Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1333
гр.Варна, 05.04.2016год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на
седемнадесети март през
две хиляди и шестнадесета година ,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Р. Х.
при секретаря Г.Д. ,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5325/2015 г. по описа на ВРС, за
да се произнесе взе предвид следното :
Предявеният иск,
намира своето правно основание в разпоредбите на чл.127, ал.2 от СК. Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което
да определи местоживеенето на децата В. В.К., ЕГН: ********** и В. В. Н., ЕГН: **********
при него, както и да предостави родителските права по отношение на децата на
него. Моли за ответницата да бъде определен следния режим на лични отношения с
децата: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00ч. на съботния ден до 19.00часа на неделния ден с
приспиване, а също така и за петнадесет дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск. Моли ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна
издръжка в размер от по 200лв. месечно за всяко едно от децата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.05.2015год. с
падеж първо число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска до настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното
изменение и прекратяване и издръжка за минало време, на основание чл.149 от СК
в размер на по 200лв. за всяко едно от децата, за една година назад от подаване
на исковата молба.
Моли за присъждане на сторените
по делото разноски.
Ищецът аргументира правен интерес
от предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Ищецът и ответницата са заедно от
2003год. От съвместното си съжителство имат две ненавършили пълнолетие деца: В.
В. К., ЕГН: ********** и В.В. Н., ЕГН: **********.
През времето на фактическо
съжителство между двамата, заедно с двете им деца са пребивавали на различни
територии на държави с оглед характера
на професията на г-н К.. В тази връзка децата са получили една част от
образованието си в различни държави.Към настоящия момент постоянното
пребиваване на г-н К. и децата е на територията на Република България, като
местонахождението на майката е неизвестно.
Проблемите между страните в
настоящото производство започват през 2008год.Непосредствено след раждането на
техният син, г-жа И. коренно променя отношението спрямо своето семейство. Неглижирането на потребностите и нуждите на децата,
прераства в абсолютно безотговорно поведение, изразяващо се както в
емоционална, така и физическа неангажираност. Последната започва периодично да
напуска семейното жилище, при това на значителен период от време, без да
уведомява или предоставя информация за своето местонахождение. Поведението й,
изразяващо се в напускане и последващо връщане отново при своето семейство,
постепенно прераства в системно такова. В началото на 2010год. И. заминава за
повече от две години, като през този период, последната не реализира дори и
контакти по телефона със своите деца. След поредното си завръщане на
16.06.2014год. ответницата подписва пълномощно и декларация – съгласие за
предвижване на децата в границите на чужбина, като от този период и към
настоящия момент е в неизвестност.
През времето на своето отсъствие
ответницата е престанала да изпълнява не само вменените й съобразно
изискванията на закона и етичните житейски норми задължения, но и тези
емоционални ангажименти, дължими и съпътстващи отговорността на това да бъдещ
родител. Същата демонстрира пълна дезинтересираност,
както във финансов аспект, така и по отношение развитието и възпитанието на
децата, пренебрегвайки изцяло моралните си задължения. Към настоящия момент,
последната трайно отсъства от живота на децата, което само по себе си е израз
на липса на каквато и да било емоционална връзка, несъмнено необходима за отношенията
родител-дете.Децата не проявяват интерес и не изпитват никаква необходимост от
присъствие на своята майка, което безспорно е последица от поведението на
ответницата. Предвид на това ищецът счита, че ответницата не притежава
родителски капацитет, необходим за изпълнение на родителките й задължения,
спрямо децата. В тази връзка ищецът акцентира и върху факта, че ответницата е
майка и на още едно дете, по отношение на което е лишена от родителски права,
като същото се отглежда от баща си в Русия.
С оглед наведените твърдения,
ищецът намира, че интересът на децата налага родителските права спрямо децата
да се предоставят на него. Безспорно той е родителят, който и към настоящия
момент полага и реализира всички грижи по отношение на своите деца. С помощта
на бабата и дядото по бащина линия и наета от бащата детегледачка, децата биват
отглеждани в сигурна и спокойна семейна
обстановка, чийто израз е неизменно стабилното емоционално, психическо и
социално развитие на децата.
ОТВЕТНИЦАТА в срока за
отговор, депозира отговор на исковата молба. С писмения отговор особения
представител на ответницата, изразява становище за допустимост на заявените
искове.
В съдебно заседание ищецът,чрез процесуален представител-адв.Н. от ВАК, поддържа исковете. В хода по
същество на делото моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените по
делото разноски.
В
съдебно заседание ответницата се представлява,чрез назначения от съда особен
представител – адв. С. от ВАК. В хода по същество на
делото, адв.С. моли за постановяване на решение,
съобразно законовите разпоредби и събраните в хода на производството по делото
писмени и гласни доказателства.
Контролиращата страна
ДСП – Варна , чрез соц. работник С. , изразява становище за основателност на
исковете. Счита, че бащата е родителят, на който следва да се предоставят
родителските права при съответно съобразен режим на личен контакт с майката и
размер издръжка.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните по
реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното
по делото удостоверение за раждане, издадено от Община
Варна се установява, че детето В.
В. К., ЕГН: ********** е родено на
28.02.204год. и негови родителите
са Н.
Ю. С. и В.Н.К..
Съгласно
удостоверение за раждане, издадено от Община Варна, детето В. В. Н., ЕГН: ********** е родено на ***год.
и негови родителите са Н.Ю.И. и В. Н.К..
В полза на ищеца
са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите П. Д. П.
– без родство и дела със страните и М. К. Г. – без родство и дела със страните.
От показанията на св. П. Д. П. се
установява следното : Познава В. и Н.. В. го познава от много години, имат общи
познати, излизали са заедно. Н. е виждала един или два пъти. Живели са на
съпружески начала. Имат две деца момиче и момче – В. и В. В. е родена 2004г., В.
е 2008г. В. и Н. не живеят заедно много отдавна, от края на 2008г. Н. ражда
Веско февруари месец. След като ражда В., няма и една година и Н. заминава
нанякъде и никой не я знае къде е. След като Н. напуска Веско грижи за децата
полага само В. и неговите родители. С първото дете е така и с второто дете също е така. Децата
живеят при В. в Германия, предполага, че в Берлин. Последно когато се чуват с В.
казва, че са в Берлин. Децата не живеят постоянно в Германия, те отиват и се
връщат. Стоят там по пет, шест месеца максимум. Там са в интеграционно училище,
което е за деца, които не знаят езика и не са немски граждани, учат там езика и
си получават удостоверенията. Тук във Варна живеят в къщата в местност *.
Лятото на 2009г. В. прави основен ремонт на къщата. Децата имат самостоятелни
стаи. Работата на В. е свързана с
туроператорската дейност, примерно към даден хотел има назначени атракции,
разхождане на туристи, но това се случва за месец, месец и половина максимум.
Връща се в България, пак заминава. Децата през това време ги гледат майка му и
баща му. Те са пенсионери. Нямат липса от нищо децата. Откакто е напуснала Н.
не е търсила децата. Когато малкият е на
3-4 месеца седят на аквариума с Н., В. и нейното семейство. Малкият се задавя. Тя стои през
цялото време и си пие бирата, а детето
посинява. Ако не е В. да го вдигне и да му помогне да си вземе въздух, въобще
не я интересува Н. нищо. Още преди да напусне В., Н. не проявява никакви грижи
за децата.
В показанията си пред съда, свидетелката М. К. Г.,
заявява следното: Познава само В. от 2010г. Той е приятел на мъжа, с който
живее. Когато се запознава с В. той не живее с Н.. Разказвал й е за нея, когато
е идвал на гости в тях. Мисли, че когато се запознават я няма, изчезнала е. Към
2013г. или 2014г. той казва, че се е появила, разписала е някакви пълномощни и
документи, които му трябват за децата. Споделял е, че е притеснен, че не може
да я открие, че и доста пъти преди това така е изчезвала. Не й е известно да е
полагала грижи за децата или да е искала да осъществява някакви контакти с тях.
Не е оспорвала факта, че В. се грижи за децата. В момента децата живеят в
Германия, но не може да каже точно къде са, защото често се местят в различни
градове, понеже работата на В. е в сферата на туризма и постоянно го прехвърлят
в различни градове. Като се върнат от Германия се виждат с В. и с децата по
два, три пъти. Добре гледани деца са. Учат в началото в Испания, после той ги
прехвърля в Германия, но учат по друг учебен план. Имат изпити и затова после
имат по-дълго време да прекарват в България. Помощ при отглеждането на децата
получава от детегледачки, родителите му помагат също. Пред децата не повдигат
темата за майката и те също не говорят за нея.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Задължение на двамата родители на децата е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието
и обичта, от които децата се нуждаят , но
безспорно установено по делото е, че към настоящия момент, родителите на децата
не живеят заедно. Предвид горното, следва да бъде уреден по съдебен ред въпроса
за упражняването на родителските права, спрямо децата.При решаването на този
въпрос, съдът следва да съблюдава интереса на децата. В понятието „интерес на
децата” се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на
децата,създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за
общественополезен труд – изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност
и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на децата –
обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за
съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на
децата има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното
развитие на личността./ В тази насока е установената съдебна практика с Пост. №
1/74год. на Пленума на ВС/.
Предвид горното
при преценка основателността на предявените от ищеца искове за родителски права , съдът съобрази следното
:
Безспорно в хода на
производството по делото се установи , че родителите на децата от края на
2008год. не живеят заедно. В тази насока са показанията на св. П. Д. П. Свидетелката
П. твърди, че В. и Н. не живеят заедно
много отдавна, от края на 2008г. Н. ражда В. февруари месец. След като ражда В.,
няма и една година и Н. заминава нанякъде и никой не я знае къде е. Вяра на тези
показания съдът дава, защото свидетелката познава отдавна ищецът и има поглед
върху отношенията между страните от отпочване на
съвместното им съжителство. Тези показанията кореспондират и с показанията на св. М. К. Г., която пред съда заявява, че
познава В. от 2010год., като към този момент , ответницата не е живеела с В.
След като ответницата напуска ищецът, родените от съвместното им съжителство деца, остават при своя баща.
Грижите по отглеждането и възпитанието на децата са поети изцяло от бащата. Той успешно полага всекидневните грижи за отглеждане
и възпитание на децата, същият е трудово зает, реализира доход и успява да
задоволи битовите нужди на децата и всекидневната им издръжка. При отглеждането
на децата от страна на бащата, последния получава всекидневна помощ от
детегледачки, които има възможност да наема и родителите си, които са
пенсионери.В тази насока са показанията и на двете свидетелки. Св. Петрова твърди, че след като Н. напуска В. грижи за
децата полага само В. и неговите родители. С първото дете е така и с второто дете също е така. Децата
живеят при В. в Германия, предполага, че в Берлин. Последно когато се чуват с В.
казва, че са в Берлин. Децата не живеят постоянно в Германия, те отиват и се
връщат. Стоят там по пет, шест месеца максимум. Там са в интеграционно училище,
което е за деца, които не знаят езика и не са немски граждани, учат там езика и
си получават удостоверенията. Тук във Варна живеят в къщата в местност *.
Лятото на 2009г. В. прави основен ремонт на къщата. Децата имат самостоятелни
стаи. Работата на В. е свързана с
туроператорската дейност, примерно към даден хотел има назначени атракции,
разхождане на туристи, но това се случва за месец, месец и половина максимум.
Връща се в България, пак заминава. Децата през това време ги гледат майка му и
баща му. Те са пенсионери. Нямат липса от нищо децата. Според свидетелката
Георгиева. В момента децата живеят в Германия, но не може да каже точно къде
са, защото често се местят в различни градове, понеже работата на В. е в
сферата на туризма и постоянно го прехвърлят в различни градове. Като се върнат
от Германия се виждат с В. и с децата по два, три пъти. Добре гледани деца са.
Учат в началото в Испания, после той ги прехвърля в Германия, но учат по друг
учебен план. Имат изпити и затова после имат по-дълго време да прекарват в
България. Помощ при отглеждането на децата получава от детегледачки, родителите
му помагат също. В същото време и двете свидетелки твърдят, че майката на
децата въобще не проявява интерес към тях.
Според свидетелката П. , откакто ги е напуснала Н. не е търсила децата .
Св. Г. твърди, че децата не говорят за нея и пред тях не повдигат темата за майка им. Предвид на това се извежда извод, че бащата на
децата задоволява изцяло техните потребности, полага необходимата грижа за
тяхното отглеждане и възпитание и интереса на децата, налага родителските права по отношение на тях да
бъдат предоставени на бащата. Отчитайки
адаптацията на децата към семейната среда, създадена от бащата, доказаните за
бащата възможности да се справя с оглеждането на децата, съдът намира, че
интереса на децата ще бъде в максимална степен задоволен, чрез предоставяне на
родителските права по отношение на тях на бащата. При предоставяне на
родителските права за упражняване на бащата, следва съдът да постанови
местоживеене на децата при бащата.
По отношение на въпроса
за личните отношения между децата и
тяхната майка, съдът намира следното :
За възстановяване на връзката между
децата и тяхната майка, и отпочване на нормални
отношения за запазване на тази връзка, съдът намира, че предлагания от ищеца
режим на лични отношения се явява адекватен
за конкретния случай и съобразен с установената съдебна практика.
Предвид на това подходящия режим на
лични отношения между децата и тяхната
майка, следва да бъде в следния смисъл: :
всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00ч. на съботния ден до 19.00часа на неделния ден с
приспиване, а също така и за петнадесет дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск. По-краткия режим на лични отношения през лятото е
съобразен с факта, че връзката между децата и майката е прекъсната в
продължителен период от време, предвид на което по-продължителното пребиваване
на децата при майката през лятото би имало стресово положение и с факта, че в
хода на производството по делото се събраха доказателства, че още преди да
напусне ищеца и децата, ответницата е неглижирала грижите
за отглеждане и възпитание на децата./В тази насока са показанията на
св.Петрова/.
Относно претенцията за издръжка в
размер от по 200лв. за всяко едно от децата. Според чл. 143, ал.2 от СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на
издръжката се определя, съобразно
нуждите на децата и възможностите на
всеки от родителите поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя,
при когото се отглеждат децата, както и се съобразява с минимално определения в
закона размер на издръжка за непълнолетен. /Пост.5/70год. на Пленума на ВС/. От
доказателствата по делото се установи, че бащата на децата работи и реализира добри
месечни доходи от трудова дейност. Няма доказателства за доходите , които
ответницата реализира . Тъй като задължението за издръжка, което тя има към
децата е императивно предвидено, същата
следва да дава издръжка на децата си. Вземайки предвид възрастта на децата и техните нужди , съдът определя за всяко от децата
издръжка, както следва : за детето Виктория издръжка в общ размер на 230лв. и за детето
Веско в размер от 210лв. От така
определената издръжка за детето Виктория , майката, следва да поеме издръжката
до размера от 130лв., а разликата от 100лв. , следва да се поеме от бащата. От така
определената издръжка за детето Веско, майката, следва да поеме издръжката до 110лв., а разликата от
100лв. остава в тежест на бащата. При определяне на по-голямото парично участие
на майката в издръжката на децата, съдът съобрази факта, че бащата упражнява родителските права по отношение на децата и
той дата всекидневните грижи по отглеждане и възпитание на децата. Ето защо претенциите за издръжка, следва да се
уважат до размера от 130лв. за детето В.
и 110лв. за детето В., като за разликата до претендираните
200лв. исковете следва да се отхвърлят. Издръжката следва да се присъди ,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.05.2015год. Падежа
на плащане е от първо число на текущия месец за който се дължи. Издръжката е
платима до настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното изменение или
прекратяване.
По отношение на претенциите за
издръжка в периода от 14.05.2014год. до 14.05.2015год. по 200лв.месечно за всяко едно от децата, съдът
намира следното: Тези претенции намират своето правно основание в разпоредбите
на чл.149 от СК. От доказателствата по делото се установи категорично, че в
така претендирания период от време, грижите по отглеждането и издръжката са
били поети изцяло от бащата. По отношение
на месечния размер на издръжката за минало време, съдът се ръководи от
мотивите, изложени по исковете с правно основание чл.143,ал.2 от СК. Т.е. за детето
Виктория определя издръжка в размер от 130лв. и за детето В. в размер от 110лв.
До този размер исковете следва да се уважат, като за разликата до претендираните 200лв. следва да се отхвърлят. Общия размер
на присъдената издръжка в полза на детето В. , възлиза в размер от 1560лв. , а
за детето В. в размер от 1320лв. Като законна последица от уважаване на
исковете , следва да се присъди законната лихва, считано от датата на
депозиране исковата молба в съда – 14.05.2015год. до окончателното изплащане.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна
такса за присъдената издръжка в общ размер от 460.80лв., от която 345.60лв. за издръжките с правно основание
чл.143,ал.2 от СК и 115.20лв. за
издръжките за минало време.
Съобразно изхода
от настоящото дело на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от
1074.50лв.,съобразно списък на разноските по делото.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата В. В. К.,
ЕГН: ********** и В. В. Н., ЕГН: ********** при техния баща В.Н.К., ЕГН: ********** и ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на децата В.В. К., ЕГН: **********
и В. В. Н., ЕГН: ********** на бащата В.Н.К., ЕГН: **********,на основание чл. 127, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н.Ю.И.,
гражданин на Русия, родена на ***г*** с децата В. В. К., ЕГН: ********** и В.В. Н., ЕГН: **********, като й дава възможност да ги вижда
и взема при себе си , както следва : всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10.00ч. на съботния ден до
19.00часа на неделния ден с приспиване, а също така и за петнадесет дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА майката Н.Ю.И.,
гражданин на Русия, родена на ***г*** ДА ЗАПЛАЩА в полза на всяко едно от децата издръжка,
както следва : за детето В. В. К., ЕГН: **********, действащо чрез своя баща и
законен представител В.Н.К., ЕГН: **********,
месечна издръжка в размер от 130лв./сто
и тридесет лева/ и за детето В. В. Н.,
ЕГН: ********** действащо чрез своя баща и законен представител В.Н.К., ЕГН: **********,месечна издръжка в
размер от 110лв. /сто и десет лева/, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.05.2015год. с падеж на
плащане първо число на текущия месец за който се дължи до
настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното изменение или прекратяване, като за разликата до претендираните 200лв./двеста лева/ за всяко от децата, отхвърля исковете, като неоснователни, на основание чл.143,ал.2 от СК.
ОСЪЖДА майката Н.Ю.И., гражданин на Русия, родена на ***г*** ДА
ЗАПЛАЩА в полза на всяко едно от децата издръжка за
минало време , както следва: за детето В. В. К., ЕГН: **********, действащо
чрез своя баща и законен представител В.Н.К.,
ЕГН: **********,месечна издръжка в размер от 130лв./сто и тридесет лева/ за периода от 14.05.2014год. до 14.05.2015год.
или в общ размер от 1 560лв./хиляда
петстотин и шестдесет лева/ и за детето В. В. Н., ЕГН: **********, действащо
чрез своя баща и законен представител В.Н.К.,
ЕГН: **********, месечна издръжка в размер от 110лв./сто и десет лева/ за периода от 14.05.2014год. до 14.05.2015год.
или в общ размер от 1320лв./хиляда
триста и двадесет лева/, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане -14.05.2015год., като отхвърля исковете за разликата до претендираните
200лв./двеста лева/месечно или 2400лв./две хиляди и четиристотин лева/ в общ
размер за периода от 14.05.2014год. до 14.05.2015год., на основание чл.149 от СК.
ОСЪЖДА Н.Ю.И., гражданин
на Русия, родена на ***г*** с неизвестен
адрес ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по
сметка на ВРС в общ размер от 460.80лв./четиристотин
и шестдесет лева, осемдесет ст./, от която 345.60лв./триста четиридесет и
пет лева, шестдесет ст./ за издръжките с правно основание чл.143,ал.2 от СК и
115.20лв./сто и петнадесет лева, двадесет ст./ за издръжките за минало време, на осн. чл.78,
ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Ю.И., гражданин
на Русия, родена на ***г*** с неизвестен
адрес ДА ЗАПЛАТИ В.Н.К., ЕГН:********** с адрес: *** със съдебен адрес:***,
чрез адв. Н., сумата в общ размер от 1074.50лв./хиляда седемдесет и четири лева,
петдесет ст./ съдебно-деловодни разноски, вкл. и адв.
хонарар, на осн. чл.78,
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, ведно с
препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Х./