Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 39 21.02.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На тридесети януари Година две хиляди и двадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор Георги Дуков
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 826 по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по повод искова
молба от И.М.П. с ЕГН **********,***, с процесуален представител адв.Пашов от
АК-Бургас с искане, да бъде отменено наложеното ограничено запрещение, тъй като
е настъпила положителна промяна в ***
състояние на лицето. Ищцовата страна счита, че от постановяване на съдебното
решение през 2017 г., са настъпили значителни промени в личния живот на П.,
които правят мярката „********“
неприемлива. Определеният след предоставена правна помощ на П. служебен
защитник твърди, че от проведената от него лично беседа с ищцата може да се
направи извод, че последната е ориентирана за място и време, знае кога е
родена, къде и с кого живее, познава показаните ѝ банкноти и правилно
пресмята сумата на същите. В ежедневието се обслужва сама, пазарува от
магазина, излиза на разходка, ориентира се добре. Познава близките си и
съседите, разговаря с всички, дори дава съвети на съседите си. Според него тя
разграничава доброто от лошото, грижи се за вещите си и не ги губи. В състояние
е да ръководи постъпките си и се грижи за интересите си. В разговорите показва
изключителен интелект и болка от факта, че именно дъщерите ѝ са я
поставили *****, с което са ограничили правата ѝ.
Ответницата М.П. в подаденото писмено становище заяви,
че искането е допустимо, но неоснователно. Не е налице промяна в здравословното
състояние на ищцата. П. не само към момента на постановяване на съдебното
решение, но и към настоящия момент продължава да няма критично отношение към
болестта си и не осъзнава нуждата от постоянно лечение. Всъщност **** на ищцата се разширяват поради липсата на продължително
лечение, тъй като назначеният й попечител е с местоживеене ***.
В предоставения срок, ответницата А.И.К. не подаде
писмено становище, не направи доказателствени искания.
В дадения от съда срок, попечителят В.М. не подаде
писмен отговор, не направи доказателствени искания.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, Окръжна прокуратура –
Бургас не изрази становище по исковата молба, не представи доказателства, не
направи доказателствени искания.
В съдебно заседание пълномощник на И.П. и ищцата лично
заявиха, че поддържат направеното искане и молят съда да го уважи, като отмени
постановеното спрямо ищцата ****. Ангажира свидетелски
показания. Подробни доводи разви в писмени бележки.
Ищцата беше разпитана в съдебно заседание, като отговори
на поставените въпроси. Доводи изложи в писмен вид, в приложено „допълнение“
към протокола от последното проведено заседание.
Ответниците П. и К. считат, че направеното искане
следва да бъде отхвърлено, тъй като майка им изобщо не се е подобрила, даже
напротив. Ангажират свидетелски показания и съдебно-психиатрична експертиза.
Представителят на Бургаска окръжна прокуратура счита,
че не са налице предпоставките на закона за отмяна на постановеното поставяне
на ищцовата страна по делото под ****** и моли за
отхвърляне на молбата.
Бургаският окръжен съд след като прецени отправените
искания и твърдения, събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема
за установено следното:
Според решение № 299/ 13.07.2017г. по гр.д.№ 371/2017г.
по описа на ОС-Бургас (л.7-8), потвърдено с решение № 104/ 03.11.2017г. по
въззивно гражданско дело № 296/2017г. по описа на Апелативен съд – Бургас, И.П.
е била поставена под ограничено запрещение. Ищцата е с множество прояви,
подробно отразени в актовете на съдилищата, станали повод за образуването на
наказателни, наказателни частен характер и граждански дела, по които П. е била
осъдена или се е стигнало до споразумение след признание от нейна страна. Било
е проведено изслушване по реда на чл.155 ал.3 от СК на ищцата от главния
секретар на общината, като видно от съставения протокол (л.15-16), към 14.05.2019г.
е било взето решение за промяна на попечителя, по молба на П., с решение от 20.05.2019г.
(л.17-19). Приложени годишни доклади от предишния и настоящия попечител на И.П.,
няма. Според „Констатация от медицинските изследвания, представените документи
и мотиви за експертно решение“ на ***
състав на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас № **** от
194/ 20.11.2019г., П. е *** здрава и
проблемите й са от съществуващи семейни взаимоотношения (л.85).
С оглед разпоредбата на чл.337 ал.1 от ГПК, съдът
проведе разпит на ищцата лично с цел придобиване на непосредствено впечатление
за нейното състояние. Разпитана в съдебно заседание, П. отново заяви, че в
основата на сагата с *** й заболяване
стои имотна измама чрез фалшификация на нотариални актове от страна на бившия й
съпруг и сестра й, която е **** служител в
П. Приетата експертиза е невярна, като съдържа стари констатации и не е вземал
предвид 4 нападения над ищцата след това. Дъщерите й са едно оръжие на бившия й
мъж, а сестра й е много богата. Макар и ориентирана за време, място, продължи
да обвинява всички свои роднини в заговор против нея.
От заключението на приетата съдебно-психологическа
експертиза (л.71-82) става ясно, че И.П. е била снета от **** към ** – Бургас на
27.12.2011г., по нейна молба. От 01.08.2011г. е с поставена диагноза „************* по МКБ (Международна класификация на болестите)“. В
нито един момент не е провеждала нееднократно предписаните й медикаментозни
лечения. Диагнозата към момента на експертизата е непроменена. Към вече
установената теза на ищцата, че бившият й съпруг цели физическото й унищожение,
са добавени и нови лица – неин съсед и очният лекар, които искат да й навредят.
Според вещото лице, поставената диагноза не позволява на П. да прави трезва
преценка на ставащото около нея.
Според показанията на св. Й. К. – позната на ищцата
и член на Движение за защита на гражданите и държавата, през последните години
ищцата няма поведение, отговарящо на поставената диагноза. Била спокойна,
контактна, в София се ориентира добре. Спи на дъска, а не в легло, защото имала
някакви притеснения. За страховете се, че е преследвана, споделила едва преди
година и половина. Свидетелката й съдействала за прегледи в болници и при
зъболекар. Счита, че ищцата е съвсем нормална и сама се грижи за работите си.
От показанията на св. Н. С. – собственик
на * апартамента в сградата, в която живее ищцата, стана
ясно, че я познава от 2016 г., когато си е купила жилището. П. е приветлива,
добре облечена, грижи се сама за дома си, плаща сметките за общите части,
пазарува, не е чувал да е имал конфликти със съседи.
Съобразно разпоредбата на чл.5 от Закона за лицата и
семейството, пълнолетни лица, които поради слабоумие или душевна болест не
могат да се грижат сами за своите дела, се поставят под пълно запрещение. Следователно
правната норма съдържа двоен критерий, необходим за поставянето под запрещение
на едно лице - душевна болест /или слабоумие/, от една страна и поведение на
болния, които водят до извода за наличие на юридическия критерий - невъзможност
лицето "да се грижи за своите работи".
От събраните по делото доказателства и впечатленията
на съда от личния контакт с И.П. се налага извода, че въпреки сравнително
добрата й ориентация за време и място, тя не е в състояние да ръководи
постъпките си самостоятелно. Дали поради липсата предприето лечение или поради настъпило
влошаване на състоянието й, към настоящия момент няма съществена промяна в поведението
й. Застъпваната от П. теза, че е обект на заговор, организиран от престъпна
група, в дъното на която стои бившият й съпруг, а дъщерите й са изпълнители, не
почива на нито едно ясно доказателство. От съда се очаква просто да приеме, че:
„полицията закриля бившият ми мъж; фактите са изопачени и не са представени в
моя полза; четири пъти съм нападана по улиците на Бургас и два пъти ми е
разбивано жилището; от полицията имат заповеди да не ми се помага; през 2009 г.
ми беше дадена фалшива диагноза за *****;
благодарение на друг лекар, който ми подшушна нещо, не отидох на тази операция
и останах жива; сестра ми ме е измамила с имоти, има хотел в П.; през 2011 г.
ме съдеше любовницата на мъжа ми, че лъжа, че дъщеря е от моя мъж (въпреки
наличието на влязло в сила споразумение по НЧХД № 4119/2009г. по описа на
РС-Бургас за обратното); за да се спася от д-р Макелова да ме вземе на инжекции в **, заминах за Ф. и после за Г.; съдия
Н. е син на най-големият приятел на мъжа ми от м.Ч. м., дъщеря ми А. ми каза, те баща й, чичо й прокурорът К. Я., сега а., са им продиктували какво да напишат, защото в
противен случай ще им отвлекат децата“ (протокол от с.з. от 30.01.2020г.); „наклеветена
съм от дъщерите си А.К. и М.П. под натиск и принуда от ОПГ (мои роднини)“ –
според изложеното в исковата молба; „д-р Г. не отразява ежедневното влизане в
дома ми от поставени лица; бях на очен лекар при прегледа очите ми са
обстрелвани с черни топчета, слагани са ми капки за очи и след 15 мин дясното
ми око беше напълно повредено; съседът ми наводни стената и мазилката започна
да пада; насаме (дъщерите) ми казват „Спасявай се. Баща ни няма да те остави на
спокойствие, докато си жива“; бившият ми мъж е подарил вила в с.Я. п.на 10 км от П. на самотно лице без насрещни задължения; цели се чрез
бързата ми смърт вилата да стане собственост на извънбрачната дъщеря на бившия
ми съпруг; през октомври 2018 г. П. беше противозаконно назначена за мой
попечител и веднага прекрати делата ми за имотна измама“ – според изложеното в
допълнение от 07.02.2020г. и др. Освен, че за тези твърдения липсват каквито и
да било доказателства, както става ясно от мотивите към решенията на ОС-Бургас
и АС-Бургас от 2017г., налице са оборващи доказателства, напр. влязло в сила
споразумение. Дори след предоставена правна помощ и назначаването на адв.Пашов
от АК-Бургас за процесуален представител на ищцата, П. заявява, че „Адв.Пашов
отказа да отрази (истината за преследването на ищцата от бившия й съпруг),
защото ТЯ не касае делото за отмяна на попечителство“ или според ищцата и
пълномощникът й по делото не работи в защита на нейните интереси. П. упорито
прави изводи от свои собствени твърдения за съществуването на „факти“, които не
се опират на доказателствата по делата или в най-добрият случай не са
безспорни. При поставена диагноза, приета от съда през 2017г., ищцата следваше
да проведе поне едно от предписаните й медикаментозни лечения. Твърдото й
становище, че е напълно здрава ****, се
опровергава от собствените й действия, повечето от които са логични единствено
в нейните представи.
Показанията на св. К. и С. показват само
малка част от поведението на ищцата. Първата е постъпила изключително добре,
като е осигурила безвъзмездно медицинска и юридическа помощ, с оглед
минималните доходи на ищцата (пенсия от *** лв.), но впечатленията й са от редките срещи с П. в
София. Попечителят В.М. поради отдалечеността си от гр.Бургас и редките си
посещения в града, трудно би могъл да има подробни наблюдения върху личността
на П.. Като безспорен може да направи само изводът, че П. е способна да се
държи напълно нормално с хора, които не счита за непосредствена заплаха.
От друга страна, обясненията на ответниците К. и П. –
дъщери на ищцата, сочат на искрена болка от положението, в което ги е поставила
тяхната майка с поведението си. В нито един момент съдът не остана с
впечатление, че двете са под влияние на когото и да било. Личеше тревогата им
за състоянието на П. и притеснение за отношенията й с нейните внуци. Заявиха,
че са теглили и кредит, за да върнат сума, която са получили от ищцата, само и
само тя да е доволна.
Възраженията в писмените бележки на назначения
защитник на ищцата, също не могат да бъдат споделени. Първо, способността да си
ориентиран за време и място, да познаваш банкнотите и да пресмяташ суми, не е
достатъчно да се справяш самостоятелно. Изтъкнатите като причина за делото за
поставянето под запрещение през 2017г. действия на бившия съпруг на ищцата,
всъщност са изкривили представите й за протичането на събитията около нея.
Каквото и да се случи, виновен е той или неговите „маши“. Второ, на довода, че
„след като П. счита, че майка й има проблеми, защо не я лекуват, а са
предприели действия по поставянето й под запрещение“ беше отговорено от самите
ответници – П. изобщо не смята че има проблем и съотв.не желае никакво лечение.
Трето, приетото заключение на д-р Г. беше защитено в достатъчна степен от
вещото лице и в съдебно заседание. Професионалното й мнение почива на проведено
дълго събеседване с ищцата. Избраните отделни моменти от адв.Пашов в писмените
бележки, са само част от това събеседване и в никакъв случай заключенията на
вещото лице не почиват само на факти от миналото на ищцата. Четвърто, в
решението на *** – Бургас се съдържат
твърдения, почиващи на факта, че снемането на П. *** е станало през 2011 г. –
лекарите са проверили дали същата има картон в заведението. От друга страна,
нито един от лекарите не е видно да е **. Т.е.
заключението им не почива на установени от тесен специалист, какъвто е д-р Г.,
обстоятелства. Пето, както неведнъж беше посочено, съдът не поставя под
съмнение способността на П. да взима правилни решения в по-леки житейски
ситуации. Проблемите й стават явни при по-тежки изпитания или когато са
свързани с отношенията й с нейни роднини. След като се разбира с новия
попечител и му има доверие, няма пречка да търси правата си по съдебен ред или
друг законоустановен начин, с негова помощ. И накрая, критичното отношение на
Европейския съюз към възприетия в България механизъм за ограничаване правата на
лицата с психически заболявания, не е достатъчно да елиминира прилагането му –
Глава двадесет и осма от ГПК не е отменена от никоя правна норма и съдът е
длъжен да я спази.
При това положение липсват причини, съдът да не приеме
за верни изложените в заключението на в.лице Г. изводи, че не е настъпила никаква промяна в психическото
състояние на И.П., дори е налице влошаване вследствие непредприемането на
лечение. Липсват прояви в поведението на П., които да обективират реална необходимост
от промяна в поставянето й под ограничено запрещение. Ищцата не е способна сама
да върши валидни правни действия - да поема задължения, да придобива права, да се
адаптира валидно във връзка с личните си и имуществени права, което именно
налага да не бъде отменяно наложеното ограничение на нейната дееспособност.
Съдът счита, че макар ищцата да е в състояние да се справя с някои нормални
житейски ситуации, не би могла да го стори при по-тежки изпитания. Така
изложените обстоятелства налагат извода, че тя не е в състояние да действа
разумно и мисли логично, вземайки адекватни решения във всяка ситуация. Това мотивира
съда да приеме, че И.П. не е в състояние самостоятелно да прави правилна оценка
на фактите и събитията, да разбира напълно свойството и значението на това,
което става с нея и около нея, както и че не може да ръководи постъпките си и не
е в състояние пълноценно да се грижи за своите работи и да защитава интересите
си.
С оглед изложеното в Постановление 5/79 година на
Пленума на Върховния съд, съдът е компетентен с оглед медицинските и други
данни да реши дали лицето да бъде поставено под *** или под ****************, съобразно изискванията на закона, съотв. да бъде отменено наложено
такова ограничение. В конкретния случай събраните по делото доказателства, вкл.
непосредственото впечатление на съда от контакта с лицето и особено
заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза, сочат на липса на пълна
дееспособност на И.П., поради което и съдът счита, че не са налице
предпоставките на закона за отмяна на постановеното поставяне на лицето под ****************.
Поради изложените съображения, Бургаският окръжен съд
счита, че исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.5 от ЗЛС във
връзка с чл.340 и сл. от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на И.М.П. с ЕГН **********,***, с
процесуален представител адв.Янко Пашов от АК-Бургас, с адрес на кантората:
гр.Бургас, ул.“К.Фотинов“ № 10, да бъде отменено постановеното с решение № 299/
13.07.2017г. по гр.д.№ 371/2017г. по описа на ОС-Бургас, потвърдено с решение №
104/ 03.11.2017г. по въззивно гражданско дело № 296/2017г. по описа на Апелативен
съд – Бургас, поставяне под ограничено запрещение на И.М.П. с ЕГН **********,
като неоснователна.
Настоящото решение подлежи на обжалване и протестиране
в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен
съд-Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: