Р
Е Ш Е Н И Е
№ 621
гр. Пловдив,
31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в публично
заседание на девети март две хиляди двадесет и трета в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Недялка П. и с участието на прокурор Славена Костова, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 2945 по описа за 2022 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 62, ал.
3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Жалбоподателят Ю.М.А. с ЕГН **********, чрез
адвокат Г.С.,***, кантора 1Б, оспорва заповед № Л-4730/07.11.2022г., издадена
от заместник главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с
която е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в гр.Пазарджик за
доизтърпяване на наложеното наказание. С жалбата се иска отмяна на акта поради
незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че постоянната регистрация на
лишения от свобода е на адрес в гр.Пловдив, че здравословното му състояние е
лабилно – през 2021г. и 2022г. е бил настанен за лечение в Център за психично
здраве – Пловдив, поради което ще му е по-удобно да се лекува в гр.Пловдив, а
на близките му - да го посещават в Затвора в Пловдив. Претендират се разноски,
съгласно представен по делото списък.
Ответникът - заместник главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ч., представя писмен отговор и доказателства по делото. В с.з.
оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява по
отношение размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез участвалия
прокурор, намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на доказателствата по приложената
административна преписка, намери за установено следното:
Жалбоподателят е лишен от свобода, като търпи
наказание в затвора в гр.Пловдив в размер на 1 година и 04 месеца лишаване от
свобода, наложено по НОХД № 24/2021г. по описа на РС Пещера, при първоначално
определен строг режим, закрит тип.
С
оспорената заповед, издадена от зам. главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, на основание чл. 58, т. 2 от ЗИНЗС и точка 4.7 от
заповед № Л-919 от 08.03.2017г. на главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, е наредено жалбоподателят да бъде настанен в
затвора в гр.Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание.
По делото са приложени заповед № Л-919 от
08.03.2017 г., изменена със заповед № Л-4037 от 13.09.2018г. на главен директор
на ГД „Изпълнение на наказанията“ относно разпределение на лишените от свобода
по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития. Представена е и заповед № Л 94/2 от 11.01.2021г.
на главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която старши комисар Ц.Т.Ц.
- заместник главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е
определен да премества лишени от свобода от един затвор в друг, съгласно
разпоредбите на ЗИНЗС, както и да прави отказ от преместването.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя за
невъзможността за провеждане на свиждане преди датата на издаване на процесната
заповед по делото е представена докладна записка от гл.инспектор С. при ГДИН (л.76),
в която се посочва, че Ю.А. ***.2022г. и е настанен в Приемно отделение, като
след подаване на молба е имал възможност да проведе първо свиждане на
23.10.2022г. След напускане на Приемното отделение е разпределен на пост № 3 на
08.11.2022г. като е можел да проведе свиждане на 13.11.2022г. Видно от докладна
записка от гл.инсп. Г. при ГДИН на л.св. А. (л.60) са провеждани свиждания на
20.11.2022г., 04.12.2022г., 18.12.2022г., 15.01.2023г. и му е внасяна храна и
вещи (без свиждане) на 24.11.2022г., 21.12.2022г. и на 23.12.2022г. Приложени
са картон за свиждане, билети и бележки за осъществените свиждания и внесени
храна и вещи, както и заповед Л-2577/2 от 28.06.2016г. на главен директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“, заповед 270 от 18.04.2018г. на началник на затвора
Пловдив и докладна записка от гл.инспектор С. при ГДИН (л.81), съгласно които
са определени ред, начин и график за провеждане на свиждане в Затвор Пловдив.
От страна на жалбоподателя са представени
удостоверение за постоянен адрес с изх. № 01302/14.11.2022г., видно от което Ю.М.А.
има заявен постоянен адрес:*** от дата: 14.11.2022г.; удостоверение за настоящ
адрес с изх. № 386/07.03.2022г., видно от което лицето има заявен настоящ
адрес:***.
По
делото са приети писмени доказателства за здравословното състояние на жалбоподателя
– удостоверение от Център за психично здраве – Пловдив, видно от което Ю.А. е
постъпил в Центъра на 23.11.2021г. „за диагностично уточняване и лечение“; епикриза,
издадена от същото болнично заведение, според съдържанието на която лицето е
поставена диагноза „Емоционално нестабилна личност“ и на 13.12.2021г. изписано
в състояние „подобрено“.
Процесната заповед е връчена лично на
жалбоподателя на 08.11.2022г., видно отбелязване върху акта. Жалбата е от
адресата на същия и е подадена в Административен съд – Пловдив на 16.11.2022г.
или в рамките на законоустановения срок. Ето защо същата е допустима.
В
настоящото производство и съгласно чл.168, ал.1 вр. чл.146 от АПК, съдът
проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценя
дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.
Съгласно нормата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС,
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със
заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията". Според ал.5 на същата разпоредба, Главният директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ може със заповед да делегира
правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел
в главната дирекция, който е с висше юридическо образование. В тази връзка
оспорваната заповед е издадена от компетентен административен орган – заместник
главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, оправомощен със
заповед № Л 94/2 от 11.01.2021г. на главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ и в установената от закона писмена форма по чл. 59
от АПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС,
осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от
главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съобразно
възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването
на чл. 43, ал. 4. Със заповед № Л-919/08.03.2017 г. главният директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ е определил реда за разпределение на
лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития.
В съответствие с разписаното в посочената заповед - „4. Осъдените лишени от свобода от закрит тип
се настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва: т. 4.7 Затвора
гр. Пазарджик – лишени от свобода от област Пазарджик, Пловдив, без Пловдив –
град и Кърджали“.
В процесния случай, относно преместването на
лишения от свобода А., административният орган, при издаването на заповедта, е
съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за настаняване на лицата за
изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния адрес и съобразно
издадената заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за разпределението на лицата в местата за лишаване от свобода на
територията на страната и съобразно капацитетните им възможности. Със същата са
приети правила, на база установените от закона норми и административният орган,
издал оспорената заповед изцяло се е съобразил с тях, вземайки предвид
адресната регистрация на лишения от свобода, която не е спорно по делото, че
към датата на издаване на оспорваната заповед да е била на територията на
област Пловдив, а не в Пловдив - град. В този смисъл е и посоченото в писмената
защита, че действително към датата на издаване на обжалваната заповед адресът
на А. *** е бил само настоящ. Т.е. самият жалбоподател признава, че към датата
на издаване на процесната заповед, същият не е отговарял на условието по т.4.9
заповед № Л-919/08.03.2017 г. главният директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ да бъде настанен в Затвора Пловдив. От приложеното по делото
удостоверение за постоянен адрес на л.8 е видно, че същият е заявен от
жалбоподателя на 14.11.2022г., т.е. след издаване на процесната заповед. В тази връзка на съда не
убягва фактът, че л.св. А. е сменил постоянния си адрес няколко дни след
запознаване със съдържанието на оспорваната заповед - в деня, в който е
упълномощил адв. С. да го представлява в производството по оспорване на акта.
Всички свиждания, които е провел А. също са след издаване на процесната
заповед, при доказана възможност за първо свиждане още на 23.10.2022г. Тези
обстоятелства се сочат по делото, за да
дообосноват тезата на жалбоподателя, но съдът ги намира за изцяло ирелевантни
към спора, тъй като обективират действия, извършени в по-късен от издаването на
заповедта момент, а законосъобразността на административния акт, съгласно чл.
142, ал. 1 от АПК се преценява към момента на неговото издаване. Ирелевантни се
явяват и твърденията за влошено здравословно състояние на жалбоподателя и
изложените в жалбата доводи, че на близките му ще им е по-удобно да го
посещават в Затвора Пловдив.
В случая жалбоподателят е настанен в Затвора в гр.Пловдив, без да
са налице данни за издадена заповед за първоначалното му настаняване. С
оспорената заповед реално е извършена промяна на мястото на изтърпяване, т.е.
преместване, въпреки посочването като правно основание на чл.58, т.2 от ЗИНЗС и
т.4.7. от заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главният директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. В самия диспозитив на заповедта е посочено Ю.А. да
бъде настанен в Затвора гр.Пазарджик „за доизтърпяване на наложеното наказание“,
както и началникът на Затвора гр.Пловдив да уведоми ГДИН „за преместването на
лицето“. В същото време в заповедта е обективирано, че съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС същата може да се оспорва в 14-дневен срок по ред на АПК пред
административния съд по местоизпълнение на наказанието.
Съгласно
чл. 62 от ЗИНЗС заповед за преместване се издава от главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията". Съгласно чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва при
изброени хипотези : т. 1 - включване в обучения или за работа – при изявено
желание от лишения от свобода, т.2 -при настаняване на лечение, т.3 - по молба
на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, т.4 - по
предложение на началника на затвора при наличието на важни съображения,
свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата
за лишаване от свобода, т. 5 - при необходимост с цел съобразяване с
изискванията на чл. 43, ал. 4 от
ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
Според съда в случая
е налице хипотеза на преместване по чл. 62 от ЗИНЗС, а не на първоначално
настаняване, тъй като всяка промяна в мястото на изтърпяване на наказанието,
след първоначалното настаняване, се явява преместване. В административната
преписка по издаване на оспорвания акт не се съдържат никакви доказателства за
наличие на хипотезите, предвидени в чл.62, ал.1, т.1-5 от ЗИНЗС за издаване на
заповед за преместване на А. в Затвора гр.Пазарджик за доизтърпяване на
наложеното наказание. Като основание за преместването на лишения от свобода
единствено е посочен чл.58 от ЗИНЗС и постоянен адрес на лицето на
територията на област Пловдив, което предполага изтърпяване на наказанието в
друг затвор, но тази предпоставка е относима само към първоначално
разпределение на лишените от свобода, като в случая според съда не е налице
хипотеза на първоначално настаняване, тъй като по данни от ответника оспорващият
изтърпява наказание в Затвора Пловдив от 21.10.2022 г., а и в оспорения акт се
посочва, че се премества в Затвора Пазарджик за „доизтърпяване на наказанието“,
а не за първоначално настаняване, т.е. не е налице хипотеза на чл. 58 от ЗИНЗС, а хипотеза на преместване.
Съдът намира че
заповедта е издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон. Освен, че актът не е обоснован с наличието на фактически обстоятелства
за разпореденото преместване на лишения от свобода от Затвора гр. Пловдив в
Затвора гр. Пазарджик, липсват каквито и да е било доказателства за
съществуването на някоя от материално-правните предпоставки по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС за постановяването на заповед за преместване.
Постоянният адрес на
лишения от свобода би бил от значение при първоначалното му настаняването в
съответното място за лишаване от свобода за изтърпяване на наложеното му
наказание, но в случая А. е първоначално настанен в Затвора Пловдив, не е
оспорил това настаняване като противоречащо на постоянния му адрес, и е
започнал изтърпяване на наказанието. Всяка промяна след това, по време на
изтърпяването на наказанието, е преместване, а не първоначално настаняване.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че оспорваната в настоящото производство заповед
е издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.
Освен че актът не е обоснован с наличието на фактически обстоятелства за
разпореденото преместване на лишения от свобода, липсват и доказателства за
съществуването на някоя от материалноправните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС. При това положение, като анализира събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира издадената заповед за
незаконосъобразна и като такава следва
да бъде отменена.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателна. Доказаните разноски за водене на съдебното производство, се установиха
в размер на 1010 лева (10 лева за ДТ и 1000 лева за адвокатско възнаграждение).
По отношение на възражението на представителя на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира, че същото не е прекомерно, тъй като
е в размер, съответстващ на определения с разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
този смисъл, не са налице основания за присъждането на по-нисък размер на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен
съд - Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № Л-4730 от 07.11.2022г., издадена
от заместник главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с
която е наредено лишеният от свобода Ю.М.А. с ЕГН ********** да бъде настанен в
Затвора гр.Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание по нохд №
24/2021г. по описа на Районен съд Пещера.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
да заплати на Ю.М.А. с ЕГН ********** сумата от 1010 (хиляда и десет) лева
разноски по делото.
Решението да се
съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – Пловдив.
На основание чл. 62,
ал. 3 от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: