№ 186
гр. П. 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230100582 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Т.
С." ЕАД, ЕИК ****, представлявано от Ал. Ал. - изпълнителен директор и Ив.
Ив. Еп. – председател на Управителен съвет, действащо чрез процесуален
представител-пълномощник М. К., срещу „Агр. – Б.“ ЕООД, ЕИК **** с адрес
на управление гр. П., ул. „С.“ № *, представлявано от управителя В.Н.Г. ЕГН
**********.
Ищецът сочи, че на 22.11.2023 г. е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 334930 срещу "Агр. - Б."
ЕООД за сумата от 675.60 лева, от които 547.36 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
05.2021 г. - 04.2022 г. и законова лихва за забава в размер на 128.24 лева, за
период на забава от 01.07.2021 г. до 14.11.2023 г., ведно със законната лихва за
забава на главницата, считано от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Сочи, че с разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 113/2024 г. по описа
на PC П. е уважено подаденото от ищеца заявление и е издадена заповед за
1
изпълнение срещу длъжника, като в срока по чл. 414 от ГПК ответното
дружество, чрез свой пълномощник, е депозирал възражение срещу заповедта
за изпълнение, с което е оспорил съществуването на вземането. В тази връзка
на заявителя е указано - съобщение, получено на 28.03.2024 г., че може да
предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок.
Ищецът твърди, че между „Агр. – Б.“ ЕООД и "Т. С." ЕАД не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия, за собствения на ответника
недвижим имот, находящ се в гр. С., ****, общ. "Ил." жк "Ил.", бл.**, вх. *,
помещение в подблоково пространство, аб. 342137, поради което длъжникът
се е обогатил неоснователно за сметка на дружество ищец, до размера на
обедняването. Ищцовото дружество е изпратило писмо/покана за заплащане
на задълженията както следва: П-11923/14.10.2022 г. и П-2621/10.03.2021 г.,
надлежно получени от ответната страна, съгласно представени разписки, но
погасяване чрез изпълнение не е извършено.
Сочи § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./, съгласно който
потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице,
което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация. горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански
нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Твърди, че с оглед гореизложеното и по силата на нормативните актове "Агр. -
Б." ЕООД е потребител на ТЕ, в качеството на собственик на гореописания
имот, и за него важи действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Сочи, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. З от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на
писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между
топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди.
Общите условия се изготвят от "Т. С." ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране /КЕВР/ към Министерски съвет /КЕВР към
настоящия момент/. С тези Общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
2
задълженията и др.
Твърди, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за
стопански нужди от "Т. С." ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с Решение
№ ОУ- 043/12.07.2002 г. на КЕВР. Решение № ОУ[1]013/06.03.2006 г. на КЕВР,
както и ОУ одобрени с Решение № ОУ[1]033/08.10.2007 г. на КЕВР, като
същите са в сила от датата на решението.
Сочи Глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 40, ал. 1, регламентираща
реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура. В тази връзка счита, че задължението на
ответника за заплащане на дължимите от същия суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до 20 число на следващия
месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в
забава за тази сумата по фактурата - чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Посочва, че в случай,
че ответното дружество е имало възражение относно стойността на
начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между
страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл. 40,
ал.2 от ОУ. Твърди, че до настоящия момент в деловодството на дружеството
не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани
съответните начислени суми.
Сочи чл. 139 от Закона за енергетиката, въз основа на който
разпределението на топлинна енергия между потребителите се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. А съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за
ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от "Т. С." ЕАД по прогнозни
месечни вноски. Посочва, че след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата - „Бр." ООД, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). Твърди, че
за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, приложени към
3
исковата молба, в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на "Агр. - Б." ЕООД, че последното дължи на ищеца сумата, с
която се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, а именно сумата от
547.36 /петстотин четиридесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ лева -
представляваща дължима и неплатена цена на топлинна енергия /ТЕ/,
доставена от ищеца в собствен на ответника недвижим имот, находящ се в гр.
С., ****, общ. "Ил." жк "Ил.", бл.**, вх. *, помещение в подблоково
пространство, аб. 342137, за периода 05.2021 г. - 04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава на главницата, за период на забава от 01.07.2021 г.
до 14.11.2023 г. в размер на 128,24 /сто двадесет и осем лева и двадесет и
четири стотинки/ лева, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата. Ищецът претендира
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от
ГПК. Прави доказателствени искания. Прилага писмени доказателства, както
и копие от исковата молба за ответника.
В законоустановения срок ответното дружество чрез законния си
представител депозира писмен отговор, с който заявява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва същите по
основание и размер. Не оспорва, че дружеството притежава недвижим имот в
гр. С., придобит през м. май 2018 г. Същият бил собственост на „КТБ“ АД в
несъстоятелност и бил ползван за архив от банката. Доста време било
необходимо, за да бъде освободен /изпразнен/ от книжата, намиращи се в
имота. Това продължило до края на годината. През първата половина на 2019
г. се извършили ремонтни дейности в имота, с оглед привеждането му в
състояние, което да позволи ползването му като офиси и през есента на 2019 г.
бил предоставен за ползване под наем на „С. Е. Д. М." ЕООД, а от 2020 г.
останалите обособени части от имота се предоставили за ползване под наем на
„Сл." ЕООД, което дружество имало право да преотдава части от имота. „Сл."
ЕООД от своя страна е преотдало части от имота на „Стр. к. **" ЕООД и на
„Ит. др. е. ш." ЕООД.Твърди, че процесният имот не е свързан с
топлопреносната мрежа на ищеца, поради което ответника не ползва топлинна
4
енергия за парно отопление и топла вода в процесния магазин. Сочи, че
имотът има самостоятелен отделен вход към улицата, в него нямало
монтирани отоплителни тела - радиатори, щранг-лири и през него не минават
нито хоризонтални, нито вертикални щрангове /тръби/, които да са свързани
към топлопреносната мрежа на ищеца.
Счита, че горепосочените обстоятелства се установяват от Протокол от
10.06.2002 г., съгласно който „Ф." ООД /предходен собственик на процесния
имот/, ползващ цялото подблоково пространство и титуляр на партиди с №
342135, 342137 и 342139, с изцяло демонтирани радиатори, ще ползва само
топла вода. Партидата, посочена в заявлението по чл.410 от ГПК, респективно
в издадената заповед за изпълнение е с № 342137. Обосновава позиция, че
ответното дружество не се е обогатило за сметка на ищеца. Счита, че „Агр.-Б."
АД не е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че
общите части в сградата също не се отопляват.
Твърди, че имотът не е ползван от ответното дружество през процесния
период, тъй като същият имот е бил отдаден под наем на трето за спора лице.
С посоченото ответникът на самостоятелно основание обосновава теза, че не е
се обогатило за сметка на ищеца и прави искане за отхвърляне на иска като
недоказан и неоснователен. Представя писмени доказателства.
С определение по чл.140 ГПК съдът е обявил на страните проекта на доклад
по делото. Уважено е и искането на ищеца за конституиране на основание
чл.220 ГПК на ФДР „Бр.“ ООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Бр.Б.“ № ** / „Д.“ ООД, ЕИК ******** седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Бр.Б.“ № ** / като трето лице-помагач на „Т. С." ЕАД. Към делото е
приложено ч. гр. дело № 113/2024 година по описа на Районен съд гр. П. от
което се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение срещу „Агр.-Б.“ ЕООД за сумите - предмет на
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител.
Депозира писмено становище, с което поддържа предявените искове и
сторените с исковата молба доказателствени искания. Оспорва като
неоснователни доводите и възраженията, с които ответникът обосновава
позицията си по делото. По същество пледира за уважаване на претенциите
като доказани и основателни. Представя списък по чл.80 от ГПК. Заявява
5
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответникът не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа отговора на исковата молба.
По същество на делото пледира за отхвърляне на исковете като недоказани и
неоснователни.
Третото лице –помагач не изпраща процесуален представител в открито с.з.
Не изразява становище по предявените искове, по позицията на ответника, по
проекта на доклад по делото. Представя писмени доказателства, същите са
приобщени към доказателствената съвкупност по делото.
В хода на съдебното дирене по искане на ищеца са назначени съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, вещите лица са изслушани в
съдебно заседание, заключенията са приобщени към доказателствата по
делото. Събрани са представените от страните писмени доказателства.
След като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прави следните фактическа и правни изводи:
Установи се по делото, че през процесния период ответникът е бил
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С., ****, общ. "Ил." жк "Ил.",
бл.**, вх. *, помещение в подблоково пространство.
Съгласно заключението по съдебно техническата експертиза, която съдът
изцяло кредитира с доверие като компетентна, обективна, неоспорена от
страните и необорена от останалите доказателства по делото, топлоснабдената
сграда /СЕС на адрес гр.С., общ „Ил.“, жк „Ил.“ ,бл.**, вх. *, вх. *, вх.* и вх. *,
където се намира и процесният имот, се обслужва от три броя Абонатни
станции, тип „Брутерм“, с топлинна мощност съответно 450 / 175 Kw, 250 /
100 Kw и 450 / 175 Kw, в които са монтирани три броя общи топломери.
Топломерите са преминали задължителния метрологичен контрол съгласно
чл.43, ал.4 от Закона за измерванията и Заповед на председателя на
Държавната агенция за метрология и технически надзор N А – 412 /16.08.2004
г., N А – 102 /05.03.2010 г., N А – 441 /13.10.2011 г., N А – 333 /29.05.2014 г. и N
А – 616 /11.09.2018 г. Съгласно заключението данните /показателите от трите
общи топломера за процесния период /отчетен/, а именно 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г. ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за
осчетоводяване. С цел по-голяма точност отчитането на показанията на трите
6
общи топломери за всеки месец от процесния период е извършвано
ежемесечно дистанционно по електронен път. Електронно снетите показания
към нула часа на първо число на съответния месец са отразявани в базата
данни на ТР „З.“ – „Т. С.“ ЕАД, като въз основа на сумираните показания от
трите общи топломера е определян ежемесечен брутен разход на
топлоенергия в СЕС. Разликата в показанията на трите общи топломери /Ново
– Старо/, формиращи брутната топлоенергия, потребена в СЕС и
приспаднатите технологични разходи определят нетната топлоенергия, която
е разпределяна от фирмата за дялово разпределение ФДР “Бр.“ ООД / „Д.“
ООД/между потребителите в сградата етажна собственост. Общо за отчетния
период /процесния/ нетната топлоенергия е идентична на отразената в
индивидуалната изравнителна сметка.
Вещото лице сочи, че ФДР е разпределяла топлоенергията между
потребителите в СЕС в съответствие със Закона за енергетиката, в редакция
към процесния период, както и в съответствие с Приложение към чл.61, ал.1
от Наредба NЕ – РД – 04-1 /12.03.2020 г. за топлоснабдяването. За процесния
период „Бр.“ ООД е разпределяла на ответника, като собственик на
процесния имот, прогнозна топлоенергия за отопление, отдадена от СИ, както
и за БГВ, отразени помесечно в колона 4 /за БГВ/ и колона 7 /за отопление/,
както и общо по отчетни периоди на ред „Общо прогнозно“ в колони 4 и 7 на
Таблица 1 в заключението. След отчетния /процесния/ период разпределената
на ответника прогнозна топлоенергия и начислени суми са изравнени с
разпределената му по изчислителен път за отопление /отдадена от СИ/, както
и по отчет за БГВ, което е отразено в 6,7, 8 и 9 на Таблица 1. Съгласно
изравнителната сметка, изготвена от „Бр.“ ООД размерът на задължението на
ответника с вкл. ДДС за процесния период, за разпределена топлинна енергия
по компоненти – за отопление /529,22 лева/ и БГВ /18,12 лева/, е 547,34 лева.
Вещото лице сочи, че начислените суми върху разпределената топлоенергия
са в съответствие с действащите през процесния период цени на
топлоенергията за потребителите в гр.С..
Съгласно експертното заключение, за процесния период технологичните
разходи на трите броя Абонатни станции са приспаднати от отчетената
ежемесечно брутна топлоенергия. Изчислените от ТР „З.“ – „Т. - С.“ ЕАД
технологични разходи на АС са отразени помесечно за процесния период са за
сметка на топлофикационното дружество. Технологичните разходи за АС са
7
изчислени вярно, съгласно т.41 от Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба NЕ
– РД – 04-1 /12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
От съдебно –счетоводното заключение, което съдът изцяло кредитира с
доверие като компетентно, обективно и необорено от останалите
доказателства по делото, също неоспорено от страните, се установи че за
абонаментен № 342137, съответстващ на процесния недвижим имот, собствен
на ответника, за процесния период – 05.2021 г. – 04.2022 г., има непогасени
задължения към ищеца в размер на 547,36 лева, за които са издадени
процесните фактури, от които 529,23 лева неплатена цена на начислена
топлоенергия за отопление и 18,13 лева неплатена цена за дялово
разпределение. Вещото лице сочи, че за процесния период ФДР „Бр.“ ООД е
издала една изравнителна сметка – за сумата 308,71 лева, за периода от месец
май 2021 г. до месец април 2022 г. , която сума на 31.07.2022 г. е приспадната,
чрез изравнителната сметка за процесния период. Съгласно изчисленията на
вещото лице, законната лихва за забава, считано от изпадане на абоната в
забава до 14.11.2023 г. е 128, 24 лева, от която 125,12 лева лихви за забава на
главницата – цена на ТЕ /529,23 лева/ и 3,12 лева лихви за забава на
неплатената цена за дялово разпределение 18,13 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
По делото няма спор, че ищецът като енергийно предприятие – доставчик на
топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездие от потребителите в
етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената
топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. В този порядък, не
е налице непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане / в тази насока
са изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.02.2017 г.
по тълк. Д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС/. По същия въпрос е налице и
произнасяне на Съда на ЕС, 4 - ти състав от 05.12.2019 г. по съединени дела С
708/17 и С 725/17, по отправени преюдициални запитвания. Съгласно
решението на СЕС, допуска се национална правна уредба, която предвижда,
че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. В решението е прието, че се допуска национална
8
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент. В тази връзка съдът счита, че в случая не е налице
непотърсена услуга и нелоялна търговска практика, упражнявана от ищеца.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
обосновава претенциите си, произтичат от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл.150, ал.1 ЗЕ / в същия см. Решение № 38/28.02.2014 г. по гр.д. №
7471/2013 г. ВКС, 4 г.о./. Общите условия следва да бъдат публикувани в един
централен и в един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр. 2 ЗЕ,
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото не се спори, а
ангажираните доказателства водят до извод, че процесните общи условия са
публикувани съобразно законовия императив, от което следва извод, че е
спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на
общите условия за продажба на топлинна енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото
на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.
Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост
на недвижим имот, находящ се в гр. С., ****, общ. "Ил." жк "Ил.", бл.**, вх. *,
помещение в подблоково пространство, аб. 342137, към процесния период –
месец 05.2021 г. – месец 04.2022 година, не е спорно по делото, нито има
твърдения за противното. В тази връзка и предвид на приложените по делото
писмени доказателства, съдът приема за безспорно, че дружеството- ответник
е титуляр на правото на собственост на недвижим имот, находящ се в гр. С.,
****, общ. "Ил." жк "Ил.", бл.**, вх. *, помещение в подблоково пространство.
Следва, че между страните по делото е възникнало и съществувало през
процесния период релевираното от ищеца облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия за процесния имот, т.е. несъмнено е, че
ответникът е потребител на предоставената от ищеца услуга, поради което за
последния съществува правото да претендира суми за топлинна енергия и
услуга за дялово разпределение.
9
В допълнение съдът намира за необходимо да посочи:
Характерна особеност на правоотношението за продажба на топлинна енергия
е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо
изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата
презумпция на чл.153, ал.1 ЗЕ, в приложимата за процесния период редакция,
съгласно която всички собственици и титуляри на ограничено вещно право на
ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители
на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответникът е потребител на
топлинна енергия в случая, то достатъчно е да се установи, че същият е
собственик /ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото
събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване са
подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия за
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет –доставка на топлинна енергия за битови нужди
/чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Релевираното от ответника възражение, че през процесния период имотът е
бил ползван от наематели, поради което не е титуляр на процесните
задължения, съдът намира същото за несъстоятелно. В тази връзка на първо
място съдът констатира, че само един от представените от ответника договори
за наем е относим към спора – находящият се на листи 75 /76 в делото. Всички
останали договори са или с наемодател –различен от ответника собственик,
или касаят период от време, различен от процесния, т.е. са неотносими към
спора и като такива съдът не ги обсъжда. На следващо място и във връзка с
единствено относимият към делото договор за наем /на листи 75/76/ съдът
съобрази константната и задължителна съдебна практика, че изброяването в
чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
10
на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди
и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие,
не е изчерпателно. Клиенти /потребители/ на топлинна енергия могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното ограничено право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
/“битов клиент“ по смисъла на т.2а, пар.1ДР от ЗЕ/ и като страна по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие / в този смисъл са разясненията, дадени в Тълкувателно решение
№ 2/2017 г. по тълк.дело № 2/2017 г. ОСГК, ВКС/. В случая ответникът не
твърди, нито представя доказателство за сключен между наемателят и ищеца
като топлопреносно предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди касаещ процесния имот през процесния период, поради което
неотносимо за спора е обстоятелството как ищецът – собственик на имота е
ползвал същия – лично или чрез трето лице, през процесния период.
Предвид изложеното и доколкото по делото се доказа по несъмнен начин, че
ответникът е бил собственик на процесния имот през процесния период и не
са налице вещни ползватели на имота по същото време, то отговорността за
заплащане на генерираните задължения за доставена и разпределена топлинна
енергия в имота несъмнено е на ответника.
Относно възражението на ответника, че предходният собственик на имота е
демонтирал радиаторите и е заявил, че ще ползва само топла вода съдът
съобрази следното:
Съобразно нормата на чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 ЗЕ
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия
за отопление на общите части на сградата се разпределят между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
11
Вертикалната топлинна сградна инсталация преминава през всички обекти на
сградата и същата се явява обща част по естеството си. Предвид това, всеки
собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост
дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия,
разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на
топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от
собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
естеството си. Дори и в случаите на чл.153, ал.6 ЗЕ, в които потребители в
сграда –етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите
остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
С оглед на горното и това възражение на ответника е неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира за доказана по основание и размер
главната претенция на ищеца и като такава следва да я уважи изцяло.
Последица от основателността на главния иск е основателност и на
акцесорната претенция.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия /чл.40, ал.1/
купувачите са длъжни за заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставка, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. По делото не се спори,
че за всяко от периодичните вземания на ищеца от процесния период са
издавани фактури, които са били получавани от ответника, както и че същите
вземания не са погасени чрез плащане. Ето защо и предвид, че в случая за
всяка едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото не се установи по делото плащане на същите, то ищецът като
кредитор на главното вземане има и право на обезщетение за забавено
плащане в претендирания размер, безспорно установен чрез съдебно-
счетоводната експертиза. Т.е. и акцесорната претенция като доказана и
основателна следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника са сторените от ищеца разноски в исковото и в заповедното
производства, а именно сумите:
1 062 лева разноски в исковото производство, от които 75 лева заплатена
12
държавна такса, 987 лева заплатени възнаграждения на вещи лица и 200 лева
юрисконсултско възнаграждение;
75 лева разноски в заповедното производство - частно гражданско дело №
113/2024 година по описа на Районен съд-гр.П. от която 25 лева платена
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „Т. С." ЕАД,
ЕИК ****, представлявано от Ал. Ал. - изпълнителен директор и Ив. Ив. Еп. –
председател на Управителен съвет, и „Агр. – Б.“ ЕООД, ЕИК **** с адрес на
управление гр. П., ул. „С.“ № *, представлявано от управителя В.Н.Г. ЕГН
**********, че "Агр. - Б." ЕООД дължи на „Т. С." ЕАД, ЕИК **** сумата, с
която се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, а именно сумата от
547.36 /петстотин четиридесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ лева -
представляваща дължима и неплатена цена на топлинна енергия /ТЕ/,
доставена от ищеца в собствен на ответника недвижим имот, находящ се в гр.
С., ****, общ. "Ил." жк "Ил.", бл.**, вх. *, помещение в подблоково
пространство, аб. 342137, за периода 05.2021 г. - 04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава на главницата, за период на забава от 01.07.2021 г.
до 14.11.2023 г. в размер на 128,24 /сто двадесет и осем лева и двадесет и
четири стотинки/ лева, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК / 22.11.2023 година/ до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Агр. – Б.“ ЕООД, ЕИК ***** с адрес на управление гр. П., ул.
„С.“ № *, представлявано от управителя В.Н.Г. ЕГН ********** да заплати на
„Т. С." ЕАД, ЕИК ****, представлявано от Ал. Ал. - изпълнителен директор и
Ив. Ив. Еп. – председател на Управителен съвет съдебни разноски както
следва:
сумата от 1 062 /хиляда и шестдесет и два/ лева съдебни разноски в
исковото производство;
сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева съдебни разноски в заповедното
13
производство /частно гражданско дело № 113/2024 година по описа на
Районен съд-гр.П./.
Решението е постановено при участието на ФДР „Бр.“ ООД, седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Бр.Б.“ № ** / „Д.“ ООД, ЕИК ********
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Бр.Б.“ № ** / като трето лице-
помагач на „Т. С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бл. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
14