Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 656 Година 2021, 01.04. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 11.01.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер
1597 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от Р.М.С. *** срещу Решение №Ц2153-15-41 от
09.06.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата
на лицето срещу Разпореждане №********** по Протокол №2141-15-4/06.04.2020г. на
Ръководителя на “ПО” при същото поделение, с което е отменено разпореждане на
пенсионния орган №**********/Протокол №N01073/08.05.2013г.
и всички последващи го и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст /ЛПОСВ/.
Недоволна от така издаденото
решение на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателката обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната
му. Претендира сторените разноски. Допълнителни съображения са изложени в
депозирано по делото становище от пълномощник – адв.Б..
Ответникът по жалбата –
Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, чрез юриск.В., намира същата за
неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето и.Претендира
юрисконсултско възнаграждение.Подробни съображения излага в депозирано по
делото становище.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в
предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е спорно между страните, че по Заявление вх.
№МП-6500/24.01.2013г. на С./л.4 и сл./ с Разпореждане №**********/08.05.2013г.
на Ръководител „ПО“ е отпусната ЛПОСВ, считано от 24.01.2013г. на основание §4
ал.1 ПЗР КСО. Размерът на пенсията е определен от осигурителен доход за периода
от 01.01.1991г. до 31.12.1993г. – 223 840,00 лв. и от 12.01.1998г. до
25.04. 2011г. – 11 282,04 лв., индивидуален коефициент 1,259 и при следния
осигурителен стаж: осигурителен стаж от първа категория труд и по чл.104 ал.2 КСО – 03 години 02 месеца и 02 дни; осигурителен стаж от трета категория труд –
14 години 11 месеца и 22 дни; осигурителен стаж по чл.104 ал.3 КСО – 07 години
11 месеца и 00 дни; на основание чл.104 КСО, общ осигурителен стаж, превърнат към
трета категория – 44 години 00 месеца 05 дни/л.47/.
Във връзка с постъпил сигнал от Началник Сектор
„Икономическа полиция“ в ОД на МВР – Пловдив и предприета проверка на
пенсионното досие на жалбоподателката, с писмо изх.№1029-15-17729; 17735 от
14.05.2019г. на Началник на Сектор „ПО“ в ТП на НОИ-Пловдив, изпратено до С., е
отправено искане за представяне в ТП на НОИ-Пловдив на всички документи,
удостоверяващи трудовия/осигурителния и стаж/л.49-50/. Това писмо, видно от
известие за доставяне, находящо се на лист 52-гръб от адм. дело №3074/2019г. по
описа на Административен съд – Пловдив, приложено към настоящото дело, е
връчено на 16.05.2019г. на Е.К.с отбелязване, че същият е брат на адресата,
като няма данни С. да е представила изисканите и документи.
Стартирана е била процедура по реда на чл.108 ал.1, т.1 КСО за изясняване на осигурителния стаж, тъй като лицето не е удостоверило
изискването за придобит от него осигурителен стаж в степен, че да отговаря на
условията и предпоставките за отпускане на този вид пенсия.
В хода на проверката са изпратени писма до всички
осигурители, при които е зачетен стаж с разпореждането от 08.05.2013г. за
отпускане на пенсия, за уточняване периодите на осигуряване, при които е
положен трудът, съгласно направения доклад и опис на представените документи
при отпускане на ЛПОСВ, от който е изчислен размерът на пенсията, а именно: от
14.03.1978г. до 17.01.1979г. на длъжност „отчетник“ в ДПП“Устрем“ гр.Лъки; от
05.02.1979г. до 25.09.1984г. на длъжност „подземен хаспелист“ в Мина „Антрацит“
гр.Своге; от 07.10.1984г. до 17.01.1987г. на длъжност „замерчик подземен“ в
Мина „Маришки басейн“ гр.Димитровград; от 20.01.1987г. до 22.03.1990г. на
длъжност „хронометражист“ в Мини „Марица Изток“ гр.Раднево; от 07.11.1990г. до
23.07.1996г. на длъжност „технически секретар“ в Завод „Мраз“ – София. За
останалите периоди от 12.01.1998г. до 26.04.2011г. са установени данни в
Регистъра на осигурените лица.
След проведена служебна кореспонденция в ТП на
НОИ-Пловдив от горецитираните осигурители и съхранители на първичните документи
на недействащи осигурители, са получени документи и е установено следното:
- с писмо
изх.№20190610-017 осигурителят „МРАЗ“АД посочва, че след извършена проверка в
регистрите на дружеството, е установено, че в изходящия дневник ФСО на
„МРАЗ“АД за периода 14.01.1999г. – 17.07.2002г. липсват издадени документи с
индекс „I“ (първо
римско) преди номерата с арабски цифри. На 16.03.2001г. са издадени два документа: първият с
изх.№217 „Справка-борса“ на лицето Е.М.А., а вторият с изх.№218 „обр.30“ на
лицето М.С.В.. Под изх.№324 (без индекс „I“), но на 17.09.2001г. е издадено удостоверение обр. УП-2
на лицето С.О.С.. В подкрепа на изложеното е приложено извлечение от Изходящ
дневник ФСО от 14.01.1999г. до 17.07.2002г. Посочва се също така в писмото, че
в предоставеното им копие на удостоверение обр. УП-2 с изх.№I-324/16.03.2001г. на лицето Р.М.С. с посочено ЕГН, като
адрес (седалище) на предприятието е посочен бул.“Горнобански път“ №279, а „МРАЗ“АД
никога не е пребивавал на посочения в удостоверението адрес, нито е имал
собственост или наети площи на него, а още по-малко към 16.03.2001г. Както
праводателят на дружеството ХЗ“Антон Иванов“, така и „МРАЗ“АД винаги са били с
адрес на управление на ул.“Индустриална“№11 в гр.София. След извършена проверка
в регистъра на постъпилите работници от м.01.1990г. до м.03.2000г. и в
регистъра на напусналите работници от м.01.1990г. до м.11. 2000г. е установено,
че през м.11.1990г. в „МРАЗ“АД са постъпили общо 7 работника, като сред тях
не фигурира името на Р.М.С. и нито един от тях не е постъпил на 07.11.1990г.,
съответно през м.07.1996г. от дружеството са напуснали общо 15 работника, като сред
тях не фигурира името на Р.М.С.. На 23.07.1996г. е освободено само лицето
Григор Цветков Тодоров. В потвърждение на изложеното са представени Извлечения
от регистрите на постъпилите, съответно на напусналите работници за съответните
периоди. В заключение е посочено от този осигурител, че за Р.М.С. липсват данни
в регистрите на дружеството за реализиран осигурителен стаж в посочения период,
а предоставеното им копие на удостоверение обр. УП-2 с изх.№I-324/16.03.2001г., не е издадено от „МРАЗ“АД/л.79-89/;
- съгласно писмо
изх.№1042-26-709-2/13.06.2019г. от ОАА Хасково, получено на 13.06.2019г. в ТП
на НОИ-Пловдив, в съхраняваните ведомости на ликвидиран осигурител ДПП“Устрем“
гр.Лъки, липсва информация за жалбоподателката в периода от 14.03.1978г. –
17.01.1979г., поради което и е невъзможно издаването на удостоверение за
осигурителен стаж обр.УП-13/л.93/;
- съгласно писмо изх.№1042-26-709-1/13.06.2019г. от ОАА
Хасково, получено на 13.06.2019г. в ТП на НОИ-Пловдив, в съхраняваните
ведомости на ликвидиран осигурител Мина „Маришки басейн“ гр.Димитровград, липсва
информация за жалбоподателката в периода от 07.10.1984г. – 17.01.1987г.,
поради което и не може да бъде издадено удостоверение за осигурителен стаж
обр.УП-13/л.92/;
- съгласно писмо изх.№1042-09-1469#2/23.07.2019г. от ОАА Кюстендил, получено на 23.07.2019г.
в ТП на НОИ-Пловдив, в съхраняваните ведомости на ликвидираната Мина „Антрацит“
гр.Своге, липсва информация за жалбоподателката в периода от 05.02.1979г. –
25.09.1984г. Посочено е също така, че няма приети „Заповеди, свързани с
трудова дейност“, поради което образец за осигурителен стаж не може да бъде
издаден, но Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят
е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност и
не носи отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица/л.100/;
- съгласно писмо изх.№ЧР-01-338/13.06.2019г. от Мини
„Марица Изток“ гр.Раднево, получено на 14.06.2019г. в ТП на НОИ-Пловдив, за
периода от 20.01.1987г. до 22.03.1990г. в „Мини Марица-изток“ЕАД – Управление и
в клоновете – рудник „Трояново-1“, „Трояново-север“ и „Трояново-3“ не
разполагат с данни в разплащателните ведомости за издаване на исканото
удостоверение за осигурителен стаж на лицето Р.М.С.. Посочва се също така, че
съгласно утвърдената Номенклатура за съхранение на делата в учрежденския архив,
удостоверенията обр. УП-3 се съхраняват пет години, поради което не може да
бъде извършена проверка дали има издавано удостоверение обр.УП-3 с
изх.№403/10.07.2001г./л.95/.
Първоначално било издадено разпореждане №********** по
Протокол №3108-15-25/17.06.2019г. от Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ -
Пловдив, с което, считано от 11.06.2019г. е спряна личната пенсия за ОСВ на С.
/л.98/. Недоволна от така издаденото разпореждане, жалбоподателката го е
оспорила пред Директора на ТП на НОИ-Пловдив, като в жалбата си е посочила
единствено, че не е работила в „МРАЗ“АД гр.София и не знае защо е бил зачетен
стаж, положен при този осигурител. Твърди се, че пред длъжностно лице Д. Васева
е декларирала, че не съхранява оригинални документи за стаж, както и че от
административния орган не са извършени проверки и не е търсен стаж при други
осигурители. Доказателства не са представени/л.102/. Със свое Решение
№2153-15-215/01.08.2019г. Директорът на ТП на НОИ-Пловдив е оставил без
уважение жалбата на лицето и е потвърдил оспореното разпореждане за спиране на
ЛПОСВ/л.103/. Жалбата на С. срещу разпореждането и потвърждаващото го решение е
отхвърлена с влязло в сила на 06.08. 2020г. решение, постановено по адм.
дело №3074/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Междувременно, с Разпореждане №**********/Протокол
№2141-15-15/ 24.09.2019г. на Ръководител „ПО“ са отменени Разпореждане №**********/
08.05.2013г. и всички последващи го и е отказано отпускане на ЛПОСВ по чл.68
ал.1-2 КСО/л.108-109/. За да постанови този резултат, пенсионният орган е
извършил справки в Регистъра на осигурените лица след 1997г., взел е предвид
данните от извършените проверки в посочените по-горе осигурители, зачел е за
осигурителен стаж периодите на майчинство и е установил общ осигурителен стаж
на С. от трета категория за периода от 23.07.1986г. до 25.04.2011г. в размер на
12 години 04 месеца и 20 дни. Не е установен стаж, положен при условията на
чл.104 ал.3 КСО и чл.104 ал.2 КСО. При това положение и като е приел, че лицето
не удостоверява наличния в разпореждането от 08.05.2013г. осигурителен стаж от
трета категория – 14 години 11 месеца и 22 дни, осигурителен стаж от първа
категория – 03 години 02 месеца и 02 дни и осигурителен стаж по чл.104 ал.3 КСО
– 07 години 11 месеца и 00 дни, освен това не се потвърждава и осигурителният
доход при отпускане на пенсията по обр.УП-2 №I-324/16.03.2001г., издаден от „МРАЗ“АД гр.София,
Ръководител „ПО“ е отменил разпореждането за отпускане на ЛПОСВ и всички
последващи го. Със същото разпореждане е отказано и отпускане на ЛПОСВ по чл.68
ал.1-2 КСО, съгласно приложимите разпоредби на КСО, тъй като С. няма навършена
възраст от 61 години и 04 месеца, изискуема за жените през 2019г., както и
необходимият стаж от 35 години и 08 месеца /същата към 22.05.2019г. има
навършена възраст 57 години 04 месеца и 21 дни и стаж от 12 години 04 месеца и 20 дни/.
С жалбата против така постановения акт, С. посочва, че за
времето от 1979г. до 1982г. включително е работила в Завод „Устрем“ („Родопи“);
от 1982г. до 1984г. включително е работила в Завод „Преспа“; от 1984г. до
1985г. включително е работила в Отечествен фронт гр.Смолян; от 1985г. до 1990г.
и след тази дата е работила в Завод „Устрем“(„Родопи“), като през последния
период е ползвала майчинство за родени деца. Твърди, че проверки за тези
периоди и при тези осигурители не са извършвани, поради което сочи, че не е
изяснен пълният и стаж. Към жалбата не са представени доказателства /л.113/.
Във връзка с твърденията в жалбата и посочените нови
обстоятелства, са предприети нови проверки, в т.ч. от жалбоподателката е
изискано представянето на документи /л.114-116/, в каквато връзка от същата е
постъпило заявление, с което посочва, че не може в посочения срок да представи
документи за стаж от „Отечествен фронт“ гр.Смолян, защото не открива архив на
осигурителя и желае същият да бъде издирен служебно. По отношение на ДПП
„Устрем“ заявява, че архивът се съхранява в Отдел ООА при ТП на НОИ-Пловдив,
поради което и желае документите да бъдат изискани служебно/л.123/.
В тази връзка до
Сектор ООА при ТП на НОИ-Пловдив е изпратено писмо с искане да бъде издаден
документ, удостоверяващ периода на осигуряване обр.УП-13 за положен
осигурителен стаж от С. *** за периода от 1982г. до 1984г. Издадени са
Удостоверение обр. УП-13 №5506-15-3711#2/04.12.2019г., от което се установява, че лицето е заемало длъжност „ОТКК“
в Преспа Лъки АД за периода от м.02.1983г. до м.09.1984г., както и
Удостоверение обр. УП-13 №5506-15-3711#1/04.12.2019г. за осигурителен стаж, положен в „Устрем-Л“ЕООД гр.Лъки на
длъжност „дамски поръчки, шивачка“ за периода от 01.01.1982г. до м.02.1983г. За
останалите периоди от м.09.1984г. до м.12.1984г., с оглед липсата на документи,
удостоверяващи осигурителен стаж, е отказано издаването за обр. УП-13, видно от
уведомително писмо изх.№5506-15-3711#3/04.12.2019г./л.117-121/.
С оглед събраните нови доказателства за осигурителен стаж
и необходимостта от изясняване на декларираните от С. периоди на осигуряване,
със свое Решение №2153-15-319/12.12.2019г. Директорът на ТП на НОИ-Пловдив е
отменил оспореното пред него разпореждане и е върнал пенсионното досие на
длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО за извършване на нова преценка на право на
пенсия/л.124-125/.
В изпълнение на това решение, е извършена справка за
прекратени осигурители без правоприемник и е установено, че няма предадени
документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход в отдел ОАА на осигурителя
„Отечествен фронт“ гр.Смолян/л.130/.
При това положение и въз основа на служебно събраните
документи за положен стаж, е установен, съответно зачетен осигурителен
стаж,както следва:
- от 01.01.1982г. до 21.02.1983г. с продължителност 01
година 01 месец и 20 дни, положен при осигурител „Устрем Лъки“ЕООД;
- от 27.02.1983г. до 17.08.1984г. с продължителност 01
година 05 месеца и 20 дни при осигурител „Преспа Лъки“АД;
- от 23.07.1986г. до 23.07.1989г. с продължителност 03
години 00 месеца 00 дни, зачетен осигурителен стаж за майчинство за първо дете;
- от 23.07.1989г. до 28.02.1991г., с продължителност 01
години 07 месеца и 08 дни, зачетен осигурителен стаж за майчинство за второ
дете;
- от 12.01.1998г. до 16.06.1998г., с продължителност 00
години 05 месеца и 05 дни, положен при осигурител СОУ „Христо Ботев“ гр.Лъки;
- от 06.07.1998г. до 05.05.1999г., с продължителност 00
години 10 месеца и 00 дни – безработица;
- от 01.05.2001г. до 31.12.2002г. с продължителност 01
година 08 месеца и 00 дни, положен при осигурител ЕТ „Алфа 01-ВД-Д. Петров“;
- от 01.01.2003г. до 18.08.2003г. с продължителност 00
години 07 месеца и 18 дни – безработица;
- от 19.08.2003г.
до 30.04.2004г. с продължителност 00 години 08 месеца и 12 дни – календарно
време при осигурител ЕТ „В.Т.“;
- от 16.07.2004г. до 09.08.2004г. с продължителност 00
години 00 месеца и 24 дни – безработица;
- от 10.01.2005г. до 14.10.2005г. с продължителност 00
години 09 месеца и 05 дни – календарно време при осигурител ЕТ“С.М.“;
- от 01.11.2005г. до 06.06.2006г. с продължителност 00
години 07 месеца и 06 дни – календарно време при осигурител ЕТ„С.М.“;
- от 01.07.2006г. до 23.04.2007г. с продължителност 00
години 09 месеца и 23 дни – календарно време при осигурител ЕТ“С.М.“;
- от 22.10.2007г. до 16.04.2008г. с продължителност 00
години 05 месеца и 25 дни – календарно време при осигурител ЕТ„С.М.“;
- от 15.10.2008г. до 31.12.2008г. с продължителност 00
години 02 месеца и 16 дни, положен при осигурител „Р.-С.“ЕООД;
- от 01.01.2009г. до 28.02.2009г. с продължителност 00
години 02 месеца 00 дни, положен при осигурител „Р.-С.“ЕООД;
- от 01.03.2009г. до 14.04.2009г. с продължителност 00
години 00 месеца 22 дни, положен при осигурител „Р.-С.“ЕООД на 4-часов работен
ден;
- от 15.10.2009г. до 17.11.2009г. с продължителност 00
години 00 месеца 16 дни, положен при осигурител „Росина“ЕООД на 4-часов работен
ден;
- от 18.11.2009г. до 19.01.2010г. с продължителност 00
години 01 месец и 01 ден, положен при осигурител „Росина-8“ЕООД на 4-часов
работен ден;
- от 07.02.2011г. до 25.04.2011г. с продължителност 00
години 02 месеца и 19 дни, положен при осигурител „Линжери“ООД;
- от 09.01.2018г. до 31.07.2019г. с продължителност 00
години 04 месеца и 20 дни, положен при осигурител „Ванеса 61“ЕООД на 4-часов
работен ден.
Или, общо осигурителен стаж от трета категория е
установен в размер на 15 години 04 месеца и 21 дни, от които действителен
осигурителен стаж 09 години 03 месеца и 01 ден.
С оглед на това било прието, че наличните редовни
документи не установяват наличие на право на лична пенсия за ОСВ на С. нито към
датата на първоначалното отпускане с разпореждане от 2013г., нито към
06.04.2020г., поради което и на основание чл.99 ал.1, т.2 б.“а“ и б.“г“ КСО с
Разпореждане №********** по Протокол № N2141-15-4 от
06.04.2020г. Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е отменил
първоначалното, а и всички последвали го разпореждания във връзка с отпуснатата
от 2013г. пенсия на лицето, отказано е и опускане на лична пенсия за ОСВ по
чл.68 ал.1-2 КСО.
При осъщественото задължително административно обжалване
пред ответника – Директор на ТП на НОИ – Пловдив не са представени други
писмени доказателства, въпреки обратното твърдение в жалбата, поради което
извършената от него повторна преценка по същество, не довела до изводи,
различни от възприетите от долустоящия пенсионен орган и жалбата на С. била
оставена без уважение.
В хода на настоящото съдебно производство по делото е
приобщено адм. дело №3074/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив.
От страна на жалбоподателката са дадени обяснения по реда
на чл.176 ГПК във връзка с чл.144 АПК. В същите заявява, че трудовият и
осигурителен стаж е придобила както следва: започнала е в ДПП“Устрем“ – гр.Лъки
през 1980г. и е работила до 1982г.; в „Преспа“ – гр.Лъки е работила в периода
1983-1984г.; през периода 1986г.-1988г.-1990г. е била в майчинство; след 1990
до 1993г. отново е работила в ДПП“Устрем“; през периода 1993г.-1998г. е
работила в СОУ“Христо Ботев“ към Община гр.Лъки; през периода 2001г.-2002г. е
работила в ЕТ“Алфа-01-ВД Д.П.“ гр.Асеновград; през 2003г.-2004г. е работила в
ЕТ“В.Т.“ – гр.Лъки; през 2005-2008г. е работила в ЕТ“С.М.“ – Пловдив; през
2008г.-2009г. е работила в ЕТ“Р.-С. 15“ – Пловдив; 2008г.- 2010г. е работила в
„Росина“ЕООД – Пловдив; 2010г.-2011г. е работила в „Линжери“ – Пловдив и след
2011г. е работила в чужбина. Посочва също така, че не съхранява документи,
удостоверяващи трудовия и осигурителния и стаж, не е компетентна, но мисли, че
не е работила при условията на първа и втора категория труд, а документите за
пенсиониране са били подадени през 2013г., но не помни точно как/л.160/.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Както решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, така
и потвърденото с него разпореждане, са издадени от компетентни органи, в
изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това.
Преди всичко следва да се посочи, че пенсионният акт като
вид индивидуален административен акт се ползва със стабилност, но тази негова
стабилност се разпростира винаги до момента, в който същият бъде изменен или
отменен, а това следва и може да се случи само на законово основание. В този
смисъл стабилността на акта не може да се схване като непогрешимост на същия, а
това, че той не може да бъде изменян или отменян с редовните начини на контрол,
вкл. и съдебен. В тази насока законодателят е предвидил в АПК хипотези, при
които може един придобил задължителна/формална/ сила и станал стабилен
административен акт, да бъде изменен или обезсилен при откриване на нови
обстоятелства, които сочат на неговата незаконосъобразност или неправилност.
В пенсионното производство тази възможност е намерила
израз в правилото на чл.99 КСО, според което влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени от органа, който го е
издал, когато бъде установено поне едно от изброените в ал.1 обстоятелства. Когато пенсията е отпусната въз основа на
неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание и/или
същата е неправилно отпусната са именно такива обстоятелства – чл.99 ал.1 т.2
б.“а“ и б.“г“ КСО.
По отношение наличието на основанието, предвидено в чл.99
ал.1, т.2 б.“а“ КСО е достатъчно да се посочи, че от данните, съдържащи се по
делото, се установява, че осигурителят „МРАЗ“АД не е издавал удостоверение обр.
УП-2 № I-324/16.03.2001г., отделно от това
жалбоподателката не фигурира нито в регистрите на постъпилите работници, нито в
регистрите на напусналите такива, следователно удостоверение обр. УП-2 №I-324/16.03.2001г./л.11-12/, представено със заявление
вх.№МП-6500/24.01.2013г. за отпускане на ЛПОСВ, е документ с невярно
съдържание, а въз основа на това удостоверение на жалбоподателката е определен
осигурителният доход, поради което и разпореждането, с което на същата е
отпусната ЛПОСВ следва да бъде отменено и на това само основание, поради
установената липса на фактическо основание за издаването му на заявителя.
Впрочем, фактът, че С. не е работила в „МРАЗ“АД не е спорен, доколкото същата в
жалбата си срещу разпореждането за спиране, изрично заявява, че не е работила в
„МРАЗ“АД и не знае защо този стаж е бил признат/л.102/. С други думи казано,
установено е по безспорен начин наличие на обстоятелствата по чл.99 ал.1, т.2
б.“а“ КСО, а именно, че пенсията на С. е отпусната въз основа на неистински или
подправен документ, или на документ с невярно съдържание.
По отношение на следващата цитирана хипотеза, макар и
само в мотивите на акта, а именно чл.99 ал.1, т.2 б.“г“ КСО, е необходимо да се
посочи, че за разлика от останалите в ал.2, е по-обща такава, с оглед самата и
формулировка, поради което под същата следва да се подвеждат факти от
социалната действителност, попадащи в приложното и поле, които не
удовлетворяват никоя от хипотезите на останалите букви. В този смисъл, според
настоящия състав, като е приложил хипотезата на чл.99 ал.1 т.2 б.“г“ КСО,
ответникът, а и пенсионният орган, са приложили правилно закона.
По делото от пълната административна преписка се
установява, че в резултат на служебната дейност на пенсионния орган и на база
посочените от С. места, където е работила, респ. събраните от там писмени
доказателства/от нейни бивши работодатели-осигурители/ и извършените служебни
проверки, Ръководител “ПО” е постановил своето разпореждане от 06.04.20г., с
което е установена липсата на удостоверяване на наличния в разпореждането от
08.05.2013г. осигурителен стаж от трета категория труд – 14 години 11 месеца и
22 дни, осигурителен стаж от първа категория труд – 03 години 02 месеца и 02 дни и осигурителен стаж
по чл.104 ал.3 КСО – 07 години 11 месеца 00 дни.
При това положение правилен е изводът, че
жалбоподателката не е отговаряла към момента на подаване на заявлението си от
24.01.2013г. на изискванията на §4 ал.1 ПЗР КСО. Лицето не отговаря и на
условията на чл.68 ал.1-2 КСО, тъй като към датата на постановяване на
процесното разпореждане, не е навършила необходимите 61 години и 06 месеца,
няма и придобит стаж от трета категория труд в размер на 35 години и 10 месеца,
поради което правилно и е отказано отпускане на ЛПОСВ и по общия ред.
В жалбата до съда се сочат от една страна допуснати
нарушения от процедурно/процесуално/ естество, от друга страна се сочат
твърдения за това, че за оспорващата е налице и друг осигурителен стаж, който
неоснователно не е бил признат, респ. неговото включване би променило изводите
на пенсионния орган.
По отношение
съществото на извода на ответника – за правилност на ос-пореното пред него
разпореждане, то следва да се посочи, че при съдебното дирене се установи, че
ответникът е преценил всички релевантни по въпроса доказателства във връзка с
наличието или липсата на основания за отпускане на лична пенсия на С..
В хода на съдебното производство от страните не са
представени нови доказателства. Както вече бе казано, на Р.С. е отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание §4 ал.1 ПЗР КСО, считано от
08.05.2013г. при навършена възраст 51 години по заявление от 24.01.2013г.
Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от първа категория труд
и по чл.104 ал.2 КСО – 03 години 02 месеца и 02 дни, от трета категория - 14 години 11 месеца и 22 дни, стаж по
чл.104 ал.3 КСО – 07 години 11 месеца 00 дни, стаж по чл.104 КСО – 44 години 00
месеца и 05 дни, при осигурителен доход 223 840,00 лева за периода от
01.01.1991г. до 31.12.1993г. и 11 282,04 лева за периода 12.01.1998г. –
25.04.2011г. с индивидуален коефициент при отпускане – 1,259.
Именно за установяване на последно посочените
осигурителен доход и стаж е поискано от жалбоподателката да представи
необходимите документи. Самата жалбоподателка изрично заявява, че не съхранява
документи за стаж и доход, въпреки, че на 31.03.2014г. всички документи са и
били върнати/л.47-гръб/. С оглед на това и на лицето е извършена проверка, за
която същата е била надлежно уведомена. Извършваната проверка по своята правна
природа представлява административно производство по чл.108 ал.1, т.1 КСО,
съгласно която норма, контролните органи на НОИ, при изпълнение на служебните
си задължения, имат право да проверят всички физически и юридически лица за
дейността, възложена на НОИ. За извършване на проверките те имат право на
свободен достъп до работните помещения и обекти. Следователно, по силата на
разпоредбата на чл.108 ал.1, т.1 КСО, е допустимо и законосъобразно контролните
органи при ТП на НОИ да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки
по всяко едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или
липсата на съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или
обективни индикации.
В тази връзка са и нормите на Глава Четвърта от
Правилника за организацията и дейността на НОИ. Според чл.108 ал.2 КСО,
физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи
на НОИ исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и
носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство
във връзка с дейността, възложена на НОИ.
Само за яснота следва да се посочи, че органът не е бил
длъжен да проверява какви доказателства има в своите архиви за наличие или
липса на осигурителен стаж и доход на лицето, за да прецени при отпускане,
респ. измяна размера на пенсията какъв е действителният размер на осигурителния
стаж и доход и съответно – размер на пенсията, съобразно изчисления
индивидуален коефициент/Решение № 10193 от 01.08.2017г. по адм. д. №
2342/2016г. на ВАС/.
В тази връзка и в тежест именно на жалбоподателката е да
докаже своя осигурителен стаж, независимо от причините за извършената проверка,
посредством представяне на съответните документи. Тъй като такива не са
представени, а и от С. се твърди, че не съхранява оригинални документи,
осигурителните органи са извършили проверки, при които е констатирано, че
установените стаж и доход не отговарят на тези, установени при отпускането на
пенсията и през 2013г.При така установения осигурителен стаж на
жалбоподателката в хода на административната процедура, който почти изцяло съответства
на декларираните от нея данни в хода на настоящото съдебно производство и при
липса на каквито и да било други доказателства, ангажирани от нейна страна в
съдебната фаза на процеса, очевидно в случая се касае за неправилно отпусната
пенсия с Разпореждане № **********/08.05.2013г., считано от 24.01.2013г. Казано
с други думи, настоящият казус се субсумира и в хипотезата на чл.99 ал.1, т.2,
б.“г“ КСО.
Не следва да бъде подминаван и фактът, че от страна на
оспорващата липсват твърдения да е полаган стаж при други осигурители и/или в
друг времеви отрязък, който да не е бил взет предвид при постановяване на
процесното разпореждане – осигурителните стаж и доход са издирени служебно от
органа именно въз основа на наличните по пенсионното досие данни и декларираното
от С., въпреки липсата на представени от нейна страна каквито и да било
доказателства.
Изложеното до тук налага да се приеме, че в хода на
административното производство от страна на органа са предприети всички
необходими и възможни действия по установяване на точния размер на
осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и
служебно начало, възведени в чл.7 и чл.9 АПК. Впрочем, в конкретния случай
жалбоподателката дори заявява, че не е работила при условията на първа и втора
категория труд, но в разпореждането и за отпускане на ЛПОСВ, което безспорно е
получила, ясно се вижда на какво основание и е отпусната пенсията, съответно
какъв стаж и е бил зачетен и в случай, че не е полагала стаж при условията на първа
и втора категория труд, както твърди, подавайки заявлението си за пенсиониране
на 24.01.2013г., когато е била навършила 51 години, очевидно не е била
достигнала пенсионна възраст, доколкото необходимият възраст към 2013г. е 60
години и 08 месеца, съответно стажът, който твърди, че е полагала при
посочените осигурители, дори и да бъде приет като такъв без прекъсване от
1982г. до 25.04.2011г./след която дата твърди, че е работила в чужбина/, не би
бил повече от 30 години, а през 2013г. изискуемият стаж за пенсиониране по
общия ред е 34 години и 08 месеца.
При това положение, и с оглед липсата на представени
други доказателства, следва да се приеме, че С. никога не е имала трудов стаж в
посочените в разпореждането от 2013г. размери, което разпореждане е издадено
въз основа на подадено от лицето заявление. Или иначе казано, пенсията
изначално е била неправилно отпусната.
С оглед изложеното, настоящият състав намира за
неоснователна жалбата на С., поради което същата следва да бъде отхвърлена.
На НОИ – София се дължат разноски в
размер на 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се
определя на база правилото на чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ бр.8/24.01.2017г./ във
връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.М.С. *** срещу Решение №Ц2153-15-41 от 09.06.2020г. на Директор ТП
на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на лицето срещу
Разпореждане №********** по Протокол №2141-15-4/06.04.2020г. на Ръководителя на
“ПО” при същото поделение, с което е отменено разпореждане на пенсионния орган
№**********/Протокол №N01073/08.05.2013г. и всички последващи
го и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Р.М.С. *** да заплати на Национален осигурителен
институт – София сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: