Решение по дело №134/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Велико Търново, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН Г.

ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224000600134 по описа за 2022 година
С Присъда № 8/22.02.2022 г. по НОХД 101/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Плевен подсъдимият Р. Х. И. е признат за невинен в това на 04.03.2020 г. в гр. Долна
Митрополия, област Плевен, да е направил опит да даде подкуп - сумата от 1950 лв. в
следните банкноти: 27 броя банкноти с номинал от 50 лв. и серийни номера
БТ1462800, БО3967692, БТ2973631, БО9222013, БВ0319927, БЗ4910250, БМ4422244,
БЛ2626468, БЛ7956358, БИ0309288, БТ1462798, БН3178364, БП5788597, БУ1569907,
БО0459469, БУ4588257, БУ9105295, БИ4661391, БС6571794, БТ2068288, БИ9880251,
БС2135465, БИ1951082, БК1488631, БС3366480, БВ0159661, БТ9346571, 19 броя
банкноти с номинал 20 лв. и серийни номера БР6407381, БУ7938865, БФ5384450,
БХ9166424, БЮ5960067, ВГ0877378, БШ2104909, БФ8277952, БЯ9378663, БУ0801193,
БЮ1783036, БЦ5820816, БФ4644821, БС8032137, ББ7841929, БЛ9417063, БУ2650249,
БЗ8220126, БХ9348143 и 22 броя банкноти с номинал 10 лв. и серийни номера
БТ6858957, БН8987857, БЧ6364118, БЗ6318955, БО0931294, БР7977535, БО8321790,
БТ9730517, БФ1945280, БШ0267233, БУ1502948, БШ2387802, БН0853675, БТ3353642,
БН8264571, БЦ2605347, БМ3195503, БС5240008, БЦ7466374, БЧ1583709, БШ0374960,
БХ8062113 на длъжностни лица – полицейски органи, младши инспектор Ч. С. Ч. -
младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР -
Долна Митрополия и младши инспектор И. П. Г. - старши полицай в група
„Охранителна полиция“ при РУ на МВР - Долна Митрополия, за да не извършат
действия по служба - да не съставят АУАН по чл.150 от ЗДП и да не предприемат
действия по задържането му за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание
чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.304а, пр. 3, във вр. с чл. 304, ал. 1, вр
чл. 18, ал. 1 от НК.
1

Подаден е протест от прокурора против присъдата. Наведени са оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на присъдата и
да се постанови нова, с която подсъдимият Р. Х. И. да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Постъпили са допълнителни съображения към протеста. Прокурорът счита, че
незаконосъобразно съдът е приел, че деянието е обективно несъставомерно, тъй като
АУАН е бил съставен и е въведен в автоматизираната информационна система от
полицейския служител, а задържането на подсъдимия е било осъществено. Този извод
противоречи на приетата от съда фактическа обстановка, съгласно която и двата
документа не са били предоставени за запознаване на подсъдимия. Следователно
същият е действал с умисъл, че дава имотната облага на полицейски служител и че го
прави с оглед неговите служебни задължения, без да знае, че едното от тях - предмет на
обвинението, е било извършено съставянето на АУАН.
Незаконосъобразен е изводът на съда, че деянието е несъставомерно и по
отношение на второто действие по служба, за което е даден подкупа - да не се
предприемат действия по задържането на подсъдимия. Действията по задържане на
едно лице за срок до 24 часа от полицейските органи са изрично регламентирани в
ЗМВР. Прокурорът счита, че до съставянето на заповед за задържане по чл.74 от ЗМВР
и до отвеждането на лицето в място за задържане, това действие не е завършено и
съществува възможност да не се извърши. Фактическото задържане предпоставя
даването на подкупа, тъй като в противен случай, няма ситуация, при която да се дава
облага, за да не се извършат служебните задължения по задържането.
Прокурорът счита за незаконосъобразен извода на съда, че е налице полицейска
провокация, като необосновано е прието, че инициативата за подкупа не е на
подсъдимия. Изводът на съда, че в случая е осъществена полицейска провокация, не
кореспондира с дадената от ЕС по правата на човека дефиниция за „провокация към
подкуп“, съгласно която полицейските служители не се ограничават да разследват по
пасивен начин съответното престъпление или нарушение, а прилагат такова
въздействие върху субекта, че го предизвикват, склоняват да извърши престъплението
подкуп, което той не би извършил, за да стане възможно събирането на доказателства
за това престъпление. Първоначалната инициатива е била на св. Л. Ц.. Впоследствие
при транспортирането му до РУ на МВР-Долна Митрополия, подсъдимият е предлагал
имотна облага на полицейските служители, за да не извършат действия по служба.
Следователно, подсъдимия е бил готов за извърши даването на подкупа по собствена
инициатива. Неправилно са интерпретирани показанията на св. Ч. Ч. и М. В., че
преднамерено е създадена обстановка по даване на подкупа. В съдебно заседание на
19.05.2021 г. св. Ч. е заявил, че е говорил по пътя за Долна Митрополия с началника на
РУ, като с оглед предлаганата имотна облага от подсъдимия, е преценено, че „ако реши
да прави нещо“ да бъде заснето. В този смисъл са и показанията на св. М. В., че ако се
стигне до даване на подкуп, то това да стане пред сградата на РУ, където има
видеозаснемане. От показанията на тези свидетели е установено, че поставянето на
подсъдимия пред видеокамерите е било с цел, ако евентуално пристъпи към даването
на подкуп, каквото намерение и нагласа е бил изразил, да бъде документирано.
Прокурорът счита, че в мотивите си съдът не е посочил, в какво се е изразило
активното въздействие от страна на полицейския служител Ч. върху подсъдимия, което
да е мотивирало последния да извърши престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
В съдебно заседание представителят на ВТАП поддържа протеста и заема
2

становище същият да бъде уважен по посочените в него съображения.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Г. оспорва протеста. Моли да се потвърди
присъдата.
В правото си на последна дума подсъдимият Р. Х. И. моли да се потвърди
присъдата.
Апелативният съд като обсъди наведените оплаквания в подадения протест,
становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна
проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, намира за
установено следното:
Подаденият протест е неоснователен.
Подсъдимият Р. Х. И. е роден на 18.08.1982 г. в гр. Оряхово, област Враца.
Същият е български гражданин. Подсъдимият е с постоянен и настоящ адрес в с.Бутан,
Община Козлодуй. Същият е без образование. Подсъдимият работи. Не е женен.
Подсъдимият е осъждан за извършени престъпления. Същият е неправоспособен водач
на моторно превозно средство. Многократно е наказван за нарушения на правилата за
движение по пътищата.
Подсъдимият Р. И. и св. Л. Ц. били братовчеди. Св.А. Г. била негова приятелка.
Подсъдимият управлявал л.а. марка „Ауди А4“ с № ВР 98****, въпреки че бил
неправоспособен водач на МПС.
На 3.03.2020 г. подсъдимият Р. И., св.А. Г., св. Л. Ц. и сина й Х. И. се намирали
в с.Бутан, Община Козлодуй. По молба на св.Ц. четиримата отпътували от с.Бутан за
с.Божурица, Област Плевен, където живеела майка й. Подсъдимият управлявал лекия
автомобил. Около 23.00 ч. пристигнали в с.Божурица, където посетили майката на
св.Ц.. Около 3.00 часа потеглили обратно за с. Бутан, общ. Козлодуй.
Свидетелите Ч. Ч. и И. Г. работели в група „Охранителна полиция“ към РУ на
МВР -Долна Митрополия. Първият заемал длъжността младши автоконтрольор, а
вторият –младши инспектор.
На 3.03.2020 г. св. Ч. и Г. били на работа със служебен л.а. „Киа Сийд“ с рег. №
СВ 99****, като изпълнявали задълженията си по охрана на обществения ред и
противодействие на престъпността. Намирали се в с.Божурица. Двамата забелязали
движението на лек автомобил „Ауди А4“, който бил управляван от подсъдимия.
Реагирали със светлинна и звукова сигнализация за спиране и проверка. Подсъдимият
И. спрял превозното средство. Св. Ч. слязъл от полицейския автомобил и поискал от
водача свидетелство за правоуправление, лични документи и такива на управляваното
от него МПС.
Подсъдимият представил документите на превозното средство, като казал, че
не носи документ за самоличност и СУМПС. Св. Ч. му разпоредил да отиде до
служебния автомобил, за да му извърши проверка за употреба на алкохол.
Подсъдимият излязъл от л.а. „Ауди А4“ и вместо да се насочи към полицейската кола,
побягнал по една от улиците в селото. Св. Ч. хукнал да бяга след него. Първият
настигнал подсъдимия, повалил го на земята и му поставил белезници. Св. И. Г. ги
следвал със служебния автомобил. Настигнал ги и спрял. Св. Ч. качил подсъдимия в
полицейския автомобил и го откарали до управляваната от него кола. На Р. И. била
извършена проверка с техническо средство „Дрегер 7410“, от която се установила
концентрация на алкохол от 0.15 промила. Подсъдимият нямал документ за
самоличност. Посочил ЕГН и предоставил разписка от „Easy Pay“ с №
3

0700009780389793/ 11.10.2019 г. за извършен от него превод, в която се съдържали
ЕГН и номера на личната му карта / л. 192 от СП/. След предоставяне на посочените
данни, св. Ч. установил чрез работен таблет с право на отдалечен достъп до масивите
на МВР, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС. Свалени били
регистрационните табели на л.а. „Ауди“. Св. Ч. и Г. решили да задържат подсъдимия
И., тъй като препятства противозаконно изпълнението на служебните им задължения.
В патрулния автомобил имало монтирано видеонаблюдение, което не работило
по това време. Св. Ч. използвал частен видеорегистратор за документиране на
установените от него нарушения пред водачите на МПС, който към този момент бил
активиран.
Св. Л. Ц. след като разбрала, че подсъдимият ще бъде задържан, се притеснила.
Първата започнала да се моли и да предлага пари на св. Ч., за да освободи Р. И.. Св. Ц.
имала в чантата си 1950 лв., която сума дала на сина си – св. Х. И.. Последният отишъл
до патрулния автомобил, като била отворена предната му дясна врата. Св. И. хвърлил
парите в джоба на вратата. Св. Ч. и св. Г. първоначално отказали да ги вземат. След
това първият наредил да се отдръпнат от колата и да го оставят да помисли, а в
последствие казал на св. Х. И. да прибере парите, който ги взел от вратата.
Св. Ч. и Г. заедно с подсъдимия потеглили към ФСМП - Долна Митрополия.
Там подсъдимият И. трябвало да бъде освидетелстван с оглед привеждането му в
ареста на РУ Долни Дъбник. По пътя св. Ч. заявил на подсъдимия каквото е решил
това да направи.
Подсъдимият бил освидетелстван във ФСМП- Долна Митрополия от свидетеля
Д. Д. - лекар в същото поделение. Съставил фиш за преглед, в който не описал
подсъдимият И. да има получени травми. Междувременно св. Ч. Ч. се обадил на св. М.
В. - Началник РУ на МВР-Долна Митрополия, като му съобщил за случилото се.
Вторият казал на първия, че ако има предаване на парична сума, то да бъде
осъществено пред сградата на РУ на МВР -Долна Митрополия, на която имало
монтирани видеокамери.
Св. Ч. и св. Г. заедно с подсъдимия от пътували с полицейския автомобил към
РУ Д. Митрополия. Първият предоставил личния си телефон на подсъдимия Р. И., за да
разговаря с близките си. Последният се обадил от личния телефон на св. Ч., като
набрал номера на личния си мобилен телефон. Последният се намирал в св.А. Г..
Мобилният телефон на подсъдимия започнал да звъни, като на екрана бил изписан
скрит номер. Св.Г. започнала да разговаря с мъж, като разпознала гласа на подсъдимия,
който й казал да каже на Л. Ц. да донесе „онова“. Св. Г. не знаела нито къде се намира
подсъдимия, нито какво следва да донесе. Последвало второ обаждане от скрития
номер. Подсъдимият се обадил от същия мобилен телефон, като поискал да донесат
пари, за да го пуснат.
Св. А. Г., Л. Ц. и Х. И. се намирали до л.а. марка „Ауди“, на който били
смъкнати табелите, а това препятствало движението му по пътищата. Последвало трето
обаждане на подсъдимия от личния телефон на св. Ч.. Св. Г. казала, че не могат да се
придвижат, тъй като били снети регистрационни табели на колата. Тогава първата чула
по телефона мъжки глас да казва на подсъдимия И.: „…да пали колата и да идват с
нея....“. Това бил св.Ч.. Св. Г., И. и Ц. се качили в лекия автомобил „Ауди“ и се
придвижили от с.Божурица в близост до сградата на РУ -Долна Митрополия. Първата,
макар и неправоспособна, управлявала колата. Тримата се придвижили до гр.Долна
Митрополия. Слезли от колата и отишли до сградата на полицейското управление.
4

Подсъдимият бил облечен с бяла тениска и черно яке. Лявата ръка на
подсъдимия била закопчана с единия кръг на белезници, а другият кръг бил захванат за
парапета на стълбите пред управлението. Пред него до входа бил паркиран л.а. „Киа
Сийд с рег. № СВ 99****, така че задната му част в областта на задна лява врата била
непосредствено до подсъдимия. Св. Ч. седял на мястото на водача в л.а. Свидетелят И.
Г. бил в сградата на управлението.
Междувременно св. Ч. съставил АУАН серия GA 119635 за извършено
нарушение по чл. 150 от ЗДвП на Р. И., който регистрирал по-късно в
информационните масиви на МВР.
Св. Ч. съставил и Заповед за задържане № 256зз- 14/ 4.03.2020 г. В нея бил
посочени дата 4.03.2020 г. и час 3.15 часа, засегнатото лице — подсъдимият и правото
основание. АУАН и заповедта за задържане не били предоставени за запознаване и
подписване на Р. И..
Св. Л. Ц. дала на сина си - Х. И. сумата от 1950 лв. в купюри по 50 лева. Това
били 27 броя банкноти с номинал от 50 лв. и серийни номера БТ 1462800, БО 3967692,
БТ2973631, БО 9222013, БВ 0319927, Б34910250, БМ4422244, БЛ2626468, БЛ7956358,
БИ0309288, БТ1462798, БН3178364, БП5788597, БУ1569907, БО0459469, БУ4588257,
БУ9105295, БИ4661391, БС6571794, БТ2068288, БИ9880251, БС2135465, БИ1951082,
БК1488631, БС3366480, БВО159661, БТ9346571, 19 броя банкноти с номинал 20 лв. и
серийни номера БР6407381, БУ7938865, БФ5384450, БХ9166424, БЮ5960067,
ВГ0877378, БШ2104909, БФ8277952, БЯ9378663, БУ0801193, БЮ1783036, БЦ5820816,
БФ4644821, БС8032137, ББ7841929, БЛ9417063, БУ2650249, Б38220126, БХ9348143,
както и 22 броя банкноти с номинал 10 лв. и серийни номера БТ6858957, БН8987857,
БЧ6364118, Б36318955, БО0931294, БР7977535, БО8321790, БТ9730517, БФ1945280,
БШ0267233, БУ1502948, БШ2387802, ВН0853675, БТ3353642, БН8264571, БЦ2605347,
БМ3195503, БС5240008, БЦ7466374, БЧ1583709, БШ0374960, БХ8062113.
Св. Х. И. се насочил към подсъдимия, който енергично му махал с ръка да
дойде към него. Св.Ч. ги наблюдавал, но не реагирал. Св. Х. И. стигнал до подсъдимия,
дал му носената парична сума, след което се отдалечил. Подсъдимият вземал парите с
дясната си ръка, която била свободна, отворил задната лява вратата на полицейския
автомобил и оставил /хвърлил парите на задната седалка. Първият сигнализирал св. Ч.,
който безучастно седял в колата. Св. И. Г. излязъл от управлението и отишъл при св.
Ч.. Първият огледал купето на л.а., след което се върнал в сградата. След това св. Ч.
излязъл от колата. Подсъдимият бил освободен от парапета и въведен в управлението.
На място пристигнала дежурно -оперативна група. Извършен бил оглед на
местопроизшествието и вътрешността на л.а. „Киа Сийд с рег. № СВ 99****, при който
били иззети банкнотите. Подсъдимият бил приведен в помещението за задържани лица
в РУ -Д.Дъбник, където бил приет от ОДЧ – св. К.. Същата била уведомена за
извършената проверка в с.Божурица и за съставения акт за административно
нарушение и за съставената Заповед за задържане № 25бзз-14/ 4.03.2020 г. Съгласно
същата, подсъдимият И. бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, тъй като противозаконно пречи на орган на властта да извърши полицейска
проверка по ЗДвП, бягайки от мястото на извършване на проверката преди да предаде
документите си за самоличност.
По искане на разследващия орган била свалена избрана част от видеозаписа,
изготвен от охранителна камера монтирана на входа на управлението, която била
записана на електронен носител от св. И. Б. - служител на Сектор „КИС“ при ОД на
5

МВР- Плевен и предадена чрез началника му – св. Т. Б. на разследващия орган.
От протокола за оглед с фотоалбум от 4.03.2020 г. /л.7 и сл. от ДП/ се
установява позиционирането на служебния л.а. „Киа Сийд“ с рег. № СВ 99**** в
непосредствена близост до входната врата на сградата на РУ на МВР -Долна
Митрополия на отстояние на задната му част на 0,8 м. от парапета на стълбището към
входа, както и откритите на задната седалка 27 банкноти с номинал от 50 лв. със
серийни номера БТ1462800, БО 3967692, БТ2973631, БО 9222013, БВ 0319927,
Б34910250, БМ4422244, БЛ2626468, БЛ7956358, БИ0309288, БТ1462798, БНЗ178364,
БП5788597, БУ1569907, БО0459469, БУ4588257, БУ9105295, БИ4661391, БС6571794,
БТ2068288, БИ9880251, БС2135465, БИ1951082, БК1488631, БС3366480, БВ0159661,
БТ9346571, 19 броя банкноти с номинал 20 лв. и серийни номера БР6407381,
БУ7938865, БФ5384450, БХ9166424, БЮ5960067, ВГ0877378, БШ2104909, БФ8277952,
БЯ9378663, БУ0801193, БЮ1783036, БЦ5820816, БФ4644821, БС8032137, ББ7841929,
БЛ9417063, БУ2650249, Б38220126, БХ9348143 и 22 броя банкноти с номинал 10 лв. и
серийни номера БТ6858957, БН8987857, БЧ6364118, Б36318955, БО0931294,
БР7977535, БО8321790, БТ9730517, БФ1945280, БШ0267233, БУ1502948, БШ2387802,
БН0853675, БТ3353642, БН8264571, БЦ2605347, БМЗ195503, БС5240008, БЦ7466374,
БЧ1583709, БШ0374960, БХ8062113.
АУАН серия GA № 119635 от 4.03.2020 г. е съставен за това, че на 4.03.2020 г.
в 3.30 ч. в с.Божурица подсъдимият Р. И. е управлявал л.а. марка „Ауди А4“ с рег. №
ВР 9834 като неправоспособен водач и с установена алкохолна концентрация в кръвта
му - 0,15 промила - нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Св. Ч. Ч. е актосъставител, а
свидетел по акта е св. И. Г.. Иззети са два броя регистрационни табели на МПС и
свидетелството му за регистрация /л.42 от ДП/
От приложената по делото Заповед за задържане № 256зз-14/ 4.03.2020 г. се
установява задържането на Р. И. за срок от 24 часа, считано от 3,15 ч. на 4.03.2020 г. в
с.Божурица с правно основание чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и обявеното фактическо
основание „Противозаконно пречи на орган на властта да извърши полицейска
проверка по ЗДвП, бягайки от мястото на извършване на проверката, преди да предаде
документите си за самоличност“, както и освобождаването му на същата дата в 17.30
часа / л. 101 и сл. от ДП/.
При задържането е бил извършен личен обиск на подсъдимия по чл.80, ал. 1 от
ЗМВР, като бил съставен от св. И. Г. протокол № 256р-1650/04.03.2020 г. В последния
е вписано, че няма намерени вещи у обискираното лице, т.е. подсъдимия Р. Х. И. /л.100
от ДП/.
От представената справка изх. № 256р-1733/9.03.2020 г. на РУП-Долна
Митрополия с приложенията към нея се установява, че свидетелите Ч. Ч. и И. Г. са в
състава на група „Охранителна полиция“ при РУ - Долна Митрополия. Първият заема
длъжността „младши автоконтрольор“, а вторият „старши полицай“. Св.Ч. и Г. са били
на работа по график в периода 3.03.2020 г. от 18.00 часа до 6.00 ч. на 4.03.2020 г. От
приобщените типови длъжностни характеристики и Заповед № 3286з-21/5.01.2015 г. на
Директор ГД „Национална полиция“ при МВР, с която същите са утвърдени, се
установяват правомощията за първия от тях да извършва проверка на редовността на
водачите на МПС и документите им, както и изготвянето на относимата документация
свързана с административнонаказателната дейност, а на втория да оказва съдействие
при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия като работи
по опазване на обществения ред.
6

От изготвеното разпореждане за патрулно-постова дейност и график за наряда
за месец март 2020 г. установява място и време на носене на службата на екипа Ч. - Г.
по време на съвместното им дежурство на инкриминираната дата. От завереното копие
от Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на Министър на вътрешните работи се
установява възложената контролна дейност на служителите, заемащи длъжността
„младши автоконтрольор II - I степен“ в СДВР/ ОДМВР и в техните териториални
структурни звена по ЗДП, включително и по издаване на фишове за налагане на глоби,
съставяне на АУАН по ЗДвП.
От представената характеристика на Кмета на с.Бутан, област Враца се
установява, че подсъдимият се ползва с добро име в населеното място, спрямо него
няма оплаквания от неговите жители и работи на постоянен трудов договор в
„Хелиос“. Приобщената характеристична справка на „Емко 2009“ ЕООД като актуален
работодател на подсъдимия с копие на трудов договор /СП, л.47-48/ удостоверява
добрите характеристични данни на подсъдимия в трудов аспект.
От бюлетина за съдимост на Р. И. се установява, че е осъждан няколкократно за
извършени престъпления по л.343в, ал.2 от НК, последното от които по НОХД №
587/2016 г. на PC-Козлодуй на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е
било отложено на основание чл.66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, като
споразумението е влязло в сила на 15.12.2016 г.
По делото е изготвена видео -техническа експертиза от вещото лице Даниел
Андреев. Направено е обстойно изследване на предоставения компактдиск, като се
установява, че видеофайлът на изследвания компактдиск представлява цифров
презапис от оригинален файл, записан на твърд диск на система за видеонаблюдение
във формат DAV File. Файлът съдържа видеозапис, заснет от една камера, инсталирана
в система за видеонаблюдение, монтирана на сградата на РУ на МВР-Долна
Митрополия във времевия интервал 5:49:05 часа до 6:20:03 часа /системно време/ като
няма методика, която да определи дали системното време съвпада с астрономическото
време. Вещото лице не е установило следи от манипулация върху записаната
информация. В заключението е посочено, че кадрите от видеозаписа са заснети в горен
ракурс, при неподходящо фокусно разстояние и със замърсен обектив на камерата, при
което не е възможно да бъдат отделени кадри, подходящи за лицево-
идентификационно изследване, но снимките могат да бъдат използвани за
разпознаване на заснетите лица по общи признаци на външен вид, телосложение и
дрехи.
Съдържанието на предоставения материал е възпроизведен в присъствието на
страните и на св. М. В., който е потвърдил идентификацията на участниците в него.
По делото е изготвена техническа експертиза от вещото лице К. Т.. От
заключението й се установява, че представеният за изследване оптичен носител
съдържа видеофайл в DAV - формат, който съдържа информация за номера на
камерата. Файлът съдържа тайм код с информация за датата и часа от 5:49:05 ч. до
6:20:03 ч. на 04.03.2020 г. и няма данни за манипулации.
В заключението са описани действията на лицата от видеоматериала в
хронологичен ред. Мъж, облечен с черно яке и бяла тениска, е обозначен като „Мъж
1“. Обозначени са и трима полицейски служители, съответно Полицай 1, Полицай 2 и
Полицай 3. На снимка № 6 е видно, че в 5:52:24 ч. полицай 1 отключва белезниците.
Мъж 1 влиза в сградата на управлението, а полицай 1 остава на стълбите. При
излизането на първия от сградата, полицай 1 заключва белезниците за металната част
7

на парапета— сн.12.
На снимки 13-16 се вижда пристигането, влизането и излизането в
управлението на “Полицай № 2“, а „Полицай № 3“ излиза от сградата в 6:13:50 ч. В
периода 6:13:41 - 6:13:44 ч. Мъж 1 отваря и затваря задната врата на полицейския
автомобил.
В 6:13:15 ч. „Мъж 2“ се приближава до Мъж 1. Последният в 6:13:19 ч.
прикляква и говори на Полицай 1. В 06.13:41 ч. Мъж 1 отваря задната врата на
полицейския автомобил и прикляква в близост до седалката, като след това затваря
вратата. В 6:17:12 ч. се правят снимки с мобилно устройство от Полицай 1, който от
мястото на водача, е обърнат назад и прави снимки с телефон към задната част на л.а.
По делото е изготвена видео -техническа експертиза от вещото лице И. И.. От
заключението се установява, че представената за изследване информация от двата броя
компакт диска на CD - R и DVD - R носители е идентична, записан е един брой
видеоформат в DAV формат, заедно със софтуер за възпроизвеждане Рlауеr_Еng.ехе.
Видеофайловете са цифров експорт на видео от оригинални файлове, няма следи от
манипулация, таймкодът вписан в изображението, не се прекъсва, записаното
изображение е цветно, от едно устройство /камера/ с продължителност 31 минути и 6
секунди и интервал от 5:49:05 часа до 06:20:08 часа от дата 4.03.2020 г. Времето е
системно и няма експертна методика, за да се определи дали е съответно на
астрономическото време. В 6:13:39 часа лице от мъжки пол отваря задната врата на
полицейски автомобил, като протяга дясната си ръка вътре в него и се навежда, след
което се изправя и затваря вратата на автомобила, а на предната седалка е седнал
униформен служител на МВР със съответните светлоотразителни белези и надпис на
жилетката „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“.
Експертното заключение потвърждава заключението на видео-техническата
експертиза от ДП в частта относно вид, формат и устройство, от което е извършен
записа, продължителността му и липса на манипулация. Въз основа на същото може да
се направи извод, че видеозаписа от охранителната камера на входа на РУ- Долна
Митрополия може да бъде ползван за обективна основа на изясняване фактическата
обстановка по делото.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели Чавдар Чанев, И. Г., Л. Ц., А. Г., Х. И., М. В., Д. Д., Т. Б., Б. М.,
И. Б., С. К., от обясненията на подсъдимия Р. И., от приобщените писмени
доказателства и изготвени експертизи. Правилно е констатирано от решаващия
първоинстанционен съд, че са оформени на две групи гласни доказателствени
източници, между които са налице съществени противоречия. Същите са подробно
обсъдени и подложени на критичен анализ, който не може да бъде обективно
подкрепен, поради липсата на пълния запис от видеокамерите на входа на РУ на МВР -
Долна Митрополия с оглед селективното сваляне на епизоди от него по разпореждане
на разследващия орган и то без аудиозапис на водените разговори, нефункционирането
на система за видеоконтрол в полицейския автомобил, от която да се установят
обстоятелствата по време на проверката на подсъдимия след спирането на
управляваната от него кола в с.Божурица и транспортирането му до ФСМП и РУ –
Долна Митрополия, както и непредставянето от св.Ч. на изготвените видеозаписи от
частния видеорегистратор, който е бил използван като средство за документиране на
служебната си дейност.
8

От показанията на св. Л. Ц., А. Г. и Х. И. се установява, че четиримата заедно с
подсъдимия са отпътували от с.Бутан за с.Божурица, където са гостували на майката на
първата от тях. Около 3 часа през нощта четиримата потеглили към с.Бутан. При
движението в с. Божурица лекият автомобил е бил спрян за проверка от полицейски
служители, които са били св. Ч. и Г.. Посочените обстоятелства се установяват от
показанията на посочените по- горе свидетели, които кореспондират с ежедневната
ведомост на личния състав за ППД на автопатрул № 666 с л.а. „Киа“ с № СВ 99****,
разпореждането за осъществяване на патрулно -постова дейност на 3 срещу 4 март
2020 г. и графиците, които обхващат територията на с.Божурица /л.59- 64 от ДП/.
По делото е категорично установено, че подсъдимият е управлявал лек
автомобил „Ауди“, в който са пътували св. Ц., Г. и Хр. И.. Първият е бил
неправоспособен водач, не е имал документи за самоличност, а така също и е бил
употребил алкохол. Лекият автомобил е бил спрян за проверка от полицейските
служители. Подсъдимият е представил документите на превозното средство. Казал на
полицейските служители, че не носи документ за самоличност и СУМПС. На
подсъдимия е било разпоредено да отиде до служебния автомобил, за да му се извърши
проверка за употреба на алкохол. Първият е излязъл от колата и е побягнал, като е бил
настигнат от единия полицай, бил е повален на земята и са му били поставени
белезници. Посочените обстоятелства се установяват от показанията на св.Ц., Г. и И.,
както и от обясненията на подсъдимия. В същата насока са и показанията на св.Ч. и Г.,
като първият от тях е преследвал подсъдимия, задържал го е и му е поставил
белезници. Според показанията на св.Ц., Г. и И., на подсъдимия е бил нанесен побой от
полицейските служители. Първата твърди, че подсъдимият е бил ритан в главата от
полицейския служител с обувки в продължения на десет минути. Според св. Ал. Г.,
подсъдимият е бил ритан силно отзад в гърба. Двете свидетелки сочат, че побоят е
нанесен от по- ниския полицай, т.е. св. Ч., с оглед ръстовата разлика между двамата
полицейски служители. Според показанията на Х. И., двамата полицаи са ритали със
сила, с обувки тип „кубинки“ в главата и ребрата подсъдимия, който бил на земята,
както и били произведените изстрели от един от тях.
Показанията на св. Ц., Г. и И. за упражненото насилие спрямо подсъдимия
правилно не са кредитирани с доверие от първостепенния съд. Липсва кореспонденция
между тях в тази им част с данните, отразени в приобщената медицинска
документация, изготвена след проведения преглед на подсъдимия Р. И. във ФСМП -
Долна Митрополия, както и с показанията на св. Д. Д. и със заключението на
изготвената СМЕ от вещото доц. д-р П. Л..
От справката на ЦСМП- Плевен с приложените към нея копие на фиш за
спешна медицинска помощ от 4.03.2020 г. и амбулаторен журнал е видно, че Р. И. е
бил освидетелстван като задържано лице и е бил вписан в журнала за прегледани лица.
Дежурният лекар във ФСМП-Д. Митрополия - св. Д. Д. в разпита си твърди, че при
прегледа не е възприел външни травми по лицето, следи от кървене, нараняване или
побой. Налагането на продължителен побой с ритници и с интензивност за каквато
сочат св. И., Г. и Ц. в областта на главата или тялото на подсъдимия, следва да остави
видими травматични следи, да го постави в обективно тежко здравословно състояние,
както и да формира оплаквания или да провокира неадекватно поведение, поради
засягането на жизненоважни центрове в главата и тялото. Такива не се констатирани
при освидетелстването на Р. И.. При прегледа на видеозаписа, който е снет от
монтираните камери на полицейското управление е видно, че същият няма проблеми в
координацията на движенията, а след като е бил освободен от парапета, е влязъл
9

самостоятелно в сградата на РУ и е излязъл оттам без да има затруднения в походката
или ориентацията.
По делото е назначена и изготвена СМЕ от вещото лице доц. д-р П. Л.. От
заключението й се установява, че в медицинската документация, която е приобщена по
делото, няма отразени външни увреждания по главата и тялото на Р. И.. Според вещото
лице, при настигането на подсъдимия и неговото поваляне на земята по лице с
поставяне на белезници и оказана съпротива е възможно да му бъдат причинени
охлузвания по лицето. В медицинската документация не се съдържат данни за
констатирани травматични увреждания, които да кореспондират със заявения
механизъм от силни удари с крак или ритници по главата и тялото на И., както и би
следвало да му причинят по откритите части на главата и тялото отоци и
кръвонасядания. Последните следва да са видими и да се констатират лесно при оглед.
В експертното заключение е посочено, че охлузванията се заличават за около
седмица, а кръвонасяданията в рамките на 10-14 дни. Следователно експертното
заключение, което борави с находките от медицинската документация, съставена при
прегледа на Р. И. във ФСМП и показанията на освидетелствалия го лекар, не
потвърждава показанията на св. Ц., Г. и И., които заявяват за нанесен на подсъдимия
тежък побой от полицейските служители. От друга страна обективираното поведение
на Р. И. във видеозаписа от камерите на РУ, когато е бил с поставени белезници пред
сградата, подкрепя извода на експертизата за несъответствие на заявения травматичен
механизъм с находките от освидетелстването. От друга страна подсъдимият не е
предприел последващо медицинско освидетелстване, от което да се установи по
несъмнен начин причиняването на такова увреждане.
Причиняването на охлузвания по лицето на подсъдимия каквито се сочат в
показанията на св.Г., че е бил „...ожулен по лицето, челото и бузата...“ е възможно да са
достоверни, но не са подкрепени нито от медицинските документи, нито от разпита на
св. Димитров, който твърди, че ако е било „нещо сериозно“ е щял да го отбележи.
В показанията си св. Xр. И. твърди, че е чул изстрел, който е бил произведен от
някой от двамата полицаи. Същият признава, че не е видял кой от тях е стрелял, а само
е чул изстрел. Показанията му по отношение на тези обстоятелства са изолирани и не
се подкрепят от останалите гласни доказателства, както и не намира опора в
изготвената справка на Началник на РУ -Долна Митрополия, която удостоверява, че
освен белезници не се използвани други помощни средства / л.84 от СП/.
На следващо място в показанията си св. Л. Ц. твърди, че след като полицаите са
хванали Р. И., са му сложили белезниците и са го вкарали в полицейския автомобил.
Тогава първата е предложила пари на полицейските служители, за да го пуснат. Св. Ц.
заявява, че им е предложила пари, защото Р. И. е неин братовчед. Тя се чувствала
задължена, тъй като тя го е била накарала да ги закара до с.Божурица. По тази причина
започнала да се моли и да предлага пари, за да бъде пуснат подсъдимия. Св. Ц. твърди,
че е имала в чантата си сумата от 1950 лв., че тя е предложила парите на полицаите,
като ги е извадила от чантата си и ги е дала на сина си Х. И.. Последният ги е сложил в
джоба на предната врата на колата от страна на водача. Св. И. Г. е отказал да вземе
парите. Докато св. Ч. Ч. първоначално също е отказал, в последствие обаче е казал да
вземат парите и да го оставят да помисли. Посочените обстоятелства се потвърждават
от показанията на св. Х. И. и А. Г.. Двамата са категорични, че св.Ц. е предлагала
парите на полицаите. Св.Хр. И. твърди, че той лично ги е хвърлил в джоба на вратата
на служебния автомобил, която е била отворена. Сумата е била 1000 или 2000 лева,
които майка му му е дала. Русият полицай му е казал да остави парите, за да си
10

помисли, след това му е казал да вземе парите и И. ги вземал. Св. Г. потвърждава
обстоятелството, че св. Ц. е предлагала пари на полицая, който е набил подсъдимия,
т.е. на св.Ч., за да го пуснат. Посочените обстоятелства се установяват от проведените
разпити на свидетелите едва в хода на съдебното следствие пред първата инстанция,
като такива факти въобще не фигурират в показанията им, дадени в досъдебното
производство. Прави впечатление, че липсва съществена част от протокола за разпит
на св.Л. Ц. – гърба на л.19 / л.19 - 20 от ДП/, където следва да се съдържат възприетите
от нея факти във връзка с поведение на всички участници в събитията през
инкриминираната нощ в с.Божурица и в гр.Долна Митрополия. В показанията на св. Г.
и Хр.И., дадени в ДП, също не се съдържат обстоятелства за предлагането на пари от
св.Ц. и даването им на полицейските служители. Посочените обстоятелства уклончиво
се признават от св. Ч. и Г. и то едва в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция.
Св. Ч. е категоричен, че подсъдимият му е посочил ЕГН, което съдържа
достатъчно данни, за да се извърши проверка в масивите на МВР, относно неговата
самоличност и неправоспособност като водач на МПС. Първият признава предлагането
на пари от св. Ц., за да бъде пуснат подсъдимия, както и че обратно са взети от св. Х.
И., след като издал указания в тази насока. Това обстоятелство се афишира едва след
разпита на св. Ц., Г. и Хр. И. пред първата инстанция.
На следващо място по делото е категорично установено, че подсъдимият е
комуникирал със св. Г., в която е останал неговия телефон от частен /скрит/ номер,
като между двамата са проведени три разговора. В тази насока са показанията на св.Ц.,
И. и Г., както и се потвърждават от обясненията на подсъдимия. Последният е провел
три телефонни разговора със св. Г., като звънял от личния телефон на св. Ч. на
собствения си телефонен номер. Мобилният апарат на подсъдимия се е намирал в св.
Г.. При провеждането на разговорите е бил включен високоговорител, поради което
съдържанието им е станало достояние на св. Ц. и Хр. И.. Подсъдимият последователно
е искал от св. Ц. да донесе „онова“. Тримата свидетели Г., Ц. и И. в показанията си
възпроизвеждат един и същ израз, използван от подсъдимия при разговора си с тях.
При второто обаждане последният е настоявал да донесат „онова“. Тогава тримата
свидетели са разбрали, че подсъдимият е имал предвид да се донесат парите, за да го
пуснат. При третия разговор св. Г. е заявила, че няма с какво да се придвижат, т.к. са
свалени номерата на л.а. „Ауди“. Тогава се чул непознат мъжки глас да казва: „Палете
колата без номерата и да идват с нея….“. Тогава тримата са потеглили към Долна
Митрополия с лекия автомобил, който е бил със снети регистрационни табели,
управляван от св.Г., която е била неправоспособен водач. Посочените обстоятелства се
установяват от показанията на св. Г., както и се потвърждават от св. Ц. и И., които са
присъствали на проведените три разговора между подсъдимия и първата. Св. Г. твърди
за настояването на подсъдимия да пристигнат по-бързо до управлението преди да
дойдат колегите на полицая.
В показанията си св. Ч. потвърждава, че той е предоставил личния си телефон
на подсъдимия, който е имал право на едно обаждане, тъй като са нямали служебен
телефон. Първият е скрил личния си номера преди да даде апарата на подсъдимия. В
негово присъствие и на св. Г. е била проведена последващата комуникация от скрития
номер между св. Г. и подсъдимия, който е искал да донесат „това“. Според св. Ч.,
„това“ означавало донасянето на личната му карта. Посочената интерпретация е
погрешна, което се установява от последващите обаждания от скрития номер. Трите
разговора между подсъдимия и св. Г. са проведени в присъствието на св. Ц. и Хр.И. и
11

са възприети от тях. При втория разговор подсъдимият е казал, че става дума за пари, а
при третия разговор са дадени указания от мъжки глас придвижването да стане с л.а.
„Ауди“, макар че е бил със свалени номера.
В показанията си св.Ч. и Г. твърдят, че при проведените разговори
подсъдимият е искал да му донесат личната карат или якето му, поради което са
изчаквали донасянето им, вместо да го транспортиран в ареста на РУ –Долни Дъбник.
Показанията им в тази част правилно са приети за недостоверни от решаващия
първоинстанционен съд, тъй като по делото е категорично установено, че на
инкриминираната дата подсъдимият не е разполагал с лична карта, поради което
същият не е могъл да я представи.
Обстоятелството, че подсъдимият не е имал лична карта се установява както от
неговите обяснения, а така също и от приложената справка с изх. № 316000-20112/
8.06.2021 г. на ОД на МВР – Плевен. От съдържанието й е видно, че лична карта с №
*********, издадена от ОД на МВР- Враца е била обявена за изгубена /открадната/ на
12.03.2020 г. Следователно подсъдимият не е разполагал с лична карта, както и никой
от св. Г., Ц. и И. не твърди да е имал или носил документ за самоличност. Първият е
посочил ЕГН и е предоставил разписка № 0700009780388793/ 11.10.2019 г. на „Easy
Pay“ на св. Ч.. Последният я е представил за първи път в хода на съдебното следствие
пред първата инстанция при провеждане на поредния му допълнителен разпит. Св.Ч. е
посочил, че в изготвената докладна от него по случая е запазил копие от разписката, в
която се съдържат номер на лична карта и ЕГН на подсъдимия, който му е предал
разписката, като казал: „Това са ми документите.“
Св. Ч. признава в показанията си, че тъй като подсъдимият не е имал лична
карта, му е показал разписка от „Easy Pay“, която е била представена за пръв път едва в
хода на съдебното следствие. Правилно е отчетено от решаващия съд, че при
проследяването на хронологията на събитията е видно, че ако подсъдимият е имал
лична карта, е щял да я представи наред с документите на управлявания от него
автомобил, нямало е да иска издаване на нов документ за самоличност с нарочно
изявление до МВР, а личната карта или данните, които се съдържат в нея, са щели да
бъдат отразени в съставената документация по задържането му и при неговото
освидетелстване. Обстоятелството, че към документите по задържането му не е
приложена разпечатка от БДС не сочи, че подсъдимият е имал лична карта. Ако такава
е била иззета и върната, това обстоятелство е следвало да бъде отразено по надлежния
ред.
На следващо място се явява недостоверно твърдяното обстоятелство от св. Ч. и
Г. за провеждането на разговорите от подсъдимия с цел да му бъде донесена връхна
дреха, както и че момче му е било донесло якето. При прегледа на видеозаписа от
охранителните камери на входа на РУ -Долна Митрополия е видно, че подсъдимият е
облечен с черно яке, т.е. същият е имал връхна дреха. Обективирането на този факт
опровергава твърдението на полицейските служители, че предоставянето на телефона и
провеждането на разговорите е било с цел получаването на връхна дреха. От записа е
видно, че св. Х. И. не е носел яке на подсъдимия, а пари, които му е предал.
Несъстоятелен е и втория заявен мотив за престояването на служителите в
района на РУ -Долна Митрополия след извършването на медицинския преглед на
подсъдимия, а именно получаване на документ за самоличност с оглед предприемане
на действия по задържането му. Самоличността на подсъдимия е била установена по
надлежния ред още в хода на първоначалната проверка, което е видно от справка рег.
№ 257000- 2745/ 29.06.2021 г. на Началника на РУ Долни Дъбник с извлечение от
12

водената книга за поверени МПС-та от оперативния дежурен. На св. С. К., заемаща
длъжността ОДЧ при РУ – Долни Дъбник, е било докладвано както за спрения за
проверка л.а., управляван от подсъдимия, така и трите му имена и ЕГН. Следователно
са били налице всички изискуеми данни относно самоличността на подсъдимия, което
опровергава показанията на св. Ч. и Г., че им е била необходима личната му карта, за
да могат да изготвят въз основа на данните в нея АУАН и заповедта да задържане.
Видно от съдържанието им, нито в АУАН, нито в заповедите за конвоиране, задържане
или обиск не е посочен документ за самоличност. Според показанията на св. К.,
липсата на лична карта не пречка за приемането на подсъдимия в ареста, както и за
извършването на медицински преглед във ФСМП –Плевен, поради което се явяват
логични обясненията му, че личните му данни и номер на лична карта са станали
достояние на св. Ч. още при предоставянето на разписката от „Easy Pay“ в началото на
проверката.
В допълнителния си разпит св.Ч. признава, че подсъдимият му е представил
разписка на „Easy Pay“, която „объркал“ за лична карта. Разписката за първи път се
появява едва в хода на съдебното следствие, като потвърждава обстоятелство, че при
извършената проверка подсъдимият И. не е имал в себе си лична карта. От друга
страна такава въобще не е била необходима както за съставянето на АУАН и заповедта
за задържане, така и за задържането му и привеждането му в ареста, в каквато насока
са показанията на св. К..
Подсъдимият е категоричен в обясненията си, че не е имал лична карта, която е
изгубил и не е предоставял такава на проверяващите полицейски служители, тъй като е
подал документи за издаване на нова. Тези обяснения кореспондират с представената
справка на ОД на МВР -Плевен относно датата на заявяването на загубата на личната
карта от подсъдимия и липсата на отразяване на този документ както в заповедите за
конвоиране и задържане, така и в протокола за обиск, съставен по ЗМВР и АУАН.
Липсата на лична карта е посочена от св. Ч.Ч. и Ив. Г. при разпита им в хода на
съдебното следствие като причина за изчакване на спътниците на подсъдимия, които
да му донесат яке или документ за самоличност. От видеозаписа от камерите на
управлението видно, че последният е бил облечен с яке по времето, през което е бил
закачен с белезници за парапета и не е му е била доставена връхна дреха или лична
карта, а парична сума, чието предаване да бъде заснето със служебните камери.
По отношение твърденията на св. Ч. за предлагането на пари от подсъдимия в
служебния автомобил по време на пътуването им със св. И. Г., се констатират
съществени противоречия. В дадените от него показания в ДП при първия разпит е
посочено, че докато е съставял АУАН и е свалял табелите на л.а. „Ауди“ в с.
Божурица, на няколко пъти „Иван“ /вероятно се касае за техническа грешка при
изготвянето на протокола, тъй като подсъдимият е Р. И./ им е казал, че ако го пуснат и
върнат табелите ще им даде колкото и каквото поискат / л.15 на гърла от ДП/. Св. И. Г.
в първите си дадени показания в ДП не споменава такива обстоятелства.
Твърденията за предлагане на пари по време на пътуването към гр.Долна
Митрополия се появяват във вторите разпити на св.Ч. и Г.. Първият сочи, че
подсъдимият „...през цялото време казваше, че иска да дава пари, за да го пуснем...“
/л.79 от ДП/. Докато св.Г. при втория си разпит в хода на ДП твърди, че по пътя за
управлението подсъдимият започнал да им предлага пари, за да го освободят, като
започнал от 1000 лв. до 3500 лв. Двамата категорично отказвали да го пуснат, както и
да вземат парите / л.80 от ДП/.
На следващо място при разпита си в съдебното производство св. Ч. заявява, че
13

през цялото време на настаняването му в служебния автомобил в с.Божурица,
подсъдимият говорел за пари от 3000 до 5000 лева. „…През цялото време се повтаряше
за пари……Сумата, с която първо тръгна 500, 1000, 2000, 3500 лв. имал налични в
него, до 5000 лв. стигна, ако го пуснем…….“ / л. 98 -99 от НОХД № 101/2021 г. /.
Посочените обстоятелства не се потвърждават от показанията на св. Г. при разпита му
в хода на съдебното следствие в първоинстанционното производство. На зададения му
въпрос дали са предлагани пари от подсъдимия по време на пътуването до
управлението, свидетелят отговаря: „Не мога да кажа. Възможно е, не ги отразяваме
тези неща…..“ /л. 52 от НОХД № 101/2021 г./. По реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.2 НПК
са били приобщени, дадените показания от св. Г. в ДП, като същият заявява, че ги
поддържа. На допълнително зададен от съда въпрос за предлагането на пари от
подсъдимия по пътя за управлението, свидетелят отново дава уклончив отговор: „Той
не спираше да говори, възможно е…..Той беше в нетрезво състояние, не съм обърнал
внимание, възможно е да го е казал……“ /л. 54 от НОХД № 101/2021 г./. На следващо
място св. Г. не си спомня да са предлагани пари от св. Ц. на него и на св. Ч., за да бъде
пуснат Р. И., което звучи нелогично с оглед спецификата на случая.
Св. Ч. и Г. са полицейски служители. На същите са проведени два разпита в
досъдебното производство. При съпоставката им прави впечатление, че при
първоначалния им разпит, който е проведен през месец март 2020 г. двамата твърдят
едни обстоятелства. При последващия им разпит, който е проведен на 3.08.2020 г. със
св. Ч. и на 15.10.2020 г. със св. Г., дават по- подробни показания, в които се съдържат
обстоятелства, които не са посочили при първия си разпит и то най -вече свързани с
конкретизиране времето, мястото и начина на предлагания подкуп. Вторият разпит на
св. Ч. е проведен пет месеца след деянието, а на св. Г. седем месеца по-късно, в които
двамата дават по –пълни и точни показания в сравнение с първоначалния им разпит,
който е бил проведен непосредствено след извършване на деянието. На следващо
място се констатира, че и двамата нито в първия си, нито във втория си разпит в ДП не
споменават, че св. Л. Ц. им е предлагала пари в с.Божурица, че са били дадени такива,
както и че е било разпоредено от св. Ч. да си ги вземат, като бъде оставен да помисли.
Тези обстоятелства са посочени едва при разпитите им в хода на съдебното следствие.
На следващо място св. Ч. твърди, че по време на пътуването им със св. Г. и
подсъдимия към гр.Долна Митрополия, той е говорил със св. М. В.- Началника на РУ и
го е уведомил за намерението си, ако подсъдимият е решил да дава пари, то да бъде
заснето. Св. Ч. е посочил, че: „...докато карахме до Бърза помощ, се чух с Началника В.
и коментирахме ситуацията и как да процедираме.......“. Впоследствие първият заявява,
че е разговарял със св. В., когато подсъдимият е бил зад колата, а после в БП, докато Г.
е бил с него за медицински преглед. При така посочените обстоятелства от св. Ч. се
налага извод, че той като полицейски служител обявява намеренията си за доказване на
бъдещо престъпно деяние в присъствието на подсъдимия, който се вози на задната
седалка, коментирайки ги с прекия си ръководител. Св. М. В. е разпитан в съдебното
производство. Според показанията му, идеята за „документиране“ на „предлагането на
подкупа“ е била негова и за да се докаже това действие, е следвало да бъде заснето от
монтираните камери на входа на РУ Долна Митрополия.
На следващо място в показанията си св. В. твърди, че е дал указания на св. Ч.
как да процедира в инкриминирания случай, като обаче не си спомня да му е давал
такива да поддържа нагласи у подсъдимия за предлагането на парите, докато бъде
заснет със системата за видеоконтрол в управлението. Според св. В., той или Ч. или
съвместно са решили „да се направи всичко възможно, за да се заснеме
14

престъплението...“. Първият не е бил запознат с използването на частен
видеорегистратор от втория. Свидетелят В. сочи, че е говорил със св. К., която е била
ОДЧ при РУ- Долни Дъбник и е била на смяна. Първият твърди, че той й е указал да се
свърже със св. Ч. и да координира движението, тъй като има наблюдение в обхвата на
камерите, поради което може да му каже дали лицата или автомобилите попадат в
обхвата на камерите, мястото където да застане, за да бъде заснето деянието с цел
доказването му, т.к. не работи камерата в полицейския автомобил.
Тези показания на св. В. правилно не са кредитирани от първостепенния съд,
тъй като се заявяват в хода на допълнителния му разпит, както и са в колизия с
показанията на св. К.. Последната категорично отрича да е разговаряла със св. М. В.,
който да й е давал подобни указания. Св. К. твърди, че е разговаряла със св. Ч., който я
е информирал, че ще доведе лице за задържане. Същата е убедителна в показанията си,
че не е била уведомявана нито за предлагания подкуп от подсъдимия, нито за
основанието за задържането му и за привеждането му ареста на управлението. Св. К. е
категорична, че не е имала поглед върху случващото се пред сградата на РУ-Долна
Митрополия, поради липсата на указания, както и поради обстоятелството, че
монитора за видеонаблюдение е зад гърба й то е без звук. Според показанията й,
задържано лице може да бъде приведено в ареста и без документ за самоличност.
Достатъчна е справка от БДС, като е възможно и да е пропуснато прилагането на
такава, ако лицето няма лична карта.
По делото е установено, че в служебните автомобили на сектор „ПП“- Плевен е
била монтирана система тип Видеозаснемане на охранителна дейност и пътен контрол,
която не е работила към инкриминирания период. Посочените обстоятелства се
установяват от изготвените справка от Началника на РУ на МВР- Долна Митрополия и
от Началник Сектор ПП при ОД на МВР- Плевен / л. 160 и л. 163 от СП/. На 11.04.2020
г., 1.02.2021 г. и 23.04.2021 г. са били изготвени докладни записки във връзка с
нефункционирането на системата за видеозаснемане и пътен контрол в л.а. „Киа Сийд
с рег.№ СВ 99****, т.е. на дати следващи инкриминираното деяние /л.264 от СП/.
По делото е приложен видеозапис от охранителните камери на РУ Долна
Митрополия, който няма поддържан звук като ВОДПК. Продължителността на
сваления запис е определена от разследващия орган. Към инкриминираната дата
служителите от ПП -КАТ не са били снабдени с боди камери, както няма данни за
проверка по БДС с инсталирания таблет в л.а. „Киа“.

На следващо място по делото е категорично установено, че подсъдимият е бил
откаран до сградата на РУ на МВР Долна Митрополия. Полицейският автомобил е бил
паркиран отпред. Лявата ръка на подсъдимия е бил заключена с единия метален кръг
от белезниците, а другият е бил захванат към металния парапет пред сградата. Св. Ч. е
останал в полицейския автомобил, като е седял на мястото на водача, а св. Г. е влязъл
вътре в управлението.
Св. Г., Ц. и И. са пристигнали с лекия автомобил „Ауди“ пред сградата на РУ
на МВР. Втората е дала сумата от 1950 лв., които са били в нея, на св. Х. И..
Последният е предал парите на подсъдимия, който е отворил задната лява врата на
полицейския автомобил и ги е хвърлил на задната седалка, след което е затворил
вратата. Посочените обстоятелства се установяват както от показанията на св. Г., Ц. и
И., а така също и са в съответствие със записите от видеокамерите.
Правилно е констатирано от решаващия съд, че св. Г. и Ч. не са възнамерявали
15

да вземат парите за себе си. Ако са искали да ги вземат, то това е щяло да се осъществи
при предлагането им от св. Ц.. Намерението на полицейските служители е било да се
удостовери предаването на парите със записа от видеокамерите преди да приключи
смяната им, поради което подсъдимият е бил подтикнат да забърза спътниците си, за да
се реализира залавянето му в корупционно престъпление.
От материалите по делото е категорично установено, че полицейският
автомобил е бил спрян в обхвата на видеокамерите. От записите им е видно, че св. Ч.
седи в колата, докато св. Х. И. се приближава към подсъдимия. Първият не реагира при
отварянето на задната врата на автомобила от последния и оставането на парите. Св.
Ив. Г. се намира вътре в управлението и излиза след оставянето на парите в служебния
автомобил. Св.Ч. реагира в един по-късен момент, когато идват св. Г. и Х..
При внимателния преглед на видеозаписа се установява, че подсъдимият
видимо се опитва да привлече вниманието на св. Ч. върху парите, които му е оставил
на задната седалка. Последният не реагира на действията на св. Xр. И., нито на
оставянето на парите в служебния автомобил от подсъдимия. Св. Ив. Г. и Л. Х.
последователно излизат от управлението и всеки от тях навежда главата си през
отворения прозорец на вратата на св. Ч.. Последният от мястото на водача се обръща
към задната му седалка. Следва двукратното присветване в купето след употреба на
светкавица на мобилно устройство, което кореспондира с обясненията на подсъдимия
за снимане с мобилно устройство от св. Ч. и последващото му освобождаване от
парапета и въвеждането му в управлението от св. И. Г..
От внимателния преглед на видеозаписа се установява, че към момента на
пристигане на св. Х. И. и предаването на паричната сума на подсъдимия, който е бил
закопчан с белезници към парапета пред управлението, св. Г. не се е намирал на
стълбите пред него. След като подсъдимият отваря със свободната си дясна ръка
задната лява врата на полицейския автомобил и оставя на задната седалка
предоставените му пари /фрагмент 6:13:49 от записа/, тогава св. Г. излиза през
входната врата на управлението. Последният е могъл да възприеме действията на
подсъдимия, ако го е наблюдавал през остъклението на входната врата на
управлението, което обстоятелство той категорично не споделя нито при разпита си
пред съда, нито в приобщените му показания, дадени в досъдебното производство.
Подсъдимият е категоричен, че инициативата за обаждането на спътниците му
е на св. Ч.. Първият посочва каква е причината за това „...да ме пуска малкия
полицай...“. Обясненията на подсъдимия кореспондират с показанията на св. Ц., Г. и
Xр. И., както и с дадените указания от св. Ч. да дойдат с лекия автомобил със снети
табели. Обясненията на подсъдимия, в които сочи процеса на позициониране на колата
пред управлението от св. Ч., за да може да я стигне и за проведения контролен
експеримент за отваряне на задната врата, с оглед поставяне на парите не могат да
бъдат кредитирани, поради липсата на други гласни доказателства и най –вече на
видеозапис от охранителните камери, относим към този период предвид селективното
му сваляне. По отношение на това обстоятелство, св. Ч. заявява, че няма спомен да е
местил патрулния автомобил, а не че не го е местил, което не опровергава тези
обяснения на подсъдимия, но не им дава необходимата доказателствена поддръжка.
В обясненията си подсъдимият сочи донасянето на парите от свидетеля Х. И.,
който му ги предал, а той съответно ги е сложил на задната седалка на лекия
автомобил, като саморъчно е отворил вратата. Тези обстоятелства се потвърждават и от
записа от охранителните камери, което е в противоречие с показанията на св. Ч., че
парите са пуснати през прозореца на задната врата. Обясненията на И. кореспондират с
16

данните от видеозаписа, от които е видно осветяване на задната част на л.а „Киа Сийд
с рег.№ СВ 99****, снимане с таблета на парите, както и отвеждането му в
управлението.

На следващо място показанията на св. Ч. са противоречиви и относно мястото
на съставяне на АУАН и заповедта за задържане, както и кой е неин съставител. Св. Ч.
и Г. в проведените разпити в хода на ДП са посочили, че АУАН е съставен в
с.Божурица, когато са свалени табелите на л.а., управляван от подсъдимия. Това
обстоятелство следва да кореспондира с отбелязването в представеното от РУ Долни
Дъбник заверено копие на книгата за проверени МПС, където е отбелязан час на
проверка, марка на проверения л.а., peгистрационните номера, имената на подсъдимия
и ЕГН, като и резултата от проверката /л. 155-159 от СП/.
Съставеният акт за извършено нарушение е връчен на подсъдимия на 4.03.2020
г. В него не е посочен нито часа на съставяне, нито часа на връчване. В показанията си
свидетелите Ч. и Г. в съдебното производство сочат, че АУАН е съставен в РУ -Долна
Митрополия. Като първият уточнява, че това е било във времето между първия и
втория разговор, проведен от подсъдимия със св. Г..
Представената справка на Дирекция „КИС“ при МВР - София категорично
установява, че в АИС „Пътен контрол“ св. Ч. е направил справка в 4.25 – 4.26 часа на
4.03.2020 г. по име и ЕГН на подсъдимия /л.223 -224 от НОХД № 101/2021 г./.
Следователно същият действително е съставил АУАН в управлението или в служебния
автомобил, след прегледа на подсъдимия във ФСМП- Д. Митрополия, като е
регистриран в 6.11 ч. на 4.03.2020 г. в системата на „АИС
Административнонаказателна дейност“, т.е. преди идването на св. Х. И. с парите и
предаването им на подсъдимия.
В Заповедта за задържане № 256зз-14/ 4.03.2020 г. е посочен час 3.15 часа на
4.03.2020 г., което съответства на отразения час от св. С. К. при заявяването му от св.
Ч. в дневника за проверени лица. Според св.Ч., заповедта за задържане на Р. И. е
изготвена преди идването на Л. Х. в управлението: „...Единствено Х. дойде в 6:00 ч., но
заповедта беше изготвена тогава..“ / л.282 от СП/. Свидетелите Г. и Ч. са приключили с
документалните си задължения и са изчаквали донасянето на парите, т.к. св. Л. Х. е
регистрирал в 6.23 часа на 04.03.2020 г. в електронната система ежедневната си форма
на отчет с отразен АУАН и документи от наряда /л.97 от СП/. Допълнителен аргумент
относно момента на спиране и проверка на подсъдимия се явява справката с
показанията на ползвания от св. Ч. дрегер, който показва, че е извършена в 3:16:15
часа.
В обясненията си подсъдимият твърди, че и имал у себе си към 1000 - 2000
лева. При извършения му личен обиск у него е намерена сумата 600 - 700 лв. и златен
пръстен. Наличието на тази сума у подсъдимия, открита при личния обиск, се
потвърждава от показанията на И. Г.. Последният не е отразил това обстоятелство в
протокола, съставен от него по повод извършеното действие / л.100 от ДП/.
Намерените у подсъдимия вещи не са отразени в протокола за обиск, за който
пропуск няма логично обяснение. Според св. И. Г., в протокола се отразява само
държането на забранени вещи, каквото внушение прави в показанията си, но такова
отразяване би компрометирало действията по набавяне на парите, доколкото двамата
със св. Ч. не са имали представи за държаната парична наличност у подсъдимия. Ако
последният е действал по своя воля, а не под чуждо давление, същият е щял да
17

предложи парите, които е носел в себе си на полицейските служители във всеки един
момент, в който са били заедно или насаме. Първоначалното предлагане на пари, за да
бъде пуснат Р. И. е било в с.Божурица, но не от него, а от св. Ц.. Налице е и
последващо предлагане след привеждането му пред сградата на РУ - Долна
Митрополия, където същият е бил мотивиран неправомерно да действа, за да разреши
проблемите си с полицейските органи и закона.
Св. Ч. и Г. не са знаели за паричната наличност, с която е разполагал Р. И.,
което е довело до неколкократното звъненето от мобилния телефон. Категорично
установеното обстоятелство, че подсъдимият е нямал лична карта и е бил облечен с
връхна дреха компрометира заявения от св. Ч. и Г. мотив за изчакването им пред
управлението, вместо да предприемат своевременно действия по привеждането му в
ареста на РУ-Долни Дъбник. Полицейските служители е следвало да вземат само № на
ЗМ и да изготвят заповед за задържането на лицето. Св. С. К. е категорична, че не й е
докладвано като ОДЧ при РУП- Долни Дъбник за предлагания подкуп от Р. И., а е
разбрала за него една при довеждането му в управлението, с което показанията й
опровергават тези на Ч. и Г..
На следващо място е необходимо да се посочи, че при запознаване с
материалите, събрани в хода на досъдебното производство, прави впечатление както
начина на провеждане на разследването по него, а така също и допуснатите редица
пропуски при събирането на доказателствения материал. На първо място това е
липсващата съществена част от протокола за разпит на св. Л. Ц., която е лицето,
предложило пари на св. Ч. и Г.. Досъдебното производство е приключено без да се
отстрани този пропуск от разпита й, като се проведе нов такъв. Делото е изпратено в
Окръжна прокуратура за произнасяне от наблюдаващия прокурор, който е следвало да
се запознае с материалите по делото, съответно да констатира това обстоятелство
преди да изготви обвинителния си акт. Същият е бил изготвен, независимо от
липсващата съществена част от разпита на св. Ц.. Това обстоятелството е констатирано
от първостепенния съд, което довело до провеждане разпит на свидетелката и до
отмяна на определението за разглеждане на първоинстанционното производство по
реда на чл.371 т.2 НПК. Във въззивната инстанция е изискано представянето на
протокола за разпит в неговата цялост, като според предоставения отговор такъв не
съществува нито на хартиен носител, нито в електронен вариант.
На следващо място в показанията на разпитаните свидетели в хода на
досъдебното производство не се съдържат редица обстоятелства, които имат
съществено значение за изясняване както на фактическата обстановка в нейната цялост
и пълнота, така и на обективната истина по делото. Предлагането на подкуп от св. Ц. в
с. Божурица не се съдържат нито в показанията на св. Г. и И., нито на св. Ч. и Г., както
и липсва разпит на първата, които обстоятелства се установяват едва в хода на
съдебното следствие. Едва във вторите разпити на св. Ч. и Г. в ДП се говори за
предлагане на пари от подсъдимия, които обстоятелства въобще не се споменават в
първите им показания, които са дадени непосредствено сред извършване на деянието.
Не се споменават и редица други обстоятелства, като предоставянето на личния
телефон от св.Ч. на подсъдимия, за да разговоря с близките си и проведените три
разговора между него и св.Г.. Не се споменават и водените разговори между св. Ч. и В.,
както и дадените указания за заснемане на престъплението. В тази насока следва да се
посочи и обстоятелството, че не е иззет записът от видеокамерите на РУ- Долна
Митрополия в неговата цялост, а продължителността му е селективно избрана по
преценка на разследващия полицай, в каквато насока са събрани гласни доказателства.
18

Посочените пропуски са показателни за неизпълнение на задълженията,
визирани в чл.13 и чл.14 НПК както от разследващия орган, така и от наблюдаващия
прокурор за вземането на всички мерки, за да се осигури разкриването на обективната
истина, както и следва да вземат решенията си по вътрешно убеждение, основаващо се
на обективно, всестранно и изследване на всички обстоятелства по делото, като се
ръководят от закона.
Въззивният съд счита, че въпреки отправените упреци за неспазване на
процесуалните правила и пропуски в процесуалната дейност на разследващия орган и
на прокурора, делото следва да се реши по същество, тъй като посочените пропуски и
упреци към неспазването на процесуалните правила касае дейността по събирането и
проверка на доказателства, което е реализирано в съдебното производство и не е
довело до ограничаване правата на страните.

Подсъдимият Р. И. е обвинен в това че на 04.03.2020 г. в гр. Долна
Митрополия, област Плевен е направил опит да даде подкуп - сумата от 1950 лв.,
състояща се от 27 броя банкноти с номинал от 50 лв. и серийни номера БТ1462800,
БО3967692, БТ2973631, БО9222013, БВОЗ19927, Б34910250, БМ4422244, БЛ2626468,
БЛ7956358, БИ0309288, БТ1462798, БНЗ178364, БП5788597, БУ1569907, БО0459469,
БУ4588257, БУ9105295, БИ4661391, БС6571794, БТ2068288, БИ9880251, БС2135465,
БИ1951082, БК1488631, БС3366480, БВО159661, БТ9346571, 19 броя банкноти с
номинал 20 лв. и серийни номера БР6407381, БУ7938865, БФ5384450, БХ9166424,
БЮ5960067, ВГ0877378, БШ2104909, БФ8277952, БЯ9378663, БУ0801193,
БЮ1783036, БЦ5820816, БФ4644821, БС8032137, ББ7841929, БЛ9417063, БУ2650249,
Б38220126, БХ9348143 и 22 броя банкноти с номинал 10 лв. и серийни номера
БТ6858957, БН8987857, БЧ6364118, Б36318955, БО0931294, БР 7977535, БО8321790,
БТ9730517, БФ1945280, БШ0267233, БУ1502948, БШ2387802, БН0853675, БТ3353642,
БН8264571, БЦ2605347, БМЗ195503, БС5240008, БЦ7466374, БЧ1583709, БШ0374960,
БХ8062113 на длъжностни лица - полицейски органи, младши инспектор Ч. С. Ч. -
младши авто -контрольор II степен в група “Охранителна полиция“ при РУ на МВР -
Долна Митрополия и младши инспектор И. П. Г. - старши полицай в група
„Охранителна полиция“ при РУ на МВР - Долна Митрополия, за да не извършат
действия по служба - да не съставят АУАН по чл. 150 от Закона за движение по
пътищата и да не предприемат действия по задържането му за срок от 24 часа по реда
на Закона за МВР, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини. С постановената присъда подсъдимият е признат за невинен и на основание
чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.304а, пр.3, във вр. с чл.304, ал. 1, вр
чл. 18 ал. 1 от НК.
Видно от длъжностните характеристики и справка изх. УРИ-316р-
2381/14.01.2021 г. на Началник Сектор „КАПОЧР“ при ОД на МВР-Плевене е, че
свидетелите Ч. Ч. и И. Г. са полицейски органи по смисъла на чл.57 от ЗМВР. Първият
е младши автоконтрольор ІІ степен, а вторият е старши полицай, като двамата са в
група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР-Долна Митрополия. Св. Ч. Ч. работи по
предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата, проверява редовността на
документите на водачите на МПС и изготвя документи във връзка с административно-
наказателната дейност, като е оправомощен със Заповед № 8121з-515 / 14.05.2018 г. на
Министър на вътрешните работи. Съгласно длъжностната си характеристика, св. Г.
има правомощия да работи по опазване на обществения ред, предотвратява и оказва
съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.
19

Следователно свидетелите Ч. и Г. са длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1,
б. „а“ от НК. Същите изпълняват служба в държавно учреждение, която включва
дейности по охрана на обществения ред и контрол върху водачите на МПС. Двамата
не са лица, които заемат отговорно служебно положение с оглед йерархичното си
местоположение в службата и възложените им правомощия. Свидетелите попадат в
кръга на адресата на подкупа по квалифицирания състав по чл.304 а от НК, с оглед
притежаваното качество на „полицейски орган“.
Според обвинението, подсъдимият е направил опит да даде подкуп на
свидетелите Ч. и Г., за да не му бъде съставен АУАН по чл. 150 от ЗДвП и за да не
бъдат предприемани действия по задържането му за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
По делото е категорично установено, че подсъдимият Р. И. е неправоспособен
водач. Същият е управлявал МПС, когато е бил спрян за проверка от полицейските
служители. Съгласно редакцията на чл. 150 от ЗДП /Дв., бр.54/2010 г./ „Всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното
средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1,
т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“. Подсъдимият е неправоспособен водач, както и не
попада в уредената изключителна хипотеза на обучаемо лице. Същият е извършил
нарушение на чл.150 ЗДП, тъй като е управлявал МПС без да притежава
правоспособност.
На следващо място към момента, когато подсъдимият е оставил парите на
задната седалка на полицейския автомобил, АУАН е бил вече съставен, дори и да се
приеме най -късния възможен удостоверителен момент за регистрирането му в
системата на МВР, а именно 6.11 ч. на 4.03.2020 г. / л.225 от НОХД № 101/2021 г/. В
тази насока са изложени по-горе мотиви.
При прегледа на видеозаписа с вградения таймкод в него и установеното
съответствие между астрономическото време и системното време се налага извод, че
АУАН вече е бил съставен и регистриран преди даването на подкупа. Следователно
административно -наказателната процедура е била приключена от Ч. Ч., който в
служебното си качество разполага с правомощия да съставя АУАН, което води до
обективна несъставомерност на деянието. Св. И. Г. не разполага с такова правомощие,
както разширително се приема прокурора.
По отношение на второто действие по служба да не се предприемат действия
по задържането на подсъдимия, първостепенният съд правилно приема, че към
момента на даване на подкупа вече е било извършено, което също налага извод за
несъставомерност на деянието.
Съгласно чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - Полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление, а съгласно чл.73 от ЗМВР
срокът на задържането лимитативно е ограничен до 24 часа, като не могат да бъдат
ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване.
Реквизитите на заповедта са уредени в чл.74, ал.2 от ЗМВР, а в т.4 е посочено,
че същата следва да отразява дата и час на задържането. Според съдържанието на
изготвената Заповед № 256зз-14/ 4.03.2020 г. от свидетеля Ч. Ч., подсъдимият Р. И. е
бил задържан в 3,15 часа на 4.03.2020 г., тъй като противозаконно пречи на орган на
властта да изпълни задълженията си при извършване на полицейска проверка по ЗДвП,
20

бягайки от мястото, където е бил спрян и преди да предаде документите си за
самоличност. Този час на фактическо задържане кореспондира с показанията на Ч., Г.,
Ц., Г. и Xр.И., които сочат задържането на подсъдимия и употребата на помощни
средства, привеждането му в служебния автомобил и откарването в полицейското
управление в Долна Митрополия, с което правото му на свободно придвижване, е било
ограничено. Обстоятелството, че заповедта е изготвена по -късно не се отразява на
фактическото упражняване на правомощията по чл.72, ал. 1, т.1 от ЗМВР от св. Ч.,
поради което следва да се приеме, че към момента на оставянето на парите на задната
седалка на служебния автомобил, полицейският орган е бил извършил действието по
служба.
На следващо място въззивният съд споделя достигнатия извод от
първостепенния такъв, че в инкриминирания случай е налице и полицейска провокация
към подкуп, което се явява самостоятелно основание за оправдаване на подсъдимия.
В практиката си ЕСПЧ приема, че общественият интерес, включително и при
разследването на най- сложните престъпления, не може да оправдае използването на
полицейска провокация. В решенията си съдът приема, че когато е налице полицейско
подбудителство, довело до извършване на престъпление, привлеченото към
наказателна отговорност лице е лишено от правото на справедлив процес, респективно
е допуснато нарушение на чл.6 от КЗПЧ. Задачата на държавните органи не е да
предизвикват престъпления, подтиквайки субектите към тяхната реализация, а да
предотвратяват и разкриват престъпления.
Наличието на активно поведение от страна на полицейските служители, което е
било причина за извършване на престъплението, когато то не би било осъществено без
тяхната намеса следва да бъде ценено като полицейска провокация и представлява
нарушение на чл.6 от КЗПЧ. /Решение № 189/3.02.2015 г. по н.д. № 515/2014 г. ІІ н.о.,
Решение №168/13.01.2017 г. по н.д.№ 500/2016 г. на ІІІ н.о. и Решение № 33/15.03.2018
г. по н.д. № 36/2018 г. І н.о. на ВКС/.
В инкриминирания случай св. Ч. Ч. не е служител от специални служби,
занимаващи се с разкриване на корупционни престъпления, нито действа под такова
ръководство. Същият с поведението си преднамереното създава обстановка или
условия, за да се предизвика предлагане и даване на подкуп с цел да бъде изобличено
съответното лице в извършване на престъпление.
На първо място подсъдимият не е лицето, инициирало предлагането на пари в
с.Божурица на полицейските служители. Видно от доказателствения материал това е
св. Л. Ц., която се е почувствала виновна за това, че Р. И., който е неин братовчед, е
бил задържан от органите на полицията. Същият е бил неправоспособен водач и е бил
употребил алкохол, поради което се е опитал да се отклони от полицейска проверка.
На следващо място настоящият състав на въззивния съд също приема за
установено, че подсъдимият не е предлагал пари в полицейския автомобил противно на
твърденията на свидетеля Ч., които не се подкрепят от св. И. Г.. Последният не
потвърждава това обстоятелство. Очевидно е, че подсъдимият не би се ангажирал с
корупционен акт без да е бил провокиран да стори това. В хода на извършената
проверка в с.Божурица на искането за предоставяне на документи, подсъдимият е
признал, че има само такива на колата. Същият не е предложил пари, а е побягнал, за
да осуети установяването на самоличността си и ангажиране на отговорността му,
което е наложило неговото преследване и употребата на помощни средства. Парите са
били предложени от св.Ц., по нейна инициатива и то без знанието или съгласието на
21

подсъдимия, което е категорично установено по делото.
Обстоятелството, че спътниците на Р. И. са разполагали с парични средства е
станало достояние на св. Ч., тъй като са били предложени такива от св. Ц. чрез сина си
Х. И.. Това е довело до решението на полицейския служител да провокира повторно
този акт, за което говори казаното от него: „оставете ме да помисля“.
Св. Ч. не е предполагал, че подсъдимият също разполага с парични средства в
себе си. Това обстоятелство се установява както от обясненията на Р. И., така и от
показанията на св. И. Г.. Последният заявява, че при извършения личен обиск на
подсъдимия са били открити у него парични средства, които са му били върнати без да
са описани в съставения протокол.
Действията на св. Ч. са насочени към мотивиране на подсъдимия за
предоставянето на парична сума, както и за последващото му залавяне. Първият е
предоставил личния си мобилен телефон на втория, за да проведе разговор със
спътниците, но от скрит номера. Св. Ч. обяснява това обстоятелство, с оглед
реализиране правата на задържания Р. И., който е имал право на едно телефонно
обаждане. В случая обаче са налице последователно три обаждания от подсъдимия с
телефона на св.Ч., като са проведени три разговора със св. А. Г., в която се е намирал
неговия мобилен апарат. Според св. Ч. и Г., подсъдимият е искал да му донесат лична
карта или дреха. Докато последният е категоричен, че е искал да му донесат пари, като
първоначално е казал „онова“, а в последствие е обяснил, че иска пари. Посоченото
обстоятелство се потвърждава от св. Ц., Г. и Хр.И..
Недостоверно е твърдението на св. Ч. и Г., че разговорите между подсъдимия и
св. Г. са били проведени, за да му донесат личната карта. По делото е категорично
установено както от гласните, така и от писмените доказателства, че Р. И. не е имал
такава. От друга страна подсъдимият е предоставил на св.Ч. разписка от „Easy Pay“, от
която са били установени необходимите му лични данни, поради което не е бил
необходим документ за самоличност за изготвянето на АУАН и на заповедта за
задържане или за привеждането му в ареста. Посоченото обстоятелство се установява
както от показанията на С. К. и М. В., така и от факта на изготвената документация по
задържането на подсъдимия.
На следващо място към момента на предаване на парите от св. Хр. И. на
подсъдимия, последният е бил облечен с яке, което обстоятелството се установява от
видеозаписа от охранителната камера, като се опровергава мотива за това, че св. Ч. и Г.
са чакали донасянето на връхната дреха и то в края на работната им смяна.
Цялостното поведение на св. Ч. говори за това, че той въобще не е имал
намерение да получи подкуп от подсъдимия, тъй като ако е искал да вземе
предоставената сума, е щял да стори това още в с.Божурица. Намерението му е било
да създаде една мнима обстановка за получаване на подкуп, за да разобличи
подсъдимия в даването му, като действията бъдат документирани чрез записите на
видеокамерите, монтирани на РУ- Долна Митрополия.
В случая е категорично установено, че полицейските служители не са имали
пасивен подход. Напротив в случая е налице активност в действията им в каквато
насока са показанията на св. Ч. и М.В.. Като първият е казал на подсъдимия да прави
каквото е решил. Св. М.В. е дал указания за доказване на престъплението, като се
заснеме и документира, както и да се поддържа връзка с оперативната дежурна част и
да се координират действията им със св. Ч..
При анализа на цялостното поведение на св. Ч. се установява извършена от
22

негова страна преднамерена провокация към подкуп, целяща да уличи подсъдимия в
престъпление, което той иначе не би извършил. Подобни действия наказателният закон
забранява с нормата на чл. 307 НК. Налице е укриването на разписката от „Easy Pay“,
за която не се споменава в хода на предварителното разследване, а едва в
допълнителния пореден разпит в съдебното дирене. Предоставянето от св.Ч. на личния
си телефон на подсъдимия, за да се проведат разговори с цел да се донесат парите.
Дадените указания от първия към тримата свидетели за придвижването им с лекия
автомобил, който е със свалени номера. Следователно на същите са дадени указания от
полицейски служител за движение с превозно средство със свалени номера, което
съответно се явява нарушение на закона. Целта на придвижването им е, за да се
донесат парите.
На следващо място е налице движение на св. Г., Ц. и Хр.И. с превозно средство
със свалени номера, чиято неправомерност е осъзната от тях, тъй като първата е
реагирала на този факт. По телефона на тримата е било казано да тръгват с колата. На
следващо място автомобилът е бил управляван от неправоспособен водач, какъвто е
свидетелката Г., която съответно не е санкционирана за тези нарушения. Към тези
факти следва да се прибави и пасивното поведение на Ч., което се установява от
видеозаписа, с игнорирането на движението на лицата около превозното средство,
отварянето на врата и оставянето на паричната сума.
Към тези обстоятелства следва да се прибави, че подсъдимият е личност с
ограничени възможности за селектиране на избор и вземане на решения, поради което
същият лесно се поддава на манипулации и на внушение. В конкретната ситуация
подсъдимият ясно осъзнава, че е извършил нарушение на закона, тъй като е управлявал
МПС, като неправоспособен водач и то след употреба на алкохол, което при спирането
му за проверка може да има неблагоприятни правни последици. При обсъждането на
всички тези обстоятелства в тяхната съвкупност се налагат извод за това, че в
инкриминирания случай е налице провокация към престъпление.
С оглед изложените съображения подсъдимият правилно е признат за невинен
и оправдан по вмененото му престъпно посегателство.
Първоинстанционният съд се е разпоредил с инкриминираната парична сума,
като банкнотите са върнати св. Ц.. Същите не са собственост на подсъдимия, а на св. Л.
Ц.. В случая липсва осъществен престъпен състав от Р. И., а от тук и отсъства
основание за отнемане на съответната парична сума, която нито е собственост на
подсъдимия, нито е забранено нейното притежаване от закона, която не може да се
приеме в конкретния казус за противозаконна облага / ТР № 2/21.12.2011 г. по т.д. №
2/2011г. на ВКС/.
При извършената служебна проверка на основание чл. 314 НПК на правилността
на обжалвания съдебен акт, въззивният съд не констатира основания за неговата
отмяна, поради което присъдата следва да бъде потвърдена, като постановена в
съответствие с процесуалните правила, обоснована и при правилно приложение на
материалния закон, а подаденият протест следва да бъде оставен без уважение.
Водим от горното и на основание чл.338 НПК, Великотърновският апелативен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 8/22.02.2022 г. по НОХД 101/2021 година на
23

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛЕВЕН.

Решението подлежи на обжалване или протест в петнадесет дневен срок от
съобщението на страните пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	9 декември 2022 г.
Съдия:	Корнелия Колева

Дело:	20224000600134
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 май 2022 г.

Решение по дело №134/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Съдържание на акта