Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 № 146                                         22.10.2010година                                  град Т.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Търговищкият окръжен съд                                                             наказателно    отделение   На   тринадесети октомври                                                           две хиляди и десета   година  В  публично  заседание в следния състав :

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОНКА ЯНКОВА  

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ЙОРДАН ИВАНОВ       

                                                             ГЮЛЯЙ КОКОЕВА 

      

 Секретар:  С.Ж.    

 Прокурор:  В.Ангелов    

 Като разгледа докладваното от  съдия  Б.Янкова

 ВНОХ  дело   №  235  описа  за   2010 година

 за   да    се   произнесе   взе  предвид  следното :

     Производството е по реда на чл. 313 и  сл  от НПК .

     Образувано е по ЖАЛБИ, подадени  от  адвокат Д.Д.,  служебен защитник на подсъдимите Р.М.Й.  и  А.М.Й., против присъда  № 238 от 1.09.2010г, постановена  по нохд №128/2010г  от П. РС, с която   същите са били признати за виновни по обвинението за извършено в съучастие престъпление по чл.166 от НК,  а само подс.Р.Й. и за престъпление по чл. 174а ал.2 ,поради което са им били наложени наказания -  1/една/ година лишаване от свобода- на подс.Р.Й. и  на основание чл.78а от НК административно наказание -  4000лв  глоба за подс. А.Й.. За престъплението по чл.174а от НК  на подс.Р.Й. е било наложено наказание   от 6/шест/ месеца лишаване от свобода,  като  на основание чл.23  от НК  му е било определено общо наказание, в размер на по-тежкото от така наложените две наказания ,а именно  ЕДНА  ГОДИНА лишаване от свобода,като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на   наказанието е било отложено с изпитателен срок от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в сила. Двамата подсъдими са били признати за не виновни и оправдани по обвинението им по чл. 325  ал.1 във вр. с чл. 26 и чл.20 ал.2 от НК С присъдата, съдът се произнесъл по въпроса за разноските,  както и за веществените доказателства  по делото .

     Присъдата на  първоинстанционният съд се  атакува само в осъдителната й част, като   с въззивната жалба, подадена чрез защитника  на подсъдимите- адв.Д. Д.   се  развиват  подробни оплаквания  за несъставомерност на    деянията , както от обективна така и от субективна страна. Изложените доводи  в писмен вид, в значителната си част са  развитите в пледоарията пред първата инстанция, като се свеждат  главно до  отсъствието  на  фактическа и правна основа  на  направения от първоинстанционния съд извод за    същността на учредената от подсъдимите партия . Оспорва се  законосъобразността на   решението на  КС  по дело  № 4 от 1992г, от гледище на   начина на формиране на   взетото решение. Излагат се  подробни доводи за незоконосъобразно осъждане на подс. А.Й. , с оглед липсата на   съставомерни действия   относими към престъплението  по чл.166 от НК, въобще като съучастник, като се  развиват доводи на тази плоскост и за допуснати съществени процесуални нарушения, изразени в ограничаване правото му на защита  поради отсъствието на надлежно обвинение, включващо очертаване на конкретните  действия ,в които се е изразил приноса му към общия престъпен резултат-образуването на  партия на религиозна основа. Релевираните  доводи за несъставомерност на деянието по чл.174а ал.2  от НК се свеждат до оспорване   законосъобразността на действията по връчването на процесната заповед

    При предложените  доводи и аргументи и въз основа на тях,  във въззивните   жалби се  депозира искане  за  отмяна на осъдителната и постановяване на оправдателна присъда  спрямо  двамата подсъдими .

    В с.з.  въззивниците  Р.Й.  и  А.Й., редовно призовани се явяват  и поддържат изцяло въззивните жалби , с доводите и на основанията изложени  от   служебния им защитник .

     В последната си дума пред въззивната инстанция и двамата  жалбоподатели  изразяват  убеждението си, че правилният изход на делото би бил само  оправдателна присъда,  тъй като  не са извършили престъпление.

 

     Съдът, след преценка на доводите в  жалбите , развити и  в съдебно заседание, както  и изцяло правилността на обжалваната присъда , по реда на чл. 314 ал. 1 от НПК, установи  следното:

     В най-общ вид, описаните факти  в обстоятелствената част  на обвинителния акт, по който е образувано  производството пред първоинстанционния съд, съдържат твърдения  за  следните действия на двамата подсъдими, проверени и  възприети от РС,  които след извършване  на дължимия анализ , прие  за установени и настоящия състав : Подсъдимите Р.Й. и А.Й. са братя -  първия  45 годишен, а втория 41 годишен , родени в гр.П. и  израснали в с.С., община П.,където в момента живее  тяхната майка .На 26.09.2009г в родното си село,  двамата възнамерявали да учредят политическа партия с наименование”М. Д.  С”. За целта предварително си изработили Устав/ л. 155 - 163 от т. ІІІ от Д.П № 39/2009г/ , снабдили се с бланки  на изискуемото „заявление – декларация” по чл.11 от Закона  за политическите партии/ л.164 от т.ІІІ от Д.П./,  осигурили и  присъствието на певица за  неофициалната част на учредителното събрание, като  техническите действия по   организиране на събранието основно извършвал подс.Р.Й., а  контактите  с журналисти,за  популяризирането на  събранието и целите му  в общественото  пространство осъществявал подс.А.Й./ св.М. – показанията й на л.301  от т.ІІ от Д.П.,прочетени в с.з./,като решили председател на бъдещата партия да  бъде подс.А.Й. ,за което последния се снабдил предварително с напечатани визитки. / л.100 от т.І от Д.П./. С оглед мястото на провеждането  на предвиденото за  26.09.2009г  събрание, а именно на открито,следвало да  бъде поискано разрешение от компетентните  власти -  в случая, съгласно чл. 8 ал.1 от   ЗСММ – това бил Кметът на общината/ не на населеното място,като неправилно счита подс.Р.Й. –вж обяснения  по внохд/, на чиято територия  е предвидено провеждането на събранието , а  именно – Кметът на  община П.. Съгласно чл. 44 ал.1 т 4  от ЗМСМА  кметът на общината разполагал с правото и задължението да възстанови и опази  обществения ред, като издаде заповед  за прекратяване  на  събрание на открито, провеждано в противоречие със законоустановения ред. Предварително разрешение за провеждане на събранието не е било поискано от Кмета на Община П. и съответно не е било издадено. Нещо повече, изявленията  на подс.Р.Й. ***. пред въззивния съд относно  устно  поискани и дадени изявления от различни органи - „ местната структура, като кмет и полицаи, ,които ни казаха „Няма проблем .Вие сте го правили и друг път, направете си го”, категорично се опровергават от показанията на св.Стоилов – кмет на с.С. / л.109 от нохд № 128/2010г,от показанията на св. Г.Петров – полицай в РУ на МВР  П. / л. 355 от  т.ІІІ от Д.П./ ,  на  св. И.Александров - ръководил полицейския екип / л.359 от т. ІІІ/ . Нещо повече, в изпълнение на превантивните си  функции по чл.56 от ЗМВР ,  св.Александров му съставил предупредителен протокол / л.78 от т. І от Д.П./, като му разяснил и наказателната отговорност  по чл. 174а ал. 2 от НК. Въпреки  липсата    на разрешение и без същото въобще да е било поискано  от подсъдимите  и в частност от  подс.Р.Й.  като  организатор  по см на 8 ал.1  от ЗСММ , проявата била насрочена и публично  широко оповестена в медиите/ вж показанията на   св.М. и К. / . С техническото организиране на  проявата се заел подс.Р.Й. като 1/  осигурил превоза на лица, които да придадат масовост на проявата, предоставяйки списък на жители от с.Г.С.  за съставяне на необходимите пътни листи и заплатил превоза/ вж показанията на св. Ш.Х. /  л. 112 от нохд/ и писмените доказателства- -уведомително писмо /л.87,   придружено със списък- л.87 и 89 от т.І  от Д.П./ , както и   фактура и пътни листи / л. 350-352 от т.ІІІ/, без лицата по този списък/ всички от с.Г.С., Търговищко да са знаели въобще,че фигурират в пътни листи,още по-малко да са пътували до с.С.  ;  2/ разговарял с лицето С.Ч.  за същността  на проявата и  как да привлече желаещи – „Р.  каза на С. да   каже на хората, които познава  в Т. да раздаде  тези устави- 20-30бр .Р. каза на С. ,че ще има концерт на  С.М. , а също  така ще има ядене и пиене  и така да каже на хората , а също така ,че ще се учредява партия,щели да гласуват „ – св.О.М. л.242 от т.ІІ от Д.П./; 3/  разговарял  със св.  М.Х.- управител на   собствената му фирма- „Ю. -3”ООД , като му показал  устава и  взел съгласието  му да стане член на УС, като вписал имената му, с ЕГН и адрес и  приел подписа му на бял разграфен лист хартия/ св.Х.л. 111 от нохд  и прочетените му и потвърдени показания от Д.П- л.227 от т.ІІ/ ; 4/  осигурил  водещ на събранието  - св.М.Т.  и  лице, което да превежда на турски език - А.Ш. и като цяло   финансирал  С.тието . Брат му - другият подсъдим по делото  А.Й. провел предварителни разговори с журналисти –  / св.М. – л.301  от т.ІІІ/,   относно обстоятелствата по учредяването и целта на  бъдещата  ПП  и тъй като било предвидено партията да се оглави именно от него, предварително се снабдил  и с  визитни картички, легитимиращи го като председател на  ПП „М. Д. С” / п -л за изземване / л.19  т.І,одобрен надлежно/л.18/  и  фотоалбум към същия- л.68 от т.І/.  и л. 100 от т.І от Д.П./

         На предварително обявената дата  - 26.09.2009г., на площада в с.С.   пристигнали по   график  трите  автобуса,  за които   била направена заявката  във фирмата на св.Х. , като на шофьорите – свидетелите  Алиосманов,  Мехмедов и  Ибрямов  били дадени пътни листи с вписани пътници и  маршрута на превоза.  Безспорно е установено, че лицата,вписани като пътници – всичките от с.Г.С. са различни от действително превозените лица , взети от селата  Глогинка, Голямо Ново и от „махалата” – ромския квартал в Т. / вж. показанията на  св. Мюрселова , Ахмедова,  Ахмедов  и  на водачите на автобусите- Феимов, Мехмедов и Ибрямов-  п-л от с.з. от 1.09.2010г/ ,както и  свидетелите,чиито показания дадени на Д.П, са  приобщени чрез прочитането им -  В.Хашимов,  Ф.Салиева, А.Боянов, Б.Насуфов, Г.Алиева, Т.Шукриева Ш.Караниева  и  Ю. Хамидов /л.312 - 342 от т. ІІІ/. Между  превозените от посочените три населени места пътници, предимно роми,  имало и   не малко деца и дори пеленачета – вж показанията на св.Стоилов/ л.109 от нохд, св.Г.Петров/ л.356 от т.ІІІ/ ,св.Павлов / л.363 от т.ІІІ / За  действително не повече от 3-4 автобуса, при това не пълни,с   които били осигурени  лица за проявата  потвърждава  и св.К./ л. 307 от т.ІІІ /, както и  част от предложените за членове в ръководния състав на бъдещата партия - св.  М.Х./ л.228  т. ІІ от Д.П./ св. О. М./ л. 243 от том ІІ от Д.П прочетени в с.з. на л 114 от нохд/. Имало и  такива, които дошли с личните си автомобили, като св. О.М., който   осигурил и  още две коли/ вж л. 242 от т.ІІ/,но като цяло  броят на автомобилите бил не повече от десетина . С личният си автомобил предишния ден - на 25.09.2009г пристигнал  от с.В., община С. и св.М.Т.,  който узнал за учредяването на партията и датата,на която   подсъдимите възнамеряват да  сторят това  от  интернет форум. Подробности разбрал също от интернет форумите ,както и от  подсъдимия Р.Й., с когото се запознал лично едва след като пристигнал в гр.Т. . Срещата се осъществила около 17ч на 25.09.2009г, като подс.Р.Й. възстановил направените от св.Т. разходи ,свързани  с пътуването и престоя в гр.Т. и с.С.. На следващият ден подс.Р.Й. предложил  на св.Т. да  води събранието,като му връчил напечатана  програма/сценарий/, по който трябвало да протече учредяването, като  св.Т.  следвало да чете на български, а  друго лице -  А.Ш. да превежда на турски език . Св.Т. се съгласил и  уточнили с преводача-А.Ш. как точно да синхронизират действията си   / вж показанията на св.Т. л.359 от т.ІІ от Д.П./. Учредяването на партията, както се посочи,   било широко популяризирано в медиите, поради което   на датата, съобщена  на журналистите от подс.А.Й. за осъществяване на   учредяването, в село С. пристигнали и представители на  регионалния и местния печат,  на  различни телевизии : св.М./кореспондент на в.”Труд” /,  Я.Димитрова / кореспондент на в. 24 часа/,  К.Колев – кореспондент на БНТ и Управител на  Телевизия”Т., св.К. / кореспондент на в.”Търговищки  новини”/   и др.  .

          В 14 часа, на  изградения подиум на центъра на с.С., излязла   певицата С.М. и в рамките на около 30 минути изпълнила концертна програма.  В 14 .30ч  приключила и  на сцената  се качил  св.Марио  Т., който съгласно дадения му от подсъдимите сценарий обявил  началото  на учредителните действия като  прочел  написаните встъпителните думи. :  .. „ Днес сме се събрали  да учредим „М. Д. С.......”/вж  показания на л. 259 от т.ІІ/, след  което съобщил и членовете на  ръководството на партията -  на УС и на КС,  а именно   обявил поименно подс.А.Й. за Председател на партията, лицето С.Ч. за зам председател, а  подс. Р.Й., сестрата на подсъдимите – Д.Й. ,  св. Муса Хюсеинов,св. О.М.  и самия него , за  членове, съответно на  УС и КС.  Съгласно сценария, всеки,  чиито име било съобщавано  се качвал на подиума и  мнозинството  шумно  го аплодирало.

        По повод предварително огласеното  в медиите провеждане на КОНЦЕРТ  на С.М., въпреки,че след кореспонденция с Община П. било установено,че  разрешение по ЗСММ не е давано,  в РУ на МВР гр.П.  били взети мерки  за охрана на концерта и предотвратяване на  нарушения по обществения ред. Сформираният полицейски екип с ръководител св.И.Александров и служителите от РУ на МВР св.Г.Петров, св.П. Павлов и колегите им  Раднев, Киров, Димов и Димитров пристигнали  сутринта на 26.09.2009г в с.С.. Около  10.50ч  полицаите разговаряли с подсъдимия Р.Й., като го осведомили, че за провеждането на събрание на открито  следва да  спазва преда в ЗСММ, а именно разрешение от кмета на Община П. Подсъдимият Р.Й.  заявил, че  вече е организирано и  същото ще бъде проведено.  Разяснението,извършено конкретно от ръководителя на  екипа- св.Александров  било обективирано в протокол, съставен на основание чл.56 от ЗМВР, в ал.1  на който е предвидено,че ..” Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.” Съставеният протокол за предупреждение бил  надлежно подписан от  подсъдимия Р.Й. / л.78 от Д.П. т. І/

       По причина, че подс. Р.Й. предварително се легитимирал като организатор на проявата, при  самото  му качването на подиума, към него се приближил св.  П.Павлов  - служител в Община П., като с него бил и униформения служител от РУ на МВР - св.Г.Петров/ вж показанията на св.Александров-л. 360 т.ІІІ от Д.П/ . Представил се, като пояснил, че е старши специалист по Охрана на обществения ред в община П. и  връчил на подс.Р.Й. срещу подпис заповед  на Кмета на гр.П. , за прекратяване на проявата . Заповед № 902 от 26.09.2009г / л.77 от  т.І от Д.П/ , била издадена от кмета на Община П./ в която се намира и населеното място –с.С./ на основание чл.13 от ЗСММ и със същата изрично се нареждало  ПРЕКРАТЯВАНЕТО на   организирания в с.С. от  Р.М.Й.  митинг –събрание  за учредяване на ПП”М. Д. С”.Въпреки ясната и  недвусмислена диспозиция на  разпореждането, както по съдържание така и по адресат , подс.Р.Й. се запознал визуално с нея, като я погледнал,   получил я срещу подпис  и въпреки,че  и  устно  му  било съобщено  съдържанието  й / обясненията му пред въззивния съд/  я прибрал в джоба си, без да предприеме действия по  изпълнението й. Нещо повече, събранието продължило с  гласуване на  обявените  ръководни органи на партията - Председател и членовете на  УС и на КС. Пред събралото се множество,  между които имало и   деца, без  да е извършена проверка на самоличността им,  респективно на  изборните им права , без да е проверено наличието на изискуемия кворум  от 500  души, български  граждани с  изборни права /  както  изисква чл. 12 ал. 2 от ЗПП /  , подсъдимите обявили,че са събрани  674 подписа и водещият -  св. М. Т.  приканил   събралите се да гласуват. Вдигнали се   много ръце , като някои от присъстващите  гласували и с двете си ръце, възприети от св.Стоилов по-скоро като религиозен ритуал- / св.Стоилов – л.110 от нохд/  или  като игра –„много хора имаше,които  вдигаха и двете си ръце ,както при игра на кючек” –св. Г.Петров/ л.356  от т.ІІІ от  Д.П./ . Вдигнатите ръце  не били преброени, но св.Т.  обявил  така проведеното „гласуване”  като действие,  пораждащо  учредяването на  новата партия „М. Д. С ”,респективно  за избрани и ръководните органи на същата След като св.Т. официално обявил от подиума,че партията е учредена, подсъдимите  се поздравили  с нейното създаване и  бил пуснат химна на  партията,посочен в чл.2   ал.5 от Устава – Чедин деде,  който , както  по-късно било разяснено на журналистите/ св.М. л.301 от т.ІІІ/  - представлявал турски военен марш.  С  това   учредяването на партията/продължило   около 15 минути/  приключило и    двамата подсъдими – избрания за Председател  подс.А.Й. и брат му- другият подсъдим Р.Й., избран  за член на УС се оттеглили  в   създадения от тях по-рано „Клуб за приятелство и братство” за да дадат предварително обявената   пресконференция за журналисти . Последните били  поканени в клуба на   подсъдимите и   там,  пред присъстващите представители на различни медии- централни и местни , двамата подсъдими  детайлно   разяснили    принципите  на партията, инкорпорирани в  Устава, който прочели и по-конкретно- чл. 1 ал.3  ,съгласно който  „Член на МДС  може да бъде  всеки български гражданин,без  разлика  на пол,раса етнос, вероизповедание,  професия и образование , който е приел   ислямските принципни на поведение и морал за водещи  в своя живот” .На  въпросите на журналистите ,свързани с искане за  конкретизиране  на  общо формулираните  етични категории, двамата подсъдими  ясно заявили,че целите на партията  е  да „защитава правата на М.ите в България”  „/ св.М.- л. 302 от т.ІІІ/ , тъй като   „ държавата не е направила  нищо за М.ите   в България  и че  в България не е признато  официално  турско  малцинство,. .....че е грешка  представянето на  България в Европа   като еднонационална държава „ – св.К. – л.306 от т ІІІ  от Д.П. Нещо повече, в аспекта на прогласените цели, подсъдимите  очертали и логичната  членска маса, към която  била ориентирана партията -  М.и, роми и „уста миллет „ / св.К./. Така  изложените принципи и цели на  партията  били разбрани напълно еднозначно от всички присъствали  представители на медиите, което  е обективирано  в  дадената   идентична интерпретация на  случилото се в с.С.   във всички публикации, в които е отразено  събранието, проведено на  26.09.2009г. Статиите и коментарите в централния и местния печат  са  приложени към  делото и същите съставляват  писмени доказателства, т.к обективират информация, установена и чрез гласни доказателствени средства - разпитите на присъствалите журналисти  - техни автори  и по-конкретно- в-к „Труд”, с кореспондент  св.М. на първа страница,  в броя си  от  27.09. 2009г  информира, че „ Направиха нова партия- М.ска”,  в-к „Търговищки новини   „с кореспондент св. К. , в бр.. 74 от 1.10.2009г на първа страница съобщава,че е създадена „ Партия  на  верска и националистическа основа „,съответно регионалния вестник ”Знаме” в броя си от  30.09.2009г  на първа страница съобщава,че „ С турски  боен марш  учредиха нов С”  ...

      Така  очертаните фактически обстоятелства са установени  от събраните гласни и писмени доказателства и са възпроизведени  в основни линии   в  мотивите към обжалваната присъда. При анализът на  установяващите ги доказателствени  източници  РС не е нарушил процесуалните изисквания, доколкото  правнозначимите  факти -  тези, които имат отношение за правилната  правна  преценка  на  действията  на подсъдимите  и от тук   за  най-важния извод   от процеса – виновни или невинни са те по повдигнатото им обвинение  са установени надлежно, с годни доказателствени източници. Анализирани са , с оглед действителното им съдържание и без  да са превратно изтълкувани  показанията на     разпитаните свидетели. Отчетени са част от писмените доказателства –протоколите, отразяващи  надлежно извършени процесуално следствени действия, както и   правилно е  обсъдено и кредитирано  изготвеното  по делото  заключение на вещото лице –  Б.Бирали.

     Съдът обаче е  пропуснал да направи пълна оценка на всички  писмени и гласни доказателства,  а  от друга страна част от тези, на които се е позовал  не отговарят на   изискването по чл.104 от НПК , защото произхождат от негодни  по см на НПК доказателствени средства . Неправилно в обема на доказателствата са включени и обсъждани   :  „мненията  на подсъдимия, изложени в разпечатки от интернет форуми  -  в т.ІV „ и изобщо съдържанието на приложените разпечатки,  т.к не съставляват доказателства по см на НПК, поради което и неправилно са ценени при установяване на обстоятелствата/ вж стр втора от мотивите на РС/. Чрез използване на специални знания на  в.л, с познания в  компютърните технологии  би могъл да се установи интернет адреса,източникът на същия , но  прякото използване на разпечатки от  интернет форуми  не съставляват  доказателство по действащото законодателство, нито за действителното съдържание,още по-малко за автора на същите .На следващо място, докладната  записка / л.75 от т.І от Д.П. / също не съставлява доказателство  по см на НПК ; саморъчните обяснения на подс. Р.Й./ л.79   от т І от Д.П/ не съставляват доказателство по см на НПК и категорично следва да бъдат изключени, което не променя  изложените по-горе фактически изводи установени с  тях , т.к.  депозирането им и  тяхното съдържанието е възпроизведено надлежно чрез показанията на разпитаните свидетели И.Александров/ л.360 от т.ІІІ /  и  Г.Петров/ л.355 т. ІІІ от Д.П. / . Изключването на посочените доказателства,  няма и за последица  изменение във възприетата  от РС фактическа обстановка, т.к   същата  се подкрепя  от съвкупния анализ на   всички останали, годните доказателствени  средства .

      От друга страна,  въззивният съд  не споделя   изразеното от  РС становище за   неотносимост към предмета на доказване на установеното от   разпитаните свидетели -жители на с.Г.С., а обратно, включва и цени в доказателствената съвкупност показанията на свидетелите: А..Мюрселова, С.Ахмедова, Ю.Ахмедов, разпитани непосредствено пред  първоинстанционния съд, както и прочетените по реда на чл. 281 ал.5  във връзка с ал.1 т 5 от НПК  показания на свидетелите В.Хашимов, Ф.Салиева, А.Боянов, Б.Насуфов , Г.Алиева, Т.Шукриева, Ш.Караниева и  Ю.Хамидов , като последния не е коментиран въобще от РС / вж мотивите на стр 6 първия абзац/ .Въззивният съд намира,че така  посочените свидетелски показания, са напълно относими към предмета на доказване и съпоставени с писмените доказателства - списъка на пътниците,предствен от св.Х.  с уведомително писмо до РУ на МВР / л. 87-89 от т.І / и  приобщените    чрез  предаването им от св.Х. и  от св. М.Ибрямов  копие от пътни листи  и фактури / л.350- 352 и  л. 430- 432/ непротиворечиво установява категоричната подмяна на  самоличността на действително  присъствалите, респективно за  обявените за учредители на партията, лица.  Безспорно е  обстоятелството, установено именно чрез показанията на посочените свидетели и особено на кмета на селото- св. Хамидов, не само , че  фигуриращите в списъците   лица от с.Г.С. не са превозвани  до с.С.,  но и че част от тях обективно не биха могли да бъдат  на събранието, т.к  по същото време са били в чужбина .      

         Въззивният съд, при извършения собствен анализ на доказателствената  съвкупност в която включи посочените  гласни доказателства , респективно изключи посочените по-горе негодни такива, не достигна до други фактически изводи, различни от възприетите от РС. Напротив, счита ,че изложената и в мотивите  към  атакуваната присъда  фактология  е установена и доказана по несъмнен начин  от  цялостната  преценка на гласните доказателства  по делото : показанията на разпитаните непосредствено от РС  свидетели П.Павлов , В.Стоилов  М.Хюсеинов/ като показанията му дадени на Д.П също са приобщени чрез прочитането им/, А.Мюрселова, С.Ахмедова, Ю.Ахмедов, Ш.Х., Б.Феимов,  Ф.Мехмедов, М.Ибрямов, от приобщените чрез  прочитането им при спазване на процесуалните изисквания показания на   разпитаните на досъдебното производство свидетели : А.М. / л.299-303 от т.ІІІ от Д.П. /, св.Б.К. / л.304-308 от т.ІІІ от Д.П./, св. Г.Петров/ л. 353-356 от т.ІІІ от Д.П/, св.И.Александров/ л.357-360  от т.ІІІ от Д.П./,  П.Павлов/ л.361-365 от т.ІІІ от Д.П./,  Г.Георгиев и Т.Недев / л.130-131 и л. 134-135 от т.І от Д.П./, св.О.М. / л.240 и 244 от т.ІІ /  и св. М.Т. / л.257 -261 от т.ІІ/ от Д.П.,  от показанията на разпитаните свидетели  В.Хашимов, л.312-314 , Ф.Салиева / л.315-317/, А.Боянов /  л.318-320 /, Б.Насуфов-/ л.321-323 /, Г.Алиева/ л.324-326/, Т. Шукриева / л.327-329/ Ш.Караниева / л. 336-338/ и Ю.Хамидов/ л.339- 342/ , последните,приложени в т.ІІІ от Д.П., от  писмени доказателства - устав, образец на декларация/ л.155-164 от т.ІІ , в мотивите е допусната техн грешка –същите са в  т.І/ – приобщени чрез предаването им от св. П.Павлов, копие от фактура, пътен лист и тахошайба /430 – 433 от т. ІІІ от Д.П./, приобщени чрез предаването им от св.М.Ибрямов, копие от пътни листи,издадени  на водачите  на  автобуси - свидетелите  Б. Феимов и   Ф.Мехмедов / л. 351-352  от т.ІІІ/  и копие от фактура /л. 350 от т.ІІІ/ ,приобщени чрез предаването им от свидетеля Ш.Х. , уведомителното писмо /л.87/ и приложените към него списъци на превозените лица/ л. 88 и 89 от т.І  от Д.П/ ,заключението на   експертизата, изготвена от в.л. Б. Бирали / л. 217-220 от т.ІІ/ приобщена надлежно по реда на чл.281 ал.3 от НПК, отчасти и от обясненията на двамата подсъдими относно действителното  организиране и провеждане на събрание за учредяване на ПП „М. Д. С” и относно  връчването на заповедта на кмета . Веществените  доказателства - 43 бр. книги,  правилно  са игнорирани като не относими   от първостепенния съд , т.к действително нямат  отношение  и не способстват за  изясняване на обстоятелствата по делото, включени в предмета на доказване .

      На плоскостта на така  изяснените фактически обстоятелства и в  аспекта на развитите в жалбите и устно в с.з. подробни възражения  от защитата на подсъдимите, въззивният съд  прие за установено от правна страна следното :  :

      І.Относно  първото престъпление-  по чл.166 във връзка с чл. 20 ал.2 от НК  

      Преди необходимата съпоставка на установените фактически действия с дадената им от обвинението  правна оценка, като съставомерни по чл.166 от НК, съдът намира  за необходимо да изложи накратко предварителни бележки  :

     В чл.166  от НК е инкриминирано поведение изразено в „ образуване на  политическа партия на религиозна  основа”, което с оглед   решаването на въпросите за виновността и отговорността на обвинени,респективно предадени на съд  с обвинение по този престъпен състав лица, изисква  положителното решаване на два въпроса: 1/образувана ли е политическа организация  и  2/  дали образуваната политическа организация е на религиозна основа

    По първия въпрос:образувана ли е политическа партия следва да се има  предвид  следното:

    Съгласно  чл.11 ал.3 от  Конституцията на РБ  „Редът  за образуване   и прекратяване на  политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон . В съответствие с конституционното изискване,  законовата регламентация на посочената материя се съдържа в  Закона за политическите партии – обн в Д.В.  бр.28 / 2005г в сила от  1.04.2005г . В  чл.166 от НК  не  се съдържа   детайлизиране   на изпълнителното деяние   „образува” от гледна точка на изискуемите фактически действия за неговото осъществяване . Но с оглед специфичността на материята,  регламентирана в специалния закон –ЗПП, съдържанието  й се извлича от  дадените дефиниции  в  нормите именно в специалния  Закон за политическите партии . Така в чл. 12  ал.1 от ЗПП  ясно е разписано, че „ Политическа партия  се образува  на учредително събрание ,което се провежда   на територията на Република България  в срок до три месеца  от датата на приемане на учредителната  декларация ....” Иначе казано, провеждането на учредително събрание е обявено  за правопораждащо образуването на  политическата партия  действие и в този смисъл  съдържанието на изпълнителното деяние по чл.166 от НК се попълва  от действията  визирани в чл.12 ал.1 от ЗПП,  а именно провеждане на учредително събрание   в указаните в текста  време и място. Необходимо е  обаче  разграничение на тази плоскост/както   са отграничени в самия  ЗПП/ действията по фактическото създаване на политическата партия, от  тези, необходими за   така нареченото  „ афиширане” , за публичното й  появяване в  правния мир, чрез извършването на вписване в регистъра в СГС . Регистрацията  в регистъра на  политическите партии,видно от ЗПП,   съставлява условие  и предпоставка  за възникването на   партията като ю.л., респективно  необходимо условие за  участие в избори. Но  ЗПП  ясно разграничава  процедурата по учредяването на  дадена партия, която включва набор от императивни  фактически действия  / чл. 10  и следващите от ЗПП/,  от   процедурата   по регистрацията, като  винаги  първата предхожда  втората.

        Ето защо и  въззивният съд приема, че ОБРАЗУВАНЕТО  на   дадена  политическа партия  включва действията по нейното фактическо създаване,  не и правното й прогласяване  по см на чл.  18 ал.4 от  ЗПП и това е видно от различния фактически състав на изискуемите действия по образуването и по вписването на партията, респективно  обема на необходимата проверка,  която извършва съдът :  ЗА  ДА БЪДЕ РЕГИСТРИРАНА, т.е. за да   бъде вписана в регистъра в СГС  законът изисква : 1/  към писмената молба,  да бъдат представени нотариално заверени образци  на подписите на   представляващите политическата партия органи / чл.15  ал.3 т 6  от ЗПП/, което предполага извършен вече  избор и определяне на  структурата на   партията : ръководни и контролни органи                       2.  нотариално заверена декларация  за автентичността на  а/ устава на партията,  на  б/  списъкът ,съдържащ  трите имена , ЕГН, постоянен адрес и саморъчен подпис на НЕ ПО-МАЛКО  от 500  членове – УЧРЕДИТЕЛИ  на партията, съставляващи граждани  с   избирателни права,съгласно  българското законодателство  и  в/на  списък, съдържащ трите имена , ЕГН и постоянен адрес на не по-малко от 2 500  членове .

            За разлика от необходимите условия за да бъде вписана  дадена партия в регистъра на ПП в СГС, ОБРАЗУВАНЕТО  й  в  аспекта на   даденото  в чл.12 ал.1 от ЗПП  финализиране на  това действие,  включва  сложен комплекс от хронологически  подредени  етапи ,  от своя страна изискващи  осъществяването на  :

            І. Подготвителни действия преди  провеждане на учредително събрание, които са императивни и включват :1/ ИНИЦИАТИВА , обективирана  в  приета от инициативния комитет учредителна декларация, в която се определят основните  принципи и цели на партията / чл.10 ал.2  и 3  от ЗПП/  и която следва да изхожда от  най-малко  50 граждани  с ИЗБИРАТЕЛНИ ПРАВА, съгласно българското законодателство ;  2/ УЧРЕДИТЕЛНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ  следва да се публикува най-малко в един  национален ежедневник, с което се открива и подписка  за набиране на членове учредители, включваща възможност на всеки чрез попълване  на декларация  за индивидуално членство/по образец/  да се присъедини към подписката,  до провеждане на учредителното събрание . С тази декларация ,  съответния гражданин  обективира  личната си воля  за членство  в политическата партия  и декларира,че приема  основните принципи  и цели на ПП от учредителната декларация  и не членува в друга ПП  и   3. ЧЛЕНОВЕТЕ  на инициативния  комитет задължително подписват   такава декларация, съгласно    изискването на чл. 11 ал.3 от ЗПП.

            ІІ. След изчерпване  на подготвителните действия  се пристъпва към провеждане на УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ : към което законът поставя    комплекс от изисквания : 1/  да е проведено  в срок  от три месеца  от датата на приемане на учредителната декларация  / чл.12 ал.1 от ЗПП/  на територията на РБ;                                                  2/ да присъстват най-малко 500 граждани с избирателни права, съгласно българското законодателство, подписали  декларация за индивидуално членство, съгласно чл.12 ал.2 от ЗПП; 3. учредителното събрание приема устав  на ПП  с най-малко 500 учредители  и избира  ръководни и контролни  органи, съгласно приетия Устав .

       От изложеното следва, че ОБРАЗУВАНЕТО на дадена политическа  партия  не е  равнозначно  на регистрирането й. Още един аргумент  в тази посока е и липсата на обвързаност   на решението  по вписването към преценката на съда, в дейността му по   решаването на въпросите за отговорността по чл.166 от НК .  В този смисъл   изпълнението на   деянието по чл.166 от НК  не изисква  от гледна точка на  довършеност на деянието  изпълване  на всички действия по окончателното вписване на  създадената партия.  Престъпният състав е  осъществен и само с извършването на действията,включени във фактическия състав необходим за образуването на  дадена партия  ,както е  дефинирано и изпълнителното деяние в чл.166 от НК

      Въз основа  на  направените  изводи, изложени по-горе,  въззивният съд намира за правилна  дадената от обвинението и възприета от РС правна квалификация на стореното – именно по чл.166 от НК, тъй като с извършените фактически действия, изразени в  свикване и провеждане на учредително събрание, на което са извършени действия по приемане на  изработения Устав на партията и е извършено избиране на    ръководни  и контролни органи са извършени и изискуемите, изпълващи необходимото  фактическо съдържание на изпълнителното деяние „образуване” на политическа партия

     Настоящият състав на въззивния съд  обаче намира, че  неправилно  първостепенния съд  е приел, че престъплението е довършено. Всъщност, в мотивите липсва подробно обсъждане на отделните действия, с които подсъдимите са осъществили състава на инкриминираното деяние  и  като последица от това, липсва  правен извод за „наличност  на извършено престъпление”, т.е. от гледна точка на  развитието на процеса на осъществяване на последното  дали  осъщественото е „довършено  престъпление” . Видно  от мотивите, съдът е приел,че  описаните, по начало правилно подредени от хронологична гледна точка действия , субсимират изцяло  изпълнителното деяние  ”образува”, без да е даден  обаче  дължимия  правен извод към всяко едно от действията на подсъдимите, с оглед   приложимите специални правила в ЗПП.

      Въззивният съд намира,че фактическите обстоятелства изяснени по делото, не установяват легитимност на така проведеното учредително събрание от гледна точка на ВСИЧКИ реквизити, изписани в чл.12 ал.2 от НК. Една част от необходимия фактически състав е изпълнена, доколкото   съдържанието на проведеното УС на 26.09.2010г включва като  точки от дневния ред именно  изискуемите  по чл.13 ал.1 и 2 от ЗПП  действия -   приемане на устав на ПП  и избиране на  ръководни и контролни органи  .

     За  да е законно проведено, респективно да породи последиците, които законът свързва с надлежното  образуване на  дадената политическа партия е необходим и  набор от предхождащи  действия / чл. 10 и 11 от ЗПП/ и за самото му провеждане  най-малко 500 учредители, за които е регламентирано изискването да са български граждани с избирателни права и да са подписали декларацията по чл.11 от ЗПП.

     От установената по несъмнен начин фактическа обстановка се налага извода, който  съдът  прави , че предпоставките,посочени във втората група   изискуеми действия не са налице : то не е проведено след изпълнение на предхождащата  процедура по избор на инициативен   комитет, нито  присъствалите на събранието на 26.09.2009г  съставляват „учредители „ по см на  чл. 12 ал.2 от НК,  т.к   не е извършена проверка  на избирателните им права, не  са подписали декларация по чл.11 , въобще не е извършено преброяване  на присъствалите,  дори с оглед  констатиране на   изискуемия  брой  от 500 души ,като отделен е въпроса,че както се посочи   само  техният брой не е достатъчен, а е необходимо всичките 500   лица да са „учредители” по смисъла на чл.12   ал. 2 от ЗПП и събраните  по делото доказателства   категорично подкрепят така направения извод :

    Безспорно е установено по делото обстоятелството, че преди  започване  на учредително събрание  не е проверен изискуемия с оглед законното му провеждане/ чл.12 ал.1 от ЗПП/ кворум , като преброяване  не е било проведено както с оглед   формалния брой на присъстващите / 500 души /, но и главно  не е извършена проверка дали присъстващите отговарят на  условието  за”учредители” по см на чл. 12  ал.2- пълнолетни,с избирателни права български граждани и подписали   декларация за индивидуално членство . Никой от свидетелите не сочи  наличие на преброители, още по-малко такива,които да  проверявали  самоличността на присъстващите, проверката на  съответствие на същите с попълнени декларации  или каквито и да е действия,  свързани с  проверяване на кворума по см на чл. 12  ал.2 от ЗПП. Обратно – с изключение на една жена,неустановена по делото , която водела списък,   други лица с подобни функции не е имало- св.К./ л.307 от т.ІІІ – „Не забелязах  някой да брои  изрично колко  хора има на площада и колко гласуваха .Според мен  имаше на площада   около 350-400 човека,не повече , заедно с бабите и   децата/ .За действията на  въпросната „преброителка” свидетелства и  св.М. / л.302 от т.ІІІ / , която сочи,че   в близост до подиума имало  жена,  седнала до маса,на която  С.рала документи във връзка с учредяването на партията , като на журналистически въпроси във връзка с броя на записалите се , въпросната жена  пояснила, че  били събрани около 50 подписа. В същият см са и показанията на св. П.Павлов / л.364 от т. ІІІ от Д.П./- „ Отстрани имаше изградена  шатра,  а под нея две маси.На едната  даваха закуските , на другата се подписваха.На втората стоеше една жена  от с.С. –Гюлзар  и тя ги записваше ,като им взимаше  данните от личните карти ...”Тези показания,кореспондиращи помежду си     опровергават   направеното в показанията на св.Т. „обобщение” за това,че - „имаше някаква организация по броенето ,но аз не съм се занимавал с тази дейност „ / л.260 от  том ІІ от Д.П. Впечатленията на  посочените трима свидетели, безпристрастни и  обективни са  ПРЕКИ  и  те  установяват  отсъствието на  друго”броене” освен посоченото  действие под „шатрата”, поради което и   настоящата инстанция  ги кредитира изцяло.

    Съответно, настоящата инстанция не кредитира, т.к   са напълно необосновани и лишени от доказателствена основа депозираните пред въззивния съд  обяснения на  подс.Р.Й. за наети и присъствали  31 квестора , които имали и Председател и извършили стриктно проверката на   необходимия кворум. Отделен е  въпроса,че  по собствените му думи,  събранието е протекло минути, което време е твърде недостатъчно  дори от гледище на формалната логика , за  да са приеме, че е  възможно да бъде  изпълнена  процедурата по проверката  на  500 души с оглед наличието на необходимото  качество за”учредители”  .Обясненията на  подс.Р.Й., дадени пред въззивния съд  относно  броя на квесторите, от които единствения идентифициран е  лицето,посочено като преброител от гр.Т. - С.Ч. са   и вътрешно противоречиви и  алогични. Лишено от логика е декларираната  законност и „стриктно спазване” на процедурата, към която подсъдимите се придържали  и  цитирането  на необходимия брой учредители и членска маса, внушаващи  знание  и  стриктно придържане към процедурата по чл.10 и сл от ЗПП , а в същото време липсата на каквато и да е яснота по отношение самоличността на  заявените от  подс.Р.Й.  31 преброители, най-малкото във връзка с обстоятелствата по тяхното наемане и възнаграждение.Освен, че са вътрешно противоречиви, обясненията на  подс.Р.Й. категорично се опровергават от  всички останали гласни доказателства –от показанията на   свидетелите  Г.Петров / л.356 от т.ІІІ/, св.И.Александров- втори абзац на л.360 от т.ІІІ/, св. В.Стоилов/ л.110 от нохд/, св. П.Павлов/ л. 364 от  т. ІІІ/, св.Б.К./ пети абзац л. 307 от т.ІІІІ/, дори и от лицата, поканени за участие в ръководните органи на партията -  св. О.М. – четвърти абзац на л. 243  от т. ІІІ / и  св. М.Т. / стр 260 от т. ІІ  от Д.П./ 

     Твърденията на подс. Р.Й., че  всички  „учредители”, присъствали на събранието  били попълнили ПРЕДИ събранието  нужните декларации  също е  голословно и   опровергано категорично от доказателствата по делото : От показанията на св.Стоилов/л.109  от нохд/,  св.Г.Петров  и св.  И.Александров – л.356 и л. 360 от т.ІІІ от Д.П./  безспорно е установено, че в голямата си част присъстващите са лица,които  въобще не са знаели  целта на С.рането на  центъра на с.С..  Не само ,че не са попълнили   изискуемите учредителни декларации, но изобщо не са знаели , че  присъстват на учредяване на партия.. След като  не са знаели причината за събранието, като   по-скоро са  били  поканени и са отишли  на  концерт  на С.М.  по повод  религиозен празник  за М.ите/ Рамазан Байрам/, в каквато посока са   показанията на  - св.К. /л. 306  от т.І/ : „Хората  не знаеха какво ще се случи,знаеха,че ще пее С.М./, на свидетелите св. Феимов,  Мехмедов и Ибрямов ,превозили  желаещите за концерта от селата  Г.Ново,Глогинка и от ромския квартал в Т. / л. 112-113 от нохд/, както и  показанията на св. М./ л.242 т ІІ/  относно мотива,разяснен от подс.Р.Й. на  лицето Ч.,с който последния да привлича хора за събранието :  „Да кажел че ще има ядене и пиене и ще пее С.М.,” то и  лишено  не само от доказателствена  основа, но и от елементарна логика е да се приеме,че същите лица са надлежни учредители и същите са попълнили ПРЕДВАРИТЕЛНО,  както  се твърди от подс.Р.Й., изискуемата декларация. Особено показателни  в този смисъл са  показанията  на  св.  М.Хюсеинов/ л.110 от нохд/  и в приобщените по реда на прочитането им   показания дадени на Д.П/ л.227 от  том ІІ /, на когото подсъдимите предложили и същия се съгласил да стане член на УС на  ПП „М. Д. С”, установяващи обстоятелствата, при които самият той е бил привлечен  към  каузата :  само ден  преди събранието – на  25 .09.2009г подс.Р.Й. му предложил да стане член, показал му устава и към списъка на желаещите, съставляващ  разграфен за имена и ЕГН, бял лист , в който се вписал и съответно подписал  св. Х.за  член на  партията, преди него имало записани само двама души , единия от които бил подс. .Р.Й. . Всъщност, нито един от разпитаните свидетели - предложени за участие в ръководните органи на ПП „М. Д. С”, не сочи  да е попълвал   такава декларация-   вж  св. О. М./ л. 243 от т. ІІ от Д.П / ,   св.М.Т. / л.259 от т ІІ от Д.П./ .

       Друг е въпросът, че доказателствата не установяват не само наличие на 500 „учредители” , а въобще дори формалното наличие по време на събранието на  такъв брой лица, като в тази посока показанията на свидетелите,цитирани по-горе в мотивите  сочат  приблизителен  брой на присъстващите около 300-400  души,  съобразявайки,че са пристигнали с не  повече от 3-4 автобуса  и   с  около  10  леки автомобила.

      Освен липсата на  кворум от  учредители, проведеното гласуване   за  устава и ръководните органи също е  в пълно противоречие с легалното изискване по чл.13 ал.2 от ЗПП, т.к преброяване на гласувалите не е имало. Видно от  показанията на  И.Александров / л.360 т.ІІІ от Д.П./ : „Не мога да кажа колко хора са вдигали ръце,тъй като никой не броеше  , а за    начинът, по който е гласувано  показанията на св.Петров / л.356 от т.ІІІ от Д.П./  са твърде показателни :  ..”Не мога да определя колко хора имаше на площада ,колко от тях гласуваха /което е абсурдно да се определи / и колко бяха децата .Много хора имаше , които си вдигаха  и двете си ръце като при игра на   кючек”  -

      Действителният брой на  обявените за събрани   подписи, също е  твърде различен   дори и  при обявяването им  от подсъдимите –  първоначално  подс.Р.Й. обявил събрани  2800 подписа/  св.К. - л.302 от т.ІІІ  / , пред множеството  от трибуната обявили,  че събрали  674 подписа / св.М. л. 302 от т. ІІІ от Д.П./ ,а впоследствие   отново  заявили че  имат 680 заявления, а преброителите   преброили  676 / л. 307 св.К. – л.307 от т.ІІІ от Д.П. /.Що се отнася до твърденията на подс. Р.Й.,направени пред въззивния съд, че имали декларации, но първите   им ги откраднали ,настоящата инстанция ги намира за голословни . Изявленията на св.  Хюсеинов,че „Чул от пресата , където лично Али   го е казал”, не  подкрепя обясненията  на подсъдимия, относно кражбата, т.к  съставляват опосредени изявления на самия подсъдим, а и   не се подкрепят от нито едно друго доказателство в процеса. Обратно,  обстоятелствата по провеждането на събранието, подменения състав на   транспортираните за участие  в събранието , преднамереното   създаване на  впечатление за масовост, показанията на св.Хюсеинов, на св. О.М. и св.Т. относно  обстоятелствата, при които  са предложени за  членове на ръководните и контролни на бъдещата партия  относно ВРЕМЕТО, когато са им казали- само  ден преди събранието, попълвания от тях лист, различен от бланката на декларацията/приложена на л.164 от т.ІІ от Д.П /,  категорично изключва възможността да се приеме,че подсъдимите действително са изпълнили изискуемата формална процедура  по чл. 10, 11  и 12  от  ЗПП ,подробно описана по-горе в решението

       Преценявайки така изложеното, съдът прие за   необосновани  и  лишени от логика обясненията на подс.Р.Й. в проведеното въззивно съдебно следствие относно стриктното спазване на  дължимата по ЗПП процедура.От тях се налага извода,че подс.Р.Й.  е запознат добре с  изискванията на закона,   но     липсата на спазване на същите, което се установява от съвкупния анализ на доказателствата  прави декларативен   характера на изявленията му .Ето защо и    съдът приема, че законовата  процедура на проведеното учредително събрание не е спазена и е в този смисъл двамата подсъдими са започнали изпълнението на престъплението, като са извършили част от необходимия фактически състав за образуване на ПП : проведено учредително събрание, на  което е  прочетен устав и е проведен избор на ръководни  и контролни органи на партията,  но  деянието им е останало недовършено, като е  осъществено само в стадия на  недовършения опит, тъй като не са изпълнили  всички необходими действия  ,посочени в чл.12 ал.2  и чл.13 ал.1 от ЗПП , финализиращи легитимното  провеждане   на  събранието        Деянието им безспорно е  съставомерно  по чл.166  от НК във връзка с чл.18 ал.1 пр първо от НК , като тук не може и дума да става за негоден опит ,  какъвто ще е налице  ,ако средството,  което е използвано  или действията, които са извършени  от дееца въобще  не са от естество да създадат каквато и да е реална опасност  за причиняване на  целения съставомерен резултат. ОЧЕВИДНО е, че в случая  не е налице тази хипотеза ,т.к действията, с  които са започнали изпълнението на деянието по чл.166 от НК  са  напълно в синхрон с действащото законодателство, що се отнася до  действително извършените такива -   изработването на устав и  свикването и провеждане  на учредително събрание, на което е проведено   гласуване на ръководни и контролни органи на партията , но не са довършени, така както изисква ЗПП, за да се приеме,че   учредителното събрание е законно проведено съгласно чл.12  ал.1 от ЗПП и  че същото е породило целените последици -  финализирането на образуването на партията. Не става въпрос и за  ненаказуемо „ приготовление” ,т.к  изпълнителното деяние е започнало .Извършеното от подсъдимите деяние е  осъществено в стадия на  наказуемия опит -  т.к  деянието не е довършено  по независещи от тях причини , като е без значение  обстоятелството за настъпване на тези „независещи „ причини -   липсата на кворум и другите посочени по-горе   необходими реквизити,както е без значение за  стадия на довършеност на престъплението   субективно мнение на подсъдимите /видно от  обясненията им/,че  са изпълнили в цялост   фактическите действия по учредяването  на партията   и претендирането им за действителност на   учредителното събрание.

          По тези съображения въззивния съд  счита, че  от обективна страна   единия признак от обективния състав на престъплението по чл. 166 от НК  е налице :   двамата подсъдими, в съучастие, като съизвършители  направили опит да образуват ПП”М. Д. С”, като деянието им е останало недовършено по независещи от тях причини. 

       

     2. Следващият важен въпрос от гледище съставомерността на деянието по чл.166 от НК  е  същността на ПП ,за  чието образуване двамата подсъдими са предадени на съд -  дали партията е на религиозна основа

    Съдът  счита,че  е налице  и втория обективен елемент-  партията, за образуването на която същите са направили  опит  е „на религиозна основа” и  съображенията за това са следните:   

     Следва да се отбележи първо,че на този въпрос РС се е спрял твърде подробно  и аналитично ,като на повече от три  страници е развил аргументи в тази посока  , което не налага ,доколкото въззивния съд по същество   ги споделя , тяхното преповтаряне.

    Необходимо е  обаче уточнение в няколко посоки, дължимо и с оглед  развитите  пред въззивния съд доводи от защитата на подсъдимите .

     Несъмнено  дали една партия е на „религиозна основа „ не се определя от  включването в  името й на  препратка към една или друга   религия. От тук обаче  несъмнено следва извода и за ирелевантност на  доводите за  несъставомерност на деянието, изведени от  претендираното  наличие в  обществения  живот на друга партия с идентично име, но включващо препратка към  друга религия - в частност „Х. Д. С” .

     Вярно е и това , че  наличието на това обстоятелство не може да бъде извлечено от  субективните възприятия на  присъствалите лица и в този смисъл неотносимо  е  дали    в медиите   партията е представена като такава . Иначе казано дали  в медиите   партията е получила   такова дефиниране не е доказателство за действителното й субсимиране под   съставомерния признак,вложен в чл.166 от НК .Но не от това се е ръководел и не  това е приел РС за да признае подсъдимите за виновни по това обвинение,поради което и  възраженията на защитата  на тази плоскост ,  срещу  обосноваността на присъдата  са несъстоятелни  .

       Вярно е и това, че  дали партията е  на   „религиозна основа” не се определя   само  и   единствено от  това,  че са въведени за членовете й  изисквания за  спазване на определени принципи  за поведение и морал,  доколкото  по начало  морала и поведението  са етични категории .Когато обаче  конкретното им измерване  включва   изисквания, които по своя произход и  действително съдържание   се явяват непреодолими  рамки за  участие  на  хора ,с различни  ценности и идеи, респективно  е затворена  и включва само хора,  за които  се отнасят   тези ценности и идеи ,  то   такава партия се”явява   изградена  върху основа,която Конституцията не допуска- „ стр 3 от решение  № 4/  на КС по  к.д.№ 1/1991г  

     Критериите за преценка  наличието на  „религиозна” основа, върху която е създадена дадена политическа партия са очертани  в цитираното   решение на КС и същите  включват  преди всичко : мотивите , задачите и целите, постигането, на които се преследва със създаването й, както и   дали   от  анализа им  може да се направи  извода,че  същата  е затворена  за хора ,ценности и идеи .

    Както правилно е констатирал  и РС, в  нормативната база  няма  дефиниция на понятието  „ политическа партия на религиозна основа”, поради което и  извеждане действителното съдържание на волята на законодателя следва да се извърши  при сравнителен анализ с  регламентацията на въпроса за  религиозните свободи – чл. 13, чл.37 от Конституцията, гарантиращи свободата  на вероизповедание, неговия избор, свободата на съвестта  и  мисълта, и свободата при  формиране и изразяване на политическа воля , гарантирано с чл. 11 от Конституцията  и въведените им ограничителни рамки . Така, чл.13  ал.4 от Конституцията  изрично  регламентира,че „ религиозните  общности  и институции, както и верските убеждения, не могат да се използват за политически цели” ;чл.11 ал.4  изрично  регламентира  забраната  за образуване на   политически  партии   на етническа,  расова или   в е р с к а  основа , ...”   , а чл.37  ал.2    поставя  ясна граница срещу  свободата на вероизповеданието : тази свобода не „може да бъде насочена  срещу националната  сигурност, обществения ред , народното  здраве и  морала,   или срещу правата и свободите на  други граждани”

        Декларирайки  съгласие с тези  принципи и ограничения, въведени  в Конституцията на  Република България,  в  чл.1 ал.3 на  изработения   Устав на  „М. Д. С” , подсъдимите  посочили  : ” Член на МДС  може да бъде  всеки български гражданин, без разлика  на пол,раса ,етнос, вероизповедание,професия и образование, който е приел ислямските принципи  на поведение и морал  за водещи в своя живот” . Безспорно е, че поведението, възпитанието,  морала  са етични категории. Преценени    обаче в аспекта на  посочените по - горе критерии, развити в решението на КС,  те    изискват  съответната конкретизация, особено когато са поставени в определена обвързаност за разбирането и тълкуването им,  произтичащо от определението, което им е дадено в устава  – „ислямски”. За изясняване на последното, значение  има както заключението на вещото лице, така и  дадените в тази посока  обяснения от самите подсъдими ,с нужното   отбелязване обаче, че  е   ирелевантно значението, което те  твърдят,че са „имали предвид”, определяйки дължимите поведение и морал, вписвайки  ги като „ислямски” в  критерия, по който   ще се подбира членската маса на тази партия.  И това е така, понеже в Устава, първо  принципите на поведение и морал не са детайлизирани /не е посочено конкретното им измерение /  и второ  липсва препратка,че става въпрос за личните принципи на поведение и морал на подсъдимите.   Съгласно заключението на   в.л.  Б.Бирали : В ислямската религия източници на доводи  са Корана  и сборниците с Праведната сунна/традиция/ ...стр.218 от  том ІІ от Д.П. / . В  смисълът на  заключението са и дадените от подсъдимите обяснения  пред въззивния съд , в които същите  посочиха,че  : източник на ислямските принципи на поведение и морал е  Корана.   Следователно , с въвеждането  в устава на   ограничение в  електоралната  и членска маса на лица, които не изповядват  ислямските принципи на поведение и морал, съпоставени с източника на същите – корана и  ислямската традиция/съгл заключението на в.л./  и в контекста на  задължителните указания на КС 1/1992г ,  се очертава   възможността  да се приеме за установено, че    поставяйки изискването за изповядване на определен  кръг от ценности и идеи  , а именно „ ислямските принципи на поведение и морал „   се създават  рамки ,в които  е затворена  партията, от гледна точка на  изискуемите ценности ,които членовете й и електората като цяло  следва да е приел .  По този начин ,партия , съдържаща  в  принципите си ограничение  за  членската маса , макар и изведено не в най-широки  граници, а само  досежно  ценностите и идеите ,които следва да  споделят, спазват и изпълняват , както   е формулирано условието за членство в чл. 1 ал.3 от Устава на „М. Д. С”, действително се явява партия на  „религиозна основа”.

      Казаното  следва недвусмислено от  ясното тълкуване, дадено в цитираното по-горе  Конституционно  Решение № 4  от 21.04.1992г   по  к.д. № 1/1991г   Конституционния съд.  : ” ...Ако   тя/дадена партия –б.м./  апелира  към ограничени   кръгове от населението , включващи граждани , които са носители на  разглежданите признаци ,и това определя основата й  като „етническа” или „верска”. Ако действа единствено в интерес  на граждани принадлежащи към тези категории   и цели да упражнява  държавната власт  или да влияе  върху държавната власт   за да удовлетворява  само тези интереси , „основата „ й също може да  бъде квалифицирана по този начин .Ако е затворена за хора,  ценности и идеи  във въпросните  рамки , съответната политическа партия се явява  изградена  върху основа, която конституцията не допуска” .. . Посоченото решение, постановено  след преценка и произнасяне по идентичен спор - е ли противоконституционна   и в противоречие с чл.11 ал. 4 от Конституцията   друга  ПП, правилно  е  съобразено  от РС  при   решаването на въпроса за  основата ,върху която е създадена съответната партия и  дали същата е „религиозна ” или „верска”  . На същото  решение категорично се позовава и  настоящата инстанция , т. к.  решението несъмнено  е  задължителен източник на  норми по тълкуването на  конституцията  и  съгласно чл.  14 ал. 5 и 6  от Закона за конституционния съд  е  окончателно и  задължително  за всички  държавни органи, юридически лица и граждани.    

       Във връзка  с оспорване задължителността  на съдържащото  се в решението  тълкуване на  конституционните  норми,  в каквато посока се развиват аргументи в жалбите, въззивният съд  намира,че е принципно недопустима  възможността  за собствена преценка на  обстоятелството дали    Решение на КС, което е обнародвано – публикувано е в Д.В бр. 35/28.04.1992г  е законно взето  или не. Както се посочи,  решенията на   КС   са  абсолютно задължителни за  правоприлагащите органи, така и за всички държавни органи, юридически лица и граждани,съгласно чл.14 ал.6 от Закона за КС.  В случая  погрешно се интерпретира от защитата правото на особено мнение по мотивите, с  нарушение на  чл. 15  ал.1 и 2 от ЗКС, каквото дали е допуснато или не , както се посочи е   недопустимо  да се обсъжда и коментира.

        Особено ярко  се откроява разграничението   с  абсолютно декларативния характер  на  прогласеното неограничаване на бъдещите членове по определени признаци в Устава на „М. Д. С”, ако се извърши  съпоставка  с  устава на  другата  партия,  чието искане  за обявяване   за противоконституционна, на основание  чл. 11 ал.4 от Конституцията,  е  и предмет  на постановеното  № 4   от 1992г  :  в чл. 4 ал.1  от Устава на ДПС/общодостъпен в интернет страницата на   ДПС/,  изрично е записано, че „Член на партията  може да бъде  всеки пълнолетен български гражданин, който е за единна и неделима България, признава и защитава равните права и свободи на всички български  граждани, приема и изпълнява  Програмните документи и Устава на  движение за права и свободи”..

     Аргумент за  формалния характер на  декларираното  в чл.3 от Устава  на  „М. Д. С” пълно съответствие с Конституцията и  действащото законодателство в Република България е  цялостната преценка на обстоятелствата по учредяването и    преди всичко действията на подсъдимите, предшестващи провеждането  на Учредителното събрание, както и  разясненията, дадени след него на предварително насрочената пресконференция

      За  умисъла, както е прието  в съдебната  практика , аргументи се извличат от самите действия  и в  този аспект,  фактическите действия  на подсъдимите   по изграждане на паметник, обидно съчетаващ/от гледна точка на традициите на М.ите/ както сочи вещото лице /л. 219 от  т. ІІ от Д.П./,   полумесец  и кръст, обективира по начало    ясното им намерение за  ИЗПОЛЗВАНЕ на религиозните различия. След като  Конституцията, като върховен закон  прогласява  ЕДИНСТВО на държавата,  неприкосновеност на нейната  териториална цялост, равенство  на всички граждани  пред закона  и  недопустимост   на  каквото и да е  ограничение на правата, основано на  раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия образование,   то и описаните фактически действия на подсъдимите следва да се преценяват именно през призмата на  така прогласените конституционни   принципи и свободи. Безспорното намерение за използване  на  религиозните различия,  чрез поставянето им  извън  изрично прогласените конституционни свободи  и ползването им  за     обосноваване  на   други цели  обективира   посоченият по-горе  декларативен характер на  чл. 3 от Устава на  партията, която подсъдимите направили опит да образуват . Заявените от тях на свиканата пресконференция  цели и задачи  на  партията им  обобщени по следния начин: „  да поправят „грешката” ,която се допускала с представянето на България  в Европа като еднонационална държава и  да действат за официално признаване в България на турското малцинство / вж показанията на св.К. л. 306-307 от т. ІІІ от Д.П./, недвусмислено  очертават  намерение за подмяна на  прогласените конституционни свободи  с  други, различни от действителното им съдържание.  Нещо повече, по този начин,  чрез използване на прогласените  свобода на  вероизповеданията, на  правото на българските  граждани,  за които българския  език не е майчин, наред  със задължителното изучаване на български език  да изучават и ползват и своя език,  свободата на  съвестта  и изборът на вероизповедание, свободата на словото и мнението, което  всеки има право да  изразява, подсъдимите  всъщност ги  противопоставили  на други конституционни принципи, като  този по чл.2 , гарантиращ  единност на българската държава  .

      С оглед   гореизложеното, настоящата инстанция   намира,че  обективните действия на подсъдимите, преценени  и през призмата на цялостното  им поведение и направени изявления , установени  надлежно от  доказателствата  по делото, обосновават правния извод, че   партията, която  направили опит да образуват – „М. Д. С”, с  оглед  мотивите , задачите и целите,  се явява   партия  на „религиозна основа” .

     Деянието по чл.166 във връзка с чл.18 ал.1 от НК ,подсъдимите извършили в   съучастие, под формата на съизвършителство, като  от обективна страна  всеки от тях е  участвал  в самото изпълнение на престъплението . Както се посочи по-горе в мотивите ,   извършените фактически действия от подс.Р.Й.  изразени в   техническото и финансово обезпечаване на   учредителното събрание и действията на подс.А.Й., изразени в предварителното огласяване в медиите ,контактите с журналисти и предварителните разяснения,снабдяване  с  визитки,легитимиращи го като Председател на бъдещата партия и общото им участие в самото учредително събрание, изпълва изцяло  обективните признаци на   престъплението по чл. 166  от НК,  а от субективна страна, двамата са действали с общ умисъл , като всеки е  осъзнавал както собствената си дейност, така и че участва  в   образуването на  партията  заедно с другия съизвършител , респективно са   целели от общата дейност постигането на  търсения  съставомерен резултат - образуване на политическа партия на религиозна основа . За наличието на съучастие  във формата на  регламентираното в чл.20 ал.2 от НК съизвършителство   е без  правно значение  конкретния  обем на  приноса на всеки от съизвършителите и  в този смисъл възраженията на подсъдимите за несъставомерност на действията  на подс.А.Й. , т.к  организацията  и финансирането извършил   другия подсъдим, са правно неотносими. Съответно наведените от защитата на подсъдимите  аргументи в посока изключване от   извършване на престъплението на подс.А.Й. , развити и на плоскостта на липсата на  конкретизация в обвинението/в обв акт и в  мотивите към обжалваната присъда/не могат да бъдат споделени. В обема на фактическото обвинение, изложен в  обстоятелствената част на обв акт,  както и в  мотивите към първоинстанционната присъда  в хронологичен порядък са изложени подробно действията на  двамата подсъдими. Вярно е , че  липсва  и не им е дадено  отграничение от гледна точка конкретния принос на  всеки от подсъдимите,  но безспорно  в обстоятелствената част на обв акт и в  мотивите към присъдата  действията  на подсъдимите са изцяло описани,  поради което и същите не са били  възпрепятствани да разберат обвинението.  В този смисъл и не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, както  от прокурора при изготвяне на акта, така и от РС, при постановяване на присъдата, накърняващо правата на подс.А.Й. и изразено в липсата на   конкретно  формулиране на действията, които го правят съизвършител в инкриминираното по чл.166 от НК деяние. Възражения в същия смисъл са били направени и пред РС и на стр 9 от  мотивите съдът  е  изложил доводите, с които не приема тезата за допуснато съществено процесуално нарушение, които  настоящия съд споделя ,  тъй като са напълно верни от теоретична гледна точка. Следва да се отбележи обаче, че доколкото  възражението  на защитата е било именно  в  посока липсата на конкретика в действията на подс.А.Й., изложените от първоинстанционния съд  мотиви  в тази посока не удовлетворяват напълно изискването на чл.305 ал.3 от НПК, тъй като  съдът е дължал  по-конкретно  аргументиране,  а не само  правилните по начало, но  общи теоретични постулати за съучастието  като форма на усложнение на престъпната    дейност .  Както се посочи, касае се за  известна непрецизност, но същата категорично няма за  последица ограничаване правата на подсъдимите, в частност  на   подс. А.Й.  да разберат   за  какви действия са  предадени на съд , за  какъв резултат и   в крайна сметка за  какво са обвинени и осъдени  от РС. И показателни в тази насока  са  възраженията на жалбоподателите , насочени основно  към оспорване  наличието  втория обективен елемент на престъплението по чл.166 от НК -  партията да е на религиозна основа.  

         След като са изпълнени и двата признака от обективния състав  на престъплението по чл.166 от НК , то и правилно РС е ангажирал отговорността  на подсъдимите за извършено от престъпление  по чл.166 от НК, с  дължимата корекция относно стадия, в който е  приключило изпълнителното деяние, а именно,че се касае в случая за  „недовършен опит”.  Респективно , възраженията в  жалбите  и  устно развитите в съдебно заседание доводи  за  несъставомерност на  деянието и   за неправилно  интерпретиране  на  доказателствения материал ,  въззивната инстанция намира за   неоснователни.

 

     ОТНОСНО  престъплението по  чл.174а от НК,

     Възраженията за неправилност на присъдата, в частта, в която подс.Р.Й. е признат за виновен  по това обвинение се  свеждат главно до оспорване реда по, който е следвало да се връчи заповедта за прекратяване, като се твърди, че същият не е спазен, респективно, че  заповедта по начало не е породила задължение за подсъдимия да я изпълни. В съдебно заседание пред въззивния съд се развива и довода за несъставомерност, т.к тъй като подсъдимият, веднага след като   му била връчена заповедта  напуснал подиума  и влязъл в залата .

     И двете възражения   въззивния съд намира за неоснователни.

     На първо място, безспорно е обстоятелството , че е  била издадена  надлежна заповед  за прекратяване на  провеждащо се в нарушение на ЗСММ събрание,  като е издадена от компетентно лице - кмета на Общината,съгласно  чл. 13 ал.1 от ЗСММ  и съобразно  правомощията му по ЗМСМА - чл. 44 ал.1 т.4 .  Право да прекрати  незаконно провеждащо се събрание ЗМСМА  предоставя и на  Кмета на  съответното  кметство ,  съгласно чл. 46  ал.1  т 8., като двете хипотези не са в конкуренция ,нито се изключват взаимно . Тоест  въпросът е   предоставен  на преценка  на еднакво компетентните органи.В  случая сезиран с искане за прекратяване е бил кмета на община П., който е  издал процесната заповед  № 902 от 26.09.2009 / л.88 от т.ІІ от Д.П./ .  Изпълнението на акта за забрана на обществената проява,  произтичаща от  ЗСММ , съгласно чл.51 ал.1 от  Наредба  № 1  от  2009г на Община П.  е възложено на полицията , като в ал. 2  на чл. 51 е посочено, че „РУ на МВР  привежда в изпълнение  акта за забрана на обществена проява ....или за  прекратяването й, когато  не е организирана или не се провежда  при условията и по реда ,установени   от ЗСММ „. Тълкуването на посочената разпоредба, изолирано от останалите текстове в Наредба № 1 и  извличането от стриктното й тълкуване на аргумент за незаконосъобразност на действията по връчването и от тук за несъставомерност на  деянието  на подс. Р.Й. по чл.174а  ал.2 от НК не може да бъде споделено. Аргументирано по този начин възражението на защитата не държи сметка за   цялостния смисъл на  Наредба № 1/2009г  и разписаните в същата   правомощия на   кмета, полицията и другите структури в общината ,  в частност  в  сектора „Охрана на обществения ред, където  св.П.Павлов  работи като старши специалист. Съгласно структурните правила на Община П. и по-конкретно съгласно  чл.3 от Устройствен правилник на общинската администрация : ..”Общинската администрация осигурява изпълнението на законите и подзаконовите нормативни актове, решенията на Общинския съвет, подпомага Кмета на Общината при осъществяване на правомощията му, осигурява технически дейността му, подпомага работата на Общинския съвет и осигурява технически дейността му…” ,като  зам. кмета по обществен ред и сигурност, към който  е и  звеното по охрана  на обществения ред  пряко подпомага кмета при изпълнение   на конкретните му функции  във връзка с опазване на обществения ред и  сигурност, съгласно чл.15 ал.5 от Устройствения правилник.

       Съгласно чл.1 ал.4  от Наредба №1/2009г: „ Наредбата урежда правомощията на общинската администрация, свързани с осъществяване на дейността и целите, посочени в ал. 1, както и реда за констатиране на нарушения и налагане на санкции при неизпълнението им., а  съгласно чл. 64  ал.1 от същата наредба : ”..Контролът по спазване на Настоящата наредба  се възлага на  длъжностните лица , определени  със заповед на Кмета на Община П. и на служителите на РУ на МВР..” , а съгласно чл. 70   :”  Контролът по изпълнение на настоящата наредба и съставянето на актове за констатирани нарушения се възлага на органите на  РУ на МВР и общинската администрация.  В случая , изпълнението на процесната заповед е възложено на упълномощено от кмета лице - служител в общинската администрация, изпълняващ длъжността  гл. специалист по охрана на обществения ред в Община П., поради което и съобразявайки  съдържанието  и смисъла на   цитираните текстове от Наредба № 1/2009г   въззивният съд счита,че след като е бил упълномощен от кмета , св. Павлов  е бил компетентен да изпълни връчената му с тази задача заповед.  Нещо  повече, самото връчване на заповедта е станало в присъствието на униформен служител от РУ на МВР- св.Г.Петров,в каквато посока са показанията  на  св.И.Александров/ л. 357 - 360 от т.ІІІ от Д.П./ .В този смисъл  не е налице  нарушение на процедурата по връчване на    процесната заповед  и същата е породила  несъмнено задължение към   имащия  качеството  на организатор по см на чл.8 от ЗСММ подсъдим- Р.Й. да я изпълни Отделен е въпроса,  че  с развитото  в с.з възражение  подсъдимият  по принцип  не оспорва  процедурата по връчване, доколкото  развитата защитна теза включва  твърдения за надлежното й изпълнение  .

     По същество обаче и  този аргумент  е   несъстоятелен,   защото   не намира    опора в доказателства  по делото, а напротив , в своята съвкупност те инкриминират   поведение  на подс.Р.Й. ,субсимирано изцяло  под признаците на  престъпния състав по чл.174а   ал.2 от НК . По въпросът КОГА е връчена процесната  заповед на подс.Р.Й. правилно  РС е дал вяра на  св.П.Павлов относно хронологията на   неговите и на подс.Р.Й. действия, както и на тяхното съдържание. Обясненията на подс. Р.Й.,дадени  пред въззинвния  съд  са опровергани от показанията на св.Г.  Петров, И.Александров, П.Павлов, В.Стоилов , а са и вътрешно противоречиви и нелогични. Подсъдимият заяви, че  веднага след връчването  на заповедта  слязъл от подиума, а  в същите обяснения  по-късно поясни,че  „ Аз се подписах и си я прибрах в джоба си. Това беше в разгара  на избирането на Управителен съвет .Това беше последната точка . Ние избрахме председател .Избрахме контролна комисия .Приехме устава и беше последното гласуване . / л.9 от протокол от с.з. пред въззивния съд/. Ето защо и  основателно РС е кредитирал , което и настоящия съд споделя,  като достоверни, взаимно подкрепящи се и съответни на другите доказателства- на съставения протокол за предупреждение /л.78 от т.І от Д.П./ показанията на разпитаните   свидетели.Така  св. Г.Петров установява не само,че подс.Р. Й. се е легитимирал като организатор ,но и   че му е била разяснена необходимостта от разрешение именно от кмета на община Т.. .Заповедта е връчена преди да  започнат действията по учредяването и  независимо,че подсъдимия безспорно е  узнал съдържанието на същата и   задълженията, които му вменява като организатор, а именно да прекрати събранието е продължил с действията по провеждането на същото. Следва да се посочи обаче,че по начало защитната теза, развита от подсъдимия е несъстоятелна, защото дори и да беше вярно, твърдението му ,че  веднага слязъл от подиума , за да е несъставомерно деянието му  е следвало да извърши активни  действия /а не пасивни като слизането от подиума/,  с които активни действия да   осигури   прекратяването на събранието , така както изисква чл.13 ал.2 от ЗСММ. , Съгласно чл.13 ал.2 от ЗСММ - „... При прекратяване на събранието митинга или манифестацията, участниците са длъжни да се разотидат„ и постигането на този резултат  е възложен  в тежест на организатора  . Както се посочи,  обаче  доказателствата  несъмнено установяват  обстоятелството, че заповедта е връчена  в един много по-ранен момент - преди началото на събранието и след като  същото е протекло, с   четене на устав, с приемането му  и с избор на ръководни  и контролни органи на партията, с изпълнение на химна и  пр , то и  обективно   не е осъществено от подс.Р.Й. каквото и да е действие в изпълнение на процесната заповед. Обратно,  след като безспорно  е узнал съдържанието на заповедта , връчена му срещу подпис и  е продължил с провеждането на организираното от  него, като организатор по см на чл.8 ал.1 от ЗСММ  събрание,  то и с  продължаването на действията по провеждането, съзнавайки напълно както ,че събранието е в нарушение на чл.13 ал.1 от ЗСММ ,така и че  същото е   надлежно прекратено,  е изпълнил изцяло  от  обективна и субективна страна  елементите на престъплението по чл.174а   ал.2 от НК .

       Въззивният съд  не споделя становището на РС, че в случая деянието е извършено при евентуален умисъл,  какъвто би бил налице ако се преследваше  друга различна цел , а   продължаване провеждането на прекратеното събрание се явяваше  вторична по отношение на основната, която подсъдимият  е допускал и с  настъпването на последиците от която се е съгласил. Доказателствата  по делото обосновават   наличието на    пряк умисъл при осъществяване на  деянието, защото подсъдимия Р.Й. не само е съзнавал  всички признаци на  деянието, а именно,че  е налице валидна заповед, която му е връчена,чийто адресат за изпълнение е той, предвиждал е обществено опасните  последици , а именно че продължава да провежда   прекратено събрание,но и е  искал  настъпването на тези последици - провеждането на  прекратеното събрание.  Мотивът  за  инкриминираните действия на подсъдимия Р.Й. не измества  съдържанието на умисъла , както неправилно е приел РС.  Доколкото обаче  липсва протест в тази част, присъдата не подлежи на корекция  ,т.к  въпреки,че е  налице прилагане на неправилния материален закон – чл. 11 ал. 2 пр второ,вместо   чл. 11  ал.2 пр първо от НК, доколкото  приложението на  закона от РС е в полза на подсъдимия,не в негова вреда,  не може да бъде отстранено  без да има съответен протест. 

         

      По отношение   наказанията:                

      Цялостното атакуване  на първоинстанционната присъда като неправилна, изисква  проверка на същата и   относно справедливостта на наложените наказания,  особено  с оглед  констатираната  необходимост от изменение на   присъдата,  в частта относно довършеността на деянието по чл.166 и в този смисъл  задължителното обсъждане   и на предпоставките по чл.58  б.”а” от НК. По начало,  първата инстанция  правилно е подходила към  основанията, имащи значение за индивидуализацията на наказанието ,  като    съдът дал вярна оценка на  чистото съдебно минало на двамата подсъдими -  за подс.А.Й.  и като предпоставка за приложение на чл.78а от НК, а за подс.Р.Й. като смекчаващо обстоятелство.Степента на участие на  подс.Р.Й.  в осъществяването на опит за  образуване на  ПП на религиозна основа  е отчетен в необходимата степен, като  макар и деянието по чл.166 във вр с чл 18 ал.1 да е   безспорно осъществено в съучастие, под формата на съизвършителство с другия подсъдим – А.Й. , конкретните действия на подс.Р.Й.  очертават несъмнено  по-големия му принос и в този смисъл  оценката на това обстоятелство, чието място е именно в дейността по чл. 54 от НК  правилно е отчетена в негативен  аспект. Отново обаче следва да се отбележи, че  липсата на разкаяние и критичност, не съставлява отегчаващо обстоятелство, както го е отчел РС . Основно право на подсъдимия е избор  на защитна позиция .Ето защо, докато наличието на признание обуславя отчитането му като  облекчаващо положението на подсъдимия обстоятелство,постоянна е съдебната практика,че  липсата на признание и свързаните с него  съжаление  и  критичност никога не са отегчаващи обстоятелства. По тези съображения ,въззивната инстанция изключи от обема на обстоятелствата, утежняващи положението на подсъдимия Р.Й.  отчетеното от РС отсъствие на  критичност,  но констатира,че РС е пропуснал да включи  други   обстоятелства,които несъмнено са  отегчаващи.  Първостепенният съд е  пропуснал да отчете   завишената   степен  на обществена опасност на самото деяние  по чл.166  във връзка с чл.18 ал.1 от НК,извършено от двамата подсъдими. Макар и систематически ,с оглед мястото му в раздел ІІ на глава ІІІ от НК , да защитава обществените отношения, свързани само  с   правото на изповеданията , конкретното престъпление по чл.166    от НК, с оглед  конкретните обстоятелства, предхождали и съпътствали осъществяването  му,  преценени в аспекта на  трайно създадените добри и  напълно толерантни отношения в държавата между  отделните  етнически групи, ролята и мястото на  България  като  пример за етническа толерантност и разбирателство на Балканите, несъмнено  разкрива завишена степен  на обществена опасност , тъй като  създава условия и предпоставки за напрежение  между  гражданите . Наред с посоченото,  РС е пропуснал да отчете , само по отношение на подс.Р.Й. и   предходните му две осъждания,  за които макар и да е настъпила реабилитация и  в този смисъл правните последици от осъжданията да са заличени,  в личен план,  само като характеристични данни,  съдебната практика не само  допуска, но и предписва тяхната оценка :  Реабилитацията заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него; тя обаче не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност.”   -Решение № 430 от 7.10.1996 г. по н. д. № 468/1995 г., БВКС и ВАС на РБ, кн. 1 - 2/1997.

      Първоинстанционният съд е наложил  на подс.Р.Й.  за престъплението по чл. 166  от НК наказание в размер на  една година  лишаване от свобода . За конкретното престъпление санкционна част предвижда наказание  до три години лишаване от свобода. С  оглед гореизложеното, при констатирания превес на отегчаващите обстоятелства, направен от   въззивния съд, определеното от РС наказание , което е  по-скоро към минимума, се явява  дори снизходително. Съобразявайки и  обстоятелствата, поради които  деянието е останало недовършено, изложени по-горе в мотивите,  настоящата инстанция   не констатира  основания   да отчете  необходимата преквалификация на деянието ,т.е. „опита”   в посоката, която чл.58 от НК  разписва , а именно  да  определи наказанието   при условията на чл.55 от НК.  Не само   принципно   материално правните предпоставки на чл.55 от НК   в случая спрямо подс.Р.Й. не са налице , но   по изложените доводи,   въззивният съд НЕ  КОНСТАТИРА   основания за прилагането  чл.55 и на основанията по чл.58 б.”а” от НК . Ето защо и  наказанието, определено от първоинстанционният съд   не изисква    намаляване , т.к с размера определен от РС се удовлетворяват  изискванията на   целите по чл. 36  от НК .

       При определяне на наказанието  за второто престъпление по чл.174а ал.2 от НК,   РС не е допуснал нарушение на процесуалните изисквания, като индивидуализирания размер  от 6 месеца,съставляваш малко над минимума за самото престъпление,  не се явява несъразмерно тежък или несправедлив . Обратно , както и при  определяне на наказанието по чл.166 ал.1 от НК, при  наличие само на едно смекчаващо обстоятелство, каквото съставлява чистото съдебно минало и при превес на отегчаващите :високата степен на обществена опасност на деянията, отрицателните характеристични данни, изведени от  факта на предходните две  осъждания, определеното наказание над минимума не се явява несправедливо, а дори е снизходително,поради което и не се налага да бъде корегирано.

   След определяне на наказание за всяко едно от деянията, извършени от подс.Р.Й.  в условията на реална съвкупност,  правилно съдът е приложил материално правната норма на чл.23 ал.1 и е определил общо наказание . Разпоредбата на чл.66 ал.1  от НК  също е законосъобразно приложена , като  определения  изпитателен срок от 3 години е в минимален    размер .

      С оглед констатиране  на предпоставките по чл.78а от НК, законосъобразно РС е   освободил другия подсъдим  А.Й. , от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание - глоба, размера на която  е съобразена с обществената опасност на  деянието и с имотното състояние на подсъдимия, за което РС е изложил обосновани  от доказателствата  по делото  доводи / стр 13 от мотивите/. Първостепенният съд е отчел данните в попълнената декларация, относно   декларираното от подс.А.Й. имущество, като в посока   добрия му финансов статус са и гласните доказателства  по делото – св.О.М. / л.244  от т.ІІ от Д.П/, св.А.М./  л.302 от  т. ІІІ от  Д.П./.Ето защо и  размерът на адм наказание глоба ,индивидуализиран на 4000лв  не е несправедлив и се явява законосъобразно  определен.       

        При  извършената служебна проверка, извън основанията,изложени в жалбите , въззивния съд констатира,че съдията докладчик, разгледал и решил делото в първата инстанция е  давал разрешения за извършване  на претърсване и изземване и е одобрявал вече извършени такива процесуално следствени действия. Тази  дейност по начало не е   включена в основанията по чл.29 ал.1 от НПК .И след като от мотивите, изложени в определенията по чл. 161 ал.1 и 2 от НПК , е видно,че  същите  не  с ъ д ъ р ж а т    оценка на  годността или  достоверността  на  събраните чрез   посочените процесуално следствени  действия доказателства,  то и  в случая липсват каквито и да е основания да се приеме, че съставът на съда е бил незаконен .Само в случай,че  при  извършване на  действията по съдебния контрол по чл.161 ал.1 и 2 съдът се бе ангажирал  с  предварителна оценка на  доказателствата , само в тази   хипотеза  би могло да се говори за изразена предубеденост, обосноваваща нарушение на принципа за безпристрастие .В тази посока е и становището изразено в  решение  №  649/5.02.2004 на ВКС  по н.д. № 432/2003г  на ІІІ н.о.  По настоящото дело, съставът  на съда разгледал  същото и постановил обжалваната присъда  в никакъв случай не е незаконен и в този смисъл  не е налице  основание за  отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане .

      В обема на действията по чл.314 от НПК,  въззивният съд не  установи  други основания за изменение на присъдата, освен посоченото по-горе  необходимо корегиране на деянието по чл.166 от НК, с оглед степента на неговата довършеност, както и не   установи основания за основания за отмяна  на  обжалвания съдебен акт . 

     По изложените съображения и на  основание  чл. 337 ал.1 т 2  от НПК съдът  :

                                          

                                                            Р  Е  Ш  И :

 

      ИЗМЕНЯВА   присъда № 238 от 01.09.2010г,  постановена по НОХД  № 128/ 2010г от П.  районен  съд , в  частта , в  която подсъдимите   Р.Й. и  А.Й. са били признати за виновни  в това, че през м.  септември 2009г  в с.С., община П. ,в съучастие като съизвършители , образували  политическа партия  „М. –Д. С”, на религиозна основа,  като преквалифицира извършеното от тях, от  довършено престъпление по чл.166  във връзка с чл.20 ал.2 от НК  ,  в престъпление, приключило в стадия на  недовършения опит - по чл.166  във връзка с чл.18 ал.1  пр първо във връзка с чл.20 ал.2 от НК

    

    ПОТВЪРЖДАВА  присъда  № 238 от 01.09.2010г, постановена по НОХД  № 128/ 2010г от П.  районен  съд    в   останалата й обжалвана   осъдителна част  .

     В  оправдателната  й част  присъдата  е влязла в сила.

     РЕШЕНИЕТО  е изключено от актовете,  подлежащи на касационна проверка  по чл. 346  от НПК и не подлежи на касационно обжалване

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ  :   1.

 

 

                                                                                                               2.