РЕШЕНИЕ
№ 1500
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. И. Гражданско дело №
20215330111945 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЗАД Армеец” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2,
представлявано от и.д. М.П. И. и В.П.К. - М. против Община Пловдив, е ЕИК
*********, с адрес: гр. П., ул. „Стефан Стамболов“ № 1, с която е предявен
установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК .
Ищецът твърди, че на 16.08.2016 г. около 13.30 часа, в гр. П. **** до *** е
настъпило ПТП, при което лек автомобил „БМВ 530“ с рег.№ ****, собственост на
„ИВ ГРУП 77“ ЕООД, попада в дупка на пътното платно. Причина за настъпване на
произшествието било несигнализирано и необезопасено препятствие на уличното
платно, а именно - дупка. Твърди се, че Община Пловдив, като собственик на пътното
платно носи обезпечително – гаранционна отговорност по чл.49 от ЗЗД като
възложител на вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по
повод на изпълнение на възложената им работа, чрез бездействие, а именно
незапълване на дупка на уличното платно с асфалт и до извършване на ремонта,
обезопасяване на дупката чрез пътни предупредителни табели - пътни знаци. В
резултат на попадането в дупка на уличното платно бил увреден лек автомобил „БМВ
530“ с рег.№ ****, който бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на
МПС“ в „ЗАД Армеец” АД с полица № **** от 24.10.2015г, със срок на действие до
23.10.2016г.
1
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие е съставен Протокол за ПТП
с № **** / 16.08.2016г. от органите на МВР. Счита се, че отговорност за вредите носи
ответникът Община Пловдив, именно тя следвало да поддържа пътищата.
Причинените имуществени вреди на собственика на увредения автомобил били
описани от експерти на „ЗАД Армеец” АД в хода на извършване на ликвидационната
дейност по преписката. Твърди се, че вложените части и материали, както и
калкулирания труд за извършения ремонт възлизали на 367,05 лева. „ЗАД Армеец” АД
изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил с платежно
нареждане № П **** / 13.09.2016г. Общият размер на заплатеното застрахователно
обезщетение бил 377,05 лева, с включени 10 лева за извършени ликвидационни
разноски. С плащането на дължимата сума „ЗАД Армеец” АД изпълнило задължението
в качеството си на застраховател по застраховка „Каско“ и „Злополука“ на МПС.
Счита се, че на основание чл.410, ал. 1 от КЗ ищецът има право да получи обезщетение
до размер на изплатената сума от ответника. С регресна покана, ведно с
ликвидационна преписка по образуваната в „ЗАД Армеец” АД щета, ответникът бил
поканен да заплати сумата от 377,05 лева.
Предвид неизпълнение на задължението си за заплащане на посочената по-горе
сума, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника. По образуваното ч. гр.
д. № 8721/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив -X гр. с. била издадена заповед за
изпълнени за сумите от 377,05 лева – главница и 114,90 лева –мораторна лихва. В срок
срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от длъжника, поради
което и на основание чл. 422 ГПК вр. с чл.415 от ГПК се предявява настоящия
установителен иск.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 377,05 лева, представляващо
изплатено застрахователно обезщетение по щета № **** / 16.08.2016г. на основание
сключен договор за „Каско на МПС“ в „ЗАД Армеец” АД с полица № **** от
24.10.2015г, със срок на действие до 23.10.2016г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.05.2021 г. до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който счита същата за нередовна, поради наличие на неяснота относно фактическите
обстоятелства и правните основания, на които се позовавало застрахователното
дружество. Не били категорични доказателствата за заплащането на месечните вноски
по застрахователната премия. От приложените към исковата молба документи не
можело да се потвърди съответствие на застрахования автомобил с този описан в
молбата и застрахователната преписка. Не ставало ясно и дали застрахователния
2
договор е бил валидно действащ към настъпване на ПТП. Не била доказана причинно-
следствената връзка между описаното ПТП и непосочените по изричен начин вреди по
МПС-то, нито било разяснено по какъв начин се формира размерът на
ликвидационните разноски. Счита, че не са налице основания за ангажиране на
отговорността на ответника. Прави се възражение за съпричиняване на
произшествието от водача на лекия автомобил, поради несъобразяване на скоростта с
атмосферните условия и състоянието на пътя, другите участници в движението, като са
нарушени изискванията от Закона за движение по пътищата. Моли се за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с чл.415 от ГПК чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно
обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по
силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, на които собственикът на процесната улица – Община Пловдив, е
възложила да поддържат в изправност общинските улици и носи отговорност за
бездействията на тези лица.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата
на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите,
причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в
който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за
встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват
вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да
поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на
вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани
или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този
смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на
Пленума на ВС.
3
Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ) не е
деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи -
физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като
възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод
на изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от
изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност
да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ.
От представения по делото Свидетелство за регистрация се установява, че увреденият
лек автомобил лек автомобил марка „БМВ 530“, рег.№ **** е собственост на„ИВ ГРУП
77“ ЕООД .
По делото е представена застрахователна полица КАСКО за сключена застраховка с
предмет лек автомобил марка „БМВ 530“, рег.№ **** между собственика „ИВ ГРУП
77“ ЕООД и ищцовото дружество.
Следователно в производството по делото е безспорно установено, че увреденият
автомобил, собственост на „ИВ ГРУП 77“ ЕООД, е бил застрахован по силата на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “КАСКО“, когато е настъпило
застрахователното събитие.
Между страните е безспорно, като това обстоятелство се установява и от
представените в производството по делото доказателства, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 377, 05 лв. на „ИВ ГРУП 77“ ЕООД –
дружеството, осъществило ремонт на застрахования лек автомобил, като за установяване на
това обстоятелство е представена фактура.
При застрахователното дружество е образувана щета, в която са описани увредените
части на лекия автомобил.
По делото е представен Протокол за ПТП с № **** / 16.08.2016г. съставен от
автоконтрольор към „Пътна полиция“ – Пловдив. От така приложения протокол за ПТП се
4
установява, че след посещение на местопроизшествието от административен орган по
контрол на движението, последният е установил, че процесният автомобил пропаднал в
пътното платано/влезнал в дупка/, което причинило щети на автомобила.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани
с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни
за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125
ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и
„протокол за ПТП” при материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят
по чл. 9 от Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на
МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в
седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че
компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от
настъпването му. В първата хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от него
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението
на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други.
Трайна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 85/ 28.05.2009 г.
по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., I ТО,
Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г.
по т.д. № 750/ 201 1г. на ВКС, II ТО), в която се приема, че протоколът за ПТП, издаден от
служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща
формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.1
ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него
и пред него действия.
В този смисъл е и Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т.
о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК - отм.). Официалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ. В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или
удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен акта, в
който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали
значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, е
лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза. Поради обстоятелството, че в
откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена
5
стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да
приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.
В случая длъжностното лице е установило наличието на дупка на ул. “В.Л.” до ТЕЦ
С. в гр. П., която е необезопасена, както и увреден лек автомобил. Тези обстоятелства са
пряко установени от длъжностното лице, като в протокола са обективирани личните му
възприятия, както и за наличие на материални щети по лекия автомобил.
В практиката на Върховния касационен съд се приема, че доказателствената сила на
протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на
констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в
пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт, поради
което ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената
тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит
на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица и изслушване на автотехническа,
медицинска или комбинирани експертизи, ако преценката на фактите, от значение за
механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава. Съдът намира,
че в случая представеният по делото протокол за ПТП не обективира изявления на водача,
съотв. изводи на длъжностното лице, досежно механизма на деянието, а единствено пряко
установени от последния при проверка на местопроизшествието факти досежно наличието
на дупка на пътното платно, която е необезопасена и наличието на лек автомобил с
материални щети, находящ се на пътното платно. Съдът намира за необходимо да посочи, че
практиката на Върховния касационен съд в цитирания смисъл досежно доказателствената
стойност на протокола за ПТП относно неговия механизъм, е постановена при друга
конкретика на разглежданите казуси и пътно-транспортно произшествие с двама участници,
при което констатацията на длъжностното лице за механизма на ПТП и вината на единия от
водачите, не се ползва с доказателствена сила и подлежи на установяване с всички
доказателствени средства от страна на ищеца.
От заключението на в.л. по съдебно-техническата експертиза се установява, че
описаните в доказателствата по делото ремонтно-възстановителни работи са били
необходими за отстраняване на вредите по автомобила. в.л. е посочило, че описаното в
протокола е вероятен механизъм на увредата, вследствие на което настъпва ПТП с
материални щети. Експертизата е установила, че е налице причинно-следствена връзка
между описания механизъм на деянието и ремонта на автомобила. в.л. е дало заключение за
стойността, необходима за отстраняване на вредите, по средни пазарни сервизни цени, която
е в размер на сумата от 378, 68 лв.
От показанията на свидетеля И.– водач на увредения автомобил се установява, че на
процесната дата преминавайки ул. “В.Л.” до ТЕЦ С. в гр. П. попаднал в дупка, което довело
до пукането на гумата. Свидетелства, че дупката била необозначена и не можело да се
избегне, защото в другото платно имало коли. Твърди, че управлявала автомобила с не
повече от 45 км./ч..
6
Настоящата съдебна инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК показанията на
свидетеля - водач на увредения автомобил, приема, че те са достоверни и житейски логични,
неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са
последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства, поради което, след съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът
приема за установен по безспорен начин механизмът на процесното ПТП, а именно - че
уврежданията по автомобила са настъпили вследствие на твърдяното в ИМ.
Причинно-следствената връзка между наличието на дупка върху пътното платно и
движещият се по него автомобил и твърдения вредоносен резултат е установена и от
приетата като компетентно изготвена съдебна авто-техническа експертиза. в.л. е формирало
своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по делото
обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила съответстват на механизма
на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че вредите са закономерна, естествена и
необходима последица от попадането на лекия автомобил в необезопасена неравност на
пътното платно.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок.
Следователно, по силата на ЗДвП на Община Пловдив е вменено задължение да стопанисва
и поддържа улиците в гр. П., което включва и недопускането, съответно отстраняването на
дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на
които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
гаранционно – обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на съответното населено място. С оглед на това, че наличието на дупка на
пътното платно, явяваща се причина за пътно-транспортното произшествие, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които Община Пловдив е възложила изпълнението
на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие
на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице
на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоностния резултат
от страна на водача - участник в произшествието, остана недоказано в производството по
делото, тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест на установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, надлжено разпределена с доклада по делото, не установи в
процеса на доказване своите възражения.
Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на извъндоговорно
основание срещу Община Пловдив. Тъй като причинените вреди са закономерна,
необходима последица от противоправното поведение на работници или служители при
Община Пловдив при или при повод на извършваната от тях работа, настоящата съдебна
7
инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника срещу увредения от процесното ПТП, са
осъществени в обективната действителност.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно
нормативната цел на тази правна норма е насочена към пълно репариране на вредоносните
последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този
смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която остава
приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ - така Решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, в което е прието, че „при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не
се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. С оглед
на отговора на поставения по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение
съответства на тълкуването на закона, направено от касационния съд. Застрахователното
обезщетение е определено по заключението на изслушаната автотехническа експертиза, в
което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото МПС по
пазарни цени към датата на ПТП”.
Следователно, дължимото застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди на собственика на процесния увреден автомобил се равнява на
пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване – в размер на
сумата от 378, 68 лв. (съгласно заключението на допусната и приета от съда САТЕ).
Установява се обаче, че застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък
размер , до който искът следва да се уважи, като следва в полза на застрахователното
дружество да се присъдят и претендираните ликвидационни разноски от 10 лв., които са
пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие и образуваната щета за
заплащане на застрахователно обезщетение. Следователно общо дължимото обезщетение,
ведно с ликвидационните разноски, е в размер от 377, 05 лв., включваща изплатено
застрахователно обезщетение от 367, 05 лв. и 10 лв. ликвидационни разноски, следва да
бъде уважена в пълния й предявен размер.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно производство разноски, а
именно - 100 лв. за държавна такса, 100 лв. за съдебна авто-техническа експертиза и 20 лв. –
депозит за свидетел, 300 лева възнаграждение за особен представител или за сумата от общо
520 лв.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „Стефан Стамболов“ № 1, дължи на
„ЗАД Армеец” АД, с ЕИК *********, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД
и чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 377,05 лева, с включени 10 лева за извършени
ликвидационни разноски, представляващо изплатено застрахователно обезщетение по
щета № **** / 16.08.2016г. на основание сключен договор за „Каско на МПС“ в „ЗАД
Армеец” АД с полица № **** от 24.10.2015г, със срок на действие до 23.10.2016г,
както и мораторна лихва в размер на 114.09 лева за периода 25.05.2018г до 25.05.2021г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 27.05.2021 г. до окончателното погасяване , за което е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 8721/2021 г. по описа
на Районен съд Пловдив -X гр
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Община Пловдив, ЕИК *********, с
адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД Армеец” АД, с
ЕИК *********, сумата в размер на 520 лева, представляваща разноски в
настоящото производство, и сумата в размер на 75 лева, представляваща разноски
по ч. гр. д. № 8721/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив -X гр.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
9