Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../………………2021 година,
гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, І-ви тричленен състав,
в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Елена
Воденичарова и прокурора Силвиян И., като разгледа
докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 2321/2021 година по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна подадена чрез юрисконсулт О. против решение
№ 463/05.08.2021 г. постановено по НАХД № 1592/2021 г. по описа на Районен
съд-Варна , с което е отменено наказателно постановление № 03-013206/30.09.2020г.
на и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „В. “ ЕООД,
ЕИК:** , на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева.
С касационната жалба се релевират
основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 209,
т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че съдът следва да възприема гласните показания на
всички разпитани свидетели, писмените доказателства и да цени тяхната
достоверност, както с оглед на тяхната логичност и последователност, така и с
оглед на другите събрани доказателства по делото. Посочва, че при извършената
проверка са установени елементи на трудово правоотношение. В потвърждение на
този извод, касаторът се позовава на факта, че лицето е декларирало, че
гроздето е собственост на „В. ” ЕООД. Навежда доводи, че свидетелските
показания на разпитаните свидетели, водени от въззивника, не отговарят на
истината, като не кореспондират с декларираното от тях. Посочва, че показанията
също противоречат на житейската логика за ползване на чужд имот – склад, без
наличието на устна или писмена договорка. Касаторът посочва, че е налице
трудово правоотношение, като с цел да се опровергае вмененото административно
нарушение, се излагат твърдения за устна договорка с управителя на „В. ” ЕООД.
Твърди, че мястото на работа, целият материален и технически ресурс е осигурен
от „В. ” ЕООД, който е посочил в какъв времеви период да се извършва дейността,
като няма краен резултат, а повторяемост на трудовите функции. Моли за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да се потвърди.
В съдебно заседание процесуалният
представител на касатора поддържа изцяло касационната жалба. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
процесуалния представител на ответника.
Ответникът по касация - „В. “ ЕООД, оспорва
жалбата в писмен отговор и чрез процесуален представител в съдебно заседание.
Счита, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон,
при липса на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че
твърденията в касационната жалба не са подкрепени с доказателства. Твърди, че П.
и съпругата му се занимават с изкупуване на земеделска продукция, която П. транспортира
със собствен микробус, една част от продукцията продава на други търговци, а
останалата лично. Навежда доводи, че П. се е договорил с управителя на „В. ”
ЕООД да ползва ток от неговия склад, за да може да смила гроздето. Твърди, че
декларациите попълнени от П. и съпругата му са били под диктовката на
проверяващите от Дирекция „Инспекция по труда”. Счита решението на въззивния
съд за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно посочения размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна изразява мнение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че обжалваното решение е поставено при спазване на процесуалните правила
и закона, и не са налице основания за отмяната му. Моли решението да бъде
оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е
от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените доводи
представляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, приложим по
препращане от чл.63 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се
явява основателна.
За да се произнесе по спора Районен
съд-Варна е установил от фактическа страна, че на 17.09.2020г. служители на Д
„ИТ“- Варна, посетили района на Зеленчукова борса, находяща се на адрес
гр.Варна, ул.“Академик Курчатов“ с оглед извършване на проверка по спазване на
трудовото законодателство. Пред едно от складовите помещения на борсата двете
служителки констатирали, че М. П. продава грозде. Гроздето било ситуирано в
щайги, разположени на тротоара пред складово помещение. За нуждите на дейността
си, П. ползвал ток и вода от складовото помещение за захранване на машина за
смилане на грозде. Складовото помещение било наето от въззивното дружество „В. “
ЕООД. В хода на проверката, проверяващите се легитимирали и поискали да
разговарят с управителя на склада, като П. ги свързал с управителя на „В. “
ЕООД, който посочил пред проверяващите, че не знае за какво става въпрос. В
хода на проверката П. представил на проверяващите Сертификат за произход на
винено грозде, предназначено за производство на вина от 03.09.2020г. и фактура,
издадена от ЗП “Ж.Ж. “, с.Златар за продажба на 1852 кг. бяло грозде на „В. “
ЕООД.
Срещу дружеството бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, в който проверяващият инспектор
описал обстоятелствата на извършване на нарушението и посочил правната му
квалификация. Актът бил предявен и връчен на представител на дружеството, който
го подписал, като изложил възраженията си. Постъпило възражение от М. Д. П. , в които изложил, че
служители на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са го накарали да подпише
протокол, че работи към „В. ” ЕООД, с което няма нищо общо. Изложил е
твърдения, че собственика на склада му е услужил с ток и вода. На 30.09.2020 г., въз основа на съставения акт, АНО издал
атакуваното пред Районен съд-Варна наказателно постановление /НП/, като приел
изцяло фактическите констатации изложени в акта, и на основание чл. 414, ал. 3
от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Горната фактическа обстановка Районен
съд-Варна е установил въз основа на представените с АНП писмени доказателства, чрез
показанията на свидетелите – Р.Н.П. , Р.М.Б. , М. Д. П. , Л.П.П. , и чрез
заключението на съдебно-почеркова експертиза.
Въззивният съд е направил извода, че НП е
връчено в законоустановения срок, като не е осъществен състава на чл. 58, ал. 2
от ЗАНН. Приел е, че в АУАН и НП нарушението е ясно и точно описано, правилно
квалифицирано; че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН; че НП е постановено от компетентен орган; че в АУАН и НП нарушението е
описано в достатъчна степен, за да може ясно да се разбере за какво нарушение
се ангажира отговорността на дружеството и да се организира защитата му. Изложени
са мотиви, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряко правото на защита на
санкционираното дружество. Приел е, че непроизнасянето на наказващия орган
изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН, не е процесуално нарушение, защото
с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му.
За да отмени НП, въззивният съд е приел,
че е постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са мотиви, че
фактическият състав на чл. 62, ал. 1 от КТ се осъществява, когато не е сключен
трудов договор или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма,
както и че нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква
настъпването на определени общественоопасни последици. Направен е извод, че
липсват безспорни и категорични доказателства, че към 17.09.2020 г. дружеството
„В. ” ЕООД има качеството работодател
спрямо М. П. , съответно не е възникнало трудово правоотношение. Изложени са
мотиви, че не е достатъчен факта установен от служители на Дирекция „Инспекция
по труда” – Варна, че по време на проверката П. е пред обект, стопанисван от „В.
” ЕООД. Административно-наказващият орган не е установил лицето да е престирало
труд за дружеството. В този смисъл, въззивният съд е посочил, че лицето, заедно
със свидетелката П. са установени да продават грозде на тротоара пред склада, а
не в самия склад. Ползването на ток и вода от склада на дружеството, както и
представения Сертификат и фактура за произход на гроздето, също въззивният съд
е приел, че не са достатъчни за да се направи обоснован извод за наличие на
трудово правоотношение. Тези доказателства, според съда подкрепят тезата на
дружеството, че П. се е занимавал с търговия и разнос, както и че е доставил
грозде за „В. ” ЕООД две седмици преди проверката. Изложени са мотиви, че е налице
разминаване между удостовереното във фактурата от 08.09.2020 г. – червено
грозде и показанията на П. , според които в деня на проверката е продавал
червено грозде. Съдът се е позовал на гласните показания на свидетеля П. , чрез
които е установено, че машината за смилане на грозде е била собственост на П. .
Посочил е, че проверяващите не са установили от кога П. продава грозде пред
склада на дружеството, чия собственост са уредите за измерване и смилане, има
ли в склада стока на П. , има ли връзка между продаваното от последния грозде и
представената фактура.
Посочено е в мотивите на обжалваното
решение, че за да е налице трудово правоотношение, следва работникът да е бил
нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово
възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски, каквито факти
не са налице. Фактът, че П. е бил пред наетия от дружеството склад и е ползвал
ток и вода от него, въззивният съд е посочил, че не води на безсъмнен извод, че
той е работил там. Въззивният съд е кредитирал показанията на П. , според които
не е работил за „В. ” ЕООД, а е продавал грозде заедно със съпругата си за себе
си. Кредитирани са също показанията на П. в частта, в която е посочил, че е
попълнил декларацията с помощта на проверяващите, които са му казвали какво да
попълва, и показанията на св. П. , според които лицата попълващи декларации
винаги задавали въпроси, на които им се отговаряло какво трябва да пишат. Въззивният
съд е приел, че не са събрани доказателства за установено работно време,
почивки, уговорено възнаграждение с П. , като съдът кредитира показанията на свидетелката
П. , според които П. не е работил за „В. ” ЕООД. В подкрепа на тези мотиви,
въззивният съд се е позовал на депозираното възражение от П. , в което е
посочил, че не работи за дружеството.
Въззивният съд е приел, че
административното наказание е наложено в
нарушение на материалния закон, поради което не дължи произнасяне за наличие на
основанията по чл. 28 от ЗАНН. Посочил
е, че такова нарушение не е отчетено за установено в протокола за извършена
проверка от 25.09.2020 г. С решението съдът е осъдил Дирекция „Инспекция
по труда” – Варна да заплати на въззивното дружество разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав установи, че оспореният
съдебен акт е валиден, постановен е в допустим процес , но в противоречие на
материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка, въззивният
съд е направил необосновани изводи досежно приложението на закона, като
неправилно приел, че не е осъществено вмененото на санкционирания субект
административно нарушение по смисъла на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2, вр.
чл. 61, ал. 1 от КТ.
Според чл. 1, ал. 2 от КТ - Отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съответно според чл. 62, ал. 1 от КТ -
Трудовият договор се сключва в писмена форма.
Според чл. 61, ал. 1 от КТ - Трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа.
Нарушаването на цитираните материални
правила за поведение е възведено изрично като състав на административно
нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която - Работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение.
Безспорно обстоятелство е, че св. М. П. е
бил установен по време на проверката на територията пред склада на дружеството,
където е продавал грозде. Следва да се подчертае, че тази задача той не е
извършвал по свое собствено усмотрение, а е изпълнявал същата във връзка с декларираното
от него пред инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, че е продавач
в склад в гр. Варна, Зеленчукова борса, поради което и е напълно обосновано да
се приеме, че към момента на извършване на проверката от страна на инспекторите
от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна св. П. е изпълнявал трудови функции.
От свидетелските показания на разпитаната пред въззивния съд Р. П. – актосъставител, се установява, че по време
на проверката П. ги е свързал по телефона с управителя на дружеството.
Последният е заявил, че не знае за какво става въпрос. Фактът, че управителят
на дружеството е заявил, че не знае за какво става на въпрос, опровергава
твърденията в производството пред административно-наказващия орган и в
производството пред съда, че П. е ползвал само ток и вода от склада на
дружеството. Управителят на дружеството не е потвърдил, че е предоставил на П. да
ползват ток и вода, както и се установява от показанията, че не знае за какво
става на въпрос. От доказателствата по делото няма приложени такива, които да
потвърдят, че П. е наел лично право на щанд, тротоарно право или друг обект на
Зеленчукова борса Варна, за да продава закупеното грозде или друга стока. От
представеното пред въззивния съд писмо от 05.07.2021 г./л.74 от н.а.х.д. №
1592/2021 г./ на зам.-кмета на Район Младост, се установява, че за периода от
01.08.2020 г. – 31.10.2020 г. не са констатирани нарушения на лицето М. П. по
Наредба на Община Варна относно упражняване на търговска дейност в района на
Зеленчукова борса в гр. Варна. С цитираното писмо на зам.-кмета на Район „Младост“
се опровергават свидетелските показания на П. пред въззивния съд, с които
твърди, че „продавах го на тротоарно право и ни направиха 3-4 пъти глоби от
Кметство Младост“. Този факт безспорно установява, че М. П. не е наел търговско
помещение/площ на Зеленчукова борса гр. Варна, което се потвърждава от
свидетелските му показания пред въззивния съд
– „И. е наемател на складовете на „Път строй“ на борсата“, съответно не
е продавал от свое име гроздето. След като дружеството е наемател на
складовете, то може да се направи извод, че глоби са били съставяни на
дружеството, а не на М. П. , който е бил в трудови правоотношения с
дружеството.
От страна на П. не са представени
доказателства, както пред административно-наказващия орган, така и пред съда,
които да потвърдят показанията му пред въззивния съд, че „аз се занимавам с
търговия и притежавам микробус“ и да опровергаят фактическите констатации в НП.
Не са представени пътни листи, договори за покупко-продажба на стока,
приемо-предавателни протоколи и др.
Така, при съпоставка на показанията на
разпитаните свидетели, касационният състав приема, че показанията на свидетеля П.
следва да бъдат кредитирани изцяло за
сметка на тази част от показанията свидетелите П. и Л. П. , в която се отрича
трудовоправната връзка между „В. “ ЕООД и М. Д. П. , установена при проверката
на 17.09.2020 година.
Показанията на свидетеля П. са изключително подробни, както при
изложението в началото на разпита, така и при отговорите на допълнително
поставените й въпроси. П. описва
логически свързано, ясно, конкретно и последователно всички релевантни факти, констатирани
от нея.
От анализа на чл. 61, ал. 1, който
фактически състав се санкционира по чл. 414, ал. 1 от КТ, следва да се изведе
извод, че за да е осъществен състава на нарушението е достатъчно лицето да
полага труд, по възложение, без за това да е сключен писмен трудов договор. Следва
да се отбележи, че елементите на трудовото правоотношение – работно време и
трудово възнаграждение са факти от значение за съставомерността на деянието. Те
подлежат на установяване в административното производство по установяване
съществуването на трудово правоотношение по реда на чл. 405а от Кодекса на
труда.
Настоящият касационен състав кредитира
декларацията по чл. 402 от КТ, защото същата е подписана и попълнена саморъчно
от П. , което се потвърждава от заключението по извършената съдебно-почеркова
експертиза. Декларацията по категоричен начин сочи на наличието на възникнало
между „В. “ ЕООД трудово правоотношение - лицето е посочило, че работи като продавач,
с работно място, с начало на полагания труд – 08.09.2020 г., по график – от 08.00
ч. до 16.00 ч., т.е. при установено работно време, получава месечно
възнаграждение от 400 лв. и ползва почивка в работния ден – 1 ч. Неправилно
въззивният съд е кредитирал показанията на П. в които заявява, че е попълнил
декларацията с помощта на проверяващите, които са му казвали какво да попълва. Административно-наказващият
орган не само е установил лицето физически да се намира в обекта на касатора, а
от свидетелските показания на П. , безспорно се установява, че проверяващите са
възприели П. и другите две лица да извършват трудова дейност, като теглят
грозде на кантара, след което да го пълнят в чували и да го смилат. Нелогично
звучи лицето да попълни данни в декларацията, които са му казали проверяващите,
за които данни нямат информация. Установените противоречия между свидетелските
показания на П. , Б. и П. , водят до обоснован извод, че П. е променил
позицията си с подаденото възражение пред административно-наказващия орган, както
и в производството пред съда, с оглед заинтересоваността от изхода на спора,
както и с цел избягване на административно-наказателна отговорност.
Отговорността на дружеството е обективна
/безвиновна/, а приложената санкционна норма на чл. 414, ал. 3 от КТ кореспондира
напълно на процесното нарушение, тъй като имуществената санкция е наложена на
дружеството, в качеството на работодател, а извършеното нарушение осъществява
състава по чл. 62, ал. 1 от КТ.
Дружеството няма право да възлага
извършването на трудови функции, без да е подписало трудов договор с лицето –
негов работник/ служител, предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на
труда.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства е установено, че П. е полагал труд в обекта на жалбоподателя при
извършената от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна проверка по
трудово правоотношение - на определена длъжност – продавач/на грозде/, с
определено трудово възнаграждение и установено работно време, без да е сключен
трудов договор между тях.
Неправилно като допълнителен мотив за
отмяна на оспореното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че нарушение
на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2, вр. чл. 61, ал. 1 от КТ не е отчетено за
установено в протокола за извършена проверка от 25.09.2020 г. Съгласно разпоредбата
на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно-наказателно производство се образува
със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение,
поради което ирелевантно е дали установеното нарушение е посочено в Протокол №
ПР 2026664/25.09.2020 г. на представители на Дирекция „Инспекция по труда“
Варна.
С разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ
законодателят е изключил нарушенията по чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, да бъдат определяни
като маловажен случай, поради което не следва да бъдат излагани мотиви в тази
насока.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание.
Административно – наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и необосновано, според касационния състав, е наложил наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „В. “ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че следва да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови решение, с което да измени размера на процесното наказателното постановление, редуцирайки го от 5000 лева на предвидения в Кодекса на труда минимален размер от 1500 лева.
Съобразно изхода от спора и своевременно направеното
искане от пълномощниците на двете страни за присъждане на разноски, следва
разноските да бъдат присъдени съразмерно, с оглед потвърдената част на НП и
частично отменената санкция за разликата от 1500 до 5000 лева. В този смисъл в полза на дружеството
следва да бъде присъдено съразмерно платеното адвокатско възнаграждение в
размер на 420 лева, а в полза на ИА „Главна
инспекция по труда“ следва да се присъдят съразмерно разноски в размер на 24
лева. Размерът на разноските изчислен по компенсация е 396,00 лв. в полза на „В.
“ ЕООД.
Съдът приема за неоснователно възражението на
процесуалния представител на касатора за прекомерност на възнаграждението на
процесуалният представител на ответника. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според материалния
интерес, адвокатското възнаграждение следва да е в размер от 580 лв.
Процесуалният представител на ответника претендира 600 лв. адвокатско
възнаграждение, предвид депозирания писмен отговор на касационна жалба и
осъществено процесуално представителство по делото, възнаграждението не е
прекомерно.
Воден от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ от ЗАНН, Административният съд, І – ви тричленен състав,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №463/05.08.2021
г. постановено по НАХД № 1592/2021 г. на Районен съд - Варна, с
което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03 – 013206 от 30.09.2020 г.,
издадено от и.д. директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда, на дружеството „В. “ ЕООД, с ЕИК: ** , е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2, във вр. чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 013206
от 30.09.2020 г., издадено от и.д. Директора на дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда, на дружеството „В. “ ЕООД, с ЕИК: ** , е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2, във вр. чл. 61, ал. 1 от
Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция до
размер от 1500 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ да заплати на „В. “ ЕООД, ЕИК ** , сумата от 396,00/триста деветдесет и
шест/ лева, разноски за касационната инстанция, изчислени по компенсация.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.