№ 15463
гр. София, 24.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20231110153527 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ........ за издаване на заповед за изпълнение против С С. П
ЕГН ********** за вземания в размер на 25,34 лева неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги за периода 23.01.2022 г. до 22.03.2022 г. ведно с
обезщетение за забава за периода 23.03.2022 г. до 18.09.2023 г. в размер на 3,82 лева,
неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане за периода 23.01.2022 г.
до 22.03.2022 г. на обща стойност 205,96 лева ведно с обезщетение за забава за периода
08.03.2022 г. до 18.09.2023 г. в размер на 31,55 лева; неустойки в размер на общо 125,37
лева ведно с обезщетение за забава за периода за периода 08.03.2022 г. до 18.09.2023 г. в общ
размер 19,47 лева.
Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията за неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги по договор №********* със системен
партиден номер М5083791 за услуга +359********* и за услуга +359*********, ползвани за
периода от 23.03.2022 г. до 22.03.2022 г., за претендираните суми за устройство на
изплащане по договор за продажба на изплащане от 19.05.2020 г. за периода 23.01.2022 г. до
31.03.2022 г. към услуга с номер +359*********, както и за начислените обезщетения за
забава върху тези суми, като за останалите претендирани вземания за неустойка в размер на
3 месечни абонаментни такси и за неустойки, съизмеряващи се с дадената отстъпка от
цената на устройството и дадена отстъпка от цената на месечната абонаментна такса
заявлението следва да се отхвърли поради противоречие със закона и добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава,
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и
това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в
настоящия случай (в.ч.гр.д. №6258/2018 на СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д.
№2473/2018 на СГС).
В случая се претендират вземания по договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги, поради което длъжникът има качеството на потребител по смисъла на
§13, т.1 от ДР на ЗЗП.
По отношение на претендирата неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси
дължима при прекратяване на договора по вина на абоната следва да се посочи, че съгласно
1
ОУ на договора за мобилни услуги е предвидено, че при неплащане в продължение на 124
дни договорът се прекратява автоматично- чл. 54.12 ОУ. Така предвиденото автоматично
прекратяване на договора представлява неравноправна клауза, тъй като макар и допустимо,
доколкото разпоредбата на чл. 87 ЗЗД да е диспозитивна, липсва индивидуално договора
между оператора и потребителя. Автоматичното прекратяване на договора лишава
потребителя от яснота кога отношението се счита прекратено, кога има съществено
неизпълнение какви са точно последиците от това съществено неизпълнение и може ли да
го избегне, като плати. Без да бъде уведомен потребителя за тези обстоятелства не може да
бъде натоварен с кумулативни санкции, за които не е предупреден, което е общо правило в
облигационно право и отнемането на тази възможност на длъжника и то потребител,
очевидно е в негов ущърб и е недобросъвестно. По изложените обуславя извода, че тази
клауза е неравноправнаи като такава не поражда действие, поради което договорът не се
счита прекратен. В тази връзка са аргументи и в Решение от 8 декември 2022 г. по дело
C‑600/21 на СЕС, както и константната практика, обективирана в Решение № 5047 от
3.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5260/2023 г. на СГС;Решение № 4280 от 12.07.2024 г. по в.
гр. д. № 10721/2022 г. на СГС;Решение № 4210 от 11.07.2024 г. по в. гр. д. № 2289/2024 г. на
СГС;Решение № 3821 от 28.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 12440/2022 г.; Определение №
14908 от 27.09.2024 г. № по в.ч.гр.д. 20241100510036 / 2024 г. на СГС; Определение № 14517
от 20.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100509252/2024 г. на СГС; Определение № 14442 от
19.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100509141/2024 на СГС;Определение № 14736 от
25.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100510778 / 2024 г на СГС; Определение № 1587 02.02.2024
г. по в.ч.гр.д. № 20231100514019 / 2023 на СГС и др.
Наред с горното следва да се съобрази, че съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно
решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто
последващ момент е и неизпълнението на договора или прекратяването на договорното
правоотношение. С оглед посочените критерии съдът счита, че процесната договорна клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора за
предоставяне на процесния вид услуги абонаментни такси, независимо от момента на
разваляне на същия, се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече развален договор
получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил ако
договорът не беше развален, но без да се престира от негова страна, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл -
решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК, както и Определение № 14442/19.09.2024 г. по в.ч.гр.д.№9141/2024 г. СГС;
Определение № 14736/25.09.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 107778/2024 г. СГС, Определение
№11222/17.07.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 8032/2024 г. СГС, Определение № 1578/02.02.2024 г. по
в.ч.гр.д.№ 14019/2023 г. СГС.
От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези
клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и
посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между
търговеца /икономически по[1]силната страна/ и потребителя /икономически по-слабата
страна/.
От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от общите условия
към него, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните
по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато
другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено
единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е
длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите
2
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от
абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо
оборудване. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца,
липсва. Ако потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора
поради вина на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Следва да се добави, че клаузата за неустойка противоречи на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. В
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани
на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по
дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че "изискването договорните клаузи
да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в
договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза,
както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други
клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици". Съдът намира, независимо от
уговорения максимален размер на същата, а именно трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка, че начина по който се формира същата, остава неясен за потребителя. В процесния
договор и представените приложения към него не се съдържа ясна информация относно
дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени
отстъпки, които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, от която
такса следва да се формира размера на неустойката. Неясно остава и кои конкретни услуги
включва тази такса и как е формирана.
Неустойките за дадена отстъпка от цената на услугата, респ. от цената на даденото
устройство по договор за продажба на изплащане съдът намира, че също са неравноправни.
Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина
на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване
и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментите планове и от
пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент. Тези суми не се дължат при разваляне на договора за мобилни
услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в посочените
клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън посочените
функции на неустойката. От изложеното по – горе се налага извод и за неравноправност и
на тези клаузи за неустойки по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр.
100/2019 г. /.
Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение две различни и едновременно
дължими санкции, се надхвърля безспорно обезпечителната и обезщетителна функция на
неустойката и същата се явява необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
безспорно приложима в случая. Тъй като договора може да се прилага и без тази нищожна
клауза, то самият договор не е нищожен /чл. 146, ал. 4 ЗЗП/.
Клаузата за неустойка противоречи на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, по същите съображения
които съдът изложи по отношение на горната клауза за неустойка, се отнасят и за
неустойката за дадена отстъпка от цената на устройство, тъй като не е посочено в договора,
при уговаряне на задължението, каква е цената на устройството със и без отстъпка, липсва
каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на устройството, съгласно
действащия ценоразпис на оператора и към кой момент. В допълнение, в разглеждания
случай уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната и
преференциалната цена на услуги и предоставено устройство излиза извън присъщите й
функции и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.
Посредством така уговорените неустойки се извършва промяна на съществен елемент
от договора, а именно - цената на устройството/услугата едностранно, без съгласието на
потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна
нееквивалентност на престациите. Освен това, определеният размер на неустойката
противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а
3
„увеличава“, без съгласието на насрещната страна, цената на предоставеното
устройство/услугата. Правото на оператора да определя отстъпка от цена, е упражнено по
негова воля още при сключването на договора, поради което не оправдава последващото
едностранно увеличение на цената на устройството/услугата, чрез договарянето на
неустойка под формата на извършената отстъпка, тъй като цената следва да се счита за
окончателно определена със сключване на договора. Така визираната неустойка е
договорена в противоречие с добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на
неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с
потребителя цена на вещта/услугата. Същата противоречи на добросъвестността и води до
значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143
ЗЗП, поради което клаузата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и, ал. 2 ЗЗП във
връзка с чл. 143, т. 5 ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета и не
поражда правни последици.
След като по изложените съображения длъжникът не дължи заплащане на
претендираните вземания за неустойки, то това се отнася и за акцесорните задължения за
лихви за забава върху тях. На самостоятелно основание следва да се посочи, че лихва за
забава върху неустойка се дължи само ако в договора е посочено кога е падежа на
задължението за неустойката, а в ОУ точен падеж на задължението за неустойка липсва.
Поради, което и длъжника не е изпадал в забава за заплащане на това задължение за
неустойка не дължи лихва, тъй като и досега не е уведомен за прекратяването, нито му е
поискано плащането, нито връщане на оборудването.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №269359/29.09.2023 г. на ........ за издаване на заповед за
изпълнение против С С. П ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземания в общ размер 125,37 лева за
неустойки в размер на 3 месечни абонаментни такси и за неустойки, съизмеряващи се с
дадената отстъпка от цената на устройството и дадена отстъпка от цената на месечната
абонаментна такса по договор №********* със системен партиден номер М5083791 за
услуга +359********* и за услуга +359*********, както и за обезщетение за забава в общ
размер 19,47 лева за периода за периода 08.03.2022 г. до 18.09.2023 г.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4