№ 473
гр. П., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:А. Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от А. Г. Палова Въззивно гражданско дело №
20225200500608 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Производството е за
делба – първа фаза. С решение № 790/14.07.2022г., постановено по гр.д. №
20215220102364, Пазарджишкият окръжен съд е допуснал да се извърши
съдебна делба между К. С. Д., ЕГН********** от гр.П., ул. „Г." № 39, ет.5,
ап.16 ищецът К. А. Г., ЕГН ********** от с. А., общ.С. на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор
55155.501.6011.1.16, находящ се в гр. П., ул. 'Г." № 39, ет.5, ап.16 ,
представляващ жилище с площ от 98,20 кв.м., ведно с мазе № 4 с площ от 2,8
кв.м., ведно с 0,53 ид.ч. от ОЧ на сградата, прилежащи към мазето и 11,3 кв.м.
ид.ч. от правото на строеж, ведно с 33,05/1560,10 кв.м. от ПИ с
идентификатор 55155.501.6011., при права 3/4 ид.ч. за К. Д. и 1/4 ид.ч. за К.
Г..
Отхвърлил е предявения от К. А. Г., ЕГН********** от с. А., общ.С.
против К. С. Д., ЕГН********** от гр. П., ул. "Г." № 39, ет.5, ап.16 иск по
чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 200 лв. месечно, за
лишаване от възможността да ползва съсобствен имот, считано от 08.02.2022
г. до окончателното изплащане на сумата.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от К. А. Г. чрез нейния процесуален пълномощник с
1
изложени оплаквания за незаконосъобразност. Във въззивната жалба се
твърди, че неправилно районния съд е приел, че придобитата от Г. 1/2 ид.ч. от
делбения имот през време на брака е станал СИО при положение, че другият
съделител й бил продал половината от имот, придобит от него преди брака, за
който липсвала забрана да бъде разпореден през време на брака в полза на
другия съпруг. Според жалбоподателката с извода, че разпоредената ½ ид.ч. е
придобита от Г. в режим на СИО, отричал основанието на сключения
договор. Дава за пример придобиването от единия съпруг на личен имот на
другия съпруг, изнесен на публична продан заради непогасен негов дълг, в
резултат на което съпругът-приобретател става едноличен собственик. В тази
хипотеза придобиването също било възмездно и през време на брака, но
законодателят изключвал съпружеската имуществена общност в тези случаи,
въпреки, че придобиването е станало през време на брака. Твърди, че
имуществената общност била уредена в интерес на двамата съпрузи и при
наличието на свободни пазарни отношения не следвало да се отрича
възможността единият съпруг да удовлетвори личната си необходимост от
парични средства /напр. професионални нужди, за обучение на дете от друг
брак и т.н./, които да получи чрез продажбата на имот – лична собственост,
който да бъде придобит от другия съпруг през време на брака. В конкретния
случай както сключването на брака, така и неговото разтрогване било
извършено при действието на новия СК, по силата на който паричните
влогове били лични и били изключени от СИО. По делото било безспорно
установено, че Г. е правила парични преводи в полза на други съделител с цел
да участва в покупката на апартамента, макар и той да е придобит само на
името на К. Д., поради което следвало да се приеме, че тя е собственик на ½
ид.ч. от делбения имот.
Решението се обжалва и в частта, с която е отхвърлена претенцията по
чл.344, ал.2 от ГПК. Жалбоподателката твърди, че съдът не се бил произнесъл
по вярната правна квалификация, тъй като не правел разграничение между
хипотезите на чл.31, ал.2 от ЗС и чл.344, ал.2 от ГПК. По делото било
безспорно установено, че в делбения апартамент живеела само майката на К.
Д., а Г. била лишена от правото да го ползва, следователно неправилно съдът
е отхвърлил искането й за присъждане на обезщетение по време на
висящността на делбеното производство като привременна мярка до
приключването на същото с влязъл в сила съдебен акт.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да
бъде постановено ново, с което делбата да бъде допусната при равни права за
съделителите – по ½ ид.ч. за всеки един от тях а Д. да бъде осъден да заплаща
на Г. обезщетение до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт за
това, че е лишена от правото да ползва съсобствения имот. Претендира
2
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от съделителя
К. С. Д. чрез неговия процесуален пълномощник с искане обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са
доводи в подкрепа на изводите на съда, придружени с искане за присъждане
на разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против Красимир Д. ищцата К. Г. е твърдяла, че с
ответника живеели на семейни начала и закупили през 2006 г. жилище в гр. П.
- апартамент на ул. “Г.“, № 39, ет.5, ап.16. В нотариалния акт за купувач бил
посочен само ответникът, тъй като ищцата имала ангажименти към онзи
момент в И. и не успяла да се върне за сделката. От продажната цена
половината заплатила тя, а останалата половина заплатил ответникът, като
уговорката им била впоследствие той да й прехвърли половината имот. През
2009 г. страните сключили брак и на 14.07.2014 г. Д. прехвърлил на Г. ½ ид.ч.
от имота. На 12.08.2020 г. с решение по гр.д. № 505/2020 г. на РС-К. бракът
им бил прекратен, като процесният имот останал в обикновена съсобственост
- по ид.ч. Не могли доброволно да го поделят, поради което молят съда да
допусне делба при равни права.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Същият не
оспорва съсобствеността върху имота. Твърди, че той го закупил с изтеглен и
впоследствие изплащан от него банков кредит. Идеята му възникнала отпреди
да се запознае с ищцата - да закупи имот, за да живее в него майка му, с
намерение имотът после да бъде за сина му, който към онзи момент бил 17-18
годишен. Идеята се осъществила скоро след запознанството с ищцата, когато
нямали все още общи планове. След закупуване на апартамента в него се
настанила майка му, която също с лични средства допринесла за покупката. С
лични средства ответникът измазал стените, поставил ламиниран паркет и
обзавел жилището - всичко това сторил две години след покупката и преди
сключване на брака. До момента майка му продължавала да живее там. С
ищцата никога не били обитавали това жилище, нито имали намерение да го
ползват, тъй като двамата се запознали в И., където живеели към оня момент.
Нямали планове да се прибират в Б. и да живеят в този имот. В редките
случаи, когато с ищцата били там, по-скоро били на гости на неговата майка.
По време на отпуските им в Б. ответникът оставал в гр. П., а ищцата отивала
при свои роднини в с. А.. Няколко години след сключване на брака ищцата
3
започнала да му подхвърля, че той бил закупил жилище, а тя нямала нищо и
така се чувствала несигурна, когато се приберат в Б.. Ответникът й
предложил да й учреди право на ползване, но ищцата желаела да придобие
половината от имота чрез покупко-продажба. Пълномощник и на двамата по
сделката била майката на ответника. В този смисъл не оспорва
основателността на предявения иск. Оспорва квотите в съсобствеността. Тъй
като ищцата била закупила ½ ид.ч. от имота по време на брака им с
ответника, то тази ид.ч. била в режим на СИО между двамата и след
прекратяване на брака правата на страните върху имота били съответно ¾
ид.ч. за ответника и ¼ ид.ч. за ищцата. Моли да се допусне делба в този
смисъл.
В хода на процеса ищцата е предявила и претенция по реда на чл.344,
ал.2 от ГПК за заплащане на обезщетение за лишаването й от възможността
да ползва съсобствения имот в размер на 200 лв. до окончателното
извършване на делбата.
Установява се от доказателствата по делото, че с договор за покупко-
продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт № 106, том IX, нот.д.
№1335/06 г. по описа на нот. Г., „ГАРСИ“ООД продало на К. С. Д. недвижим
имот, който по действащите КККР на гр.П. представлява самостоятелен обект
в сграда, заснет с идентификатор 55155.501.6011.1.16, находящ се в гр. П., ул.
"Г." № 39, ет.5, ап.16, представляващ жилище с площ от 98,20 кв.м., ведно с
мазе № 4 с площ от 2,8 кв.м., ведно с 0,53 ид.ч. от ОЧ на сградата, прилежащи
към мазето и 11,3 кв.м. ид.ч. от правото на строеж, ведно с 33,05/1560,10 кв.м.
от ПИ с идентификатор 55155.501.6011. Имотът е закупен за сумата от 22000
евро, която сума е изплатена по банков път със средства от банков кредит,
предоставен на купувача от „Банка ДСК“ ЕАД - както е отразено в него.
На 30.10.2009 г. страните са сключили граждански брак, прекратен с
решение по гр.д. № 505/20 г. по описа на РС-К..
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот. акт
№ 183, том II, нот.д. № 342/14 г. по описа на нот. Х., поправен с нот. акт № 6,
том III, нот.д. №364/14 г. по описа на нот. Х., К. Д., действащ чрез
пълномощника си Н.Т. - негова майка - продал на К. Г. - действаща чрез
пълномощника си Н.Т., 1/2 ид.ч. от делбения имот за сумата от 9 900 лв.,
която продавачът получил напълно от купувача преди подписване на
нотариалния акт – според отразеното в него.
Спорът между страните се свежда до това дали въпросната ½ ид.ч. е
придобита от Г. в режим на СИО с Д., тъй като договорът е сключен през
време на брака.
В своята практика ВКС трайно приема, че не представляват лична
4
собственост вещните права, придобити със средства от паричен влог /банкова
сметка/ на единия съпруг, набрани по време на брака. Трансформацията на
лично имущество по чл. 23 СК е приложима за личното имущество, посочено
в чл. 22 СК - придобито преди брака, по дарение, по наследство и при
останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на
лично имущество когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време
на брака, се придобиват вещни права. В този случай намира приложение
презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос. Именно на
придобитите по време на брака вещни права законодателят създава статут на
СИО, считайки презумптивно, че са резултат на съвместен принос./ Решение
№ 126 от 31.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 352/2019 г., II г. о., ГК/.
В конкретния случай придобитата от Г. ½ ид.ч. от делбения имот е
закупена от нея през време на брака при действието на СК от 2009 г. Липсват
твърдения, а и доказателства, че страните са избрали преди сделката режим
на разделна собственост, поради което следва да се приеме, че е приложим
режимът на съпружеска имуществена общност. Съгласно презумпцията на
чл.21, ал.3 от СК съвместният принос се предполага до доказване на
противното, което означава, че ако твърди, че придобитата през време на
брака ½ ид.ч. от делбения имот е лична нейна собственост, К. Г. е трябвало да
предяви иск на основание чл.23, ал.2 от СК преди делбата, за да бъде оборена
с влязъл в сила съдебен акт законовата презумпция за съвместен принос. С
такова искане обаче районният съд не е бил сезиран, поради което следва да
се приеме, че презумпцията на чл.21, ал.3 от СК не е оборена и правата на
страните в съсобствеността са 1/4 ид.ч. за Г. и ¾ ид.ч. за Д.а.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищцата била осигурила
половината от средствата за закупуване на апартамента през 2006 г. и затова
правата на страните били по ½ ид.ч. В нот. акт № 106, том ІХ, нот.д. №
1335/06 г. по описа на нот. Г. изрично е записано, че имотът е закупен за
сумата от 22000 евро, която е изплатена по банков път със средства от банков
кредит, предоставен на купувача от „Банка ДСК“ ЕАД - както е отразено в
него. В тази своя част нотариалният акт има характер на разписка за
платената сума, а съдържанието му не е оспорено от ищцата, поради което
следва да се приеме, че паричните средства, с които е закупен апартаментът
през 2006 г., са с произход банков кредит, отпуснат на купувача, т.е. оборено
е твърдението на ищцата, че е участвала с лични средства, набрани преди
брака, в закупуването на половината от жилището в гр.П.. От друга страна в
нотариалния акт от 2014 г. е записано, че К. Г. е закупила ½ ид.ч. от този
имот за сумата от 9900 лв., която е заплатила напълно и в брой преди
подписването на нотариалния акт, но нито се сочи дата на извършване на
плащането, нито се сочи произходът на средствата за плащане на покупната
5
цена, за да може съдът да направи извод, че цената е платена с лични
средства от купувача К. Г..
Представените извлечения от банковата сметка на ищцата за
извършвани преводи към ответника за периода 2008 г. – 2019 г. не променят
този извод, тъй като основанията за превод са за наем, за документи, за
ипотека и др., без да е ясна връзката със заплащането на покупната цена на
делбения имот. По повод на така извършените плащания за ищцата биха
могли да възникнат претенции за връщане на парични суми на друго
основание, но не могат да обосноват придобиване на право на собственост
върху спорния апартамент в претендирания размер.
Неоснователна е жалбата и относно произнасянето на съда по
претенцията с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК. Съгласно този законов
текст в решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички
наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът
по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще
се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните
трябва да плащат на другите срещу ползването.
Ищцата е направила искане за произнасяне на съда по привременна
мярка по реда на чл.344, ал.2 от ГПК в съдебното заседание, проведено на
08.02.2022 г., като е поискала да й бъде определено обезщетение в размер на
200 лв. за това, че е лишена от ползването на съсобствената вещ до
приключване на делбата. В това искане е заявила, че апартаментът се ползва
от майката на ответника, но не се изтъкват причини, поради които самата
ищца не може да го ползва – напр. защото площта на жилището е малка и не
позволява да бъде ползван от повече от един човек или пък че между
страните са налични силно влошени отношения, които не позволяват общото
му ползване до приключването на делбата. Липсват и твърдения, че ищцата е
поискала, но не е била допусната да ползва делбения имот, за да се приеме, че
е била лишена от ползване, съответстващо на нейното право на собственост.
При тези данни следва да се приеме, че искането за определяне на
привременна мярка – заплащане на обезщетение в размер на 200 лв. до
приключване на производството по съдебна делба с влязъл в сила съдебен акт
се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Като е достигнал до подобен извод, макар и по различни, неотносими на
този етап от производството мотиви, районният съд е постановил правилен
като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде потвърден и в тази част.
В обобщение – обжалваното решение е правилно и следва да бъде
изцяло потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивният съд в полза на ответника
6
следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 1400 лв.,
заплатени изцяло съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Решението ще подлежи на касационно обжалване в частта относно
допускането на делбата в едномесечен срок от съобщението пред ВКС.
В частта относно претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК, имаща характер
на определение, съдебният акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 790/14.07.2022г., постановено по гр.д. №
20215220102364 по описа на Пазарджишкия окръжен.
ОСЪЖДА К. А. Г., ЕГН ********** от с. А., общ.С., да заплати на К. С.
Д., ЕГН********** от гр.П., ул. 'Г." № 39, ет.5, ап.16, деловодни разноски за
тази инстанция в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева.
В частта по допускането на делбата решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
В частта относно претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК, имаща
характер на определение, съдебният акт е окончателен и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7