№ 153
гр. ****, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110123603 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** срещу ****, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 1 106.77 лв. – регресно вземане по щета № **** във
връзка с вредите по лек автомобил марка ****, с рег. № ****, настъпили в резултат на ПТП
на 17.03.2022 г. в гр. ****, включващо платеното застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „***“ и ликвидационните разноски, ведно със законната лихва от
04.05.2023 г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че е платил застрахователното
обезщетение за нанесени щети на застрахован при него по имуществена застраховка „***“
лек автомобил, като е заплатил и разходите за използване на пътна помощ и е сторил 15 лв.
ликвидационни разноски за обработка на щетата. Излага, че щетите са в резултат на ПТП,
настъпило на 17.03.2022 г. в гр. ****, възникнало поради попадането на автомобила в
необезопасена и необозначена шахта без капак на пътното платно – част от общинската
пътна мрежа, за чието поддържане отговаря ****. Сочи, че е предявил регресната си
претенция пред ответника, но той е отказал плащане. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ****,
с който искът е оспорен като неоснователен. Оспорва материалноправната си легитимация
да отговаря по предявения иск при твърдения, че собственик на процесната шахта е ****,
тъй като тя е елемент от електронната съобщителна инфраструктура. Оспорва наличието
към момента на ПТП на валидна застраховка „***“ за процесния автомобил, като изтъква, че
застрахователната полица и общите условия не са подписани от страните. Оспорва времето,
мястото и механизма на ПТП, включително наличието на шахта без капак на пътното платно
и че тя е причина за процесните вреди. Изтъква липсата на протокол за ПТП, като счита, че в
случая не е налице изключение по чл. 6 от Наредбата за документите и реда за съставянето
им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ, поради което уведомяването на
органите на МВР и съставянето на протокол за ПТП са били задължителни. Оспорва
настъпването на вредите и техния размер. Счита, че платеното застрахователно обезщетение
не отговаря на стойността на вредите към датата на настъпване на събитието. Релевира
възражение за съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил поради
1
движение с несъобразена скорост и поради ненаправен опит да избегне опасността или да
намали скоростта. Моли за отхвърляне на иска, евентуално – за намаляване на размера на
дължимото обезщетение.
В срока по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК е предявен обратен иск от **** срещу **** за
сумите, за които **** би била осъдена по настоящото дело, включително законната лихва и
съдебните разноски. В обратната искова молба се твърди, че собственик на процесната
шахта без капак е **** и че дружеството следва да я поддържа в състояние, гарантиращо
безопасна експлоатация, тъй като се касае за елемент от електронната съобщителна
инфраструктура. Поради това **** счита, че ако бъде осъдена да заплати на застрахователя
платеното от него застрахователно обезщетение ведно със законната лихва и съдебните
разноски, ответникът по обратния иск следва да й възстанови съответната сума. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по обратния иск **** е подал отговор на обратната искова молба,
съдържащ и становището му като трето лице – помагач на ответника по главния иск.
Оспорва главния иск. Релевира възражение за липса на валиден застрахователен договор,
като сочи, че застрахователната полица и общите условия не са подписани от двете страни, а
в общите условия липсва и дата. Изтъква, че данните в уведомлението и приложението към
него са непълни и необективни, поради което не дават ясна представа за времето, мястото и
механизма на настъпване на инцидента, за състоянието на конкретния пътен участък, за
състоянието на съоръженията на подземната инфраструктура по трасето, за характера и
размера на вредите по автомобила и за причинно-следствената връзка. Акцентира върху
липсата на уведомяване на органите на МВР и липсата на протокол за ПТП. Твърди, че на
посочената дата и на посоченото място не се е намирала необезопасена шахта без капак,
която да е предизвикала пътния инцидент. Възразява, че платеното застрахователно
обезщетение е завишено спрямо обичайните разходи при подобни случаи. Релевира
възражение за съпричиняване на вредите от водача на автомобила поради движение с
несъобразена скорост и поради несъобразяване на поведението му на пътя с конкретната
обстановка. Моли за отхвърляне на главния иск, евентуално – за намаляване на размера на
дължимото от **** регресно задължение. Излага становище за неоснователност и на
обратния иск. Твърди, че е организирал извършването на ежедневни оперативни дейности и
периодични огледи и проверки на конструктивната цялост и безопасност на кабелните
шахти, като при констатиране на нередности /включително при получаване на външни
сигнали за такива/ те биват отстранявани своевременно, а при повреждане или унищожаване
на кабелните шахти от трети лица дори се предприемат спешни мерки за обезобасяване на
съответното съоръжение. Сочи, че в дружеството не са постъпвали сигнали към 17.03.2022
г. или след това за настъпили инциденти във връзка с кабелни шахти в процесния участък.
Моли за отхвърляне на обратния иск и претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
По главния иск:
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната
квалификация на предявения от **** иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото
деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу **** в
качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди
по МПС в резултат от виновно необезопасяване и несигнализиране на препятствие на пътя.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
2
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение с увредения по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е
възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата, като
последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба
вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието на
необезопасена и несигнализирана шахта без капак на пътното платно на общински път,
дължащо се на противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил
дейностите по поддържането на общинските пътища.
Наличието към процесната дата на валидна застраховка „***“ при ищеца за лек
автомобил марка ****, с рег. № ****, се установява от двустранно подписаната
застрахователна полица на л. 117, в която е отразено, че застрахованият е получил, запознал
се е и приема Общите условия на автомобилна застраховка „*** +“ и застраховка „Помощ
на пътя“, като при своя разпит свид. М. потвърждава, че подписът за застраховащ е негов.
Поради това възраженията на ответника и третото лице – негов помагач за липса на валиден
застрахователен договор за процесното МПС са неоснователни.
Липсата на протокол за ПТП, несигнализираното на органите на МВР и
непосещаване на местопроизшествието от тях се установяват от свидетелските показания,
Уведомлението за щета и писмото от СДВР – О „ПП“ на л. 106. Същевременно от
Уведомлението за щета и заключението на съдебно-автотехническата експертиза следва, че
автомобилът не е могъл да се придвижва на собствен ход, т.е. налице е била хипотезата на
чл. 125, ал. 1, т. 8 ЗДвП и чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ и органите на
МВР е следвало да бъдат уведомени и да посетят местопроизшествието. Неизпълнението на
това изискване обаче не може да обоснове извод за недоказаност на обстоятелствата около
настъпването на ПТП. Протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ,
обвързващ съда с материална доказателствена сила относно обстоятелствата, които са
възприети от органите на МВР, като тази доказателствена сила не зависи от това дали
посещението на местопроизшествието от тях е било задължително. Органите на МВР могат
да съставят протокол за ПТП, дори ако това не е задължително, и този протокол би имал
същата доказателствена сила като протоколът, съставен при наличие на хипотеза по чл. 125
ЗДвП. Ако протокол за ПТП не е съставен, въпреки че са били налице условията за
задължително посещение на местопроизшествието от органите на МВР и съставяне на
протокол за ПТП, няма пречка обстоятелствата около настъпване на ПТП да се установява с
всички допустими от ГПК доказателствени средства, защото протоколът за ПТП няма
абсолютна доказателствена стойност. Така е, защото дори съставеният от органите на МВР
протокол за ПТП подлежи на оспорване и констатациите в него могат да бъдат оборени.
Различна е само доказателствената тежест, но във всички случаи за страната съществува
правна възможност в рамките на спорното съдебно производство да установи или обори
факта на настъпване на ПТП, както и механизма му и участниците в него, с всички
доказателствени средства.
В случая извод за времето, мястото и механизма на настъпване на процесното
събитие съдът прави въз основа на съвкупната преценка на Уведомлението за щета на л. 8 –
9 заедно с показанията на свид. М. – водач на застрахования автомобил. Установява се, че на
17.03.2022 г. свид. М. управлявал лек автомобил марка ****, с рег. № ****, към дома си,
движейки се от **** към хотел „****, и на кръстовището на **** предприел маневра остър
завой надясно, поради наличие на паркирали коли вдясно минал в лявата лента и попаднал в
несигнализирана, необезопасена и необозначена шахта без капак на платното за движение
на ул. „Бряст“, при което по автомобила настъпили вреди. При преценка на свидетелските
3
показанията съдът намира, че свид. М. няма интерес от решаване на делото в полза на
ищеца, а и показанията му, които в съществените си части съответстват на описания от него
в Уведомлението за щета механизъм, са неопровергани от други доказателства. Налице са
минимални разлики между разказаното пред съда и описаното в Уведомлението за щета,
които са обясними с изминалия период от време между инцидента и разпита и които не
рефлектират върху извода за добросъвестност на свидетеля.
Посоченият от водача механизъм се потвърждава по експертен път от заключението
на съдебно-автотехническата експертиза. Направените от третото лице – помагач на
ответника възражения срещу него при изслушването са неоснователни, защото липсва
изискване на вещото лице да се предоставят точно определени доказателства за извършване
на експертизата. Тя се извършва на база наличните по делото доказателства, а при
необходимост и възможност може да се извърши и оглед на обекта на изследване. В случая
липсата на протокол за ПТП и схема на ПТП и невъзможността да бъде извършен от вещото
лице оглед на автомобила в увреденото му състояние не разколебават извода на съда, че
заключението е пълно, обективно, компетентно и обосновано, защото при изготвянето и
изслушването му са съобразени всички налични доказателства по делото, включително
показанията на свид. М.. Освен това вещото лице не е уведомило съда, че предоставените му
данни са недостатъчни за извършване на експертното изследване, а е дало категорично
заключение по поставените му задачи. При тези съображения съдът счита, че заключението
следва да бъде кредитирано.
Предвид изложеното съдът намира за установено, че процесното ПТП е настъпило в
резултат от попадането на 17.03.2022 г. на лек автомобил марка ****, с рег. № ****, в
необезопасена и необозначена шахта на пътя без капак, което съобразно Общите условия
към застрахователния договор представлява покрит застрахователен риск.
Настъпването на вреди по автомобила и техният вид се изясняват от документите по
застрахователната преписка и показанията на свид. М.. Установява се, че при инцидента са
увредени предна лява гума, преден ляв подкалник и предна броня, като се е наложило
репатриране на автомобила.
Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесното
застрахователно събитие и установените от застрахователя вреди съдът прави,
преценявайки съвкупно показанията на свид. М., Уведомлението за щета и заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, съгласно което вредите по автомобила от техническа
гледна точка са следствие от реализираното на 17.03.2022 г. ПТП.
С Определение № 39683/06.11.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че процесният пътен участък представлява част от общинската пътна мрежа.
Съгласно приложимата нормативна уредба **** в качеството си на юридическо лице е
правен субект, на когото е възложено по силата на закона – чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1, изр. 1
ЗДвП, задължението да осъществява дейностите по ремонт и поддръжка в изправно
състояние на общинските пътища, сигнализиране за препятствията по тях, както и
отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най-кратък срок. Щом
пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3
ЗП, на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително до извършването на ремонтните дейности да
сигнализира съответната опасност на пътя с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13, ал. 1 ЗДвП. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители
или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената в случая необезопасена и
несигнализирана шахта без капак на пътното платно представлява „препятствие на пътя“ по
смисъла на § 1, т. 19 ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност за движението. Бездействието на служителите на **** или на други лица, на които
4
тя е възложила изпълнението, във връзка с обозначаване на препятствието на пътя до
премахването му е довело до неизпълнение от страна на възложителя на задължението по
чл. 31 ЗП, чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП и се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените при инцидента вреди. Без значение
е, че шахтата, в която е попаднал управляваният от свид. М. лек автомобил, е кабелна шахта
– собственост на ****, щом е установено, че тя се е намирала върху пътен участък – част от
общинската пътна мрежа, за целостта и безопасността на който отговаря ****. Независимо
че шахтата е част от електронната съобщителна инфраструктура, предвид нормата на чл.
167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП за ответната община е било налице задължение регулярно да
осъществява, включително и по своя инициатива, необходимите проверки за нейната
безопасност, доколкото тя е разположена на пътя, и при необходимост да я сигнализира до
отстраняване на неизправностите. Изпълнението на тези задължения не е ограничено само
до онези части или принадлежности на улицата, които са общинска собственост, защото на
общината е вменено задължението да осъществява цялостната дейност по полагането на
системни грижи, поддържането в изправност и осигуряване безопасността при движение по
общински път. Ето защо за уважаване на главния иск е достатъчно, че е доказано по делото
допуснато нарушение от служители или други натоварени от **** лица на задълженията по
поддържане на уличната мрежа, включително по сигнализиране за препятствия на пътя,
което е причинило вреди на имущество, застраховано при ищеца по застраховка „***“.
Бездействието на натоварените от общината лица по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
презюмира, че е виновно, като ответникът не е оборил законовата презумпция. Евентуално
допуснати нарушения и от служители или други натоварени от собственика на кабелната
шахта лица не могат да изключат отговорността на ****. Така е, защото съгласно чл. 53 ЗЗД,
ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, но ищецът сам
преценява дали и към кого да насочи иска си, а в случая искът с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е предявен само срещу **** в качеството й на юридическо лице,
отговарящо за поддръжката /включително сигнализирането/ на общинските пътища. По
изложените съображения съдът намира, че **** е пасивно легитимирана по предявения
главен иск и следва да носи отговорност по реда на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
независимо от това, че не е собственик на необезопасената и несигнализирана шахта без
капак, станала причина за настъпване на процесния инцидент.
Размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи по средни
пазарни цени в страната към деня на увреждането. Съгласно заключението на съдебно-
автотехническата експертиза стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
****, с рег. № ****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1 158.11
лв., а средната пазарна цена на услугата по репатриране на територията на гр. **** за
автомобили с характеристиките на процесния е 60 лв. Следователно за увреденото лице
/собственикът на застрахованото МПС/ е възникнало срещу ответника вземане по чл. 49
ЗЗД за сума в размер на 1 218.11 лв.
Недоказано е възражението на ответника и на третото лице – негов помагач за
поведение на водача на застрахования автомобил, което да е допринесло за настъпване на
процесното ПТП и на щетите по автомобила. От показанията на свид. М. и Уведомлението
по щета е видно, че той се е движил в процесния участък със скорост от порядъка на 30 – 35
км./ч., защото е трябвало да извърши остър завой надясно. Макар и настилката да е била
мокра, което се установява от неговите показания и справката от НИМХ, не може да се
приеме, че тази скорост е била несъобразена, доколкото липсват данни по делото за
причинно-следствена връзка между избраната от водача скорост на движение и
настъпването на инцидента. Вместо това се доказва, че той е причинен от внезапно
появилата се пред автомобила шахта без капак, която по никакъв начин не може да се
окачестви като препятствие на пътя, което водачът да е могъл и да е бил длъжен да
5
предвиди, респ. да съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил с
това препятствие. Ето защо следва да се приеме, че единствената причина за процесното
ПТП е наличието на необезопасена и необозначена шахта без капак на пътя, поради което не
е налице основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за редуциране на дължимото от ответника
обезщетение.
В случая застрахователят по имуществена застраховка „***“ е встъпил в правата на
увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди, но
само до размера на платеното, т.е. за сумата от 1 106.77 лв., формирана като сбор от
следните суми, чието плащане е обявено за безспорно с Определение № 39683/06.11.2023 г.,
а именно: 993.02 лв. – плащане към сервиза, извършил ремонта; 45.71 лв. – плащане към
собственика на увредения автомобил; 53.04 лв. – разходи за използвана пътна помощ; 15 лв.
– ликвидационни разноски за обработка на щетата. Следователно само до този размер той
има регресно вземане срещу ****.
Установява се от писмените доказателства, че ищцовото дружество е изпратило
регресна покана до ответника за исковата сума на 07.02.2023 г., но **** на 10.02.2023 г. е
отказала плащане по регресната претенция на застрахователя.
Предвид всичко изложено предявеният главен иск следва да бъде изцяло уважен, като
ответникът дължи върху главницата и законната лихва, считано от 04.05.2023 г. до
окончателното плащане.
По обратния иск:
Уважаването в цялост на главния иск представлява сбъдване на
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения обратен иск, който е
евентуален.
В случая претенцията на ищеца по обратния иск е с правна квалификация чл. 59, ал. 1
ЗЗД, която е предопределена от неговите твърдения, свеждащи се единствено до това, че
**** е собственик на процесната шахта, станала причина за увреждането на лекия
автомобил, и като такъв следва да възстанови изцяло сумите, които **** е осъдена вместо
него да заплати по главния иск. Следователно единственото основание, на което ищецът
основана обратния си иск, е неоснователно обогатяване на ответното дружество за негова
сметка.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва
следните правно релевантни факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща група факти, и това разместване на блага да е
настъпило без основание. Доказателствената тежест за установяване на първите три
обстоятелства е за ищеца, а при тяхното доказване ответникът следва да установи наличието
на валидно основание за имущественото разместване.
В случая с Определение № 39683/06.11.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че кабелната шахта, намираща се на десния завой от **** в гр. ****, е
собственост на ****. Това обаче не освобождава **** от отговорност в качеството й на
собственик на пътя, върху който е разположена шахтата, за което бяха изложени подробни
съображения при разглеждането на главния иск. Освен това с оглед установената в чл. 53
ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата всеки от тях отговаря към
увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер. Следователно
по главния иск **** е осъдена да изпълни свое /а не чуждо/ задължение към застрахователя
по имуществена застраховка „***“ на увреденото лице. При това положение липсва
обедняване на ищеца по обратния иск като елемент от фактическия състав по чл. 59, ал. 1
ЗЗД.
На следващо място, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД предвижда, че правото да се
иска от обогатилия се да върне това, с което се е обогатил без основание за сметка на
6
другиго, възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същият може да
се защити, т.е. искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД има субсидиарен характер. В случая **** разполага
с друг иск, защото обстоятелството, че **** е собственик на неизправната кабелна шахта, би
могло да се преценява на плоскостта на чл. 53 ЗЗД, респ. **** би могла да има към него
претенция с правно основание чл. 127 ЗЗД. Такава обаче по делото не е предявена – в
обратната искова молба липсват твърдения за релевантните за такъв иск факти, вместо което
се иска пълно възстановяване от **** на сумата, която **** е осъдена да плати по
регресната претенция на застрахователя, при твърдения, че като собственик на кабелната
шахта дружеството носи пълната отговорност за причинени от нейната неизправност вреди.
Ето защо и в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК съдът не следва да разглежда
иск, който не е предявен. Същевременно наличието на друг път за защита изключва
основателността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения предявеният обратен иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК **** дължи на ищеца по главния иск сторените от
него разноски в общ размер на 874.64 лв., включващи: 50 лв. – държавна такса; 40 лв. –
депозит за свидетел; 300 лв. – депозит за вещо лице; 484.64 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Възражението на третото лице – помагач на ответника за намаляване на
дължимите на застрахователя разноски за адвокатски хонорар до минимума не следва да
бъде обсъждано, защото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент от противното от чл.
78, ал. 10 ГПК тези разноски следва да се възложат на ответника по главния иск, респ. той е
страната, която може да прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, но в случая
такова възражение не е релевирано от ****.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК **** дължи на ответника по обратния иск
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за защита по обратния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, с адрес: гр. ****, ****, да заплати на ****, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, ****, следните суми: на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД сумата от 1 106.77 лв. – регресно задължение по щета № **** във връзка с
вредите по лек автомобил марка ****, с рег. № ****, настъпили в резултат на ПТП на
17.03.2022 г. в гр. ****, включващо платеното застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „***“ и ликвидационните разноски, ведно със законната лихва от
04.05.2023 г. до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 874.64 лв.
– разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 219, ал. 3 ГПК от ****, с адрес: гр. ****,
****, срещу ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ***, обратен иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 106.77 лв., ведно със законната лихва от
04.05.2023 г. до окончателното плащане, и за разноските по главния иск в размер на 874.64
лв.
ОСЪЖДА ****, с адрес: гр. ****, ****, да заплати на ****, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, ***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение за защита по обратния иск.
Решението е постановено при участието на **** в качеството му на трето лице –
помагач на ответника по главния иск.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
7
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8