М О Т И В И към Присъда № 227 от
29.05.2019г. по НДОХ № 338 по описа за 2019 год. на Районен
съд – гр.Видин
Делото е
образувано по обвинителен акт на видинската районна
прокуратура, с който е внесено в съда обвинение против подсъдимия Л.П.Я. *** с ЕГН ********** по чл.144, ал.3
във вр.с ал.1 от НК.
Представителят
на районната прокуратура в съдебното заседание е поддържал обвинението, така
както е внесено в съда с обвинителния акт срещу подсъдимия Я., и моли той да
бъде признат за виновен и да бъде постановена спрямо него осъдителна присъда.
Пострадалият А.Г.Й.
*** е конституиран като частен обвинител и граждански ищец, и е приет за
разглеждане предявения от него срещу подсъдимия граждански иск за сумата от
10000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната
лихва от деня на увреждане до окончателното изплащане, както и за разноските по
делото. Частният обвинител и граждански ищец, чрез своя процесуален представител,
поддържа обвинението и гражданския си иск, и моли подсъдимият да бъде признат
за виновен, да му бъде наложено наказаноие, както и да бъде уважен гражданският
му иск, така както е предявен.
Подс.Я. в
съдебно заседание се явява, дава обяснения по делото, не се признава за
виновен, не потвърждава фактите от твърдяното обвинение, както и извършителство
на престъплението. В съдебното заседание неговият защитник оспорва изложеното в
обвинителния акт, твърдяното от прокурора, като отрича авторството на заявеното
от обвинението престъпно деяние. Защитата моли да се остави без уважение
искането на представителя на районна прокуратура за осъдителна присъда, като
бъде признат Я. за невинен, така и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
е кметски наместник на с.Д., обл.В.. Той и пострадалият Й. ***, познават се, а
така също в селото живее и свидетелят А.. На 03.10.2018г. в същото село
пострадалият помолил свид.А. да отидат в двора на училището в селото и там да
нарежат на трупи един изсъхнал и паднал бор, за да се приготвят дърва за огрев
за медицинския кабинет в селото. Двамата отишли, като свидетелят взел своята
моторна резачка. На посоченото място те двамата, след като А. нарязал на трупи
дървото, седнали да отпочинат. Тогава в двора на училището дошъл подс.Я.,
приближил до тях, крещял:“Какво правите тук, нямате право“. Навел се и взел от
земята /където била оставена/ моторната резачка, запалил я и насочил същата към
гърдите на свидетеля Й., който се изплашил много, разтреперил се и се отдръпнал
назад. Я. насочил работещата моторна резачка към главата му и казал:“Марш от
тук, ще ти отрежа главата“. Й. още повече се уплашил, изпитал много голямо
чувство на страх. След това подсъдимят изгасил резачката, взел я със себе си и
си тръгнал, отнасяйки я в кметството. Свид.Й. се прибрал у дома си, бил много разстроен, не се
чувствал добре и постоянно мислел за случилото се. На същата дата около 17,00ч.
по телефона на свидетелката Ж., дъщеря на пострадалия, се обадила майка й,
която казала на свидетелката, че баща й е излязъл от дома си около 11,00ч. и не
се е прибрал. Ж. *** с автомобила си и с нейна приятелка свидетелката К..
Пристигнала в дома си и заварила баща си вече прибрал се, да лежи на леглото
видимо много разстроен. Последният не изглеждал добре, притеснен и треперел. Й.
разказал за случилото се. Докато разказвал си личало, че е силно уплашен и
тежко преживява случката.
Тази
фактическа обстановка се доказва от гласните и писмени доказателства: показанията
на свидетелите Й., А., Ж., К., К. и А., протокол за предупреждение, вещественото
доказателство: моторна резажка марка „Штил“, справка за съдимост и карта за
обвиняемо лице. Тези доказателства се преценяват всяко едно от тях по отделно и
всички такива в тяхната съвкупност. Между посочените доказателства, относно това,
което е прието от съда като безспорно установено и за категорично доказано няма
противоречия, те се допълват взаимно и кореспондират помежду си, за което съдът
ги възприема, кредитира и им дава вяра. Данните от тях са в логическа и
правдоподобна взаимовръзка.
От изложената
фактическа обстановка съдът прави извода, че подсъдимият Я. е осъществил
състава на престъпното деяние по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, както от
обективна, така и субективна страна. От фактическа страна той на 03.10.2018г. в
с.Делейна, обл.Видин се заканил на А.Г.Й. *** с престъпление против неговата
личност – убийство, отправяйки следната реплика:»Марш от тука, щ ети отрежа
глава», насочвайки и доближавайки до главата му работеща моторна резачка за
дърва, и това заканване би могло да възбуди основателен страх у Й. за
осъществяването му.
От субективна страна
той е извършил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е
обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици,
и е целял тяхното настъпване. Разбирал е свойсвото и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си. Осъществил е състава на престъпното деяние
от фактическа страна с ясното съзнание за това, какво върши. Осъзнавал е
елементите от престъпния състав, и извършването на противозаконно и
общественоопасно деяние. За
формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя, което
обективира и неговото субективно отношение към стореното.
За описаното
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до шест години.
За постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК и при индивидуализацията
на наказанието съгласно чл.54 от НК на подсъдимия може да бъде наложено
наказание над минималния размер, изтърпяването на което да бъде отложено за
срок в минимален размер. Съдът отчита наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно, че Я. не е осъждан, не се отклонява от наказателния
процес и органите на съдебната власт, като по този начин разкрива добро
процесуално поведение и ниска степен на обществена опасност на дееца. От друга
странатой не осъзнава вината си и не проявява самокритичност, поради което
размера на наказанието не следва да бъде определян към минималния такъв.
Съдът не
възприема становището на защитата на подсъдимия Я., което е в смисъл, че той не
е автор на извършеното престъпно деяние. Тази теза се третира като защитна
позиция, на каквато защитата има право в процеса и може да се придържа към
такова процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира
основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по
този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава
съмнения в обвинението, което напротив – се подкрепя именно от наличните
доказателства. Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка,
каквато би довела до извод, че подсъдимия Я. е невиновен. Ето защо съдът не
възприема оправдателната версия, предложена от защитата подсъдимия. Съгласно свидетелските
показания на свидетелите, както и че показанията на свидетелите се допълват помежду
си и с останалите доказателства, извършителството и вината се доказват
несъмнено и безусловно. В тази насока свидетелите ясно и точно посочват
извършване на деянието. Съгласно установеното от възприетите доказателства показанията
на цитираните свидетели, извършването на престъпното деяние се явява несъмнено
и безусловно.
Така както е
изложено всичко по-горе, наведените съображения, съдът преценява, че предявения
граждански иск се явява основателен и обоснован в размер от 2000лв. и в тази
насока следва да бъде уважен, а в останалата си част до пълния му размер от
10000лв. сможе да бъде отхвърлен, като недоказан. Поради това Я. трябва да бъде
осъден да заплати на Й. сумата от 2000лв. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане до
окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на 400лв.
Подсъдимият Я. следва да
заплати по сметка на Районен съд–Видин сумата 80 лева, държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Водим
от горното съдът постанови присъдата.
Районен
съдия: