Р Е Ш Е Н И Е
№ 232 10.06.2021 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд Първо
гражданско отделение
в публичното заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Окръжен съдия: Десислава Динкова
секретар Станка Чавдарова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Динкова
гр.дело № 1763 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.С.П. с ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Раковски“ №2, против Прокуратура на Република
България с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53 620,62 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконно обвинение за извършено престъпление, ведно със законната лихва, както
следва: сумата от 12 974,20 лв. върху сумата от 32167,42 лв., считано от
26.07.2016 год. до завеждане на исковата молба и 8 652,80 лв. върху сумата
от 21 453,20 лв., считано от 26.07.2016 год. до завеждането на исковата
молба, както и законна лихва до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че в периода от 12.04.2008 год. до 14.08.2009 год. бил пълномощник на
едноличния собственик на капитала на „Пени 2000“ ЕООД Пенко Пенкова, съгласно
пълномощно, заверено под №1346/26.09.2007 год. на нотариус Ст.Димова. За
процесния период му била повдигнато обвинение от ОП Бургас с постановление за
привличане на обвиняем от 15.07.2014 год. по ДП №136/2011 год. по описа на ОСлО
в ОП Бургас, ДП №109/2009 год. вх.№1222/2009 год. по описа на ОП Бургас, за
извършване на престъпление по чл.255 ал.3, вр.ал.1 т.2 предл.първо, т.6
предл.първо и второ и т.7, вр.чл.26 ал.1 от НК. Веднага след привличането му
като обвиняем, ищецът внесъл сумата от
32 167,42 лв., явяваща се според обвинението приспаднат неследващ се
данъчен кредит на данъчно задълженото лице „Пени 2000“ ЕООД, с преводно
нареждане от 28.07.2014 год. по сметката на ДП“Приморие“. Твърди се, че поискал
заверено копие от преводното нареждане да бъде прието като писмени
доказателство по делото, за да бъде съобразено приложението на разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НК или чл.78а от НК.
Ищецът
заявява, че с постановление на основание чл.229 ал.3 от НК от 08.08.2014
год. ОП Бургас приела само възражението
му по съдебно-икономическата експертиза и назначила повторна такава. На
12.09.2014 год. обвинението било предявено на ищеца повторно, като той отново
поискал назначаване на повторна експертиза без в съставът ѝ да бъде
включено определено вещо лице. С постановление от 26.09.2014 год. ОП Бургас не
приела неговите искания и приела оспорените от ищеца експертизи. На 07.10.2014
год. ищецът превел по сметката на ДП“Пиморие“ сумата от 21 453,20 лв.,
представляваща дължими лихви върху главницата от 32 167,42 лв.
Твърди
се, че с постановление от 12.11.2014 год. ОП Бургас внесла ДП №136/2011 год. по
описа на ОСлО в ОП Бургас, ДП №109/2009 год. вх.№1222/2009 год. по описа на ОП
Бургас с предложение за образуване на производство, при което обвиняемият да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл.78а от НК. В образуваното НАХД №1073/2014 год. ищецът
подновил оспорването на фактическите обстоятелства в постановлението по чл.375
от НПК, основаващи се на изготвената в досъдебното производство счетоводна
експертиза. С протоколно определение от 22.01.2015 год. БОС прекратил
производството и върнал същото на прокурора поради съществени пороци и
разминавания между констатациите на постановлението за прекратяване на
производството и фактическите констатации на вещото лице и доказателствата по
делото.
Сочи
се от ищеца, че обвинението било редуцирано с постановление за частично
прекратяване от 25.09.2019 год., с което сумата била намалена с 60.54 лв. до
32 106,88 лв., но отново не било уважено искането му за назначаване на
тройна експертиза. С постановление по чл.375 от НПК от 05.11.2015 год. делото
отново било внесено в съда и било образувано НАХД №1129/25 год. на БОС. Била
изготвена повторна експертиза от друго вещо лице, с която дължимата сума била
редуцирана до 419,17 лв. Делото отново било прекратено и върнато на прокурора.
В крайна сметка, с постановление от 19.07.2017 год. ДП №136/2011 год. по описа на ОСлО в ОП Бургас, ДП №109/2009
год. вх.№1222/2009 год. по описа на ОП Бургас било прекратено по отношение на
ищеца. По негово искане му била издадена
служебна бележка от 04.08.2016 год., че постановлението не е било обжалвано в
законоустановения срок.
Ищецът
твърди, че с неоснователно предявеното му обвинение бил принуден да внесе по
сметка на ДП“Приморие“ суми, както следва: на 28.07.2014 год. – сумата от
32 167,42 лв. главница, съобразно обвинението; на 07.10.2014 год. –
21 453,20 лв. – лихви, съобразно обвинението, които представляват
причинени имуществени вреди в размер общо на 53 620,62 лв.
В съдебно заседание ищецът поддържа претенцията си.
Ангажира доказателства.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете изцяло като неоснователни и недоказани.
Заявява, че паричните средства не са постъпили в патримониума
на ответника, а в друго, трето лице – данъчно подразделение. Сочи се, че извършеното плащане не се намира
в пряка причинно-следствена връзка с обвинението. Твърди се, че за да е налице
такава връзка, трябва вредата да е необходима, задължителна последица от
обвинението, което в случая не е налице. Заявява се, че никой не е задължавал
ищеца да внесе сумите – нито законът, нито прокурорът. Твърди се, че ищецът е
сторил това изцяло по свое усмотрение и с оглед възприетата линия на защита в
наказателното производство. Следователно, според ответника, вредите не са
настъпили по негова вина и следва да се приложи чл.5 ал.1 от ЗОДОВ. Сочи се, че
ищецът разполага с възможността да иска недължимо платеното от данъчния орган
(регресен иск, прихващане на бъдещи задължения, иск за неоснователно
обогатяване), поради което Прокуратурата на РБ не е материалноправно
легитимирана да отговаря.
В отговора е направено възражение за погасяване по
давност на част от вземанията за лихви на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от
ответника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните,
че ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 15.07.2014 год. за
престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 педл. първо, т. 6 педл. първо и второ
и т 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК от Окръжна прокуратура Бургас по ДП 136/2011 г.
по описа на ОСлО ДП- Бургас, ДП № 109/2009 г., вх. № 1222/2009 г. по описа на ОП
– Бургас. Обвинението е повдигнато за това, че ищецът, в качеството му на
пълномощник на едноличния собственик на капитала на „Пени 2000“ ЕООД – Пенко
Николов Пенков, съгласно търговско пълномощно, нотариално заверено под №
1346/26.09.2007 г. на нотариус Станка Димова, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за общо 13 данъчни
периода, за сумата от общо 32 167,42 лева, представляващи дължим данък
върху добавената стойност, и приспаднал неследващ се данъчен кредит в посочения
размер от 32 167,42 лева, по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, като
потвърдил неистина в 13 броя справки декларации по ЗДДС, които подал пред ТД на
НАП – Бургас на основание чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, в които справки декларации
отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е
налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които предоставил на счетоводителя
П.Д.К., за да бъдат включени в месечните отчети – справки декларации по ДДС,
подадени по електронен път от счетоводителя, съгласно уведомления за електронен
адрес, и съставил документи с невярно съдържание – отчети, регистри - дневници
за покупките на дружеството. На 28.07.2014 г., в качеството си на наредител,
ищецът внесъл в полза на ДП Поморие сумата от 32167,42 лева, с посочено основание за плащане – ИД 1935/2011 г. за
ДДС, дължимо от задълженото лице „Пени 2000“ ЕООД. С постановление от
08.08.2014 г. ОП- Бургас, са приети възраженията на защитника на обвиняемия,
относно извършената икономическа експертиза, определила дължимите законни лихви
на просроченото държавно вземане, като е указано назначаването на повторна
експертиза, която да ги определи. На 07.10.2014 г., обвиняемият – ищец,
извършил от разплащателната си сметка превод към ДП – Поморие в размер на
21 453,20 лева, с основание и.д. 1935/2011 за лихва със задължено лице “Пени
2000“ ЕООД. Повдигнатото от прокуратурата обвинение е внесено в Окръжен съд
Бургас, с постановление от 12.11.2014 г., с предложение за образуване на
производство, при което обвиняемият – ищец да бъде освободен от наказателна
отговорност и му се наложи административно наказание на основание чл. 78а от НК,
поради плащането на дължимото данъчно задължение в бюджета, както и дължимите
за него лихви. Твърди се, производството по това дело е било прекратено и
върнато на прокуратурата, поради констатирани съществени пороци. По делото е
представено постановление от 25.09.2015 г., с което е прекратено частично досъдебното
производство по ДП № 136/2011 г. по описа на ОСО при ОП – Бургас, ДП № 109/2009
г. и вх. № 1222/2009 г. по описа на ОП – Бургас, в частта относно размера на
избегнатото установяване и плащане на данъчно задължение, като е посочено, че
обвиняемият е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери за сума в общ
размер на 32 106.88 лева. С
постановление от 05.11.2015 г., обвинението по горепосоченото досъдебно
производство, отново е внесено в Окръжен съд Бургас, с предложение за
образуване на производство, при което обвиняемият – ищец да бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание на основание чл. 78а от НК. По така повдигнатото обвинение
е било образувано НАХД № 1129/2015 г. по описа на Окръжен съд Бургас. С
определение, произнесено в проведено съдебно заседание на 08.06.2016 г., съдът
е прекратил производството по делото и го е върнал на прокурора, тъй като е
установил наличието на абсолютни процесуални пречки за развитието на
процедурата по производството, предвид факта, че в приетата съдебно –
счетоводна експертиза са установени нови фактически положения, различни от
тези, които са изложени и приети от прокурора в постановлението му до съда. С
постановление от 19.07.2016 г., воденото срещу ищеца А.С.П. досъдебното
производство по ДП № 136/2011 г. по
описа на ОСО при ОП – Бургас, ДП № 109/2009 г. и вх. № 1222/2009 г. по описа на
ОП – Бургас е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1 и чл. 199 от НПК, тъй като е установено, че обвиняемият е укрил данъчни
задължения за сумата от общо 491,17 лева, поради което макар формално да са
укрити данъчни задължения, то не се покриват признаците на престъплението за
което му е повдигнато обвинение.
За
установяване на твърдените от ищеца обстоятелства, по делото е назначена
съдебно – счетоводна експертиза, към която впоследствие са поставени и
допълнителни въпроси. Поради липса на счетоводни документи и необявяване на ГФО
в Търговския регистър, експертът не е успял да установи какво е било
финансовото състояние на дружеството към 2014 г., когато са извършени
плащанията от ищеца към ТД на НАП. От заключението на вещото лице се
установява, че в информационната система и архива на ТД на НАП – Бургас, общия
размер на публичните задължения на „Пени 2000“ ЕООД е в размер на
57 318,69 лева. Изпълнително дело № 1935/2011 г. по описа на ТД на НАП е
било образувано на 07.06.2011 г., като от датата на образуването му до датата
на направените от ищца преводи, по изпълнителното производство не са постъпвали
суми. Преведените от ищеца суми са постъпили по изпълнително дело № 1935/2011
г. по описа на ТД на НАП, като с тях са погасени задължения по РА №
1000188/28.04.2010 г., а именно – задължение за данък върху добавената стойност
в размер на 49 997,26 лева и задължение за корпоративен данък в размер на
3 623,36 лева. С внесената сума от 32 167,42 лв. са
погасени задължения за данък върху добавената стойност по РА № 1000188/28.04.2010.
на ТД на НАП Бургас както следва : главница данък върху добавената стойност в
размер на 31 796,20 лв. за данъчен период 01.12.2008г. - 31.12.2008г.; главница данък върху добавената стойност в
размер на 371,22 лв. за данъчен период 01.02.2008г. - 29.02.2008г., а със сумата
в размер на 17 829,84 лв. са погасени задължения за данък върху добавената
стойност както следва : главница данък върху добавената стойност в размер на 14
092,12 лв. за данъчен период 01.12.2008г. - 31.12.2008г.; главница данък върху
добавената стойност в размер на 3 547,11 лв. за данъчен период 01.02.2009г. -
28.02.2009г. и главница данък върху добавената стойност в размер на 190,61 лв.
за данъчен период 01.01.2009г. - 31.01.2009г. Ревизионен акт № 1000188/28.04.2010.
на ТД на НАП Бургас е бил издаден на основание чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз
основа на извършена ревизия на „Пени 2000“ ЕООД и обхваща установяването на
задължения за корпоративен данък за периода от 13.09.2007 г. до 31.12.2008 г.,
данък по чл. 194,204 ЗКПО за периода от 13.09.2007 г. до 31.12.2008 г. и данък
върху добавената стройност за периода от 16.07.2007 г. до 29.02.2009 г. След
съпоставка на периода, за който е повдигнато обвинение на ищеца, а именно от 12.04.2008 г. до 14.08.2009 г., и
установените задължения за ДДС по ревизионен акт, вещото лице Л. е установила,
че има съвпадение само за два данъчни периода по обвинението и ревизионния акт
– 01.01.2009 – 31.01.2009 год. и 01.02.2009 – 28.02.2009 година. Установените
задължения за ДДС по ревизионен акт за първия от горните периоди м.януари 2009
год. е 190,61 лв., а за втория м.февруари е 3 547,11 лв. Съгласно
обвинението, за данъчен период 01.01.2009 – 31.01.2009 год. ищецът е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 3 559,61 лв.,
като е използвал документ с невярно съдържание ДФ №1/19.01.2009 год. с данъчна
основа 17 798,05 лв. и ДДС в размер на 3 559,61 лв. Също според
обвинението, за данъчен период 01.02.09 – 28.02.09 год. ищецът е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в размер на 5,47 лв., като е използвал документи с невярно
съдържание – ДФ №**********/16.02.09 год. с данъчна основа 19,97 лв. и ДДС в
размер на 3,99 лв. и ДФ №**********/14.02.09 год. с данъчна основа 7,41 лв. и
ДДС 1,48 лв. В съдебно заседание, експертът сочи, че всичко в двете
производства е различно (наказателното производство и производството по
издаване на РА № 1000188/28.04.2010. на ТД на НАП Бургас). Фактурите по
обвинението са различни от тези по ревизионния акт, различни са и периодите, за
които се установяват задължения по двете производства, с изключение на
коментираните по-горе два периода, за които обаче има несъвпадение на
фактурите, по които е начислен ДДС. В съдебното заседание от вещото лице е
уточнено, че големият размер на дължимия ДДС по ревизионен акт се дължи на
доставка през м.декември 2008 година, за която е начислено ДДС в размер на
45 888,32 лв., докато според обвинението за данъчен период 01.12.2008 год.
– 31.12.2008 год. не са констатирани различия между декларирани и установени
данни. Установените задължения по ревизионен
акт № 1000188/28.04.2010 год. са общо в размер на 83 589,16 лв.
В резултат на безспорните
факти, изложени по-горе и констатациите на вещото лице по приетите по делото
заключения на съдебно – счетоводната експертиза, следва да се приеме, че не се
е осъществил фактическия състав на чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е
безвиновна гаранционно-обезпечителна и не се изисква да са налице виновни
действия от страна на съответното длъжностно лице, повдигнало и поддържало
обвинението в извършване на престъпление. Следва също така да е налице причинна
връзка между настъпилите вредни последици и действията на съответния държавен
орган, свързани с повдигане и поддържане на обвинение за извършване на
престъпление.
В случая е
безспорно, че срещу ищеца е образувано и водено досъдебно производство, по
което той е обвинен в престъпление по чл.255
ал.3, вр.ал.1 т.2 предл.първо, т.6 предл.първо и второ и т.7, вр.чл.26 ал.1 от НК.
Не се спори и относно обстоятелството, че наказателното производство по
отношение на ищеца е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура гр. Бургас
от 19.07.2016 г., поради
несъставомерност на извършеното от него деяние. Предвид изложеното, на обезщетяване подлежат имуществените вреди,
които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Погасяването на чуждото
задължение представлява за ищеца вреда, тъй като неговия партимониум се е
обеднил, без получаване на насрещна престация. Въз основа на събраните
доказателства може да се направи обоснован извод за това, че не съществува
причинно-следствена връзка между извършените от ищеца преводи на
28.07.2014 г. за сумата от 32167,42 лева, и на 07.10.2014 г. за сумата от
21 453,20 лева, с основание и.д. 1935/2011 и действията на прокуратурата. Самият ищец при заплащането на сумите е
посочил основанието за това – погасяване на задължения на дружеството, чийто
пълномощник е бил, по образувано и неприключило изпълнително дело за събиране
на изискуеми публични задължения. Както се установява от допълнителното
заключение, тези публични задължения, установени с ревизионен акт, не съвпадат
с данъчните задължения, предмет на незаконното обвинение. Дори и ищецът да е
бил воден от желание да облекчи наказателната си отговорност и дори да я
избегне чрез налагане на административно наказание, той като пълномощник на
дружеството- длъжник е можел да извърши проверка и да установи, че между
вредата според обвинението и погасените данъчни задължения по изп.дело №1935/11
год. липсва идентичност. Не се установява
при условията на пълно и пряко доказване причинно следствена връзка между вредата
(заплатените от ищеца суми по и.д. 1935/2011) и действията на прокуратурата по
повдигане на обвинение във връзка с ДП № 136/2011 г. по описа на
ОСО при ОП – Бургас, ДП № 109/2009 г. и вх. № 1222/2009 г. по описа на ОП –
Бургас. Поради изложеното,
претенцията за репариране на претърпените имуществени вреди е изцяло неоснователна,
както и е неоснователна акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава.
В заключение
предявеният иск е неоснователен, защото не са налице кумулативно изискуемите от
закона предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата за вреди.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца не следва
да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенциите на А.С.П.
с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Раковски“ №2,
против Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 53 620,62
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконно обвинение за извършено престъпление, ведно със законната лихва върху
главницата, както следва: сумата от 12 974,20 лв. върху сумата от 32167,42
лв., считано от 26.07.2016 год. до завеждане на исковата молба и 8 652,80
лв. върху сумата от 21 453,20 лв., считано от 26.07.2016 год. до
завеждането на исковата молба, както и законна лихва от подаването на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: