Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260057
гр.Силистра, 05 юли 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия в открито
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТ БОРОВА
при секретаря М. Л. разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 565 по описа
за 2020 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Д.В.Т. и Н.Г.Т. *** молят съда да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците Г.Н.К. и Н.С.К. *** на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, че ищците са собственици на общо 25 кв. м. идеални части от недвижим имот с идентификатор
№ 41143.500.1663, съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед №
РД-18-14 / 17.03.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с площ от 721 кв. метра, с трайно предназначение - урбанизирана
територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/. стар
идентификатор: № 1281, квартал 52, парцел 22, които са неправилно отразени в кадастралната карта, приета със Заповед № РД-18-14 / 17.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК като част от ПИ
с имот с идентификатор
№ 4143.500.1638. Предявен е и иск с правно основание чл.
108 от ЗС, с който ищците молят да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици и
на 13 кв.м. идеални части от недвижим имот
с идентификатор № 4143.500.1638, съгласно
кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-14 / 17.03.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, които са придобили въз основа на осъществявано от тях недобросъвестно
владение, започнало от 28. 11. 2007 г. Молят да бъдат осъдени ответниците да им
предадат владението по отношение на 17 и 13 кв.м от спорните идеални части.
Претендират и разноски по производството.
ОТВЕТНИЦИТЕ
Г.Н.К. с ЕГН ********** и Н.С.К. с ЕГН **********,*** подали
писмен отговор, че оспорват предявения иск.
Считат, че от изложеното в исковата молба не става ясно за кои части от
имота ищците твърдят, че е налице
кадастрална грешка, респективно – завладяване. Излагат доводи за недопустимост
на исковата претенция с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на
завладяването на реална част от недвижим имот. Отделно от това сочат, че съобразно титула им за собственост
и представената от тях скица на имота, площта на същия е идентична, но не така
стои въпросът с имота на ответниците, по отношение на който е налице
разминаване в площите. Твърдят, че материализираната на място с колчета ограда
е в пълно съответствие с извършено трасиране.
Като
прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 108 от
ЗС.
По претенцията с с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР:
Ищците
твърдят, че са налице непълноти и грешки между
данните фигуриращи в кадастралната карта и кадастралните регистри и реалното
състояние по отношение на границите
между имоти с идентификатор 41143.500.1663 и 41143.500.1638, съответно
техния собствен и собствения на ответниците имоти, което ги е мотивирало да предавят претенциите си по съдебен ред.
Въпреки липсата на
фактически твърдения, от събраните по делото доказателства се установява, че в
процедурата по чл. 46, ал. 2 от ЗКИР ищецът е подал писмено възражение по
отношение на североизточната граница на имота си, което не е уважено, като комисията
е преценила, че границите са вярно отразени в кадастралната карта.
Освен това, от
представения от ответника протокол от 09. 04. 2020 г. е видно, че представител
на „Геодезия и кадастър“ ЕООД гр. С. е извършил трасиране и означаване на
границите на ПИ 41143.500.1638 по КК на с. К. в присъствието на ответника и на
представител на ищците.
Представена е от
ищците и комбинирана скица на ПИ 41143.500.1663
/ лист 13 по делото /, изготвена от „Г.“ ООД – гр. С., от която се установява
несъответствие между дворищнорегулационните линии и границите на имотите по
КККР.
Границите
между засегнатите имоти са съществували към момента на
одобряване на кадастралната карта, което се установява и от показанията на свидетелите Т.
и М..
Обстоятелствата, които следва да се установят по делото
при преценка на основателността на иска са следните: къде е минавала старата
имотна граница и дали при приемането на новата кадастрална карта през 2010 г. е
допуснато отклонение от нея. В тази връзка по делото са назначени две технически експертизи. По първата от тях, по
която съдът се ръководи, тъй като отговаря на въпросите, касаещи спора по чл.
54, ал. 2 от ЗКИР, вещото лице установява, че северната и източната граници
между двата имота следва да бъдат променени като към ПИ 41143.500.1663 следва да се прибавят 17 кв.м. на север от
сграда с идентификатор 41143.500.1663.3 и 8 кв.м. на изток от сграда с
идентификатор 41143.500.1663.4 от ПИ
41143.500.1638, а към ПИ 41143.500.1638 следва да се прибави 1 кв.м. на
изток от сграда с идентификатор
41143.500.1663.4 от ПИ 41143.500.1663. Причините за това несъответствие
според вещото лице, са в разрушената ограда на място.
Вещото
лице е проследило попълването на двата имота
в КРП от 1990 г., Заповед № 2271 / 07. 12. 2007 г. на Кмета
на Община С. за изменение на плана за регулация на УПИ I – 1273 и XXIV – 1272 в кв. 52 по плана на с. К., сравнило е
предходните планове с действащата към момента КК, като е
съобразило и представените от страните титули за собственост.
В обобщение, от приетите експертизи съдът намира за безспорно
установено по делото, че съобразно доказаните права на собственост от страните
по делото, действителната северна и част от източната граница на ПИ ПИ 41143.500.1663 с ПИ 41143.500.1638 не отговаря на отразената в КККР на с. Калипетрово, а следва да минава
по линиите заключени между точки 1 и 2 и между точки 4, 5
и 6 на комбинираната скица представена с първата
по делото експертиза. Това налага извод, че в случая е
налице допусната грешка при одобряване на кадастралната карта по смисъла на
закона по отношение на собствения на ищците имот, изразяваща се неточно отразяване на граници между него и
имота на ответниците. Налице е и грешка в отразяването на
двата имота, касаеща правото на собственост на ответниците, в чиито имот има
навлизане на имота на ищците, но предвид липсата на претенция, съдът не дължи
произнасяне в тази насока. От
изложеното следва, че ищците по делото установявят основателност
на претенцията си с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
По претенцията с с правно основание чл. 108 от ЗС.
По отношение на коментираните по – горе в решението
части, съдът намира претенцията за основателна, като е приел за установено и доказано
правото на собственост на ищците на спорните части, неправилно отразени в КК.
По отношение на претенцията, касаеща установяване правото
на собственост и предаване на владението
част
от УПИ XXII-1281 в кв. 52 по РП на с. К.,
одобрен със заповед № 762/16.04.1990 г. и заповед № 2271/07.12.2007 г., с
приблизителна площ от 13 кв. м в ориентирана на запад Г-образна форма по
протежението на северната и източната регулационна линия на парцела
между сграда МС в УПИ XXII-1281, регулационната линия на УПИ XXII-1281,
разположена северно от сграда МС в УПИ XXII- 1281 и регулационната линия на УПИ
XXII-1281, разположена източно от сграда МС в УПИ XXII-1281, съдът приема претенцията за неоснователна.
По силата на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ
реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по
давност само в случай, че както завладяната част, така и остатъка от съответния
имот отговарят на изискванията за минимални площ и лице за обособяването им
като самостоятелни парцели. С чл. 200, ал. 2
от ЗУТ е регламентирано изключение от това правило, но то касае само
случаите, при които част от поземлен имот се присъединява към съседен имот при
условията на чл. 17 от ЗУТ при първоначално
урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти, но не и при
„фактическо присъединяване”. Присъединяване на реална част от урегулиран
поземлен имот към съседен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ може да се
извърши само по реда на чл. 15 от ЗУТ –
по общата воля на собствениците на съседните имоти / в този смисъл – соченото от ответниците решение № 83 /
29. 10. 2019 г., постановено по гр.д. № 2238 / 2018 г. по описа на ВКС. В случая и без да е налице произнасяне от
страна на вещото лице, за съда е ясно, че претендираната от ищците част от
имота не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, тъй като най – малко няма
лице към улица.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците дължат на
ищците направените от тях разноски по производството, които съобразно уважената
част от претенциите са в общ размер на 1066.67 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците дължат на
ответниците, направените от тях разноски по производството, които съобразно
отхвърлената част от претенциите са в общ размер на 333.33 лева.
Водим от гореизложеното, СРС
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.54, ал.2 от ЗКИР по отношение на Г.Н.К. с ЕГН **********
и Н.С.К. с ЕГН **********,***, че Д.В.Т. с ЕГН ********** и Н.Г.Т. е ЕГН **********
са собственици на: 1. част от УПИ XXI1-1281 в кв. 52 по РП на с. К.,
одобрен със заповед № 762/16.04.1990 г. и заповед № 2271/07.12.2007 г., с площ
от 17 кв. м между границата на ПИ 41143.500.1663 по КККР на с. К.,
одобрени със Заповед № РД-18-14/17.03.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, разположена северно от сграда 41143.500.1663.3 по КККР и регулационната
линия на УПИ XXII-1281 по РП, разположена северно от сграда МС по РП, заключена между точки 1 и 2 на комбинирана скица
към заключението на вещото лице Д.В., която площ е заснета грешно в границите
на ПИ 4143.500.1638 по КККР вместо в границите на ПИ 41143.500.1663 по KKИP,;
2. част от УПИ ХХП-1281 в кв. 52 по РП на с. К.,
одобрен със заповед № 762/16.04.1990 г. и заповед № 2271/07.12.2007 г., с площ
от 8 кв.м между границата на ПИ 41143.500.1663 по КККР на с. К.,
одобрени със Заповед № РД-18-14/17.03.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, разположена североизточно от сграда 41143.500.1663.1 по КККР и
регулационната линия на УПИ XXII-1281 по РП, разположена североизточно от
сграда МЖ по РП, заключена между точки 4,5 и 6 на комбинирана скица към
заключението на вещото лице Д.В., която
е заснета грешно в границите на ПИ 4143.500.1638 по КККР вместо в границите на ПИ 41143.500.1663 по КККР.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС Г.Н.К.
с ЕГН ********** и Н.С.К. с ЕГН **********
да предадат на Д.В.Т. с ЕГН ********** и Н.Г.Т. е ЕГН ********** да предадат владението върху част от
УПИ XXI1-1281 в кв. 52 по РП на с. К.,
одобрен със заповед № 762/16.04.1990 г. и заповед № 2271/07.12.2007 г., с площ
от 17 кв. м между границата на ПИ 41143.500.1663 по КККР на с. К.,
одобрени със Заповед № РД-18-14/17.03.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, разположена северно от сграда 41143.500.1663.3 по КККР и регулационната
линия на УПИ XXII-1281 по РП, разположена северно от сграда МС по РП, заключена
между точки 1 и 2 на комбинирана скица към заключението на вещото лице Д.В.,
която площ е заснета грешно в границите на ПИ 4143.500.1638 по КККР вместо в
границите на ПИ 41143.500.1663 по KKИP.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част като
неоснователни и недоказани.
Неразделна част от настоящото решение да се счита
комбинирана скица – приложение към експертизата, изготвена от вещото лице Д.В.
– лист 56 от делото.
ОСЪЖДА Г.Н.К. с ЕГН ********** и Н.С.К. с ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на Д.В.Т. с ЕГН ********** и Н.Г.Т.
е ЕГН ********** сумата от 1066.67 / хиляда шестдесет и шест лв.
и 67 ст. / лева- разноски по гр.д.№ 565
/ 2020 г. по описа на Районен съд - Силистра.
ОСЪЖДА Д.В.Т.
с ЕГН ********** и Н.Г.Т. е ЕГН **********
да заплатят
солидарно на Г.Н.К. с ЕГН ********** и Н.С.К. с ЕГН ********** сумата от 333.33 / триста тридесет и три лв. и 33 ст./ лева- разноски по гр.д.№ 565 / 2020
г. по описа на Районен съд - Силистра.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Силистренския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: