РЕШЕНИЕ
№ 1232
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. И.
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300500948 по описа за 2022 година
Постъпила е молба вх. № 20300 от 29.07.2022 год. от ответника в
първоинстанционното производство „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.*****, с ЕИК
*****, с която се иска в условията на евентуалност на основание чл. 250
респективно чл. 248 от ГПК допълване на Решение № 1003/12.07.2022 год.,
постановено по въззивно гражданско дело № 948/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, XIV – ти граждански състав.
Препис от постъпилата молба е изпратена за отговор на другата страна
в производството – Г. А. Г., която в законоустановения срок не е взела
становище по нея.
От материалите по делото е видно, че производството пред въззивната
инстанция е образувано по въззивна жалба с вх. № 8892/04.04.2022 г. по
входящия регистър на Окръжен съд – Пловдив, подадена от ответника в
първоинстанционното производство – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *****,
против Решение № 166/17.01.2022 г. по гр.д. № 3881/2021 г. по описа на РС –
Пловдив, ХVII – ти граждански състав. С Решение № 1003/12.07.2022 г. по
в.гр.д.№ 948/2022 г., Окръжен съд – Пловдив е оставил в сила
първоинстанционното съдебно решение като e препратил на осн. 272 от ГПК
към мотивите на районния съд.
След като се запозна с материалите по делото и с депозираната молба,
настоящия съдебен състав намира за установено следното:
Молбата се явява процесуално допустима като подадена в срок, от
легитимирана страна в спора, имаща интерес да иска допълнение на
1
решението на осн. чл. 250 и чл. 248 от ГПК.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Допълването на решението по смисъла на чл.250 ГПК представлява
способ за отстраняване на допусната непълнота на съдебния акт. Такава е
налице, когато съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет. Анализът
на съдържанието на решението обаче не разкрива подобен порок, доколкото е
налице произнасяне по всички искания. Оплаквания в тази насока не се
съдържат и в молбата от 29.07.2022 г., като искането се отнася единствено до
посочване на банковата сметка на ищеца в първоинстанционното
производство, по която да бъдат заплатени присъдените разноски.
Действително по начало разпоредбата на чл.236, ал.1, т.7 ГПК
предвижда в решението да бъде посочена банковата сметка, по която да се
преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане.
Това обаче може да бъде направено от съда само доколкото ищецът е посочил
тези обстоятелства, което в случая не е сторено. Неспазването на изискването
на чл.127, ал.4 ГПК за посочване на банкова сметка има за последица
оставяне без движение на исковата молба по чл.129, ал.2 ГПК, което налага
извода, че се касае за един незадължителен елемент от съдържанието на
исковата молба, респ. за факултативен елемент от съдържанието на съдебното
решение. Освен това посочването на банкова сметка или друг начин за
плащане по смисъла на чл. 127, ал.4 ГПК е налице само при осъдителните
искове за парични вземания, докато в случая съдът е бил сезиран с
установителен иск за такова вземане и ищецът в първоинстанционното
производство не е имал задължение да посочва тези обстоятелства.
Поради това съдът намира, че молбата в частта й за допълване на
решение № 1003/12.07.2022 г. по гр.д.№ 948/2022 г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на инкорпорираното в молбата искане за допълване на
съдебното решение, в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК с
посочване на банковата сметка на ищеца в първоинстанционното
производство, съдът счита, че същото е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение, по следните съображения:
Отговорността за разноските по делото е гражданско облигационно
правоотношение, което произтича и е уредено с нарочни правила от ГПК. По
отговорността за разноски съдът се произнася при постановяване на
решението, като процесуалния закон вменява задължение да се посочи
единствено в тежест на кого и в какъв размер се възлагат разноските - чл. 236
ал.1 т.6 от ГПК, т.е. произнасянето в диспозитива е дължимо единствено в
случаите на уважаване на направено искане за разноски, като непосочването
на банковата сметка, по която да бъдат заплатени същите не е основание да се
иска допълване на съдебното решение в частта за разноските.
2
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 20300/29.07.2022 г., подадена от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с ЕИК*****, представлявано от Р. И. М. - Т., за допълване
на решение № 1003/12.07.2022 г. по въззивно гражданско дело № 948/2022 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, XIV – ти граждански състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 20300/29.07.2022 г., подадена
от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК*****, представлявано от Р. И. М. - Т., с
искане за допълване на решение № 1003/12.07.2022 г. в частта за разноските
по въззивно гражданско дело № 948/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, XIV – ти граждански състав.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която се оставя искането по молба вх. №
20300/29.07.2022 г., за допълване на решение № 1003/12.07.2022 г. в частта за
разноските без уважение има характер на определение и подлежи на
обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, а в останалата
си част – подлежи на обжалване по общия ред в месечен срок от датата на
съобщаването му на страните, че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3