Решение по дело №831/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1884
Дата: 9 октомври 2019 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20197180700831
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1884

 

гр. Пловдив,  09.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                   

при секретаря П.Ш., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 831 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

2. Образувано е по жалба на „Виемем“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: община Асеновград, гр. Асеновград, бул. „България“ № 65, ет.1, ап.1, представлявано от управителя В.Н.Д., срещу Заповед № А-340/21.02.2019 г. на кмета на община Асеновград, с която е наредено на дружеството – жалбоподател като възложител на обект: „Навес“, изграден в поземлен имот с к.и. № 00702.512.43 /тротоар/ по КККР на гр. Асеновград, собственост на община Асеновград, да го премахне тъй като за обекта няма издадено разрешение за поставяне.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и нищожност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна. Поддържа се, че дружеството ползва процесния магазин № 2, находящ с на ул. „Гоце Делчев“ № 40, въз основа на наемно правоотношение и притежава удостоверение за търговия на открито пред обект, за което заплаща месечна такса. Сочи се, че административният акт е издаден от орган без материална компетентност и не съдържа мотиви. Оспорват се фактическите констатации  на контролните органи. Твърди се, че констативният акт от проверката на място е съставен от длъжностни лица без нужната компетентност. Също така се сочат допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството по издаване на заповедта - неизяснена фактическа обстановка, липса на предварително известие за извършената проверка и ограничаване правото на жалбоподателя да подаде възражения. Твърди се, че административният акт не е връчен редовно.

 

3. Ответникът – кмет на община Асеновград, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., поддържа становище за неоснователността на жалбата. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съдебни разноски.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема участие.

ІІ. За допустимостта:

5. Жалбата е подадена в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Според данните отразени в Кадастралната карата на град Асеновград /л.60/, одобрена със заповед № 300-5-52/08.07.2004г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър,  поземлен имот с к.и. № 00702.512.43, адм. адрес: ул. „Гоце Делчев“, гр. Асеновград, е публична общинска собственост, начин на трайно ползване – за второстепенна улица.

7. До В.Н.Д. /хранителен магазин/ със съпроводително писмо изх. № 94-В-579-1/17.01.2019г. на община Асеновград е изпратен констативен акт №   1/14.01.2019г., в която е отразена проверка, извършена на обект магазин, находящ се ул. „Гоце Делчев“ № 40, гр. Асеновград. Известието е получено с обратна разписка на 23.01.2019г. срещу подпис на лице от домакинството на адресата. С писмото Д. е уведомена, че във връзка с решение на общото събрание на етажната собственост следва да бъде премахнат монтираният дървен навес на фасадата на сградата, която се явява обща част. В акта е отбелязано, че възражения могат да бъдат подавани в 7 – дневен срок, считано от 23.01.2019г.

Според съдържанието на констативния акт проверката е извършена на 04.12.2018г. от работна група в състав: инж. А.К.– гл. експерт в дирекция „СБСКЕ“ и служител по чл. 223 от ЗУТ при община Асеновград; М.П.- старши юрисконсулт при община Асеновград. Установено е, че пред хранителен магазин, находящ се на ул. „Гоце Делчев“ № 40 в гр. Асеновград, е монтиран „навес“, закрепен на фасадата на сградата, поставен в имот с к.и. № 00702.512.43. Като лице поставило обекта е посочено дружеството „Виемем“ ЕООД, представлявано от В.Н.Д.. Обектът е с размери: приблизителна дължина от 4,50 м, ширина приблизително 2,00 м и височина приблизително 2,80 м. От приложения снимков материал е видно, че на тротоарното пространство пред търговски обект за хранителни стоки е монтиран навес върху три броя греди, закрепени в пешеходната настилка. Констатирано е, че обектът е поставен без разрешение по реда на чл. 56 от ЗУТ и наредбата на общински съвет Асеновград за преместваеми обекти. Горните обстоятелства са квалифицирани като основание за стартиране на административно производство по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

8. Кметът на община Асеновград със заповед № А-340/21.02.2019г. на основание чл. 57а, ал.1, т. 1 от ЗУТ и въз основа на фактическата обстановка, отразена в  констативен акт №1 от 14.01.2019г., е наредил на „Виемем“ ЕООД, представлявано от В.Н.Д., като възложител да премахне преместваем обект: „Навес“, изграден в поземлен имот с к.и. № 00702.512.43 /тротоар/, собственост на община Асеновград, тъй като за обекта няма издадено разрешение за поставяне съгласно чл. 19 от Наредбата за преместваемите обекти, елементите на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално – декоративни елементи на територията на община Асеновград.

Заповедта е съобщена на В.Н.Д. с писмо изх. № 94-В-579/22.02.2019 г., което видно от представената обратна разписка е получено лично срещу подпис на 25.02.2019 г.

9. За удостоверяване компетентността на длъжностните лица извършили проверката е представена длъжностна характеристика за позицията „главен експерт“ в дирекция „Строителство, благоустройство, строителен контрол и екология“, според която основната цел на длъжността е проверка и контрол върху незаконното строителство на територията на община Асеновград. Като пряко задължение е посочено участието при съставянето на констативни актове и протоколи съгласно ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

10. По делото бе допусната съдебно – техническа експертиза с вещо лице инж. Я.Р., чието заключение се прие без заявени резерви от страните и се кредитира с доверие от съда. Вещото лице е установило, че процесният навес притежава характеристиките на „преместваем обект“ и не представлява „строеж“. Конструкцията му включва:  3  бр. дървени колони, дървени ребра и греди, вълнообразна ламарина и OSB плоскости. Състоянието му не предполага да е бил ползван преди, по – скоро е сглобен от дървен материал на място. Може да бъде отделен от тротоара и монтиран другаде със същото предназначение. Премахването му не ще засегне конструкцията на основаното застрояване. За отделяне на навеса е необходимо да се изрежат болтовете, с които колоните са анкерирани в бордюрните тела чрез стоманени „ботуши“ (временно закрепване, чрез сглобяеми конструктивни елементи, част от преместваемия обект). По същият начин навесът може да бъде отделен от фасадата на сградата, където със стоманени планки е монтирана носеща дървена греда. Видно от графичната част към експертизата процесният преместваем обект е разположен пред сграда с к.и. 00702.512.48.1 изцяло върху тротоар, представляващ част от площта на имот к.и. 00702.512.43 – ул. „Гоце Делчев“.

ІV. За правото:

11. Върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други) - чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (приложима ред. ДВ, бр. 13 от 2017 г.). За обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет.

По смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Според чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ (приложима ред. ДВ, бр. 61 от 2007 г.), обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ се премахват, когато:  1. са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение; 2. са поставени в чужд имот без правно основание или правното основание за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало; 3. не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията; 4. не отговарят на изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и ал. 3, т. 1 от ЗУТ; 5. представляват реклама, забранена със закон; 6. срокът на разрешението за поставяне е изтекъл; 7. не отговарят на други изисквания, определени с наредбата по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ.  

Наличието на предпоставките за премахване се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му /чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ/.

По аргумент от чл. 223, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория, служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район) са компетентни да установяват и други нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, извън тези по незаконното строителство.

Съгласно § 4, ал. 1 – ал. 2 от ДР на ЗУТ предвиденото в този закон и в актовете по неговото прилагане съобщаване от компетентните органи на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс се извършва чрез отправяне на писмено съобщение.  Когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересованите лица.

В 7-дневен срок от връчването на констативния акт кметът на общината издава заповед за премахване на обекта /чл. 57а, ал.3 от ЗУТ/. 

Когато собственикът на обекта, поставен в чужд имот, е неизвестен, констативният акт се връчва на собственика на имота. В този случай със заповедта за премахване кметът на общината задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка /чл. 57а, ал. 4 от ЗУТ/. Когато собственикът на обект, поставен в имот - общинска собственост, е неизвестен, констативният акт и заповедта за премахване се поставят на видно място върху обекта в присъствието на двама свидетели и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството /чл. 57а, ал.5 от ЗУТ/. 

В заповедта за премахване кметът на общината определя срок за премахване на обекта и разпорежда на дружествата, доставчици на вода и енергия, да прекратят доставките до определения за премахване обект /чл. 57а, ал.6 от ЗУТ/.  

Според чл. 57а, ал.7 от ЗУТ, при неспазване на срока за премахване, определен в заповедта, обектът се премахва принудително по ред, определен с наредбата по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. 

12. Общински съвет Асеновград е приел Наредба за преместваемите обекти, елементите на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално – декоративни елементи на територията на община Асеновград. /приета с Решение 1465/28.05.2014 г. на ОбС, изменена и допълнена с Решение 604/28.09.2016 г./. Посоченият подзаконов нормативен акт е публикувана на интернет страницата на община Асеновград *******. Според чл. 19 от Наредбата върху поземлени имоти могат да се разполагат преместваеми обекти с разрешение за поставяне, издадено от кмета на община Асеновград, въз основа на одобрена от главния архитект на общината схема, при спазване реда и условията на наредбата. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 и ал. 4 от Наредбата поставени без разрешение преместваемите обекти се премахват със заповед на кмета на общината, след проверка, отразена в констативен акт, съставен от служители, определени от кмета на общината със заповед.

13. Обсъдената правна регламентация обосновава извода, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в предписаната от закона форма.  На следващо място се установява, че заповедта е издаден при надлежно проведена процедура по установяването на предпоставките по чл. 57а, ал.1 от ЗУТ, отразени в констативен акт №1 от 14.01.2019г., за който е спазен и редът по съобщаване. Не могат да бъдат споделени възраженията на оспорващия за липсата на компетентност за длъжностните лица, извършили проверката. Видно от съдържанието на представената длъжностна характеристика инж. А.К., в качеството си на гл. експерт в дирекция „СБСКЕ“ при община Асеновград, е от кръга на лицата, посочени в чл. 223, ал. 2 във вр. чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. В този аспект съдът намира, че липсата на изрична заповед по чл. 63, ал. 2 от Наредбата не представлява съществено процесуално нарушение. Длъжността и структурното звено, в което изпълнява задължената съответния контролен орган в случая го поставя в кръга на лицата с нормативно предвидено правомощие да установяват нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, в частност такива свързани с режима за поставяне на преместваеми обекти. Не са допуснати и сочените от оспорващия нарушения на процедурата по чл. 34 и чл. 35 от АПК вр. чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ.  Констативният акт е надлежно връчен на В.Н.Д., като в уведомителното писмо изрично е посочено, че проверката е свързана с търговския обект – хранителен магазин. Срещу констатациите на контролните органи не са постъпили възражения.  Самото дружество „Виемем“ ЕООД, чрез процесуалния си представител В.Н.Д., потвърждава, че ползва магазина на ул. „Гоце Делчев“ № 40, гр. Асеновград. Твърденията за наличие на наемни правоотношения не са подкрепени с писмени доказателства. При това положение след като няма спор, че към момента на проверката търговския обект е ползван от „Виемем“ ЕООД, то правилно и законосъобразно административният акт е издаден срещу това дружество като собственик на преместваемия обект. Обстоятелството, че кореспонденцията в хода на проверката е адресирана до физическото лице, което го представлява, не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото както в констативния акт, така и в заповедта ясно и непротиворечиво е посочен адресатът на задължението за премахване на обекта.

14. При преценката за съответствието на оспорения административен акт с материалноправните норми и целта на закона се дължи анализ за характера на процесния навес. Каза се, нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ третира преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности. В настоящият случай административният орган е приел с оглед конструктивните характерситикаи, че навесът е преместваем обект предназначен за търговска дейност. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице, което не бе оспорено от страните. Въпреки изрично указаната доказателствена тежест жалбоподателят не представи доказателства в подкрепа на твърденията си, че притежава право да ползва процесния имот публична общинска собственост и право да поставя установения на място навес. При липсата на доказателства, че на дружеството – жалбоподател, респ. на наемодателя му, е издавано разрешение за поставяне на преместваем обект в поземлен имот с к.и. № 00702.512.43 /тротоар/ по КККР на гр. Асеновград, собственост на община Асеновград, без съмнение се констатира наличието на хипотезата на чл. 57а, ал. 1, пред. 1 от ЗУТ и  чл. 63, ал. 1, т.1 от Наредбата, при което действията на контролните органи се явяват правилни и законосъобразни.

Не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със заповедта не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. За разноските:

15. С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на ответника се дължат сторените разноски по производството за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева. Основателна е също претенцията за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Виемем“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: община Асеновград, гр. Асеновград, бул. „България“ № 65, ет.1, ап.1, представлявано от управителя В.Н.Д., срещу Заповед № А-340/21.02.2019 г. на кмета на община Асеновград.

ОСЪЖДАВиемем“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: община Асеновград, гр. Асеновград, бул. „България“ № 65, ет.1, ап.1, представлявано от управителя В. Н. ***, сумата от общо 300 (триста) лева,  представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: