от психично
заболяване и е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Личностовата структура на подсъдимия включва
маниерност, показна емоционалност и външна локализация на контрола.
Личностовият профил на А. включва още демонстративност, яркост на емоционалните
проявления при известна повърхностност на преживяванията, неустойчива
самооценка, на която значително влияние оказват околните и незрялост на
съжденията. Не се констатира аномалия в сексуалнито общуване и половия живот на
подсъдимия.
Горната фактическа обстановка се
възприе за безспорно установена на основание чл.373, ал.3 от НПК, от протокол за
разпит на обвиняем; декларация за СМПИС; свидетелство за съдимост на
обвиняемия; протокол за разпит на св. Р. Р.; протокол за разпит на св. Л. ..;
протокол за разпит на св. Ел. Х.; протокол за претърсване и изземване; протокол
за разпит на обвиняем.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид
гореизложеното, съдът счита за безспорно установено, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на чл.149, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като в периода месец февруари 2010г. до
месец юни 2010г. в землището на гр. Стара Загора /постройка южно от пътя гр.
Стара Загора – с. ../ е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14- годишна възраст –
Р.Д.Р., ЕГН **********, чрез използване на положение на зависимост и надзор.
Видно от
приложеното по делото свидетелство за съдимост, подсъдимият А. не е осъждан
/реабилитиран/.
От субективна
страна деянието е извършено виновно - под формата на пряк умисъл.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в
наказателно-правната ни система - ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до осем години .
Съгласно
втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на
подсъдимия, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващо отговорността обстоятелство са чистото
съдебно минало на подсъдимия, направените самопризнания, изразеното критично
отношение и искрено разкаяние.
Съдът
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че блудствените
действия са извършвани неколкократно и по отношение на родственица / макар и на
фактически начала.
При съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства, съдът прие, че на подсъдимия следва
да се наложи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от две години.
Предвид императивното изискване на чл.
373, ал.2 НПК, вр. чл.58 а НК и чл.54
от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от една година и четири месеца.
Съдът счете, че за поправяне на
осъдения не е наложително да търпи ефективно наложеното наказание. Ето защо,
отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от три години.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
На основание
чл.84 и сл НПК бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес,
граждански иск от Р.Д.Р., действаща със съгласието на баща си Д.Р.Д. ***, против
подсъдимия В.С.А. за сумата
от 5 000 лева /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане – 30.06.2010г., до
окончателното й изплащане.
Правното
основание на предявеният граждански иск е чл.45 ЗЗД. Налице са всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, деец, вреда,вина и
причинна връзка.
С
оглед събраните доказателства по делото, съдът счита за безспорно доказано, че
подсъдимия В.С.А. е извършил виновно престъпното деяние и е причинил вреда на Р.Д.Р.
.
Съгласно
разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Ето защо, съдът счита, че предявеният от Р.Д.Р., граждански
иск е основателен и като такъв, следва да бъде уважен.
Обезщетяването на неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост, като се вземат предвид характерът на
деянието, степента на увреждането, последиците от деянието и всички други
обстоятелства във връзка с конкретния случай.
Ето защо, съдът намира, че с деянието си подсъдимият
е създал угроза от неправилно сексуално възпитание и
ниска самооценка у пострадалата в процеса на психическото и изграждане.
Съдът съобрази също и заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, според
което пострадалата е изпитвала страх, болка, чувство на безпомощност и
незащитеност и тревожно очакване.
Съдът намира, че тези обстоятелства, разгледани в съвкупност, разкриват средна степен
на увреждането, в сравнение с други сходни житейски хипотези. Ето защо намира, че за пълноценното и
справедливо компенсиране на претърпените от
пострадалата неимуществени вред,и следва да се определи обезщетение в
размер на 4000 /четири хиляда/ лева, до който размер гражданският иск се явява основателен и
доказан. В останалия размер, над 4 000 лева до предявената претенция от 5 000
лева, същият следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
На основание чл.189
от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати съдебни и деловодни разноски в размер
на 400 лева, както и държавна такса в размер на 160 лева, съобразно уважената
част от гражданския иск.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за извършване на престъпното деяние е ниското правно съзнание незачитане на човешките
ценности и установените норми на поведение, примитивен начин на мислене на подсъдимия А..
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: