№ 8379
гр. София, 23.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
СъдебниГЕНА ЦВЕТКОВА ВЕЛКОВСКА
заседатели:МИЛЕНА БЛАГОЕВА С.
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Юл. Ас. Уш.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20211110212379 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ П. АНТ. СТ., редовно уведомен от предходното
съдебно заседание, се явява лично и със служебния си защитник адв.Ц.И.,
редовно призован.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила актуална справка за съдимост за
подс.П.С. от 10.05.2022г., както и становище от адв.И. от 21.09.2021г. по
въпросите на откритото разпоредително заседание.
ПРОКУРОРЪТ: В СРП разпореждането за насрочване е получено преди
повече от 7 дни.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм препис от разпореждането за насрочване
на делото и препис от обвинителния акт преди повече от седем дни.
АДВ.И.: Защитата е получила разпореждането за насрочване на делото
преди повече от седем дни.
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.И.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ по представен документ
за самоличност лична-карта:
П. АНТ. СТ., роден на ххххххххх. в гр.София, българин, български
гражданин, осъждан, неженен, със средно образование, работи, живущ в
гр.София, ж.к. „Хаджи Димитър“ бххххххххххх, ЕГН **********.
СЪДЪТ, разясни на подсъдимия правата, които има в настоящото
производство в това число и правото на отвод спрямо състава на съда,
прокурора, съдебния секретар.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах правата си. Няма да правя отводи на
изброените лица.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ИЗРАЗЯТ
СТАНОВИЩЕТО СИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЧЛ.248 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, съдебни заседатели
намирам, че делото е подсъдно на СРС като първа инстанция. Не са налице
основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. На
досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия. Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила, нито при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, доколкото
подсъдимият има такъв, вещо лице, преводач или тълковник. Не е необходимо
2
извършване на съдебни следствени действия по делегация. Считам, че не са
налице основания за изменение на взетата мярка за процесуална принуда.
Нямам искания на този етап за събиране на нови доказателства. Моля да
насрочите съдебното заседание за друга дата за разглеждане по същество.
Благодаря.
АДВ.И.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
считам, че делото е подсъдно на районния съд, съгласно чл.35 ал.2 от НПК. Не
са налице основания за прекратяване или спирането на наказателното
производство. По т.3 считам, че на досъдебното производство е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия П.С.. Същият е бил
привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление по посочения текст
от НК, без да са били налице предпоставките на чл.219, ал.1 от НПК, а именно
когато се съберат достатъчно доказателства за виновността. Обвинението се
основава единствено на показанията на свидетелите полицейски служители
Г.С. и К.С.. Показанията им са подобни по системата на „копи пейст” и
показват, че са цитирани дословно, като са сменени само имената на
посочените свидетели. В показанията си всеки един от двамата свидетели
твърди: „Ние с колегата видяхме как лицето пусна на земята някакъв предмет.”.
Нито един от свидетелите не говори от свое име, както разпорежда НПК за
разпит на свидетели. Не може един свидетел да възпроизвежда факти,
евентуално възприети от другия свидетел, както е в случая. Без да се
анализират обстоятелствата, прокурорът е внесъл настоящия обвинителен акт в
съда, позовавайки се на така опорочените доказателствени средства. В самия
обвинителен акт само с един израз в обстоятелствената част прокурорът
твърди, че обвинението се доказва от показанията на посочените свидетели и
извършения съответно след това оглед на местопроизшествието. Дори не се
цитират какви са тези показания на свидетелите.
Наред с това прокурорът е наложил една незаконносъобразна мярка за
ограничаване напускането на пределите на страната, която обжалваме в
днешното съдебно заседание, представяме молба и молим съдът да се
произнесе по нея. С оглед на това считам, че обвинителният акт не отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК и следва да бъде прекратено настоящето
3
съдебно производство, и делото да бъде върнато на СРП за отстраняване на
посочените процесуални нарушения.
На четвърто място считам, че не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила. Считам, че не се налага делото да бъде
гледано при закрити врати, не се налага привличане на резервен съдия и
съдебен заседател. Не се налага да се взема мярка за процесуална принуда по
отношение на подс.П.С., поради което моля взетата по отношение на него
мярка „Подписка”, да бъде отменена.
Моля да приемете за разглеждане молбата за отмяна постановлението на
прокуратурата, с която е наложена мярка „Забрана за напускане пределите на
страната”. Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, по
настоящето наказателно общ характер дело П.С. е предаден на съд от
прокуратурата по обвинение ДП ЗМ № 181/2021г. на 05 РУ-СДВР. Взета му е
мярка за неотклонение „Подписка”. Преди да му е предявено така
определеното постановление за привличане като обвиняем, което е предявено
на 22.07.2021г., с отделно постановление, съставено на същата дата, на която е
съставено и постановлението за привличане като обвиняем -07.07.2021г.,
изведено в деловодството на СРП на 09.07.2021г., когато е изведено и
постановлението за привличане като обвиняем. На основание чл.68, ал.1 НПК,
прокурорът е забранил на обв.С. да напуска пределите на Република България,
освен с негово разрешение. Считам, че така наложената забрана е
незаконосъобразна. Същата противоречи на разпоредбата на цитирания чл.68,
ал.1 НПК, а именно, че в досъдебното производство обвиняемият следва да е
привлечен за тежко умишлено престъпление. От горното е видно, че на
09.07.2021г., в момента на налагане на забраната, С. не е имал качеството на
обвиняем, което качество той е придобил едва на 22.07.2021г., когато му е
предявено постановлението за привличане в качеството на обвиняем. Отделно
от това считам, че към датата на налагане на забраната – 09.07.2021г., С. се е
намирал в затворническо общежитие Казичене, където не би било възможно да
напуска пределите на Република България. Т.е. не е съществувала опасност
обвиняемият да се укрие извън страната. Към настоящия момент П.С.
упражнява обществено полезен труд, работи в „Металскрап България“ АД,
гр.София, бул. „Илиянци” № 119. Има добросъвестно процесуално поведение и
няма опасност да се укрие извън страната. Поради това не са налице основания
съдът да упражни правомощията си по ал.1 на чл.68 НПК. С оглед на това,
4
моля да отмените постановлението на СРП от 09.07.2021г., с което е забранил
прокурорът на обв.С. да напуска пределите на страната, като противоречащо на
разпоредбата на чл.68 НПК.
В допълнение на казаното, моля да приемете трудовия договор на П.С.,
от който е видно, че изпълнява обществено полезен труд и живее на
постоянния си адрес, и няма съответните притеснения за участието му в
процеса.
ПРОКУРОРЪТ: Първо по отношение на обстоятелството, че са налице
основания за връщане на делото на СРП за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, считам, че същото е необосновано. Обвинителният
акт отговаря на всички изисквания, предвидени в разпоредбата на чл.246 от
НПК. Обстоятелството дали обвинението е доказано и дали включените
доказателства са достатъчни и годни, за да обосноват валиден правен извод за
съставомерност и авторство на деянието, следва да бъде обект на разглеждане в
открито съдебно заседание, и следва по него да бъде взето отношение едва с
постановената присъда, тъй като се явява въпрос по същество. Дали е
необходимо събиране на нови доказателства и така представените
доказателства дали са достатъчни да обосноват и подкрепят нужната от закона
несъмненост, категоричност и безпротиворечивост на обвинителната теза,
както посочих е въпрос по същество и не се налага връщане на делото в
досъдебната му фаза.
По отношение на взетата мярка за неотклонение, намирам, че няма
основание за нейното изменение, а още по-малко за отмяна. Обстоятелството,
че подсъдимото лице представя трудов договор, че е трудово ангажиран,
обстоятелството, че пребивава на посочен от него адрес, посочват че именно не
е необходимо да се вземе по-тежка мярка за неотклонение. Не са налице
никакви нови факти и обстоятелства, които да налагат изменение на взетата
такава. Следва да се отчете обстоятелството, че тя е най-леката възможна мярка
за неотклонение, взета спрямо подсъдимото лице, а текста, по който му е
повдигнато обвинение, се характеризира с по-завишена обществена опасност,
предвид обстоятелството, че се касае за държане на наркотични вещества по
ал.3 на визирания чл.354а НК, както и обстоятелството, че се касае за кокаин,
доста сериозен наркотик в сериозно количество, открито в обвиняемия. Дали
5
той го е държал или не, е въпрос по същество, на който можем да си отговорим
окончателно едва с крайния съдебен акт.
По отношение за отмяна на наложената мярка по чл.68 НК, а именно
„Забрана за напускане пределите на страната”, считам, че също така не са
налице основания за отмяната й. Постановлението на прокурор при СРП от
09.07.2021г., дори да се приеме тезата, че е създадено преди предявяване
обвинението на подсъдимото лице, обвиняем, към онзи момент, следва да се
има предвид, че с подписването от страна на прокурор, санкционирането по
реда на чл.219, ал.1 НПК на обвинение спрямо конкретно лице, той вече има в
определена степен качеството на обвиняем. Тази презумпция важи и при
наличие, че лицето не може да бъде установено и се налага неговото
общодържавно издирване, като тогава отново съответното лице има в
достатъчна степен качеството на обвиняем. Дори при спиране на наказателно
производство по време на издирването същото се спира по предвидения текст
за неустановяване на местонахождението на обвиняемо лице. Също така
считам, че дори хипотетично да се приеме, че към 09.07.2021г.
постановлението на прокуратурата страда от определен порок, то след
предявяване на обвинението вече автоматично то има вече всички изискуеми
реквизити. Забраната не е към определен момент, към датата на съставяне на
постановлението, а е за неограничено време от съставянето. Предвид на
обстоятелството по какъв текст е повдигнато обвинение на подс.С., считам, че
тази мярка в много голяма степен е необходима и би спомогнала за постигане
на съответните цели, поради които тя е взета. Също така следва да се отбележи,
че по делото има само двама свидетели и едно вещо лице, т.е., делото може да
приключи в относително кратки срокове. С оглед на това тази мярка е напълно
адекватна, за да осигури законосъобразното му приключване. Благодаря.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от защитника ми. Считам, че са
ми накърнени правата по начина, по който посочи защитата ми.
Моето искане е за отмяна на мярката за неотклонение и за отмяна на
забраната за напускане на страната.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази материалите по делото и
становищата на страните, намери следното:
6
Делото е подсъдно на СРС като първа инстанция по правилата на
родовата и местната подсъдност. Няма основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство. Не са основателни възраженията на защитата
за допуснати в досъдебната фаза на производството отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия. По същество защитата излага
съображения, че деянието по обвинителния акт не е доказано. Прокурорът
правилно пледира, че това е въпрос по съществото на делото. Съдебната фаза е
централна и в нея следва да се съберат всички служебно допуснати от съда
доказателства и поисканите от страните такива, които съдът е допуснал. В
случай, че съдът приеме, че обвинението не е доказано, то акта, с който следва
да се произнесе, е присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен. На
следващо място не представляват основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото в досъдебната фаза възраженията на
защитата, свързани с годността на събраните на досъдебното производство
гласни доказателствени средства. Защитникът твърди, че показанията на
разпитаните свидетели не представляват годни доказателствени средства, тъй
като не отразяват действително проведени по правилата на НПК разпити на
свидетелите. Съдът намира, че така въведеното възражение касае годността на
събраните доказателства и отново не е основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на СРП, по съображения, че в съдебната
фаза, която е централна такава, следва да съберат коментираните гласни
доказателствени средства. В случай, че събраните такива на досъдебната фаза
са негодни, то единствената последица е, че същите не биха могли да бъдат
ползвани от съда при постановяване на съдебния акт. В този смисъл е
изричната разпоредба на чл.248, ал.4 от НПК, която предвижда, че в
разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения свързани с
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства.
Предвид становището на страните не са налице основания за разглеждане
на делото по реда на особените правила и делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание по реда на Глава ХХ НПК, с
призоваване на лицата от списъка-приложение към обвинителния акт. Няма
основание делото да се гледа при закрити врати, не се налага привличане на
резервен съдия и съдебен заседател. Не се налага назначаване на защитник, тъй
7
като подсъдимият има назначен служебен такъв. Не се налага извършване на
действия по делегация в други съдебни райони.
По отношение на мерките за процесуална принуда, съдът намери
следното:
По отношение на С. се изпълнява мярка за неотклонение „Подписка”.
Съдът намира, че на този етап не са налице основанията за нейната отмяна или
изменение. Същата до настоящия момент обезпечава явяването на подс.С. в
съдебно заседание, като както и прокурорът посочи, това е най-леката
предвидена в закона мярка. Ето защо съдът намира, че същата по никакъв
начин не ограничава, без да е необходимо и в несъразмерна степен правата на
подсъдимия, доколкото единственото му задължение, което произтича от
изпълняваната мярка за неотклонение, е да не напуска местоживеенето си, без
разрешение на съответния орган. По отношение на искането за отмяна на
изпълняваната по отношение на подс.С. мярка за процесуална принуда
„забрана да напуска пределите на страната”, съдът констатира следното:
същата е наложена с постановление на прокурор при СРП от 07.07.2021г.. Не
се споделят съображенията на защитата, че към тази дата обвиняемият не е
имал това качество. Лицето придобива качеството обвиняем, както правилно
пледира и прокурорът, от датата на изготвяне на постановлението за
привличане в това качество, което в случая е 07.07.2021г.. Т.е., това е същата
дата, на която му е наложена и мярката за процесуална принуда „забрана да
напуска пределите на страната.”. Предявяване на постановлението, с което
лицето е привлечено в качеството на обвиняем, е свързано с разпоредбата на
чл.219, ал.8 НПК, която забранява на разследващите органи да извършват
действия по разследването с участие на обвиняемия, докато не изпълнят
задължението си по предявяване на постановлението. Качеството на обвиняем
лицето има от датата на изготвяне на постановлението за привличане в това
качество. На следващо място съдът намери, че към настоящия момент не са
налице основанията за отмяна на изпълняваната мярка за процесуална принуда
„забрана да напуска пределите на страната” и това е така по следните
съображения: Съгласно чл.68 от НПК, „Забрана да напуска пределите на
страната” се взима, когато обвиняемият е привлечен в това качесвто за тежко
умишлено престъпление. В настоящия случай по отношение на С. е повдигнато
обвинение за тежко умишлено престъпление, а именно такова по чл.354а, ал.3,
8
пр.2, т.1, алт.1 от НК. На следващо място съдът намира, че към настоящия
момент не са налице категорични данни, от които може да се направи извод, че
не съществува опасност С. да се укрие извън пределите на страната. Това е така
по следните съображения: няма доказателства С. да има трайна връзка с
територията на страната. Същият съобщи, че не е семейно ангажиран.
Действително в днешното съдебно заседание защитата представя допълнително
споразумение, но следва да се посочи, че същото страда от липса на реквизити.
Не е индивидуализиран трудовия договор, към който същото е сключено, а на
следващо място в представения екземпляр липсва положен подпис в графа
„работник, служител“. Още повече, съдът намира, че наличието на трудово
правоотношение на територията на страната, не е обстоятелство, което да
мотивира съда да приеме, че е изключена възможността и опасността
подсъдимият да се укрие извън страната. Защитата посочи, че С. е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода” в затворническо общежитие Казичене и през
този период, действително доколкото подсъдимият се е задържал в
пенитенциарно заведение, не е съществувала опасност да се укрие извън
пределите на страната, но към настоящия момент не се задържа по изпълнение
на наказание „Лишаване от свобода”. Ето защо съдът намери, че тази опасност
не може да се счете за преодоляна и несъществуваща. Като аргумент във
връзка с произнасянето на съда по въпроса за мярката за неотклонение и
мярката за процесуална принуда „забраната да напуска пределите на страната”,
следва да се посочи, че С. е осъждан. По отношение на него е постановен
съдебен акт, с който той е признат за виновен за две престъпления, а именно –
участие в организирана престъпна група, както и за извършване на
престъпление по чл.249, ал.4 във вр. ал.3 НК, при това извършвано в
продължителен период от време, а именно от неустановена дата на месец
януари 2018г. до 28.11.2019г., на територията на гр.София. Ето защо, съдът
намира, че както изпълняваната по отношение на подсъдимия мярка за
неотклонение „Подписка”, така и наложената му „Забрана да напуска
пределите на страната”, се явяват адекватни на обществената опасност на С. и
на обстоятелството, че съдебното му минало е обременено. На следващо място
следва да се посочи, че изпълняваната по отношение на подсъдимия мярка за
процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната”, по никакъв
начин не ограничава прекомерно неговите права. В случай на необходимост
подс.С. разполага с възможността да сезира съда с искане да му бъде
9
разрешено да напусне страната за определен период от време във връзка
например с провеждане на лечение в чужбина или във връзка с някакви
служебни ангажименти.
По изложените съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на СРП.
НЕ КОНСТАТИРА допуснати в хода на досъдебното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правата на обвиняемия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за отмяна на
изпълняваната по отношение на подс.П. АНТ. СТ., мярка за неотклонение
„ПОДПИСКА”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за отмяна на
изпълняваната по отношение на подс.П. АНТ. СТ., мярка за процесуална
принуда „ЗАБРАНА ДА НАПУСКА ПРЕДЕЛИТЕ НА СТРАНАТА”.
Определението на съда в частта, с която е оставено без уважение
искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на СРП, в частта, с която е оставено без уважение искането на защитата
за отмяна на изпълняваните по отношение на подсъдимия мярка за
неотклонение „подписка” и мярка за процесуална принуда „забрана да напуска
пределите на страната”, подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес пред СГС, а в останалата си част е окончателно.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание по реда
на Глава ХХ НПК с призоваване на лицата от списъка приложение към
обвинителния акт на 29.06.2022г. от 10.00ч., за която дата и час явилите се
страни – уведомени.
Датата и часа на съдебното заседание е съгласувана със служебните
ангажименти на защитата и съдебните заседатели.
10
Да се призоват свидетелите К. Г. С., Г. ИВ. СТ. и вещите лица Н. Й. Г. и
АНТ. ЕМ. СТ..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16.50 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11