Р Е
Ш Е Н
И Е №2055
гр.Перник, 06.01.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Перник, гражданска колегия, VIII състав, в публично заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря Биляна Миткова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4220 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
По изложените в
исковата молба от ищеца С.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника- адв.К.П., с адрес ***, против ответника „Водостнабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК *********, представлявано от инж.Иван Несторов Витанов-
Управител, със седалище и адрес на управление: гр€Перник, ул.“Средец“ № 11. с
който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на водоснабдителното дружество
сумата от 384.39 лв., представляваща стойността на доставена питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 09.12.2011 г.- 07.08.2013г.,
сумата в размер на 27.93 лв.- законна лихва за забава от 19.02.2012 г., до
12.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, смятано от 19.09.2013
г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 25 лв.- направени
разноски по делото, за които вземания против ищеца в полза на ответното
дружество е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6248/2013г. по описа на
Районен съд – гр. Перник, въз основа на който против С.В.М. е образувано изп.
дело № 1750/2013г.по описа на ЧСИ С.Б., рег.№753 и район на действие ОС Перник,
което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа, че са настъпили нови обстоятелства след
издаване на изпълнителния титул, а именно вземанията са погасени по давност
Ответникът
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, като е оспорил иска. Твърди, че същият е допустим, но неоснователен.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се
спори, а и от приложеното по делото заверено копие от изпълнителен лист от 23.10.2013г.,
издаден по ч.гр.д. № 6248/2013 г., е видно, че ищецът в настоящото производство
е осъден да заплати на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.Перник
горните суми. Ищецът твърди, че от датата на
образуване на изпълнителното дело - 27.11.2013г. до момента на предявяване на
иска- 15.07.2019 г. не е бил търсен от ЧСИ.
По делото е приложено
копие от изп.д. № 1750/2013 г. на ЧСИ С.Б., рег. № 753, с район на действие ПОС.
Видно от същото, делото е образувано на 27.11.2013г. по молба на взискателя
/ответник по настоящото дело/. Изпратено е съобщение до длъжника за връчване на
книжата покана за доброволно изпълнение изпълнение и копие на изпълнителният
лист, но липсват данни за надлежно връчване на лицето и нарочен текст „лицето
не е намерено на адреса“. По изпълнителното дело не са извършвани каквито и да
било други действия.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство може да оспорва
чрез иск изпълнението. По своята правна същност отрицателният установителен иск
по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна форма на защита на длъжника в изпълнителното
производство срещу материалноправната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в
изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание – арг. ал.2 на същия законов текст. От изложеното
следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената
искова защита – наличието на спор между страните относно съществуването на
вземането, а в тежест на ответника е да установи реалното му възникване.
В настоящия случай
ищецът твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист и за събиране на
удостоверените в същия вземания срещу него е било образувано изпълнително дело №
1750/2013 г. на ЧСИ С.Б., рег. № 753, с район на действие ПОС.
Ответното дружество
оспорва основателността на исковата претенция. Предвид това, съдът намира
предявения иск за процесуално допустим – насочен към отричане съществуването на
парично вземане, претендирано от ответника и предмет на образувано от него
изпълнително производство, впоследствие прекратено, което от своя страна
обосновава проверката по същество – относно основателността на иска.
Установи се, че
процесният изпълнителен лист е издаден срещу ищеца въз основа на издадената
заповед за изпълнение. Изясни се също, че за събиране на сумите по
изпълнителния лист именно срещу ищеца е било образувано изпълнителното
производство. Следователно, ищецът се явява активно материалноправно
легитимиран да отрича дължимостта на посочената в исковата молба сума. Както вече
беше изяснено, ищецът отрича вземането с твърдението, че към момента на
депозиране на исковата молба, като се позовава на изтекла погасителна давност.
С оглед така наведеното основание за недължимостта ѝ в доказателствена
тежест на ответното дружество е да установи наличието на основания за спиране
и/или прекъсване на давностния срок.
От систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл.110 и чл.118 от ЗЗД следва, че погасителната
давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане
бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда. В настоящия случай,
вземането в размер на сумата от 384.39 лв., представляваща стойността на
доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода
09.12.2011 г.- 07.08.2013 г., сумата в размер на 27.93 лв.- законна лихва за
забава от 19.02.2012 г., до 12.09.2013 г., има характера на периодично плащане
по см. на чл.111, б.„в“ от ЗЗД и спрямо него е принципно приложима тригодишната
погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на последното, вземанията на дружествата за
предоставяните от тях стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, без значение от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
При извършване на
преценката погасено ли е по давност процесното вземане от значение е не само
изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през този
период. Както вече беше изяснено, производството по изпълнително дело № 1750/2013г.
е било образувано след постановяване на цитираното Тълкувателно решение и не са
ангажирани доказателства за предприемане на изпълнителни действия от
взискателя.
Предвид изложеното,
следва да се приеме, че изпълнителният процес, образуван въз основа на
процесния изпълнителен лист, е прекратен, тъй като взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години след датата
на последното действие. В тази хипотеза съгласно разясненията, дадени в т. 10
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на
ВКС, за вземанията започва да тече нова погасителна давност, считано от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител въз основа на негово възлагане.
В цитираното
тълкувателно решение изрично е посочено кои действия в изпълнителния процес
имат характера на същински такива по принудително изпълнение, съответно с
предприемането на които се прекъсва давността, а именно: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица, като е изяснено, че такива не са образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга.
С оглед конкретиката на процесния случай съдът
приема, че по отношение на процесното вземане, доколкото по делото няма други
данни за вида и момента на отделните действия по принудително изпълнение, съдът
намира, че като дата, на която е предприето последното такова следва да бъде приета
27.11.2013г. Поради даденото с отмененото тълкувателно
ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след
отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са
били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с т.
10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на
обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага
от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това.“
Предвид обстоятелството, че към м. Юни 2015г.
изпълнителното производство все още не е било приключено, то по силата на т. 10
от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, следва да се приеме, че новата давност е
започнала да тече от датата, на която е извършено последното релевантно
изпълнително действие.
Следователно, смятано от 26.06.2015г. спрямо ищеца за
процесното вземане е започнал да тече и новият давностен срок.
Неговата
продължителност е тази за самото вземане – главницата за ползвана питейна вода или
тригодишна, който извод следва от обстоятелството, че заповедта за изпълнение,
послужила като основание за издаване на процесния изпълнителен лист, няма
характера на съдебно решение. Това от своя страна прави неприложима
разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, предвижаща, че при установяване на
вземанията със съдебно решение срокът на новата давност е всякога пет години.
Ответното дружество
не твърди, а и въпреки разпределената му доказателствена тежест, не установи
извършването на никакви изпълнителни действия от датата на образуването изпълнителното
дело до подаване на исковата милба, които да спрат или да прекъснат давността. Предвид
това, вземането на ответника спрямо ищеца в посочения размер, е погасено с
изтичането на 3 – годишна давност след датата, на която е следвало да бъде
прекратено изп.д. №1750/2013г., а именно- на 26.06.2018г.
По разноските.
С оглед изхода на
спора- уважаване на предявения иск, право на разноски има само ищецът. Същият е претендирал присъждане на такива в настоящето
производство в размер на 50,00лв.-държавна
такса, 24,00лв.- съдебно деловодни разноски и 600,00лв. адвокатско
възнаграждение.
Видно от материалите по делото
ответникът, чрез своя пълномощник, е направил
възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в хода на устните състезания. На
настоящия съдебен състав са служебно известни определение № 364 от 08.08.2012
г. по т.д. 865/12 г., ВКС, ІV ГО и определение № 372 от 16.5.2012 г. по гр.д.
223/12 г., ВКС , ІV ГО, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В тях
Върховният касационен съд е отговорил и на въпроса – до кой момент страната
може да направи възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Отговорът на така
поставения процесуалноправен въпрос в тези определения е, че искането по чл.
78, ал. 5 от ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания
по делото в съответната инстанция. Предвид горното следва да бъде уважено в размер на 300,00лв.
Предвид изложеното, районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения иск от ищеца С.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника- адв.К.П., с адрес ***, против ответника „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК *********, представлявано от инж.Иван Несторов Витанов-
Управител, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Средец“ № 11, че
ищецът не дължи на водоснабдителното дружество сумата от 384.39 лв.,
представляваща стойността на доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода 09.12.2011 г.- 07.08.2013 г., сумата в размер на 27.93
лв.- законна лихва за забава от 19.02.2012 г., до 12.09.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, смятано от 19.09.2013 г., до окончателното
изплащане на сумата за които вземания
против ищеца в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 6248/2013г. по описа на Районен съд – гр. Перник, въз основа на който
против С.В.М. е образувано изп. дело № 1750/2013г.по описа на ЧСИ С.Б.,
рег.№753 и район на действие ОС Перник, поради погасяване на вземането по
давност.
ОСЪЖДА“Водоснабдяване
и канализация“ ООД, ЕИК *********, представлявано от инж.Иван Несторов Витанов-
Управител, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Средец“ №11, да
заплати на С.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника- адв.К.П., с
адрес ***, сумата от 374,00лв. /триста седемдесет и четири лева и нула стотинки./-
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд- Перник, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: