Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.12.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №11895 по
описа за 2017
година на Варненския районен съд, 8 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от ”Т.Б.” ООД, с ЕИК ......,
срещу а.п.с.к., с БУЛСТАТ *********,
с която е предявен иск с правно
основание чл.439 ГПК за установяване на недължимостта от ищеца на сумата от
11112.06 лв., която е предмет на
изп.дело №...... по описа на ЧСИ с рег.№... в КЧСИ, поради наличие на
факти, настъпили след приключване на съдебното производство, по което е издаден
изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното дело, както следва:
-поради недопустимост на изпълнителното производство с оглед настъпила
перемпция и защото първоначалният длъжник по изпълнението не съществува като
правен субект; -поради погасяване на правото на принудително изпълнение по
давност; -поради насочване на принудителното изпълнение спрямо имущество, което
не принадлежи на длъжника, срещу който е издаден изпълнителният лист, по който
е образувано изпълнителното дело; -поради нищожност на вписаните две ипотеки
върху собствения на ищеца имот, спрямо който е насочено принудителното
изпълнение, поради липса на основание и противоречие със закона и добрите нрави
и -защото правото на принудително изпълнение спрямо ищеца не е надлежно
възникнало и не съществува, поради основаването му на нормата на § 8 от ПР на
ЗИД ЗПСК, която пряко противоречи на чл.63 от Директивата за свободно движение
на капитали на европейския съюз.
В исковата и
уточняващите молби се твърди, че изп.дело №...... по описа на ЧСИ с рег.№... в
КЧСИ е образувано по молба на Агенция за следприватизационен контрол срещу
длъжника ”тб.-В.97” АД за съдебно признати задължения, възникнали в резултат от
неизпълнението на сключен между страните по изп.дело договор за продажба на
приватизационни дялове. Твърди се, че за събиране на вземането, принудителното
изпълнение е насочено по отношение на имот, който е бил собственост на длъжника
и върху който през 2007г. в полза на взискателя е учредена законна ипотека.
Твърди се, че имуществото, спрямо което е насочено принудителното изпълнение по
изпълнителното дело, съставлява ПИ с идентификатор 10135.3514.248, с площ от
7700 кв.метра по акт за държавна собственост, а по кад.карта с площ от 8083
кв.метра, ведно с построените в него три склада, които сега са преобразувани в
десет самостоятелни сгради, като това са обекти с идентификатори
10135.3514.248.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 11. Твърди се, че правото на
собственост върху ПИ и сградите принадлежи сега на ищцовото дружество, което е
преобразуваното чрез приватизация държавно търговско дружество ”тб. Варна”
ЕООД, на което дружество имотът е бил предоставен за стопанисване и управление
съобразно представения АДС, а при приватизацията е включен в капитала на
приватизиращото се дружество. Твърди се, че ищцовото дружество няма задължения
нито към държавата, нито има задължения по изпълнителните дела, длъжник, по
които е несъществуващият вече правен субект, придобити, чрез апорт от държавата
при създаване на дружеството като юридическо лице с държавно имущество. Твърди
се, че задължения по приватизационната продажба има само дружеството ”тб. В.97”
АД, което юридическо лице вече не съществува, тъй като е прекратеното поради
несъстоятелност, развила се по т.д.№37/2011г. на Окръжен съд Велико Търново,
като въз основа на решение от 29.01.2015г., влязло в сила на 10.02.2015г.,
дружеството е заличено по реда на чл.632, ал.4 ТЗ от Търговския регистър.
Твърди се, че правото на принудително изпълнение и спрямо ищцовото дружество е
погасено, тъй като липсва надлежен длъжник по изпълнението, като евентуалната
реализация на правата на неговия кредитор е следвало да бъде осъществена в
производството по несъстоятелност. Твърди се, че изпълнителното производство
спрямо несъществуващ правен субект е недопустимо с оглед общите принципи на
правото и разпоредбите на закона относно правосубектността, респективно
наличието на процесуални пречки за започване на изпълнение спрямо ищцовото
дружество, тъй като към момента на образуване на изпълнителното производство
при ЧСИ юридическо лице-длъжник не е съществувало. Твърди се на следващо място,
че вземанията на кредитора-ответник спрямо ищцовото дружество, са погасени по
давност. Твърди се, че дългът предмет на изп.дело е вземането обективирано в
Изпълнителен лист №1369 от 10.06.2008г. издаден по влязло в сила решение по
гр.д.№601/2007г. на Районен съд Велико Търново, по което длъжникът е осъден да
заплати на АСПК парична сума в размер на 5592.16 щ.д., представляващи вземане
за неустойка за неизпълнен договор. Твърди се, че всъщност изп.дело е започнало
по изпълнителен лист, издаден на 16.05.2005г. по гр.д.№176/2004г. на Апелативен
съд Варна, като по него е образувано първоначалното изп.д.№1320/2005г. по описа
на СИС Велико Търново, към което са присъединени още няколко изпълнителни дела,
образувани по други изпълнителни листи, все касаещи вземания на същия кредитор
от същия длъжник на същото основание, като последните такива са от 13.02.2009г.
по гр.д.№1282/2007г. на ОС Велико Търново. Твърди се, че от средата на 2009г.
до 22.01.2013г., т.е повече от две години по изп.дело не са предприемани
никакви изпълнителни действия, като държавният съдебен изпълнител е спрял
изпълнителното производство предвид образуваното производство по
несъстоятелност. Твърди се, че това процесуално действие е порочно, тъй като
преди неговото извършване е настъпил ефектът на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а именно
прекратяване на изпълнението поради липсата на искане от страна на взискателя
да се извършват изпълнителни действия в продължение на повече от две години.
Твърди се, че посочената правна последица настъпва по силата на закона, като
всички процесуални действия, извършени след настъпване на ефекта на перемпцията
не следва да се вземат предвид. Твърди се, че в хода на производството по
несъстоятелност на длъжника, вземанията на АСПК са приети от синдика и включени
в списъка на вземанията, като след осребряване на имуществото, кредиторът е
останал неудовлетворен. Твърди се, че едва тогава е поискано изп.дело да бъде
възобновено /след като длъжникът като юридическо лице вече не съществува/ и
същото да бъде изпратено в гр.Варна за пристъпване към принудително изпълнение
спрямо ищцовото дружество. Твърди се, че тъй като продължение на по-рано
образуваните изпълнителни дела на СИС Велико Търново не е възможно, на
20.02.2015г. е образувано ново изпълнително производство - изп.дело №177/2015г.
на ЧСИ С.Д. Твърди се, че едва тогава за пръв път взискателят насочва
изпълнението спрямо ищцовото дружество, но това е станало след като е изминал
период от време от над пет години след издаването на изпълнителните листи,
поради което спрямо това дружество правото на принудително изпълнение е
погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД. Твърди се, че в случая не е
имало прекъсването на давността по чл.117 от ЗЗД, тъй като този институт е
приложим само за правния субект, спрямо когото е било насочено изпълнението, но
не и спрямо останалите правни субекти, за които изпълнителният лист има
действие. На следващо място се твърди, че ищцовото дружество е станало
собственик на процесния имот, придобивайки дяловете от приватизираното
търговско дружество чист от всякакви вещни тежести, поради което не следва с
този си имот да отговаря за чужд дълг. Твърди се, че вписаните две ипотеки
върху имота са нищожни, тъй като прехвърлянето на дружествените дялове от
приватизиращото дружество към ищцовото дружество е извършено преди да има
вписана каквато и да е вещна тежест върху имоти на дружеството. Твърди се, че
при това при продажбата са прехвърлени дялове на търговско дружество, за което
няма вписани никакви тежести и ограничения. Твърди се, че с Договор peг.№РД
01-564 от 31.05.2004г. Агенция за приватизация е продала на физическото лице д.н.п.
останалите 30 процента от капитала на приватизиращото се търговско дружество ”тб.
Варна” ЕООД, което след промените по първата приватизационна продажба е с
наименование ”Т.б.” ООД. Твърди се, че съгласно чл.1 т.1.1 от договора, продавачът
е заявил, че продава дяловете от капитала на дружеството, заедно с всички права
и задължения, произтичащи от тях, необременен от тежести, обезпечения и права
на трети лица. Твърди се, че взискателят по изпълнителното производство-АСПК, с
молба вх.рег.№4742 от 28.02.2007г. е поискала и в нейна полза е вписана
”законна ипотека”, вписана под акт №118, том I за 2007г. на Служба по вписвания
Варна, за вземания срещу ”тб.-В.97” АД, но върху имущество, което към момента
на вписване на ипотеката вече не принадлежи на длъжника, тъй като същият още
през 2004г. е прехвърлил изцяло притежаваните от него 119 дяла от капитала на ”Т.б.”
ООД в полза на ”Динипо” ЕООД. Твърди се, че с по-късно наложените обезпечения
недопустимо са засегнати правата на трети добросъвестни лица, които са
придобили изцяло дяловете на приватизираното дружество, а по този начин и
цялото негово имущество в момент, в който по отношение на тези имущества няма
наложени никакви вещни тежести и обезпечения. Ето защо се поддържа, че
гореописаната ипотека е нищожна, защото е учредена върху имущества, които в
момента на вписването не принадлежат на длъжника по изпълнението, като страна
по договора за приватизационна продажба, с което е нарушен е чл.168 ЗЗД, който
е приложим само за имущества, принадлежащи на страната по договора. Твърди се
още, че ипотеката е нищожна, защото е лишена от основание, тъй като в нея не се
сочи цената на обезпеченото вземане по договора, а суми по вече присъдени
вземания, като тя е вписана по отношение на имущество, което не е принадлежало
на длъжника по договорното отношение към момента на вписването, с което е
нарушено изискването на чл.170 ЗЗД, защото длъжникът и собственикът са различни
лица и е налице неяснота за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.
Твърди се, че в молбата за вписване на ипотеката е посочено, че вписването се
извършва по повод неизпълнение на задължения по договор за приватизационна
продажба на 70 % от капитала на държавното търговско дружество ”тб. Варна”
ЕООД, като са посочени общо 12 суми по три изпълнителни листа за общо вземане в
размер на 248133.44лв. и 50000 щ.д., но всъщност всички суми са присъдени като
дължими лихви и неустойки за неизпълнение на допълнителни договорни задължения,
но не и за основното задължение по договора-това за заплащане на продажната
цена. Ето защо се поддържа, че учредяването на ипотеката е лишено от основание,
в резултат от което и тъй като за едностранните изявления се прилагат правилата
за сделките, същата е нищожна. Твърди се, че с чл.7 от договора за
приватизационна продажба е предвидена възможността ”до окончателното изплащане
на цената по чл.4”, но само на цената по чл.4, в полза на продавача да се
учреди ипотека върху недвижимите имоти на дружеството, но само след като те
бъдат конкретизирани в протокол от Общото събрание на съдружниците. Твърди се,
че задълженията, чието обезпечение се претендира чрез вписване на законната
ипотека не са част от задълженията за заплащане на цената-тези, посочени в чл.4
от договора, а други, съпътстващи задължения, за обезпечение, на които не е
било предвидено учредяване на ипотека. Твърди се, че учредяването на ипотеката
противоречи на добрите нрави, тъй като е поискано вписването при влязъл в сила
съдебен акт, за присъдени парични вземания, не срещу длъжника по изпълнителните
листи, а срещу трето добросъвестно лице, което е придобило капитала на приватизиращото
дружество-нашето такова ”Т.б.” ООД. Твърди се, че поради фактическа липса на
основания за извършване на подобни правни действия, като са се възползвали от
изменения няколко години по-рано ЗПСК /съобразно ЗИД на ЗПСК-ДВ бр.72/2006г./
на основание на тези новоприети нови правни норми, засягащи в значителна степен
правата на трети добросъвестни лица, включително § 8 от закона, върху имущества
на ищцовото дружество като трето лице, е извършено вписване на ипотека, която
противоречи на общите принципи на правото и справедливостта, включително и на
Договора за свободно движение на капитали и принципите на функциониране на Европейския
съюз. Твърди се, че впоследствие е депозирана втора молба вх.№5855/2009г. от
АСПК като отново е вписана законна ипотека върху имущества на ищцовото
дружество за вземания на Агенцията спрямо друг правен субект-приватизиращото
дружество, за сума в размер на 172057.79 щ.д., като само част от тази сума
съставлява задължения за заплащане на цената по договора за приватизационна
продажба. Твърди се, че така извършените вписвания са нищожни защото вписването
е по отношение на имущества, които към този момент не принадлежат на длъжника и
поради противоречието им със закона, а именно с норми на общоевропейското
право, което има превес и е приложимата норма при противоречие с националното
ни законодателство. Твърди се, че такова противоречие е налице по отношение на
разпоредбата на пар.8 от ПР на ЗИД ЗПСК-ДВ бр.72/2006г., с която е уредена
възможността да се учреди законна ипотека върху имуществото на приватизирано
дружество, с разпоредбата на чл.63 от ”Директивата за свободно движение на
капитали на Европейския съюз”, поради което първата не следва да се прилага.
Твърди се, че ищцовото дружество е дало свой имот за обезпечение на чужд дълг,
нито то е купувач на ипотекиран имот, защото в момента на придобиване на
дяловете на приватизираното дружеството ипотеката не е била надлежно учредена и
вписана, поради което и на това основание ищцовото дружество не следва да
отговаря със своето имущество за чужди задължения. В открито съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Моли за
уважаването му и присъждане на сторените по делото разноски.
С постъпилия отговор на исковата молба се поддържа
становище за неоснователност на иска, като се твърди, че правото на
принудително изпълнение срещу ищцовото дружество не е погасено по давност, тъй
като правното основание за насочване на изпълнението срещу ипотекарния длъжник
е вписана и с непрекратено действие законна ипотека върху негово имущество за
обезпечаване на вземането на кредитора срещу неговия длъжник по издадени
съдебни изпълнителни основания. Твърди се, че право на кредитора е да избере
срещу кого и кога да насочи изпълнението-първо срещу главния длъжник или срещу
ипотекарния такъв. Твърди се, че ищцовото дружество би могло да се позове на
погасяване по давност единствено на вземането на АПСК срещу главния длъжник,
като встъпи в правата му на основание разпоредбата на чл.151 от ЗЗД, каквото
позоваване ищецът не е направил по делото. Твърди се, че погасителната давност
за вземането на АПСК срещу ”тб. В.97” АД не е изтекла. Твърди се, че
твърдението на ищцовото дружество за несъществуване на правото на принудително
изпълнение поради заличаване от TP на главния длъжник по изпълнението е
неоснователно. Твърди се, че съгласно чл.429, ал.3 ГПК, изпълнителният лист
срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ за обезпечаване на
дълга при насочване на изпълнението срещу нея. Твърди се, че при
наличието на образувано изпълнително производство, непогасено вземане,
предоставено имущество за обезпечение чрез вписана законна ипотека,
последващото заличаване от TP на главния длъжник не води до недопустимост на
производството срещу ипотекарния такъв, който е дал своя вещ за обезпечение,
именно с цел гарантиране реализиране на вземането на кредитора. Твърди се, че
заличаването на длъжника от TP не е довело до погасяване на вземането на
кредитора, при която хипотеза не би било допустимо насочването на изпълнението
срещу ипотекарния длъжник. Относно доводите на ищцовото дружество за нищожност
на ипотеката, черпено от отмяната на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК се поддържа, че
действието на нормативните актова във времето е от влизането им в сила, което в
общия случай, е след изтичането на тридневен срок след обнародването им, ако в
акта изрично не е предвидено обратно действие или не е отложено влизането в
сила на акта, или отделни негови разпоредби. Твърди се, че приетия от
законодателя ЗИД на ЗПСК, обнародван в ДВ, бр.34 от 2015г., не е предвидено
отклонение от общия принцип, поради което действието на изменението на закона е
за в бъдеще. Твърди се, че от това следва невъзможността от страна на АПСК за в
бъдеще да вписва законови ипотеки на това основание от ЗПСК. Твърди се, че към
релевантния момент, какъвто представляват датите на вписването на ипотеките,
разпоредбата на §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК е била в сила, поради което извършените
вписвания, както и самите ипотеки са действителни на това основание. Твърди се,
че последващата отмяна на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК не би могло да послужи за
основание за прогласяване нищожността както на вписването, така и на самата
вписана законна ипотека. Ето защо се моли за отхвърляне на иска като
неоснователен.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С покана за
доброволно изпълнение от 30.07.2015г. по изп. дело №...... по описа на ЧСИ с рег.№...
в КЧСИ „Т.б.” ООД е поканено да изпълни задължение по съдебно решение по ГД
601/2007г. на РС – Велико Търново, към Агенция за следприватизационен контрол в
размер от 11 112.06лв. Посочено е, че на осн. чл.429 ГПК дружеството е
конституирано като длъжник, поради което е уведомено, че при неизпълнение,
принудителното изпълнение ще бъде насочено върху недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, ул. Академик Курчатов 1 /л.12/.
Приобщен по делото е и
изпълнителният лист от 10.06.2008г., издаден въз основа на влязлото в сила
решение по ГД 601/2007г. на РС – Велико Търново /л.13/.
Приобщен в настоящото производство е
заверен препис на цялото производство по изп. дело №...... по описа на ЧСИ с
рег.№... в КЧСИ. Видно от материалите по изп. производство, последното е
образувано под първоначален номер 1320/2005г. по описа на ДСИ при ВтРС срещу
длъжника „тб. Варна – 97” АД по молба на взсикателя Агенция за
следприватизационен контрол за вземания, възникнали от сключения на
28.10.1998г. договор за приватизация. Впоследствие по делото са представяни и
присъединявани новоиздадени изпълнителни листи между същите страни с предмет
вземания по приватизационния договор, включително изпълнителният лист от
10.06.2008г., издаден въз основа на влязлото в сила решение по ГД 601/2007г. на
РС – Велико Търново /л.301 от изп.дело/. Поканата за доброволно изпълнение е
изпратена на 09.09.2009г. /л.306/ С молба от 07.10.2009г. взсикателят е внесъл
дължимата държавна такса по изп. дело /л.313/. На 26.10.2009г. са постъпили по
изп. дело изисканите от съдебния изпълнител данни за публичните вземания към
длъжника. Приложени са последователно връщани призовки до длъжника „тб. В.97”
АД със седалище към него момент в гр. Велико Търново, с отбелязвания, че
търговецът не е намерен. С молба от 01.08.2011г. /л.330/, взискателят АПСПК, е
поискала от ДСИ предприемане на действия, чрез предоставяне на информация относно
имущественото състояние на длъжника, предприетите изпълнителни действия, както
и събраните суми. Със съобщение от 21.06.2012г. взискателят АПСПК е уведомен от
съдебния изпълнител, че с решение от 05.04.2011г. е обявена
неплатежоспособността на длъжника „тб. В.97” АД и е открито производство по
несъстоятелност, като в хода на изпълнителното производство по изп. д.
1320/2005г. и присъединените към него дела, не е установено имущество,
собственост на длъжника. С протокол от 22.01.2013г. на ДСИ при ВТРС, на осн.
чл.432, т.7 ГПК, вр с чл.638, ал.1 ТЗ, е спряно производството по изп. д.
1320/2005г. и присъединените към него, десежно имуществото, включено в масата
на несъстоятелността. С разпореждане от 28.07.2017г. дружеството – ищец е
конституирано като длъжник по изп. дело и е насрочен опис и оценка на
ипотекирания недвижим имот.
С договор за
приватизационна продажба от 28.10.1998г., „тб. – В.97” АД е придобило
собствеността върху 70 на сто от капитала на „тб. – Варна” ЕООД, заедно с
правата и задълженията, произтичащи от тях /л.14-20/.
С
договор за приватизационна продажба от 31.05.2004г., д.н.п. е придобил 30 на
сто от капитала на „Т.б.” ООД, заедно с всички права и задължения, произтичащи
от тях /л.28 и 29/. С решение от 23.06.2004г. на Варненски окръжен съд е
вписана промяната по фирменото дело на „Т.б.” ООД /л.30 и 31/.
С решение от
19.07.2004г. на Варненски окръжен съд, е вписана промяна по фирменото дело на „Т.б.”
ООД, състояща се в прехвърляне на дяловете, притежавани от „тб. – В.97” АД на
„Динипо” ЕООД, представлявано от управителя д.н.п., в резултат на което
дяловете в дружеството са останали разпределени между д.н.п. и „Динипо” ЕООД,
представлявано от д.н.п. /л.32 и 33/.
Приет по
делото е препис от Акт за държавна собственост №325/08.09.1997г. за недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Академик Курчатов” 1 – склад стоп. на „тб. –
Варна” ЕООД, построен от държавно юридическо лице върху държавна земя /л.21 и
22/.
По молба
на АСПК от 28.02.2007г. е вписана законна ипотека на осн. чл.166, ал.1 и чл.168 ЗЗД, пар. 11 ДР на ЗПСПК и пар.8,
ал.1 ПР на ЗИД на ЗПСК в полза на АСПК във връзка с подробно индивидуализирани
в молбата вземания, произтичащи от незипълнение на сключения на 28.10.1998г.
договор за приватизация с „тб. – В.97” АД върху недвижим имот, собственост на „тб.
Варна” ООД, находящ се в гр. Варна, ул. „Академик Корчатов” 1, представлявано
от д.н.п. /л.42-45/.
По молба
на АСПК от 06.04.2009г. е вписана законна ипотека на осн. чл.166, ал.1 и чл.168 ЗЗД, и пар.8, ал.1 ПР на ЗИД на ЗПСК
в полза на АСПК във връзка с вземания, произтичащи от незипълнение на сключения
на 28.10.1998г. договор за приватизация с „тб. – В.97” АД върху недвижим имот,
собственост на „тб. Варна” ООД, находящ се в гр. Варна, ул. „Академик Корчатов”
1, представлявано от д.н.п. /л.46-49/.
Съобразно
препис от Определение на Окръжен съд – Велико Търново по т.д. 37/2011г., на
06.02.3013г. са одобрени по реда на чл.692, ал.1 ТЗ списъци с приети вземания
по отношение на „тб. В.97” – в несъстоятелност /л.24/. Видно от представените
списъци на л.25-27, са прието вземания на кредитора а.п.с.к. за неустойки за
забава и годишни разсрочени вноски.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът по
чл.439 ГПК е отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника
оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело.
Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното
производство. На основание ал.2 от посочената разпоредба, искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Няма
спор и се установява от приобщеното изпълнително дело, че е налице образувано
изпълнително производство с предмет вземания на ответника Агенция за
следприватизационен контрол срещу длъжника „тб. В.97” АД, като ищецът има
качеството на ипотекарен длъжник в изпълнителното производство с оглед
субективните предели на изпълнителния лист, поради което разполага с правен
интерес и е активно процесуално легитимиран да търси защита съобразно и
дадените задължителни указания от горестоящата инстанция по настоящото дело.
За успешното
провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за
недължимост на сумите по изпълнителното дело, като установи факти, които
изключват или погасяват спорното право.
Съдът намира на
първо място доводът за недължимост на вземането поради това, че длъжникът по
изпълнението – „тб. Варна-97” АД не съществува, респективно липсва процесуална
легитимация за неоснователен, по следните съображения: Не е спорно, че
посоченото дружество е заличен търговец в резултат на проведено производство по
несъстоятелност. Изпълнението обаче в процесния случай, е насочено срещу
ипотекарния длъжник - ищец, който е надлежна страна в изпълнителното
производство съобразно субективните предели на изпълнителния лист по чл.429,
ал.3 ГПК, като взискателят е насочил изпълнение за удовлетворяване на
вземанията си именно от цената на ипотекираната вещ.
По отношение на
доводът за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност, следва
да се посочи, че ипотекарният длъжник се позовава в исковата молба на
погасяване на вземането спрямо него на
основание чл.110 ЗЗД, поради това, че изпълнението е насочено срещу ищеца след
изтекъл период повече от пет години от издаването на изпълнителния лист. Т.е.,
ищецът не се позовава на погасяване на вземането по давност спрямо длъжника по
изпълнителния лист, а спрямо себе си. Последният обаче има качеството на
ипотекарен длъжник. Налице е вписана законна ипотека върху собствения на ищеца
имот по реда на чл.166, ал.1 ЗЗД, вр. с ПР на ЗПСПК, като вписването на
законната ипотека има действието, предвидено в чл.172 и чл.173 ЗЗД, като докато
трае 10-годишният срок на ипотеката, кредиторът има право на предпочтително
удовлетворение от цената на ипотекирания имот в чиято собственост и да се
намира той, респективно ако не е изтекла погасителна давност спрямо главния
длъжник /на каквато ищецът не се позовава и която не е изтекла/ и не е погасено
вземането чрез изпълнение, правото на кредитора да насочи изпълнение върху
ипотекираното имущество не се погасява.
Настоящият съдебен
състав намира за неоснователно твърдението на ищеца за настъпила перемпция.
Съобразно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Твърденията на ищеца са, че след като
в средата на 2009г. до 22.01.2013г. повече от две години не са предприемани
изпълнителни действия. Видно обаче от изисканото изпълнително дело и съобразно
гореописаната фактическа обстановка, поканата за доброволно изпълнение по конкретния
изпълнителен лист за процесното вземане, е изпратена на 09.09.2009г., като с
молба от 07.10.2009г. взсикателят е внесъл дължимата държавна такса по изп.
дело, на 26.10.2009г. са постъпили по изп. дело изисканите от съдебния
изпълнител данни за публичните вземания към длъжника. След посочените действия,
с молба от 01.08.2011г., взискателят АПСПК, е поискал от ДСИ предприемане на
действия, чрез предоставяне на информация относно имущественото състояние на
длъжника, предприетите изпълнителни действия, както и събраните суми. Т.е., в
рамките на двугодишния срок са искани и извършвани действия по изпълнителното
производство, поради което доводът за настъпила перемпция е неоснователен.
Съобразно окончателното уточнение на исковата молба и
липсата на възражения по изготвения окончателен доклад по делото, ищецът търси
защита по реда на чл.439 ГПК, която може да се основава само на факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Не са предявявани искове за прогласяване
недействителност на ипотечното правоотношение, а наведените доводи за нищожност
на вписаната ипотека касаят възражения за порок към момента на възникване на
правоотношението, а не възникнал такъв след приключване на съдебното дирене в
производството по осъдителния иск за неустойка, поради което не могат да
обосноват основателност на иск с правно основание чл.439 ГПК. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че настоящият съдебен състав намира, че
прехвърлянето на дружествените дялове от капитала на „тб. – Варна – 97“ АД на
дружеството „Динипо“ ООД не променя правото на собственост върху ипотекирания
имот, а добросъвестност в смисъл на незнание в процесния случай не би могла да
се възприеме с оглед обстоятелството, че и двете дружества са били
представлявани от един и същ управител, който е придобил и останалата част от
капитала на „Т.б.“ ООД.
Горните мотиви налагат извод за неоснователност на
предявения иск за недължимост на вземането, за което е образувано изп. дело №...... по описа на ЧСИ
с рег.№... в КЧСИ, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК, вр. с чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с
оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените
по делото разноски в размер от 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ”Т.Б.” ООД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление *** срещу
а.п.с.к., БУЛСТАТ ********* с адрес на управление *** „А” иск с правно основание чл.439 ГПК за
установяване на недължимостта от ищеца на сумата от 11112.06 лв. /единадесет хиляди сто и дванадесет лева и шест стотинки/, която е предмет на изп.дело №......
по описа на ЧСИ с рег.№... в КЧСИ и на изпълнителен
лист №1369, издаден на 10.06.2008г. въз основа на Решение по гр.д. №601/2007г.
на Великотърновски районен съд с длъжник „тб. - В.97” АД и взискател Агенция за
следприватизационен контрол.
ОСЪЖДА ”Т.Б.” ООД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на а.п.с.к., БУЛСТАТ ********* с адрес на управление *** „А” сумата от 300лв. /триста лева/,
представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3
и 8 ГПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: