№ 652
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110205845 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „хххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххххх, чрез
упълномощен представител – адв. К. А. от АК - Х., срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на „хххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххххх, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Електронният фиш се обжалва като издаден при неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Релевират се доводи, че за вмененото на
жалбоподателя нарушение по чл. 179б ал. 3 ЗДвП не е предвидена
възможност за издаване на електронен фиш, а такава е предвидена само за
нарушенията по чл. 179 ал. 3 ЗДвП. По-натам се навежда, че обжалваният
електронен фиш не е издаден по образеца, утвърден от Управителния съвет
на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е нарушена разпоредбата на чл.
189ж ал. 1 изр. последно ЗДвП, като наред с това се излагат и твърдения, че
образецът на електронния фиш е утвърден еднолично от председателя на
1
Управителния съвет на АПИ, а не на заседание на целия управителен съвет в
противоречие с чл. 189ж ал. 1 ЗДвП. Навеждат се възражения, че са нарушени
сроковете по чл. 34 ЗАНН, като се излагат съображения, че в случаите на
нарушения, установени с техническо средство, заснемането има функция на
АУАН, а електронният фиш – на наказателно постановление, поради което и
приложение следва да намери шестмесечният срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден след
изтичане на шестмесечния срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН, като се позовава на
обстоятелството, че същият му е връчен повече от две години след датата на
твърдяното нарушение. Навежда се, че в обжалвания електронен фиш липсват
задължителни реквизити, предвидени в чл. 189ж ал. 1 изр. 2 ЗДвП. Твърди се,
че в атакувания електронен фиш не е посочено точно и ясно мястото на
извършване на нарушението, по начин, че същото да може локализирано, с
което се ограничава правото на защита на въззивника. Навежда се и че
посоченият като място на нарушението в електронния фиш „път А-6 км. 50 +
427“ не е съществуващ към датата на твърдяното нарушение. Изтъква се, че
при описание на изпълнителното деяние на нарушението в електронния фиш
е допусната алтернативност, като не е ясно посочено дали жалбоподателят е
санкциониран затова, че няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването, с което е ограничено правото му на защита.
Навежда се, че словесното описание на нарушението не кореспондира на
посочената като нарушена правна норма. Изтъква се и че дружеството –
въззивник не е осъществило административното нарушение, за което е
санкционирано, тъй като е сключило договор за предоставяне на услуга за
електронно заплащане на пътни такси и съответното ППС, с което се сочи, че
е осъществено нарушението, е било оборудвано с бордово устройство, което
да подава тол данни към съответния национален доставчик на услугата.
Поддържа се, че адресат на задължението за подаване на тол декларации е
именно съответният национален доставчик на услугата. Навежда се, че
административното обвинение е неясно и от описанието му не може да се
направи еднозначен извод дали въззивникът е санкциониран затова, че е
допуснал движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на таксата по чл. 10 ал. 1 от Закона за
пътищата или затова, че не е заплатил дължимата такса. Изтъква се, че
определената от АПИ такса е неправомерно изчислена, тъй като не са
представени доказателства дали не е възможно да се установи действително
изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа
неизправност на Електронната система за събиране на тол такси, както и не е
определена отсечката по най-прекия маршрут по протежението на платената
пътна мрежа. Навежда се, че в електронния фиш не е ясно посочен
конкретният тол сегмент, където се твърди да е навлязло процесното ППС.
Изтъква се, че нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин,
тъй като не са ангажирани доказателства за изправността на техническото
средство, с което е заснето нарушението. Навеждат се доводи, че изготвените
2
от техническото устройство доклади и снимки нямат доказателствена
стойност, тъй като не е предвидено устройствата да са сертифицирани и да
преминават проверки на техническата си изправност в противоречие със
Закона за измерванията, с Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския
парламент и на Съвета от 19.03.2019 г. за оперативната съвместимост на
електронни системи за пътно таксуване и улесняване на трансграничния
обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза и Регламент (ЕС)
2020/203 на Комисията от 28.11.2019 г. за класифицирането на превозните
средства, задълженията на ползвателите на европейската услуга за
електронно пътно таксуване, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и минималните критерии за допустимост на
нотифицираните органи. Изтъква се, че докладите за извършените
нарушения, установени чрез електронната система за събиране на пътни
такси, не се ползват с презумптивна доказателствена сила. Навеждат се
доводи, че българското законодателство противоречи на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, който въвежда
изискването доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване да информират незабавно потребителите за всеки случай на
недекларирана пътна такса и да предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки. Релевира се, че
административнонаказващият орган е следвало да даде възможност на
жалбоподателя да предекларира данните в случай, че е установено
несъответствие, а не да пристъпва към административното му наказване. В
тази връзка се сочи, че е налице по – благоприятен закон, който следва да
намери приложение в случая, предвид на измененията в чл. 10б ал. 7 от
Закона за пътищата (в сила от 01.01.2024 г.). Изтъква се, че разпоредбата на
чл. 179 ал. 3а ЗДвП, в която е предвиден абсолютно определен размер на
имуществената санкция, без значение от тежестта на нарушението,
противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
която въвежда изискване установените наказания да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. По тези аргументи се твърди, че наложената
имуществена санкция е непропорционална на тежестта на нарушението.
Изтъква се и че ако се приеме, че е осъществен състав на административно
нарушение, следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради
липсата на вредни последици, обстоятелството, че се касае за първо
нарушение, че е налице своевременно заплащане на пътните такси, както и
предвид ниския размер на незаплатената пътна такса. По изложените
3
съображения се прави искане обжалваният електронен фиш да бъде
отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Й. Л. от АК - Х., която моли обжалваният електронен фиш да бъде
отменен. Претендира разноски. Представя писмени бележки с подробни
аргументи.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Д. Д.,
който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и обжалваният
електронен фиш да бъде потвърден. Излага доводи, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Счита, че извършването на
нарушението е доказано по категоричен начин въз основа на доказателствата
от електронната система за събиране на пътни такси и придадената им по
силата на чл. 189е ал. 8 ЗДвП презумптивна доказателства сила и доколкото
от жалбоподателя не са били представени доказателства, които да ги оборват.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева и
навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН. От
въззиваемата страна не бяха представени доказателства за датата на връчване
на обжалвания електронен фиш на жалбоподателя, поради което жалбата
следва да се счете подадена в законовия срок по чл. 189ж ал. 5 ЗДвП и като
допустима да бъде разгледана по същество.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
„хххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххххх, е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на
управление гр. ххххххххххххх, ул. „ххххххххх“ № 37, ет. 4, ап. 35 с управител
и едноличен собственик на капитала К.Г.Б. с основна икономическа дейност
транспортна и спедиционна дейност.
Към 23.02.2021 г. дружеството - жалбоподател било ползвател на
влекач марка „Скания“, модел „Р450“ с рег. № хххххххххх, категория N3,
клас ЕВРО 6С, с 2 оси, с технически допустима максимална маса 19 000, с
обща технически допустима максимална маса на състава 40 000.
На 12.10.2020 г. между „хххххххххх“ ЕООД и "Интелигенти трафик
системи" АД (ИТС) с представител „Тол БГ“ ЕООД бил сключен договор №
39549 с предплатен баланс, по силата на който ИТС и „Тол БГ“ ЕООД се
задължили да предоставят на въззивника срещу заплащане услуга за
електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние. Съгласно
Приложение № 1 към договор № 39549 от 12.10.2020 г. сред пътните
превозни средства, включени в договора, бил и влекач марка „Скания“, модел
4
„Р450“ с рег. № хххххххххх. Всяко ППС, посочено в Приложение № 1 към
договора, следвало да бъде оборудвано с правилно свързано/монтирано и
работещо бордово устройство, асоциирано с конкретното ППС. Съгласно
приложението към договора влекач марка „Скания“, модел „Р450“ с рег. №
хххххххххх бил оборудван с бордово устройство с № 192168.
На 23.02.2021 г., около 12:11 ч. в община Столична, по път А-6
"Европа" км 50+427, с посока нарастващ километър, в пътен участък,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство с № 10181,
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено
движението на влекач марка „Скания“, модел „Р450“ с рег. № хххххххххх с
технически допустима максимална маса 19 000, в състав с ремарке с общ брой
оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, за
който нямало данни за валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
за преминаването.
Контролното устройство № 10181 представлявало автоматично
устройство за записване на пътния трафик, разположено на метална рамка,
неподвижно монтирана над път А-6 /автомагистрала „Европа“/ км. 50+427,
намиращ се между разклона за гр. Нови Искър и пътен възел „Илиянци“.
При тази хронология от Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от Закон за пътищата № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т.
3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „хххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххххх, била
наложена имуществена санкция в размер на 2 500, 00 лв. за нарушение на чл.
102, ал. 2 ЗДвП.
Съгласно становище от отдел "Управление на информационна система
и инфраструктура" при Национално тол управление дължимата сума за
преминаването на ППС с рег. № хххххххххх през тол сегмент **********,
във връзка с неплащането на която бил издаденият обжалваният електронен
фиш, е 0, 14 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства:
копие на СРМПС част I, договор № 39549/12.10.2020 г., ведно с приложение,
отговор от АПИ, ОПУ - София изх. № 11-00-487/21.07.2022 г., представен по
дело № 7665/2022 г. на СРС, НО, 108 състав, извлечение от електронната
система за историята на обработката на нарушението, по което е издаден
електронен фиш № **********, доклад от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 167а ал. 3 ЗДвП, отговор от АПИ, НТУ изх. № 11-00-
5548/03.07.2023 г., история на обработка за генериране на електронен фиш №
**********, протокол за установяване годността за приемане за
изграждането, доставката и монтажа на стационарна контролна точка (СКТ)
1018, писмо изх. № 66 - СФ-232/17.02.2023 г. от ОПУ - София, карта за
местоположението на СКТ 10181, протокол № 28765/21 от заседание на
5
Управителния съвет на АПИ, Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г., ведно с
приложения, Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г., отговор от АПИ, НТУ изх. №
11-00-10539/14.11.2023 г., ведно със становище от отдел "Управление на
информационна система и инфраструктура" в НТУ и таблица с данните за
движение на ППС с рег. № хххххххххх за дата 23.02.2021 г., веществените
доказателствени средства - 2 броя статични изображения във вид на снимков
материал.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, които
прецени като еднопосочни, последователни и обективни, кореспондиращи на
приложените статични изображения - снимки. Приложените
фотоизображения съдът също кредитира с доверие. Съгласно чл. 167а ал. 3
ЗДвП "електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.
179 ал. 3 - ал. 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство –
част от системата." Ето защо съдът намери, че от статичните изображения се
установяват регистрационния номер на заснетото ППС, датата, часа, мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
както и разположението на техническото средство.
От доклад изх. № 66-Сф-232/17.02.2023 г. на ОПУ - София, карта за
местоположението на СКТ 10181 и извлечение от електронната система с
данни за стационарна контролна точка 10181, се установява точното
разположение на контролното устройство и неговата пригодност. От доклад
от инж. Р. Сачански - Директор на ОПУ - София изх. № 66-Сф-232/17.02.2023
г. се установява, че участъкът от Северната скоростна тангента, от км 0+0000
до км. 16+540, се припокрива с Автомагистрала "Европа" – А - 6, граница
Сърбия - София, от км. 49+500 до км. 65+900 и местоположението на СКТ
1018 - км. 1+050 на Северна скоростна тангента между разклона за Нови
Искър и пътен възел Илиянци, съответства на приблизителния километър
50+427 от път А -6 "Европа".
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е основателна и атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен, макар да не се споделят всички наведени възражения.
Съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
6
база изминато разстояние. Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата
такса за изминато разстояние представлява тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3 (такива с обща техническа допустима максимална
маса над 3, 5 тона - бел. с.), като заплащането на ТОЛ таксата дава право на
едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. От своя страна
разпоредбата на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, посочена като нарушена в обжалвания
електронен фиш, предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Изречение второ на чл. 102 ал. 2 ЗДвП
предвижда, че когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно
средство е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Съгласно
чл. 167а ЗДвП контролът по заплащането на таксата по чл. 10 ал. 1 от Закона
за пътищата се осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура" чрез
електронна система за събиране на пътни такси. Неизпълнението на
задълженията на собствениците или ползвателите на ППС да заплатят
дължимите пътни такси, се установява и документира, съгласно чл. 167а, ал. 3
от ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси,
която генерира доклад. Към него се прилагат статични изображения във вид
на снимков материал. Докладът и снимките представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 189е ал. 8 ЗДвП
контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
В случая от събраните доказателства се установи, че дружеството -
жалбоподател е вписан в свидетелството за регистрация ползвател на ППС, за
чиято категория (обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона)
е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Дружеството - въззивник е
избрало да заплаща пътни такси, като декларира данни за движението на
7
пътното превозно средство чрез бордово устройство, като за целта е
сключило и договор за електронно събиране на пътни такси с "Интелигентни
трафик системи" АД. При този вид таксуване бордовото устройство изпраща
данни на база GPS - координати от движението на товарния автомобил.
Независимо от това от приобщения като писмено доказателство доклад по чл.
167а ал. 3 ЗДвП се установява, че таксата, дължима за тол- сегмента от път
А6 км 50+427, през който на 23.02.2021 г., в 12: 11 часа е преминало
процесното ППС, не е била изчислена и заплатена. Установено е, че за
преминаването през този участък от пътната мрежа не е изпратена валидна
тол – декларация, а така също и не е закупена предварително маршрутна
карта. Предвид горното съдът намери, че е доказано извършването на
нарушение по чл. 102 ал. 2 ЗДвП.
Не са основателни доводите, поддържани от въззивника, че неправилно
в случая отговорността му е ангажирана чрез използване на облекчения ред
по чл. 189ж ал. 1 ЗДвП вр. чл. 179 ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен
фиш вместо административнонаказателното производство да се образува със
съставяне на АУАН. Буквалният прочит на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1
ЗДвП действително сочи, че издаването на електронен фиш е предвидено
само в случаите на нарушения по чл. 179 ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушения
по чл. 179 ал. 3б ЗДвП, какъвто е процесният случай. При тълкуване на
разпоредбите на чл. 189ж ал. 7 ЗДвП обаче и чл. 167а ал. 4 ЗДвП се налага
изводът, че текстът на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 ЗДвП е резултат на
законодателна непрецизност, като от него не може да се черпи аргумент, че за
нарушенията по чл. 179 ал. 3б ЗДвП не е допустимо издаването на електронен
фиш. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 189ж ал. 7 ЗДвП изрично се
визират електронните фишове за нарушения на чл. 179 ал. 3 - ал. 3б ЗДвП, а в
разпоредбата на чл. 167а ал. 4 ЗДвП се сочи, че Агенция "Пътна
инфраструктура" създава и поддържа информационна система, в която се
издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения
по чл. 179, ал. 3 – 3в. Допълнителен аргумент, че за нарушение по чл. 179 ал.
3б ЗДвП е допустимо издаването на електронен фиш се черпи от
разпоредбите на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 ЗДвП, с които се урежда правото на
собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено нарушение по чл.
179 ал. 3 - ал. 3б ЗДвП да се освободи от административнонаказателна
отговорност чрез представяне на съответна декларация, като срокът за
представянето й е 7 - дневен от връчването на акта за установяване на
административно нарушение или на електронния фиш (в същия смисъл
Решение № 4726 от 13.07.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 5078/2023 г.,
Решение № 2875 от 28.04.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 1972/2023 г.,
Решение № 6720/07.11.2023 г., АССГ, XX касационен състав).
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като Агенция
"Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка
със събирането на пътните такси, както и по управлението на смесената
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за
събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б ЗДвП, установени и заснети от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в
8
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен съгласно чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП.
Не се споделят възраженията за неспазване на сроковете по чл. 34 ал. 1
и ал. 3 ЗАНН. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС „легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението“. Настоящият съдебен
състав застъпва становището, че в случаите, когато се прилага облекчения ред
за санкциониране на административни нарушения чрез издаване на
електронен фиш, доколкото този ред се явява специален по отношение на
общата предвидена в ЗАНН процедура, където
административнонаказателното производство се образува със съставяне на
АУАН, сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН не намират приложение.
Не се споделят оплакванията в жалбата, че в електронния фиш е
допусната неяснота по отношение изпълнителното деяние на нарушението.
Жалбоподателят твърди, че от описанието на нарушението в електронния
фиш не става ясно дали отговорността му е ангажирана затова, че не е
заплатена тол такса или е допуснато пътното превозно средство да се движи,
без да е заплатена тол такса. Отговорността на въззивника е ангажирана за
нарушение на чл. 102 ал. 2 ЗДвП, според която разпоредба
собственикът/ползвателят е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. При
описание на обстоятелствата на нарушението в обжалвания електронен фиш е
посочено, че е установено движението на процесното ППС, без да има
валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. Предвид
горното съдът намира, че е съвсем ясно, че отговорността на "хххххххххх"
ЕООД е ангажирана затова, че като ползвател на процесното ППС е допуснал
9
движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е
заплатена таксата по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата.
Не се споделят възраженията на въззивника, че обжалваният електронен
фиш не съответства на утвърдения образец от Управителния съвет на АПИ на
основание чл. 189ж ал. 1 изр. последно ЗДвП. От приетите като писмени
доказателства Протокол № 28765/2021 г. от заседание на Управителния съвет
на АПИ, проведено на 09.09.2021 г., Заповед № РД - 11-983/13.09.2021 г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, издадена в изпълнение на
решение на Управителния съвет на АПИ, отразено в горепосочения протокол,
и Приложение № 2 към същата, се установява, че обжалваният електронен
фиш съответства точно на утвърдения образец на електронен фиш -
Приложение № 2 към заповедта за случаите, в които се ангажира
административнонаказателната отговорност на собственик на ППС с
техническа допустима максимална маса над 3, 5 тона.
Съдът прецени като неоснователни и възраженията в жалбата досежно
годността на техническото средство, с което е установено нарушението.
Съгласно чл. 23 ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/ на контрол по Глава IV
от ЗИ подлежат средствата за измерване, компонентите, спомагателното
оборудване и допълнителните устройства към тях, които се използват в
случаите по чл. 5 ЗИ (за осигуряване на точност и достоверност на
измерванията в здравеопазването и на измерванията, свързани с обществената
безопасност, защитата на околната среда, държавните и общинските вземания
и търговските плащания) и са определени в Наредбата за съществените
изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване. В чл. 2
от цитираната наредба са посочени средствата за контрол, по отношение на
които тя намира приложение, и сред които не попадат компонентите на
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние. Както вече беше посочено, от
приетите като писмени доказателства доклад изх. № 66-Сф-232/17.02.2023 г.
на ОПУ - София, карта за местоположението на СКТ 10181 и извлечение от
електронната система с данни за СКТ 10181, се установява точното
разположение на контролното устройство и неговата годност.
Съдът намира обаче, че в електронния фиш не са посочени всички
елементи от състава на нарушението и обстоятелствата по извършването му,
като не е посочено ясно и конкретно мястото на извършване на нарушението,
с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Както вече беше
посочено, отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана затова,
че като ползвател на посоченото ППС е допуснал движението му по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за ППС няма
валидна маршрутна карта или тол декларация. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП посочва, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
такса за изминато разстояние (тол-такса) за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП /ППС
с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона – бел. съд./,
даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол-сегменти, в които съответното ППС е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените
10
за съответните тол-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и
от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък. В случая в обжалвания електронен фиш не са посочени данни
за това какво е било конкретно изминатото разстояние, както и не са
посочени тол-сегментите, в които процесното ППС е навлязло. Списъкът на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние -
тол такса, към датата на процесното нарушение се съдържа в Приложение №
1 към т. 1 на РМС № 101 от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса (обн., ДВ, бр. 16 от 24.02.2020 г., в сила от 24.02.2020 г., отм., бр. 78
от 30.09.2022 г., в сила от 15.11.2022 г., отменен с РМС № 680 от 21.09.2022
г.). В списъка са посочени наименованието на съответния тол сегмент,
неговият номер, както и координати на началото и края му. Основателни са
възраженията на жалбоподателя, че в списъка на републиканските пътища, за
които се събира тол такса, не се открива тол сегмент с наименование "път А -
6 км. 50 + 427 с посока нарастващ километър" (съобразно описанието на
мястото на нарушението в обжалвания електронен фиш). Така в атакувания
електронен фиш не е посочено ясно и точно мястото на нарушението, не е
индивидуализиран тол сегмента, в който ППС с рег. № хххххххххх е
навлязло, без да е заплатена дължимата пътна такса. Обстоятелствата на
нарушението следва да са ясно и точно посочени в електронния фиш, така че
от една страна въззивникът да може да разбере вмененото му
административнонаказателно обвинение и да организира защитата си срещу
него, и от друга - да е ясен предмета на доказване в съдебното производство.
Не е допустимо обстоятелствата на нарушението да се предявяват за първи
път на въззивника в хода на съдебното следствие в производството по
съдебно обжалване на издадения електронен фиш и да се установяват от
писмените доказателства по делото - в случая едва от представеното в
съдебното следствие становище от отдел "Управление на информационна
система и инфраструктура" в НТУ се установява, че се касае за сегмент №
**********. Допусната неяснота в административнонаказателното обвинение
и липсата на конкретизация по ясен и недвусмислен начин на мястото на
нарушението е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания електронен фиш, но за пълнота съдът ще посочи, че се
констатират и други самостоятелни основания за отмяната му.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения
на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО: "Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно
таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането
на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови
11
разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които
националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
г., в частност с чл. 2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика
или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга
по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на
частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или
ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от
14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се
образува административнонаказателно производство. Видно от мотивите към
законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското
законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно
въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш
разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да не са били част
от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. имат пряко
действие, обжалваният електронен фиш следва да се отмени и поради
противоречие на процедурата по реализиране административнонаказателната
отговорност на въззивника с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. От писмените доказателства се
установява, че жалбоподателят "хххххххххх" ЕООД е имал сключен договор
с "Интелигенти трафик системи" АД с предплатен баланс, по силата на който
ИТС се задължило да предоставя на въззивника срещу заплащане услуга за
електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база
време (електронни винетки) и процесното МПС е разполагало с бордово
устройство, поради което доставчикът на електронната услуга за събиране на
пътни такси за изминато разстояние е следвало да уведоми жалбоподателя
като ползвател на ППС относно отстраняване на техническата нередовност в
бордовото устройство и доброволно заплащане на дължимата тол такса за
процесния сегмент. Едва след уведомяване и бездействие на жалбоподателя
да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към
ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш е, че при издаването му е нарушен принципът на
пропорционалност. Легалното понятие за „тол такса“ е дадено в чл. 2, б) от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури - „такса за изминат участък“
означава заплащане на определена сума за превозно средство, което изминава
разстояние между две точки от инфраструктурата и е упомената в член 7,
параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното
разстояние и на типа превозно средство;“ От понятието се извежда, че
12
дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с
характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената
система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в
съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
(„Директива 1999/62/ЕО“). Съгласно чл. 9а от посочената Директива
„Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да
гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи“.
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а,
ал. 3, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда налагането на имуществена
санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Макар и държавите
членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират
спазването на установените правила и ще стимулират своевременно
изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да
упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза,
както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и
косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на
ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради
действието на принципа на примат /решение от 09 март 1978 г., Simmenthal
SA, 106/77, ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от цитираната практика/.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
/решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C‑501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и
цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel
Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45/.
Съгласно приетото като писмено доказателство становище от отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура“ при НТУ
размерът на незаплатената такса за сегмента на рамката, на която е
регистрирано нарушението, е 0, 14 лева. Не могат да бъдат споделени
съображенията, че НТУ не може да предостави справка за целия размер на
незаплатената пътна такса за процесното ППС, тъй като електронната
система за събиране на пътни такси няма възможност за проследяване на
целия изминат маршрут на конкретното ППС и изчисляване на всички
13
пропуснати и незаплатени тол сегменти. Не се представят доказателства, че
на датата на нарушението процесното ППС е преминало и през други
участъци от платената пътна мрежа без заплащане на дължимата пътна такса
и подаване на тол декларация. Горното е предположение, а
административнонаказателното обвинение не може да почива на
предположения и допускания. Така и изводи във вреда на жалбоподателя не
могат да бъдат правени на основание на обстоятелства, които не са доказани
по несъмнен и категоричен начин. Още повече, че в настоящия случай от
приетата като писмено доказателство таблица с данните за движение на
процесното ППС за дата 23.02.2021 г. се установява, че за движението на
ППС с рег. № хххххххххх на процесната дата има подадени и заплатени тол
декларации, поради което не може да се направи категоричен извод, че за
преминаването на конкретното ППС по платената пътна мрежа на 23.02.2021
г. не са били заплатени пътни такси и за други сегменти. Сравнявайки
размера на незаплатената пътна такса с абсолютно определения размер на
имуществената санкция, предвиден за налагане спрямо нарушителите,
отявлено личи несъразмерността между двете стойности. Не на последно
място, предвидената санкция превишава многократно размера на дължимата
„тол такса“. Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от
законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за
всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато
разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество,
дори прозира и в обстоятелство, че независимо от налагането на
административното наказание, санкционираният правен субект дължи и
заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата.
Същата се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно средство
е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две
точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по
протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена
в размер на 119, 00 лева, а наложената на дружеството имуществена санкция
надвишава този размер повече от 21 пъти. По делото не са налични данни за
какво време и разстояние е използван републиканският път от превозното
средство, а за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност
на жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на
750,00 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според
техническите характеристики на превозното средство. Налагането на глоби и
имуществени санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност
да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на
пропорционалност. В светлината на съюзната практика, а именно Решение от
22 март 2017 г., по съединени дела Euro-Team Kft. C‑497/15, Spirál-Gép Kft.
C‑498/15, ECLI:EU:2017:229 , т. 50 от цитирана практика, изрично е изведено,
че: „…..член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система
от наказания като разглежданата в главното производство национална правна
14
уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения
на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта
им.“
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г.,
Pöpperl, C‑187/15, EU:C:2016:550, т. 45 цитираната съдебна практика). Макар
и изрично съюзната юрисдикция да се е произнесла относно липсата на
директен ефект на чл. 9а от Директива, то от това не следва, че националната
юрисдикция трябва да загърби съюзното право, а напротив същата бива
задължена да приложи съответстващо на правото на съюза тълкуване
(решение от 04 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izoz Skopjie Link Logistic N & N,
C-384/17, ЕCLI:EU:C:2018:810, т. 58 – 61 от цитираната практика, решение от
24 януари 2012, Maribel Domingues, C-282/10, ECLI:EU:C:212:33, т. 24 от
цитираната практика).
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б ЗДвП противоречи на принципа на
пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства
такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но
преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава
санкционна разпоредба и наличието на административно наказание в
абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да остане
неприложена, а електронният фиш да бъде отменен.
При извода за основателност на жалбата право на разноски има
дружеството - жалбоподател, което доказва извършването на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1280, 00 лева, от които 780,
00 лева с ДДС за изготвяне на въззивната жалба и процесуално
представителство по делото и по 250, 00 лева за процесуално
представителство в съдебните заседания, проведени на 18.10.2023 г. и
24.11.2023 г. Съдът намери, че наведеното от процесуалния представител на
въззиваемата страна възражение за прекомерност не е основателно. Съгласно
чл. 63д ал. 2 ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски
съвет /Наредба № 1/09.07.2004 г./. Прекомерността на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена
15
с минимално дължимия хонорар, съгласно чл. 36 от ЗА, във връзка с чл. 7 и
чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. предвид размера на наложената в случая
имуществена санкция минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е 550, 00 лева, т.е. договореното възнаграждение за изготвяне
на въззивната жалба и процесуално представителство надвишава само със сто
лева минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. /съгласно договор за правна
помощ от 07.04.2023 г. е договорено възнаграждение в размер на 650, 00 лева
без ДДС/. На следващо място от страните по договора за правна защита и
съдействие не може да се изисква във всички случай да договарят
минималния размер на дължимото възнаграждение, тъй като това би
представлявало ограничаване на свободата на договаряне. Съдът намира и че
договореното и заплатено възнаграждение не е несъответно на процесуалните
усилия на защитата. Електронният фиш е атакуван с подаване на жалба, която
не е бланкетна, а в нея са изложени конкретни доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт, като е посочена и съдебна практика. Съгласно параграф 2а
от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото
от клиента адвокатско възнаграждение. В производството пред районния съд
са проведени общо три съдебни заседания, като за процесуално
представителство в съдебните заседания на 18.10.2023 г. и 24.11.2023 г.
жалбоподателят е заплатил допълнително възнаграждение в размер на по 250,
00 лева (видно от представените договори за правна помощ), което е в
съответствие с чл. 14 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. В съдебното
заседание на 18.10.2023 г. жалбоподателят е бил представляван от
процесуалния си представител, но ход на делото не е бил даден. В съдебното
заседание на 24.11.2023 г. дружеството - жалбоподател отново е било
представлявано от процесуалния си представител, от когото са направени
доказателствени искания и са представени писмени бележки. Предвид
гореизложеното съдът намери, че общият претендиран размер на
адвокатското възнаграждение в размер на 1280, 00 лева не се явява
прекомерен и несъответен на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и предвид констатираните нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, на
основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция
16
"Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП на „хххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххххх, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН Агенция "Пътна
инфраструктура" с адрес гр. София, бул. "Македония" № 3, ДА ЗАПЛАТИ на
„хххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххххх, сумата от 1280, 00 /хиляда двеста и
осемдесет/ лева – разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава XXII
от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17