№ 127
гр. Айтос, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100221 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 150 СК.
Производството е образувано по ИМ на И. М. М., ЕГН **********, чрез своята майка
и законен представител – Ф. И. Х., ЕГН **********, със съд.адрес: ***, чрез адв. Т.Х.,
против М. М. М., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв.Д.И., с която се иска изменение
на месечната издръжка на детето, дължима от ответника като негов баща, от 165 лева на 300
лева, считано от датата на подаване на ИМ, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването
й.Поддържа се, че детето живеело при своята майка (законен представител), която
издържала ищеца. Бащата бил осъден да заплаща на детето издръжка от 165 лв.,която сума
единствено й заплащал, като в периода от тогава нуждите на детето и съответно разходите
за покриването им нараснали. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил ОИМ, с който оспорва иска по размер.
Намира, че искът е частично основателен - до сумата от 235 лв. Поддържа, че се грижел за
друго свое малолетно дете. Моли за отхвърляне на иска за претенцията над 235 лв.
От доказателствата се установи следното от фактическа и правна страна: Детето
И. е син на Ф.Х. и ответника М.М., като е безспорно, че родителите не живеят заедно от
няколко години. Със съд.решение по гр.д.№ 1003/20г. на АРС издръжката на детето, която
бащата ще му заплаща, е определена на 165 лв. В случая детето е навършило 12 години, като
същото е редовен ученик през учебната 23/24г. в ***. Детето живее с майка си, която се
грижи за него. Семейството обитава жилище в ***, собственост на майката на детето, като
се задоволяват адекватно нуждите и потребностите на детето. Ответникът е в активна
1
трудоспособна възраст, като данните са, че същият не работи в Р.България, а от известно
време пребивава в чужбина и не се е завръщал в страната, като по делото не са ангажирани
писмени доказателства за получените от него трудови доходи. Ответникът е баща и на друго
ненавършило пълнолетие дете, като не се твърди и установява, същият да притежава
имущество в страната. Не са налице обективни пречки за пълноценното участие в
издръжката на детето от ответника. Определената на детето издръжка от 165 лв. се изплаща
редовно от ответника, по който факт не се спори.
Съдът намира, че предявеният иск е частично основателен.Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на
раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителя /чл. 142, ал.1 СК/. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството "ненавършило пълнолетие дете". Съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого живее, като
отглеждащият родител следва да поеме поначало по-малък дял от издръжката в пари, с оглед
даваната от него издръжка в натура на детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. От данните по делото се установява, че
детето живее при своята майка си, която има и друго дете от друга връзка, и тя е тази, която
полага ежедневните грижи за неговото отглеждане, като ответникът не полага грижи за
детето. Издръжката от 165 лв. е била определена в средата на 2021г., от когато са изминали
около три години, предполагащо както нарастване нуждите и потребностите на детето, с
оглед неговата възраст, така и промяна в икономическите условия в страната от
предходното определяне на издръжката. Съобразявайки чл.142 и чл.143 от СК, съдът
намира, че минималната издръжка за детето следва да е поне в размер на 233.35 лв., като
текущо дължимата от ответника е под този законов минимум. При определяне размера на
издръжката съдът съобрази от една страна възрастта на нуждаещото се от издръжка дете и
неговото здравословно състояние, икономическите условия на живот в страната в момента и
протичащите инфлационни процеси, и от друга - материалните възможности на родителите.
За да се постанови заплащането на издръжка в по-висок от минималния размер, следва да се
установи и възможност на дължащия родител да дава такава. От представените по делото
доказателства не се установява ответникът да има възможност, позволяваща му да заплаща
исканата издръжка от 300 лв. Действително по делото има данни, че същият от известно
време се намира извън границите на Р.България и вероятно работи в чужбина, където
поначало минималното заплащане е доста над това в страната ни, като вероятно реализира
добър доход, но липсват какви да е доказателства за неговия доход, ангажирани от ищеца.
Макар да е ноторно, че поначало в чужбина доходите на работниците и служителите са по-
високи, то ноторен факт е, че и разходите за жилище и социално–битови разходи също са
по-високи. Последиците и усложненията от епидемичната обстановка в следствие на
2
COVID–19 в света са многопосочни – от една страна нарастват цените на стоките и
услугите, в т.ч. и тези, които са необходими за отглеждането и възпитанието на децата, но
от друга страна намаляват доходите на работещите, а предвид фалирането на много средни
и малки бизнеси, голяма част от тях губят работата си и възможностите за намиране на нова
работа. Поради това като съобрази материалните възможности на двамата родители,
необходимостта майката също да престира издръжка на детето, макар на нея да се припада
по-малкия дял, с което се компенсира за непосредствените грижи за детето, възрастта на
детето, която все още е сравнително ниска и и обстоятелството, че нуждите на детето с
покачване на възрастта тепърва ще нарастват, съдът намира, че месечната издръжка в тежест
на бащата следва да се определи в размер на 250 лв., обуславящо извод за частично
уважаване на иска, поради което за горницата до 300 лв. искът е завишен и подлежи на
отхвърляне, т.к. е несъобразен с чл.143, ал.1 СК и т.5 на ППВС-5-1970 г. Ответникът е в
трудоспособна възраст, няма данни за установена неработоспособност, не полага лична
грижа към детето, така че издръжката следва да бъде негов приоритет. Въпреки че
приоритет имат нуждите на детето, обстоятелството, че ответникът живее в чужбина, като
дори хипотетично да се приеме, че не работи постоянно там, означава да се толерира
поведение, при което родителят се установява в чужбина, където работи в определен период
от време (или не работи), абдикирайки от задължението за издръжка, което според състава е
неприемливо. Още повече, че по делото въпреки указанията на съда по чл. 190 ГПК /дадени
на 01.04.24г./ и указаните негативни последици на ответника по чл. 161 ГПК същият не
представи доказателства за трудовите си доходи. В случая доколкото бащата се намира в
чужбина и приемайки, че реализира добри доходи дължи издръжка на своето дете в
горепосочения размер.
По разноските: Ищецът има право на разноски на осн. чл. 78, ал.1 ГПК съобразно
уважената част от иска в размер на 314,82 лв. Ответникът е направил искане за присъждане
на разноски, но не се установява същият да е сторил такива, поради което не му се
присъждат. Ответникът на осн.чл.78,ал.6 ГПК следва да заплати ДТ по сметка на РС Айтос
в размер на 122,40 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл.150 СК размера на определената по гр.д. № 1003/20г. на РС
Айтос месечна издръжка, която М. М. М., ЕГН **********, следва да заплаща на И. М. М.,
ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител – Ф. И. Х., ЕГН **********,
като УВЕЛИЧАВА размера на издръжката от 165 лв. месечно на 250 лв. месечно, считано
от предявяване на ИМ до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до 300 лв. месечно като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК М. М. М., ЕГН **********, да заплати на И. М.
3
М., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител – Ф. И. Х., ЕГН **********,
сумата от 314,82 лв.
ОСЪЖДА Х. Х. Т., ЕГН **********, да заплати ДТ по сметка на РС Айтос в
размер от 122,40 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на разноски.
Допуска на осн. чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в
която е уважен иска за издръжка.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в 2-седм. срок, считано от 27.05.2024
г., която дата е предварително обявена на страните в съдебно заседание по чл. 315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4