О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № V- 260671 Година
2021, 26.03 град Бургас
Бургаският окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет и шести март година две хиляди двадесет и първа
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър
МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдията В. Камбурова
частно гражданско дело номер 268
по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.413, ал.2, ГПК и е образувано по частна жалба подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв.Виолета Герова, съдебен адрес: гр.София,
бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, против Разпореждане №261205 от 17.11.2020г. по
ч.гр.д.№ 817/2020 по описа на РС Несебър, с което е отхвърлено подаденото от „Теленор
България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу З.Й. И. ЕГН ********** за сумата от 223,83 лв., представляваща
незаплатени месечни абонаметни такси за потребление на мобилни услуги по
договор от 11.05.2018г. за ползване на мобилен номер 0898/814596 и договор от
08.10.2018г. за ползване на мобилен номер 0896/245613, за сумата от 521,65 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
11.05.2018г. и договор за лизинг от 08.10.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 14.09.2020г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 145 лв.разноски по делото.
Иска се отмяна на разпореждането
и уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника З.Й. Ибрашимова. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно.
Изразява несъгласие с извода на съда, че е налице хипотезата на чл.411, ал.2,
т.1 от ГПК. Посочва, че при подаване на заявлението, заявителят е спазил всички
изисквания на чл.410 ГПК, посочени са договорите, по които се твърди да има
незаплатени мобилни услуги, посочен е конкретният размер на задълженията, както
и периода, за който се претендират.
Въззивната инстанция, след като
се запозна с жалбата и доказателствата по делото, за да се произнесе, приема за
установено следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело №
506/2020г. по описа на РС Поморие е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
********* срещу З.Й. И. ЕГН ********** за сумата от 223,83 лв., представляваща
незаплатени месечни абонаметни такси за потребление на мобилни услуги по
договор от 11.05.2018г. за ползване на мобилен номер 0898/814596 и договор от
08.10.2018г. за ползване на мобилен номер 0896/245613, за които са издадени
съответните фактути, за сумата от 521,65 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски, от които 491,80 лв. по договор за лизинг от 08.10.2018г.
относим към номер 0896/245613 и 29,85 лв. договор за лизинг от 11.05.2018г.
относим към номер 0898/814596, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението, до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 145 лв.разноски по делото.
С определение № 403 от
16.09.2020г., съдът е прекратил производството и е изпратил делото по
подсъдност на РС Несебър, където е образувано под ч.гр.д.817/2020г. Съдът с разпореждане от
23.09.2020г. е дал указания на заявителя да конкретизира каква част от
претендираните суми за абонаментни такси се дължи по единия договор и каква
част по другия договор, както и за какъв период се дължи всяка от сумите, както
и да уточни дали претендира сумата от 222,83 лв. или 315,66 лв.
В предоставения от съда срок, заявителят
не е изпълнил дадените указания и с обжалването разпореждане заявлението е
отхвърлено. В мотивите си съдът е изложил, че в заявлението не са посочени в
пълнота обстоятелствата, от които произтича вземането, не е уточнено кое
вземане по кой договор се дължи.
Разпоредбите на чл. 410 и чл. 411 ГПК препращат изрично към чл. 127 и чл. 128 ГПК, откъдето следва, че заповедният
съд е длъжен да следи за редовността на заявлението. Заповедното производство е
уредено като строго формално, с него се цели бърза съдебна защита, като са предвидени
кратки срокове за произнасяне на съда и поради това редовността на заявлението от
външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение
в срока по чл.411, ал.2 ГПК.
С оглед съдържащото се в чл. 410,
ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127 ал.1 ГПК, следва да се счете, че редовността
на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава
вземането, т. е. разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК е приложима към заповедното
производство. Следва да е посочен всеки правопораждащ факт и произтичащите от него
вземания, които са със самостоятелен характер, основанието и размера им. В
процесния случай, заявителят е посочил, че претендира сумата от 223,83 лв., представляваща незаплатени месечни абонаметни такси за потребление
на мобилни услуги по два договора: договор от 11.05.2018г. за ползване на мобилен
номер 0898/814596 и договор от 08.10.2018г. за ползване на мобилен номер
0896/245613, както и за сумата от 521,65
лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
11.05.2018г. и договор за лизинг от 08.10.2018г.
По отношение на сумата от 233, 83
лв. е посочен общ размер на вземането, без да е посочено каква част от това
вземане е по договора от 11.05.2018г. и каква част е по другия договор. Абонаментните
вноски са дължими по два различни договора, което предполага индивидуализация
на вземането като размер и период по всеки един от тях, което не е
сторено в процесното заявление.
Също така в обстоятелствената
част на заявлението е изложено, че за дължимите абонаментни такси са издадени
месечни фактури, съответно: фактура № **********/18.11.2018г.на стойност 86,10
лв.; фактура № **********/18.10.2018г.на стойност 62,94 лв.; фактура №
**********/18.12.2018г.на стойност 58,56 лв.; фактура № **********/18.01.2019г.на
стойност 15,23 лв.; фактура № **********/05.11.2018г.на
стойност 92,83 лв. Сборът от сумите, за които се твърди, че има издадена
фактури възлизат на 315,66 лв., което е в несъответствие с претендираната сума
от 223,83 лв.
Описанието на горните обстоятелства
в заявлението е от значение, за да може претендираното вземане да бъде индивидуализирано.
Правилно районният съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията и липсва
подробна индивидуализация на вземанията, като последните са заявени единствено по
размер, което от своя страна води до невъзможност на длъжника да прецени дали да
възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че подадената жалба е неоснователна, а атакуваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложените
съображения Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №261205 от 17.11.2020г.
по ч.гр.д.№817/2020 по описа на РС Несебър, с което е отхвърлено подаденото от „Теленор
България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу З.Й. И. ЕГН ********** за сумата от 223,83 лв., представляваща незаплатени
месечни абонаметни такси за потребление на мобилни услуги по договор от
11.05.2018г. за ползване на мобилен номер 0898/814596 и договор от 08.10.2018г.
за ползване на мобилен номер 0896/245613, за сумата от 521,65 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
11.05.2018г. и договор за лизинг от 08.10.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 14.09.2020г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 145 лв.разноски по делото
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: