Мотиви към присъда по НОХД № 7086/2014 г.

по описа на ПРС, ХVІ н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу В.З.З., Д.Д.М. и И.А.К. и тримата са предадени на съд за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.5 /за подс. К. и т.7 вр. с чл. 28, ал.1 от НК, както за него престъплението е и като продължавано такова по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК/, вр. с чл.194, ал.1, а за подс. Д. престъплението извършено при условията на опасен рецидив по чл. 196, ал.1, т.2 от НК в хипотезата на чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. “б“ от НК, за това, че на неустановена дата в периода от началото на месец октомври до 28.11.2013г. в с. Кадиево, обл. Пловдив, след предварително сговаряне в немаловажен случай помежду си, чрез използване на техническо средство – нож, са отнели чужди движими вещи: 1 бр. монофазен удължител с дължина 50 метра на стойност 50,00 лв.; 100 линейни метра ел. кабели за електрожен на стойност 380,00 лв.; 1 бр. стерео – радио уредба „Респром” на стойност 66,00 лв.; 2 бр. трифазни удължители с дължина 100 метра на стойност 225,00 лв.; 60 линейни метра ел. кабели за вътрешна инсталация на стойност 81,00 лв.; 1 бр. дамски велосипед на стойност 20,00 лв. и 1 бр. мъжки велосипед на стойност 22,00 лв., всичко на обща стойност 844,00 лв. /осемстотин четиридесет и четири лева/ от владението на Н.С.К., ЕГН ********** и И.К.К., ЕГН ********** ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят. На подс. К. обвинението /повдигнато като продължавано престъпление/ включва и обвинение, че за същия период на неустановена дата е отнел и 1 бр. електрожен – трансформатор на стойност 145,00 лв. от владението на Н.С.К. и И.К. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да присвои чуждата движима вещ или общата стойност на отнетото само за подс. К. е 989,00 лв.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянията. Моли съда да признае тримата подсъдими за виновни, като им наложи наказания за извършените от тях престъпления при условията на чл. 54, ал.1 от НК за всеки един от тях, като и за тримата подсъдими наказанието бъде в размер на предвидения законов минимум от съответната норма на повдигнатото на всеки обвинение.

По делото няма конституирани като страни граждански ищец и частен обвинител.

Защитникът на подс. З. – адв. Н.С. моли съда оправдае подсъдимия, тъй като доказателствата по делото не установявали по несъмнен и категоричен начин участието му в престъплението, за което е предаден на съд.

Подсъдимият В.З.З. не признава вината си по така повдигнатото му обвинение, като в дадените от него частични обяснения посочва, че не всичко от обвинителния акт отговаря на истината, тъй като едно от колелата лично той бил предал на полицейските органи.

Адв. Д.К. – защитник на подс. Д.М. също пледира за недоказаност на обвинението и моли съда да оправдае неговия подзащитен.

Подсъдимият Д.Д.М. признава вината си, като възразява по количеството отнети вещи, което му се вменява във вина. Дава подробни обяснения. Изразява съжаление за стореното и предоставя на преценката на съда относно крайния съдебен акт.

Адв. К.Щ. – защитник на подс. И.К. – пледира пред съда за недоказаност на обвинението, поради което моли съда да признае за невиновен К..

Подс. И.К. се признава за виновен, като дава лаконични обяснения, в които посочва, че били взели по-малко количество кабели от посоченото в обвинителния акт, а той уредба и колелета не бил вземал. Изразява съжаление за стореното и предоставя на преценката на съда относно характера на присъдата.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият В.З.З. е роден на *** ***, той е **, български гражданин, без образование е, безработен, не е женен, не е осъждан, с ЕГН **********.

 Подсъдимият Д.Д.М. е роден на *** ***, **, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият И.А.К. е роден на *** ***, **, български гражданин, с начално образование, също е безработен,  неженен, като живее на семейни начала със свид. Ж.А., осъждан, с ЕГН **********.

Свид. И.К. и неговата съпруга – Н.К. притежавали имот със сграда в района на бившето ТКЗС в с. Кадиево, обл. Пловдивска.  Дворното място било оградено с ограда, а самата сградата се състояла от три помещения, от които свид. К. използвал две от тях – съответно за жилищна част и за работилница. Третото помещение отдавал за ползване на негов познат. От години имотът не бил посещаван от свид. К., който живеел извън с. Кадиево.

 На неустановена дата в периода от началото на месец октомври 2013 г. до 28.11.2013 г. в дома на подс. И.К. *** дошли подсъдимите Д.М. и В.З., които иначе живеели в с. Главиница. Тримата се почерпили с алкохол и решили да извършат кражба на метални предмети, които да продадат като отпадък и по този начин да си набавят парична средства, които да разделят. Подс. К. предложил да направят тази кражба именно от сградата на бившето ТКЗС в с. Кадиево, собственост на свидетелите К., тъй като знаел, че имотът се посещавал рядко от собствениците. Тримата подсъдими отишли до бившето ТКЗС, като успели да преминат през металната ограда на имота и през отдушник на сградата проникнали в помещението, ползвано като работилница от свид. К.. Там тримата подсъдими огледали вещите, които били оставени от собственика К. и решили да отнемат 1 бр. стерео – радио уредба „Респром”, а от монофазен удължител отрязали посредством нож 4 метра и 30 линейни метра ел.кабели за електрожен. След това тримата напуснали сградата. После тримата подсъдими отишли до края на селото, където изгорили кабелите, за да добият медта, съдържаща се в тях и на  следващия ден предали метала в пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Тъй като пренасянето на радио-уредбата от имота на свид. К. било неудобно за тях, те оставили същата до канал в близост до селото. По-късно свид. К. я прибрал в дома си, откъдето в последствие с протокол за доброволно предаване свид. А., с когото К. живеел на семейни начала, я предала на разследващите.

На 28.11.2013г. кражбата от имота била установена, като първоначално бил извършен оглед на местопроизшествието. Свид. И.К. узнал по телефона от свид. Г.Т. ***, че в имота му е било прониквано от трети лица и няколко дни по-късно /тъй като по това време живеел и работел в гр. Бургас/ посетил имота си, като констатирал не само липсата на посочените по-горе вещи, но и на други.

В хода на досъдебното производство са били изготвени стоково-оценъчни експертизи, като според становището на вещото лице Г. стойността на 1 бр. стереоуредба “Респром” към инкриминирания период възлиза на 66 лв., стойността на 100 лин.метра ел. кабели за електрожен  с амортизацията – възлиза на 3,80 лв. за линеен метър, а на монофазен удължител с дължина 50 метра – на 50 лв. Вещото лице е дало заключение и на други вещи, липсата на които според държавното обвинение е била констатирана в хода на разследването по ДП, което обаче съдът ще коментира по същество по-долу. Заключенията на вещото лице като обективно и компетентно изготвени, съдът кредитира изцяло.

Събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите К., А. и С., както и лаконичните такива на свид. Г., са в унисон с обясненията на подс. М. и признанието на подс. К., като установяват по категоричен начин според настоящия състав възприетата от съда фактология, изложена по-горе. Що се касае до показанията на останалите свидетели, същите са без особено значение за установяване на фактическата обстановка. В подкрепа на  установената от съда фактология са и събраните писмени доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал - протоколът за оглед на местопроизшествието, протоколът за доброволно предаване /л.8 от ДП/, протоколите от изготвените СОЕ, справки съдимост на тримата подсъдими и характеристични справки, както и приетите от съда копия от регистри за изкупуване на цветни и черни метали.

Преди всичко следва да се посочи, че времето на извършване на деянието - на неустановена дата в посочения от съда период - се установява не само от протокола за оглед, но и от показанията на свид. К. /показанията му в тази част от ДП бяха приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК/. Мястото на извършване на деянието също остава установено от показанията на този свидетел, подкрепени напълно от признанието на подс. М. и К., както и от показанията на свидетелите С., Г. и от протокола за оглед на местопроизшествието. Не е спорно също така собствеността на имота и вещите, които са били отнети от работилницата на свид. К., нито механизма на проникване в сградата /през отдушника на същата/, което се установява също от показания на последния, подкрепени отчасти от огледния протокол и от показанията на свид. С., който посочва да  е  запазил местопроизшествието до пристигането на разследващ полицай. Показанията на тези свидетели напълно си коресподират досежно посочените обстоятелства. Съдът ги намира и за добросъвестно изложени, поради което ги кридитира изцяло.

Според настоящия състав не е спорен и фактът, че и тримата подсъдими са участвали в извършването на кражбата от имота на свид. К.. Това се установява не само от техните признания /за подс. З. същият отказа да дава обяснения, но заяви пред съда, че не са взели “всички тези неща”/, подкрепят се отчасти от показанията на свид. С., който заяви пред съда, че макар да не е участвал при провеждането на разговори с подсъдимите, от колеги е разбрал, че са задържали тримата извършители /по това ДП са били задържани единствено тримата подсъдими/ и те “си били признали”. Второ косвено доказателство в подкрепа изводът досежно авторството на престъплението е протоколът за доброволно предаване, подписан от свид. А., с който същата предава на разследващите радио-уредбата и за която свидетелката посочва, че била донесена от И.К. след телефонно обаждане от другия подсъдим – Д.М.. Така посочените косвени доказателства, обсъдени във връзка и със самопризнанието на подс. М. и К., водят до единствения възможен извод за авторството на деянието от трите подсъдими лица. Независимо от възможността да откаже да дава показания за свид. А. /предвид обстоятелството, че живее на семейни начала с подс. К./, същата добросъвестно изложи известните й обстоятелства и доколкото същите кореспондират напълно с обясненията на подс. М. и лаконичните такива на подс. К., съдът намира, че следва да даде вяра на твърденията й. Показанията й в частта, че тримата подсъдими са били заедно вечерта и са употребили алкохол, както и мястото, откъде подс. К. е прибрал радио-стереоуредбата, напълно кореспондират с обясненията на подс. М.. Същите установят и че решението за извършване на кражбата е било взето предварително от трите лица, което се подкрепя и от фактическите действия на тримата – насочили са се към конкретен обект – частна сграда, намираща се в имот извън селото, необитаван и неохраняван. Това недвусмислено сочи на взето предварително решение у тримата относно целта на посещението им в имота, носочено именно към противозаконно отнемане на чужди движими вещи от същия.

Тук е мястото съдът да посочи, че намира обясненията на подс. М. за логично изложени, подредени, подкрепени не само от признанията на подс. К., но и от събраните гласни доказателства, коментирани по-горе и писмени такива - протокол за оглед на местопроизшествието и потокола за доброволно предаване от свид. А.. Предвид специалното процесуално положение на подсъдимите, с обясненията си М. и К. уличават сами себе си в извършването на престъплението, като и доколкото се подкрепят от посочените доказателства, съдът не намира основание да не кредитира признанията им. Възраженията им касаят единствено вида и размера на отнетите от владението на К. вещи. За установяване предмета на престъплението, от съществено значение са както обясненията на посочените двама подсъдими, така и показанията на свид. К., който в съдебно заседание подробно изложи по спомен какво е установил като липсващо в имота му. Същият изцяло потвърди показанията си от ДП досежно вида и количеството отнети вещи, както е изложил твърдения в досъдебното производство /л. 34 от ДП/, като показанията му в тази част бяха приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК. Следва да се посочи, че констатираното от съда противоречие в показанията на свидетеля досежно вида и количеството липсващи вещи, не може да постави под съмнение показанията му предвид изминалия сравнително дълъг период от време от депозиране на първите му показания и съдебното заседание и именно поради това обстоятелство съдът счита за по-точни и коректни показанията на свидетеля от досъдебното производство, поради което и ги кредитира в тази част. Още повече, че и самият свид. К. изтъкна след прочитане на показанията му в тази част, че изложените от него факти пред разследващия полицай са коректните такива.

Свидетелят К. действително излага в показанията си твърдения за отнети вещи в количество и по вид, надхвърлящ повдигнатото на тримата подсъдими обвинение, а така и признатото от подс. М..  Подс. М. и подс. К. признават за отнети общо 4 метра монофазен кабел и 30 линейни метра ел. кабел за електрожен, както и за радио-стерео уредбата “Респром“ от владението на свид. К.. И съдът намира, че единствено посочените вещи несъмнено се установяват като предмет на конкретното престъпно посегателство. Без да поставя под съмнение показанията на свид. К. относно установените от него липсващи вещи в имота му, то следва тук да се посочи, че самият той призна, че дълго време преди това не е посещавал имота си. Следва да се изтъкнат и показанията на свид. С., който в разпита си пред съда посочва, че когато отишъл на местопрестъплението, всичко било “разпиляно… разхвърляно”,  като установява се и една от металните врати била избита /потвърдено и от свид. К./. В показанията и свид. К. отрече в имота да е имало физическа или друга охрана. А конкретната дата, на която тримата посъдими са приникнали в имота на К. не можа категорично да се установи в хода на разследването. Установи се само период, в който това е станало. Ето защо, не може предвид така установеното да се направи извод, че всички посочени от К. вещи са били отнети именно от подсъдимите. В дворното място също е можело да се влезе необезпокоявано, независимо от наличната ограда. А няма и категорични данни кражбата от подсъдимите да е установена непосредствено след извършването й, като предвид констатираната разбита метална врата е бил възможен достъп и на трети лица до вътрешността на сградата.  Ето защо съдът намира, че липсват категорични доказателства подсъдимите да са отнели от владението на К. монофазни удължител над посочения по-горе размер от 4 метра и кабел за електрожен над 30 линейни метра, както и липсват надлежни доказателства да са отнели от същия имот по същото време и 2 бр. трифазни удължители  с дължина 100 метра, както и  60 линейни метри ел. кабели за вътрешна инсталация и два броя велосипеди – мъжки и дамски. За последните две вещи /велосипедите/ дори свид. К. категорично отрече такива да са им били отнемани от владението и независимо от признанието на подс. М. и подс. З.  в тази насока /З. твърди дори лично той да е върнал единият велосипед в Районното управление в гр. Стамболийски/, не би могло с оглед разпоредбата на чл. 116, ал.1 от НПК присъдата да почива единствено на признанието на вината от страна на подсъдимите лица. Изисканата от съда нарочна информация относно връщането на веществено доказателство по делото по ДП от РУП Стамболийски – в частност на колело, с писмо рег. № 333000-2250/23.04.2015г. съдът бе уведомен, че не е върнат по делото 1 бр. мъжки велосипед. Това разбира се би могло да означава и единствено, че вещта не е възстановена, но при липсата на каквито и да било други доказателства за това подсъдимите да са отнели и 2-та броя велосипеди от владението на свидетелите К., не могат да бъдат признати за виновни в това. Аналогични са доводите на съда досежно обвинението за подс. К. в частта, че освен извършената кражба от тримата, същият посетил още веднъж сградата на К. и отнел от тяхно владение и 1 бр. електрожен-трансформатор, доколкото липсват каквито и да било доказателства за подобно негово противоправно поведение.

Що се касае до показанията на свид. Т., И. и Г., то същите макар и съдът да намира за обективни, не излагат обстоятелства, които да имат значение за настоящото производство. Свидетелите И. и Г. единствено твърдят, че за процесния период подсъдимите не са посещавали стопанисваните от тях обекти за изкупуване на цветни метали, което кореспондира с представените от същите писмени доказателства – копия от дневниците за покупките и вноса на отпадъци /л. 186-204 за свид. Г./, както и представеното от М.Н. копие от аналогични документи с оглед на установеното от съда, че за процесния период само три пункта за изкупуване на метали са функционирали в бившия стопански двор на с. Главиница /виж в тази връзка писмо на Кметството на с. Главиница – л.125 от НОХД/. Независимо от обстоятелстото, че не се установи  по делото дали и къде са били предавани отпадъци от отнетите вещи на свид. К. от тримата подсъдими, то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на престъплението.

Стойността на отнетите вещи, за които съдът намира за несъмнено доказано деянието, остава установена от назначената в хода на дознанието първоначална оценъчна експертиза. В съдебно заседание и вещото лице мотивирано защити дадените от нея пазарни оценки на отнетите вещи, като съобразно дадените допълнителни пояснения в съдебно заседание относно стойността на линеен метър както от ел. кабели за електрожен, така и от монофазния удължител, съдебният състав не намери за нужно да назначава допълнителна експертиза, доколкото изчисленията на дължината на доказаните според съда количества кабели  могат да бъдат направени и без помощта на експерт. В заключението на СОЕ е дадена оценка на 1 линеен метър ел. кабел за електрожен /след овехтяването/ в размер на 50 лв. за удължител с дължина 50 метра, т.е. стойността към инкриминирания период на  4 метра от същия /колкото се доказва да са отнели подсъдимите/ е 4 лева. Стойността на 1 линеен метър ел. кабели за електрожен /след овехтяването/ възлиза според СОЕ на 3,80 лв. /виж л. 40 от ДП/, т.е. стойността на 30 линейни метра ще възлиза на 114 лева. Радио-уредбата е оценена от вещото лице на 66 лв. Съдът намира така депозираното заключение на вещото лице за обективно и компетентно изготвено, с необходимите познания в съответната област.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна съставите на престъплението крабжа, както следва: за подс. З. по чл. 195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл. 194, ал.1 от НК, за подс. Д.Д.М.  - по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. ”а” и „б” от НК и за подс. И.К. - чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

От обективна страна, тримата на неустановена дата в периода от началото на месец октомври до 28.11.2013 г. в с. Кадиево, обл. Пловдив, след предварително сговаряне помежду си в немаловажен случай чрез използване на техническо средство – нож, за подс. К. – повторно, а за подс. М. – при условията на опасен рецидив, са отнели чужди движими вещи: 4 метра на стойност 4,00 лева от монофазен удължител с дължина 50 м.; 30 линейни метра ел. кабели за електрожен на стойност 114 лева и 1 бр. стерео – радио уредба „Респром” на стойност 66,00 лв., всичко на обща стойност 184,00 лв. /сто осемдесет и четири лева/ от владението на Н.С.К., ЕГН ********** и И.К.К., ЕГН ********** ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят. Поради изложените по-горе доводи не се доказва подсъдимите да са отнели и другите им вменени с обвинителния акт вещи - и 46 метра монофазен удължител, 70 линейни метра ел. кабели за електрожен, 2 бр. трифазни удължители с дължина 100 метра, 60 линейни метра ел. кабели за вътрешна инсталация, 1 бр. дамски велосипед и 1 бр. мъжки велосипед, поради което за същите следва да бъдат признати за невиновни и оправдани в тази част. Доколкото за подс. К. не се доказва да е отнемал по друго време в същия времеви период и 1 бр. електрожен -трансформатор от владениетто на свидетелите К., като както бе коментирано по-горе, липсват каквито и да било доказателства в тази насока, ще следва същият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл, както и извършеното от него престъпление да е продължавано такова.

От обективна страна подсъдимите са осъществили всички съставомерни признаци на престъпния състав “кражба”, като са отнели описаните по-горе вещи от чуждо владение с присвоително намерение. Отнемането на вещите е осъществено чрез активни действия – проникване във вътрешността на сградата, стопанисвана от свид. К., като са използвали нож, за да отрежат съответното количество кабели. Т.е. доколкото подсъдимите посредством ножа са отрязали конкретно количество кабели, т.е. улеснили отнемането им, то несъмнено представлява техническо средство по смисъла на чл. 195, ал.1, т. 4 от НК. Не се доказва същите да са разбивали врата или друга преграда в имота, за да проникнат във вътрешността й. Като и тримата са действали при предварителен сговор, което обуславя квалифициращ признак от състава на престъплението, за което РП-Пловдив е повдигнала обвинение, тъй като съгласието за извършването на самата кражба е постигнато преди започването на престъпната дейност на тримата.

При извършването на престъпното посегателство са взели участие подсъдимите при ясно съзнаване за съвместно осъществявана престъпна дейност. Т.е. деянието не съставлява маловажен случай, нито е малозначително такова предвид механизма на извършването на деянието /чрез използване на техническо средство/ и обстоятелствата, при които е извършено , като и тримата са съзнавали, че обектът не е охраняван. Не са налице други смекчаващи обстоятелства, които да характеризират престъплението като такова, което представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Както вече се посочи, предварителната подготовка на подсъдимите, подбирането на момента на извършване на кражбата, категорично отличават инкриминираното деяние от маловажен случай.

След изнасяне на вещите от обектите, е последвало бързото отдалечаването на лицата от местопроизшествието, като същите още същата вечер са изгорили кабелите, за да се сдобият с метала в тях. Що се касае до радио-стереоуредбата, от показанията на свид. А. и обясненията на подс. М. /л. 69 от ДП/ се установява, че подсъдимите са изхвърлили вещта още същата вечер в канал в близост до селото, като прибирането й оттам е станало в последствие от подс. К.. С прекратяването на фактическата власт от досегашния владелец, подсъдимите са установили своя фактическа власт върху описаните по-горе вещи. Деянието е довършено. Доказва се и користната цел за извършване на престъпното посегателство.

Липсата на съгласие от страна на собствениците и владелци на вещите се потвърждава от последващото им поведение - след узнаване на кражбата, те са поискали съдействие от полицейските служители за разкриването й.

Както се посочи вече по-горе, стойността на отнетите вещи остава установена от изготвената на дознанието стоково-оценъчна експертиза.

От СУБЕКТИВНА страна деянието е извършено от подсъдимите при пряк умисъл, като са съзнавали общественоопасния характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните им последици и са желаели настъпването им, както и са съзнавали, че действат при предварителен сговор. Всеки един от тримата е съзнавал ролята на останалите.  Доказва се и користната им  цел – да добият облага за себе си.

За подс. Д.Д.М. от значение за  правната квалификация – опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК са наказанията, наложени му по НОХД № 646/2010г. и по НОХД № 978/2010г. и двете по описа на РС Пазарджик, групирани по ЧНД № 1190/2010г., като видно наложеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода е изтърпяно на 01.02.2013г. и от изтърпяването му не е изминал срокът по чл. 30, ал.1 от НК. Също и групираните му с присъдата по НОХД № 5255/2004г. по описа на СРС наказания по предходни осъждания /по осъжданията му от т.4 до т.13 – без осъждането под №5 от справката съдимост/, където определеното му общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода, е изтърпяно на 08.06.2009г., видно от справката.

За подс. И.А.К. предходното му осъждане, което прави настоящото деяние, извършено като повторно такова, е по НОХД № 4478/2012г. по описа на ПРС, в сила от 22.06.2012г. където наложеното му наказание е лишаване от свобода в размер на три месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години.

ПО НАКАЗАНИЯТА:

За да наложи на всеки един от подсъдимите справедливи наказания, съдът съобрази следното: предвиденото от законодателя наказание за престъплението по възприетата от съда правна квалификация за К. и З. е лишаване от свобода от една до десет  години, а за подс. М. – от три до петнадесет години лишаване от свобода.

Като отегчаващи обстоятелства и за тримата подсъдими са лошите характеристични данни за тях. Като лоша характеристика съдът отчита за подс. М. обстоятелството, че около 10 месеца след излизането му от пенитенциарно заведение, подсъдимият е извършил настоящото престъпно посегателство. Що се касае до съдебното минало за подсъдимите М. и К., то предходните осъждания на двамата са взети предвид от законодателя при квалифициране на престъплението. Що се касае до подс. З., то същият е неосъждан към момента на извършване на деянието, като чистото му съдебно минало съдът отчита в негова полза при определяне на наказанието му. Освен това няма данни за трудова ангажираност на подс. З. и М.. За подс. К. –свид. А. посочи, че същият е личен асистент на болното си дете и макар писмени доказателства за това да не бяха ангажирани от подсъдимия и неговия защитник, съдът не намира основание да не кридитира показанията й в тази част. На фона на така изложените отегчаващи обстоятелства, смекчаващите за тримата подсъдими определено са преобладаващи до степен, че съдът намира същите за многобройни, щото и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко по отношение и на тримата подсъдими. Т.е. наказанието на всеки един от тримата подсъдими следва да се определи при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК – под определения в закона минимум.

За подс. З. вече се изтъкна чистото му съдебно минало към инкриминирания период. Що се касае до подс. М. и подс. К., като такива съдът отчита признанието на вината в съдебно заседание и пълното съдействие, което оказват на разследването още в хода на досъдебното производство с дадените от тях обяснения и възможността да се извършват допълните действия по разследването, които да установят по несъмнен начин извършеното престъпление и вината на подсъдимите лица.  В този случай  желанието на двамата подсъдими производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие, доколкото се поддържа и в даданите от тях на съдебното следствие обяснения /за подс. К. – твърде лаконични, но с признание на вината в пределите на признанието и на свид .М./, се цени от съда също като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като такива съдът оценява и за тримата подсъдими връщането на една от вещите – радио-стерео уредбата, както и невисоката обща стойност на отнетото имущество от владението на семейство К. – същата възлиза на сума под минималната работна заплата към този момент, без деянието да се отличава като маловажно – мотиви за което съдът изложи по-горе. За подс. К. съдът отчита като смекчаващо обстоятелство и семейната му ангажираност и задължението да полага грижи за издържане на двете си малолтни деца. Като смекчаващо обстоятелство и за тримата съдът отчита продължилия сравнително дълго време наказателен процес не по тяхна вина, без делото като цяло да се отличава с особена фактическа сложност. Всичко изложено мотивира съда да намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства за всеки един от тримата подсъдими, поради което наказанията им следва да се определят при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, както следва: за подс. З. – за престъплението по чл. 195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл. 194, ал.1 от НК – наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца; за подс. Д.Д.М. – за престъплението по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. ”а” и „б” от НК - лишаване от свобода за срок от две години и за подс. И.А.К. – за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от шест месеца.

Тъй като подс. В.З. е неосъждан към момента на извършване на деянието, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и като намира, че целите на наказанието биха се постигнали и с условното му осъждане и деецът би се поправил, съдът приема, че изпълнението на така наложеното на подс. В.З. наказание от десет месеца лишаване от свобода следва да се отложи на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от три години.

Тъй като подсъдимите М. и К. вече са осъждани на наказания „лишаване от свобода“, то същите следва по аргумент на чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпят наказанията си при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС.

          Вещественото доказателство по делото - 1 брой тонколона зелена на цвят с надпис на етикета в задната част „Респром озвучително тяло и 1 брой радиоприемник зелен на цвят с етикет в задната част с надпис „ Респром радиоприемник, тип РС 301 с два броя озвучителни тела”, находящи се на съхранение при домакина на РУ на МВР гр. Стамболийски, следва да се върнат на И.К..

          Предвид така постановените осъдителни присъди за тримата подсъдими и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ОДМВР Пловдив в полза на Държавата, сумата от по 26,67 лева всеки един от тях, направени в хода на досъдебното производство за СОЕ разноски по делото. На същото основание тримата подсъдими следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от по 20 лева всеки един от тях, направени в хода на съдебното производство разноски по делото.

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.П.