Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, ШЕСТИ
състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и
при участието на секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от
съдията Ивета Пекова адм.дело N 1407 по
описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от „ДМ ТЕХ 20“ЕООД,
седалище и адрес на управление - гр.Варна, ****, ЕИК ***, представлявано от
управителя Д.К.П., чрез адв.А., съдебен адрес-*** против постановление от
02.03.21г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от
гл.инспектор в дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на основание
чл.405а, ал.1 КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между И. И.И.,
изпълняващ длъжност „заварчик“ и работодателя „ДМ ТЕХ 20“ЕООД. Жалбоподателят
твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден при
съществени нарушения на изискванията на материалния и процесуалния закон. Твърди,
че неправилно и необосновано осъществяваната от В.И. дейност към момента на
извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна
проверка, е квалифицирана като престиране на работна сила при наличие на
елементите на трудово правоотношение. В нарушение на административнопроизводствените
правила и на изискванията на чл.35 от АПК, преди постановяването на акта
решаващият орган не е обсъдил и преценил всички факти и обстоятелства от
значение за упражненото административно правомощие, като направените
констатации се основават единствено на подписаната от И. бланкова декларация по
чл.402, ал.1 от КТ /като там изрично е посочено, че е сключен граждански
договор/ без да са взети предвид останалите представени документи. Изпълняваната
от И. дейност е въз основа на сключен граждански договор от 01.03.2021г.,
съдържанието на който договор и уговореното между страните не дава основание да
се приеме, че се касае за уреждане като отношения по ЗЗД на отношения по
предоставяне на работна сила. Твърди, че постановлението е съставено при
допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, тъй
като видно от приложеното копие от личната карта на И. собственото му име е В.,
а не И., което несъответствие противоречи на разпоредбите на чл.42, т.6
предложение 1-во и на чл.57, ал.1, т.4 предложение 1-во от ЗАНН и води до грубо
нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя и най- вече на правото му на
защита. Счита, че постановлението е издадено от компетентен орган и в
предвидената писмена форма, но в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон. В издаденото постановление е прието, че дружеството в
качеството на работодател е уредило отношенията при предоставяне на работна
сила от И. като отношения по ЗЗД, със сключен граждански договор от 01.03.2021г.,
вместо като трудови правоотношения, в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, но не са
посочени никакви елементи на трудовото правоотношение. Спорният въпрос се
свежда до това, осъществяваната от И. на 02.03.2021г. дейност представлява ли
предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото
правоотношение между работник и работодател и съответно налице ли е допуснато
от работодателя нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, като материалноправно основание
за издаване на оспореният акт. Не всяко полагане на труд представлява
престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във
връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Когато страните са договорили извършване на конкретно определена работа или
постигане на определен резултат, за които изпълнителят да получи
възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, а не за трудови такива.
Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, има за
предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на
даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно
време, работно място и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданският
договор /за изработка/ услуга /поръчка и др./, съгласно разпоредбите на ЗЗД, е
постигане на определен трудов резултат /също свързан с полагането на труд/, за
което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение, при липса на
йерархична зависимост между възложителя и изпълнителя. Преценката дали се касае
за „трудов“ или „граждански“ договор се извършва конкретно за всеки отделен
случай, като се изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на
страните. В случая, съгласно представеният граждански договор, е договорено извършване
на определена работа чрез личен труд от 01.03.2021г., сключен между дружеството
/в качеството на възложител/ и И. /в качеството на изпълнител/-извършване на
заварки за изработка на парапет 8 линейни метра срещу договорено възнаграждение
в размер на 100 лева. Предметът на възложената за изпълнение дейност е свързана
с постигане на определен трудов резултат за уговорен период от време /01.03.2021
г. до 02.03.2021г./ и уговорено възнаграждение. Съдържанието на гражданския
договор и обективираните в него волеизявления на страните, не сочат на уреждане
на отношения по предоставяне на работна сила и полагане на труд при изпълнение
на определена трайно осъществяваща се работа и трудови функции на определена
длъжност, срещу договорено трудово възнаграждение, при установено работно време
и работно място, спазване на трудова дисциплина и йерархична зависимост, т.е
формално липсва основание да се приеме, че са налице отношения, които следва да
бъдат квалифицирани и уредени като трудови правоотношения. Липсват данни за
уговорено наименование на характера на работата, свързана с длъжността, както и
работно време, място на работа, нито е налице уговорка относно ползване на
платен годишен отпуск и т.н. В случая не са налице доказателства за установяване
на тези съществени елементи на ТПО. От доказателствата по делото не е
установено по несъмнен начин и че към момента на проверката В.И. е предоставял
работна сила при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение. Не
е спорно, че по време на проверката тъй се е намирал в проверявания обект, но
това не обоснована извод, че е извършвал трудова дейност, характеризираща се с
определени работно място, работно време, получавано трудово възнаграждение и
при спазване на трудова дисциплина. Жалбоподателят твърди, че в случая е налице
граждански договор за изработка, като нито една от клаузите му не обективира
елементите от задължителното съдържание на трудовия договор по чл.66 от КТ. Твърди,
че не са налице каквито и да е било доказателства, че И. е полагал труд при
изпълнение на трудови функции на някаква дръжност, при определени работно време
/8 часа/, работно място - „Производствен цех”, под контрола и ръководството на
работодателя - липсват доказателства по какъв начин и от кого са определени
посочените елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Единственото
доказателство, на което се основават констатациите на контролните органи е
подписаната от И. Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е посочено, че
е налице граждански договор. Отделно, тази декларация не може да се кредитира
като годно доказателство, тъй като същата представлява предварително изготвена
бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото
правоотношение, а не е декларация в свободен текст. Същата представлява частен
свидетелстващ документ, поради което ако и да представлява допустимо в
административното производство доказателство, съгласно чл.43 от АПК вр. чл.402,
ал.1, т.3 от КТ, тя не притежава обвързваща материална доказателствена сила и
не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на
характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. Твърди и
че Постановлението от 02.03.2021г. за обявяване съществуването на трудово
правоотношение е издадено и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Решаващият орган не е изпълнил
задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и
обстоятелства от значение за случая, като това нарушение е съществено такова и основание
за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен. Моли съда да отмени
обжалваният акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез
процесуалния си представител ю.к. О.- К., изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че административният акт е
законосъобразен, като при издаването му не са допуснати процесуални нарушения.
Събрани са всички доказателства и е установено, че И. е допуснат да престира
труд в полза на жалбоподателя на длъжност „заварчик“ при определено работно
време, определено работно място обект на контрол-цех, находящ се в гр.Варна,
като изпълнението на трудовите функции е започнало към 02.03.2021г., когато е
установено да полага труд, но работодателят го е допуснал до работа преди да е
предложил и сключил трудов договор. Твърди, че по безспорен и категоричен начин
са установени елементите на трудовото правоотношение, като същите са посочени в
попълнената от работника декларация. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение размера на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд
приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Обжалва се постановление от 02.03.21г.
за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от гл.инспектор
в дирекция „Инспекция по труда“-Варна.
В постановлението е констатирано, че
дружеството в качеството на работодател е допуснал до работа И. И. да престира
труд в полза на „ДМ ТЕХ 20“ЕООД, изпълнявайки трудови функции на „заварчик“ с
място на работа цех, находящ се в гр.Варна, обл.Варна, *****, с работно време
от 8.30ч. до 17.00ч., с уговорено трудово възнаграждение от 50лв. дневно, без
да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение. Посочено е, че нарушението е извършено на 02.03.21г. при
извършена проверка в обекта, към който момент е трябвало да бъде сключен трудов
договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Предвид
установеното и на основание чл.405а ал.1 КТ е обявено съществуването на тродово
правоотношение между И., изпълняващ длъжност „заварчик“ и работодателя- „ ДМ
ТЕХ 20“ЕООД, считано от 02.03.21г. В опис на събраните доказателства е посочена
декларация от 02.03.21г. от И. И..
От представената декларация се
установява, че В.И. е посочил, че работи в дружеството от 02.03.21г. на
длъжност заварчик, на обект- цех гр.Варна, *****, с работно време от 8.30ч. до
17ч., има сключен граждански договор, получава възнаграждение 50лв. дневно,
поел е ангажимент за два дни, като изрично е посочил саморъчно, че е дошъл за
два дни да заварява парапети, договорил се
е да му платят 100лв.
От представеният граждански договор от
01.03.2021г. се установява, че е сключен между жалбоподателя като възложител и И.
– изпълнител с предмет- възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши
заварки във връзка с подготовка и изработка на парапет 8 линейни метра. Съгласно
договора възложителят ще изплати на изпълнителят възнаграждение в размер на 100
лв. при изпълнение на уговорения резултат по чл.1 от договора, в брой в срок от
3 календарни дни от датата на приемо-предавателният протокол. Договорени са
правата и задълженията на страните, срокът за извършване на договореното в
чл.1, хипотезите за прекратяване на договора, неустойки при забава и при лошо изпълнение и
др. Договорената и изпълнена работа по договора е приета с представен протокол
от 03.03.21г. за приемане на работата по граждански договор № 001/01.03.21г. От
представената сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ се установява,
че възнаграждението е изплатено на В.И., като е удържан авансов данък. Подадена
е и декларация обр.6 до НАП за удържания данък по чл.42 и чл.49 ал.5 ЗДДФЛ за
м.03.21г.
Съгласно представеният трудов договор №004/02.03.21г.,
същият е сключен между дружеството- работодател и И.- работник/служител на
основание чл.67, ал.1 т.1 вр. чл.70 ал.1 КТ с предмет- работодателят възлага, а
работникът приема да изпълнява в дружеството длъжността общ работник,
строителство на сгради, с месторабота Варна със задължения утвърдени от
работодателя в длъжностната характеристика, представляваща неразделна част към
трудовия договор, при работно време -4 часа, уговорено възнаграждение, отпуски
и др. Представена е декларация от 04.03.21г., че работникът е запознат с
длъжностната характеристика на длъжността, правилника за вътрешния трудов ред,
правилата за безопасност на труда в предприятието, заповедта, в която са
посочени фактите и сведенията, представляващи фирмена и търговска тайна.
Представена е и молба от 03.03.21г. от И. да бъде назначен на длъжност „Общ
работник, строителство на сгради“, както и заключение на службата по трудова
медицина за пригодността на И. да изпълнява тази длъжност. Приложено е
уведомление по чл.62 ал.5 КТ и справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62 ал.5 КТ.
От протокол № ПР2107455/29.03.2021г. се
установява, че при извършена на 02.03.21г. от служители на Дирекция „Инспекция
по труда“-Варна проверка в дружеството, в обект - цех/работилница за метални
изделия, находящ се в гр. Варна, *****, относно спазване на трудовото
законодателство, както и проверки на документи на 04.03.21г. и допълнително
представени на 18.03.21г., са констатирани нарушения, включително, че не е
документирано провеждането на инструктаж на И., както и че не е бил изискан
документ за медицински преглед на И., необходим за сключване на договор, и при
сключване на договора на 02.03.21г. не му е връчен екземпляр от длъжностната
характеристика, като са дадени задължителни предписания.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес- адресат на акта, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в
срок, поради което е допустима за разглеждане.
При преценка на законосъобразността на
атакувания административен акт на основание чл.168 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по
чл.146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалоправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
Предмет на съдебния контрол пред
настоящата съдебна инстанция е законосъобразността на издаденото постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение.
Съгласно чл.405а ал.1 КТ когато се
установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2,
съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено
от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на
трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени
средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на
трудовото правоотношение. Съгласно чл.1 ал.2 КТ отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
В случая постановлението е издадено от
служител /контролен орган/ на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, в
предписаната от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.
За да бъде обявено едно правоотношение
за трудово, следва да е констатирано и установено по безспорен и категоричен
начин, че лицето е полагало труд по трудово правоотношение, както и елементите
на трудово правоотношение- работно място, уговорено трудово възнаграждение,
работно време, длъжност, почивки, отпуски и др.
В случая за да издаде оспореният акт
административният орган се е позовал на попълнена от И. декларация. Видно от
същата обаче лицето изрично е декларирало, че има сключен граждански договор,
като саморъчно е посочило, че е дошъл за два дни да извърши заварки на парапети
по сключения граждански договор.
Съгласно действащото законодателство,
отношенията с предмет престиране на работна сила са императивно уредени само
като трудови правоотношения. Това, обаче, не изключва възможността работодателят
да сключва и граждански договори, съгласно ЗЗД, за изпълнението на определена
задача, стига с тях да не се цели заобикаляне на закона. По силата на трудовия
договор, съгласно Кодекса на труда, едно физическо лице предоставя работната си
сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане,
работно време, работно място, а предмет на граждански договор е постигане на
конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна
самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този
облигационен договор. Преценката дали се касае за „трудов” или „граждански”
договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от
съдържанието и предмета на съответното правоотношение.
Както бе посочено в случая
административният орган се е позовал на декларацията от 02.03.21г. на В.И.,
която изрично е посочена в оспореният акт. В нея изрично е декларирано от И.,
че има граждански договор и че е дошъл да работи два дни, за да заварява парапети.
Декларираното от него кореспондира с представения граждански договор, сключен
между страните на 01.03.21г.
Доказателствата, на които се позовава административният
орган не установяват, че между дружеството и лицето е налице трудово
правоотношение. От представеният граждански договор за извършване на работа се
установява, че възложителят „ДМ ТЕХ 20”ЕООД е възложил на И. като изпълнител да
извърши заварки във връзка с подготовка и изработка на парапет 8 линейни метра,
в срок до 02.03.21г., като за изпълнението на поръчката дължи на изпълнителя
възнаграждение в уговорения в договора срок от датата на приемо-предавателния
протокол. От представеният договор се установява наличието на гражданскоправни
отношения между дружеството и И.. Последният и при попълване на констативния
протокол при извършената проверка е посочил, че е дошъл да заварява за два дни
и има сключен граждански договор. Видно от договора за поръчка е уговорено
постигането на определен резултат и възнаграждение за извършването на определената
работа, като не е регламентирано работно време, работно място и периодично
плащане.
В конкретния случай, видно от събраните
по делото писмени и гласни доказателства се дължи конкретен трудов резултат за
определен срок – специфичния предмет на гражданския договор за
изработка/поръчка. Договореното възнаграждение между страните се дължи за
свършена работа и след приемане на изработеното. Особеният характер на трудовия
договор, в една от същностните си отлики от „гражданския” договор, предпоставя нееднократност
на насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно осъществен
резултат, а се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова
функция – обстоятелство, което не се установи в настоящия казус. От
представените писмени доказателства се установи, че лицето е следвало да
извърши определена работа, т.е. конкретно договорен между страните резултат.
Договореният начин на заплащане на дължимото възнаграждение, съгласно договора
е след приемане на работата, като договореният размер на възнаграждението се
определя за цялостното изпълнение на поръчката, като е определен и срок за
изпълнение. От значение и доказващо гражданския характер на сключения договор е
уговарянето на дължимата престация в определен размер за свършена работа, а не
на периодично плащане за отработено време- час, ден, седмица, месец.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установи И. да е полагал труд в обекта на жалбоподателя при
извършената от служителите на ДИТ-гр.Варна проверка по трудово правоотношение -
на определена длъжност, с определено трудово възнаграждение и установено
работно време, без да е сключен трудов договор между тях. Доказателства
установяващи елементите на трудовото правоотношение не са събрани по делото.
Договорен е конкретен резултат, обем от
работа, срок на изпълнение, възнаграждение за изработване на договорения
конкретен резултат. Работата е приета с приемо-предавателен протокол, съгласно
условията на договора. Възнаграждението е изплатено, като е удържан и дължимият
данък и дружеството е подало и съответната декларация до НАП.
Обстоятелството, че с оглед издаденото
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение
работодателят е сключил трудов договор с лицето не променя горните изводи,
доколкото е сключен след извършване на проверката, а към момента на
извършването й елементите на ТПО не са установени.
С оглед гореизложеното, съдът намира,
че жалбата е основателна. Оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
При този изход на спора и предвид
направеното искане съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 610лв., от които 600 лв.- адвокатско
възнаграждение и 10лв.- ДТ.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 АПК, Варненският административен съд, VІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 02.03.21г. за
обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от гл.инспектор в
дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на основание чл.405а, ал.1 КТ е
обявено съществуването на трудово правоотношение между И. И.И., изпълняващ
длъжност „заварчик“ и работодателя „ДМ ТЕХ 20“ЕООД.
ОСЪЖДА дирекция „Инспекция по труда“-Варна да
заплати на „ДМ ТЕХ 20“ЕООД, седалище и адрес на управление- гр.Варна, ****, ЕИК
***, представлявано от управителя Д.К.П. сумата от 610 лв., представляваща
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :