Р Е Ш Е Н И Е
Номер 31 23.01.2020г. град
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав
На четиринадесети
януари 2020 година
В открито съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Катерина Маджова,
като разгледа
докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ,
въззивно
гражданско дело № 1663 по описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.344,
ал.1 във вр. с чл.258- 272 от ГПК и във вр. с чл.30, ал.2 от ЗС.
Въззивното съдебно производство е образувано въз основа на подадена в
законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от
съделителката- ищца М.Г.А. от *** против Решение № 619/30.09.2019г.,
постановено по гр.д.№ 966/2019г. по
описа на РС- Казанлък, с което е бил отхвърлен изцяло иска й за делба на
двуетажна къща с гараж, представляващи според нея СИО, находящи се в недвижим
имот, лична собственост на тогавашния й съпруг. Счита, че Решението на PC- Казанлък
е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на процесуалните правила, тъй
като било постановено при нарушение на чл.146 ал.1 от ГПК, защото РС не се бил
произнесъл по чл. 146, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и чл.146, ал.2 от ГПК- не бил посочил
кои права и кои обстоятелства се признават, от двете страни, кои обстоятелства
не се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест на
подлежащите на доказване факти, както и не е оказал на страните за кои от
твърдените от тях факти, не сочат доказателства. Счита, че РС, след като се бил
запознал с представените по делото доказателства следвало да разпредели
доказателствената тежест и да даде указание на страните с оглед представено Разрешение
на строеж, какво всяка страна поотделно следва да докаже. Счита, че чак в мотивите
към решението си РС бил тълкувал разрешението за строеж и произтичащите от него
последици, а видно от същото на ответника/бивш неин съпруг/ било дадено
разрешение за строеж, с което да изпълни СМР по утвърден архитектурен проект,
без да се правят изменения и обекта да се приеме от държавна приемателна
комисия. Както, и че едва в мотивите на решението на РС за първи път, без да е
дал указания за доказване на твърденията за изграждане на двуетажна жилищна
сграда, РС бил приел, че представеното разрешение е за изпълнение на СМР, а не
за ново строителство на двуетажна масивна сграда и гараж, като твърди, че в имота
изобщо е нямало гараж при закупуването му, както и масивна жилищна сграда на
два етажа. Възразява и против цитираните от РС указания в т.4 от ППВС № 5/1972г.,
които се отнасяли именно до строителство на сграда, построена по време на брака
върху земя индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било
учредено право на строеж в полза на другия съпруг. Но счита, че РС грешно прави
извод, че построената сграда не представлявала нова такава съгласно
разрешението за строеж, още повече че в него изрично било записано, че сградата
след построяването и следва да бъде приета от държавна приемателна комисия. Поради
което моли настоящия въззивен съд да постановите решение, с което да отмени
атакуваното първоинстанционно Решение, като неправилно и незаконосъобразно,
противоречащо на процесуалните правила, и да постанови ново такова по
съществото на спора, като допуснете до делба процесните имоти. Претендира и за присъждане на направените от него разноски по делото пред двете съдебни
инстанции. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител-
адвокат пред въззивната инстанция.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен Отговор от другия съделител- ответника
А.Х.С. ***. Не се явил негов процесуален представител и не е пледирал пред
настоящата въззивна съдебна инстанция. Представил е предварително писмено
Становище по спора.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото пред първата съдебна
инстанция само писмени доказателства, по свое убеждение и съобразно разпоредбите
на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено и
доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :
При така установената по делото фактическа и правна обстановка, въззивният
ОС- Ст.Загора намира при извършената
служебна проверка на въззивната жалба, че процесната въззивна жалба е
процесуално допустима- тя е внесена за разглеждане в РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска,
постановил първоинстанционното решение, в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1
от ГПК и от правно легитимираната страна/ищцата- съделителка/, имаща
интерес от въззивно обжалване на това изцяло негативно за нея първоинстанционно
съдебно Решението. Обжалваното първоинстанцонно Решение е валидно постановено
от първоинстанционния РС, поради което процесната въззивна жалба е процесуално
допустима и настоящия въззивен съд следва да се произнесе по същността на спора.
Съгласно
правилата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във в. жалба. В
конкретния случай въззивният съд намира, че
обжалваното решение е процесуално допустимо, и следва да се произнесе по материалноправната му
същност, с оглед направените във въззивната жалба оплаквания. Относно
правилността на Решението на РС- по
отношение на подробно описания в исковата молба недвижим имот- двуетажна къща с
гараж, построени в личния имот/дворно място/ на бившия й съпруг-
съделителя/ответник/, въззивницата оспорва Решението на PC с твърдението, че съдът е постановил акта си в
нарушение на чл.146 от ГПК и че е достигнал до неправилни изводи относно
собствеността на недвижимия имот, предмет на делото. Неоснователно е обаче възражението
във въззивната жалба, че РС е следвало да даде указания на страните с оглед представеното по делото разрешение за строеж, тъй като нито разпоредбата на чл.146 от ГПК, нито друга
разпоредба на закона, дават правото/а още по-малко задължават/ РС да коментира
предварително представените от страните по делото официални писмени доказателства
и да им дава указания по същите, понеже разпоредбата
на чл.154 от ГПК постановява, че всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. В процесния случай в исковата си молба ищцата твърди, че процесният делбен
недвижим имот/двуетажна жилищна сграда и гараж/ били съсобствени между нея и бившия й съпруг, понеже
според нея те били придобити по време на брака между тях- тогавашните съпрузи, в
твърдения от въззивницата период 1994г. - 1998г., със средства, които според
нея с общи семейни доходи. По принцип по едно дело за допускане до делба следва
да се установи, кому принадлежи правото на собственост върху процесния имот и в
какъв обем е това право. С исковата молба са представени писмени доказателства
за собствеността на имота и за прекратения граждански брак между страните,
поради което правилно РС не е дал указания на въззивницата- ищцата за
представяне на допълнителни доказателства, поради което в конкретния случай не
се касае за факти и обстоятелства, за които не се сочат доказателства от
страните. Наред с това- видно от събраните пред първата инстанция само писмени
доказателства, те определено не доказват по несъмнен и безспорен начин
твърдяното от въззивницата построяване на 2- етажната къща и гараж в „груб
строеж“ в посочения в исковата молба период 1994- 1998г., тъй като издаденото
на името на единия съпруг Удостоверение за строеж № 17/03.06.1994г. не сочи
изрично построяване на жилищна сграда и гараж, а се отнася за извършване на СМР
в съществуващите жилищна сграда и гараж. Необосновано и недоказано се явява становището на въззивницата- ищца,
че разрешението за строеж касае нов такъв, а не СМР на вече построените сгради,
отразени изрично още преди сключването на брака между страните, в Нот.акт за
продажба на недвижим имот от 25.01.1993г./л.7 от делото на РС/, където в имота
са изрично посочени, като съществуващи „ведно с построените жилищна сграда и
стопанска постройка“. Това се подкрепя и
от приетото, като официално писмено
доказателство от РС Писмо изх.№ 836/19.05.1997г.
до въззиваемия/съделителя/ А.С. от НЕК-
АД относно осъществяване на ел. захранване на обект- съществуващо жилище в ***
с вече инсталирана мощност от 2 кВт. Ищцата не доказа тезата си за съвместно
построяване на имотите, а ответникът се легитимира като собственик с
представените по делото нотариален акт и разрешение за строеж. Като е
анализирал по отделно и в съвкупност тези доказателства, правилно съдът е
достигнал до извода, че имотите са лична собственост на ответника, а не са били
придобити в режим на СИО след прекратяването на брака между страните по делото.
Поради което твърдението на въззивницата- ищца, че сградата е нов строеж,
защото в представеното разрешение за строеж изрично било вписано, че
строителството следва да се приеме от държавна приемателна комисия, е
неоснователно. Изграждането на нова сграда се доказва именно от нарочно
удостоверение за въвеждането на същата в експлоатация, каквото не се твърди да
съществува и каквото по делото не е представено. Ако сградата и гаражът,
предмет на съдебната делба, са били такива нови сгради, то по действащия към
1998г.ЗТСУ, за същите е следвало да бъде издадено разрешение за ползване от
ДНСК- Ст.Загора. В този смисъл при липсата на токова разрешение не може да се
презюмира характера на извършеното строителство, като нов строеж само и
единствено по забележката, вписана в представеното разрешение за строеж.
Следователно атакуваното с в.жалба първоинстанционно Решение, с което е
било прието, че ищцата/въззивницата/ не е съсобственик на процесния делбен недвижим
имот, представляващ масивна жилищна сграда и на гараж, разположени в поземлен
имот УПИ с № VI-329 по действащият план на ***, се явява напълно
мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено, тъй като
искът й за делба на тези два обекта се явява изцяло неоснователен и недоказана.
Нещо повече- и в хода на настоящото въззивно съдебно производство не се доказа,
че процесиите сгради са построени по време на съществувалия граждански брак
между страните по спора, поради което напълно правилно предявеният иск за делба
е отхвърлен от РС, като неоснователен и недоказан.
Поради което подадената от ищцата в.жалба е неоснователна и недоказана,
и следва да бъде оставена без уважение, със
законните последици, като се потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно
Решение относно допустимостта на делбата между страните за тези 2 бр. недвижими
имоти.
Тъй като предмет
на спора са недвижими имоти/къща и гараж/ с данъчна оценка на жилищната сграда
над 5 000 лв./9 185 лв.- видно от Удостоверението за данъчна оценка на л.6
от делото на РС/, настоящото въззивно съдебно Решение не е окончателно и подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбите на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК в 1- месечен срок от връчването
му на всяка от страните, чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на
основание
чл.344, ал.1 във вр. с чл.258- 272 от ГПК и във вр. с чл.30, ал.2 от ЗС, въззивният Окръжен съд- Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
Решение № 619/30.09.2019г., постановено по
гр.д.№ 966/2019г. по описа на РС- гр.Казанлък,
обл.Старозагорска.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в 1- месечен
срок от връчването на страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: