Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
53 10.04.2019г. град Хасково
Хасковски окръжен съд наказателен
състав
На дванадесети март година: 2019г.
В открито заседание в състав:
Председател: Стратимир Димитров
Членове: Боряна
Бончева
Красимир
Димитров
Секретар: Димитрийка Христова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия Кр.
Димитров В.н.ч.х.д. № 20 по описа за 2019г., като мотивите са изготвени от
съдия Стр. Димитров на основание чл. 33, ал. 5 от НПК; за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 65 от 29.11.2018 год., постановена по н.ч.х.д.№ 84/2018г., РС Димитровград признал подсъдимата Д.Г.К. за виновна в това, че на 03.03.2017 г., в гр. Димитровград причинила на Г.М.П. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, изразяващо се в оток в областта на дясната скула, разклащане на първи и втори долни леви зъби - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба 1 000 лева.
Със същата присъда подсъдимата Д.К. е осъдена да заплати на Г.М.П. сума в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие на деянието неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тях, считано от 03.03.2017 год. до окончателното й изплащане, ведно с направените по делото разноски в размер на 1 112 лв., а в полза на РС Димитровград – 80 лева държавна такса.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подс. К., който я обжалва в законовия срок с доводи за незаконосъобразност, необоснованост на изводите относно съставомерните факти. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и иска подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение.
Повереникът на частната тъжителка, а и тя, изразяват становище за законосъобразност на обжалвания съдебен акт и искат присъдата да бъде потвърдена.
Съдът, като прецени материалите по делото и обсъди доводите в жалбата, и тези, изложени в съдебно заседание, след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Районният съд е пристъпил
към постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка, установена
от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа на които е
изградил обосновани изводи, досежно съставомерността на извършеното от подсъдимата
Д.К. – причинена на Г. П. лека телесна повреда, изразяваща се в оток в
областта на дясната скула, разклащане на първи и втори долни леви зъби. От показанията на
свидетеля Г.С.се установява, че на 03.03.2017г. пострадалата П. ***, по
тротоара на ул. „********
*********“.
В близост до павилион „Л.“, подс. К. нанесла удар с ръка в областта на лицето
на пострадалата, при което П. паднала на земята. Въпреки, че наоколо имало и
други хора никой не опитал да помогне. Св. С., който наблюдавал инцидента от
около 50 метра, отишъл до пострадалата и предложил да окаже помощ. Жената
отказала, но поискала да се обади на дъщеря си. В присъствието на св. С., П. се
свързала с дъщеря – св. Г., която малко след това отишла до мястото на
инцидента. Там заварила майка си със зачервена дясна буза и кръвоизлив в
областта на носа и устата. Впоследствие П. била освидетелствана от съдебен
лекар, за което и било издадено съдебно медицинско удостоверение.
Съдебно
медицинската експертиза установява, че при инцидента на 03.03.2017г. са
причинени оток в областта на дясната скула, разклащане на първи и втори
долни леви зъби. Възможно било тези увреждания да се получат по начина и при
обстоятелствата посочени в предварителните сведения, по механизъм на действие от
твърд и тъп предмет. Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и 129 от НК.
Голословен е
сочения във въззивната жалба довод за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила изразяващо се едностранчива, в ущърб на защитата,
преценка на доказателствата по делото, както и преекспониране показанията на
св. С. С
основание са приети за убедителни показанията на този свидетел, относно основен
факт от предмета на доказване, за нанесен от подсъдимата на пострадала удар.
Тези показания са обсъдени подробно в мотивите към присъдата, като са
съпоставени с останалите гласни и писмени доказателства. С основание на дадените
от св. С.показания е била дадена вяра, защото, макар според собствените му
твърдения в началото на инцидента той се е намирал на около 50 метра,
проведеният експеримент е потвърдил възможността да се различават участващите в
инцидента лица. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си за пълно
изясняване на фактите, както и е аргументирал позицията си защо дава вяра на
показанията – очевидец.
При тази фактическа
обстановка, настоящият състав на въззивната инстанция също счита, че
подсъдимата П. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Налице са увреждания, които представляват
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК; причинени от подсъдимата
на пострадалата П., установено от показанията на свидетелите, посредством
нанасянето на удари с ръка в областта на лицето. В унисон с установени факти
районният съд законосъобразно е приел, че деянието подсъдимата е осъществила при пряк умисъл, тъй като е
съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на
общественоопасните му последици и е искала те да настъпят. Действията на подс. П.
показват, оформена в съзнанието й представа, че с удара причинява другиму
телесна повреда, което сочи, че е целяла причиняване на уврежданията, като
въпреки наличието на тази представа в съзнанието си не е преустановила своите
действия.
Законосъобразно районният
съд, след като е отчел трите обстоятелства – подсъдимата П. не е осъждана, нито
освобождавана по реда на чл. 78а НК от наказателна отговорност (справка от
14.02.2019г. на НАП сочи, че глобата по предходно ч.х.д.№ 505/2013г. е било
изплатена на 25.08.2014г.), от деянието не са причинени имуществени вреди и за
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание “лишаване от
свобода до 2 години” и друго “по-леко наказание”, е приел, че са налице
основанията за освобождаване дееца от наказателна отговорност по реда на Раздел
ІV гл.VІІІ НК. При определяне на наказанието районният съд е отчел превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и законосъобразно е отмерил размера на
административното наказание глоба от 1 000 лева. Наказанието е адекватна
санкция за подсъдимата и съответства на материалното й положение.
По гражданския иск.
Пред РС е бил приет за
съвместно разглеждане предявен от пострадалия от престъплението против
подсъдимата граждански иск, с правно основание чл. 45 от ЗЗД. При определяне на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, вследствие причинената
телесна повреда, районният съд е изложил лаконично обстоятелствата и
съображенията си мотивирали го да приеме, че уваженият иск в размер на 2 000 лв. в пълна степен ще репарира
причинените вреди и обезщетението е определено по справедливост. Размерът е
незаконосъобразно определен. Действително са налице три увреждания, но освен
посочения в експертизата период на отшумяване 20 дни, по делото не са били
ангажирани други доказателства за обосноваване на вредите, в пълния предявен от
ищеца размер. Сума в размер от 800 лева е в състояние да възмезди
неимуществените вреди, претърпени от пострадалия. Ето защо обжалваната присъда
следва да бъде изменена в гражданско осъдителната й част, като обезщетението –
намалено.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 65 от 29.11.2018г.
на РС – Димитровград, постановена по н.ч.х.д. № 84/2018г. в гражданско
осъдителната й част, като НАМАЛЯ размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
дължимо от под. Д.Г.К. на Г.М.П.
от 2 000лв. на 800лв., като за разликата над 800 лв. до 2 000лв., предявения
граждански иск, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
Отменя присъдата в частта й
за разноските, за разликата над 50 лева до 80 лева, представляваща дължимата
държавна такса, върху уважения размер на иска.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: