№
/13.12.2018 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
ІV състав в публично заседание на двадесет и трети ноември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при
секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 1780 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 228
от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалбата на Е.Н.С. *** срещу Заповед № 092/26.02.2018 година на кмета на
Район „Приморски“ при Община Варна, с която е разпоредено премахването на
преместваем обект „Обособено помещение от дървена конструкция, обградена с
прозрачно полиетиленово фолио, находящи се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор
№ 10135.2559.174 по Кадастралната карта и регистър. Жалбоподателят твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата. Твърди, че обектът, чието събаряне е разпоредено не е преместваем, а е
законно изградена тераса. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Оспорва, че обектът, чието
събаряне е разпоредено е законно изграден. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Административното производство е започнало по жалбата на Д.С.Г. от гр. Варна (л. 39 от административната
преписка). В Констативен акт № 09 от 09.02.2018 година е обективирана
проверката, извършена от служители на Район „Приморски“ при Община Варна. В
протокола е посочено, че обектът – обособено помещение от дървена конструкция,
обградена с прозрачно полиетиленово покритие е разположен в ПИ № 10135.2559.174
по кадастралната карта и регистър на гр. Варна с адрес : ул. „Д-р Головина“ №
6, собственост на Община Варна по Акт за общинска собственост № 43, том 12,
рег. № 4613, дело № 2309 от 11.03.2013 година. Актът е връчен на жалбоподателя
на 13.02.2018 година. Жалбоподателят е възразил, че обектът е узаконен с Акт №
111/1994 година (л.32 от административната преписка). Със Заповед № 092/26.02.2018
година кметът на Район „Приморски“ при Община Варна е разпоредил премахването
на преместваем обект : „Обособено помещение от дървена конструкция, обградена с
прозрачно полиетиленово фолио“, находящ се в ПИ с идентификатор №
10135.2559.174 по кадастралната карта и регистър на гр. Варна, с приблизителни
размери : дължина 4,50 метра, ширина 7 метра и височина 2,50 метра и обща
застроена площ от 31,50 метра. За да постанови този резултат органът е приел,
че собственик на ПИ с идентификатор № 10135.2559.174, в който е поставен обекта
е Община Варна по Акт за държавна собственост от 11.03.2013 година, обектът е
поставен без разрешение за поставяне от Община Варна, в терен, отреден за
озеленяване и попадащ в регулацията на бул. „Осми Приморски полк“, не е заплатена
наемна цена, както и не са подадени заявления за издаване на разрешение за
поставяне на обекта върху общински терен. Правното основание за издаване на
заповедта е чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, вр. чл. 68, ал. 1, т.т. 1, 3 и 8 от
Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал.
1 от ЗУТ на Община Варна.
Заповедта
е връчена на жалбоподателя на 07.03.2018 година, поради което подадената на
21.03.2018 година жалба е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.
Между
страните не се спори, а се и установява от Нотариални актове № 108, том ХХХІV,
н.д. № 8441 от 1993 година (л. 55 от административната преписка) и № 46, т. І,
рег. № 3930, н.д. № 265 от 2011 година (л. 54 от административната преписка),
че жалбоподателят е съсобственик на недвижим имот с идентификатор
10135.2559.173. Между страните не се спори, а се и установява от представеното
извлечение от регистър на актове за общинска собственост, че имот с
идентификатор № 10135.2559.174 е собственост
на Община Варна. От Констативен акт № 09 от 09.02.2018 година се установява, че
в имот с идентификатор 10135.2559.174 е изграден обект : „Обособено помещение
от дървена конструкция, обградена с прозрачно полиетиленото покритие“. Видно от
Разрешение за ползване № 38/23.03.1995 година и № 368 от 29.12.2002 година в
парцел ХVІІ, кв. 791 по плана на 17 подрайон, съсобствен на жалбоподателя е
разположен годен за ползване обект : „Временен търговски обект –
кафе-бар-клуб“, в последствие масивна пристройка с избено помещение към
временен търговски обект. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че разрешенията за ползване се отнасят за обект в имот с
идентификатор 10135.2559.173, съсобственост на жалбоподателя, а обектът,
предмет на оспорената заповед, е в имот с идентификатор 10135.2559.174.
От
показанията на разпитаните в с.з. на 28.09.2018 година свидетели Д.П.К. и М.Д.Н.
се установява, че жалбоподателят е стопанисвал заведение – кафене, разположено
върху бетонна площадка с изградени във височина метални плоскости, покрити с
дървени плоскости от слепени дребни дървени частици, които са използват за
обшивка и декорации.
Спорът се свежда до това
разпоредения за премахване обект представлява преместваем
обект или строеж.
В
оспорената заповед разпоредения за премахване обект е описан като „обособено
помещение от дървена конструкция ….“.
В
ЗУТ не се съдържа легално определение за понятието помещение, но анализирйки
етимологията на думата следва да се приеме, че това е част
от пространството на сграда или друг обект на недвижима собственост, обособена
за самостоятелно използване. Следва да се приеме, че помещението, като
обособена част от сграда има под, стени и покрив.
Легално
определение на понятието „преместваем обект“ се
съдържа в § 5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ и това е обект, предназначен за
увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и
възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя.
Легално определение на
понятието „строеж“ се съдържа в § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ
и това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното
наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Въз
основа на констатациите в акта от 09.02.2018 година и показанията на
разпитаните в с.з. свидетели съдът намира, че обектът, предмет на премахване,
представлява изградено върху бетонова площадка помещение, което дава
характеристиката му на строеж, поради
което не подлежи на премахване по реда на чл. 57а, от ЗУТ, а по реда на 225а от
ЗУТ.
Като е приел, че е налице
преместваем обекти е разпоредил неговото премахване по реда на чл. 57а от ЗУТ
административният орган е издал незаконосъобразен акт.
Предвид горното, оспорената
заповед следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора и
направеното искане, на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 210 лева, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 092/26.02.2018 година на
кмета на Район „Приморски“ при Община Варна, с която е разпоредено премахването
на преместваем обект – „Обособено помещение от дървена конструкция, обградена с
прозрачно полиетиленово фолио“, находящо се в имот с идентификатор
10135.2559.174 по жалбата на Е.Н.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.С., ЕГН ********** *** сумата от 210 (двеста и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд
на Република България.
СЪДИЯ: