Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
гр.
Пловдив, 13.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА ВЕЛИНА
АНТОНОВА
при
участието на секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИР
ПАПАРИЗОВ, като разгледа докладваното от съдия Велина Антонова НОХД /В/ № 91 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е във връзка с постъпило искане
от осъдения Б.Д.Б., депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за
възобновяване на делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснато
съществено нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са
били аргументи във връзка с претендирани съществено нарушения по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а именно за допуснато нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон. В искането са били посочени и
аргументите в подкрепа на заявените касационни основания. Претендира се за
възобновяване на делата на инстанциите по същество, отмяна на постановеното
решение на окръжния съд, както и на потвърдената с него присъда и постановяване
на оправдателна присъда. При условията на алтернативност се иска по реда на
възобновяването делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Искането за възобновяване се явява направено от надлежно
легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК и касае съдебен акт от кръга на
тези, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, явява се депозирано в
срока по чл. 421, ал. 3 от НПК – за искания на осъдения, като са били спазени и
изискванията на чл. 424, ал. 3 от НПК за администриране на искането.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция, осъденият поддържа исканието си, като
релевира доводи единствено във връзка с нарушения на процесуалните правила и моли
делото бъде върнато за ново разглеждане.
Представителят
на Апелативна прокуратура, в съдебно заседание, не възприема доводите на осъдения
досежно изложените в самото искане и в съдебно заседание съображения. Намира
същите за неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.
В
последната си дума осъденият моли за връщане на делото за ново разглеждане.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с релевираните в исканията доводи, с влезлия
в сила и атакуван по реда на възобновяването съдебен акт, както и с
доказателствата по делото, като съобрази и становищата на страните и извърши
цялостна проверка на материалите, прие за установено следното:
С присъда № 14/30.04.2019г. по НОХД № 687/2018 г.,
Районен съд-Смолян, е признал Б.Б. за виновен в извършването на престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК за това, че в периода от 10.08.2016 г. до 20.11.2017 г. в С.
и в С, при условията на продължавано престъпление – на два пъти, е потвърдил
неистина в два броя писмени декларации за семейно и имуществено състояние от
името на Б.Д.Б., които по силата на закон – чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК /“Такси
и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за
освобождаване съдът взема предвид: т. 2 – имущественото състояние, удостоверено
с декларация“/, се дават пред орган на властта за удостоверяване на истинността
на някои обстоятелства, а именно:
1. На 10.08.2016 г., в С., пред Софийски
районен съд, подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Д.А.М., ведно с приложена декларация за семейно и имуществено
състояние, заведени на 10.08.2016 г. в СРС с вх. № 3052486, по повод на което
заявление е образувано гр.дело № 44948/2016г., по описа на СРС, което дело
впоследствие е изпратено по подсъдност в Районен съд – Смолян и е образувано
гр. дело № 183/2017 г. по описа на РС – С, като по образуваното гр. дело №
44948/2016 г. по описа на СРС, е потвърдил неистина в писмена декларация за
семейно и имуществено състояние, която по силата на закон /чл. 83, ал. 2, т. 2
от ГПК/, се дава пред орган на властта - СРС, за удостоверяване на истинността
на обстоятелства, свързани с имущественото му състояние, като декларирал, че не
притежава банкова сметка ***, поради което не може да заплати
съдебните такси по делото, а същият по това време е притежавал разплащателна
индивидуална сметка на физическо лице № *в Т. банка „Д“ гр. С. и е бил
собственик на следните недвижими имоти:
1) 1/2
ид. част от поземлен имот с идентификатор № *с площ 6000 кв. м, находящ се в местността
„С.“ в землището на гр. С;
2) 1/2
ид. част от поземлен имот с идентификатор № *с площ 4800 кв. м., находящ се в местността
„С.“ в землището на гр. С;
3) 1/2
ид. част от поземлен имот с № * с площ 0,5680 дка, находящ се в местността „Т.“,
в землището на с. П.С., община С;
4) 1/2
ид.част от поземлен имот с № * с площ 3,9670 дка, находящ се в местността „Я.Б.“,
в землището на с. П.С.;
5) 1/2
ид.част от поземлен имот с № * с площ 0,6190 дка, находящ се в местността „П.“ в
землището на с. П.С., община С и
2. На 20.11.2017 г. в гр. С, в Окръжен
съд - Смолян във връзка с подадена от него искова молба с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, по повод на която е образувано
гр. дело № 69/2017 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, подал молба заведена с
вх. № 4338/20.11.2017г., ведно с приложена декларация за семейно и имуществено
състояние от 18.11.2017 г., като по образуваното гр. дело № 69/2017 г., по
описа на ОС – Смолян е потвърдил неистина в писмена декларация за семейно и
имуществено състояние от 18.11.2017 г., която по силата на закон /чл. 83, ал. 2,
т. 2 от ГПК/, се дава пред орган на властта – Окръжен съд гр. Смолян, за
удостоверяване на истинността на обстоятелства, свързани с имущественото му
състояние, като е декларирал, че не притежава банкова сметка ***, поради което
не може да заплати съдебните такси по делото, а същият по това време е
притежавал разплащателна индивидуална сметка на физическо лице № *в Т. банка „Д“ гр. С. и е бил
собственик на следните недвижими имоти:
1) 1/2
ид. част от поземлен имот с идентификатор № *с площ 6000 кв. м, находящ се в местността
„С.“ в землището на гр. С;
2) 1/2
ид. част от поземлен имот с идентификатор № *с площ 4800 кв. м., находящ се в местността
„С.“ в землището на гр. С;
3) 1/2
ид. част от поземлен имот с № * с площ 0,5680 дка, находящ се в местността „Т.“,
в землището на с. П.С., община С;
4) 1/2
ид.част от поземлен имот с № * с площ 3,9670 дка, находящ се в местността „Я.Б.“,
в землището на с. П.С.;
5) 1/2
ид.част от поземлен имот с № * с площ 0,6190 дка, находящ се в местността „П.“ в
землището на с. П.С., община С, като на основание чл.313, ал.1 във връзка с
чл.26, ал.1 във връзка с чл.54 от НК му наложил наказание "Лишаване от
свобода" за срок от ТРИ месеца, като на основание чл.66, ал.1от НК,
изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от ТРИ
години.
По протест на Районна прокуратура
– Смолян за наказанието, както и по въззивна жалба от Б., е било образувано ВНОХД № 1229/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С решение № 219 от
21.10.2019 г. по цитираното дело Окръжен съд – Пловдив е потвърдил присъдата на
Районен съд – Смолян. Решението на въззивния съд е влязло в законна сила на
21.10.2019 г.
Настоящата
инстанция, както посочи и по-горе, прие искането за възобновяване на делото за процесуално
допустимо, поради което го разгледа по същество, при което счете същото за неоснователно:
Доводите на
осъдения за наличие на касационни основания по т. 1 и т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК не са нови, тъй като са били поставяни пред двете инстанции, които са разгледали
делата. Ето защо, те са били адресирани подробно в техните мотиви и са получили
правилно разрешение.
По довода
за допуснати съществени процесуални нарушения:
Релевира се
оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон - по т. 2 на чл. 348,
ал. 1 от НПК, което следва да се разгледа първо, тъй като в случай че бъде
прието за налично, ще обезсмисли проверката и по т. 1 на чл. 348, ал. 1 от НПК.
Не могат да
бъдат споделени доводите на жалбоподателя в писменото му искане, че „сме
изправени пред хипотезата на организирана престъпна група от главен разследващ
полицай, прокурор и съдии в различни съдебни инстанции в качеството на
съдии-докладчици“ по делото, тъй като не намират опора нито в материалите по
делото, нито в закона. На коментар естествено може да бъде подложено
твърдението за евентуално постановяване на решението или присъдата от незаконен
състав. Не могат да бъдат споделени доводите, че съдията от първата инстанция е
бил едновременно и разследващ орган по делото, тъй като не намират опора в
материалите в кориците на същото. Същото може да се каже и във връзка с
насрочването на делото за разглеждането му от съдебен състав, председателстван
от съдия З., тъй като съобразно разписаните Правила за организация на работата
в окръжен съд, това се случва в периоди на ползване на летни отпуски и
възлагане на замествания. От определението на л. 3 от делото на ОС не следва
извод, че за съдия-докладчик някога е била определяна съдия З.. Видно от
протокола на л. 2 от въззивното дело единствено съдия Ш. е била определена за
съдия-докладчик, като делото е било разгледано от въззивната инстанция в състав
от трима съдии.
Претенцията
за допуснато нарушение на процесуалния закон не намира опора в данните по
делото, поради което е неоснователна. Настоящият съд намира, че при събирането,
проверката и оценката на доказателствения материал не са налице нарушения на
процесуалните правила. Инстанциите са изпълнили процесуалните си задължения за
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими
към предмета на доказване. При извършената проверка, въззивната инстанция е отказала
да уважи част от доказателствените искания на осъдения, като е приела
представени от него писмени доказателства, извършила е собствен прочит и анализ на материалите по делото, като не е възприела
превратно доказателства и не е допуснала нарушение на правилата на формалната
логика. От друга страна съответният орган не е задължен да уважава всички
искания на страните, особено когато са неоснователни и са били положени
достатъчно усилия за установяване на обективната истина. В случая липсата на
разпити на длъжностните лица от поземлената комисия и службата по вписвания,
които е искал да бъдат изслушани от съда Б., не е довело до непълнота или
неяснота на приетите положения и няма никакво основание да се счита, че ако
бяха допуснати съдът би дошъл до изводи, различни от приетите. Това е така, защото
по делото са били представени множество писмени материали, генерирани от
посочените ведомства, които са били обсъдени от инстанциите. Още повече, че се
касае за приключили с влезли в сила решения на ОСЗГ и ПК, които не са били
обжалвани от заинтересованите страни и няма как да бъдат подложени на ревизия
чрез разпит на служители от ведомствата, ангажирани възстановяването на
собствеността и публичните регистри за оповестяване на факти и обстоятелства,
свързани с вещните права и техните титуляри.
При
установяване на решаващите факти за това извършено ли е престъпление от осъдения,
доказателствената съвкупност е била подробно изследвана, при което значение е
било отдадено на данните от гласните доказателствени средства, изброени в
мотивите към присъдата на първата инстанция и решението на въззивния съд,
приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е било
прието за установено извършеното от осъдения престъпление. Възприемайки
констатациите и правните изводи на първата инстанция, въззивната инстанция е
изпълнила процесуалните си задължения, като е обсъдила направените от страните
възражения и е обосновала отказа си да приеме, че съставът на престъплението не
е осъществен от обективна и субективна страна. Обосновала е и изводите си за
липса на претендираната от прокурора в подаден протест явна несправедливост на
наказанието.
Твърдението
за липсата на доказателства, че процесните ниви не принадлежали на осъдения и при
невярно отразяване на вписаните от инстанциите квоти, са несъстоятелни, тъй
като за установяването на тези факти, са били приложени множество документи и
справки. И първата и въззивна инстанции са обосновали изводите си относно принадлежността
на земеделските имоти, позовавайки се комплексно на справките за имущественото
състояние на осъдения, изготвени от О. служба „З.“ – гр. С и Агенцията по
вписвания – гр. С, като въззивната инстанция изрично е коментирала и
показанията на свид. Р.П.– сестра на осъдения, съгласно които последният знаел
къде се намират техните имоти в местностите „Я.Б.“, „П.“ и „С.“, съпоставяйки данните
за наложени възбрани през годините върху оставените в наследство имоти /решение
на окръжния съд, л. 24 гръб от делото на въззивната инстанция /. Инстанцията се
е основала също така и на обстоятелството, че процедурата по възстановяването
на собствеността на посочените по-горе имоти е приключила с влезли в сила
решения на ОСЗГ и ПК, които не са били обжалвани от заинтересованите страни.
При
извършената проверка не се констатират нарушения на процесуалните правила,
които да са ограничили правата на осъдения. Правилността на присъдата на
първата инстанция е била проверена изцяло по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК,
съобразно предмета и пределите на въззивната проверка. В тази връзка са били
изписани подробни съображения. Всички възражения на въззивния жалбоподател са били
обсъдени от втората инстанция, като са били отхвърлени мотивирано. На страните е
била осигурена възможност да правят искания и да изложат доводи си. Изразеното
несъгласие с начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по
фактите, според правилата на НПК, което е суверенно право на инстанциите по същество, не
подлежи на последваща проверка по извънреден способ, защото касае
обосноваността на акта, която не е касационно основание. Вътрешното убеждение
на решаващия да преценя достоверността и пълнотата на доказателствените
източници при изграждане на фактическите си изводи съд не подлежи на контрол,
ако не е налице порок при неговото формиране. На проверка подлежи единствено процесът
на постигане на вътрешно убеждение от инстанциите, защото то винаги трябва да е
основано на закона и доказателствата по делото, като въпросът дали е основано
на тях, може и да бъде установен. На контрол по реда на възобновяването може да
се поставя въпросът, дали изводите на решаващия съд почиват на съвкупна
преценка на доказателствените материали, дали същите са оценени поотделно и в
логическата им връзка, съобразно действителното си съдържание, без превратното
им тълкуване, както и дали евентуалните противоречия между тях са обсъдени и кои
от противоречивите доказателствени материали се кредитират. Нарушаването на
тези правила би довело до ограничаване на правото на осъдения да бъде признат за
виновен и осъден само когато обвинението срещу него е доказано според изискванията
на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
Във връзка
с горното, ПАС установи, че възраженията на осъдения, изложени в искането за
възобновяване, са били разгледани от първостепенния и от въззивния съд и са
получили мотивиран отговор. При изграждане на фактическите си изводи, първият
съд се е позовал на доказателства и доказателствени средства, събрани при
стриктно спазване на нормите на НПК. Авторството на деянието е било несъмнено установено,
като инстанциите са описали въз основа на кои доказателства са изградили своите
изводи. Подробно са изложили съображения кои доказателства кредитира и кои не, обсъдили
са обясненията на осъдения, като при извършената оценъчна дейност не са били
допуснати нарушения, т. е. установените факти не са били тълкувани превратно.
Събраните доказателства са били анализирани и въз основа на тях е направен
извод за авторството на деянието. Съдилищата
са разгледали доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност, ясно
са посочили на кои дават вяра и защо, отговорили са на възраженията на страните
в процеса. Изводите на решаващия съд за несъмнената доказаност на обвинението
почиват на пълен и законосъобразен анализ на доказателствените материали, при
спазване на процесуалните изисквания за допускане, приемане и оценка на
доказателствата.
Възприетият
от втората инстанция подход при обсъждане на възраженията в жалбата покриват
стандартите на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК за съдържанието на въззивния
съдебен акт. Окръжният съд е подложил на самостоятелен анализ доказателствените
материали, събрани в първоинстанционното съдебно следствие. Съставът на
окръжния съд ясно е изразил становището
си за неоснователност на възраженията в жалбата на осъдения относно
доказателствената дейност на районния съд, като е отговорил на релевираните възражения. В посочения вече
по-горе смисъл въззивната инстанция, чието решение настоящия съд преди всичко
контролира по реда на възобновяването, е обсъдила основните доводи на осъдения,
че нямало данни да притежава имотите, да е приел наследство и да знае за тях.
В
заключение следва да се каже, че всички възражения на осъдения са намерили
законосъобразен отговор в мотивите на първоинстанционната присъда и решението
на въззивната инстанция.
С горното оплакванията
за нарушения при преценката и проверката на доказателствените източници, довело
до неправилно осъждане не могат да бъдат споделени.
По довода
за допуснато нарушение на закона:
И основанието
по т. 1 на чл. 348, ал. 1 от НПК не се подкрепя от данните по делото, поради
което е неоснователно. При приетите за установени от втората първа инстанция и
от въззивния съд фактически положения, материалният закон е бил приложен
правилно. Описаното в съдебния акт неправомерно поведение на осъдения правилно
е било квалифицирано по чл. 313, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Изводите за
виновността на молителя в осъществяване от обективна и субективна страна на
посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от подробно изброените в мотивите
и решението материали. С оглед така установените от инстанциите по същество факти
и обстоятелства, изводите за виновността на осъдения и за правната квалификация
са напълно законосъобразни, споделят се от настоящия съд и няма да бъдат
преповтаряни.
В обобщение
следва да се посочи, че настоящата инстанция напълно споделя изводите на решаващия и
въззивния съд относно постановената осъдителна присъда. Мотивите на двете
съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват анализ на всички събрани
доказателства и излагат ясни правни съображения по инкриминираните факти. Те не
навеждат на вменените с искането пороци на проведеното спрямо осъдения
наказателно производство.
По
изложените съображения, този съдебен състав намира, че не са налице
поддържаните от осъдения основания за възобновяване на делото, поради което Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б.Д.Б. за възобновяване на
НОХД № 687/2018 г. по описа на Смолянския районен съд чрез отмяната на
решението по ВНОХД № 1229/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е била
потвърдена осъдителната присъда на първата инстанция по отношение на осъдения.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: