МОТИВИ НА ПРИСЪДА ПО НОХД №2423/15 г. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 8 СЪСТАВ
Софийски градска прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу С.А.М. за извършено престъпление
по чл. 304а вр.
чл. 304, ал. 1 от НК - за това, че на 06.02.2015 г. в гр. *************
предложил дар – сумата от 20.00 лв., на длъжностни
лица, които заемат отговорно служебно положение на полицейски
орган – Р.Х.Т.
на длъжност „старши полицай“ в група „Охрана
на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” при СДВР и Д.П.В. на длъжност „старши полицай“ в група „Охрана
на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” при СДВР, като
казал: „Старши, моля те да
ви дам 20 лева, за да
го пуснете, скоро излезе от
затвора“, за да не извършат
действия по служба – да не
задържат лицето С.С.А. съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР „Полицейските органи могат да задържат
лице: т. 1 За което има данни,
че е извършило престъпление и т. 4 При невъзможност да се установи самоличността
му в случаите и по начините посочени
в чл. 70 от ЗМВР”.
Подс.
М. не се признава за виновен и дава обяснения по повдигнатото обвинение. Отрича
да е предлагал на полицейските служители подкуп в размер на 20 лв. Твърди, че
на инкриминираната дата той и синът му
отишли на пазара, да си купят цигари. Синът му си купил седем кутии
цигари, след което бил задържан от органите на МВР. Подсъдимият се притеснил,
тъй като синът му скоро бил излязъл от затвора, отишъл при полицаите и ги
попитал защо са го задържали. Казал им, че той е баща на задържания и им казал
да го пуснат, и че ще се почерпят. Заявява, че не е произнасял инкриминираната
реплика: „Старши, да ви дам 20 лв. да го пуснете, че скоро излезе от затвора”.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение за престъпление по 304а вр.
чл. 304, ал. 1 от НК. Посочва, че от събраните в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие доказателства, се установява фактическа
обстановка, която е идентична с тази, изложена в обвинителния акт. Позовава се
на показанията на разпитаните свидетели Т., В. и П., както и на приложеното
веществено доказателство – компакт-диск, който пресъздава разговор между
дежурния ОДЧ П. и полицаите, задържали подс. М.. Твърди,
че от посочените доказателства се установява, че подсъдимият е предложил дар на
полицаите – предложил им сумата от 20 лв., за да освободят сина му, като
изтъкнал, че сина му скоро бил излязъл от затвора. Счита, че съдът следва да
преценява много внимателно показанията на св. А., тъй като последният е син на
подсъдимия и е пристрастен, а по отношение на обясненията на подсъдимия,
посочва, че те имат двойствен характер, тъй като са доказателствено
средство и средство за защита, и в настоящия случай не следва да се кредитират.
Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание до три
години лишаване от свобода, изтърпяването на което да се отложи на основание
чл.66 от НК при изпитателен срок от пет години, както и кумулативно
предвиденото в закона наказание глоба, размерът на която да се определи към
средния такъв.
Защитникът на подсъдимия излага доводи, че обвинителната
теза на СГП не е подкрепена от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Посочва, че при разпита на св. П. в съдебно заседание, последният не е успял по
категоричен начин да възпроизведе репликата, която би дала основание
подсъдимият да бъде признат за виновен. Моли съда внимателно да анализира
съдържанието на аудио-записа, изслушан в съдебно заседание и да съобрази, че в
него не е налична реплика на подсъдимия, която да дава основание за поддържане
на обвинението срещу него. Счита, че записаните реплики от страна на полицаите,
разпитани пред съда в качеството на свидетели, водят до съмнения за провокация
към подкуп. Посочва, че показанията на св. А. следва да се кредитират,
независимо от роднинската му връзка с подсъдимия, а така също и обясненията на
подсъдимия, които нямат характер на защитна теза, тъй като са житейски логични
и разумни, в контекста на събрания по делото доказателствен
материал. Моли съда да постанови оправдателна присъда по отношение на
подсъдимия.
При последната си дума към съда подсъдимият моли да бъде
оправдан.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно вътрешното си убеждение
намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
С.А.М. е роден на *** г. в гр. О., живущ ***, ром, български гражданин, с
основно образование, неженен, ЕГН: **********, осъждан.
На 06.02.2015 г. св. Р.Х.Т. - на длъжност
„старши полицай“
в 01 група на сектор „Охрана на обществения ред и оперативни обекти“ към отдел „Охрана на обществения ред, оперативни обекти
и видеонаблюдение” при СДВР и св. Д.П.В. - на длъжност
„командир на
отделение“ в 01 група на сектор „Охрана
на обществения ред и оперативни обекти“ към отдел „Охрана на обществения ред, оперативни обекти
и видеонаблюдение” при СДВР, били назначени в състава
на полицейски автопатрул АП – 144/1. На посочената
дата в района на „Женски пазар”, гр. С. се провеждала специализирана полицейска
операция във връзка с установяване на търговия с акцизни стоки без бандерол. Свидетелите
Т. и В., в състава на посочения автопатрул, били
придадени като подкрепление и на подчинение към 03 РУП – СДВР във връзка с
провеждането на полицейската операция.
Около 09.40 ч. свидетелите Т. и В. *** лице със
съмнителен външен вид и поведение. При проверката се установило, че лицето
нямало в себе си лични документи. То се представило като С.С.А.,
като впоследствие, при извършена проверка на самоличността в 03 РУП – СДВР, се
установило, че това била действителната самоличност на лицето. Полицейските
служители уведомили св. С.А., че щял да бъде задържан и отведен в 03 РУП – СДВР
на основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР за установяване на самоличността му. Преди
да качат св. А. в патрулния автомобил, свидетелите Т. и В. му извършили
полицейска проверка за наличие на забранени вещи и предмети, при което в
джобовете на якето му били открити 7 кутии цигари марка “Classic”
без
бандерол. Същите били предадени от св. А. на св. Т. с протокол за доброволно
предаване от 06.02.15 г. Полицейските служители поставили белезници на св. С.А.,
качили го в патрулния автомобил на задната седалка и потеглили към 03 РУП –
СДВР.
Малко след като тръгнали, движейки се по ул. „П.Б.”, подс. С.М. – баща на
св. С.А., се приближил към патрулния автомобил и започнал да ръкомаха.
Св. Т., който управлявал автомобила, спрял и през отворения прозорец попитал
подсъдимия дали имало някакъв проблем. Тогава подс. М.
се приближил към отворения прозорец и казал на св. Т.: „Старши, моля
те да ви
дам 20 лева, за да го
пуснете, скоро излезе от затвора“. Репликата на подсъдимия
била чута отчетливо от св. В., който седял на предната дясна седалка на
автомобила. Св. Т. решил да изобличи подсъдимия и да документира предложението му
за подкуп. За целта той превключил служебната си
радиостанция в режим на „предаване”, излязъл от автомобила и се приближил до
подсъдимия. Св. В. също излязъл от автомобила, заобиколил
го и застанал на около два метра от подсъдимия. Св. Т. запитал подсъдимия: „И
какво, предлагаш ми 20 лв. за да го пуснем ли?”. Подсъдимият отговорил: „Какво
да го правя, вчера излезе от затвора, бе”. Двете реплики били предадени в ефира
по радиостанцията и били възприети от св. Е.П. – дежурен офицер при 03 РУП –
СДВР на посочената дата, на когото свидетелите Т. и В. били непосредствено
подчинени. Св. П. се досетил, че св. Т. умишлено е превключил
радиостанцията в режим на „предаване”, за да се чуе разговора в ефир. Св. Т.
уведомил подсъдимия, че поведението му представлявало предлагане на подкуп на
длъжностно лице, заради което щял да бъде задържан. Полицейските служители
поставили белезници на подс. М. и докладвали за
случая на св. П.. След това свидетелите Т. и В. транспортирали подс. М. и св. С.А. до 03 РУП – СДВР, където самоличността
им била установена. С фиш №18323/06.02.15 г. на св. А. била наложена глоба в
размер на 50 лв. за маловажен случай на административно нарушение, изразяващо
се в държане на акцизни стоки без бандерол.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни, писмени
и веществени доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите В., Т., А. и П. /дадени в хода на съдебното следствие и показанията
им от досъдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и/или т.2 от НПК/, заповед за задържане от
06.02.15 г. /л.3 от досъд. п-во/,
протокол за извършена проверка от Агенция „Митници” /л.22 от досъд. п-во/, фиш №18323/06.02.15
г. /л.23 от досъд. п-во/,
протокол за доброволно предаване от 06.02.15 г. /л.24 от досъд.
п-во/, разписка за митническо задължение /л.25 от досъд. п-во/, копие от ежедневна
ведомост и информационна карта на наряда /л.92-93 от досъд.
п-во/, заповед за утвърждаване и длъжностни
характеристики /л.48-52, л.54-56 от досъд. п-во/, актове за встъпване в длъжност /л.53, л.57 от досъд. п-во/, справка за съдимост
и бюлетини за съдимост /л.14-23 от делото/, веществено доказателство – CD.
От показанията на свидетелите-очевидци
на деянието Т. и В., които имат характер на преки доказателства досежно главния факт, се установява ситуацията, по повод на
която им е бил предложен подкуп и конкретната реплика на подс.
М., в която се е изразило предложението му за подкуп. Показанията на посочените
свидетели са последователни, логични, убедителни и житейски достоверни.
Свидетелите по аналогичен начин описват задържането на сина на подсъдимия - св.
С.А. на инкриминираната дата, намирането в него на 7 кутии цигари без бандерол,
опита на подсъдимия да осуети задържането на сина си посредством предлагане на
подкуп на служителите на МВР. По отношение възпроизвеждането на точни факти от
значение за предмета на делото, които се съдържат в показанията на посочените свидетели, съдът отдава
приоритетно значение на показанията им от досъдебното производство, прочетени
по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК, които
са дадени пред разследващ полицай в деня на инкриминираното деяние, при пресен
спомен за събитията. Показанията на свидетелите Т. и В., дадени пред съда, като
цяло съответстват с показанията им от досъдебното производство /с незначителни
неточности, което е закономерно и обяснимо предвид изминалия период от време от
датата на деянието до разпита на свидетелите в съдебната фаза/, което е
аргумент за добросъвестност и достоверност на тези свидетели. В показанията си
от досъдебното производство двамата полицейски служители цитират точната
реплика на подсъдимия, адресирана до св. Т., с която подсъдимият е направил
предложение за подкуп: „Старши, моля те да ви
дам 20 лева, за да го
пуснете, скоро излезе от затвора“. По сходен начин
свидетелите Т. и В. описват думите на подсъдимия и при разпита им пред съда;
естествено, не може да се очаква свидетелите да възпроизведат с абсолютна
точност пред съда казаното от подсъдимия, доколкото разпита им в съдебната фаза
е проведен седем месеца след събитието. Показанията на свидетелите Т. и В. се
потвърждават от показанията на св. П., относно обстоятелства, които са му били
съобщени от двамата свидетели, както и от непосредствено възприетия от него в
ефир по радиостанцията част от разговора между св. Т. и подсъдимия във връзка с
предлагането на подкуп. Тази част от разговора е възприета и от съда чрез
прослушване в съдебно заседание на аудио-записа върху вещественото
доказателство по делото – CD, при което ясно и отчетливо се чуват репликите на св. Т.
„И какво, предлагаш ми 20 лв. за да го пуснем ли?” и на подсъдимия: „Какво да
го правя, вчера излезе от затвора, бе”. От логическото тълкуване на
съдържанието на тези реплики се стига до извод, че те представляват продължение
на предшестващ разговор между двамата, в хода на който подсъдимият /именно той,
а не св. Т./ е направил първоначалното предложение за подкуп, а впоследствие, в
частта от разговора, отразена в аудио-записа, подсъдимият допълнително се
мотивира и пояснява причината за направеното предложение, казвайки пред св. Т.,
че сина му скоро е излязъл от затвора. Съдържанието на прослушания адио-запис
потвърждава твърденията на свидетелите Т. и В. досежно
направеното първоначално предложение за подкуп от страна на подсъдимия към св. Т..
Установяват се определени
несъответствия между съдържанието на прослушания в съдебно заседание
аудио-запис, от една страна, и показанията на свидетелите В., Т. и П., от
друга, относно точното съдържание на думите на подсъдимия, предадени в ефир
след превключването на радиостанцията от св. Т.. Свидетелите говорят реплика на
подсъдимия, излъчена в ефира, със съдържание „Да ви дам 20 лв. да се почерпите
да го освободите, защото скоро излезе от затвора” /св. В./; „Да, дай да ви дам
по 20 лв., той сега излезе от затвора, да го пуснете” /св. Т./; „Да ти дам 20
лв.” или „Ще ти дам 20 лв.” /св. П./, докато точното съдържание на казаното от
подсъдимия, установено при прослушване на аудио-записа в съдебно заседание, е
„Какво да го правя, вчера излезе от затвора, бе”. Посоченото несъответствие не
дава основание на съда apriori да счита
показанията на свидетелите В., Т. и П. за неистински. Разумно обяснение за
противоречието е факта, че свидетелите В. и Т. за кратък период от време са
възприели две отделни реплики на подсъдимия – първата, в която се е изразявало
първоначалното предложение на подсъдимия за подкуп, отправено до св. Т. през
отворения прозорец на служебния автомобил, включващо точно посочване на сумата
от 20 лв., която подсъдимият е предложил и действията, които е поискал да бъдат
извършени в замяна от полицаите, и втората реплика, вече записана в ефир при
разговора извън автомобила, в която подсъдимият допълнително обяснява причините
за направеното от него предложение; обяснимо е, предвид краткия период от
време, през който се е провел разговора, в съзнанието на свидетелите да се е
получило неволно смесване на елементи от двете части на разговора с подсъдимия.
Що се отнася до св. П., при него противоречията между показанията му и
аудио-записа могат да се дължат на смесване на лично възприети от него факти с
факти, съобщени му от свидетелите В. и Т.. При съвкупната преценка на
изложените обстоятелства, съдът намира, че няма основание да счита показанията
на свидетелите В., Т. и П. за неистински. Противоречията показват определена
добросъвестност /липса на предварителна подготовка/ у свидетелите във връзка с
разпита им, доколкото, имайки ясното съзнание, че втората част от разговора им
с подсъдимия е била предадена в ефир и записана, свидетелите са имали обективна
възможност предварително да прослушат записа и да „нагласят” показанията си в
съответствие със записания разговор в ефир; фактът, че не са го сторили показва,
че не са целели съзнателно манипулиране на техните показания и „изфабрикуване” на доказателства по делото.
Длъжностите, които заемат
свидетелите В. и Т. в СДВР, се установяват от приложени по делото актове за
встъпване в длъжност от 10.04.14 г.
Съдът не кредитира
показанията на св. А. и обясненията на подсъдимия, които поддържат тезата, че
подсъдимият не е предлагал подкуп на служителите на МВР. В посочените гласни
доказателства се констатира непоследователност и уклончивост. Св. А., в
показанията си на досъдебното производство, заявява, че полицаите са излезли от
служебния автомобил и са започнали да говорят с подсъдимия, при което
свидетелят не е чул какво са си говорили; при разпита пред съда свидетелят първоначално
подробно възпроизвежда проведения разговор между подсъдимия и полицаите,
по-нататък заявява: „Не съм чул проведен разговор. Прозорците на автомобила
бяха затворени и не съм чул разговор между шофьора на автомобила и баща ми”;
след констатиране на противоречията между показанията от досъдебното
производство и показанията пред съда свидетелят заявява, че е научил от
подсъдимия, докато седял с него на задната седалка на автомобила, за
съдържанието на разговора между него и полицаите. Уклончивост се констатира и в
обясненията на подсъдимия. Той отрича да е предлагал на служителите на
полицията сумата от 20 лв., но същевременно заявява, че е казал: „Пуснете го,
ще се почерпим”, с което признава корупционно поведение от своя страна. При
преценката на показанията на св. А. съдът отчита неговата заинтересованост, в
качеството му на син на подсъдимия. Що се отнася до отнася до обясненията на
подсъдимия, същите имат двойствена правна природа – те са едновременно доказателствено средство и средство за защита, което налага
във всеки конкретен случай да бъдат подложени на внимателен, прецизен и
критичен анализ, и съпоставка с останалите доказателства по делото. В настоящия
случай обясненията на подсъдимия се опровергават от показанията на свидетелите Т.
и В., съображения за чиято достоверност бяха изложени по-горе.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА СТРАНА:
С деянието си подс. М. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 304а вр.
чл. 304, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият на 06.02.2015 г. в гр.
С., бул. „С.С.“,
пред № *
предложил дар – сумата от 20.00 лв., на длъжностни
лица - полицейски органи – Р.Х.Т.,
на длъжност „старши полицай“
в 01 група на сектор „Охрана на обществения ред и оперативни обекти“ към отдел „Охрана на обществения ред, оперативни обекти
и видеонаблюдение” при СДВР и Д.П.В., на
длъжност „командир на отделение“ в 01 група на сектор „Охрана
на обществения ред и оперативни обекти“ към отдел „Охрана на обществения ред, оперативни обекти
и видеонаблюдение” при СДВР. Подсъдимият е предложил
подкупа на полицейските служители за да не извършат определени действия по
служба – да не задържат лицето
С.С.А. съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР „Полицейските органи могат да задържат
лице: т. 1 За което има данни,
че е извършило престъпление и т. 4 При невъзможност да се установи самоличността
му в случаите и по начините посочени
в чл. 70 от ЗМВР. В конкретния
случай, лицето А. е нямало в себе си документи за самоличност и е имало данни,
че е съпричастен към контрабанда на цигари без акцизен бандерол /в него при
проверка били намерени 7 такива кутии цигари/, поради което спрямо това лице са
били налице едновременно двете хипотези на чл.72, ал.1, т.1 и т.4 от ЗМВР да
бъде задържан, и служителите на полицията е следвало да го задържат
упражнявайки служебните си правомощия, което пък подс.
М. се е опитал да осуети, предлагайки подкуп на полицаите. Изявлението на
подсъдимия, с което той е предложил подкуп, било: „Старши, моля
те да ви
дам 20 лева, за да го
пуснете, скоро излезе от затвора“. Тази
формулировка ясно и недвусмислено сочи на предлагане на подкуп, като не са
възможни други интерпретации на нейния смисъл. В репликата на подсъдимия се
съдържат всички съществени елементи във връзка с предлагания подкуп – вида и
размера на същия /парична сума от 20 лв./ и конкретните действия по служба,
които длъжностните лица е трябвало да не извършват в замяна на подкупа /”да
пуснат” т.е. да не задържат по реда на ЗМВР лицето А./.
Съобразно възприетата от съда фактическа обстановка,
предложението за подкуп /инициативата, първоначалното предлагане/ е изхождало
от подс. М. и няма данни свидетелите Т. и В.
преднамерено да са създали обстановка или условия, за да предизвикат предлагане
на подкупа, поради което липсва основание да се обсъжда провокация към подкуп
по чл.307 от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият следва да бъде оправдан по отношение на
частта от обвинението да е предложил подкупа на длъжностни лица, които заемат
отговорно служебно положение, доколкото свидетелите Т. и В. – първият на
длъжност „старши полицай”, а вторият на длъжност „командир на отделение”,
очевидно не заемат отговорно служебно положение. Независимо от горното, качеството
им на полицейски органи, безспорно установено по делото, е достатъчно деянието
на подсъдимия да бъде съставомерно по квалифицирания
състав на подкуп по чл.304а от НК, доколкото в тази разпоредба квалифициращите
признаци „предлагане на подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно
служебно положение” и „предлагане на подкуп на полицейски орган” са дадени в
алтернативна форма, и наличието на който и да е от тези квалифициращи признаци
/в случая на втория/ представлява основание отговорността на дееца да се
ангажира именно по квалифицирания състав.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът
отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства незначителния повод, при
който е бил предложен подкупа – задържането на сина на подсъдимия от органите
на полицията поради липса на документ за самоличност и поради намерени в него 7
кутии цигари без акцизен бандерол, както и незначителния размер на предложения
подкуп – парична сума от 20 лв.
На следващо място, съдът отчита като смекчаващо вината
обстоятелство подбудите, поради които подсъдимият е извършил инкриминираното
деяние – желанието му да осуети задържането на сина си от органите на полицията
и да го избави от евентуално наказателно преследване. Подобни действия,
извършени от близки роднини, се толерират от законодателя по морални
съображения и израз на тази политика е предвидената в НК ненаказуемост за
престъпни деяния на лично укривателство, когато са извършени от близки роднини
на лицето /чл.294, ал.3 от НК/. Мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението
сочат на много по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в
сравнение с обикновените случаи на подкуп.
Посочените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са
изключителни по своя характер или многобройни, поради което няма основание за
приложение на чл.55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита
обремененото съдебно минало на подсъдимия.
При съвкупната преценка на изложените обстоятелства,
съдът намира, че адекватно на извършеното от подсъдимия престъпление се явява
наказание в предвидения в закона минимум от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
както и ГЛОБА в размер на 500 лв.
По отношение на подсъдимия не са налице предпоставки за
отлагане на изпълнението на наказанието на основание чл.66, ал.1 от НК, тъй
като подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода с присъда на Горнооряховски
районен съд от 02.04.90 г. по НОХД №96/90 г. и с присъда на Варненски военен
съд от 15.07.03 г. по НОХД №106/03 г., по които съобразно разпоредбата на чл.86,
ал.2 от НК не е настъпила реабилитация по право по чл.86, ал.1, т.2 от НК поради
настъпила по-рано такава по осъждане с присъда от 14.12.84 г. на О.ски районен
съд по НОХД №287/84 г.; от друга страна, по тези осъждания не е настъпила и
абсолютна реабилитация по право по чл.88а от НК, тъй като не са изтекли
сроковете по чл.88а, ал.2 от НК считано от изтърпяване на наказанията, видно от
приложена по делото справка от МП-ГДИН от 27.07.15 г.
В съответствие с разпоредбата на чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от НК подсъдимият следва да изтърпи
наказанието лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 190, ал.2 от НПК подсъдимият следва да
заплати по сметка на СГС 5.00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: